Когато бях малка, често гледаха на семейството ми с пренебрежение, защото нямах много братя и сестри. По това време родителите ми често ми казваха, „Най-добрата и стабилна работа е да работиш като лекар. Те не само получават високи заплати, но и са много уважавани“. Щом в нашето село дойдеше лекар, винаги го посрещаха топло и се отнасяха към него с най-голямо уважение. Изпитвах дълбоко възхищение и завист към тези лекари и си казах, че трябва да работя усилено, за да мога и аз да стана лекар един ден, да ходя гордо изправена в нашето село и да бъда уважавана. След това се зарових в книгите и се отдадох на учението. Упоритите ми усилия бяха възнаградени, когато по-късно издържах приемния изпит в академията по китайска медицина в моята провинция. След като се дипломирах, получих работа като лекар в окръжната болница, точно както си бях пожелала. От този момент нататък сякаш се бях издигнала в живота. Не само имах добра заплата, но и всички мои връстници ми завиждаха и ми се възхищаваха, приятели, роднини и познати ме търсеха, когато се разболяваха, а когато се връщах в моето село, винаги ме посрещаха с топлина и уважение. Родителите ми също изпитваха чувство на гордост. Наистина се радвах, че така ме уважаваха, и това силно насърчи суетата ми. Имах чувството, че всичките ми жертви най-накрая се бяха отплатили. Когато натрупах повече опит, се запознах с много богати и влиятелни хора, поразени от всевъзможни болести, които им причиняваха невероятни страдания. Някои от тях бяха с тежки, остри заболявания, а лекарите можеха само безпомощно да гледат как умират. Не можех да не си помисля, че нашият живот е доста крехък и безпомощен пред лицето на смъртта. Това породи у мен странно усещане за духовна празнота. Започнах да се чудя какъв е смисълът на живота и за какво живея.

В края на 1998 г. много хора напуснаха държавните болници и отвориха частни практики. Помислих си, че ако продължа да работя в болницата, ще си остана със сегашната си заплата, така че ако искам да се издигна и да печеля повече пари, ще трябва сама да си бъда шеф. Затова напуснах работата си в болницата и открих своя собствена клиника. Тогава, през 2 000 г., чух евангелието на Всемогъщия Бог от последните дни. Видях, че Бог е казал: „Съдбата на човека е в Божиите ръце. Ти не си способен да се контролираш: въпреки постоянното суетене и занимаване за себе си, човекът остава неспособен да се контролира. Ако ти знаеше какво те очаква в бъдеще, ако можеше да контролираш собствената си съдба, щеше ли още да си сътворено същество?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасна крайна цел). Чрез Божиите слова разбрах, че животът и смъртта на човека са в Божиите ръце и че никой не може да контролира собствената си съдба. Когато броят на годините, които Бог ти е отредил, изтече, няма значение колко пари, власт или влияние имаш. Чрез ядене и пиене на Божиите слова и чрез църковния живот осъзнах също, че не мога да се стремя само към материални неща, висок статус и плътски удоволствия. Най-важното нещо беше да изпълнявам дълга си като сътворено същество и да се стремя към истината, към натрупване на добри дела и постигане на спасение. Затова поех дълга, който можех да изпълнявам в църквата. Посещавах събрания и разговарях за Божиите слова с братята и сестрите, и се чувствах удовлетворена и щастлива. Отначало само водех събранията на една малка група и не бях толкова заета. По-късно бях избрана да служа като църковен водач. Знаех, че това беше Божието възвисяване и че Той ми беше дал този шанс да получа обучение и да постигна истината. Бях се насладила на толкова много от притока на Божиите слова, така че трябваше да имам съвест и да се отплатя за Божията любов. Но също така знаех, че да си водач изисква много работа и голяма отговорност и че ще трябва да давам всичко от себе си на пълен работен ден. Това означаваше, че няма да мога да работя в клиниката си. Бях работила половината си живот за тази работа, така че се съпротивлявах на перспективата просто да се откажа от нея. В съзнанието си отивах ту в едната, ту в другата посока и се чувствах толкова раздвоена и измъчена. Насред агонията си се помолих на Бог: „О, Боже! Чувствам се ужасно в тази ситуация. Не искам да изгубя този дълг, но духовният ми ръст е малък и не мога да преодолея слабостта на плътта си. Моля Те, напътствай ме и ми дай вяра и сила“.

