Когато бях малка, семейството ми беше много бедно. Всички наши роднини и съседи ни гледаха с пренебрежение, а децата на съседите не си играеха с мен. Спомням си как веднъж, когато весело отидох да видя дали детето на съседите иска да си поиграем, точно преди да стигна до входа на дома ѝ, тя изведнъж затвори вратата. Тази сцена се е запечатала завинаги в детските ми спомени. Тя нарани много силно самочувствието ми. Когато тръгнах на училище, съучениците и учителите ми също ме гледаха отвисоко. Като виждах, че децата от другите семейства имаха хубави раници, несесери за моливи и красиви дрехи и знаех, че аз нямам нищо такова, всеки ден си мислех колко чудесно би било, ако моето семейство можеше да има толкова пари колкото другите семейства. Тогава хората нямаше да ме гледат с пренебрежение. Когато бях на 10 години, семейството ми имаше големи дългове заради пътнотранспортно произшествие и баща ми отиде да вземе пари назаем от роднини. Тъй като бяхме бедни, те не посмяха да ни дадат. След това баща ми стана толкова унил, че често въздишаше от отчаяние и ми казваше: „Нашите роднини и съседи ни гледат с пренебрежение, защото нямаме пари. Когато пораснеш, трябва да донесеш чест на семейството; само когато спечелиш повече пари, хората ще имат високо мнение за теб“. Думите на баща ми и споменът за това, че съм била тормозена като дете, бяха гравирани в съзнанието ми и реших когато порасна да печеля много, много пари, да водя охолен живот, да се отърва веднъж завинаги от етикета „беднячка“ и да накарам всички онези хора, които някога са ме гледали с пренебрежение, да ме забележат.

През 1996 г. баща ми започна да работи като посредник в бизнеса с товарни превози. Няколко години по-късно семейният ни бизнес процъфтяваше все повече и повече. Не само че бяхме изплатили дълговете си, но и купихме товарен камион и си взехме телефони и мобилни устройства. Щом семейството ни се сдоби с пари, роднините и съседите, които в миналото ни гледаха с пренебрежение, започнаха да ни посещават. Където и да отидехме, другите имаха високо мнение за нас. Най-накрая можех да ходя с високо вдигната глава. Това ме накара да повярвам още по-силно, че докато живее на този свят, човек трябва да печели много пари. Само когато има пари в ръцете си, хората ще го уважават. Благодарение на това, което виждах и чувах около себе си, постепенно се научих как да ръководя бизнес. През 1999 г., тъкмо когато се подготвях да вложа цялата си енергия в бизнеса, ме споходи Божието спасение от последните дни“. В началото бях много ентусиазирана във вярата си в Бог. Виждах, че много хора все още не бяха застанали пред Бог, и затова се присъединих към редиците на разпространителите на евангелието. След това често излизах да разпространявам евангелието, което пречеше на бизнеса на семейството ми. Близките ми започнаха да ми се карат и да казват: „Защо вярваш в Бог на такава млада възраст? Ако продължаваш да тичаш наоколо, няма да ти даваме пари за харчене“. Помислих си: „Ако нямам пари, тогава няма ли да трябва да търпя дискриминацията на хората, както когато бях малка?“. В крайна сметка, не победих това изкушение и се отказах да изпълнявам дълга си, а събрания посещавах само от време на време. Тъй като работата ставаше все по-натоварена, сърцето ми се отдалечи още повече от Бог. По-късно баща ми предаде управлението на целия бизнес на мен и около двайсетте започнах самостоятелна кариера. По онова време бях изключително щастлива. За да печеля повече пари и да стана успешна жена с кариера, всеки ден си блъсках главата как да се свържа с различни доставчици на стоки. По цели дни и нощи получавах повече телефонни обаждания, отколкото можех да поема. Когато бях жадна, не успявах да пия вода, а когато губех гласа си, не исках да си почивам. Благодарение на тази усърдна работа, накрая спестих близо 100 000 юана. Въпреки че през тези няколко години страдах повече от средностатистическия човек, си заслужаваше да видя как портмонето ми постепенно започва да се издува.

