През 2020 г. се занимавах с дизайна в църквата, най-вече с проектиране. След известно време установих, че проектирането върви по-бавно от другата работа. Началникът ми отговаряше и за други процеси, затова не следеше отблизо нашата работа. Започнах да се отпускам. Никой не ме спешаваше, затова изпълнявах само рутинни задължения. Смятах, че щом не бездействам и успявам да завърша по няколко рисунки на ден, всичко е наред. Работата беше спокойна. Нямаше нужда да бързам или изобщо да страдам физически. Аз бях главният кадър в екипа ни; познавах всички принципи и работата. Смятах, че със сигурност ще ме оставят на тази длъжност и в крайна сметка ще бъда спасена. Поради този поглед върху нещата нямах цели за деня или планове в дълга си. Просто правех, каквото мога, и бях доволна от свършеното. Никога не съм изглеждала мързелива, но ми беше напълно спокойно. Беше ми много трудно да се съсредоточа в рисуването. Прочитах веднага всички съобщения в чата и отговарях и решавах проблемите независимо от тяхната значимост или спешност. Прахосвах доста време, без да си давам сметка за това. Понякога имахме сутрешни събрания и в тези дни можех да завършвам по три рисунки, ако си използвах времето добре, но аз бях много доволна от себе си още след първата и смятах, че след като сутрешното събрание вече е отнело половината ден, две рисунки стигат. Затова се мотаех и в крайна сметка завършвах две. На всичко отгоре през свободното си време гледах новини. Не мислех за навлизането си в живота и не разсъждавах за проблемите в дълга си. В този период само работех в дълга си, но не се съсредоточавах върху четенето на Божиите слова или разсъжденията върху себе си. Проявявах поквара, но не търсех истината, за да я преодолея. Смятах, че нямам особени трудности в работата и съм направила приличен брой рисунки, значи изпълнението на дълга ми върви добре.

Имаше все повече работа, но рисуването ни вървеше бавно и изостанахме. Един дизайн дори беше забавен с цял месец. Когато началникът разбра за това и погледна дневните резултати от работата ни, видя колко ниска е продуктивността ни и се разправи с нас доста сурово за това, че сме мързеливи и небрежни в дълга си. За никъде не бързахме дори когато виждахме колко много изостава работата, а и никой не докладваше за това. Бяхме нехайни и безотговорни, мотаехме се в дълга си и това възпрепятстваше евангелската работа. Много се стреснах, като чух началника да казва това. По принцип ми се струваше, че съм доста заета и свършвам много неща — тогава защо работата беше толкова малко, пресметната точно? Нима това не ме правеше паразит, смучещ от църквата? Щях да бъда уволнена и пропъдена, ако продължавах така. След това, под надзора на началника, ефективността на работата ми малко се повиши. Но като гледах всички дизайни, които ме чакаха, се тревожех. Началникът по-специално следеше изкъсо работата и понякога питаше за подробности и вникваше в трудностите ни. Като забеляза, че отново се бавим, втвърди тона. Подразних се. Лесно е да се каже, трудно е да се направи — струваше ми се, че иска твърде много. Какво си мислеше тя — че да правиш дизайн е лесно? Бях започнала да работя усилено. Ами ако продължеше да има претенции? Аз да не съм свръхчовек! Съпротивлявах се и не бях склонна вече да страдам или да плащам цена. Повърхностните ми усилия да бързам бяха само за пред началника. Страхувах се, че ще се разправя с мен, ако съм твърде бавна. Работех насила и бях страшно уморена всеки ден. Често си фантазирах колко прекрасно щеше да е да мога да правя всички рисунки за миг и дори завиждах на другите сестри, защото мислех, че задълженията им са толкова леки за разлика от моите — безкрайни дизайни всеки ден. Беше трудно и уморително, а щяха да се разправят с мен, ако работех бавно. Смятах, че задачата е безполезна. Понеже не бях в правилното състояние, известно време постоянно ми се спеше. Спях много през нощта, но през деня бях полузаспала. Трябваше да събирам всичките си сили, за да работя върху дизайните. След това забелязах, че двете сестри, с които работех, имат трудности в работата. Едната не разбираше принципите и постоянното ѝ чоплене на дреболии пречеше на напредъка. Другата работеше през пръсти, но аз само бях споменала тези неща между другото и не следях работата им, а и не бях казала на водача за това. Водачът на екипа установи проблемите и се справи с тях, но работата ни вече беше закъсняла.

