От Исин, Китай

През март 2019 г. изпълнявах дълга си като надзорничка на работата с текст в църквата, което включваше и преглеждане на статии. По това време поради някои кадрови промени единствените по-опитни членове, които останаха в екипа, бяха Чан Ли и Ли Лин. Аз бях в една група с Чан Ли, а Ли Лин беше в друга група с двама новодошли в екипа. През юни водачите ни писаха, че искат да повишат Чан Ли, за да изпълнява дълга си в коректорския екип на Божия дом, и попитаха дали тя е съгласна. Докато четях писмото, не можех да не изпитам притеснение: „Екипът и без това е с недостиг на персонал, така че защо преместват Чан Ли точно сега? Тя е стожерът на нашия екип. Има добри заложби и добре схваща принципите. Ако си тръгне, ще трябва да поема цялото работно натоварване сама. Да не говорим колко трудно и уморително ще бъде, ако не мога да избера добри статии. Няма ли водачите да кажат, че работоспособността ми е твърде слаба и че не съм пригодена да изпълнявам дълг на надзорничка? Няма ли съвсем да се изложа?“. Въпреки че знаех, че повишаването на Чан Ли ще е от полза за църковното дело и че не бива да се съобразявам само със собствените си интереси, все пак се разстроих при мисълта, че тя ще си тръгне, затова исках да опипам почвата и да видя какво мисли. Чан Ли каза: „Имам твърде много недостатъци и се опасявам, че няма да се справя, ако отида. Ще е твърде смущаващо, ако не мога да изпълнявам добре дълга си. Тук се справям със задачата, така че не искам да ходя“. Като чух това, тайно се зарадвах и сякаш камък ми падна от плещите. Въпреки че намерих и някои Божии слова, за да разговарям с нея, в сърцето си отчаяно се надявах тя да не си тръгне, защото това щеше да улесни работата ми. Минаха три дни, а Чан Ли все още не беше отговорила на водачите. Започнах да се изнервям, затова отново я подканих, като попитах: „Виждам, че още не си отговорила на водачите. Какво смяташ да правиш?“. Тя каза, че все още не е решила. Тогава аз казах лицемерно: „За да изпълняваш дълга си в коректорския екип на Божия дом, трябва да схващаш някои принципи и да притежаваш определени професионални умения и работоспособност. В противен случай наистина няма да можеш да го вършиш добре. Но там ще получиш повече обучение и професионалните ти умения бързо ще се подобрят“. Чан Ли каза, че ще търси още. Като виждах, че тя все още не е изразила ясна позиция, постоянно се чувствах неспокойна и си мислех: „Трябва ли да разговарям отново с нея и да я насърча да прояви внимание към Божиите намерения и да се покори на разпоредбите на църквата?“. Но тогава ми хрумна друга мисъл: „Ако тя наистина си тръгне, след като разговарям с нея, ще трябва да поема цялата тази работа. Ефективността ми определено ще спадне, а ако резултатите намалеят, какво ще си помислят водачите за мен?“. След като премислих отново и отново, накрая не разговарях с нея. Въпреки че изпитах лек самоукор, мисълта за цялата натрупана тук работа караше сърцето ми да бие силно. Ужасявах се, че ще се съгласи да отиде да изпълнява дълга си на друго място. „Не — помислих си, — трябва да пиша на водачите и да обясня действителната ни ситуация, за да оставят Чан Ли тук“. Но тогава пак си помислих: „Ако направя това, няма ли водачите да кажат, че съм твърде егоистична, че не проявявам внимание към Божиите намерения и че преча на Божия дом да повишава и да развива хора?“. След като премислих отново и отново, изтрих писмото, което бях започнала да пиша. В продължение на няколко дни този въпрос не ми даваше мира. Минаха още два дни и забелязах, че изражението на Чан Ли е по-различно от обикновено. Веждите ѝ бяха спокойни и изглеждаше, че е започнала да пише отговора си. Щом Чан Ли приключи с отговора, нетърпеливо я попитах какво е решила. Когато чух, че се е съгласила да отиде, се почувствах малко разочарована. С нейното заминаване губех способен помощник, затова наистина не ми се искаше да я пускам. Но щом решението беше взето, можех само да се покоря. Можех само да се утешавам: „Просто ще трябва да намеря друг подходящ човек от църквата. Поне Ли Лин все още поема работата в другата група. Аз просто ще трябва да вложа повече усилия на свой ред. Вероятно това няма да забави твърде много напредъка на делото“.

