Роден съм в бедно и назадничаво селско семейство. Баща ми ме караше от дете да залягам над учението, за да вляза в добро училище и да си осигуря добър живот. Нещата не се развиха както се надявах. Три поредни години се провалях на приемните изпити за университета. Това ми отне самочувствието, чудех се накъде да поема в живота. Бях много стресиран, изпитвах голяма болка. И така до четвъртата година, когато най-сетне ме приеха в института по железопътно строителство. След като завърших, постъпих на сигурна работа в националната железопътна агенция.

През март 99-та година с жена ми приехме делото на Всемогъщия Бог в сетните дни. Започнах активно да изпълнявам дълга си, участвах в църковния живот и 6 месеца по-късно ме избраха за водач на църквата. Но от този момент нататък посвещавах все повече време на събранията и на своя църковен дълг за сметка на работата. Налагаше се да отсъствам от работа по няколко пъти месечно заради нашите събрания. Освен че ми отчисляваха от заплатата, губех и месечния бонус. Шефът ми каза недоволно: „Нов служител си, трябва да се представяш добре. Не е ли глупаво постоянно да взимаш отпуски, така губиш доста от заплатата си и премията? Грижа се добре за теб, но ако продължиш да отсъстваш, недей да чакаш повишение“. По-нататък, когато пак се наложи да отсъствам, бях силно разколебан. Мислех си, „Шефът ми е толкова свестен. Ако продължа да взимам отпуски и създам у него лошо впечатление, трудно ще ме повиши. Вече не бива да отсъствам, иначе ще се настрои срещу мен“. Но после помислих, че съм водач на църквата и ако не присъствам на събранията, няма да знам как върви църковното дело, как се справят братята и сестрите и работата ми за църквата ще куца. Затова се разкъсвах от колебания. После на няколко пъти избрах да се задържа на работа, но се чувствах изключително виновен.

Веднъж прекият ми началник ме предупреди, че колегите организират събиране и пак се зачудих какво да избера. Затова се помолих на Бог да ми съобщи волята Си. После прочетох откъс от Божието слово. „Всяка стъпка от работата, която Бог върши в хората, външно изглежда като взаимодействие между хората, сякаш е породено от човешка организация или от човешка намеса. Но зад кулисите всяка стъпка от работата и всичко, което се случва, е облог, направен от Сатана пред Бог, и изисква хората да останат непоколебими в свидетелството си за Бог. Да вземем, например, когато Йов беше подложен на изпитание: зад кулисите Сатана направи облог с Бог и това, което се случи с Йов, беше дело на хората и тяхната намеса. Зад всяка стъпка от работата, която Бог върши във вас, стои облогът на Сатана с Бог — зад всичко това се крие битка. (…) Всичко, което хората правят, изисква от тях да платят определена цена в своите усилия. Без действително изпитание те не могат да удовлетворят Бог; те дори не се доближават до това да удовлетворят Бог и само бълват празни лозунги! Могат ли тези празни лозунги да удовлетворят Бог? Когато Бог и Сатана се сражават в духовната сфера, как трябва да удовлетвориш Бог и как да останеш непоколебим в свидетелството си за Него? Трябва да знаеш, че всяко нещо, което ти се случва, е голямо изпитание и е момент, в който Бог има нужда да свидетелстваш. Макар че отстрани, когато се случват, тези неща може да изглеждат маловажни, те показват дали обичаш Бог, или не. Ако го обичаш, ще можеш да останеш непоколебим в свидетелството си за Него, а ако не си приложил на практика любовта си към Него, това показва, че не си човек, който прилага истината на практика, че си без истината и без живот, че си плява!“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само ако обичаш Бог, вярваш предано в Бог“). От думите Му разбрах, че зад ежедневното ни взаимодействие с околните всъщност се крие облог между Бог и Сатана и трябва да сме непоколебими в свидетелството си. Когато Йов бе сполетян от изпитанията, той внезапно изгуби цялото си богатство. Привидно бе обран от крадци, но всъщност те бяха подтикнати от Сатана и когато Йов не се отрече от свидетелството си, Сатана се оттегли засрамен. Конфликтът между църковните сбирки и службата ми всъщност беше духовна битка. Макар и да изглеждаше, че шефът ми е загрижен за мен и иска да ме повиши, в действителност зад това стояха сатанинските козни. Сатана използваше славата и облагата, за да ме подмами да се насоча само към работата и печеленето на пари. Той искаше да разруши нормалните ми отношения с Бог и да ме държи далеч от Него, така че да нямам време да изпълнявам дълга си в църквата. Това бяха сатанинските зли намерения. Като си мислех за това, се помолих на Бог: „Няма да се поддам на кроежите на Сатана. Ще присъствам на събранията, ще разговарям за Твоето слово, ще поддържам нормалните си отношения с Теб и няма да позволя сатанинските кроежи да се увенчаят с успех“. После събрах смелост да помоля шефа за отпуска и присъствах на сбирката с колегите.

