Когато бях малка, семейството ми беше бедно и хората често гледаха на нас с пренебрежение. Затова си мислех: „Когато порасна, трябва да спечеля много пари, за да ме уважават“. По-късно се омъжих, но семейството на съпруга ми също беше бедно. Търсех начини да спечеля пари навсякъде, където можех, и никога не изпусках нито една възможност. Опитахме да караме такси и да продаваме зеленчуци, но не изкарвахме много пари. Аз обаче не се отказвах. Видях как братовчедка ми печели добри пари от отглеждането на гъби кладница и много бързо построи хубава къща. Затова реших да се науча от нея как се отглеждат такива гъби. Работехме усилено от есента до пролетта, но когато нашите гъби се появиха на пазара, имаше свръхпредлагане и тези гъби бяха навсякъде. В крайна сметка не спечелихме никакви пари. Половингодишните ни усилия бяха напразни. Дългите часове, в които се навеждах, докато работех, доведоха до дискова херния. Похарчих много пари, за да търся навсякъде медицинско лечение, което влоши и без друго лошото ни финансово положение. И все пак, не се отказах. Един ден видях репортаж в новините за голяма ферма за отглеждане на гълъби, която печелеше милиони китайски юани годишно. Очите ми светнаха: „Милиони! Тук няма ферма за развъждане на гълъби. Ако започна сега, след няколко години може да стана шеф“. И така, взехме заем, за да започнем да отглеждаме гълъби. Като виждах как се размножават гълъбите, се чувствах много енергична и мотивирана. Но точно когато бяхме готови да продадем първата си партида, избухна епидемия от птичи грип и загубихме над 20 000 китайски юана. Мисълта за загуба на пари след една година упорит труд беше като нож, който реже сърцето ми. Вечер, докато лежах в леглото, плачех и се питах: „Защо съдбата ми е толкова тежка? Защо ми е толкова трудно да печеля пари, а на другите сякаш им се получава толкова лесно?“. Стресът се отрази на здравето ми. Не можех да спя и да се храня, а стомахът ми беше болен. Теглото ми спадна до малко над 40 кг и залитах, докато ходех. Дори и тогава отказвах да се предам, като си мислех: „Имам мозък и две ръце като другите. Не съм по-малко умна от когото и да и било. Не вярвам, че не мога да печеля пари! Трябва да опитам отново!“. По-късно чух, че да продаваш барбекю, е печелившо занимание. Въпреки лошото си здраве отидох в друг град, за да изуча занаята. След като се върнах у дома, отворих ресторант за барбекю. Поради жестоката конкуренция, не след дълго се наложи да затворя бизнеса. Не можех да разбера защо други успяват да се справят със същия бизнес и да печелят по 3000 китайски юана на вечер, а аз не можех да изкарам нищо. Спомних си как майка ми често ми казваше, че имам „големи амбиции, но крехка съдба“. Мислех си за това как сестра ми за няколко години направи цяло състояние с бизнеса си със зеленчуци и построи хубава къща, а имаше и стотици хиляди спестявания, докато аз се борех и провалях повече от десетилетие. Наистина ли това беше моята съдба? Колкото повече си мислех за това, толкова по-нещастна се чувствах. И така изпаднах в отчаяние, чувствах се безнадеждно и ми беше зле в продължение на дни; не исках да се движа, исках да заспя завинаги и да не се събудя повече. Този живот беше твърде тежък. Съпругът ми също ежедневно удавяше мъката си в алкохол.

