Аз отговарям за евангелската работа в църквата. Веднъж някои братя и сестри съобщиха, че една водачка на група, Синюе, е надменна, деспотична и неспособна да работи добре с другите или да приема предложения. Всички се чувстваха възпрени от нея и това се отразяваше на евангелската работа. Всички се опитваха да посочат това и да ѝ помогнат, но тя признаваше и приемаше това само на думи и след това изобщо не се промени. По-късно го обсъдихме и решихме да я освободим от поста ѝ. Аз наистина се чувствах неудобно заради това, защото вече няколко пъти бях разговаряла със Синюе за нейните проблеми, но за моя изненада, вместо да се решат, проблемите ѝ само се влошиха. Това ме накара да размишлявам и да се запитам каква ли е истинската причина. Спомних си за времето, когато за първи път поех работата. Забелязах, че групата на Синюе беше най-успешна в евангелската работа и наистина беше ангажирана с дълга си. Имах доста високо мнение за тях. Особено когато видях колко способна е Синюе, почувствах, че не би трябвало да има някакви сериозни проблеми с нея като водач на групата, така че не следях много работата им. Въпреки че някои сестри ми докладваха за проблемите си, не ги взех на сериозно. Смятах, че тъй като се справят добре с евангелската работа, дори и да има някакви проблеми, не е кой знае какво. Понякога, когато разговарях с тях, само им давах някои прости напътствия и не проследявах дали проблемите са били разрешени след това. Спомням си как веднъж, когато обсъждахме работата, забелязах, че Синюе и Сяоли не са съгласни. И двете бяха наистина надменни и държаха на собствените си възгледи. Намерих някои Божии слова, които се отнасяха до техните състояния, за да проведем общение, и като видях, че и двете са способни да размишляват и желаят да се променят, се почувствах така, сякаш от съзнанието ми беше свален товар. После отново дълго време бяха имали проблеми със съвместната си работа, така че знаех, че еднократното общение с тях не може да разреши проблема и че трябва да проследя нещата и да видя дали състоянието им наистина се е променило. Но после си помислих, че за да общувам с тях повече, ще трябва да намеря откъси от Божието слово и да се опитам да вникна в техните състояния, което е наистина натоварващо. Освен това те изпълняваха дълга си нормално, така че си помислих, че няма да е проблем, ако не ги проверявам. Затова просто го оставих така. Друг път, видях, че Синюе и една друга сестра имаха разногласия по време на общението. Другата сестра направи разумно предложение, но Синюе отказа да го приеме и продължаваше да настоява, че тя е права. Накрая тази сестра нямаше друг избор, освен да отстъпи. Като видях колко самоправедна беше Синюе, исках да разкрия проблема ѝ, но после си помислих колко време и енергия щеше да ми се наложи да вложа както в общението с нея, така и в другата работа, за която все още трябваше да се погрижа. Тъй като между тях нямаше явен конфликт или търкания, може би не беше толкова лошо, колкото си мислех. Колкото по-малко неприятности, толкова по-добре. Освен това Синюе беше водач на група, така че ако проявеше някаква надменност, би трябвало да можеше да я разреши чрез търсене. И така, не посочих проблема ѝ. Като се върна назад към всичко това, бях напълно наясно, че Синюе е надменна и не може да работи добре с другите. Също така тя беше водач, така че като отбягвах такъв важен въпрос, постъпвах наистина безотговорно!