Но църковното дело изискваше все повече време, налагаше се много неща да бъдат уредени и осъществени незабавно и за да изпълня дълга си както трябва, пак отсъствах от работа. По онова време много се измъчвах и доста пъти се поддавах на съмнения, а от това пострада дейността ми за църквата. Понякога си мислех просто да напусна работа, за да не бавя църковното дело, но се притеснявах, че така ще сложа кръст на доброто си бъдеще. Позицията ми беше толкова добра, че не ми се напускаше, и сърцето ми постоянно се разкъсваше от колебания. Една вечер казах на жена ми, че искам да напусна работа и споделих с нея мислите си. Казах ѝ, „Трудно ми е да се откажа от службата си. С години учих, за да я получа, а и заплатата е висока. Ако напусна, какво ще си помислят за мен роднините, приятелите, състудентите ми? Родителите ми ще побеснеят. При това, ако изгубя тази работа, няма да успеем да си купим наш дом и може да се обречем на бедност за цял живот. Но прочетох много от думите на Всемогъщия Бог и разбирам Божията воля. Братята и сестрите ме избраха за водач на църквата. Ако делата ѝ пострадат поради работата ми, няма ли с това да пренебрегна своя дълг?“. Жена ми ме изслуша и ме посъветва да се моля на Бог повече и сам да направя своя избор. Онази нощ се въртях в леглото, сън не ме ловеше и затова отправих молитва към Бог и Го помолих да ме напътства. Един ден прочетох в словото на Всемогъщия Бог: „Кой може наистина и напълно да даде всичко от себе си за Мен и да Ми предложи всичко от себе си? Всички вие сте равнодушни. Мислите ви непрекъснато се въртят в кръг, като си мислите за дома, за външния свят, за храната и облеклото. Независимо от факта, че си тук пред Мен и правиш неща за Мен, дълбоко в себе си ти все още мислиш за жена си, децата и родителите си у дома. Нима всички тези неща са твоя собственост? Защо не ги повериш в ръцете Ми? Нямаш ли достатъчно вяра в Мен? Или се страхуваш, че ще подредя нещата по неподходящ за теб начин? Защо винаги се притесняваш за семейството на твоята плът? Винаги страдаш за любимите си хора! Имам ли определено място в сърцето ти? Продължаваш да говориш, че Ми позволяваш да доминирам вътре в теб и да заема цялото ти същество — всичко това са само коварни лъжи! Колко от вас са напълно ангажирани с църквата? И кой от вас не мисли за себе си, а действа заради днешното царство? Помислете много внимателно за това“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Слова на Христос в Началото“, „Глава 59“). Божието слово разкрива, че когато хората нямат искрена вяра в Бог, те не се осмеляват да поставят бъдещето и съдбата си в Божиите ръце. Постоянно се тревожат и гледат да подсигурят тленната си плът, защото не са сигурни дали Бог ще уреди всичко както трябва. В сърцата на тези хора няма място за Бог. Дали и аз не вярвах в Бог? Постоянно се притеснявах, че ако напусна работа, финансовите затруднения ще направят живота ми невъзможен. Твърде малко вярвах в Бог. Изобщо не разбирах Божието върховенство над всичко. Сетих се какво бе казал Господ Исус: „Погледнете небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?“ (Матей 6:26). „Първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави“ (Матей 6:33). Често цитирах тези стихове и прибягвах до тези думи, за да убеждавам другите, но когато проблемът ме засегна лично, не намерих с себе си искрено упование в Бог. Като разсъждавах над Божиите думи осъзнах, че бъдещето и съдбата на всички ни е в Божиите ръце и че Бог винаги нарежда нещата по най-подходящ начин. Бог бе обещал, че няма да се отнесе зле с онези, които искрено Му се отдават. Тогава защо не се доверявах на Бог? В онзи момент вече бях готов незабавно да напусна работа и да изпълнявам дълга си както трябва. Но когато отидох в офиса, колегите ми говореха за техните повишения и бонуси и се разколебах, не ми се щеше да се откажа от работата си. Знаех, че трябва да платя цена, за да практикувам истината и затова се помолих на Бог да ме напътства, за да превъзмогна плътта, да се осмеля да напусна работа и да се отдам на дълга си.