В търсенето си помислих за това как Бог казва: „Ако допуснеш тази възможност да ти се изплъзне, ще съжаляваш до края на живота си“. Потърсих набързо следния откъс, за да го прочета. Всемогъщият Бог казва: „Някои не желаят да си сътрудничат с другите в служба на Бог, дори когато са призовани; това са мързеливи хора, които искат само да се наслаждават на комфорта. Колкото повече се иска от теб да служиш в сътрудничество с останалите, толкова повече опит ще придобиеш. Тъй като имаш повече бреме и опит, ще получиш повече възможности да бъдеш усъвършенстван. Следователно, ако можеш да служиш на Бог искрено, ще се съобразявате с Божието бреме и ще имаш повече възможности да бъдеш усъвършенстван от Бог. Точно такава група хора се усъвършенства в момента. Колкото повече те докосва Светият Дух, толкова повече време ще посветиш на това да се съобразяваш с Божието бреме, толкова повече ще бъдеш усъвършенстван от Бог и толкова повече ще бъдеш придобит от Него — докато накрая се превърнеш в човек, когото Бог използва. В днешно време има хора, които не се обременяват за църквата. Тези хора не си дават зор и са немарливи и се грижат само за собствената си плът. Такива хора са изключително егоистични, а освен това са и слепи. Ако не можеш да видиш този въпрос ясно, няма да носиш никакво бреме. Колкото повече внимание проявяваш към Божиите намерения, толкова по-голямо бреме ще ти повери Той. Егоистите не желаят да изстрадат такива неща; не желаят да платят цената и в резултат на това ще пропуснат възможности да бъдат усъвършенствани от Бог. Нима не си причиняват вреда? […] Затова трябва да се съобразявате с Божието бреме тук и сега; не трябва да чакате Бог да разкрие Своя праведен нрав пред цялото човечество, за да се загрижите тепърва за Божието бреме. Нима тогава няма да е твърде късно? Сега има добра възможност да бъдеш усъвършенстван от Бог. Ако допуснеш тази възможност да ти се изплъзне, ще съжаляваш до края на живота си, точно както Мойсей не успя да влезе в добрата ханаанска земя, съжаляваше за това до края на живота си и умря в разкаяние“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. За да се постигне съвършенство, проявявай внимание към Божиите намерения). Чрез Божиите слова осъзнах, че само тези, които проявяват внимание към Божиите намерения и приемат Божието поръчение, ще имат повече възможности да бъдат усъвършенствани от Бог. Тези, които не желаят да проявяват внимание към Божиите намерения, са егоисти и няма да бъдат усъвършенствани от Бог. Евангелското дело е навлязло в ключов период на голямо разпространение и фактът, че църквата ми възложи такъв важен дълг, е изключително Божие благоволение и възвисяване. Въпреки това аз не проявявах внимание към Божиите намерения, а вместо това бях загрижена само за плътта си и за печеленето на пари, за да спечеля високото уважение на другите. Колко безсъвестна бях! Нима не вярвах в Бог и не Го следвах, не ядях и не пиех словото Му и не изпълнявах дълга си, за да постигна истината и спасението? Бог ми беше дал чудесна възможност да премина обучение и да постигна истината чрез този дълг. Нямаше ли да е глупаво от моя страна да не се възползвам от нея? Ако в момента, в който се съгласях да я приема, Божието дело вече бе приключило, щях да съм пропуснала шанса си. Тогава щях много да съжалявам. Щях да бъда точно като Мойсей, който отдалеч виждал Ханаан, но не могъл да влезе и цял живот съжалявал. Трябваше да се подчиня на Бог и първо да приема дълга. Можех да намеря някой, който да ме замества в клиниката за момента. След като взех решение, приех дълга на водач.