По-късно трима нови членове бяха преместени в нашата група. След месец тримата нови членове бяха схванали някои от принципите. Точно тогава получих писмо от водачите, в което се казваше, че ще преместят ръководителката на групата, Ли Лин, в екипа за писане на песни, за да служи като негов надзорник. Щом чух това, нямах желание да се съглася. Помислих си: „Екипът вече има недостиг на хора, а Ли Лин има добри заложби и ми помага, като поема голяма част от моето работно натоварване. Ако я преместят, няма да имам време да надзиравам работата на две групи сама! Ако не мога да избера никакви статии, които отговарят на критериите, какво ще си помислят тогава водачите за мен? Няма ли да кажат, че ми липсва работоспособност? Ако работата не даде резултати и ме освободят, няма ли съвсем да се изложа? Не, този път трябва да пиша на водачите. Трябва да задържа Ли Лин тук на всяка цена. Не мога да я пусна“. Затова писах на водачите, като казах: „Новите членове все още трябва да се развиват. Може ли да изчакаме да навлязат напълно в работата, преди да преместим Ли Лин?“. В действителност двама души от групата на Ли Лин вече се развиваха от три-четири месеца и можеха да се справят с част от работата. Но за да поддържам стабилни резултати, все пак исках да задържа Ли Лин. Така можех да си спестя много неприятности, а ако резултатите от работата се подобрят, бих могла дори да спечеля възхищението на водачите. Но водачите казаха, че работата на екипа по писане на песни вече е засегната, защото нямат надзорник, и ми казаха да се уповавам повече на Бог и да поема този дълг. След като прочетох писмото, изобщо не можех да се успокоя. Мислех си: „Тези водачи! Знаят всичко за действителната ситуация в нашия екип, а преместват хора един след друг. Няма ли екипът ни просто да се разпадне? Аз ще отговарям за работата на две групи. Работното натоварване не само ще се увеличи, но и резултатите определено ще спаднат“. През онези дни загубих мотивация в дълга си и изобщо не знаех какво върша в каквото и да било. Дори не знаех какво да кажа на Бог в молитвите си и не можех да възприема Божиите слова, когато ги четях. През нощта се въртях и не можех да заспя, умът ми беше погълнат от мисълта: „Как се очаква да развивам съвсем сама новите членове на две групи? Този дълг е просто твърде труден!“. В болката си се помолих на Бог: „О, Боже, откакто Чан Ли, а след това и Ли Лин бяха преместени, се притеснявам, че новите членове не схващат принципите и няма да могат да избират статии, които отговарят на критериите, и че ако работата не даде резултати, водачите ще ме гледат отвисоко. Знам, че водачите преназначават персонал според нуждите на делото, но просто не мога да се покоря в сърцето си. Моля Те, напътствай ме да опозная себе си и да разбера Твоите намерения“.

По време на духовната си практика прочетох един откъс от Божиите слова и изпитах силни угризения. Бог казва: „В Божия дом всички, които се стремят към истината, са обединени пред Бог, а не разделени. Всички те работят за постигането на една обща цел: да изпълняват добре дълга си, да вършат добре работата, която им се възлага, да действат в съответствие с истините принципи, да правят това, което Бог изисква, и да удовлетворяват Неговите намерения. Ако преследваш целта си не заради това, а заради самия себе си, за да задоволиш егоистичните си желания, тогава това е разкриване на покварен сатанински нрав. В Божия дом дългът се изпълнява според истините принципи, докато действията на невярващите се управляват от сатанинския им нрав. Това са два много различни пътя. Невярващите таят свои собствени замисли, всеки от тях има свои собствени цели и планове, и всеки живее заради собствените си интереси. Ето защо всички те се борят за всяка капка печалба и отказват да отстъпят дори на педя. Те са разделени, а не обединени, защото не преследват обща цел. Намерението и природата зад това, което правят, са едни и същи. Всички те мислят само за себе си. Тук не властва истината; във всичко това властва и управлява техният покварен сатанински нрав. Те са контролирани от своя покварен сатанински нрав и не могат да се овладеят, и така затъват все по-дълбоко и по-дълбоко в грях. Ако подбудите, мотивацията, принципите и методите на вашите действия не се различават от тези на невярващите, ако освен това сте манипулирани, контролирани и доминирани от вашия покварен сатанински нрав и ако вашите действия са подбудени от вашите собствени интереси, репутация, гордост и статус, тогава начинът, по който изпълнявате своя дълг в Божия дом, няма да се различава от начина, по който невярващите вършат нещата“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). След като прочетох Божиите слова, се самоанализирах. Когато водачите писаха, че искат да преместят Чан Ли, се притесних, че ако си тръгне, спадът в резултатите от работата ни