Не след дълго ми се случи нещо ужасяващо, което ме накара да се замисля за бъдещето си. Една вечер заедно с машиниста, диспечера и други колеги прикачахме вагони. Стоях на стъпенката на движещ се влак и по уоки-токито давах нареждания на началник-влака как да композира вагоните. Влакът се движеше много бързо. Съгласно работната процедура наредих да забави скоростта, когато наближахме на десет вагона разстояние от вагона, който трябваше да прикачим. Но машинистът не намали и аз безпомощно гледах как влакът ще се блъсне в паркирания на релсите вагон. Движеше се толкова бързо, че не можех да скоча от стъпенката и затова скочих от нея вътре във вагона. Стиснах очи, притиснах се към стената на вагона, за да не бъда изхвърлен при удара, а наум призовавах Всемогъщия Бог да ми помогне. Влакът и вагонът се сблъскаха с оглушителен трясък. Ръката на помощник-машиниста беше счупена и го откараха да го гипсират в болницата. Бях невредим, само уплашен. Колкото повече мислех да случилото се, толкова по-страшно ми се виждаше. Знаех, че с много от стрелочниците стават злополуки. Премазани ръце, раздробени крака… Видях, че сигурната служба няма да ме опази, няма да спаси живота ми при опасност. След тази злополука почувствах, че парите носят само временни материални радости. Няма нищо по-страшно от това да изгубиш Божията грижа и закрила, а с това и живота си. Ако трябваше да заплатя с живота си за парите, които получавах, какъв беше смисълът да работя там? Вече не можех да допусна службата да пречи на дълга ми. Реших да живея съгласно Божието слово, да поверя всичко свое на Бог и да се оставя на Божието върховенство и подредби. Замислих се за думите Му. „Човек, който е нормален и който се стреми да има любов към Бог, да навлезе в царството, за да стане част от Божия народ, — това е вашето истинско бъдеще и живот, който има изключително голяма стойност и значение; никой не е по-благословен от вас. Защо казвам това? Защото онези, които не вярват в Бог, живеят за плътта и за Сатана, а вие днес живеете за Бог и живеете, за да вършите Божията воля. Ето защо казвам, че животът ви има изключително значение. Само тази група хора, които са избрани от Бог, са способни да водят живот, който има изключително значение: никой друг на земята не може да изживее живот с такава стойност и смисъл“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Опознайте най-новото дело на Бог и следвайте Неговите стъпки“). Бях много развълнуван от Божието слово. Вярно е. Онези, които искрено обичат Бог не живеят за слава, за богатства, за светски наслади. Те живеят за Бог. Само животът, посветен на Бог е смислен и си струва. Заради Божието предопределение бях избран и имах щастието да чуя гласа на Създателя, да проумея някои истини, и имах възможност да изпълня дълга си. Това беше прекрасно. Трябваше да пристъпя извън своя малък свят, в който всичко се въртеше около парите и материалните удобства. Трябваше да се подчиня на Божиите подредби и организация и да изпълня дълга си на сътворено същество.