По-късно видях, че повечето от клиентите, които идваха в дома ми, за да обсъдим бизнеса, караха коли и живееха в многоетажни сгради, докато аз живеех под наем в стара двустайна къща, с лице към улицата. В сравнение с тези богаташи, аз бледнеех. Казах си: „Това не е достатъчно, трябва да продължа да работя здраво, да се стремя един ден да карам кола и да живея в апартамент на висок етаж, и да имам собствена компания“. За да изпълня желанието си възможно най-скоро, станах още по-заета от преди. През тези години изобщо не спях добре и често бях в състояние на пълно изтощение. Бях още млада, когато започнах да получавам главоболие от напрежение. Когато имах такова главоболие, се чувствах така, сякаш ме убождат с няколко игли накуп. Освен това, често ми се гадеше и повръщах заради облъчването от компютъра и телефона ми. С цел да облекча болката, притисках силно скалпа си с нокти или удрях главата си в стената, но тези методи ни най-малко не намалиха болката ми. Когато главата ме заболя прекалено много и вече не се търпеше, си помислих да отида в болницата, за да ми направят изследвания, но като видях всички банкноти от по 100 юана, които се стичаха в чантата ми, не можах да се реша да го направя. „Забрави“, казах си, „сега възможностите да изкарам пари са рядкост. Трябва да се възползвам от тази възможност и да изкарам още малко пари, докато съм още млада“. Няколко години по-късно имахме кола и къща и бяхме регистрирали компания за контейнеризация. Всеки път, когато пътувах с колата си до други компании за бизнес разговори, шефовете ме гледаха с одобрение, като ме хвалеха за това, че съм направила собствена кариера на толкова млада възраст, и казваха, че имам големи способности. Много клиенти често ме наричаха „мениджър“, когато ме виждаха, а приятелите ми ме хвалеха, че съм успяла жена. По време на празниците, когато пътувахме семейно обратно към дома ни в провинцията, много от съседите ни идваха да ни видят и казваха, че родителите на съпруга ми са късметлии, че имат такава способна снаха. Когато чуех такива похвални думи, бях много доволна от себе си. През тези няколко години всеки ден мислех как да спечеля повече пари и ставах все по-апатична към вярата в Бог. Понякога, когато не участвах в някое събрание, сестрите идваха да ме търсят. Но аз изобщо не бях в подходящото състояние на духа, за да слушам тяхното общение. Друг път, въпреки че отивах на събрание, през цялото време мислех за бизнес делата. Макар че бях изключително заета всеки ден, бизнесът не вървеше толкова гладко, колкото си представях. Непрекъснато ставаха пътни произшествия, а и много клиенти изоставаха с плащанията си за превоз на товари. През тези няколко години загубихме повече от няколкостотин хиляди юана. За да възстановим парите, които бяхме загубили, влагах още повече време и енергия, отколкото преди. При такова изключително натоварване всеки ден тялото ми беше много претоварено, а главоболието ми ставаше все по-силно. Всеки ден имах чувството, че ще е по-добре да умра. Откакто започнахме да разполагаме с пари, съпругът ми излизаше всеки ден, за да търси удоволствие, и оставаше навън по цяла нощ. Той дори играеше хазартни игри и пропиля много пари. Всеки ден се карахме заради това и лицето ми често беше зачервено от плач. Животът ми се струваше твърде мъчителен. Чувствах се изключително безпомощна, а също и много озадачена. Сега вече бях осъществила мечтата си — имах кола, къща и фирма. Но защо не се чувствах ни най-малко щастлива? Какво, за Бог, се случваше? Когато изпаднах в мъчително и безпомощно състояние, си спомних за книгата с Божиите слова, която бях сложила в офиса си преди това. Отворих на главата, озаглавена „Въздиханието на Всемогъщия“, и започнах да чета. По това време в офиса беше много тихо и аз продължих да чета от началото. Когато прочетох последния откъс, Божиите слова докоснаха сърцето ми. Бог казва: „Човекът, отклонил се от притока на живот на Всемогъщия, е в незнание за целта на съществуването, но въпреки това се страхува от смъртта. Той е без помощ и подкрепа, но въпреки това не желае да затвори очи и с огрубял дух се стреми да поддържа чувал от плът, който не усеща душата си, водейки едно низко съществуване на този свят. Така живееш и ти, без надежда, както другите, които нямат цел. Само Светият от преданието ще спаси хората, които, стенейки сред страданията си, отчаяно копнеят за Неговото идване. Досега такава вяра не е била осъществена в онези, които нямат съзнание. Въпреки това хората все още копнеят така за нея. Всемогъщият е милостив към тези, които са страдали дълбоко; в същото време изпитва неприязън към хората, на които им липсва съзнание, тъй като е трябвало да чака твърде дълго за отговор от човечеството. Той желае да търси, да потърси твоето