По-късно прочетох следното в Божието слово: „Каквато и важна работа да върши даден водач или работник и от каквото и естество да е тя, основният му приоритет е да разбира и да схваща как върви работата. Той трябва да присъства лично, за да проследява нещата на място, да задава въпроси и да получава информация от първа ръка. Не бива просто да разчита на това, което чуе, или да слуша чужди отчети. Вместо това със собствените си очи трябва да наблюдава положението на служителите и как напредва работата и трябва да разбира какви трудности възникват, дали отделни зони противоречат на изискванията на Горното, дали се нарушават принципи, дали има някакви смущения или прекъсвания, дали липсва необходимо оборудване или съответните упътвания, свързани със специализираната работа. Водачът трябва да е наясно с всичко това. Колкото и доклади да е изслушал и колкото и сведения да е събрал от това, което е чул, нищо не може да се сравни с личното посещение; по-точно и надеждно е да видят нещата със собствените си очи. След като се запознае с всички аспекти на положението, ще има добра представа за това какво се случва“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (4)). „Каквато и работа да проверяват, водачите, които носят бреме, винаги ще са способни да установят проблемите. По отношение на всички проблеми, които са свързани с професионални познания или които нарушават принципите, те ще са способни да ги установят, да разпитат за тях и да придобият разбиране за тях, и когато открият проблем, ще го разрешат своевременно. Интелигентните водачи и работници разрешават само проблеми, свързани с работата на църквата, с професионалните познания и с истините принципи. Те не обръщат внимание на дребните въпроси от ежедневието. Грижат се за всеки аспект на работата по разпространяването на евангелието, която Бог им е възложил. Те задават въпроси и проверяват всички проблеми, които са способни да забележат или открият. Ако не са способни да разрешат проблема сами в дадения момент, тогава се събират с други водачи и работници, общуват с тях, търсят истините принципи и мислят за начините, по които да го разрешат. Ако се сблъскат с голям проблем, който наистина не могат да разрешат, тогава се обръщат своевременно към Горното и позволяват на Горното да се справи с него и да го разреши. Тези водачи и работници са хора, които са принципни в действията си. Независимо какви проблеми съществуват, щом ги забележат, те не подминават. Настояват да разберат напълно тези проблеми и след това да ги разрешат един по един. Дори да не бъдат разрешени напълно, може да се гарантира, че тези проблеми няма да възникнат отново“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (4)). Наистина се засрамих, когато видях какво изисква Бог от водачите и работниците. Не бях проявила чувство за бреме в евангелската работа. Не само че не бях успяла своевременно да проследя евангелската работа, но и не бях придобила подробно разбиране за състоянието на братята и сестрите. Като това, че Синюе е водач на група, но е и човек, с когото трудно се работи… Трябваше да разреша това чрез общение, но само накратко посочих проблема ѝ, без да разговарям с останалите, за да го разбера в детайли. Също така не бях разобличила естеството на нейния проблем, нито последствията от него. След това не се бях поинтересувала дали тя се е променила или не. Не бях размишлявала дали това е проблем, свързан с нейния нрав същност, или е разкриване на поквара, дали тя е подходяща да бъде водач на група и други подобни детайли. Така че нейните проблеми така и не бяха разрешени, а това се отрази на евангелската работа. По-късно бях видяла, че Синюе все още е надменна, самоправедна и деспотична, и знаех, че трябва да разговарям с нея, за да разреша този проблем, иначе това щеше да забави работата. Но все пак не се погрижих за това, защото не исках да имам неприятности. Просто разрешавах проблемите повърхностно и механично, задоволявах се с повърхностна работа, като споменавах проблема и нищо повече. Не обръщах никакво внимание на това дали проблемът действително е решен или не. Бях безотговорна, не си вършех работата, нито пък вършех някаква действителна работа. Така се държи един лъжеводач. Църквата ми беше възложила отговорността за евангелската работа с надеждата, че ще успея да изпълня дълга си според Божиите изисквания, ще бъда сериозна и отговорна в работата си и да използвам истините принципи, за да разреша проблемите на братята и сестрите, така че евангелската работа да върви гладко. Но вместо това, когато се появяха проблеми, които трябваше да бъдат разрешени, аз не правех нищо, тъй като си мислех, че колкото по-малко проблеми имам, толкова по-добре. Наистина действах като лъжеводач и възпрепятствах напредъка на евангелската работа. Отношението ми към моя дълг наистина отвращаваше Бог!