После прочетох друг откъс от Божието слово. Всемогъщият Бог казва: „Как ще предадеш видяното и преживяното на онези клети, окаяни и ревностни вярващи, които са гладни и жадни за праведност и очакват от теб да ги поведеш? Що за хора очакват от теб да ги поведеш? Можеш ли да си представиш? Осъзнаваш ли бремето, което лежи на плещите ти, дадената ти задача и своята отговорност? Къде е усетът ти за историческа мисия? Как ще се справиш задоволително с ролята на господар в следващата епоха? Имаш ли силен усет за господство? Как би обяснил господаря на всички неща? Наистина ли е господар на всички живи същества и на всички материални неща в този свят? Какви са плановете ти за напредъка на следващата фаза на делото? Колко хора очакват да станеш техен пастир? Трудна ли е задачата ти? Тези хора са бедни, окаяни, слепи и объркани, те ридаят в тъмнината: „Къде е пътят?“. Как копнеят те за светлината, която, подобно на падаща звезда, внезапно да се спусне и да разпръсне силите на тъмнината, които са потискали хората в продължение на толкова много години. Кой би могъл да знае с какво вълнение се надяват на това и как копнеят за него ден и нощ? Тези дълбоко страдащи хора остават затворени в подземията на мрака, без надежда за освобождение, дори когато навън огрява ден. Кога ще спрат риданията им? Страшно е нещастието на тези слаби духове, които никога не са получавали покой, и те отдавна са затворени в това състояние от безмилостни връзки и замръзнала история. И кой е чувал техните ридания? Кой е виждал окаяното им състояние? Замислял ли си се някога колко натъжено и обезпокоено е Божието сърце? Как търпи Той да гледа как невинното човечество, създадено от собствените Му ръце, е подложено на такова мъчение? В крайна сметка хората са жертвите, които са били отровени. И макар че са оцелели до днес, кой би могъл да знае, че човечеството отдавна е тровено от лукавия? Нима си забравил, че ти си една от жертвите? Нямаш ли желание, от любов към Бог, да се опиташ да спасиш тези оцелели? Не си ли готов да посветиш всичките си сили, за да се отплатиш на Бог, който обича човешкия род като Своя плът и кръв? В края на краищата, какво е разбирането ти за това да бъдеш използван от Бог, за да живееш своя необикновен живот? Наистина ли притежаваш решителността и увереността да живееш изпълнения със смисъл живот на благочестив човек, който служи на Бог?“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Как трябва да изпълниш бъдещата си мисия?“). В Божиите думи усетих Неговата любов и грижа за хората и силното Му желание да спаси човечеството. Сега сме в сетните дни и бедствията са все по-тежки. Бог изразява истината, осъществява делото на правосъдието и порицанието, за да спаси хората от властта на Сатана. Аз имах късмета да чуя Божия глас и да приема Неговото спасение, получено по Божията милост. Но мнозина, които копнеят за Божията поява, не са приветствали Господ и продължават да живеят в заблуда под контрола на пасторите и старейшините-антихристи от религиозния свят. Те няма как да чуят Божия глас и да приветстват Господ. Ако всички бяха себични като мен, ако се интересуваха само от светските удобства и не проповядваха евангелието, не свидетелстваха за Бог, когато ни сполети голямото бедствие, те всички биха останали незащитени и биха претърпели наказание. След като поразсъждавах за Божията воля, осъзнах какво трябва да избера и да следвам. И така, реших да напусна работа, пълноценно да изпълнявам дълга си и да отдам всичко от себе си за Бог. Точно когато бях на път да си подам оставката, при мен неочаквано дойде заместник-началникът на гарата да ме съветва как да давам подаръци и кой ще ми е полезен за повишение. Много обстойно ми обясни всичко. Не всеки има шанс за издигане в службата, а и заплатата ми щеше много да се повиши. След като поговорихме, пак се разколебах дали да напусна. Няколко дни след този разговор ми се случи още нещо ужасно, което напълно промени мисленето ми. Бях дневна смяна, когато в гарата навлезе товарен влак, който трябваше да се прекомпозира. След това беше мой ред да сложа спирачните обувки под колелата. След обедната почивка, преди влакът да потегли, забравих да махна спирачните обувки. Машинистът потегли а спирачните обувки се влачеха по релсите