ще се отрази на имиджа ми в очите на водачите, затова не исках да я пусна. Когато чух Чан Ли да казва, че не иска да отиде да се обучава в коректорския екип на Божия дом, тайно се зарадвах. На пръв поглед разговарях с нея за Божиите намерения, но в действителност се опитвах да доловя какво си мисли с надеждата, че ще остане и ще развива новите членове на групата, и ще движи работата напред, за да задоволя желанието си за статус и репутация. Когато видях, че все още не е изяснила позицията си, не само че не разговарях за Божиите намерения, но всъщност отчаяно се надявах, че няма да отиде. Дори си мислех да напиша писмо до водачите, в което да наблегна върху трудностите на екипа, за да я задържа. След като Чан Ли беше преместена, си помислих, че Ли Лин може да развива новите членове на групата и работата няма да бъде засегната твърде много. Но неочаквано водачите поискаха да преместят и Ли Лин. Сърцето ми изведнъж се изпълни с негодувание и съпротива и просто не можех да се покоря. Считах, че водачите не вземат предвид действителните ни трудности, и дори им писах писмо да не преместват Ли Лин, притеснена, че спадът в резултатите от работата ще доведе до това да загубя добрия си имидж в техните очи. Постоянно се съобразявах със собствените си интереси, а не с църковното дело. Бях толкова егоистична и достойна за презрение! Водачите вече бяха наясно, че работата на екипа по писане на песни се е забавила, защото няма надзорник, и че преместват Ли Лин в името на църковното дело. Но за да защитя собствената си репутация и статус, не исках да пусна Ли Лин, дори когато виждах, че църковното дело страда. Изобщо нямах нормална човешка природа! Невярващите се карат и препират за всяка дреболия, водени от личен интерес. За да бъде ефективна работата по статиите, която надзиравах, аз пренебрегнах работата на другия екип и се опитах да задържа Ли Лин, за да служа на репутацията и статуса си. Действията ми не се различаваха от тези на невярващите. Бях наистина толкова егоистична и достойна за презрение! Като се замислих за това, изпитах дълбоко съжаление и се помолих на Бог, готова да се покая.

През септември 2021 г. в църквата беше сформиран нов екип за проповеди поради нуждите на делото. Аз отговарях за статиите със свидетелства за преживявания, докато братът, с когото си сътрудничех, отговаряше за работата по проповедите. Водачите ни писаха с молбада разширим обхвата на работата си, като търсим хора, които могат да пишат проповеди, а също и да направим разумни корекции в разпределението на дълга въз основа на силните страни и резултатите на всички в коректорския екип. След кадровите промени имаше по-малко хора, които пишеха проповеди, което забави напредъка на делото. Братът, с когото си сътрудничех, обсъди с мен преместването на сестра Джоу Ли от моята сфера на отговорност в екипа за проповеди. Щом чух това, не пожелах да се съглася. Помислих си: „Джоу Ли има добри заложби, схванала е някои принципи и постига резултати в подбора на статии. Ако бъде преместена, няма ли резултатите от работата да спаднат?“. При тази мисъл отказах. Каквото и да казваше братът, аз не се съгласявах с преместването на Джоу Ли. Всъщност в сърцето си ясно знаех, че Джоу Ли не само е схванала принципите за подбор на статии, но и има прозрения и е подходяща да пише проповеди. Сега бяха необходими повече хора, които да пишат проповеди, да проповядват евангелието и да свидетелстват за Бог, така че преместването ѝ щеше да е от полза за делото. Не бях ли твърде егоистична, като я задържах? Като се замислих за това, изпитах лек самоукор. Но тогава си помислих, че ако я преместят, работата по статиите ще бъде засегната, а ако резултатите от работата спаднат, водачите със сигурност ще кажат, че предишните резултати са постигнати благодарение на сътрудничеството на брата в екипа. Нямаше ли това да ме накара да изглеждам ненужна? Бях в дилема, не знаех какво да правя и загубих мотивация в дълга си. Осъзнах, че състоянието ми е неправилно, затова се помолих и потърсих: „Защо всеки път, когато някой с добри заложби бъде преместен от мен, аз изпитвам съпротива, не мога да се покоря и дори губя мотивация в дълга си?