След това търсих и размишлявах върху истинския корен на моя неуспех в това да върша реална работа. Прочетох нещо в Божието слово: „В работата си водачите и работниците трябва да проявяват внимание към Божиите намерения и да бъдат предани на Бог. Най-добрият начин, по който трябва да се държат, е активно да разпознават и разрешават проблемите. Те не бива да остават пасивни, особено когато разполагат с настоящите думи и общение, които им служат за основа. Трябва да поемат инициативата за задълбочено разрешаване на актуалните проблеми и трудности чрез общение върху истината и да вършат работата си точно така, както би следвало да го правят. Те трябва своевременно и активно да следят за напредъка на работата. Не могат винаги да чакат заповеди и подкани от Горното, преди неохотно да предприемат действия. Ако водачите и работниците са винаги негативни и пасивни и не вършат истинска работа, те са недостойни да служат като водачи и работници и трябва да бъдат освободени и пренасочени. В момента има много водачи и работници, които са много пасивни в работата си. Те вършат малко работа само след като Горното им изпрати заповеди и ги подтикне. В противен случай не си дават зор и отлагат. Работата в някои църкви е доста хаотична, някои от хората, които изпълняват дълга си там, са невероятно отпуснати и нехайни и не постигат никакви реални резултати. Тези проблеми вече са много тежки и ужасни по своя характер, но водачите и работниците на тези църкви все така се държат като чиновници и господари. Те не само че не са способни да вършат никаква истинска работа, но и не могат да разпознават или разрешават проблемите. Това парализира работата на църквата и води до застой в нея. Когато в работата на една църква цари ужасна бъркотия и няма никакви признаци на ред, определено начело на нея стои лъжеводач или антихрист. Във всяка църква, начело на която стои лъжеводач, работата на църквата ще бъде в хаос и в пълна бъркотия — в това няма никакво съмнение. […] Какво се случва, когато хората са слепи за работата, която трябва да се свърши? (Те не носят бреме.) Точно е да се каже, че те не носят бреме. Освен това те са много мързеливи и жадуват за удобства, правят почивки, когато могат, и се опитват да избягват всякакви допълнителни задачи. Тези мързеливи хора често си мислят: „Защо трябва да се тревожа толкова много за това? Прекалената тревога само ще ме състари по-бързо. Каква полза ще имам от това, както и ако тичам напред-назад и се изтощавам толкова много? Какво ще стане, ако прегоря и се разболея? Не разполагам с пари, за да платя за лечение. А кой ще се грижи за мен, когато остарея?“. Тези мързеливи хора са просто толкова пасивни и изостанали. Не притежават грам истина и не могат да видят нищо ясно. Очевидно това са куп объркани хора, нали? Всички те са объркани. Забравили са за истината и не се интересуват от нея, така че как могат да бъдат спасени? Защо хората винаги са недисциплинирани и мързеливи, сякаш са живи мъртъвци? Това засяга въпроса за тяхната природа. В човешката природа има някакъв вид мързел. Независимо каква задача изпълняват хората, те винаги имат нужда някой да ги контролира и да ги подтиква към действие. Понякога проявяват внимание към плътта, жадуват за физически удобства и винаги запазват нещо за себе си — тези хора са изпълнени с дяволски намерения и коварни кроежи. Наистина изобщо не са добри. Винаги правят по-малко от това, на което са способни, независимо колко важен дълг изпълняват. Това е безотговорно и предателско отношение“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (26)). „Всички лъжеводачи никога не вършат истинска работа и действат така, сякаш ролята им на водачи е някаква чиновническа позиция, като се възползват от предимствата на статуса си. Те считат за тежест, за нещо