Един ден водачът дойде при мен неочаквано и каза: „Работиш нехайно, хитруваш и си подмолна и безотговорна в дълга си. Полагаш усилия само когато те подканят. Не даваш истински всичко от себе си за Бог. Заради това ти поведение си уволнена. Ако искаш обаче, можеш да работиш като дизайнер на половин работен ден. По-нататък може пак да те вземем, ако покажеш истински признаци на покаяние“. Останах безмълвна от разобличението на водача. Точно така изпълнявах дълга си, но ситуацията ми дойде изневиделица. Не успях да приема реалното положение на нещата веднага. Признах, че съм забавила работата и че съм причинила реална вреда. Бях искрено нещастна и изпълнена със съжаление и упрек към себе си и усещах, че Божият праведен нрав не търпи обиди от хората. Бог не гледа колко добре се държи някой външно или колко зает изглежда. Той гледа отношението на човека към истината и дълга му. Аз обаче се отнасях доста небрежно към дълга си, работех през пръсти, мотаех се и винаги трябваше някой да ме побутва. Не се промених, след като се разправиха с мен, и бях отвратила Бог отдавна. Уволнението ми бе проява на Божия укор и дисциплина. Сама си бях виновна — жънех, каквото бях посяла. Бях готова да се подчиня, искрено да разсъждавам върху себе си и да се покая, за да се реванширам за предходните си прегрешения. Едно нещо не разбирах: защо, след като първоначално исках да върша работата си добре, накрая се оказа, че изпълнявам дълга си по този начин? Каква беше причината за това? Бях объркана, затова се помолих на Бог да ме просветли, за да разбера проблема си.

После, по време на духовната си практика, прочетох този откъс от Божиите слова: „Всъщност, ако изпълнявахте дълга си съвестно и отговорно, само за пет-шест години щяхте да можете да говорите от собствен опит и да свидетелствате за Бог, а различните църковни дела щяха да носят отлични резултати. Вие обаче нито искате да зачитате Божията воля, нито се стремите към истината. Има неща, които не знаете как да направите, затова ви давам точни указания. Няма нужда да мислите, просто трябва да слушате и да се хващате на работа. Това е малкото отговорност, която трябва да поемете, но дори и това не е по силите ви. Къде ви е лоялността? Никъде не я виждам! Единственото, което правите, е да говорите сладки приказки. В сърцата си знаете какво трябва да правите, но вие просто не практикувате истината. Това е съпротива срещу Бог, а в основата ѝ лежи липсата на любов към истината. Знаете много добре в сърцата си как да действате в съответствие с истината, просто не го прилагате на практика. Това е сериозен проблем; вие се вглеждате в истината, но не я прилагате на практика. Изобщо не сте хора, които се подчиняват на Бог. За да изпълнявате дълг в Божия дом, най-малкото, което можете да направите, е да търсите истината и да я практикувате и да действате според принципите. Ако не можеш да практикуваш истината в изпълнението на дълга си, къде можеш? А ако въобще не практикуваш истината, значи си невярващ. Каква е целта ти всъщност, ако не приемаш истината, а още по-малко я практикуваш и само се мотаеш в Божия дом? Да не би да искаш да превърнеш Божия дом в свой старчески дом или в приют за бедни? Ако е така, значи нещо си се объркал — Божият дом не се грижи за използвачи и непрокопсаници. Всеки, който има лоша човешка природа, който не изпълнява дълга си с радост, който не е годен за изпълнението на дълг трябва да бъде отстранен; всички невярващи, които изобщо не приемат истината, трябва да бъдат пропъдени. Някои хора разбират истината, но не я прилагат на практика в изпълнението на дълга си. Когато видят проблем, те не го решават, а когато знаят, че нещо е тяхна отговорност, не дават всичко от себе си. Ако дори не изпълняваш отговорностите, на които си способен, каква стойност и какъв резултат може да има изпълнението на дълга ти изобщо? Има ли смисъл да вярваш в Бог по този начин? Човек, който разбира истината, но не може да я практикува, който не може да понесе трудностите, които трябва да понесе, е негоден за изпълнение на дълг. Някои хора, които изпълняват дълг, всъщност го правят само за да бъдат нахранени. Те са просяци. Мислят, че ако свършат няколко задачи в Божия дом, ще са си осигурили храна и квартира, без да им се налага да си намират работа. Има ли такава изгодна сделка? Божият дом не не се грижи за нехранимайковци. Ако някой, който ни най-малко не практикува истината и винаги е нехаен и небрежен в изпълнението на дълга си, каже, че вярва в Бог, Бог ще го приеме ли? Всички тези хора са невярващи, а в Божиите очи са злосторници“ („Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „За да изпълни дълга си, човек трябва поне да има съвест и разум“). Като поразмишлявах върху Божиите слова, се почувствах така, сякаш Той ме разобличаваше в собственото ми лице. Описваше точно как изпълнявах дълга си. Прехвърлих в ума си случките една по една. Когато видях, че началникът не следи изкъсо работата ни, започнах да се възползвам от това и да проявявам хитрост и лукавост. Не изглеждах мързелива, но и не вършех много. В свободното си време не мислех за проблемите в дълга си или за навлизането си в живота, а гледах новините от любопитство — в сърцето ми нищо не си беше на мястото. Изобщо не си давах сметка, че забавям работата. Подобрих малко ефективността на работата си, след като началникът ме скастри и се разправи с мен, но се насилвах да положа това усилие само за да не ме уволнят. Противях се на надзора и контрола ѝ и го презирах, дори изпълнявах дълга си с раздразнение. Работата ми се струваше трудна и неблагодарна. Знаех, че една от сестрите, с които работех, претупваше и бавеше работата, но си затварях очите. Осъзнах, че не съм искрена спрямо дълга си. Изобщо не практикувах истината, нито се съобразявах с Божията воля. Интересувах се само от физическото си удобство и спокойствието си. Бях паразит, който търсеше безплатен обяд от църквата. Нямах нито съвест, нито разум! Поведението ми не се различаваше от това на невярващите, които искат само да си изядат порцията и да добият благословии. Изпълнявах дълга си така не защото не разбирах работата или нямах нужните умения, а защото ми липсваше човешка природа и не преследвах истината, както и защото се стремях към плътски удобства. Изобщо не бях достойна да изпълнявам дълг в църквата.

Докато размишлявах върху себе си, прочетох откъс от Божиите слова. „Сега всички Божии избраници практикуват изпълнение на дълга си, а Бог се възползва от това, че хората изпълняват дълга си, за да усъвършенства една група от хора и да пропъди друга. Ето защо именно изпълнението на дълг е това, което разкрива всеки тип човек, и всеки вид лъжец, невярващ и злосторник е разобличен и пропъден докато изпълнява дълга си. Тези, които изпълняват дълга си вярно, са честни хора; тези, които винаги са небрежни и нехайни, са измамни, лукави хора, те са невярващи; а тези, които причиняват смут и сътресения в изпълнението на дълга си, са зли хора, те са антихристи. (…) В изпълнението на дълга си всички хора биват разкрити — само дай на човека дълг, и много скоро ще се разкрие дали той е честен човек, или измамник, и дали обича истината, или не. Тези, които обичат истината, могат да изпълняват дълга си искрено и да поддържат делото на Божия дом; тези, които не обичат истината, ни най-малко не поддържат делото на Божия дом — те са безотговорни в изпълнението на задълженията си. Това е явно за всички, които имат очи да го видят. Никой, който изпълнява дълга си зле, не обича истината, нито пък е честен човек; всички такива хора ще бъдат разобличени и пропъдени. За да изпълняват дълга си добре, хората трябва да имат чувство за отговорност и чувство за бреме. Така няма никакво съмнение, че работата ще бъде свършена подобаващо. Тревожно е само когато човек няма чувство за бреме или отговорност, когато трябва да бъде подканван за всичко, когато винаги е нехаен и небрежен и се опитва да прехвърли вината на друг, когато възникнат проблеми, което води до забавяне на решаването им. Може ли в такъв случай работата да бъде свършена добре? Може ли такова изпълнение на дълг да доведе до резултати? Те не биха желали да изпълнят нито една от задачите, които им се възлагат, и не биха се трогнали, когато видят, че някой друг има нужда от помощ в работата си. Склонни са да свършат нещо само когато им наредят, само когато ножът е опрял до кокала и нямат избор. Това не е изпълнение на дълг, това е наемен труд! Наемникът работи за работодател, взима дневна надница за всеки изработен ден и почасова надница за всеки изработен час. Той си чака заплатата. Страхува се да не свърши някоя работа, която шефът не забелязва, страхува се да не би да не бъде възнаграден за нещо, което е изпълнил, и работи само за фасон, което значи, че у него няма никаква лоялност“ („Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Само ако е честен, човек може да живее като истинско човешко същество“). „Да вярваш в Бог е да вървиш по правилния път в живота, а човек трябва да се стреми към истината. Това е въпрос на дух и на живот и е различно от стремежа на неверниците към богатство, слава и известност. Това са различни пътища. В работата си неверниците мислят как да вършат по-малко работа за повече пари и чрез какви съмнителни схеми да изкарат повече. По цял ден кроят как да забогатеят и да натрупат състояние и дори им хрумват безскрупулни средства за постигането на тази цел. Това е пътят на злото, пътят на Сатана и пътят, по който вървят неверниците. Пътят, по който вървят вярващите в Бог, е този на стремежа към истината и придобиването на живота; той е пътят на следването на Бог и на придобиването на истината“ („Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Само ако е честен, човек може да живее като истинско човешко същество“).