След това започнахме нашия бизнес със закуски. За моя изненада бизнесът се разви много добре. Трябваше да се събуждаме в 1 ч. всяка нощ и да работим до 10 ч. сутринта, преди да можем и ние да закусим. Това, че гладувах по този начин, влоши стомашните ми проблеми и получих киселинен рефлукс и хипогликемия. Това причини и цервикална спондилоза на съпруга ми, от която ръцете му изтръпваха и го боляха. Лекарят го посъветва да си вземе няколко дни отпуск за интравенозна терапия. Но той смяташе, че е голяма загуба на време да лежи на система всеки ден и би било много жалко да се лиши от дневния си доход от хиляда юана. Вместо това избра болкоуспокояващи, като планираше да потърси подходящо лечение, когато бизнесът не е толкова натоварен. С течение на времето състоянието му се влоши. Нуждаеше се от все повече и повече болкоуспокояващи, като от едно хапче премина на две или три наведнъж. Когато болката се усилваше, той ме ругаеше, а характерът му ставаше все по-раздразнителен. Общуването ни намаля дотолкова, че почти не остана друго освен спорове. Физическата болка и потискането на ума и духа ми ме караха да се чувствам изгубена. Какъв беше смисълът от цялата тази упорита работа? Чувствах се като машина, която работи от сутрин до вечер. Бях толкова изтощена, че ме боляха кръстът и гърбът. Печелехме пари, но нямахме време да им се наслаждаваме. Преди казвахме, че парите ще ни донесат щастие, но защо се чувствах по-нещастна, въпреки че имах пари?

Година по-късно се върнахме в родното си село, за да построим нова къща. Изпитвах чувство на удовлетворение, като си мислех как най-накрая можем да живеем в хубава къща, след като се бяхме борили в продължение на десетина или повече години. Съседите, роднините и приятелите ни похвалиха за способностите и предприемчивостта ни и дори с ентусиазъм ни помогнаха да си набавим необходимите за строежа материали. Секретарят на партийния клон на селото също ни оказа специално съдействие, като осигури одобрение за строителните дейности. Чувствах се различно, като имах много пари, и всичко изглежда се случваше по-лесно. Но след това, точно когато нещата започнаха да се развиват, ни сполетя трагедия. След като съборихме старата си къща, съпругът ми се оплака от силни болки във врата и реши да отиде в селската болница. Когато пристигнах, лекарят ми каза настоятелно: „Идвате точно навреме! Съпругът ви е в критично състояние!“. Съзнанието ми се замъгли. Помислих си: „Невъзможно. Съпругът ми винаги е бил в добро здраве и откакто се оженихме, рядко е хващал дори настинка. Как е възможно сега да умира?“. Втурнах се към отделението и видях съпруга ми да лежи там. Цветът на лицето му беше тъмен, а очите му — затворени. Хванах ръката му и се разплаках, като виках името му, но той така и не се събуди. Лекарят обясни, че съпругът ми е получил остър инсулт, вероятно свързан със състоянието на шийните му прешлени, които притискат кръвоносните му съдове и по този начин затрудняват кръвообращението му. Внезапната смърт на съпруга ми ме остави като зашеметена. „Как аз, жена с две деца, ще успея да продължа да живея?“. Помислих си: „Всичко, което някога съм искала, бе да подобря живота ни и да не ме гледат с пренебрежение. След години упорита работа, точно когато нещата започнаха да се подобряват, съпругът ми внезапно почина. Защо всичко, на което се надявам, ми се струва толкова далечно и недостижимо?“. Затворих се в стаята си и непрекъснато плачех. Сестрите ми се редуваха да ме посещават всеки ден, тъй като се тревожеха, че мога да си навредя. Но те можеха да предложат само няколко утешителни думи, които не можеха да разсеят скръбта в сърцето ми.