сърце и дух, да ти донесе вода и храна и да те събуди, за да не бъдеш вече жаден и гладен. Когато си изтощен и започнеш да усещаш частица от мрачната пустота на този свят, не се обърквай, не плачи. Всемогъщият Бог Страж ще прегърне пристигането ти по всяко време. Той бди до теб и чака да се завърнеш. Той чака деня, в който внезапно ще си припомниш: когато осъзнаеш, че си дошъл от Бог, че в неизвестен момент си загубил посоката, в неизвестен момент си загубил съзнание по пътя и в неизвестен момент си се сдобил с „баща“; когато освен това осъзнаеш, че Всемогъщият винаги е бдял, чакайки много, много дълго време твоето завръщане. Той е бдял с отчаян копнеж, чакайки отговор, без да го получава. Неговото бдение и очакване са безценни и са в името на човешкото сърце и човешкия дух. Може би това бдение и очакване са неопределени, а може би са към своя край. Но ти си длъжен да знаеш точно къде се намират сърцето и духът ти в този момент“ (Словото, Т.1 — Явяването и делото на Бог. Въздиханието на Всемогъщия). Когато прочетох думите „чакайки отговор, без да го получава“, сърцето ми, което беше заспало дълбок сън, изведнъж се събуди и започнах да размишлявам: „Кой може да чака отговор, без да го получава? Само Бог! Само Бог винаги стои така мълчаливо до хората“. Божиите слова утешиха наранената ми душа и аз не можех да спра сълзите си да текат. В онзи момент почувствах, че сърцето ми е много близо до Бог. През всички тези години на вяра в Бог никога не бях чела сериозно Божието слово, а мозъкът ми винаги беше изпълнен с мисли за това как да спечеля още пари и да накарам хората да имат високо мнение за мен. Всеки ден ръководех бизнеса, влачейки изтощеното си тяло. В крайна сметка, спечелих щедри материални облаги, както и уважението на другите, но в резултат на това получих многократни предателства от страна на съпруга ми, както и болести. Не бях почувствала и най-малко късче щастие. Вместо това се чувствах празна, страдаща и безпомощна. Цялата тази болка беше причинена от това, че се държах настрана и се криех от Божията грижа и закрила. Преди десет години чух Божия глас, но не ценях спасителната Му благодат, не ядях и не пиех правилно от словото Му, нито пък започнах да изпълнявам дълга си. Бях толкова непокорна, но Бог не ме изостави, а винаги оставаше до мен, като чакаше да променя сърцето си. Когато бях объркана и безпомощна, Божиите слова бързо утешаваха наранената ми душа. Когато не посещавах редовно събранията и се държах настрана от Бог, Той караше сестрите да ми помагат отново и отново, но аз бях неблагодарна и се противопоставях. Многократно отхвърлях Божието спасение за мен. Наистина нямах никаква съвест или разум. Колкото повече мислех, толкова повече съжалявах и се упреквах. Плачех и се молех на Бог: „Боже, сгреших. Яд ме е, че тогава не прочетох внимателно думите Ти и вложих цялото си сърце в това да печеля пари. Мислех си, че ако имам пари, ще имам всичко, но след като спечелих пари и материални облаги, всъщност се чувствах толкова празна, измъчена и безпомощна. Боже, пътят, който избрах преди, беше грешен. Отсега нататък искам да се стремя към истината и отново да вървя по пътя на вярата в Бог“. След като се помолих, се почувствах изключително спокойна и омиротворена. Бях като самотна лодка в морето, която е намерила пристан, за да пусне котва, като блуден син, който се е завърнал в прегръдките на майка си, след като се е скитал години наред. Изпитвах чувство на сигурност, каквото никога преди не бях изпитвала. След това, когато дойдеше време да се събираме, винаги планирах работните си дела предварително. Постепенно успях да се почувствам спокойна, когато участвах в събирания, и обикновено можех да отделям време да чета Божиите слова и да изпълнявам дълга си в църквата. Но понякога, когато работата ми влизаше в противоречие с дълга ми, аз избирах работата и отлагах дълга против волята си. Това ме измъчваше отвътре. Понякога си мислех също: „Кога ще мога да изпълнявам дълга си спокойно, без да се влияя от бизнес делата си?“. Когато видях, че много братя и сестри са в състояние да изоставят семействата си и да се откажат от кариерата си, за да разпространяват евангелието, сърцето ми беше докоснато толкова силно. Помислих си, че всички ние сме хора, така че, ако братята и сестрите могат да оставят настрана грижите си и да отдадат всичко на Бог, защо тогава аз да не мога да се откажа? Толкова много се надявах, че един ден ще мога с цялото си сърце да се посветя на изпълнението на дълга си; Колко щеше да е хубаво! Повтарях тази мисъл отново и отново в молитва пред Бог, с надеждата, че Той ще ми даде повече вяра и ще направи така, че да дойде денят, в който ще мога да се откажа от бизнес делата си и с цялото си сърце ще отдам всичко на Него.