зад колелата. Той забеляза и спря навреме, тъкмо преди стрелката, с което избегна дерайлиране и дори преобръщане на влака. В онзи ден, ако не беше Божията закрила, ако влакът беше дерайлирал или се беше преобърнал, последиците щяха да са невъобразими. Изплаших се и се замислих. Не можех да не се запитам как се случи това. Като църковен водач бях осъзнал, че работата ми вече пречи да изпълнявам дълга си, а това влияеше много зле на дейността в църквата. Но бях алчен за пари и за материални удоволствия, не ми се искаше да се откажа от тях. Често се заричах пред Бог, а после не изпълнявах обещаното. Помислих за Божиите думи: „Получихте безкрайна благодат от Мен и видяхте безкрайни тайни от небето; Аз дори ви показах небесните пламъци, но не ми даде сърце да ви изгоря. Въпреки това, колко Ми дадохте в замяна? Колко сте готови да Ми дадете?“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Вие всички сте толкова примитивни по характер!“). На пръв поглед случилото се беше лошо, но ясно разбирах, че то беше израз на Божията любов, напомняне и предупреждение. Бог е изразил толкова много истина и ясно е посочил изходите и назначенията на хората. Единственото, което Той иска, е да разберем голямото Му желание, да следваме истината както трябва, да изпълним задълженията си на сътворени същества и да добием спасението Му. Но аз бях упорит. Мислех, че заплатата ще ми помогне да оцелея и ще ми осигури добър живот и затова не ми се искаше да напусна работа, да следвам Бог и да изпълня дълга си. Тези два ужасни инцидента ме сепнаха и осъзнах, че парите няма да спасят живота ми в критични ситуации. Припомних си казаното от Господ Исус: „Ако някой от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик“ (Лука 14:33). Едва тогава истински проумях значението на казаното от Господ Исус. Ако се привържем към парите и материалните удобства, те изцяло заемат сърцата ни и става невъзможно истински да обичаме Бог и да Го следваме, да Му отдадем всичко от себе си и да изпълним дълга си на сътворени същества. Тези хора обичат светското и са негодни за Божии следовници. Не исках да продължавам да се противя на Бог и да Го разочаровам. Налагаше се да променя възгледите си, да се подчиня на Божието върховенство и подредби, искрено да следвам Бог, да Му отдам всичко от себе си и да Му се отплатя за Неговата любов. Затова съобщих на шефа си, че искам да напусна и официално си подадох оставката. Тогава изпитах пълно спокойствие. Чувствах се като птица, излетяла от клетката. Вече не ми се налагаше да моля шефа за отпуски и не ме измъчваше мисълта, че църковната дейност страда заради службата ми. Бях много щастлив от избора си.

Баща ми много се ядоса като разбра. Дойде да ме види и каза: „Толкова сили хвърлих да те отгледам. Взех заеми, за да платя учението ти. Накрая си намери добра работа, а сега се отказваш от нея? Къде ти е умът? Хората си мечтаят да работят в железопътната агенция. Щом искаш, вярвай си в Бог, но как можа да напуснеш работа? Какво бъдеще те чака като безработен?“. Натъжих се като видях колко ядосан е баща ми. Спомних си как нашите пестяха всяка стотинка, за да ме изучат с надеждата, че ще си намеря добра работа, ще се измъкна от мизерията и ще имам блестящ живот. Искаше ми се да ги доведа в големия град и да ги настаня в хубаво жилище, да им осигуря спокойни старини. Но бях избрал вярата в Бог и вече не се стремях към печалби и материални удобства и затова чувствах, че не съм изпълнил синовния си дълг. Когато баща ми каза това, не знаех как да отговоря. Просълзих се, не смеех да го погледна. Но в сърцето си знаех, че съм направил верния избор, защото Спасителят от сетните дни се бе явил и осъществяваше делото Си. Той изразява истината, за да ни избави от този мрачен, зъл свят и това е единственият начин да се спасим и да влезем в Божието царство. Такава възможност се дава веднъж в живота. Как да я подмина заради светските удобства? Как да позволя служебните ми задължения да ми попречат да следвам истината и да изпълня дълга си на сътворено същество? Измъчвах се и мислено се обърнах към Бог. Помолих Го да ме дари със спокойствие. Спомних си Божиите думи. „Бог сътвори този свят и въведе в него човека, живо същество, на което даде живот. След това се появиха