По-късно мой роднина доведе една сестра, която да сподели с мен евангелието. Сестрата ми прочете откъс от Божието слово: „Всемогъщият е милостив към тези, които са страдали дълбоко; в същото време изпитва неприязън към хората, на които им липсва съзнание, тъй като е трябвало да чака твърде дълго за отговор от човечеството. Той желае да търси, да потърси твоето сърце и дух, да ти донесе вода и храна и да те събуди, за да не бъдеш вече жаден и гладен. Когато си изтощен и започнеш да усещаш частица от мрачната пустота на този свят, не се обърквай, не плачи. Всемогъщият Бог, Стражът, ще прегърне пристигането ти по всяко време. Той бди край теб и чака да завиеш обратно. Той чака деня, в който внезапно ще си припомниш: когато осъзнаеш, че си дошъл от Бог, че в неизвестен момент си загубил посоката, в неизвестен момент си загубил съзнание по пътя и в неизвестен момент си се сдобил с „баща“; когато освен това осъзнаеш, че Всемогъщият винаги е бдял, чакайки много, много дълго време твоето завръщане. Той е бдял с отчаян копнеж, чакайки отговор, без да го получава. Неговото бдение и очакване са безценни и са в името на човешкото сърце и човешкия дух. Може би това бдение и очакване са неопределени, а може би са достигнали края си. Но ти си длъжен да знаеш къде точно се намират сърцето и духът ти в този момент“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Въздиханието на Всемогъщия). Като чух „Когато си изтощен и започнеш да усещаш частица от мрачната пустота на този свят, не се обърквай, не плачи. […] Той бди край теб и чака да завиеш обратно“, сълзите започнаха да се стичат по лицето ми, без да го осъзнавам. Размишлявах върху трудностите, които бях понесла през годините, и неописуемо болезнените мъчения, на които бях подложена. Родителите ми бяха починали, съпругът ми също си беше отишъл. Пред кого можех да изразя вътрешната си болка? Кой би могъл да ме разбере? Божиите слова докоснаха сърцето ми и аз почувствах абсолютна вътрешна топлина. Толкова много исках да изрека на глас цялата болка, която се беше натрупала в сърцето ми, но не знаех откъде да започна. Просто продължих да плача. Сестрата каза: „Разбирам как се чувстваш. Това, което казваме, може само да те утеши, но не можем наистина да излекуваме болката ти. Само Бог може да излекува нашата болка“. Аз попитах: „Откъде идва цялата тази болка? Може ли Бог наистина да я излекува?“. След това сестрата ми прочете откъс от словото на Всемогъщия Бог: „В сърцето ти е скрита огромна тайна, за която никога не си знаел, защото си живял в свят без светлина. Сърцето ти и духът ти са били отвлечени от лукавия. Очите ти са замъглени от тъмнина и не можеш да видиш нито слънцето на небето, нито онази трептяща нощна звезда. Ушите ти са запушени от измамливи думи и не чуваш нито гръмотевичния глас на Йехова, нито шума на водите, които текат от престола. Изгубил си всичко, което ти принадлежи по право, всичко, което Всемогъщият ти е дарил. Навлязъл си в безкрайно море от страдания, без сили да се спасиш, без надежда за оцеляване, и единственото, което правиш, е да се бориш и да препускаш… От този момент нататък си бил обречен да бъдеш измъчван от лукавия, далеч от благословиите на Всемогъщия, отвъд ресурсите на Всемогъщия, вървейки по път, от който няма връщане назад. И милион призиви едва ли могат да събудят сърцето и духа ти. Спиш дълбоко в ръцете на лукавия, който те е примамил в безкрайно царство без посока и пътеводители. Оттук нататък си загубил първоначалната невинност и чистота и си започнал да избягваш грижата на Всемогъщия. В сърцето ти лукавият те ръководи във всичко и се е превърнал в твой живот. Вече не се страхуваш от него, не го избягваш и не се съмняваш в него; вместо това се отнасяш към него като към бога в сърцето си. Започнал си да го почиташ и да му се кланяш и двамата сте станали неразделни като тяло и сянка, решени да живеете и да умрете заедно. Нямаш представа откъде си дошъл, защо си се родил и защо ще умреш. Гледаш на Всемогъщия като на непознат; не знаеш произхода Му, още по-малко знаеш за всичко, което е направил за теб“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Въздиханието на Всемогъщия). Сестрата проведе следното общение с мен: „Бог е разобличил причината, в която се корени човешкото страдание. В началото Бог е създал хората и ги е довел да живеят в Едемската градина. По онова време хората са слушали Бог, живели са безгрижно и не са изпитвали тези болки и проблеми. След като обаче били изкушени и покварени от Сатана, хората предали Бог, отклонили се от Неговата грижа и закрила и паднали под властта на Сатана. Сега хората живеят в грях, заговорничат, интригантстват, борят се и се