Повече няма да прилагам принципа за ненамеса

31 декември 2023

През юни 2021 г. контролирах видеообработката в моята църква. Работата се увеличи и се наложи да отговарям за още една група. Мислех си: „И сега имам предостатъчно работа. Ако поема още задължения, няма ли да съм още по-уморена и заета?“. Но пък знаех, че братята и сестрите от групата си знаеха работата. Справяха се добре, работеха ефективно. Не се очертаваше контролът над работата им да ми отнема много време или усилия и затова се съгласих. Отначало ги питах от време на време как вървят нещата, в смисъл, дали напредват нормално, има ли затруднения. Знаех, че трябва да се вглеждам по-внимателно, но имах и други задачи. Струваше ми се прекалено много работа да следя в подробности как напредва всяка група. При това, те си работеха нормално и не ми отнемаше много време да видя как вървят нещата. Освен това, водачът на групата също надзираваше работата им. Пък и на братята и сестрите можеше да се разчита. От години не бе имало големи проблеми. Нямах причини за притеснение. Дори и да не ги контролирах непрестанно, всичко щеше да е наред. Ето защо почти не се интересувах как се справя тази група.

Два месеца по-късно един брат ми обърна внимание, че има проблеми с два от клиповете, създадени от тази група. Ако сестрите не ги бяха засекли навреме, работата щеше да се забави. Отначало не можех да повярвам, но после този брат ми изпрати някои проблемни кадри. Беше прав. В тази група не си вършеха работата добре. Защо бях пропуснала това? От няколко месеца отговарях за тази дейност, но не се интересувах как върви. Оставих я без всякакъв надзор. Не знаех как се справят членовете на групата. Осъзнах, че тези проблеми се дължат на липсата ми на практическа работа. Когато проверих по-обстойно, установих, че през цялото време никой не беше контролирал работата им, така че те разчитаха на опита си и никой не бе поел бреме. Ако се натрупаше повече работа, я претупваха. Макар че проверяваха клиповете, правеха го механично и не забелязваха дефектите. Много се разстроих като открих всичко това. Тези неща не бяха трудни за откриване. Ако съвестно бях контролирала работата на тази група, щях да ги видя своевременно. Бях толкова безотговорна. Замислих се върху себе си. Запитах се, защо пренебрегвах работата им през тези три месеца?