От Божиите слова разбрах, че работата на неверниците е сделка в името на парите и техните собствени интереси. Те дори искат да печелят пари, без да правят абсолютно нищо. Когато някой проверява работата им, те свършват малко работа, за да замажат положението, но са хитри и подли, когато никой не ги гледа. Каквото и да става с работата им, не се тревожат. Искат си само парите. Осъзнах, че съм точно такава. Ако в дълга ми нямаше натиск или трудности, ако не трябваше да страдам или да плащам цена, ми се струваше, че дългът никак не е лош. Мислех, че щом не бездействам и завършвам някои задачи, няма да бъда пропъдена и съм достойна да остана в църквата, и в крайна сметка ще бъда спасена, което беше с един куршум — два заека. Не изглеждах особено мързелива и другите не виждаха проблеми, но не давах всичко от себе си — достатъчно ми беше да свърша само малко работа. През останалото време преглеждах някаква маловажна информация, интересувах се от незначителни работи, за да науча нещо ново. Постоянно се тутках. Не се различавах от неверник, работещ за шеф. Когато работата ни се бавеше, аз се правех, че това не е важно, и не се спешавах. Когато се разправиха с мен и ме разобличиха, вложих малко повече усилия, за да запазя донякъде имиджа си и за да не ме уволнят, но щом стандартите се повишиха, започнах да се противя и да се оплаквам и исках да се прехвърля към по-лесен и по-лек дълг. Изгледаше, че изпълнявам дълга си, но всъщност отмятах задачи за пред началника. Не бях искрена нито към дълга си, нито към Бог. Исках да платя ниска цена в замяна на благословиите на небесното царство. Опитвах се да сключа сделка с Бог. Не бях допускала, че след всичките тези години, в които изпълнявах дълг, ще бъда разобличена като хитър и лукав човек. Бях се радвала на всичко, което Бог ми бе дал, и се подхранвах със словата Му, но се стремях само към лесното и удобното в дълга си, правех само това, което не ми причиняваше страдание, без въобще да отчитам работата на църквата или настойчивата воля на Бог. Нямах почит към Бог. Нима това бе изпълнение на дълг? Очевидно забавях работата на църквата и бях опортюнист, живеещ на гърба на църквата. В размислите си осъзнах, че съм така егоистична, защото се бях придържала към сатанински философии, като например: „Всеки за себе си, а дяволът да вземе последните“, „Човек става служител заради храната и дрехите“, „Животът е кратък — радвай му се, докато можеш“. Тези неща се бяха превърнали в моя втора природа. Като живеех според тях, мислех само за плътските интереси в действията ми. Струваше ми се, че в живота трябва да се отнасяме добре със себе си, че изтощението и твърде усилената работа не си заслужават. Да си свободен и да ти е лесно е страхотно, а да се тревожиш и да се хабиш е чиста загуба. Това беше отношението ми в дълга — да съм небрежна и мудна, което в крайна сметка забави църковната работа и съсипа собствения ми характер. Бях вярваща, но не практикувах Божиите слова, а живеех според лъжите на Сатана, ставах все по-егоистична, лукава и покварена. Нямах нито характер, нито достойнство, и не заслужавах доверие. Дори един неверник, ако подхожда така опортюнистистично към работата си, може и да му се разминава известно време, но рано или късно другите ще прозрат истината за него. Още повече, че аз изпълнявах дълг в църквата, точно пред Бог, Който вижда в сърцата и умовете на хората. Играех игрички и въртях номера. Макар и да не ме разкриха веднага, Бог виждаше всичко съвсем ясно. Той виждаше, че не давам всичко от себе си за него, а само отбивам номера. В този момент ми хрумна: нищо чудно, че все ми се спеше, бях безразлична към работата и не усещах Божието присъствие. Беше така, защото бях хитра и измамна, което е отвратително и омразно за Бог. Той беше скрил лицето Си от мен отдавна. Без работата на Светия дух станах безчувствена и колкото и добре да познавах работата и колкото и опит да имах, не можех да свърша нищо както трябва.