През лятото на 2011 г. главоболието ми ставаше все по-силно. Вече беше наистина непоносимо, така че отидох в градската болница, за да ме прегледат. Лекарят ми каза: „Главоболието Ви може да е свързано с работата, която вършите сега. Ако искате да подобрите състоянието си, най-добрият начин е да не се занимавате повече с тази работа. В противен случай състоянието Ви ще става все по-сериозно“. Като чух думите на лекаря, ми стана ясно, че това е Бог, Който ми дава изход. Исках да използвам тази възможност, за да кажа на семейството си, че не мога да продължа да се занимавам повече с бизнес дела, но бях неспособна да се реша, защото ми бяха необходими 10 години усилен труд и управление, за да се получат днешните плодове, и освен това, през онази година бизнесът процъфтяваше и понякога можехме да спечелим пет или шест хиляди юана за един ден. Ако се откажех, тогава клиентите, с които бях контактувала през всичките тези години, щяха да бъдат откраднати от други в бранша. В крайна сметка, не успях да преодолея съблазънта на парите и изтърпях мъчението на болестта си, за да продължа да работя още няколко месеца. Въпреки че печелех много пари, изобщо не бях щастлива и си мислех за преди, когато се бях молила на Бог и бях готова да изоставя бизнеса си и да отдам всичко на Него. Но сега все още се държах за парите и не ги пусках. Вътрешно се чувствах много виновна. Затова отново се помолих на Бог да ми помогне да се откажа от бизнеса си и да отдам всичко на Него. Един ден видях Божиите слова, които гласяха: „Ако сложа малко пари пред вас точно сега и ви дам свободата да избирате — и ако не ви осъждам за вашия избор — тогава повечето от вас биха избрали парите и биха се отказали от истината. По-добрите от вас ще се откажат от парите и ще изберат истината неохотно, докато тези по средата ще грабнат парите в едната си ръка и истината в другата. Няма ли по този начин истинската ви същност да стане очевидна? Когато избирате между истината и нещо, на което сте верни, вие всички ще направите този избор и отношението ви ще остане същото. Не е ли така? Не са ли много тези сред вас, които са се колебали между правилното и грешното? При противопоставянето между положителното и отрицателното, черното и бялото, вие със сигурност сте наясно с изборите, които сте направили между семейството и Бог, децата и Бог, мира и разрухата, богатството и бедността, високия статус и обикновеността, подкрепата и отхвърлянето и т.н. Между хармонично и разбито семейство вие избрахте хармоничното и го направихте без никакво колебание; между богатствата и задълженията вие отново избрахте богатствата, дори без желание да се върнете на брега; между лукса и бедността вие избрахте лукса. Когато избирахте между вашите синове, дъщери, съпруги и съпрузи и Мен, вие избрахте тях; и между представата и истината отново избрахте представата. Изправен пред всичките ви зли дела, Аз просто загубих вяра във вас. Просто Ме удивлява, че вашите сърца са толкова трудни за смекчаване. Многото години всеотдайност и усилия очевидно не са Ми донесли нищо повече от изоставяне от ваша страна и отчаяние, но надеждите Ми за вас се увеличават с всеки изминал ден, тъй като Моят ден беше напълно разкрит пред всички. И все пак вие продължавате да търсите тъмни и зли неща и отказвате да ги пуснете. Какъв тогава ще бъде изходът за вас? Обмисляли ли сте някога внимателно това? Ако бъдете помолени да изберете отново, какъв ще бъде вашият избор? Все още ли ще изберете същите неща? Отново ли ще Ми причините разочарование и окаяна скръб? Все още ли в сърцата ви ще има само частица топлина? Все още ли няма да знаете какво да направите, за да утешите сърцето Ми? В този момент какво избирате? Ще се подчините ли на думите Ми, или ще изпитате неприязън към тях?“ (Словото, Т.1 — Явяването и делото на Бог. На кого си верен?). Изправена пред Божия въпрос, аз се замислих. Помислих си за това как много пъти в молбите си към Бог бях казвала, че съм готова да изоставя бизнеса си и че ще отдавам всичко на Него през цялото време. Но когато погледнех дневния си доход от няколко хиляди юана, вече не бях готова да го изоставя. Не беше ли това измама към Бог? Мислех си, че макар и да вярвах в Бог през тези години, бях изразходвала почти цялото си време и енергия за правене на бизнес. Мозъкът ми беше пълен с мисли за това как да спечеля още пари и никога не ценях дълга, който трябваше да изпълнявам. Когато и да възникнеше конфликт между дълга ми и бизнеса ми, винаги избирах да удовлетворя първо бизнес частта, като оставях дълга си на заден план и не го приемах сериозно. През тези няколко години, за да изпъкна сред връстниците си, се превърнах в абсолютен роб на парите и всеки ден се борех с празнотата и болката, като потъвах все повече и повече. Въпреки че отново и отново се бунтувах срещу Бог, Той никога не се отказа да ме спасява. Когато не можех да участвам в събирания заради бизнеса си, Той правеше така, че сестрите да ме подкрепят и да ми помагат. Когато се сблъсквах с предателството на съпруга ми, с предизвикателствата на бизнеса, а също и с болестите ми, и когато живеех в състояние на болка и безпомощност, Бог използваше Своите слова, за да ме води и напътства, и ми позволи да копнея за светлината, и да имам волята да се стремя правилно към истината. Когато не исках да се откажа от бизнеса си, Бог използва думите на лекаря, за да ме посъветва. Той винаги е бил загрижен и притеснен за живота ми и е полагал толкова старателни усилия за мен, но аз непрекъснато мислех как да спечеля още пари и изобщо не се съобразявах с дълга си. Наистина бях толкова егоистична! Сега Бог все още ми даваше шанс да изпълня дълга си и аз трябваше да го оценя. Трябваше да отдам всичко на Бог за разпространението на евангелието на царството и да изпълнявам дълга си като сътворено същество. След като направих своя избор, се случиха някои неочаквани събития, които ме накараха в известна степен да прозра вредата и последствията от стремежа към богатство.