досадно дълга, който би трябвало да се изпълнява, и работата, която би трябвало да се върши от водача. Сърцата им преливат от негодувание към работата на църквата: ако ги накарате да следят работата и да открият съществуващите в нея проблеми, които трябва да бъдат проследени и разрешени, те са изпълнени с нежелание. Това е работата, която водачите и работниците трябва да вършат, това е тяхна задача. Ако не я вършат — ако не желаят да я вършат — защо все още искат да бъдат водачи или работници? Дали изпълняват дълга си така, че да проявяват внимание към Божиите намерения, или за да бъдат чиновници и да се радват на предимствата на статуса си? Не е ли безсрамно да бъдат водачи, ако просто искат да заемат някаква чиновническа позиция? Никой не е с по-низък характер — тези хора нямат самоуважение, те са безсрамни. Ако искат да се наслаждават на спокойствие за плътта, трябва бързо да се върнат в света и да се стремят, да вземат и да заграбват толкова, колкото са способни. Никой няма да се намеси. Божият дом е място, където Божиите избраници изпълняват дълга си и се покланят на Бог. Той е място, където хората се стремят към истината и към това да бъдат спасени. Той не е място, където някой да се наслаждава на спокойствие за плътта, още по-малко е място, което позволява на хората да живеят в царски комфорт. Лъжеводачите са тип хора, които не познават срам. Те са нагли, безсрамни и без разум. Независимо каква действителна работа им е отредена, те не се отнасят към нея като към важна. Поставят я на заден план и макар че устата им дава отличен отговор, те не вършат никаква истинска работа. Не е ли това липса на добродетел? […] Каквато и работа да вършат някои хора или какъвто и дълг да изпълняват, на тях им липсва компетентност, не могат да се нагърбят с него и не са способни да изпълнят нито едно от задълженията или отговорностите, които един човек трябва да изпълни. Не са ли отпадък? Още ли са достойни да се наричат човеци? Има ли жив човек, който не трябва да изпълнява дълга и отговорностите си, освен глупаците, умствено неспособните и хората, които страдат от физически увреждания? Но такъв човек все хитрува и не си дава зор и не иска да изпълнява задълженията си. Това означава, че не иска да бъде същинско човешко същество. Бог му е дал възможността да бъде човешко същество, дал му е заложби и дарби, но той не може да ги използва при изпълнението на дълга си. Не прави нищо, но иска да се наслаждава на всяка крачка. Може ли такъв човек да се нарече човешко същество? Каквато и работа да му е възложена, била тя важна или обикновена, трудна или лесна, той все е нехаен и хитрува, и кръшка. Когато възникнат проблеми, той се опитва да прехвърли отговорността за тях върху други хора и не поема никаква отговорност, а все така иска да продължи да живее като паразит. Не е ли безполезен отпадък?“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (8)). От словата му наистина изпитах болка. През цялото това време Бог беше водил подробно общение с мен за отговорностите на водачите и работниците, но аз изобщо не бях навлязла в това. Бях се отпуснала, бях безотговорна, угаждах на плътта си, и не постигах никакви резултати в изпълнението на дълга си. Бях от онези паразити и некадърници, които Бог разобличава. Когато се занимавах с проблема на Синюе, бях наясно, че въпросът не е решен, но хитро правех само това, което щеше да ми спести труда. Осъзнах, че често бях неефективна в изпълнението на дълга си, защото бях мързелива и се грижех само за собствения си комфорт. В началото, когато другите имаха проблеми в споделянето на евангелието или не бяха сигурни в някои принципи, аз разговарях с тях, за да разреша тези въпроси. Но тъй като някои от тях напредваха бавно или имаха сложни въпроси, почувствах, че това изисква твърде много