По-късно прочетох още от Божиите слова, които ми изясниха природата на повърхностното отношение към дълга, и разбрах, че Божият нрав е ненакърним. Бог казва: „Начинът, по който се отнасяте към Божиите поръчения, е изключително важен и това е много сериозен въпрос. Ако не можеш да изпълниш това, което Бог е поверил на хората, тогава не си годен да живееш в Негово присъствие и трябва да бъдеш наказан. Напълно естествено и оправдано е, че хората трябва да изпълняват всички поръчения, които Бог им поверява. Това е най-висшето задължение на човека и е точно толкова важно, колкото и самият му живот. Ако не приемаш Божиите поръчения сериозно, тогава Го предаваш по най-ужасен начин. В това отношение ти си по-окаян от Юда и трябва да бъдеш прокълнат. Хората трябва да придобият задълбочено разбиране за това как да се отнасят към повереното им от Бог и най-малкото трябва да разберат, че поръченията, които Той поверява на човечеството, са Божие възвисяване и специално благоволение от Бог и че те са най-славни неща. Всичко останало може да бъде изоставено. Дори ако човек трябва да пожертва собствения си живот, той пак трябва да изпълни Божието поръчение“ („Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Как да опознаем човешката природа“). „Веднъж възложих на един човек да свърши нещо. Докато му обяснявах задачата, той внимателно си записваше в тефтерчето. Видях колко старателно си водеше записки — изглеждаше така, сякаш има чувство за бреме за работата и се отнася към нея с внимание и отговорност. След като му възложих задачата, зачаках да чуя как се развиват нещата; минаха две седмици, но той не беше изпратил нито дума. И така, Аз се заех с това да го намеря и го попитах как върви задачата, която му бях дал. Той каза: „О, не! Забравих за нея! Обяснете ми отново какво трябваше да направя“. Как ви се струва този отговор? Такова беше неговото отношение към възложената задача. Помислих си: „Този човек наистина не заслужава доверие. Махни се от Мен, и то веднага! Не искам да те виждам повече!“. Така се почувствах. И така, ще ви кажа един факт: никога не бива да свързвате Божиите слова с лъжите на измамник — това е отвратително за Бог. Някои казват, че държат на думата си, че думата им на две не става. Ако е така, когато става въпрос за Божиите слова, могат ли такива хора да действат според тях, когато ги чуят? Могат ли да ги изпълнят със същото внимание, с което вършат личните си дела? Всяко Божие изречение е важно. Той не говори на шега. Каквото каже, хората трябва да слушат и да изпълняват. Когато Бог говори, Той консултира ли се с хората? Със сигурност не. А задава ли ти въпроси като в тест със затворени отговори? Със сигурност не. Ако си в състояние да осъзнаеш, че Божиите слова и поръчения са заповеди, че човекът трябва да действа според тях и да ги изпълнява, значи имаш задължението да ги слушаш и изпълняваш. Ако мислиш, че Божиите слова са просто шега, случайни забележки, които можеш да