После прочетох следните Божии слова: „Фалшивите водачи никога не се информират и не проследяват състоянието на работата на ръководителите на групи. Освен това те не се информират, не проследяват и не се опитват да разберат до каква степен са навлезли в живота ръководителите и хората, които отговарят за важни задачи в дадена група, нито какво е отношението им към работата, дълга, вярата, истината и Бог. Фалшивите водачи не се информират за това, какви промени претърпяват и колко напредват тези членове на църквата, нито за различните проблеми, които биха могли да възникнат в процеса на работата им. Те са в пълно неведение относно последствията за делото на църквата и за Божиите избраници в резултат на грешките и отклоненията, които тези членове допускат в различни аспекти на проекта. Фалшивите водачи изобщо нямат представа дали тези грешки и отклонения са били отстранени. Ще са много пасивни при възникване на проблеми, ако не разбират подробно обстановката. Фалшивите водачи изобщо не обръщат внимание на тези подробности. Щом организират ръководителите на групите и им предадат цялата работа, приемат, че са изпълнили задачата си. Те вярват, че с това работата им приключва и че нямат нищо общо с каквито и да е последващи проблеми. Тъй като фалшивите водачи се провалят при контрола, напътствията и проследяването на ръководителите на всяка група, защото не изпълняват своите отговорности в тези области, работата е опропастена. Ето какво означава да си небрежен като водач или работник. Бог наблюдава най-съкровената същност на човека. Хората нямат тази способност, така че, когато работят, трябва да бъдат по-усърдни и внимателни и често трябва да посещават мястото, на което се извършва работата, за да проверяват всичко, да упражняват контрол и да дават насоки. Само така могат да подсигурят нормалното протичане на делото на църквата. Очевидно е, че фалшивите водачи са безотговорни към работата си и тази безотговорност започва още докато я организират. Те никога не контролират, не проследяват и не дават насоки. В резултат на това някои ръководители запазват позициите си, макар че просто не са способни да се справят с работата си, нито да разрешават различни възникнали проблеми. В крайна сметка проектите се забавят, всякакви проблеми остават нерешени, а работата се проваля. Това е резултатът от неспособността на фалшивите водачи да разбират, контролират и проследяват работата на отговорниците. Той е изцяло причинен от това, че фалшивите водачи изоставят дълга си(„Словото“, Т.5, „Отговорностите на водачите и работниците“, „Отговорностите на водачите и работниците (3)“). Божиите слова ми показаха, че лъжеводачите пренебрегват задълженията си и не вършат истинска работа. Мислят си, че щом всяка група си има надзорник, може да приложат принципа за ненамеса. А това създава проблеми в работата на църквата. Привидно, лъжеводачите не вършат зло, но тъй като са безотговорни към църковната дейност, това се отразява на напредъка в различни области и косвено вреди на църковните дела. Бог изисква водачите да проследяват своевременно работата. Това гарантира напредъка на делото на Божия дом. Това е дълг на водачите и на работниците. Но откакто поех контрол над дейността на тази група, реших, че щом водачът на групата ги наглежда, всичко ще е наред. Затова се придържах към принципа за ненамеса. Не ги проверявах, не проследявах работата. Не се вгледах в слабите места в работния процес и когато групата взе да претупва задълженията си, не забелязах това. Въз основа на собствените ми представи и мислене сметнах, че работят практически и сериозно и че заслужават доверие. Затова бях решила, че не се нуждаят от никакъв контрол. А това навреди на дълга ми и го компрометира. Чрез Божието слово видях, че съм била нехайна, че съм лъжеводач. Макар че не исках да върша зло, тъй като не вършех практическа работа, лесно откриваеми отклонения и проблеми бяха останали неразрешени. Вклиповете имаше проблеми и за това беше виновна безотговорността ми, нехайството в дълга ми. Макар че другите откриха проблемите навреме и не се стигна до по-сериозна вреда, отстраняването им изискваше големи усилия. Видях, че съм претупала дълга си. Гледах да си спестя време и усилия, като не контролирах и не проследявах, а това забави напредъка на църковната дейност. Преработката отне доста време на екипа. Значи вършех зло и пречех на църковните дела. Доста се уплаших като осъзнах това. Замислих се над себе си. Защо толкова време бях немарлива, без да го осъзнавам?