натопяват един друг за пари, статус, слава и придобивки, а някои дори обмислят самоубийство. Цялото това страдание е причинено от Сатана. В продължение на хиляди години Сатана е внушавал на хората много философии за светски дела и много заблуди, като „Парите карат света да се върти“. „Създай по-добър живот със собствените си ръце“ и „Съдбата на човечеството е в собствените му ръце“. Хората предпочитат да вярват на тези дяволски думи на Сатана, а не на Божието върховенство; те живеят и се стремят да оцелеят въз основа на тези сатанински правила. Без Божието върховенство и напътствие хората пасивно следват злите тенденции в обществото и усилено преследват пари, статус, слава и придобивки година след година, без да разбират смисъла на живота или откъде идват и къде отиват. Всичко това ги кара да се чувстват празни и измъчени. Въпреки че хората са предали Бог, Той не се е отказал да ги спасява. Бог води и спасява хората през всичките 6000 години, през които Той върши Своята работа, като очаква хората да се върнат при Него. В последните дни Всемогъщият Бог, Спасителят, е слязъл лично на земята, като е изразил истини, за да спаси хората. Само като приемат истините, които Бог изразява, хората могат да разпознаят коварните замисли на Сатана и да се спасят от неговата поквара и мъчения“. Докато слушах сестрата, аз дълбоко се трогнах. Не беше ли точно това моето положение? Бях работила неуморно ден и нощ само за да изкарам повече пари, с надеждата, че един ден ще мога да се издигна над останалите и да спечеля уважението на хората, а в крайна сметка бях изтощена и болна и все още се чувствах празна и измъчена след всичко това. Но никога не се бях питала дали е грешно да се живее по този начин или не. Защото така е било от поколения наред, нали? Как можеше аз да съм изключението? Едва сега разбрах, че цялото това страдание е причинено от покварата и мъченията на Сатана. Ако не беше Всемогъщият Бог, Който разобличи истинската картина на покварата на Сатана върху хората, никога нямаше да разбера всичко това и щях да продължа да бъда подвеждана от Сатана и да се мъча.

По-късно прочетох още от думите на Всемогъщия Бог: „Тъй като хората не признават Божието устройване и Божието върховенство, те винаги се противопоставят на съдбата, отнасят се към нея с непокорство и винаги се стремят да се отърват от Божията власт и върховенство, както и от онова, което им е подготвила съдбата, като напразно се надяват да променят настоящото си положение и да изменят съдбата си. Те обаче никога няма да постигнат успех и са възпрепятствани на всяка крачка. Борбата, която се води в дълбините на човешката душа, е придружена от дълбока болка, проникваща до мозъка на костите, като през цялото това време човек пропилява живота си. Каква е причината за тази болка? Дали се крие в Божието върховенство, или в това, че човек се е родил нещастен? Очевидно не е нито едното, нито другото. В дълбочина това е свързано с пътя, който поемат хората, с начина на живот, който избират за себе си. […] ако хората не могат истински да приемат факта, че Създателят има върховенство над съдбата на човека и над всички човешки въпроси, ако не могат истински да се подчинят на господството на Създателя, ще им бъде трудно да не останат под властта и в оковите на идеята, че „съдбата на човека е в собствените му ръце“. Ще им бъде трудно да се избавят от болката на ожесточената борба със съдбата и с властта на Създателя, да не говорим за това, че ще им бъде трудно да станат наистина освободени и непринудени, да станат хора, които се покланят на Бог“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият III). Докато четях Божиите слова, по лицето ми се стичаха сълзи, а в съзнанието ми ярко се възпроизвеждаха миналите ми преживявания. За да не ме гледат с пренебрежение, си блъсках главата и отчаяно се опитвах да спечеля пари, тъй като вярвах, че само с постоянство и упорит труд мога да променя съдбата си със собствените си ръце. Всеки път, когато се провалях, запазвах непокорния си начин на мислене, като смятах, че ако други хора с мозък и две ръце могат да станат богати, и аз мога да забогатея, ако се постарая. В крайна сметка имах собствен мозък и две ръце и бях не по-малко умна от тях. Мислех, че предишните ми неуспехи се дължат на липса на опит или на това, че не съм имала подходящата възможност. Бях се отнасяла към заблуди като „Човек трябва да понесе най-големите страдания, за да стане най-добрият“ и „Промени съдбата си със собствените си ръце“ като към мъдри поговорки и колкото и пъти да се провалях, се борех упорито срещу съдбата си с нагласата никога да не се отказвам, тъй като вярвах, че упоритият труд може да