родители и роднини на човека и той вече не беше сам. Откакто човекът за пръв път обърна погледа си към този материален свят, предназначението му бе да живее в границите на Божието определение. Диханието на живота, идващо от Бог, дава живот на всяко живо същество през целия му растеж и чак до зряла възраст. През цялото това време никой не усеща, че човек расте под грижите на Бог: хората по-скоро вярват, че човек прави това под грижите на любящите си родители и че собственият му житейски инстинкт е този, който направлява израстването му. Това е така, защото човек не знае кой му е дал живот, нито откъде е дошъл този живот, а още по-малко знае как инстинктът за живот прави чудеса. Знае само, че храната е основата за продължаване на живота му, че постоянството е източникът на неговото съществуване и че убежденията на ума му са капиталът, от който зависи оцеляването му. Човек въобще не усеща Божията благодат и Неговото снабдяване, затова той пропилява живота, даден му от Бог… Нито един човек от тези човеци, за които Бог се грижи ден и нощ, не желае да Го боготвори. Бог само продължава да работи за благото на човека, от когото не очаква нищо, според собствения Си замисъл. Бог прави това с надеждата, че един ден човекът ще се събуди от съня си и изведнъж ще осъзнае стойността и смисъла на живота, ще разбере каква е цената, която Бог е платил за всичко, което му е дал, и ще узнае с каква нетърпелива загриженост Бог очаква човека да се върне при Него“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Бог е източникът на човешкия живот“). „Ти трябва да понесеш трудности заради истината, трябва да се отдадеш на истината, трябва да изтърпиш унижения заради нея, а за да спечелиш повече от истината, трябва да преминеш през още повече страдания. Ето какво трябва да направиш. Не бива да отхвърляш истината в името на спокойния семеен живот и не бива да губиш достойнството и почтеността на живота си в името на моментното удоволствие. Трябва да се стремиш към всичко, което е красиво и добро и в своя живот да вървиш по път, който е по-смислен. Нима не пропиляваш живота си, ако го живееш по такъв вулгарен начин, без да преследваш никакви цели? Какво можеш да спечелиш от такъв живот? Трябва да се отречеш от всички плътски удоволствия заради една истина, а не да отхвърляш всички истини заради малко удоволствие. Такива хора нямат нито почтеност, нито достойнство; тяхното съществуване е безсмислено! “ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Изживяванията на Петър: знанията му за порицанието и съда“). Божието слово ме просветли. Помислих си, че родителите ми ме отгледаха и късаха от залъка си, за да уча и да взема диплома, и ако не ги послушам и остана без работа заради дълга си към Бог, оставам техен длъжник. Но тези мои мисли бяха нелепи и абсурдни. Бог е източникът на човешкия живот и всички ние живеем благодарение на Бог. Всичко, което притежаваме, ни е дадено от Бог. Без Божията благодат нямаше да имаме нищо. Самият Бог беше разпоредил родителите ми да ме отгледат. На Него трябваше да благодаря и да се отплатя за любовта Му. Ако не успеех да изпълня дълга си на сътворено същество и да удовлетворя Бог, дори и да запазех работата си, осигуряваща материални удобства на мен и семейството ми, това би било незначително и безсмислено. Тези временни радости не биха ми позволили да разбера истината и да добия живот. При това, в очите на Бог аз щях да съм непокорен и нямаше да получа одобрението Му. За да добия истината, трябваше да изпитам болка и страдание. Само така щях да живея с чест и достойнство и да добия Божието одобрение. Колкото по-дълго мислех за това, толкова по-уверен се чувствах. Затова свидетелствах пред баща ми за Божията поява и дело и му казах, че без вяра в Бог всичко, към което се стремим е напразно, губи стойност и смисъл. Днес Спасителят е пришествал, за да изрази истината и да спаси хората, и хората ще оцелеят в бедствията и ще влязат в Божието царство само чрез вярата в Бог и като следват истината, отрекат се от греха и се покаят истински. Отдадените на светското, колкото и богати да са на материални удобства, накрая ще погинат в бедствията и ще бъдат наказани. Но колкото и да му говорех, баща ми не се съгласи с напускането ми и си тръгна ядосан.