“. По-късно прочетох Божиите слова: „Ако някой с добри заложби бъде преместен от подчинението на антихрист, за да изпълнява друг дълг, антихристът упорито се съпротивлява и отхвърля това в сърцето си, иска да зареже всичко и вече няма ентусиазъм да бъде водач или ръководител на екип. Какъв е този проблем? Защо той няма покорство към църковните подредби? Смята, че преместването на неговия най-добър помощник ще се отрази на резултатите и напредъка на работата му и че статусът и репутацията му ще бъдат засегнати впоследствие, което ще го принуди да работи по-усилено и да страда повече, за да гарантира резултати — а това е последното нещо, което иска да направи. Той е свикнал с удобството и не иска да свърши и грам работа повече или да страда мъничко повече, затова не иска да пусне човека. Ако въпреки това Божият дом извърши преместването, той се оплаква много и дори иска да захвърли работата си. Това не е ли егоистично и подло? Божиите избраници трябва да бъдат централно разпределяни от Божия дом. Това няма нищо общо с който и да е водач, ръководител на екип или отделна личност. Всеки трябва да действа принципно. Това е правилото на Божия дом. Антихристите не действат според принципите на Божия дом; те постоянно кроят планове в името на собствения си статус и собствените си интереси с надеждата да използват братята и сестрите с добри заложби да им служат, така че да затвърдят властта и статуса си. Не е ли това егоистично и подло? Външно погледнато, това, че държат хората с добри заложби до себе си и не им позволяват да бъдат прехвърлени от Божия дом, изглежда така, сякаш мислят за църковната работа, но всъщност те мислят само за собствената си власт и статус и изобщо не мислят за работата на църквата. Те се страхуват, че ще свършат лошо църковната работа и така ще бъдат освободени, като по този начин ще загубят статуса си. Антихристите не се замислят за по-общото дело на Божия дом, мислят само за собствения си статус, защитават собствения си статус, без да изпитват угризения за щетите върху интересите на Божия дом, и бранят собствения си статус и интереси в ущърб на църковната работа. Това е егоистично и подло. […] Ето какви хора са антихристите. Те винаги се отнасят към работата на църквата, към братята и сестрите и дори към всички активи на Божия дом, които попадат в сферата на тяхната отговорност, като към своя лична собственост. Те вярват, че само от тях зависи как тези неща ще бъдат разпределени, прехвърлени и използвани и че Божият дом няма право да се намесва. Щом са в техни ръце, те сякаш са притежание на Сатана, на никого не е позволено да ги докосва. Те са големите началници, баш шефовете и всеки, който отиде на тяхна територия, трябва да се подчинява на заповедите и подредбите им по възпитан и услужлив начин и да взема под внимание израженията им. Това е проявлението на егоизма и подлостта в характера на антихристите. Те не се съобразяват с работата на Божия дом, ни най-малко не следват принципи и мислят само за собствените си интереси и статус — всичко това са все отличителни белези на егоизма и подлостта на антихристите“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Четвърти екскурс: Обобщаване на характера на антихристите и на техния нрав същност (първа част)). От Божиите слова видях, че природата на антихристите е особено егоистична и достойна за презрение. Когато изпълняват дълга си, те изобщо не проявяват внимание към Божиите намерения. Каквото и да правят, те се съобразяват само със собствените си интереси. За да защитят собствената си репутация и собствения си статус, те трудно пускат хора с добри заложби и не позволяват да бъдат преназначавани от Божия дом. Нима моите проявления не бяха същите като тези на антихрист? Когато Чан Ли беше премествана, аз много се дърпах, защото се опасявах, че спадът в резултатите от работата ще се отрази на репутацията и статуса ми. Когато чух, че водачите искат да преместят способната ми помощничка Ли Лин, сърцето ми се изпълни с още по-голяма съпротива. Дори написах писмо до водачите поради покварения си нрав, като се опитвах да им попреча да преместят Ли Лин. Щом видях, че не успявам да постигна своето, станах негативна и се отпуснах в дълга си. След като екипът за проповеди беше създаден, братът, с когото си сътрудничех, ми сподели, че Джоу Ли има прозрения и е подходяща да пише проповеди. Аз също знаех, че преместването ѝ ще е от полза за работата по проповедите, но за да защитя собствената си репутация и собствения си статус, отказах да я пусна, въпреки че партньорът ми обсъждаше това с мен многократно, което забави напредъка на работата по проповедите. Винаги исках да задържа до себе си членовете на екипа с добри заложби в моя собствена полза. Нима не се отнасях към братята и сестрите си като към инструменти в преследването си на репутация и статус? Ясно знаех, че работата на другия екип вече е засегната и че той се нуждае от хора повече от нашия екип, но въпреки това отказах да я пусна. Предпочитах да виждам как църковното дело страда, отколкото да спра да защитавам собствените си интереси. Бях наистина толкова егоистична и достойна за презрение! Нима естеството на действията ми беше по-различно от това на големите началници и висшестоящите ръководители, които Бог разобличава? Не позволявах на никого да премества хора, които бяха от полза за репутацията и статуса ми, и винаги исках да държа хората в здрава хватка. Вървях по пътя на антихриста. Ако продължавах така, със сигурност щях да бъда отритната и отстранена от Бог.