промени съдбата, и упорито се стремях да стана по-добра от другите. Това ми бе причинило многобройни болести и дори коства живота на съпруга ми. Всичко това се дължеше на покварата и мъчението на Сатана! В миналото често бях обвинявала съдбата, че е несправедлива към мен. Едва сега осъзнах — не беше вярно, че Бог се бе отнесъл немилостиво към мен или че съдбата ми бе лоша. Всъщност се оказа, че изборът ми на път и начинът ми на живот са били погрешни. Не бях признала Божието върховенство и не можех да се покоря на Неговото устройване и подредби. Винаги бях искала да променя сегашното си положение и съдба със собствените си ръце. В името на парите, славата и придобивките се бях борила и страдала повече от десетилетие. Едва сега осъзнах, че цялото страдание е дошло от това, че бях покварена и измъчвана от Сатана поради факта, че не познавах истината. От този момент нататък винаги, когато имах време, четях Божието слово, винаги жадувах да разбера повече истини.

Един ден прочетох откъс от Божието слово: „Всъщност, колкото и възвишени да са човешките идеали, колкото и реалистични и подобаващи да са стремежите на хората, всичко, към което човекът се домогва и стреми, е неделимо свързано с две думи. Тези две думи са от ключово значение в живота на всеки човек и тъкмо тях Сатана желае да втълпи на човеците. Питате кои са тези две думи? Те са „слава“ и „облага“. Сатана прибягва до много коварно средство, което никак не е радикално и което отлично се вписва в човешките представи, за да накара хората неусетно да приемат неговия начин на живот и неговите правила, по които да живеят, и да установят житейски цели и посоки в живота, и те несъзнателно започват да развиват амбиции в живота. Колкото и възвишени да изглеждат тези техни амбиции, те са неразривно свързани със „славата“ и „облагата“. Всичко, което великите и прочутите — всъщност всички хора — следват в живота се свежда до тези две думи: „слава“ и „облага“. Хората си въобразяват, че веднъж добили слава и облаги, могат да извлекат от тях изгода — високо обществено положение и значително богатство — и да се наслаждават на живота. За тях славата и облагите са своеобразен капитал, върху който могат да стъпят, за да достигнат живот на удоволствия и разюздани плътски наслади. Заради така жадуваните от човеците слава и облаги хората охотно, макар и несъзнателно, полагат в ръцете на Сатана телата си, умовете си и всичко свое, бъдещето и съдбите си. Правят го искрено и без миг колебание, без изобщо да им мине през ум, че ще трябва да си възвърнат всичко дадено. Щом така се осланят на Сатана и са му предани, в състояние ли са хората да запазят поне малко контрол над самите себе си? Категорично не. Те са изцяло под неговата власт. Затънали са до гуша в тресавище и не успяват да се измъкнат от него“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI). Докато размишлявах върху Божиите слова, осъзнах, че парите, славата и придобивките са начини, по които Сатана покварява хората. Сатана използва влиянието на обществото и семейното възпитание, за да ми внуши много фалшиви убеждения, като „Човек се стреми нагоре, а водата тече надолу“, „Стремете се да изпъкнете и да се отличите“ и „Парите са на първо място“. Тъй като израснах в бедност и бях подложена на дискриминация, лесно възприех тези възгледи; вярвах, че с парите, славата и придобивките ще бъда забелязана и уважавана, ще мога да говоря уверено и да живея достоен и стойностен живот. За да придобия слава и придобивки, се мъчех да намеря бизнес възможности, работех, въпреки че бях болна, и дори оставих едногодишния си син, за да пропътувам хиляди километри и да усвоя някакво умение. В името на славата и придобивките, въпреки че бях твърде заета, за да се храня, виеше ми се свят и ми прималяваше от глад, което увреждаше здравето ми, никога не се поколебах да правя жертви. Съпругът ми, воден от същите желания, не искаше да се откаже от бизнеса, като предпочиташе да взема болкоуспокояващи, вместо да потърси медицинско лечение. Накрая забогатя, но загуби живота си. Не беше ли цялото това страдание причинено от стремежа към пари, слава и придобивки? Без да разбирам истината и да имам проницателност, приемах погрешно ересите и заблудите, които Сатана използва, за да поквари човека, за закони на оцеляването и житейски цели. Бях наистина глупава и сляпа! Като разбрах това, реших да се посветя на вярата в Бог и на стремежа към истината, а не на преследването на пари, слава и придобивки, както правех преди. Всеки ден прекарвах повече време в четене на Божието слово и активно участвах в общения. Три месеца по-късно поех дълга си в църквата, като практикувах поене на новоповярвалите.