После Божието слово ми помогна да осъзная защо не вършех практическа работа. Всемогъщият Бог казва: „Фалшивите водачи няма да проучат отговорник, който не върши действителна работа или пренебрегва задълженията си. Те смятат, че просто трябва да си изберат отговорник и всичко ще е наред. След това отговорникът ще се занимава с всички въпроси, свързани с работата, а те единствено от време на време трябва да провеждат събирания, няма да им се налага да следят работата или да се интересуват как върви и нищо няма да пипат. (…) Фалшивите водачи не са способни да вършат истинска работа, нито подхождат сериозно към работата на отговорниците и ръководителите на групи. Преценката им за хората се основава само на личните им впечатления и представи. Когато видят, че известно време някой се справя добре, вярват, че вечно ще е добър и че няма да се промени. Не вярват на никого, който твърди, че има проблем с този човек, и не обръщат внимание, когато някой посочи проблем с него. Смятате ли, че фалшивите водачи са глупави? Те са глупави и неразумни. Какво ги прави глупави? Безгрижно се доверяват на хората и смятат, че щом при избирането си този човек се е заклел, дал е обещание и се е молил със сълзи на очи, значи, че на него може да се разчита и че никога в бъдеще няма да има проблем да поеме отговорност за работата. Фалшивите водачи не разбират природата на хората и са невежи по отношение на истинското положение на поквареното човечество. Те казват: „Как може човек да стане по-лош, след като е избран за отговорник? Как е възможно човек, който изглежда толкова ревностен и надежден, да се скатава от работата си? Не би го направил, нали? Той е много почтен“. Тъй като фалшивите водачи таят подобни представи и твърде много се доверяват на собствената си интуиция, това в крайна сметка ги прави неспособни да разрешават своевременно многобройните проблеми, които възникват в църковната работа, и им пречи да сменят и преразпределят своевременно съответния отговорник. Те са истински фалшиви водачи. И какъв точно е проблемът тук? Подходът на фалшивите водачи към работата им има ли нещо общо с небрежността и формалността? От една страна, те виждат, че големият червен змей яростно извършва арести на Божии избраници, така че, за да се предпазят, произволно избират някого, който да отговаря за работата, и вярват, че това ще реши проблема и че не е необходимо да му обръщат повече внимание. Какви са съкровените им мисли? „Средата е толкова враждебна, че трябва да се покрия за известно време“. Това е алчност за физически удобства, нали? Фалшивите водачи имат и един сериозен недостатък — бързо се доверяват на хората въз основа на собствените си представи. И това се дължи на неразбиране на истината, нали? Как разкрива Божието слово същината на поквареното човечество? Защо да се доверяват на хората, ако Бог не им вярва? Вместо да съди хората по външния им вид, Бог постоянно наблюдава сърцата им. Защо тогава фалшивите водачи са толкова небрежни в преценката си за хората и защо им се доверяват? Фалшивите водачи са твърде самонадеяни, нали? Те си мислят: „Не може да съм преценил този човек погрешно, прецених го и не би трябвало да има никакви проблеми с него. Той определено не е несериозен човек, който обича да се забавлява и ненавижда усърдната работа. Той е съвсем надежден и заслужава доверие. Няма да се промени. Ако се промени, значи съм сгрешил, нали?“. Що за логика е това? Да не би да си някакъв експерт? Да не би да имаш рентгеново зрение? Това ли е специалното ти умение? Бихте могли да живеете с този човек година-две, но дали ще можете да разберете какъв е той в действителност, ако няма подходяща среда, която да разкрие напълно природата му същност? Ако не беше разобличен от Бог, можехте да живеете редом с него три или дори пет години и пак щеше да ви е трудно да прозрете каква е природата му същност. А това важи още повече, ако го виждате рядко и не прекарвате много време заедно. Лекомислено му се доверявате въз основа на мимолетно впечатление или на нечия положителна оценка за него и се осмелявате да поверите работата на църквата на такива хора. Не сте ли напълно слепи в това отношение? Не сте ли импулсивни? А когато работят така, фалшивите водачи не са ли изключително безотговорни?(„Словото“, Т.5, „Отговорностите на водачите и работниците“, „Отговорностите на водачите и работниците (3)“). Божиите думи разкриват, че лъжеводачите са мързеливи, невежи и глупави. Мненията им почиват не на Божието слово, а на личните им разбирания и идеи. Въпреки това си въобразяват, че имат ясна представа за хората. Нехайно се доверяват на всеки и го оставят да работи на самотек, а междувременно не се намесват, като се наслаждават на положението си. Четейки Божието слово осъзнах, че отговарям на описания от Бог мързелив и глупав водач. Поради мързела си постоянно мислех, че съм претрупана с работа и че ще ми дойде в повече да следя работата на всяка група. Затова проверявах само единия от екипите и оставих друг да се занимава с останалите. Мислех си, че ако работата върви нормално, не е необходимо да си губя времето с нея. В дълга си пестях всяко усилие. Позицията ми беше на надзорник, но надзиравах само отдалеч. Бях съвсем безотговорна. И бях високомерна. Въобразявах си, че всеки член на групата работи съвестно и нямам основание за притеснения. Мислех си, че дори и да не ги следя, те ще си работят все така добре. Затова ги оставих без контрол в продължение на няколко месеца, а това създаде проблеми. Нямах ясен поглед върху нещата, не знаех истината, но въпреки това си вярвах, че хората, на които съм се доверила, не може да сгрешат. Бях твърде глупава и самонадеяна. Изпълних се с разкаяние. Осъзнах, че е съдбоносно да се отнасям с хората и с дълга си съгласно Божието слово. Потърсих подходящите откъси в Божието слово, за да намеря начин да изпълнявам дълга си.