След това посветих по-голямата част от времето си на дълга си, а ако имах свободно време, бързах да отида в клиниката. Отначало успявахме да задържим пациентите, но с течение на времето, тъй като аз често не бях в клиниката, хората започнаха да ходят другаде, защото не можеха да ме видят. В клиниката ни постъпваха все по-малко пациенти и ние едва оцелявахме. Преди имах висок стандарт на живот, бях уважавана и другите ми се възхищаваха, а всички приятели и роднини ме търсеха, когато имаха проблеми, а сега всички мои приятели и роднини ме критикуваха, като казваха, че проявявам небрежност в управлението на клиниката и че не знаят какво правя по цял ден. След това те имаха много по-различно отношение към мен. Като си мислех как някога ме уважаваха и ми се възхищаваха, а сега се бях превърнала в обект на подигравки от страна на всички, почувствах буря от емоции — трудно е да се опише това чувство. Мислех си: „Не че нямам способността да печеля пари — имам уменията, така че ако управлявам нещата добре, със сигурност ще имам много пациенти. Отново можех да водя този начин на живот с превъзходен материален комфорт, да си върна уважението и възхищението на другите и да имам престижен живот“. Помислих и за това, че не вярвах в Бог от много време, духовният ми ръст беше малък и не разбирах много от истината, така че може би просто трябваше да изпълнявам дълг, който да съответства на способностите ми. Исках да премина към по-малко изискващ дълг. Тогава щях да имам повече време за работата си и нямаше да пострадат нито дългът ми, нито клиниката. След това обаче престанах да понасям бреме в дълга си. Станах нехайна в дълга си и отбивах номера на събрания. Спомням си, че на едно събрание мислех само за моята клиника. Колко пациенти бяхме приели този ден? Дойдоха ли тези, които си бяха записали час? За да имам повече време за клиниката си, не разгледах ситуацията в дълбочина, преди да напиша доклада си, а просто предадох кратък доклад на висшестоящия водач. Поради липсата на подробности в крайна сметка се наложи да го преработвам. Също така не поех отговорност за работата по поенето. Някои новодошли дори напуснаха, защото не бяха поени. Висшестоящият водач разговаря с мен и няколко пъти се опита да ми помогне по този въпрос, а аз се чувствах доста виновна, молих се на Бог няколко пъти и вземах решения да се опълча на плътта си и да изпълнявам добре дълга си, но винаги неминуемо се разсейвах с клиниката си. Продължавах да вземам решения пред Бог, без да ги спазвам, и се отдалечавах все повече и повече от Него. Често се чувствах необяснимо празна и уплашена. На няколко пъти бях искала да изоставя клиниката, но тогава си мислех как ще трябва да се върна към това хората да ме гледат с пренебрежение и просто не можех да се реша да го направя. Като видя, че не мога да поправя състоянието си, а това забавяше работата, висшестоящият водач ме освободи.

След това бях много разстроена. Бях яла и пила толкова много от Божиите слова и добре знаех, че стремежът към истината и доброто изпълнение на дълга ми е правилният път в живота, но не можех да се откажа от клиниката си и не можех да изпълнявам дълга си добре. Чувствах се наистина виновна и смятах, че дължа на Бог толкова много. Помолих се на Бог, като казах: „О, Боже, аз съм толкова непокорна и толкова задължена към Теб. О, Боже, моля Те да ме освободиш от оковите на богатството, за да мога да изпълня дълга си и да се отплатя за Твоята любов“.

