Родена съм в семейство на разведени родители. Докато майка ми била бременна с мен, баща ми избягал с друга жена. За майка ми беше изключително тежко да се грижи за шест деца. Почти всяка нощ я чувах да плаче. Гледах колко горчиво ридае и така започнах да гледам на брака и връзките негативно. Казвах си: „Никога не можеш да се довериш изцяло на друг. Никога не се доверявай на никого. В живота можеш да разчиташ само на себе си и на парите, които сам си изкарал“. Тогава започнах да мисля как да изкарвам пари. Докато бях ученичка, всички се наслаждаваха на ваканцията си, а ние с майка ми продавахме храна на сергия край пътя. Но по онова време парите, които заработвахме, стигаха само за основните ни нужди. На втората година в гимназията прекъснах, тъй като не можех да плащам за обучението. След това продължих да работя на сергията. Всяка сутрин ставах в четири или пет часа, за да приготвя храна, и около шест отивах на сергията. Три години по-късно вече бях спестила достатъчно, за да замина да работя в голям град. Всеки ден ставах рано и работех неуморно, но не заработвах достатъчно и не бях доволна. И така, с помощта на приятеля си вложих спестените през годините пари, за да отворя малък магазин. Две години по-късно бяхме посъбрали пари и имахме деца. Точно преди да се оженим, приятелят ми ме измами и взе всичко. Взе всичките пари, избяга и заживя с друга. Роди им се дете. Заработените ми с толкова труд пари вече ги нямаше и се чувствах потисната и нещастна. Тъй като изпитах онова, което бе сполетяло майка ми, чувствах, че на мъжете не може да се вярва и че трябва да се фокусирам върху това да заработвам достатъчно пари, за да отгледам децата си. Но напрежението бе непосилно, нямах силите да управлявам магазина, а и бях болна. Не исках повече да стоя в този град. По-късно, когато бащата на приятеля ми разбра, ми даде пари да кандидатствам за виза за Обединеното кралство. Четири години по-късно получих разрешение за пребиваване и постъпих в университет. За да изкарвам повече пари, избрах курсове по стопанско управление. През 2011 г. получих студентска стипендия, парите от която използвах да отворя в града магазин за африканска храна.

В началото, тъй като магазинът беше малък, имах само един служител. Всяка сутрин ставах в пет часа, отивах на работа в магазина, а когато свършех, заминавах на лекции. След лекции бързо се връщах в магазина да чистя, да доставям стоки и да се занимавам със счетоводството. Да управляваш собствен бизнес, да следваш в университета и да отглеждаш деца едновременно сигурно е било много тежко. Но когато чух всички да ме поздравяват за способностите ми и видях възхищението и завистта в очите им, се почувствах много доволна. По онова време работата в магазина вървеше добре и носеше повече пари, отколкото бях очаквала, но сякаш не бяха достатъчно. Мислех си, че трябва да притежавам цяла банка, за да ме хвалят околните и да ми завиждат. Всъщност точно това исках. За да получа повече уважение и възхищение и за да докажа, че съм силна, да изкарвам повече пари, за да отгледам децата си и да живеем охолно, разширих магазина. Три години след това малкият ми магазин се бе превърнал в голям магазин, в който се продаваха храни от различни африкански държави. Също така се бях утвърдила като единствения африкански предприемач в града. Преподаватели от гимназии и колежи ме канеха да говоря, да разказвам за амбициите и успехите си, за да вдъхновявам младите имигранти в Обединеното кралство. Удостоиха ме и с трофей. Когато ходех да изнасям лекции с трофея, всички ме разпознаваха. Имах чувството, че всичките ми усилия и цялото ми страдание през годините са си стрували и че съм постигнала целите в живота си. Но не спирах да правя пари, тъй като, имаш ли висок социален статус, да правиш пари и да постигаш успехи, е по-лесно. Така се засили и желанието ми за слава. По това време обаче тялото ми вече се чувстваше слабо. Можех да стоя права съвсем за кратко и след това трябваше да седна. Лекарят каза, че страдам от ревматизъм, фибромиалгия и ишиас, от което ме болеше целият гръбнак. Лекарят обясняваше, че ми трябва време да се възстановя и че вече не мога да работя, но не приемах болестта си сериозно. Мислех, че с малко упражнения ще се оправя. А и магазинът вървеше толкова добре, че не исках да се откажа, и затова продължих да работя.