По-късно прочетох следното в Божието слово. „Тъй като фалшивите водачи не разбират докъде напредва работата, те не са способни бързо да разпознават проблемите, които възникват в хода ѝ, камо ли да ги решават. Това често води до многократни забавяния. Тъй като хората не разбират принципите на дадена работа и няма подходящ човек, който да отговаря за нея или да я ръководи, изпълнителите ѝ често изпадат в състояние на негативизъм, пасивност и изчакване, което сериозно спъва напредъка на работата. Вместо да търпи многократни забавяния, работата щеше да напредва по-бързо, ако водачът беше изпълнил задълженията си: ако беше ръководил работата, ако беше я тласкал напред, ако беше подтиквал хората и ако беше намерил някой вещ в тази област, който да ръководи проекта. Следователно за водачите е от съществено значение да разберат и схванат действителното състояние на работата. Разбира се, наложително е и водачите да разбират и да схващат как напредва работата, тъй като напредъкът е свързан с ефективността на работата и резултатите, които се очаква да се постигнат. Ако фалшивите водачи не са наясно с резултатите, които трябва да постигне делото на църквата, и ако не проследяват и не контролират нещата, тогава със сигурност делото на църквата ще напредва бавно. Това се дължи на факта, че повечето хора, които изпълняват дълга си, са истински мързеливци, нямат чувство за бреме и често са негативни, пасивни и повърхностни. Ако няма никой с чувство за бреме и способност да работи, който да ръководи, контролира и дисциплинира хората и да се справя с тях, за да се върши църковната работа добре, естествено нивото на ефективност на работата ще е много ниско, а резултатите от нея ще са незадоволителни. Водачите и работниците са глупави и слепи, ако дори не могат да го видят ясно. Ето защо е изключително важно водачите и работниците своевременно да преглеждат, да проследяват и да се запознават с хода на работата. Хората са мързеливи, така че ако няма водачи и работници, които да им дават насоки, да ги подтикват и проследяват, ако никой няма актуална представа за напредъка на работата, те са склонни да се отпускат, да мързелуват и да се отнасят към нея формално. Ако хората се отнасят към работата така, това ще се отрази сериозно на напредъка ѝ и на резултата от нея. Въз основа на тези ситуации подготвеният водач или работник своевременно трябва да проследява всяка част от работата, да проучва какви проблеми срещат и трябва да решават хората, които изпълняват дълга си. Той трябва да търси такова решение, което ще позволи да се постигнат по-добри резултати. Всеки водач трябва да е наясно с тези неща. За да изпълнявате добре дълга си, не бива да сте като фалшивите водачи, които свършат малко работа повърхностно и смятат, че са изпълнили дълга си добре(„Словото“, Т.5, „Отговорностите на водачите и работниците“, „Отговорностите на водачите и работниците (4)“). Божиите думи ни показват практическия път в изпълнението на нашия дълг. Като водачи и надзорници, ние трябва да поемем бреме в нашия дълг, а не да си гледаме удобството. Трябва да поемаме отговорности, своевременно да контролираме и да следим как върви работата. Трябва да сме в течение на състоянието и дълга на участниците в работата, за да откриваме своевременно отклоненията и да ги отстраняваме. Това се налага, защото хората още не са усъвършенствани. Нравът им е покварен. Когато състоянието им е добро, те работят съвестно и ефективно. Но това не означава, че заслужават безрезервно доверие. Когато състоянието им не е нормално или се водят от покварен нрав, те (неумишлено) претупват работата си и пречат на църковната дейност. Следователно, докато хората изпълняват дълга си, водачите, работниците и надзорниците трябва винаги да наглеждат как върви работата. Проблемите трябва да се отстраняват своевременно. Водачите отговарят за това. Като осъзнах това, започнах да следя работата на тази група, и редовно присъствах на събранията ѝ. Откриех ли проблеми, отнасях ги към водача на групата. После колективно обсъждахме плана за работа и напредъка на групата и така работата вървеше по график. Освен това съкратихме броя на хората до строго необходимия, а на останалите прехвърлихме други, по-належащи задължения. Беше ми много по-спокойно да практикувам така. При това, проследявах работата много по-прилежно от преди. Затова реших, че вече практикувам истината и съм постигнала някаква промяна. Но после се случи нещо друго, което ме разобличи.