След това прочетох още от Божиите слова и разбрах още по-ясно сериозното естество на моите действия. Бог казва: „По какъв критерий се отсъждат действията и поведението на даден човек като добри или зли? Въпросът е дали в своите мисли, в това, което разкриват, и в това, което вършат, те притежават свидетелства за прилагане на истината на практика и за изживяване на истината реалност. Ако не притежаваш тази реалност или не я изживееш, несъмнено си злодей. Как се отнася Бог към злодеите? Според Бог твоите мисли и външни действия не свидетелстват за Него, нито унижават и побеждават Сатана; напротив, те посрамват Бог и са покрити с петна от опозоряването Му. Ти не свидетелстваш за Бог, не отдаваш всичко на Бог, нито изпълняваш отговорностите и задълженията заради Бог; вместо това действаш заради себе си. Какво означава „заради себе си“? По-точно, това означава заради Сатана. Затова накрая Бог ще каже: „Махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие“. В Божиите очи действията ти няма да изглеждат като добри дела, а като злодеяния. Те не само няма да получат Божието одобрение, но и ще бъдат осъдени. Какво се надява човек да спечели от такава вяра в Бог? Нима в крайна сметка такава вяра няма да се окаже напразна?“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отърваване от покварения нрав). От Божиите слова разбрах, че Бог измерва дали действията на човека са добри или зли въз основа на намеренията му и на отправната му точка — дали той защитава интересите на Божия дом или собствените си лични интереси. Като се съпоставих с Божиите слова, си дадох сметка, че при тези кадрови преназначения не мислех как да удовлетворя Бог, а вместо това на всяка крачка се съобразявах със собствената си репутация и със собствения си статус. За да защитя репутацията и статуса си, се опитах да попреча на водачите да преместят сестрите ми. Дори когато изпитвах самоукор, все пак упорито се опитвах да ги задържа. Когато не успях да постигна своето, станах негативна и загубих мотивация в дълга си. В мислите и проявленията си не практикувах истината, за да удовлетворя Бог. Това беше зло в Божиите очи и предизвикваше Неговата ненавист и омраза. Спомних си за времето, когато Господ Исус вършеше делото Си. Първосвещениците и фарисеите в юдаизма не приеха делото на Господ Исус и дори Му се съпротивляваха и Го заклеймяваха. За да защитят статуса и препитанието си, те държаха вярващите в здрава хватка и дори безсрамно казваха, че вярващите им принадлежат. Пасторите и старейшините в религиозния свят днес са същите. За да защитят собствения си статус, те пречат на вярващите да изследват истинския път, като твърдят, че Божиите овце са техни, и като се противопоставят на Бог и се състезават с Него за хора. Те са се превърнали в злите слуги и антихристи, разкрити от Бог. Имаше ли някаква разлика между естеството на моите действия и тези на фарисеите или на пасторите и старейшините в религиозния свят? За да защитя личната си репутация и своя статус, аз възпрепятствах преместването на талантлив човек, като забавих напредъка на работата по проповедите. Това беше накърняване на Божия нрав! Като осъзнах това, се почувствах ужасно. Ако не се покая, изходът ми ще бъде същият като на фарисеите и на пасторите и старейшините в религиозния свят — със сигурност щях да бъда прокълната и наказана от Бог. Като осъзнах сериозността на проблема, поисках да разреша своите проблеми.