изпълниш, но можеш и да не изпълниш — както си решиш, и се отнасяш към тях по този начин, то ти си доста неразумен и негоден да бъдеш наречен човек. Бог никога повече няма да ти проговори. Ако човек действа на своя глава, когато става въпрос за Божиите изисквания, заповеди и поръчения, и се отнася към тях небрежно, значи той принадлежи към онези хора, които Бог презира. За нещата, които ви възлагам и поръчвам пряко, ако постоянно се налага да ви надзиравам и да ви пришпорвам, да следя процеса заедно с вас, ако все Ме карате да се тревожа, да проучвам и да ви проверявам на всяка крачка, то вие сте за пропъждане“ („Словото“, Т.4, „Разобличаване на антихристите“, „Трети екскурс: как Ной и Авраам слушаха Божиите слова и Му се подчиниха (Втора част)“). От Божиите слова научих, че всичко, което Той казва и иска, трябва да се изпълнява и да се спазва от едно сътворено същество. Ако не приемаме Божиите слова сериозно, а все се нуждаем от контрол и напомняне в работата си, или ако с неохота вършим съвсем малко, и то само ако ни накарат, това по същество е да лъжем и мамим Бог, което Го отвращава. Такъв човек не заслужава да чува Божиите слова или да остане в църквата, а трябва да бъде пропъден. Наистина се уплаших, като помислих върху Божиите слова, особено върху тези: „Този човек наистина не заслужава доверие. Махни се от Мен, и то веднага! Не искам да те виждам повече!“. Съжалявах и се чувствах виновна за злото, което бях сторила в дълга си, и по лицето ми се стичаха сълзи. Като си спомнех за отношението ми към дълга, то беше точно като разобличеното от Бог — невероятно несериозно. Това е съдбовен период за разпространението на евангелието на царството и останалите братя и сестри умират да изпълняват дълг. Аз обаче копнеех за физически удобства, бях небрежна и нехайна в дълга си и бях доволна само да полагам труд, без да се стремя да съм ефективна, което се отрази на резултатите от работата ми. Бях лентяй, изменник в дълга си, който само се шляе и мисли за собственото си доволство. Църквата ми повери толкова важна работа, но аз нито я оцених, нито я приех сериозно. Гледах на нея като на моя капитал, моята разменна монета да живея на гърба на църквата, без въобще да страдам или да плащам цена, или да се замисля как да подобря работата си. Вършех само абсолютния минимум. Не ме интересуваше колко бавно напредвам или колко е неотложна Божията воля. Гледах само да не се изтощавам. Бях небрежна и несъзнателна в дълга си, исках само да отбия номера и се мотаех при всяка възможност. Бог нямаше място в сърцето ми, а аз нямах почит към Него. Нима тази несериозност към дълга ми не ме правеше по-долна и от куче? Кучетата са верни на стопаните си. Независимо дали стопанинът е до тях, или не, те изпълняват задълженията си и пазят дома на стопанина. Ако се съдеше по поведението ми, аз не бях достойна да продължавам да изпълнявам този дълг. Заклех се пред себе си, че от този ден нататък ще се покая и ще се реванширам.