Един ден през зимата на 2011 г. някой се обади със заплаха на съпруга ми. Каза, че сме обидили някого, и поиска от съпруга ми да му изпрати 100 000 юана, за да осигури безопасността си. В противен случай щели да му отрежат ръцете и краката. Като чух тези думи, сърцето ми започна да се свива от страх. Дотогава бях виждала такива сцени само по телевизията и никога не бях мислила, че ще ги преживея наяве. Защо светът в днешно време е в такъв хаос? Как може сърцата на хората да са толкова зли? В този момент изведнъж си помислих, че ако продължа да се занимавам с този бизнес, това наистина ще доведе до фатална катастрофа. Замислих се, че откакто семейството ми имаше пари, не бях прекарала нито един ден в спокойствие, а сега се сблъсках с това неочаквано нещастие – парите не носеха щастие и радост. По-късно непрекъснато чувах за няколко шофьори на камиони, доставящи стоки до дома ни, които бяха загинали при автомобилни катастрофи. Когато чуех новината за смъртта им, просто не можех да повярвам, че това е истина. Сред тях младите бяха едва двайсетина годишни, а тези на средна възраст бяха само на четиридесет и няколко години. Тези, които оставиха най-дълбоко впечатление у мен, бяха двойка съпруг и съпруга, които не искаха да наемат шофьор, за да изкарат повече пари, и работеха по цели дни и нощи. В крайна сметка те попаднали в автомобилна катастрофа поради умора, като и двамата загинали. Въпреки че бяха спечелили някакви пари, те загубиха живота си, докато го правеха. Каква им беше ползата от тези пари? Помислих си за думите на Господ Исус: „Понеже каква полза ще има човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби, или какво ще даде човек в замяна на живота си?“ (Матей 16:26). Спомням си за онези години, когато влагах цялото си сърце в изкачването на социалната стълбица — всеки ден бях като машина, която работи денонощно. Въпреки че печелех пари, а също така получавах похвали и хората имаха високо мнение за мен, не изпитвах никаква радост или удоволствие от това, а напротив — чувствах се все по-празна и измъчена. В името на това да печеля пари, се разболях, а когато главата ме болеше толкова силно, че исках да я ударя в стената, пак не исках да спра да печеля пари. Видях, че парите ме държат здраво вързана. Парите са като нож, който хладнокръвно убива хората. Ако продължах с опитите да печеля пари на всяка цена, както преди, може би един ден и аз щях да бъда измъчвана до смърт от парите като тези хора. След този ден вече със сигурност нямаше да давам живота си за пари. Хрумна ми, че все още имаше много хора, които не можеха да прозрат истината по този въпрос и продължаваха да се плискат във водовъртежа на парите. Те не виждаха посока за живота си и не знаеха как да живеят смислено. Исках да разпространявам Божието евангелие от последните дни сред повече хора, да им помогна по-скоро да чуят гласа Му, да разберат истината и да не страдат повече от покварата и вредата на Сатана. Казах на семейството си, че главоболието ми е много силно и че в бъдеще вече няма да участвам в бизнес делата. Семейството ми се съгласи и ми позволи да се възстановя. Бях много щастлива. От сърце благодарих на Бог за това, че ми предложи изход от ситуацията.