След молитвата си спомних заглавието на една глава от Божието слово: „На кого си верен?“. Попитах се: „На кого съм предана? Предана ли съм на Бог?“. След това прочетох откъс от тази глава: „Ако сложа малко пари пред вас точно сега и ви дам свободата да избирате — и ако не ви осъждам за вашия избор — тогава повечето от вас биха избрали парите и биха се отказали от истината. По-добрите от вас ще се откажат от парите и ще изберат истината неохотно, докато тези по средата ще грабнат парите в едната си ръка и истината в другата. Няма ли по този начин истинската ви същност да стане очевидна? Когато избирате между истината и нещо, на което сте верни, вие всички ще направите този избор и отношението ви ще остане същото. Не е ли така? Не са ли много тези сред вас, които са се колебали между правилното и грешното? При противопоставянето между положителното и негативното, черното и бялото, вие със сигурност сте наясно с изборите, които сте направили между семейството и Бог, децата и Бог, мира и разрухата, богатството и бедността, високия статус и обикновеността, между това да бъдете подкрепени и това да бъдете отхвърлени и т.н. Между хармонично и разбито семейство вие избрахте хармоничното и го направихте без никакво колебание; между богатствата и задълженията вие отново избрахте богатствата, дори без желание да се върнете на брега; между лукса и бедността вие избрахте лукса. Когато избирахте между вашите синове, дъщери, съпруги и съпрузи и Мен, вие избрахте тях; и между представата и истината отново избрахте представата. Изправен пред всичките ви зли дела, Аз просто загубих вяра във вас. Просто Ме удивлява, че вашите сърца са толкова трудни за смекчаване. Многото години всеотдайност и усилия очевидно не са Ми донесли нищо повече от изоставяне от ваша страна и отчаяние, но надеждите Ми за вас се увеличават с всеки изминал ден, тъй като Моят ден беше напълно разкрит пред всички. И все пак вие продължавате да търсите тъмни и зли неща и отказвате да ги пуснете. Какъв тогава ще бъде изходът за вас? Обмисляли ли сте някога внимателно това? Ако бъдете помолени да изберете отново, какъв ще бъде вашият избор? Все още ли ще изберете същите неща? Отново ли ще Ми причините разочарование и окаяна скръб? Все още ли в сърцата ви ще има само частица топлина? Все още ли няма да знаете какво да направите, за да утешите сърцето Ми? В този момент какво избирате? […] Аз също се надявам да забравя всичко от вашето минало, въпреки че е много трудно. При все това имам много добър начин да го направя: нека бъдещето замени миналото и да позволи на сенките от вашето минало да бъдат прогонени и заменени от вашето истинско днешно аз. Затова се налага да ви обезпокоя още веднъж, като ви помоля да направите избор: на кого точно сте верни?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. На кого си верен?). Божиите слова ме трогнаха дълбоко. Не разобличаваха ли тези слова сегашното ми състояние, сегашната ми ситуация? Ясно знаех, че като вярващ човек трябва да се стремя към истината и да изпълнявам дълга си, за да удовлетворя Бог. Но всеки път, когато трябваше да избирам между дълга си и клиниката, добрия живот, уважението на другите и други плътски грижи, винаги неизбежно избирах второто. Страхувах се, че хората ще ме гледат с пренебрежение, ако не мога да поддържам клиниката си. През тези години на пръв поглед изглеждаше, че винаги изпълнявах дълга си, но никога не изоставих желанието си за слава и печалба и постоянно мислех как да спечеля много пари. Поради това се отнасях несериозно към дълга си, като вършех всичко нехайно. Не се справях добре с нито едното от тях, което ме накара да се чувствам доста уморена и емоционално изтощена. Това имаше много негативен ефект върху работата на църквата и ми причини загуби в живота. Видях, че не бях предана на Бог, а по-скоро на сатанински неща като собствената ми плът и амбиции. През това време често се молех на Бог: „О, Боже! Сега съм готова да изоставя клиниката си, за да се стремя към истината и да изпълнявам добре дълга си. Моля Те, дай ми вярата да продам клиниката си скоро!“. Отделно от молитвите започнах да обяснявам всичко това на съпруга си, за да се подготвим да продадем клиниката.