усилия и че е твърде изтощително да им помагам. Щеше да се наложи да търся, да размишлявам и търпеливо да разговарям с тях, затова предпочетох да избегна това, като решавах само крещящите проблеми и отлагах трудните. Омаловажавах големите проблеми и пренебрегвах малките. Затова много проблеми така и не бяха разрешени. През цялото време угаждах на плътта си, без всъщност да оправям нещата. В резултат на това дълго време нямаше напредък в евангелската работа. Това се дължеше изцяло на факта, че бях мързелива по природа, ценях плътта и не бях отдадена, нито отговорна в изпълнението на дълга си. Помислих си за Божиите слова: „Това е сериозно неизпълнение на дълга! Ти си загубил отношението и отговорността, които като водач и работник трябва да имаш към дълга си“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (26)). „Може ли такъв човек да се нарече човешко същество?“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (8)). Аз бях водач, така че моя отговорност беше да направя всичко възможно, за да разреша проблемите, които открих. Но аз просто не исках да вървя по правилния път — винаги мислех за собствения си комфорт. Всеки път, когато трябваше да предприема реални действия и да свърша истинска работа, аз се измъквах. Това навреди на работата на църквата и на навлизането в живота на братята и сестрите. Да изпълнявам дълга си по този начин беше крайно небрежно! Мислех си как в Божието дело от последните дни, за да разреши проблема с покварата на човека, Той е изразил милиони слова, с които напомня и увещава, съди и наказва, предупреждава и разобличава, като използва всички средства, за да проведе старателно общение с нас, да не би да не разберем истината и да не можем да навлезем в нея. За да спаси човечеството, толкова дълбоко покварено от Сатана, Той се е тревожил и е страдал толкова много, вложил е толкова много усилия и е платил висока цена. Но докато се радвах на притока на толкова много истина от Бог, аз поех важна работа в църквата, без да се замислям за това как да Му се отплатя за любовта. Не бях в състояние да изстрадам малко или да платя малка цена за дълга си. Веднага щом трябваше да предприема сериозни действия и да свърша някаква истинска работа, аз се измъквах. Винаги исках Божиите награди и благословия в замяна на съвсем мъничко усилие. Бях толкова егоистична и подла, лишена от съвест и разум. В този момент най-накрая видях, че винаги да мислиш за плътта и да копнееш за комфорт значи да живееш без достойнство и да си ненадежден. Бях мързелив водач, лъжеводач. Изпълнението на дълга ми по този начин ми осигуряваше временно удобство, но заради мързела си продължавах да губя шансове за придобиване на истината и накрая Бог щеше да ме отстрани. Спестявах малко, но губех много, бях толкова глупава! Сетих си за нещо, което се казва в Библията: „Защото глупавите ще бъдат умъртвени от собственото си отстъпване“ (Притчи 1:32). Познавах някои братя и сестри, които бяха освободени, защото винаги мислеха за плътта и удобството, без да вършат истинска работа. Жаждата за комфорт отвращава Бог и дори може да провали шанса ни за спасение. Бог е свят и праведен и Той внимателно проверява намеренията ми в изпълнението на дълга ми. Не бих могла да продължавам да изпълнявам дълга си по този начин. Божият дом не е мястото, където да жадувам за плътски комфорт; това е мястото, където да изпълнявам дълга си и да практикувам истината. След като бях приела този дълг, трябваше да вложа всичко от себе си, за да го изпълнявам добре. Помолих се на Бог в покаяние: „Боже, благодаря Ти, че си създал тази ситуация, за да ми покажеш, че жадувах за плътски комфорт в изпълнението на дълга си и изобщо не бях отговорна. Отсега нататък искам да давам всичко от себе си, за да работя наистина за изпълнението на дълга си“.