По-късно прочетох два откъса от Божиите слова и намерих път за практикуване. Всемогъщият Бог казва: „Ако винаги правиш нещо само за да го видят другите, ако все искаш да получиш похвала и възхищение от другите, но не приемаш Божията внимателна проверка, дали Бог все още е в сърцето ти? Такива хора нямат богобоязливи сърца. Недей да вършиш нещата винаги заради себе си и не се съобразявай постоянно със собствените си интереси; не мисли за собствената си гордост, слава и статус и не се съобразявай с личните си интереси. Трябва преди всичко да се съобразяваш с интересите на Божия дом и да ги превърнеш в свой приоритет. Трябва да проявяваш внимание към Божиите намерения и най-вече да размишляваш върху това дали има нечистотии в изпълнението на твоя дълг, дали си бил отдаден, дали си изпълнил отговорностите си, дали си дал всичко от себе си, както и дали си мислил с цялото си сърце за дълга си и за делото на църквата. Трябва да вземаш предвид тези неща. Ако често мислиш за тях и ги разбираш, ще ти бъде по-лесно да изпълняваш дълга си добре. Единственото изключение е ако заложбите ти са лоши и преживяването ти е повърхностно или ако не си вещ в професионалната си дейност и това води до някои грешки или недостатъци в работата ти и пречи на постигането на добри резултати, но ти вече даваш най-доброто от себе си. Действията ти не са с цел задоволяване на собствените ти егоистични желания или предпочитания. Вместо това постоянно се съобразяваш с делото на църквата и с интересите на Божия дом. Макар да не постигаш добри резултати в дълга си, сърцето ти е било поправено; ако освен това можеш да търсиш истината, за да решаваш проблемите в дълга си, изпълнението на дълга ти ще отговаря на критериите и същевременно ще можеш да навлезеш в истината реалност. Тогава ще притежаваш свидетелство“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отърваване от покварения нрав). „Най-лесното практикуване за навлизане в истината реалност за всички, които изпълняват дълг, независимо колко дълбоко или плитко е разбирането им за истината, е на всяка крачка да мислят за интересите на Божия дом, като се избавят от егоистичните си желания, личните си намерения, мотиви, гордост и статус и като поставят интересите на Божия дом на първо място — това е най-малкото, което трябва да направят. Ако някой, който изпълнява дълг, не може дори и само това да направи, как може да се каже за него, че изпълнява дълга си? Това не е изпълнение на дълг. Преди всичко трябва да мислиш за интересите на Божия дом, да проявяваш внимание към Божиите намерения и да вземаш предвид делото на църквата. Постави тези неща на първо място; едва след това можеш да мислиш за стабилността на статуса си или за това как те възприемат другите. Разделете го на две стъпки, като направите малък компромис — не усещате ли, че това прави нещата малко по-лесни? Ако практикуваш така известно време, ще усетиш, че да удовлетворяваш Бог не е трудно. Освен това, ако можеш да изпълняваш отговорностите си, да изпълняваш задълженията и дълга си, да оставяш настрана егоистичните си желания, намерения и мотиви, да проявяваш внимание към Божиите намерения; и да поставяш на първо място интересите на Божия дом, делото на църквата и дълга, който трябва да изпълняваш, тогава, след като си преживявал така известно време, ще усетиш, че е добре да постъпваш по този начин, че хората трябва да живеят честно и открито и че не бива да водят безгръбначно, мръсно и низко съществуване, а по-скоро трябва да бъдат почтени и справедливи. Ще усетиш, че това е образът, който човек трябва да изживее. Постепенно желанието ти да удовлетворяваш собствените си интереси ще отслабне“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отърваване от покварения нрав). От Божиите слова разбрах Божиите намерения и изисквания. Каквото и да правя, трябва да определям правилно намеренията си и да приемам Божията внимателна проверка, да не мисля за собствената си репутация или за своя статус, да поставям интересите на Божия дом на първо място и да изпълнявам своя дълг и своята отговорност. Особено след като бях надзорничка, трябваше активно да развивам талантливи хора и да повишавам и развивам всички братя и сестри със силни страни в моята сфера на отговорност, за да могат да изпълняват ролята си в подходящ дълг. След като разбрах Божиите намерения, бях готова да се откажа от собствените си интереси и да практикувам според Божиите слова. Трябваше да поставя църковното дело на първо място и да спра да бъда толкова егоистична. За моя изненада, след период на обучение, тримата нови членове на групата постигнаха бърз напредък в подбора на статии и скоро успяха да поемат работата на групата.