През 2011 г., благодарение на Божието възвисяване, отново бях избрана за църковен водач. Знаех, че Бог ми дава още един шанс. Помислих си колко съжалявах и колко задължена се чувствах на Бог преди за това, че продължавах да работя в клиниката, и реших този път да сътруднича по-добре. Бързо се хвърлих в изпълнението на дълга си и независимо от това как вървеше клиниката ми, не се разсейвах и се опитвах да намеря някой, който да я поеме. Но когато съставиха договора и се готвеха да го подпишат, имах някои резерви. Бях вложила половината от живота си в тази клиника. Помислих си колко упорито бях работила още от малка, как бях преодоляла трудностите, за да осъществя мечтата си да стана лекар. Ако продадях клиниката, щях да се разделя с живота, към който някога се стремях. Колкото повече мислех, толкова по-малко ми се искаше да се откажа от нея. Чувствах се изключително празна отвътре. Тогава попаднах на следните откъси от Божието слово: „Трябва да прочистите главите си! Какво трябва да бъде изоставено, за какво милееш, кои са твоите пагубни слабости, кои са твоите препятствия? Размишлявай повече върху тези въпроси в духа си и в общение с Мен. Това, което искам, е да се уповавате на Мен мълчаливо в сърцата си; не искам вашето празнословие“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 8). „Човек, който е нормален и който се стреми да има любов към Бог, да навлезе в царството, за да стане част от Божия народ, — това е вашето истинско бъдеще и живот, който има изключително голяма стойност и значение; никой не е по-благословен от вас. Защо казвам това? Защото онези, които не вярват в Бог, живеят за плътта и за Сатана, а вие днес живеете за Бог и живеете, за да следвате Божията воля. Ето защо казвам, че животът ви има изключително значение. Само тази група хора, които са избрани от Бог, са способни да изживеят живот, който има изключително значение: никой друг на земята не може да изживее живот с такава стойност и смисъл“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Опознайте най-новото дело на Бог и следвайте Неговите стъпки). „Ти трябва да имаш същите стремежи и съвест като Петър. Животът ти трябва да е смислен и не трябва да си играеш със себе си. Като човешко същество и като човек, който се стреми към Бог, ти трябва да можеш внимателно да обмислиш как да се отнасяш към живота си, как да се принесеш в жертва на Бог, как да имаш по-смислена вяра в Бог и как, след като обичаш Бог, да Го обичаш по начин, който е по-чист, по-красив и по-добър“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Изживяванията на Петър: знанията му за наказанието и съда). Докато размишлявах върху Божиите слова, осъзнах, че светският статус, богатството и плътските удоволствия, които хората преследват, не са достойни цели. Единствено това да застанем пред Създателя, да изпълняваме дълга си като сътворени същества, да се стремим към истината, да отхвърлим сатанинския покварен нрав и в крайна сметка да постигнем Божието спасение и да станем хора от Неговото царство е истинското бъдеще и представлява най-смисленият и ценен живот. Дори ако моята клиника станеше много посещавана, аз печелех много пари, придобиех повече уважение и в крайна сметка плътта ми беше удовлетворена, щях да изгубя истината, живота и Божието спасение. Нямаше да получа Божията похвала и признание и всичко щеше да е напразно. Когато дойдат бедствията, никакви пари и уважение няма да ни спасят. В подобен стремеж няма смисъл и стойност. Точно както е казал Господ Исус: „Понеже каква полза ще има човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби, или какво ще даде човек в замяна на живота си?“ (Матей 16:26). Въпреки това аз влагах всичките си усилия в стремежа към богатство, слава и печалба и бях обсебена от него. Мислех, че само ако имам тези неща, мога да живея стойностен живот. Независимо колко много трябваше да жертвам или колко енергия трябваше да изразходвам, никога не се оплаквах. Бях толкова сляпа, глупава и недалновидна! Помислих си за Петър. Родителите му искаха той да се занимава с политика, но Петър избра да посвети живота си на това да следва Бог. Той се стремеше да опознае и обикне Бог и в крайна сметка беше усъвършенстван от Него и получи похвалата на Създателя. Петър е живял най-ценния и смислен живот. Знаех, че трябва да подражавам на Петър, Трябваше да изоставя тези светски занимания, да се стремя към истината и да изпълня дълга си. След това вече не изпитвах колебания. Когато подписах този договор, имах чувството, че от раменете ми беше свален невероятен товар, и се почувствах лека и спокойна. След това вложих всичко в изпълнението на дълга си.