Не след дълго обема на задълженията ми значително нарасна и всяка една задача ми отнемаше много време. Мислех си, че предварително съм прегледала работата на всяка група и нещата вървят по-гладко. Щеше да ми отнеме твърде много време да ги разпитвам поотделно и в подробности, а и нямаше да смогна да спазя графика. Питах се дали пък да не прехвърля част от работата на някого, за да не върша всичко сама. Сетих се за една от групите. Там всичките водачи активно изпълняваха задълженията си и не им тежеше. Ако им прехвърля контрола над групата и ги помоля те да проследяват работата, ще трябва само да наглеждам отдалеч и да съм редовна на събранията. Това не би трябвало да е проблем. Както виждате, пак се прояви старата ми слабост. Залисах се с новите си задължения и почти не питах как върви работата на тази група. Бях убедена, че водачите ѝ ще се справят. Пък и ако изникнеха проблеми, те щяха да ми съобщят. Един ден водач на група отбеляза, че не проследявам нещата както трябва и не се интересувам подробно от дейността им. Някои членове на групата се помайвали, мързелували. Но аз не съм ги поправяла. Това се отразявало на работата. Заинатих се като чух това. Помислих си: „Двама водачи сте на групата. Защо вие не се погрижите за това? Аз си имам предостатъчно друга работа. Ако преглеждам толкова щателно всеки проект, как ще върша работата си в срок? Не прекалявате ли с изискванията си към мен?“. Въпреки това се почувствах неловко. После си дадох сметка, че рядко преглеждах подробно работата им. Нямах никаква представа за състоянието на братята и сестрите, дали са принципни в дълга си, дали работят качествено. След това се замислих: преди прегрешавах в дълга си, като не се намесвах. Защо сега повтарях същата грешка?