Като забелязаха, че бях спряла да се занимавам с бизнеса си, близките ми изразиха притесненията си, като казаха, че с малки деца и много бъдещи разходи трябва да продължа бизнеса със закуски. Наемодателят също ми се обади. Каза, че много хора харесват храната ни и се надява, че ще отворя отново магазина, и че той и семейството му ще ми помогнат, ако не успея да се справя сама. Думите им разбъркаха мислите ми: „Вярно е. С две деца в училище заплатата ми едва покрива основните разходи за живот. Ако не изкарвам повече пари, ще продължат да гледат на мен и децата ми с пренебрежение. Бизнесът със закуски може да донесе хиляди юани на ден. Трудно е да се откажа от това. Може би бих могла да наема някой да ми помага и да възобновя бизнеса?“. Започнах да планирам и да обмислям тази възможност. Знаех обаче, че повторното отваряне на бизнеса със закуски ще изисква значителни усилия и ще ми остане малко време да изпълнявам дълга си в църквата. Щеше да ми е достатъчно да се погрижа да участвам в общенията. Ръководенето на бизнес винаги е изисквало грижи от моя страна. Щеше да е предизвикателство да се съсредоточа върху четенето на Божието слово и стремежа към истината, а духовният ми живот със сигурност щеше да претърпи загуби. Чувствах се разкъсана и раздвоена и в онези дни не можех да спя заради това. Един ден прочетох някои от Божиите слова: „Желанията на повечето хора са следните: да работят по-малко и да получават повече, да не се блъскат в жега и дъжд, да се обличат добре, навсякъде да блестят и да правят впечатление, да превъзхождат другите и да станат гордост за предците си. Хората се надяват на съвършенство, но когато направят първите стъпки по своя житейски път, постепенно започват да разбират колко несъвършена е съдбата на човека и за първи път осъзнават факта, че дори да имат смели фантазии, никой от тях няма способността или властта да сбъдне мечтите си и никой не е в състояние да контролира бъдещето си. Винаги ще има определена дистанция между мечтите и реалностите, с които трябва да се сблъска човек; нещата никога няма да бъдат такива, каквито би искал човек, и когато се сблъскат с такива реалности, хората по никакъв начин не могат да постигнат задоволство или удовлетворение. Някои ще се опитат да направят всичко възможно, ще положат огромни усилия и ще пожертват много заради препитанието и бъдещето в стремежа си да променят съдбата. Но в крайна сметка, дори ако чрез упорита работа успеят да постигнат мечтите си и да реализират желанията си, те не могат да променят съдбата си и колкото и да се стараят, тези хора никога няма да могат да надминат онова, което им е подготвено. Въпреки разликата в способностите, интелигентността и силата на волята всички хора са равни пред съдбата, която не прави разлика между голямо и малко, високо и ниско, възвишено и посредствено. Това към каква професия се стреми човек, с какво си изкарва прехраната и колко богатство е натрупал не се определя от родителите, талантите, усилията или амбициите на човека, а е предопределено от Създателя“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият III). „Ако някой има положително отношение към Божието върховенство над човешката съдба, когато погледне назад към изминатия път и истински преживее Божието върховенство, още по-искрено ще пожелае да се покори на всичко, което Бог е подредил, ще бъде още по-решителен и уверен в това да позволи на Бог да устрои неговата съдба и да спре да се бунтува срещу Бог. Защото човек вижда, че когато не разбира съдбата, не разбира Божието върховенство, своеволно се скита опипом в живота, залита и се спъва в мъглата; пътят му е твърде труден, твърде болезнен. Така че като признаят върховенството на Бог над човешката съдба, умните предпочитат да го опознаят и приемат, да се сбогуват с онези болезнени дни, когато