Един ден през 2015 г. ми се обади един колега от болницата, в която работех преди. Той каза, че директорът на частна болница открива старчески дом, който ще има най-високия рейтинг в окръга, и е питал дали бих искала да работя там. Тогава отказах веднага. Но няколко дни по-късно директорът ми се обади лично и каза, че ако отида да работя за него, ще ми даде собствена стая, в която да живея, заплата от 3 000 юана на месец, а съпругът ми ще може да прави рехабилитацията си след инсулт там безплатно. На практика нямаше да имаме никакви разходи за живот и можехме да печелим 3 000 юана отгоре, без да се обвързваме с нищо. Бях започнала да се колебая относно предишния си отговор и казах, че ще помисля. Същата нощ се мятах в леглото и не можех да заспя. Ако отхвърлех предложението, щях да пропусна една невероятна възможност, но ако го приемех, нямаше да мога да изпълнявам дълга си. Спомних си колко трудно и болезнено беше, когато разпределях времето си между клиниката и дълга си. Бог беше пожертвал толкова много за мен, трябваше да спра да се колебая и да поглеждам назад. Помислих си за следните Божиите слова: „Всяка стъпка от работата, която Бог върши в хората, външно изглежда като взаимодействие между хората, сякаш е породено от човешка подредба или от човешки смущения. Но зад кулисите всяка стъпка от работата и всичко, което се случва, е облог, направен от Сатана пред Бог, и изисква хората да останат непоколебими в свидетелството си за Бог“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само любовта към Бог е истинска вяра в Бог). След като размишлявах върху Божиите слова, ми стана ясно, че това, което на пръв поглед изглеждаше обикновен телефонен разговор между бивши колеги, всъщност беше духовна битка. Сатана се опитваше да ме изкуши, а Бог ме изпитваше. Аз трябваше да реша. Помислих си как, когато съпругата на Лот била избавена от Содом от ангелите, тъй като продължавала да мисли за притежанията си и погледнала назад, тя била превърната в колона от сол. Беше ми достатъчно трудно да се освободя от лапите на Сатана, не можех да се превърна в символ на унижение като жената на Лот. Като осъзнах това, категорично отхвърлих предложението.

По-късно започнах да размишлявам защо се разсейвах от тези изкушения. Добре знаех, че стремежът към тези неща е безсмислен и безполезен, но въпреки това се чувствах толкова раздвоена и не можех да се откажа от тях. Какво се криеше в основата на този проблем? Насред моето търсене попаднах на един откъс от Божиите слова: „Всъщност, колкото и възвишени да са човешките идеали, колкото и реалистични и подобаващи да са стремежите на хората, всичко, към което човекът се домогва и стреми, е неделимо свързано с две думи. Тези две думи са от ключово значение в живота на всеки човек и тъкмо тях Сатана желае да втълпи на човеците. Питате кои са тези две думи? Те са „слава“ и „облага“. Сатана прибягва до много коварно средство, което никак не е радикално и което отлично се вписва в човешките представи, за да накара хората неусетно да приемат неговия начин на живот и неговите правила, по които да живеят, и установяват житейски цели и посоки в живота и несъзнателно развиват амбиции в живота. Колкото и възвишени да изглеждат тези техни амбиции, те са неразривно свързани със „славата“ и „облагата“. Всичко, което великите и прочутите — всъщност всички хора — следват в живота се свежда до тези две думи: „слава“ и „облага“. Хората си въобразяват, че веднъж добили слава и облаги, могат да извлекат от тях изгода — високо обществено положение и значително богатство — и да се наслаждават на живота. За тях славата и облагите са своеобразен капитал, върху който могат да стъпят, за да достигнат живот на удоволствия и разюздани плътски наслади. Заради така жадуваните от човеците слава и облаги хората охотно, макар и несъзнателно, полагат в ръцете на Сатана телата си, умовете си и всичко свое, бъдещето и съдбите си. Правят го без миг колебание, без изобщо да им мине през ум, че ще трябва да си възвърнат всичко дадено. Щом така се осланят на Сатана и са му предани, в състояние ли са хората да запазят поне малко контрол над самите себе си? Категорично не. Те са изцяло под неговата власт. Затънали са до гуша в тресавище и не успяват да се измъкнат от него“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI). „Сатана използва славата и облагите, за да овладее умовете на хората до степен, в която хората да мислят само за слава и облаги. Боричкат се за слава и облаги, понасят трудности за слава и облаги, подлагат се на унижения за слава и облаги, жертват всичко свое за слава и