После прочетох следните Божии слова: „Мнозина зад гърба ми ламтят за облагите на общественото положение, тъпчат се с храна, обичат да се успиват и се грижат всячески за плътта си, като постоянно се боят, че няма изход за плътта. Не изпълняват истинската си функция в църквата, а използват църквата за свои облаги, или пък наставляват братята и сестрите си с Моите думи, като се разпореждат над други от позицията на авторитет. Тези хора постоянно твърдят, че вършат Божията воля и че са приятели на Бог — не е ли абсурдно? Ако намеренията ти са правилни, но не можеш да служиш в съответствие с Божията воля, значи се държиш глупаво; но ако намеренията ти не са правилни, а все пак твърдиш, че служиш на Бог, значи се опълчваш срещу Бог и Той трябва да те накаже! Не съчувствам на такива хора! Те са търтеи в Божия дом, постоянно желаят удобството на плътта и нехаят за интересите на Бог. Те винаги търсят собствената си полза и не обръщат внимание на Божията воля. Не приемат вглеждането на Божия Дух в делата им. Постоянно манипулират и мамят братята и сестрите си и са двулични като лисица в лозе, която краде грозде и тъпче лозето. Могат ли такива хора да са приятели на Бог? Заслужаваш ли да получиш благословенията на Бог? Не поемаш товар за своя живот и за църквата; годен ли си да получиш Божието поръчение? Кой ще посмее да се довери на човек като теб? Когато служиш по този начин, Бог може ли да ти довери по-важна задача? Няма ли това да забави делото Му?(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Как да служим в съответствие с Божията воля“). „Не е важно колко си талантлив, какво ниво на образование и какви качества притежаваш, колко лозунги можеш да издекламираш на висок глас или колко думи и доктрини владееш, колко часа на ден работиш или колко си изтощен, колко път си изминал, колко църкви посещаваш, колко рискове поемаш и колко страдания понасяш. Тези неща изобщо нямат значение. Важното е дали вършиш работата си по правилата, дали ги прилагаш стриктно, дали при ръководството си участваш във всяка конкретна задача, за която отговаряш, колко практически въпроса си разрешил в действителност, колко хора са разбрали истините принципи под твоето ръководство и твоите напътствия и колко е напреднало и се е развило делото на църквата. Важното е дали си постигнал тези резултати. В каквато и конкретна работа да участваш, важното е дали постоянно я следиш и ръководиш, вместо да се величаеш и да спускаш нареждания отгоре. Освен това е важно и дали притежаваш навлизане в живота, докато изпълняваш дълга си, дали можеш да се справяш с всичко според принципите, дали притежаваш свидетелство за практикуване на истината и дали можеш да се справяш и да разрешаваш практическите проблеми, с които се сблъскват Божиите избраници. Всички тези и други подобни неща са критерии за оценка на това дали даден водач или работник е изпълнил дълга си(„Словото“, Т.5, „Отговорностите на водачите и работниците“, „Отговорностите на водачите и работниците (9)“). Божието слово ми показа, че Той изпитва отвращение към онези, които жадуват за облаги от положението си, гледат собствения си интерес и се правят на хитреци. Такива хора не играят никаква положителна роля в дълга си и не успяват своевременно да открият и да отстранят проблемите. Нещо повече, безотговорността им вреди на работата им и на дейността на църквата като цяло. Липсва им искреност в дълга им и не са достойни за Божието поръчение. Не се ли разкаят, Бог ще ги намрази и пропъди. Бог оценява водачите не по това колко път извървяват и колко работа отхвърлят. За Него са важни резултатите от дейността им и дали извършват практическа работа. Видях се описана в Божиите слова и силно се засрамих. Църквата ме назначи да контролирам важната дейност по видеообработването. Помолиха ме да поема бреме, издигнаха ме. Обаче ми липсваше човешка природа. Не исках страдание в дълга си. Щом работата ми се поувеличи, взех да мисля само как да си спестя страданията и тревогите. Боях се, че допълнителните тревоги ще ме изтощят. Когато другите ми посочиха, че не върша практическа работа, взех да си търся извинения, за да се оправдая. Точно както казва Бог: „Те са търтеи в Божия дом, постоянно желаят удобството на плътта и нехаят за интересите на Бог. Те винаги търсят собствената си полза“. В качеството си на надзорник бях длъжна да следя и своевременно да проверявам целия възложен ми обем работа и незабавно да отстранявам отклоненията. Това би гарантирало нормалното протичане на църковната дейност. Това беше мой дълг. А аз се правех на хитра лисица. Гледах да се измъкна от задълженията си, бях безотговорна. Радвах се на титлата „надзорник“, но не си вършех работата, не проследявах подробно. Затова не откривах проблемите и не ги отстранявах навреме. Работата взе да куца, а оттам пострада и напредъкът на църковната дейност. Наистина не изпълнявах своя дълг. Безсмислено заемах тази длъжност. Безочливо мамех всички и не вършех истинска работа. Бях толкова неблагонадеждна. Църквата поиска да поема тази работа и да проявя отговорност. А аз оставих нещата на самотек. Не заслужавах този важен дълг. Ако продължах с това безотговорно отношение и не вършех практическа работа, накрая Бог щеше да ме пропъди. Стреснах се като осъзнах това. Обърнах се към Бог с молба да ме напътства, за да се поправя. Казах Му, че искам да си върша работата добре и да изпълня задълженията си.