В началото на 2014 г. състоянието ми се беше влошило и цялото тяло ме болеше. Имах чувството, че цялата горя, сякаш бях подпалена. През повечето време краката ми бяха подути, тазът ми сякаш беше счупен, а гръбнакът ми бе омекнал. Трябваше да нося корсет, за да стои изправен. Когато отидох на преглед, лекарят обясни, че вече имам ревматизъм. Тъй като често влизах във фризера в месарския отдел на магазина, студът бе поразил костите ми и така имаше опасност всеки момент да бъда завинаги парализирана. В онзи момент бях ужасена, но бе твърде късно. След време вече не можех да мърдам и трябваше да затворя магазина — нямах друг избор. Без да очаквам, други хора в града започнаха да гледат от мен и си отвориха собствени магазини. Обзе ме завист и ме налегна тъга заради състоянието ми. Защо бях толкова тежко болна? Болката ме измъчваше непрестанно, денонощно. Нямаше ден, в който да мога да спя спокойно. Сякаш в сърцето ми бушуваше огън, а физическото и умствено страдание бяха особено мъчителни. И тогава започнах наистина да размишлявам. Парите, които бях спечелила, не можеха да излекуват болестта ми, тогава каква беше ползата от тях? Тогава се чувствах уязвима и безпомощна. Тревожех се за децата си, понеже бях единственият им близък. Вече не исках да мисля за пари и слава. Исках само болката да спре и да отгледам децата си спокойно. Повече от година бях на легло и си задавах въпроса: „Защо хората страдат толкова много? Защо се разболяваме?“. В пристъп на печал и отчаяние с вик молех Господ да ми помогне да избягам от болката.

Веднъж през май 2019 г., след десетдневни пост и молитва, исках да чуя химн. Потърсих онлайн и открих уебсайта на „Църквата на Всемогъщия Бог“. След като изгледах няколко филма, „Къде е домът ми“ остави дълбок отпечатък в мен. Животът на момиченцето бе отражение на моето детство, а преживяванията на майка ѝ бяха идентични с моите. Цяла нощ сърцето ми би силно в гръдта и на следващия ден се обадих на „Църквата на Всемогъщия Бог“. След като прочетох словата на Всемогъщия Бог, бях сигурна, че Той е завърналият се Господ Исус. С радост приех делата на Всемогъщия Бог и започнах да присъствам на онлайн срещите. Веднъж чух един химн, който ми въздейства дълбоко. „Ако не бях спасен от Бог, още щях да се нося по света, борещ се мъчително в греха, без никаква надежда в живота. Ако не бях спасен от Бог, още щях да бъда тъпкан от дяволи, докато се наслаждавам на удоволствията на греха, без да познавам пътя на човешкия живот. Всемогъщият Бог е милостив към мен; звукът на словата Му ме зове. Чувам Божия глас и съм издигнат пред Неговия престол. Всеки ден ям и пия Божиите слова и разбрах много истини. Виждам голямата дълбочина на човешката поквара. Ние наистина се нуждаем от Божието спасение. Божията истина ме пречиства и ме спасява. Отново и отново съм съден и облагородяван и житейският ми нрав се промени. Едва когато опитах Божията праведност и святост, познах Неговата обичливост. Сърцето ми се бои от Бог и отбягва злото, а аз изживявам малко от човешкото подобие. (…)“ („Следвайте агнеца и пейте нови песни“, „Ако не бях спасен от Бог“). Тази песен бе точно обяснение на живота ми. Едно време все исках сам-сама да постигна щастие в живота, а и вярвах, че мога да сбъдна детските си мечти и всичките си желания със собствени сили, но се получи така, че бях дълбоко наранена, нямах подкрепа и живеех в нещастие. Тъкмо Бог ме доведе при Себе си, облекчи болката ми, избави ме от мрака на света, позволи ми да прочета словата Му и ми даде възможност да приема правосъдието и пречистването. Благодаря на Бог, че ме избави! Тогава нямах търпение да прочета още от словата на Всемогъщия Бог, тъй като осъзнах, че отговорите на много въпроси могат да бъдат намерени в словата на Всемогъщия Бог.