През 2012 г., след пролетния фестивал, предадох целия бизнес на съпруга си, за да го управлява той, а аз можех да чета Божието слово и да изпълнявам дълга си спокойно. Чувствах изключително спокойствие и мир в душата си. Психическото ми състояние също постепенно се подобри. Това, което беше още по-невероятно, е, че без никакво лечение, главоболието ми изчезна по магически начин. Сърцето ми беше много развълнувано и ясно осъзнавах, че това е Бог, Който изцелява болестта ми и ме освобождава от мъченията на заболяването и от разрухата на духа ми. Взех решение да изпълнявам подобаващо дълга си и да се отплатя на Бог за спасителната Му благодат. Когато съпругът ми видя, че главоболието ми се подобрява, той ме притисна да продължа да се занимавам с бизнес, а аз ясно му заявих отношението си, че не искам да го правя повече. Когато видя, че няма да го послушам, той ме заплаши с развод и каза, че ако продължа да вярвам в Бог, няма да ми дава пари за харчене. Като видях колко безсърдечен е съпругът ми, толкова се ядосах, че цялото ми тяло се разтресе. В съзнанието ми отново се появиха сцени на хора, които ме гледаха с пренебрежение, когато бях дете. Наистина не исках отново да живея такъв живот. Чувствах се много слаба. Ако не вярвах в Бог, можех да продължа да се радвам на изобилен материален живот и на уважението на другите. Ако решах да изпълнявам дълга си през цялото време, щях да загубя всичко, което имах. Сърцето ми изпитваше силна болка и изключителна мъка, а сълзите се стичаха непрестанно по лицето ми. От една страна беше дългът ми, а от друга – кариерата, която бях управлявала в продължение на много години. Не знаех как да избера. Плачех и се молех на Бог: „Боже! В момента съм много слаба и не знам какво да избера. Ако продължавам да изпълнявам дълга си, ще загубя кариерата и семейството си. Ако избера семейството и кариерата си и се откажа от вярата си в Бог и от изпълнението на дълга си, ще бъда човек без съвест и разум. Боже, не искам да Те напусна. Ако Ти не ме водеше стъпка по стъпка до този ден, нямаше да вървя по правилния път в живота. В миналото не преследвах истината и не отдавах всичко на Теб. Днес не мога повече да бъда недостойна за Твоята грижовност. Искам правилно да се стремя към истината и да продължа да Те следвам напред. Боже! Моля Те, дай ми вяра и сила да направя правилния избор“. След като се помолих, прочетох един откъс от Божието слово: „Ти трябва да понесеш трудности заради истината, трябва да се отдадеш на истината, трябва да изтърпиш унижения заради нея, и за да добиеш повече от истината, трябва да преминеш през още повече страдания. Ето какво трябва да направиш. Не бива да отхвърляш истината в името на спокойния семеен живот и не бива да губиш достойнството и почтеността на живота си в името на моментното удоволствие. Трябва да се стремиш към всичко, което е красиво и добро, и да се стремиш към път в живота, който да е по-смислен. Нима не пропиляваш живота си, ако го живееш по такъв вулгарен начин, без да преследваш никакви цели? Какво можеш да спечелиш от такъв живот? Трябва да се отречеш от всички плътски удоволствия заради една истина, а не да отхвърляш всички истини заради малко удоволствие. Такива хора нямат нито почтеност, нито достойнство; тяхното съществуване е безсмислено!“ (Словото, Т.1 — Явяването и делото на Бог. Изживяванията на Петър: знанията му за наказанието и съда). Докато четях Божиите слова, имах чувството, че Той се обръща към мен лице в лице: „В бъдеще трябва да се стремиш правилно към истината. Не живей този вулгарен живот, който си живяла в миналото“. Преди не се стремях към истината и не четях достатъчно Божието слово. Влагах времето и усилията си в правенето на бизнес, като губех толкова много от времето си. Сега трябваше да ценя времето, което ми предстоеше, и независимо от това как семейството ми ме спираше, не можех да изоставя тази чудесна възможност да се стремя към истината. Казах на съпруга си: „През тези няколко години се разболях, докато се опитвах да печеля пари. Ако не вярвах в Бог, отдавна щях да съм умряла. Като вярваща в Бог, аз вървя по светъл и правилен житейски път. Сега, след като съм избрала този път, трябва да го следвам докрай. Ти не вярваш в Бог, но не можеш да ограничаваш моята свобода“. Като видя, че не може да ме спре, от този момент нататък съпругът ми вече не ме притесняваше за това. След като направих този избор, сърцето ми се почувства толкова освободено. След това изпълнявах дълга си през цялото време.