После открих в Божието слово добра пътека за практикуване. „Хората, които истински вярват в Бог, изпълняват дълга си с готовност, без да пресмятат личната си изгода и загуба. Когато изпълняваш дълга си, винаги трябва да се осланяш на съвестта и разума си и наистина трябва да работиш усърдно, независимо от това дали се стремиш към истината. Какво означава наистина да работиш усърдно? Не е нищо повече от небрежност и формално отношение, нито е истинско усилие, ако се задоволяваш само с това да полагаш някакви символични усилия и да понесеш малко физическо страдание, но не приемаш сериозно дълга си и не търсиш истините принципи. Основното в полагането на усилия е да вложиш в тях сърцето си, да се боиш от Бог в сърцето си, да отчиташ Божията воля, да се ужасяваш от това да не се подчиниш на Бог и да Го нараниш, и да понесеш всякакви страдания, за да изпълниш дълга си добре и да удовлетвориш Бог. Ако сърцето ти обича Бог така, ще можеш да изпълняваш дълга си правилно. Ако не се боиш от Бог в сърцето си, няма да имаш бреме, когато изпълняваш дълга си, няма да се интересуваш от него и неизбежно ще се отнасяш небрежно и формално, ще симулираш дейност и няма да постигаш реални резултати, а това не е изпълняване на дълг. Ако наистина усещаш бреме и приемаш изпълнението на дълга си като своя лична отговорност, ако смяташ, че в противен случай си звяр и не си годен да живееш, ако смяташ, че само ако изпълняваш дълга си както трябва, си достоен да се наричаш човек, и ако можеш да се изправиш пред собствената си съвест — ако си поел това бреме, когато изпълняваш дълга си, ще си способен да вършиш съвестно всичко, да търсиш истината и да постъпваш според принципите. Така ще си способен да изпълняваш дълга си правилно и да удовлетвориш Бог. Да полагаш истинско усилие означава да бъдеш достоен за дадената ти от Бог мисия, за всичко, което Бог е пожертвал за теб, и за очакванията Му към теб(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „За да изпълни дълга си, човек трябва поне да има съвест и разум“). Обзе ме срам като прочетох тези думи. От години вярвах в Бог, бях изчела толкова много от словото Му. Но си мислех, че да работиш повече означава да се напрягаш повече и да се тревожиш, което ще ме изтощи и затова предпочетох подхода за ненамеса. Видях каква егоистка и мързелана съм. Не бях искрена към Бог и избягвах бремето на дълга си. Не изпълнявах задълженията си на надзорник. Нехаех. Дори и кучето пази къщата и е предано на стопанина си. А аз съм сътворено същество, но не изпълнявах присъщия си дълг. Дали заслужавах да се нарека човек? Много от братята и сестрите в църквата вършеха повече работа от мен. Изпълняваха дълга си от сърце, търпяха и плащаха цената и посвещаваха повече време от мен на работата, без да рухнат от изтощение. Всъщност колкото повече се съобразяваха с Божията воля, толкова по-голяма благодат добиваха от Бог и повече израстваха в живота. Като върнах лентата назад, работата ми не беше чак толкова много. Определено не беше непосилна. Стига да забравя плътта, да търпя и да платя по-висока цена ще мога да проследя работата на всяка група. Затова после пренаредих работния си график. Следях всичко, попадащо в сферата на задълженията ми по график и всичко вървеше по план.

Един ден, както си четях груповите съобщения, открих отклонения в една от задачите на групата. Разгледах проблема, обсъдих го с водача на групата и намерих решение. Това бе приятна изненада. Да вършиш практическа работа не означава по цял ден да наглеждаш членовете на екипа. Достатъчно е да си по-бдителен. Преди почти никога не четях тези групови съобщения. Проблемите бяха там, черно на бяло, но аз не ги забелязвах. С повечко усилия можех да откривам проблемите и отклоненията и бързо да ги отстранявам, за да не вредят на работата. Оттогава започнах да разговарям с всеки член на групата, за да науча какви са задълженията им и по този начин установих още отклонения. Беседвахме заедно за принципите и отклоненията бързо намериха решение. Дейността стана по-ефективна. При все че бях малко по-заета, този начин на практикуване ме направи много спокойна и непринудена.

Бях благодарна на Бог за напътствията Му. Чрез тези преживявания до известна степен опознах егоистичната си и ленива природа. Също така се убедих, че работата се забавя, когато човек е безотговорен и гледа да му е удобно. Това може да затрудни църковната дейност, да ѝ навреди. В качеството си на надзорник вече не мога да не се намесвам. Трябва често да контролирам, да проследявам, да разкривам проблемите и да ги отстранявам. Само ако изпълнявам дълга си така, ще постигна успех и ще удовлетворя Божията воля.

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Свързано съдържание

Обичта трябва да е принципна

Като бях дете, родителите и учителите ми ме учеха да бъда добър човек и да практикувам благодарност. Както се казва: „Храни добротата, да...

Leave a Reply

Свържете се с нас в Messenger