След това, чрез четене на Божиите слова, търсене и размишление, видях, че таях още един погрешен възглед. Всемогъщият Бог казва: „Водачите и работниците трябва да придобият разбиране за ръководителите на важна работа, за директорите по евангелието, за всеки водач на екип, за директорите на екипи за филмопроизводство и т.н. от различни източници, да наблюдават и да изследват по-активно тези хора, преди да могат да бъдат сигурни в тях. Само като възлагат внимателно дълг на хората по този начин, те могат да гарантират, че подредбите са подходящи и че хората ще бъдат ефективни в изпълнението на дълга си. Някои хора казват: „Дори невярващите казват: „Не се съмнявайте в тези, които наемате, нито наемайте тези, в които се съмнявате“. Как може Божият дом да е толкова недоверчив? Всички те са вярващи. Колко лоши могат да бъдат? Нима всички те не са добри хора? Защо Божият дом трябва да ги разбира, да ги надзирава и да ги наблюдава?“. Основателни ли са тези думи? Проблемни ли са те? (Да.) Дали разбирането на някого и задълбоченото му наблюдаване, както и взаимодействието с него в непосредствена близост, е придържане към принципите? Това е пълно придържане към принципите. Към кои принципи е придържане? (Четвърта точка от отговорностите на водачите и работниците: „Следете състоянието на ръководителите на различните дейности и на отговорния за различни важни задачи персонал, а при необходимост своевременно променяйте дълга им или ги освобождавайте, за да предотвратите или намалите загубите, причинени от използването на неподходящи хора, и да осигурите ефективността и безпроблемния ход на работата“.) Това е добра референтна точка, но каква е действителната причина да се прави това? Защото хората имат покварен нрав. Макар че днес много хора изпълняват дълг, малцина са тези, които се стремят към истината. Много малко хора се стремят към истината и навлизат в реалността, докато изпълняват дълга си. За повечето от тях все още няма принципи в начина, по който вършат нещата, те все още не са хора, които истински се покоряват на Бог. Те просто твърдят, че обичат истината, че са готови да я търсят и да се стремят към нея, но все още не се знае колко дълго ще трае решимостта им. Хората, които не се стремят към истината, е вероятно да разкрият покварения си нрав по всяко време и на всяко място. Те нямат никакво чувство за отговорност към дълга си, често са нехайни, действат според желанията си и дори не са способни да приемат кастрене. Щом станат негативни и слаби, те са склонни да изоставят дълга си — това се случва често, няма нищо по-често срещано от това. По този начин се държат всички, които не се стремят към истината. И така, когато хората все още не са придобили истината, те са ненадеждни и не заслужават доверие. Какво означава, че са ненадеждни? Това означава, че когато се сблъскат с трудности или неуспехи, са склонни да се обезкуражат и да станат негативни и слаби. Дали човек, който често е негативен и слаб, заслужава доверие? Определено не. Но хората, които разбират истината, са различни. Тези, които наистина я разбират, са длъжни да имат богобоязливо и богопокорно сърце, и само хората с богобоязливо сърце заслужават доверие. Тези, които нямат богобоязливо сърце, не са надеждни. Как трябва да се подхожда към хората, които нямат богобоязливо сърце? Разбира се, трябва да им се оказва любяща помощ и подкрепа. Трябва да бъдат проследявани повече, докато изпълняват дълга си и да получават повече помощ и напътствия. Само тогава може да се гарантира, че ще изпълняват дълга си ефективно. И каква е целта на това? Главната цел е да се поддържа работата на Божия дом. Второстепенната цел е да се установят своевременно проблемите, да се предостави на хората своевременен ресурс, да бъдат подкрепени или кастрени, като се коригират отклоненията им и се компенсират недостатъците и