облаги и са готови на всякакви преценки и решения в името на слава и облаги. Така Сатана стяга човеците в невидими окови и те нямат нито силата, нито куража да се освободят от тях. Те несъзнателно носят тези окови и продължават напред с голяма трудност. Заради славата и облагата човечеството отбягва Бог, предава Го и става все по-нечестиво. Ето така се унищожават поколение след поколение насред славата и облагите за Сатана“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI). Божиите слова ми помогнаха да видя светлината и ми позволиха да осъзная, че причината за дилемата ми дали да изоставя клиниката си беше, че бях контролирана и впримчена от славата и печалбата. Сатана използва славата и печалбата, за да покварява хората, и ги кара да се стремят към тях през целия си живот, като в крайна сметка ги кара да жертват живота си за тези неща. Замислих се за това как от ранна възраст родителите ми ме бяха научили, че единственият начин да се отлича е да си намеря добра работа. Когато видях, че лекарите имат добри и стабилни доходи и са високо уважавани, си поставих за цел да стана лекар и работих неуморно, за да постигна тази цел. След като навлязох във вярата и ядох и пих Божиите слова, разбрах, че трябва да се стремя към истината във вярата си и че стремежът към богатство и статус е празен стремеж. Но поради това, че бях окована от славата и печалбата, все още исках да осъществя мечтата си да се отлича, дори докато изпълнявах дълга си. Когато бях принудена да избирам между дълга си и клиниката, исках да поема някой по-лесен дълг и станах нехайна в дълга си, което беше вредно за църковната работа. Сатана искаше да ме накара да живея с тези мисли и възгледи, да влагам цялата си енергия в стремежа към богатство, слава и печалба. В резултат на това нямах време и енергия да се стремя към истината и да изпълнявам дълга си и дори щях да предам Бог в името на славата и печалбата, и така напълно да изгубя шанса си за спасение. Ето как Сатана покварява човечеството. Известните хора прекарват целия си живот в стремеж към слава и печалба, но когато в крайна сметка постигнат тези неща, те не могат да запълнят духовната дупка в сърцата си и стават все по-покварени. Някои от тях дори посягат към наркотиците, за да преследват това опиянение, а други се самоубиват. Спомних си за един мой бивш колега който, въпреки че беше сравнително известен в своята болница, пак не беше доволен и отвори своя частна болница. Но по-късно не само че загуби всичките си трудно спечелени спестявания поради причиняване на смъртта на пациент, но и семейството на пациента също така определило, че той трябва да носи траурни дрехи и да коленичи с наведена глава в катафалката на бившия пациент в продължение на повече от10 часа. В крайна сметка репутацията му била съсипана, а съпругата и децата му го напуснали. Хората прекарват целия си живот в преследване на слава, печалба и уважение, но какво всъщност дават тези неща на хората? Просто подхранват суетата им в момента и ги правят пристрастени към това чувство и обсебени от него. Като такива те нямат време и енергия да търсят Бог и напълно губят Божието спасение. Не е ли това подлият метод, чрез който Сатана измъчва и поглъща човечеството? Божието дело вече е в заключителния си етап; евангелието на царството се е разпространило по целия свят и щом Божието дело приключи, няма да има повече шансове да се стремим към истината! Не е останало много време да се стремим към истината и да преживяваме Божието дело, и дори да вложим цялото си време в това, пак не е лесно да постигнем истината. Как очаквах да постигна истината, когато посвещавах половината от времето си на моята клиника, а другата половина — на стремежа към истината? Ако не беше Божието спасение и напътствие, никога нямаше да осъзная всичко това. Щях да продължа да бъда измъчвана от Сатана и щях да пропусна шанса си за Божието спасение.

Като се замисля за годините си на вяра, въпреки факта, че плътта ми донякъде страдаше и може би нямам същия престиж, какъвто имах някога, разбрах някои истини и разбрах как Сатана покварява човечеството и какъв живот е най-ценен и смислен. Чувствам се много по-спокойна, уравновесена и освободена. Това е чувство, което нищо светско не би могло да ми даде. По-късно, колкото и да се опитваха хората да ме примамват да приемам нови работни места с големи привилегии, аз никога повече не се поколебах. Сега вече разбрах как стремежът към слава и печалба ми вреди и изоставих клиниката, за да изпълнявам дълга си. Всичко това се дължи на Божието спасение и е най-добрият избор за мен. Слава Богу!