След това баща ми помоли роднините да дойдат да ме увещават. Те в един глас казаха, че човек не може да си осигури служба в железопътната агенция дори и с връзки и подкупи и че родителите ми са отгледали неблагодарник. Когато чух тези обвинения разбрах, че Сатана ме атакува чрез роднините ми, за да ми попречи да се отдам на изпълнение на дълга си към Бог. Припомних си думите на Всемогъщия Бог: „Трябва да имаш Моята смелост в себе си, трябва също да имаш принципи, когато се срещаш с невярващи роднини. Все пак, заради Мен, не трябва също да отстъпваш пред тъмни сили. Осланяй се на мъдростта Ми, за да ходиш в съвършения път; не позволявай заговорите на Сатана да вземат власт. Вложи всичките си усилия в отдаване на сърцето си пред Мен и Аз ще те утешавам и ще ти давам мир и щастие“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Слова на Христос в Началото“, „Глава 10“). Божиите думи ми вдъхнаха увереност и събрах смелост да кажа на роднините си: „Днешните хората издигат в култ парите, славата, общественото положение. За да се доберат до тези неща се боричкат, клеветят се, воюват един с друг, съпрузи си изневеряват и се предават един друг. Всички живеем така и дори и да си намерим добра, сигурна работа, осигуряваща ни материални удобства, дали сме щастливи?“. Всемогъщият Бог казва: „Всевъзможни бедствия ще се случват едно след друго; всички народи и места ще бъдат сполетени от бедствия: повсеместни чума, глад, наводнения, суша и земетресения. Тези бедствия няма да се случват просто на едно или друго място и няма да свършват за ден или два. Вместо това те ще се разпространяват на все по-голяма територия и ще стават все по-сериозни. През това време ще възникват едно след друго всевъзможни бедствия от насекоми и явлението канибализъм ще присъства навсякъде. Това е Моят съд за всички нации и народи“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Слова на Христос в Началото“, „Глава 65“). Продължих да им говоря, като използвах Божиите думи: „Сега бедствията стават все по-тежки. Можем да се защитим от тях само като следваме Всемогъщия Бог. За мен е хиляди пъти по-важно от службата да вярвам в Бог, да разпространявам учението Му и да изпълня дълга си към Него. Вярата ми в Бог не е глупост, както си мислите. Когато Ной проповядвал евангелието, хората го обявили за луд, но когато настъпил всемирния потоп, само семейството на Ной оцеляло. Ной не бил нито луд, нито глупак. Той бил най-мъдрият и най-благословеният сред хората. Днес хората са толкова зли и покварата на човечеството е толкова голяма, че Бог ще унищожи грешния, покварен човешки род и ще можем да оцелеем само ако почитаме Всемогъщия Бог. Споделям с вас тази чудесна новина с надеждата, че вие също ще повярвате във Всемогъщия Бог. Не се опитвайте да ме разубедите, вече взех решение. До края на живота си ще следвам Всемогъщия Бог“. След тези мои думи леля ми, която е вярваща, каза: „Слава на Бога! Хубаво е, че вярваш в Бог и е богоугодно, че си избрал да проповядваш евангелието Му“. Тя каза на останалите: „Той е избрал верния път. Богатството няма значение. Важен е животът. Трябва да уважим избора му“. След тези нейни думи другите замълчаха. Това ме направи много щастлив. Като отстоях позицията си и избрах да удовлетворя Бог, роднините ми се засрамиха и престанаха да ме разубеждават. От онзи момент никой и нищо не ми пречи да се посвещавам изцяло на дълга си.

Впоследствие, като виждах колко много хора приемат делото на Всемогъщия Бог в сетните дни, неописуема радост изпълваше сърцето ми. Завръщането в Божия дом на хората, които искрено жадуват за Него, е значимо събитие и е голяма утеха за Бог. Сега си давам сметка, че като се отказах от службата си и поех по пътя на вярата в Бог, направих най-мъдрия избор в живота си. Възможността да отдам всичките си сили, да посветя целия си живот, разпространявайки учението и свидетелствайки за Бог, е по-ценна и по-смислена от всяко друго занимание.