пропуските им. Това е от полза за тях. В него няма нищо злонамерено. Надзорът над хората, наблюдението им и опитите да бъдат разбрани — всичко това е с цел да им се помогне да поемат по правилния път на вярата в Бог, да им се даде възможност да изпълняват дълга си, както Бог желае и според принципа, да им се попречи да предизвикват смущения или прекъсвания и да вършат безполезна работа. Целта е изцяло да се прояви отговорност към тях и към работата на Божия дом. В това няма никаква злонамереност“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (7)). Божиите слова ни показват един от принципите, които трябва да прилагаме в работата си. Трябва да следим отблизо братята и сестрите, които са под наше наблюдение, особено тези, които извършват ключова работа, защото всички имат покварен нрав, липсва им истината реалност и не могат да се въздържат да вършат неща от поквара. Не можем да се доверяваме сляпо на никого или да възприемаме подход на ненамеса — това показва, че сме безотговорни в работата си. Аз бях точно такава. Понякога другите изтъкваха проблемите ми и в този момент се чувствах решена да се променя, но често това беше просто прилив на ентусиазъм. Когато трябваше да предприема действия, все още бях възпирана от покварения си нрав и не можех да практикувам истината. Ето защо се нуждаех от надзора и помощта на другите, за да практикувам и да навляза по-добре. Всеки има недостатъци и не е в състояние да схване истините принципи, така че появата на проблеми или пропуски в изпълнението на дълга ни е неизбежна, а понякога разкриваме поквара и действаме умишлено. В тези моменти водачите трябва да надзирават и проследяват, да придобият дълбоко разбиране за това как върви изпълнението на дълга на хората, да откриват проблемите и да поправят отклоненията, и да спрат вредата, грозяща работата на църквата. Но аз наистина бях сляпа и глупава. Видях, че Синюе изглеждаше активна в изпълнението на дълга си и се справяше добре с евангелската работа, така че не се притеснявах за нея. Прехвърлих ѝ такава важна работа и след това не се замислих повече. Партньорът ми спомена, че в групата има проблеми, но аз не ги взех на сериозно. Когато научих, че Синюе е надменна и не работи добре с другите, не го разгледах в детайли. Помислих си, че тъй като е водач на групата, тя ще потърси и навлезе след няколко прости указания, и че не е нужно да се тревожа за това. Но нещата се оказаха съвсем различни от това, което си представях. Човекът, за когото се притеснявах най-малко, имаше най-сериозни проблеми. Заради надменния ѝ нрав, останалите бяха възпрени и не можеха да изпълняват нормално дълга си. Всичко това се случи, защото не вършех реална работа и не гледах на нещата и хората чрез Божиите слова. По-късно направихме преглед на работата на тази група и установихме, че тя все още има някои проблеми. Те бяха придобили много хора чрез споделяне на евангелието, но някои от тези новодошли не бяха съгласно принципите. Някои от тях нямаха добра човешка природа и трябваше да бъдат премахнати, което не само хабеше ресурси, но и създаваше проблеми на църквата. Колкото повече проследявах работата им, толкова по-конкретни проблеми откривах и толкова повече виждах, че преди не бях вършила реална работа. Гледах само на повърхността — когато изглеждаше, че работата върви гладко, мислех, че никой няма проблеми в изпълнението на дълга си. Гледах на нещата толкова повърхностно. Видях колко жалко беше, че не разбирах истината, и приех това като предупреждение, че в бъдеще ще трябва да гледам на нещата според истината, да изпълнявам отговорностите си и да контролирам работата на тези, които са под мой надзор. Също така почувствах всъщност колко важно е Божието изискване водачите лично да вършат задълбочена работа. То наистина ни помага да стъпим на пътя към приемливото изпълнение на дълга си.