По-късно прочетох пасаж от Божието слово. „Откъде идва болката от раждането, старостта, болестите и смъртта в живота на хората? Защо понасят всичко това? Дали са съществували, когато човекът е бил създаден първоначално? Откъде идват тези болки? Тези болки се появиха, след като човекът беше изкушен от Сатана и след падението му в резултат на покварата от Сатана. Болката на човешката плът, неприятностите, пустотата и всички злочести неща в човешкия свят — всички те се появиха, когато Сатана поквари човека. След като човекът беше покварен от Сатана, Сатана започна да го измъчва и така падението на човека стана още по-голямо, болестта му постоянно се задълбочаваше, болката му постоянно се усилваше, а той все повече чувстваше, че светът е пуст и жалък, че е невъзможно да оцелее в този свят и че животът в него става все по-безнадежден. Следователно цялата тази болка е причинена на човека от Сатана и от падението на човека в резултат на покварата от Сатана“ („Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Значението на това, че Бог изпита земното страдание“). От Божието слово разбрах, че Бог е създал свят без болести, болка и гибел. След като Сатана изкушил хората да предадат Бог и да се отдръпнат от Него, те започнали да се отдават на поквара и безнравственост, а човечеството било сполетяно от болести и гибел. Животът след това ставал все по-тежък. През тези шест години бях болна и дори исках да се самоубия. Животът ми бе безсмислен и изпълнен с болка. Но в един момент осъзнах откъде идва болката ми: Сатана ме бе покварил, бях обърнала гръб на Бог и живеех само за слава и богатства. И така, подвластна на Сатана, можех да изпитвам само още болка, а животът ми нямаше смисъл. Колкото повече четях от Божието слово, толкова по-светло ставаше на сърцето ми. Така Божието слово подхрани отмалялата ми душа. Чувствах се като пробудена от сън, изпълнен с кошмари.

След това прочетох още от словата на Всемогъщия Бог. „Парите управляват света“ е сатанинска философия. И тя преобладава сред цялото човечество, във всяко човешко общество. Може да се нарече тенденция, тъй като тя е насадена в сърцето на всеки човек, който първоначално не я приема, но след като се сблъска с реалния живот и започне да чувства, че тези думи всъщност са верни, мълчаливо се съгласява с нея. Не е ли това покваряване на човека от Сатана? Може би хората не разбират този афоризъм в еднаква степен, но всеки човек го тълкува и разбира в различна степен въз основа на това, което се случва около него, и на личния му опит. Не е ли така? Независимо колко ви е познат този афоризъм, какъв може да бъде негативният му ефект върху сърцето на човек? Нещо се разкрива чрез характерите на хората в нашия свят, включително на всеки един от вас. Какво е то? Култът към парите. Трудно ли е да го премахнете от човешкото сърце? Много е трудно! Очевидно човекът е много дълбоко покварен от Сатана! Сатана използва парите, за да изкушава хората, и ги покварява, като ги кара да се кланят на парите и да почитат материалните блага. И как се проявява този култ към парите при хората? Имате ли чувството, че без пари няма да можете да оцелеете в този свят, че дори един ден не може да мине без тях? Положението на човек, както и степента на уважение към него, се определя от това колко пари има той. Бедните се свиват от срам, докато богатите се радват на високото си положение. Те се изправят гордо, говорят силно и живеят високомерно. Какво носят този афоризъм и тази тенденция на хората? Не са ли готови мнозина да пожертват всичко за пари? Не губят ли мнозина достойнството и почтеността си в стремежа си да получат повече пари? Нима мнозина не се лишават от възможността да изпълняват своя дълг и да следват Бог заради парите? Да загубиш възможността да постигнеш истината и да бъдеш спасен не е ли най-голямата загуба за човека? Не е ли Сатана зъл, щом използва този метод и този афоризъм, за да поквари до такава степен човека? Това не е ли злонамерена уловка? Докато