По-късно, когато виждах познати да карат колите си, все още чувствах някаква загуба. Когато в миналото се занимавах с бизнес и карах кола, където и да отидех, хората имаха високо мнение за мен. Вместо това, сега карах електрически велосипед. Когато ме видеха познати и клиенти от миналото, те не ме поздравяваха и почти всички, които познавах, се отнасяха студено към мен. Не само че бях загубила ореола, който някога имах, но и бях посрещната с упреци от семейството си: „Занимаваше се с бизнес повече от 10 изнурителни години и след това доброволно го предаде на други. Ако не се занимаваш с бизнес, нека видим кой ще продължи да ти дава пари за харчене в бъдеще. Не знам какво, по дяволите, си си мислила. Наистина си твърде глупава!“. Тези обидни и изпитателни думи ме накараха да се почувствам изключително обезпокоена. В онези дни всеки ден бях напрегната и в лошо настроение. Помислих си: „Ако бях продължила да се занимавам с бизнес, все още щях да мога да накарам другите да имат високо мнение за мен. Сега обаче, без моя бизнес, ако в бъдеще нямам пари, как ще живея?“. Преди да се усетя, отново бях попаднала в капана на изкушенията на Сатана и против волята си започнах да мисля за резервен план. Често се мятах и се въртях в мъртвешката нощна тишина и не можех да заспя. Започнах да размишлявам: „Как така, всеки път, когато се сблъскам с изкушението на парите, славата и статуса, сърцето ми винаги започва да се тревожи?“. Много ми се искаше да намеря отговор на този въпрос. По-късно видях този откъс от Божието слово: „„Парите управляват света“ е сатанинска философия. И тя преобладава сред цялото човечество, във всяко човешко общество. Може да се нарече тенденция, тъй като тя е насадена в сърцето на всеки човек, който първоначално не я приема, но след като се сблъска с реалния живот и започне да чувства, че тези думи всъщност са верни, мълчаливо се съгласява с нея. Не е ли това покваряване на човека от Сатана? […] Сатана използва парите, за да изкушава хората, и ги покварява, като ги кара да се кланят на парите и да почитат материалните блага. И как се проявява този култ към парите при хората? Имате ли чувството, че без пари няма да можете да оцелеете в този свят, че дори един ден не може да мине без тях? Положението на човек, както и степента на уважение към него, се определя от това колко пари има той. Бедните се свиват от срам, докато богатите се радват на високото си положение. Те се изправят гордо, говорят силно и живеят високомерно. Какво носят този афоризъм и тази тенденция на хората? Не са ли готови мнозина да пожертват всичко за пари? Не губят ли мнозина достойнството и почтеността си в стремежа си да получат повече пари? Нима мнозина не се лишават от възможността да изпълняват своя дълг и да следват Бог заради парите? Да загубиш възможността да постигнеш истината и да бъдеш спасен не е ли най-голямата загуба за човека? Не е ли Сатана зъл, щом използва този метод и този афоризъм, за да поквари до такава степен човека? Това не е ли злонамерена уловка? Докато преминаваш от отричането на този популярен афоризъм към окончателното му приемане като истина, сърцето ти напълно попада във владението на Сатана и така, без да се усетиш, започваш да живееш според тези думи“ (Словото, Т.2 — За познаването на Бог. Самият Бог, единственият V). Чрез това, което Божиите слова разкриват, открих първопричината, поради която никога не можех да се освободя от оковите на парите и славата. Спомних си за това, на което баща ми често ме учеше, когато бях малка: „Нашето семейство е бедно, затова, когато пораснеш, трябва да изкарваш повече пари и да донесеш чест на името ни. Само ако имаме пари, хората ще имат добро мнение за нас“. Думите на баща ми се бяха запечатали в паметта ми. Мислех си, че през тези години сатанинските отрови като „Парите карат света да се върти“ и „Парите не са всичко, но без тях не можеш да направиш нищо“, определяха начина, по който живеех живота си. Вярвах, че само ако имам пари, мога да говоря с високо вдигната глава и да бъда високо ценена от другите. За да бъда високо ценена от другите, работех неуморно денем и нощем, като робот за правене на пари. Когато се уморявах или ми се спеше, не исках да си почивам, а когато се разболеех, не исках да отида на лекар. От страх да не пропусна някоя работа, влагах цялото си сърце в печеленето на пари. Винаги, когато възникваше конфликт между бизнеса ми и събранията, първо се грижех за бизнес делата и след това отивах на събранието. Никога не съм поставяла на първо място стремежа към истината и изпълнението на дълга си и когато бях заета с бизнеса си, просто не посещавах събрания. Бях изцяло погълната от парите, не можех да се измъкна и ставах все по-алчна и пропаднала. От това, което разобличиха Божиите слова, най-накрая ясно видях злия мотив на Сатана да използва тези отрови, за да вреди на хората. Той искаше да се възползва от амбициите и желанията на хората за стремеж към пари и слава, за да им навреди и да ги погълне изцяло. Ако Бог не беше разкрил злия мотив на Сатана, наистина щеше да ми е трудно да прозра коварната му схема и щях да остана погълната от водовъртежа на парите, и да отдавам живота си на Сатана. След като преживях това, разбрах от първа ръка, че независимо колко пари, материални удоволствия и уважение от страна на другите притежавах, сърцето ми пак беше празно и измъчено. Животът ми нямаше и капка стойност или смисъл. Ако все още не можех да се откажа от интересите пред себе си и се вкопчвах здраво в парите, тогава, в крайна сметка, парите със сигурност щяха да ме измъчват до смърт. В този живот имах нужния късмет, за да последвам Бог, да съм чула думите на Създателя със собствените си уши и да изпълнявам дълга си като сътворено същество. Това беше нещото в живота ми, което имаше най-голяма стойност и значение. Не можех да отхвърля истината в стремеж към материални облаги и уважение от страна на другите. Вместо това целта, към която се стремях, беше да вярвам в Бог и да Го почитам. Това беше времето на голямото разпространение на царското евангелие и, като сътворено същество, аз трябваше да изпълня своите отговорност и дълг да разпространявам евангелието и да свидетелствам за него, за да могат повече хора да бъдат спасени от Бог. Това беше стойността и смисълът на моя живот. След като разбрах Божието намерение, вече не се влияех от парите. Когато отивах в дома на родителите си, те вече не ми се караха, че не правя бизнес, а понякога дори ми даваха малко пари, с които да преживявам. Знаех много добре, че всичко това е благодатта и милостта на Бог и бях изпълнена с благодарност към Него в сърцето си.