През 2023 г. изпълнявах дълга си като църковна водачка, а сестра Исун отговаряше за евангелската работа. Тя беше умела в проповядването на евангелието, имаше добри заложби и работоспособност и можеше да работи самостоятелно. Един ден през май висшестоящите водачи ни помолиха да напишем оценка на Исун, тъй като се готвеха да я преместят да надзирава евангелската работа с по-широк кръг отговорности. Като чух тази новина, се стреснах и си помислих: „Евангелската работа, която Исун надзираваше напоследък, тъкмо започна да се подобрява. Ако я преместят, ще трябва да намеря някой нов. Ако не мога да намеря подходящ евангелски работник и резултатите от евангелската работа спаднат, какво ще си помислят другите за мен?“. Изпитах лека съпротива. Точно когато се канех да се оплача на сестрата, с която си сътрудничех, осъзнах, че състоянието ми е неправилно. Защо отново се съобразявах със собствените си интереси? Спомних си Божиите слова: „Когато се изисква от делото на Божия дом, независимо кои са, всички трябва да се покоряват на координацията и подредбите на Божия дом и категорично не трябва да бъдат контролирани от никой отделен водач или работник, сякаш му принадлежат или са подчинени на неговите решения. Подчинението на Божиите избраници на централизираните подредби на Божия дом е напълно естествено и обосновано и тези подредби не могат да бъдат пренебрегвани от никого, освен ако отделен водач или работник не направи произволно преместване, което не е в съответствие с принципите, в който случай той може да не се подчини на тази подредба. Ако се извърши нормално преместване в съответствие с принципите, тогава всички Божии избраници трябва да се подчинят и никой водач или работник няма право или каквато и да е причина да се опитва да контролира когото и да било. Бихте ли казали, че има работа, която не е дело на Божия дом? Има ли работа, която не включва разпространяването на евангелието на Божието царство? Всичко е дело на Божия дом, всяка работа е равна и няма „твое“ и „мое“. Ако преместването е съгласно принципите и се основава на изискванията на църковното дело, тогава тези хора трябва да отидат там, където са най-необходими“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Четвърти екскурс: Обобщаване на характера на антихристите и на техния нрав същност (първа част)). От Божиите слова разбрах, че кадровите промени трябва да се правят според нуждите на делото на Божия дом и аз трябва да приемам и да се покорявам на всички кадрови размествания, стига те да са разумни. Нямам право да задържам хора и да не ги пускам. Не мога винаги да се съобразявам със собствените си интереси. Без значение къде са преместени братята и сестрите ми, за да изпълняват дълга си, всичко това е в името на разгласяването на евангелието на Божието царство. Да пусна сестра ми да отиде на подходящо място, за да изпълнява дълга си, щеше да ѝ позволи да изпълнява по-добре функцията си и щеше да е от полза за църковното дело. След като разбрах Божиите намерения, организирах братята и сестрите да напишат оценка на Исун и тя беше преместена скоро след това. По-късно избрахме нови евангелски работници и след период на обучение те също поеха работата. Евангелската работа не беше засегната.

В миналото винаги съм вярвала, че резултатите от работата със сигурност ще спаднат, ако талантливи хора бъдат преместени, но сега виждам, че този възглед е погрешен. Най-важното при изпълнението на дълга е дали сърцето на човека е правилно. Ако можеш да проявиш внимание към Божиите намерения, да се откажеш от личните си интереси, да поставиш интересите на Божия дом на първо място и да практикуваш според Божиите слова, ще видиш ръководството и благословиите на Бог и ще изпълняваш дълга си все по-добре. Точно както казва Бог: „Нещата, които са в съответствие с истините принципи, дават все по-добри резултати, докато нещата, които не са в съответствие с истините принципи, дори да отговарят на човешките представи в момента, водят до все по-лоши последствия. Всички хора ще получат потвърждение за това“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Пътят за преодоляване на покварения нрав).