По време на духовната си практика прочетох откъс от Божиите слова, който ми посочи как да изпълнявам дълга си в бъдеще. Божиите слова гласят: „Какво си помисли Ной в сърцето си, щом Бог му поръча да построи ковчег? Помисли си: „От днес нататък няма нищо по-важно от това да построя ковчега, няма нищо по-значимо и по-спешно от това. Чух словата от сърцето на Създателя, почувствах неотложната Му воля, затова не трябва да се бавя; трябва да построя ковчега, за който Бог ми говори и за който ме помоли, по най-бързия начин“. Какво беше отношението на Ной? Той не посмя да се отнесе пренебрежително. И по какъв начин той създаде ковчега? Незабавно. Той изпълни и осъществи всеки детайл от това, което Бог му каза и от това, което Бог му поръча, незабавно и с цялата си енергия, без капка небрежност и нехайство. В общи линии отношението на Ной към повелята на Създателя се свежда до покорство. Той не се отнесе с незаинтересованост към нея, а в сърцето му нямаше нито съпротива, нито безразличие. Напротив — той усърдно се стараеше да вникне във волята на Създателя, докато си записваше всеки детайл. Когато разбра каква е неотложната Божия воля, той реши да запретне ръкави и да изпълни възложеното Му от Бог по най-бързия начин. Какво означава „по най-бързия начин“? Означава да изпълни във възможно най-кратък срок работа, която преди би отнела един месец, да я свърши може би три или пет дни преди крайния срок, без въобще да се мотае и без да отлага абсолютно нищо, като придвижва напред целия проект по най-добрия начин. Естествено, докато изпълняваше всеки етап от работата, той е полагаше всички усилия да сведе до минимум загубите и грешките и да не му се налага да преправя нещо вече направено; той също така завършваше всеки етап и всяка процедура навреме, и то добре, което гарантираше качеството на работата му. Това е истинско проявление на това да не се мотаеш. И така, какви са предпоставките за това, че той не можеше да не се мотае? (Чул е Божията повеля.) Да, това са предпоставката и контекстът на неговата експедитивност. Е, защо Ной успя да не се мотае? Някои казват, че Ной е притежавал истинско покорство. И така, как успя да постигне това истинско покорство? (Зачитал е Божията воля.) Точно така! Това е то да имаш сърце! Хората, които имат сърце, са способни да зачитат Божията воля; тези, които нямат сърце, са празни черупки, клоуни, те не знаят как да зачитат Божията воля: „Не ме интересува колко спешно Му е това на Бог, аз ще си правя, каквото искам; в никакъв случай не съм ленив или мързелив“. Това отношение, тази негативност, пълната липса на собствена инициатива — те не са присъщи на човек, който зачита Божията воля, нито на човек, който разбира как да зачита Божията воля. В такъв случай този човек притежава ли истинска вяра? Определено не. Ной зачиташе Божията воля, имаше истинска вяра и поради това успя да изпълни Божието поръчение. Следователно не е достатъчно просто да приемеш Божието поръчение и да си склонен да положиш някакви усилия. Трябва също така да зачиташ Божията воля, да даваш всичко от себе си и да бъдеш предан, а за тази цел трябва да притежаваш съвест и разум; именно това е, което хората трябва да имат, и това е, което откриваме у Ной“ („Словото“, Т.4, „Разобличаване на антихристите“, „Трети екскурс: как Ной и Авраам слушаха Божиите слова и Му се подчиниха (Втора част)“). От Божиите слова разбрах, че Ной е спечелил Божието одобрение, защото е имал искрена вяра в Бог и се е съобразявал с волята Му. Когато получил заръка от Бог, той се отдал на строителство. Не мислел за физическото си страдание или за това колко ще е трудно. В тази прединдустриална епоха изграждането на такъв огромен ковчег ще да е изисквало огромни физически и умствени усилия, а и е трябвало да търпи присмеха на другите. В тази ситуация Ной устоял 120 години и изпълнил заръката на Бог, с което в крайна сметка успокоил сърцето Му. Ной искрено е давал всичко от себе си за Бог и е заслужил доверието Му. Аз обаче, ако никой не ме притискаше или наблюдаваше, използвах възможността да помързелувам и похитрувам, да копнея за физически удобства, да се мотая в работата си и да не давам пет пари за това, че бавя процесите. Наистина нямах човешка природа и не заслужавах Божието спасение. Разбрах, че дългът трябва да се изпълнява, както Ной е строил ковчега, и че трябва да има истински действия. Трябва да използвам всяка секунда, за да напредвам и да работя по-ефективно. Дори никой да не ме притиска и да не ме следи, трябва да съм отговорна и да правя всичко по силите си. Това е единственият начин да си човек със съвест и човешка природа.