Мислех си, че по време на това пътуване, ако не беше напътствието на Божиите слова, нямаше да се откъсна от контрола на сатанинската отрова, известна като „Парите карат света да се върти“, а още по-малко да се откажа от бизнеса и да избера да изпълнявам дълга си. Разбрах, че парите, славата, положението, колите, къщите и т.н., всички тези материални неща са мимолетни като облак, който се носи в небето. Само ако се стреми към истината, живее според Божието слово и изпълнява дълга си като сътворено същество, човек може да живее живот, който има най-голям смисъл и стойност. Точно както казват Божиите слова: „Когато хората се занимават със светска кариера, те мислят единствено за преследване на неща като светски тенденции, престиж и изгода, както и за плътско удоволствие. Какво е последствието от това? То е, че енергията, времето и младостта ти са изцяло заети и погълнати от тези неща. Те имат ли смисъл? Какво ще придобиеш от тях накрая? Дори и да придобиеш престиж и изгода, пак ще е напразно. А какво ще кажеш, ако промениш начина си на живот? Ако времето, енергията и умът ти са заети само с истината и принципите и ако мислиш само за положителни неща, като например как да изпълняваш добре дълга си и как да дойдеш пред Бог, и ако отдадеш енергията и времето си на тези положителни неща, тогава това, което ще придобиеш, ще е различно. Това, което ще придобиеш, ще бъдат най-съществените ползи. Ще знаеш как да живееш, как да се държиш, как да се изправяш пред всякакви хора, събития и неща. Щом научиш как да се изправяш пред всякакви хора, събития и неща, това до голяма степен ще те направи способен естествено да се покориш на устроеното и подреденото от Бог. Когато можеш естествено да се покориш на устроеното и подреденото от Бог, тогава, без дори да го осъзнаваш, ще се превърнеш в такъв човек, какъвто Бог приема и обича. Помисли за това. Не е ли хубаво нещо? Вероятно все още не го знаеш, но докато живееш живота си и приемаш Божиите слова и истините принципи, в този процес неусетно ще започнеш да живееш, да възприемаш хората и нещата и да се държиш и да действаш според Божиите слова. Това означава, че несъзнателно ще се покориш на Божиите слова, ще се покориш на Неговите изисквания и ще ги удовлетвориш. Тогава вече ще си се превърнал в такъв човек, какъвто Бог приема, на когото се доверява и когото обича, без дори да го знаеш. Не е ли чудесно? (Така е.) Ето защо, ако отдадеш енергията и времето си, за да се стремиш към истината и да изпълняваш добре дълга си, това, което ще придобиеш накрая, ще бъде най-ценното нещо“ (Словото, Т.6, — За стремежа към истината I. Как човек да се стреми към истината (18)). След като прочетох Божиите слова, разбрах по-добре стойността и значението на стремежа към истината. Макар и вече да не бях толкова богата както преди и дрехите ми да не бяха толкова ярки и красиви, аз се наслаждавах на Божия приток на живот. Това беше нещо, което човек не може да получи в замяна на каквато и да е сума пари. Помислих си как през годините неведнъж се бях опълчвала на Бог и бях наранявала сърцето Му, как много пъти бях отхвърляла Неговото спасение, за да се стремя към парите. Не ценях чудесната възможност да изпълнявам дълга си, но Бог винаги оставаше до мен и ме чакаше да се променя. Той не се отказа да ме спасява. След като спрях да се занимавам с бизнес, Бог не ме остави на студено, нито ме остави гладна, и продължаваше да се грижи за мен по всички възможни начини. Божията спасителна благодат не може да бъде изчислена, а още по-малко изплатена. Никога няма да съжалявам, че съм избрала да следвам Бог в този живот. Благодаря на Бог за Неговото спасение. Нека цялата слава бъде Негова!