са се опитвали да изградят добър живот със собствените си ръце, и да престанат да се борят срещу съдбата и да преследват така наречените „житейски цели“ по своя си начин. Когато човек няма Бог, не може да Го види, не може ясно да осъзнае Божието върховенство, всеки ден е безсмислен, безполезен и нещастен. Където и да се намира човек, каквато и работа да върши, неговият начин на оцеляване и преследването на неговите цели му носят само безкрайна скръб и страдание без облекчение, така че за него е непоносимо да поглежда назад към миналото си“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият III). Докато четях Божиите слова, избухнах в плач. Размишлявах за мъчителните дни, когато се борех със съдбата, преди да позная Бог, и осъзнах, че агонията ми се дължеше на това, че не признавах Божието върховенство и се противопоставях на съдбата си с покварен нрав. Мъката, че не бях постигнала онова, което желаех, все още беше прясна в паметта ми. Други успяваха да печелят милиони от същия бизнес, докато на мен накрая не ми остана нищо и дори имах големи загуби. Това показва, че количеството пари, които може да спечели човек, и това дали е богат или беден, е предопределено от Бог. Това не е нещо, което човек може да постигне само със собствени усилия. В днешния свят бедствията са все по-тежки. Ако поставех като приоритет печеленето на пари, търсенето на слава, придобивки и статус, и се откажех от възможността да се стремя към истината и да придобия спасение, нямаше ли да бъде това глупост и невежество от моя страна? Дори ако бизнесът със закуски можеше да донесе хиляди юани на ден, празнотата и страданието от отдалечаването от Бог не могат да се компенсират с пари. Може сега да не бях богата, но все пак можех да живея нормално. По-важното е, че разбрах някои истини и смисъла на живота. Също така можех да изпълнявам дълга си в църквата, което ми носеше мир и радост. Като осъзнах тези неща, реших да се откажа от бизнеса и да се съсредоточа върху дълга си. Продадох на други хора кухненските уреди от магазина си на ниска цена.

По-късно прочетох още от Божието слово: „Ако хората не могат истински да приемат факта, че Създателят има върховенство над съдбата на човека и над всички човешки въпроси, ако не могат истински да се подчинят на господството на Създателя, ще им бъде трудно да не останат под властта и в оковите на идеята, че „съдбата на човека е в собствените му ръце“. Ще им бъде трудно да се избавят от болката на ожесточената борба със съдбата и с властта на Създателя, да не говорим за това, че ще им бъде трудно да станат наистина освободени и непринудени, да станат хора, които се покланят на Бог. Но има един прост начин човек да се освободи от това състояние и той е да се прости с досегашния си начин на живот, да се сбогува с досегашните си житейски цели, да обобщи и анализира предишния си начин на живот, житейски възглед, предишните си стремежи, желания и идеали, а след това да ги сравним с Божиите намерения и изисквания към човека и да разберем дали някои от тях са в съответствие с Божиите намерения и изисквания, дали наистина се основават на правилните житейски ценности, дали водят до по-добро разбиране на истината и дали позволяват на човека да живее, притежавайки човечност и подобие на човешко същество. Когато постоянно изследваш и внимателно анализираш различните цели, към които хората се стремят в живота си, и огромното разнообразие на начините им на живот, ще откриеш, че нито един от тях не съответства на първоначалния план на Създателя за създаването на човечеството. Всички те отдалечават хората от върховенството и грижата на Създателя. Всички те представляват капани, които развращават хората и ги водят към ада. След като осъзнаеш това, задачата ти е да отхвърлиш старите си житейски възгледи, да стоиш далеч от