преминаваш от отричането на този популярен афоризъм към окончателното му приемане като истина, сърцето ти напълно попада във владението на Сатана и така, без да се усетиш, започваш да живееш според тези думи. До каква степен ти е повлиял този афоризъм? Възможно е да познаваш истинския път, може и да знаеш истината, но не е по силите ти да се стремиш към нея. Може да си наясно, че Божиите думи са истината, но не искаш да платиш цената или да страдаш, за да постигнеш истината. Вместо това предпочиташ да жертваш собственото си бъдеще и съдба, за да се съпротивляваш на Бог до самия край. Каквото и да каже Бог, каквото и да направи Бог, независимо дали осъзнаваш дълбочината и величието на Божията любов към теб, ти упорито държиш на своето и плащаш цената за този афоризъм. Което означава, че той вече е объркал мислите ти и е придобил власт над тях, вече контролира поведението ти и си по-склонен да му позволиш да определя съдбата ти, отколкото да се откажеш от стремежа си към богатство. Нима това, че хората могат да постъпват така, че могат да бъдат контролирани и манипулирани от думите на Сатана, не означава, че той ги е измамил и покварил? Нима сатанинската философия и нагласа не са се вкоренили в сърцето ти? Не е ли постигнал Сатана целта си да те измами, щом сляпо се стремиш към богатство и отказваш да следваш истината? Точно така е“ („Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, Единственият V“). Чак след като прочетох Божиите слова, разбрах, че вярвания като „Парите не са всичко, но без тях си за никъде“ и „Парите движат света“ — принципи, на които винаги се бях осланяла, са всъщност сатанински философии. Бяха се загнездили в сърцето ми и бяха обладали ума ми, за да не мога да мисля за нищо друго освен за пари. За мен парите бяха единствената причина да живея. Въобразявах си, че ще ми донесат щастие и уважение и затова отчаяно ги преследвах. За да печеля повече, да будя завист у хората, да вдъхвам уважение и да имам добър живот, работех неуморно, без да се вслушвам в тялото си, докато едва не останах парализирана и едва не загубих живота си. Дотам го докарах, като бях приела учението на Сатана и му се бях отдала. Въпреки че знаех, че Бог съществува, нямах сили да Го следвам и да поема по правия път в живота, тъй като сатанинските слова и учения ме бяха обладали. Те бяха отдалечили сърцето ми от Бог и ме караха да живея само в служба на плътта. Благодарение на наставленията на Божиите слова осъзнах, че вървя в грешна посока.

Един ден прочетох друг пасаж от Божието слово и открих как да се справя с болката. Божиите слова гласят: „Тъй като хората не признават Божието ръководство и Божието върховенство, те винаги се противопоставят на съдбата, отнасят се към нея с незачитане и непокорство и винаги се стремят да отхвърлят Божията власт и върховенство, както и онова, което им е подготвила съдбата, като напразно се надяват да променят настоящото си положение и да изменят съдбата си. Те обаче никога няма да постигнат успех и плановете им се провалят на всяка крачка. Борбата, която се води в дълбините на човешката душа, е придружена от дълбока болка, проникваща до мозъка на костите, защото през цялото това време човек губи живота си за дреболии. Каква е причината за тази болка? Дали се крие в Божието върховенство, или в това, че човек се е родил нещастен? Очевидно не е нито едното, нито другото. В дълбочина това е свързано с пътя, който поемат хората, с начина на живот, който избират за себе си. (…) Има един изключително прост начин да се освободим от това състояние и той е да се простим с досегашния си начин на живот, да се сбогуваме с досегашните си житейски цели, да обобщим и анализираме досегашния си начин на живот, житейска философия, стремежи, желания и идеали, а след това да ги сравним с Божията воля и Неговите изисквания към човека и да разберем дали някои от тях са в съответствие с Божията воля и изисквания, дали наистина се основават на правилните житейски ценности, дали водят