След това прочетох още от Божиите слова: „Ако наистина притежаваш заложби в определена степен, ако наистина владееш професионални умения в рамките на твоята отговорност и ако не си външен за професията си човек, тогава просто трябва да спазваш една фраза и ще си способен да бъдеш предан на дълга си. Коя фраза? „Вложи сърцето си в това“. Ако вложите сърцето си в нещата и в хората, тогава ще можете да бъдете предани на дълга си и отговорни към него. Лесно ли е да се практикува тази фраза? Как я прилагате на практика? Това не означава да използвате ушите си, за да чувате, нито ума си, за да мислите — това означава да използвате сърцето си. Ако човек наистина може да използва сърцето си, когато очите му видят, че някой прави нещо, действа по някакъв начин или има някаква реакция на нещо, или когато ушите му чуят мненията или доводите на някои хора, като използва сърцето си, за да размишлява и обмисля тези неща, в ума му ще се появят някои идеи, възгледи и нагласи. Тези идеи, възгледи и нагласи ще го накарат да има задълбочено, конкретно и правилно разбиране за човека или нещото и същевременно ще породят подходящи и правилни преценки и принципи. Само когато човек има тези проявления на използване на сърцето си, това означава, че е предан на своя дълг“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (7)). Божиите слова ми показаха пътя за практикуване. За да изпълнявам добре дълга си, трябваше да се науча да бъда внимателна и отговорна. Трябваше да предприемам реални действия, за да може всичко, което виждах и чувах, да влезе в сърцето ми, и да откривам проблемите в изпълнението на дълга си. В противен случай просто изпълнявах дълга си, без да виждам проблемите. Също така трябваше да направя всичко, което е по силите ми, за да разреша проблемите, които откривах, когато не можех да оправя нещо, да потърся помощта на по-висшите от мен, да правя и да постигам каквото мога, да изпълнявам дълга си, да имам чиста съвест и да приемам Божията внимателна проверка. Не можех да разчитам на моите представи и фантазии при изпълнението на дълга си. Трябваше да следвам истините принципи и Божиите изисквания, докато проблемите не бъдат разрешени. Макар че в работата ни все още имаше много проблеми, трябваше да направя всичко по силите си, за да ги разреша, и независимо колко добре вървеше работата, първо трябваше да се науча да влагам сърцето си в нея и да изпълнявам дълга си. Евангелската работа е важна за Божия дом и в тези критични последни времена, ако продължавах да се отнасям лекомислено към дълга си, да търся удобство и да защитавам собствените си интереси, това щеше да бъде егоистичен, достоен за презрение начин на живот. Затова се помолих на Бог: „Боже, моят духовен ръст е малък и не притежавам големи заложби, но искам да вложа всичко в изпълнението на дълга си и да практикувам според Твоите изисквания“.

По-късно открих, че евангелската работа в църквата не беше много ефективна, главно защото някои от евангелските работници бяха нови и не бяха наясно с истините за свидетелстването за Божието дело. Затова уредих Ли Мей да отиде и да им даде някои действителни наставления. Отначало прекарвах време в анализиране на религиозните представи на потенциалните приемници на евангелието и в това да разбера проблемите на евангелските работници с Ли Мей. Но по-късно, когато собствената ми работа стана натоварена, си помислих дали да не предам всички тези проблеми на Ли Мей, така че да не ми се налага да се тревожа за тях твърде много. Когато тази мисъл ми хрумна, се почувствах виновна. Евангелската работа не вървеше добре и Ли Мей искаше да го обсъди с мен, след като отиде и разбра за тези проблеми, а аз се надявах да ѝ натрапя тази тежка работа като някой бюрократ. Това беше подло. Затова се помолих на Бог и съзнателно се опълчих срещу плътта. Когато Ли Мей ми даде обратна връзка по въпросите, аз действително се включих, разговарях с нея и търсех истината, за да разреша тези проблеми. С това действително сътрудничество, успях по-бързо да придобия разбиране за работата на групата и нейния напредък и веднага да открия и разреша проблемите и трудностите на евангелските работници. Видях Божието напътствие чрез това действително сътрудничество. Някои нови евангелски работници постепенно разбраха принципите, евангелската работа стана по-плодотворна, а някои от новодошлите поеха дълг скоро след като приеха новото Божие дело. Въпреки че напоследък изразходвам повече време и енергия, когато наистина влагам сърцето си в изпълнението на своя дълг, той не изглежда труден или уморителен. В действителност аз се въоръжих с повече истини принципи, и благодарение на това, че притихвам пред Бог в молитва и търся, когато има проблеми, се доближих до Бог и бях по-съсредоточена в дълга си. Все още имам много пропуски в изпълнението на дълга си. Все още съм далеч от това да го изпълнявам по приемлив начин. Но благодарение на моите преживявания размислих и научих за своя проблем, свързан с това, че не върша реална работа, и имам насоки за това как да изпълнявам дълга си в бъдеще. Всичко, което съм придобила, е благодарение на просветлението и напътствията на Божиите слова.