различните капани, да оставиш Бог да поеме отговорността за живота ти и да подреди всичко. Опитай се да се подчиняваш само на Божиeто устройство и напътствия, да живееш без индивидуален избор и да станеш човек, който се покланя на Бог“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият III). „Стремящите се да познаят Бог са способни да изоставят своите желания, готови са да се подчинят на Божието върховенство и Божиите подредби и се стараят да бъдат хора, които се подчиняват на Божията власт и удовлетворяват Божиите намерения. Такива хора живеят в светлината, заобиколени от Божиите благословии, и непременно ще получат Божието одобрение“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият III). „Ти си сътворено същество и разбира се, трябва да се прекланяш пред Бог и да се стремиш към живот, изпълнен със смисъл. Ако не се прекланяш пред Бог, а живееш в мръсната си плът, тогава не си ли просто един звяр в човешко облекло? Тъй като ти си човешко същество, трябва да отдадеш всичко на Бог и да понесеш всички страдания! Трябва с радост и увереност да приемеш малкото страдание, на което си подложен днес, и да живееш смислен живот, като Йов и Петър. В този свят човекът носи дрехите на дявола, яде храна от дявола и работи и служи под контрола на дявола, като бива напълно стъпкан в неговата мръсотия. Ако не схващаш смисъла на живота или не получиш истинския път, какво значение има тогава такъв живот? Вие сте хора, които преследват правилния път, тези, които търсят напредък. Вие сте хора, които се надигат в нацията на големия червен дракон — тези, които Бог нарича праведни. Не е ли това най-смисленият живот?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Практика (2)). Божиите слова ми разкриха кои са истински смислените и ценни стремежи в живота. Сега имах щастието да се срещна с делото на Създателя за спасение на човека, което е шанс, който се случва веднъж в живота, а да чуят гласа на Създателя, е нещо, за което много хора мечтаят. Затова реших повече да не преследвам пари, слава и придобивки, а да се покоря на Божието върховенство и да живея според Неговите изисквания. Помислих си за Петър. След като чул призива на Господ Исус, той без колебание оставил рибарските си мрежи, за да Го последва, и в крайна сметка опознал Бог, покорил Му се и Го обикнал. Йов също изгубил всичко, но все пак възхвалявал Бог, като дал прекрасно свидетелство за Бог пред Сатана, и в крайна сметка бил благословен да види Божието явяване. В историята много светци са се отрекли от всичко, дори от живота си, за да разпространяват Божието евангелие, което е най-смисленият и стойностен начин на живот. Като имах предвид тези примери, знаех, че трябва да бъда доволна за това, че имам дрехи и храна, и да посветя повече енергия на стремежа към истината и на изпълнението на дълга си. Да търсиш да опознаеш Бог, е най-ценното нещо. След като напълно се отказах от бизнеса си, освен че работех и изпълнявах дълга си, прекарвах останалото си време в четене на Божието слово и пеене на химни за прослава на Бог заедно с децата ми. Всеки ден се чувствах спокойна и стабилна и се наслаждавах на това. Няколко месеца по-късно дългогодишното ми заболяване на стомаха се излекува. Знаех, че това е Божията милост. Децата ми станаха по-самостоятелни в обучението си и в ежедневните си занимания. Те бяха особено послушни и разумни. Като ядях и пиех от Божиите слова и изпълнявах дълга си, усещах Божието просветление и напътствие. Постепенно разбрах някои истини. Придобих по-дълбоко разбиране за Божието всемогъщество и върховенство, за това как Сатана покварява хората и как Бог ги спасява. Научих също така как хората трябва да живеят и кои стремежи са наистина смислени и ценни. Безпокойството в сърцето ми намаля значително. Дълбоко съм благодарна на Бог за спасението!