до по-добро разбиране на истината и дали позволяват на човека да живее, притежавайки човечност и подобие на човешко същество. Когато постоянно изследваш и внимателно анализираш различните цели, към които хората се стремят в живота си, и безбройните им начини на живот, ще откриеш, че нито един от тях не съответства на първоначалния план на Създателя за създаването на човечеството. Всички те отдалечават хората от върховенството и грижата на Създателя. Всички те представляват капани, които предизвикват поквара у хората и ги водят към ада. След като приемеш това, задачата ти е да отхвърлиш старите си житейски възгледи, да стоиш далеч от различните капани, да оставиш Бог да поеме отговорността за живота ти и да подреди всичко. Опитай се да се подчиняваш само на Божиите подредби и организация, да живееш без индивидуален избор и да станеш човек, който се покланя на Бог“ („Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, Единственият III“). С помощта на Божието слово разбрах как да се освободя от игото на парите, а именно да се откажа от целите, които дотогава бях преследвала, да не се стремя към слава и богатства със собствени усилия, а да оставя Бог сам да реши и нареди живота ми. Трябваше да се оставя на Божието ръководство, да практикувам съгласно Божиите изисквания и да започна да почитам Бог. Изпитвах дълбока благодарност към Бог. Тогава за пръв път в живота си почувствах Божиите наставления. Сякаш Бог се обръщаше директно към мен и ми показваше как да практикувам. След като повярвах във Всемогъщия Бог, исках да изпълнявам дълга си в църквата, но по онова време все още имах онлайн магазин. Бях инвестирала много средства, но не бях реализирала никаква печалба. Страхувах се да не изгубя още и затова трябваше да следя онлайн поръчките на магазина през цялото време. Непрекъснато получавах съобщения по време на дневните срещи и изобщо не можех да укротя сърцето си. Все още мислех как да инвестирам и да правя повече пари. Работата по онлайн магазина денем беше изтощителна и затова понякога на вечерните срещи, заради болката по цялото тяло, можех само да лежа и да взимам лекарства. Лекарствата обаче ме правеха сънлива и заспивах на срещите. Искрено исках да почитам Бог. Нямах желание да живея предишния си живот. Затова затворих онлайн магазина. След време приятелка ми сподели, че иска да си отвори физически магазин и тъй като бях следвала стопанско управление, без заплащане ѝ помогнах да си състави план. Планът ѝ хареса и тя поиска да работим заедно. Идеята ѝ беше аз да отговарям за пакетирането, а тя — за пратките, а накрая да си делим парите поравно. Изкушавах се. Това ми се струваше добра възможност да печеля още пари. Мигновено ме осениха множество идеи. Вечерта в онзи ден, докато се молех на Бог, за да помисля над състоянието си, осъзнах, че алчността ми за пари отново се обаждаше. Спомних си за цялата болка, която бях изпитала в миналото. Дадох си и сметка, че след като бях повярвала във Всемогъщия Бог, духът ми вече не страдаше. Бях постигнала мир и бях възвърнала силите си, тялото ми вече се чувстваше по-добре, и то без лекарства. Това бяха Божията защита и спасение за мен. Тъкмо Бог ми помогна да се спася от страданието на славата и богатството, но въпреки това аз пак исках да преследвам парите и славата. Дали не се хващах пак в капана на Сатана? Знаех, че трябваше да не приемам предложението на приятелката ми, но въпреки това не можех да се откажа напълно. След това четох Божиите слова и открих път, по който да поема. Божиите слова гласят: „Хората прекарват живота си в стремеж към слава и пари. Те се вкопчват в тези сламки с вярата, че са единствената им опора, сякаш ако ги притежават, те ще продължат да живеят и ще се отърват от смъртта. Но едва в навечерието на смъртта хората разбират колко далеч са всички тези неща от тях, колко са слаби пред лицето на смъртта, колко са крехки, колко самотни и безпомощни са, че няма към кого да се обърнат. Те осъзнават, че животът не може да се