След това започнах да организирам времето си. Когато не се занимавах с дизайн, използвах свободното си време да помагам с други задължения и следях отблизо състоянието си. Графикът ми беше пълен всеки ден, но се чувствах умиротворена и бях по-отдадена на дълга си отпреди. Понякога, когато нещо беше тъкмо приключено и ми се искаше да се отпусна отново, или когато проектирането се бавеше, защото не бях координирала нещата добре, исках да се поглезя, като мислех, че не съм от екипа и никой не ми дава зор, а и помагам с друга работа, та мога да си позволя да съм малко по-бавна с дизайна. При тази мисъл осъзнах, че не съм в правилното състояние, и се втурнах да търся истината, за да го преодолея. Прочетох това в Божиите слова: „Когато хората изпълняват дълга си, те всъщност правят това, което трябва. Ако го правиш пред Бог, ако изпълняваш дълга си и се подчиняваш на Бог честно и чистосърдечно, няма ли отношението ти да е много по-правилно? И така, как трябва да прилагаш това отношение към ежедневния си живот? Трябва да превърнеш „почитането на Бог честно и чистосърдечно“ в своя реалност. Щом ти се прииска да се отпуснеш и да се понесеш по течението, щом ти хрумне да се държиш подло и да се отдадеш на мързела си, щом се разсееш или предпочетеш да се забавляваш, помисли си: „Дали не съм ненадежден, като се държа така? Дали влагам сърце в дълга си? Дали не съм нелоялен, като постъпвам така? Дали съм достоен за поръчението, което Бог ми е възложил, като правя това?“. Така трябва да разсъждаваш върху себе си. Ако установиш, че постоянно си невнимателен и небрежен в дълга си, че си нелоялен и че си наранил Бог, какво трябва да направиш? Трябва да кажеш: „В онзи момент усетих, че нещо не е наред, но не мислех, че това е проблем, и го подминах с пренебрежение. Едва сега осъзнавам, че съм бил нехаен и небрежен, че не съм бил достоен за отговорността, която съм поел. Наистина съм лишен от съвест и разум!“. Открил си проблема и си се опознал до някаква степен; сега вече можеш да се промениш коренно! Отношението ти към изпълнението на дълга ти е било погрешно. Бил си нехаен към него, като към допълнителна работа, и не си влагал сърцето си в него. Ако отново допуснеш да си така нехаен и небрежен, трябва да се помолиш на Бог и да Му позволиш да те дисциплинира и укори. Трябва да имаш тази воля в изпълнението на дълга си. Само тогава можеш истински да се покаеш. Можеш да се промениш коренно само когато съвестта ти е чиста и отношението ти към изпълнението на дълга ти се е променило“ („Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Само в честото четене на Божиите слова и разсъждаването върху истината има път напред“). Четенето на Божиите слова ми даде повече яснота за пътя на практикуване. Дългът е поръчение, дадено ни от Бог. Трябва да приемаме Божията взискателност и да даваме всичко от себе си, независимо дали някой ни контролира, или не. Това, че някой все трябваше да ме побутва, за да свърша нещо, беше липса на отдаденост и дори другите намират това за позорно. Не можех да продължавам така — трябваше да имам почит към Бог и да приема взискателността Му. Трябваше да съм инициативна в дълга си и да няма нужда другите да ме подканят. Когато и в двете задължения настъпеше напрежение и трябваше да платя цена, организирах графика си предварително, давах абсолютно всичко от себе си и се стараех да не претупвам. Като подходих към нещата по този начин, не след дълго започнах да виждам резултати в дълга си. Трябваше да влагам повече отпреди и отдавах енергия, но изобщо не се чувствах уморена, напротив — бях спокойна и в мир. Когато имах трудности в дълга си, постигах неочаквани успехи, като търсех истината. Напреднах и в техническите си умения, и в навлизането си в живота.

Един ден през юни 2021 г. водачът дойде при мен и ми каза, че ме възстановяват на позицията дизайнер. Толкова се развълнувах, че не знаех какво да кажа, и благодарих от цялото си сърце на Бог. Тази промяна в дълга ми разкри колко мързелива, егоистична и зла съм билаи аз истински се намразих и добих известна почит към Бог. Понякога пак ми се случва да ме мързи и тогава се моля на Бог да наблюдава сърцето ми и да ме разобличава, укорява и дисциплинира веднага щом стана небрежна, хитра и лукава. Откакто прилагам това на практика, много по-рядко ставам хитра и измамна и постигам по-добри резултати в дълга си. Уморявам се повече, но се чувствам истински удовлетворена. След това водачът ми каза, че изпълнявам дълга си много по-добре отпреди. Тези думи ме развълнуваха и мотивираха. Знаех, че още не правя достатъчно и трябва да продължа да работя усилено. Благодарна съм на Бог, че ме порица и дисциплинира, което ми помогна да променя отношението си към дълга си.