купи със слава и пари, че колкото и богат да е човек, колкото и високо положение да заема, пред лицето на смъртта всички са еднакво бедни и незначителни. Те осъзнават, че парите не могат да купят живот, че славата няма да премахне смъртта, че нито парите, нито славата могат да удължат човешкия живот нито с минута, нито със секунда. И колкото повече хората усещат това, толкова повече копнеят да живеят; колкото повече го усещат, толкова повече се страхуват от приближаването на смъртта. Едва в този момент те наистина осъзнават, че техният живот не им принадлежи, че не те го контролират и че никой не може да се разпорежда с живота или смъртта си, че всичко това не може да бъде контролирано от човека“ („Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, Единственият III“). От Божието слово разбрах това: хората си мислят, че ако се вкопчат в парите, ще живеят по-дълго и няма да умрат, и чак на прага на смъртта осъзнават, че парите не могат да ги спасят, да им дадат вечен живот, нито могат да им помогнат да се излекуват. Но да се пробудиш чак в лицето на смъртта не е ли твърде късно? Аз бях същата. Сляпо преследвах парите, без да се грижа за тялото си. Лекарят ме посъветва да си почивам и да се възстановявам, а аз се тревожех, че няма да изкарвам пари, ако си остана вкъщи, и затова работех болна. Мислех, че мога да контролирам съдбата си, но на прага на смъртта осъзнах, че нищо не е под контрол. Благодарение на Божието спасение имах късмета да чуя Божиите слова. Дадох си сметка, че Бог има върховенство над човешката съдба и че трябва да се оставя на решенията Му и да спра да се боря със съдбата си сама. Ако изберях да печеля пари, щях отново да съм нещастна. Щях да се съсипя заради парите и Сатана щеше да ме контролира и измъчва. Точно тогава осъзнах, че за мен това е изкушението на Сатана. Приятелка се обръща към мен с идея за бизнес, инвестира средства и иска да си делим печалбите поравно. Предложението беше много изкушаващо. Сатана използваше това, за да ме хване отново в капана на парите и славата, а аз като последната глупачка исках пак да заживея стария си живот — с болката и нещастието. Не се ли хващах просто на хитростите на Сатана? Молех се на Бог, като казвах, че искам да се откажа от славата и богатствата и вместо това да изпълня дълга си. След молитва се чувствах много спокойна. Усещането бе, сякаш съм снела тежко бреме от себе си. Трите дни след това, за да се опазя от вихрушката на славата и богатството, всеки ден се молех още по-усърдно. Събрах смелостта да отхвърля предложението на приятелката си, но тя се опита да ме убеди. „Сега живееш на държавна помощ. Това за никъде не стига. Това не си ти, Нина“. Отвърнах: „Вярно е, не съм онази, която бях. Приех Божието дело от сетните дни и сега разбирам някои истини. Бог ме избави от болката ми. В болницата ми казаха, че болестта ми била нелечима и се отказаха да ми помагат. Дори болкоуспокояващите не облекчаваха болката. Но когато прочетох Божиите слова, болката ми несъзнателно стихна. Ако напусна Божия дом и се завърна към света, отново ще заживея в болка. Не искам повече да живея така“. Казах ѝ и това: „Можеш да си намериш друг партньор. Ако се нуждаеш от помощ, мога да ти дам съвет“. След това тя идва неколкократно, докато не разбра, че не ще ме убеди.

Сега изпълнявам дълга си в църквата и се радвам на усещане за мир и свобода. Физическата ми болка намаля с 60 – 70% и вече мога да ходя и готвя. Но най-важното е, че мога да изпълнявам дълга си в църквата. Благодарна съм на Бог, че ме избави от робството на парите и че промени посоката на живота ми. Вече разбирам, че да си осъзнал Божието върховенство, да почиташ Бог и да практикуваш съгласно Божиите слова и изисквания е най-смисленото и най-ценното нещо в живота. Въпреки че болестта ми ми причини много болка, тя е и моя благословия. Дава ми възможността да се връщам към Бог и да получавам Божието спасение — нещо, което никакви богатства не ще ми купят. Слава на Всемогъщия Бог!