През юли 2023 г. правех видеоклипове за църквата. Но тъй като не бях практикувала от доста време и техническите ми умения бяха на средно ниво, с по-трудните клипове се занимаваше партньорката ми, сестра Дзян Син, а аз работех само върху простите и лесни клипове. Мислех си: „Тъкмо съм започнала, не познавам много принципи и уменията ми не са върховни, но след като Дзян Син е тук, просто ще се науча постепенно с времето“. След като учих известно време, постигнах някакъв напредък, но щом видех труден за правене клип, си намирах оправдание да не го правя аз, като си мислех: „Ще е твърде трудно да направя този клип, той изисква толкова много усилия и ще трябва да платя такава цена!“. Тъй като подбирах само лесните за правене клипове, работата беше спокойна и не усещах напрежение. Виждах, че Дзян Син постоянно проучва, търси и разсъждава, и си мислех: „Дзян Син е по-кадърна от мен, а дори и на нея ѝ се налага да проучва понякога. Ако трябваше аз да правя тези клипове, щеше да ми се налага да плащам още по-висока цена. Това би било толкова трудно и изтощително! Ще продължавам да правя лесните клипове“. Така изпълнявах дълга си известно време, без да усещам никакво напрежение. По-късно, когато се сблъскваше с трудности с клиповете, Дзян Син ме молеше да проучвам и да обсъждам проблемите с нея. Това ми се струваше много трудно и досадно, затова просто не ѝ помагах. Продължавах редовно да пробутвам всички трудни клипове на Дзян Син и изобщо не се опитвах да се напъна. Като виждах, че на сестра Дзян Син ѝ се е събрала много работа и е под огромно напрежение, аз не исках да ѝ помогна. С времето станах ленива в дълга си и доста време не постигах никакъв напредък. Усещах, че състоянието ми не е правилно, и се питах: „Все се оправдавам, че съм нова и още не съм наясно с работата, затова винаги търся лесното и пробутвам всички трудни клипове на сестра Дзян Син, защото не искам да плащам цена или да влагам усилия. Нима така не бягам от трудностите и не отстъпвам пред лицето на несгодите?“.

После потърсих подходящи Божии слова. Бог казва: „Когато изпълняват дълг, хората винаги избират лека работа, такава, която не е уморителна и която не изисква да се излагат на природните стихии отвън. Това означава избиране на лесната работа и избягване на тежката и е проявление на жаждата за плътски удобства. Какво още? (Винаги се оплакват, когато дългът им ги затруднява и уморява малко, когато е свързан с плащане на цена.) (Постоянно мислят за храна, дрехи и плътски удоволствия.) Всичко това са проявления на жаждата за плътски удобства. Когато такъв човек види, че дадена задача е твърде трудоемка или рискована, той я пробутва на някой друг. Самият той върши само неангажираща работа и се оправдава, като казва, че заложбите му са малки, че му липсва работоспособност и че не може да се заеме с тази задача — а всъщност постъпва така, защото жадува за удобствата на плътта. […] Дали хората, които се отдават на удобствата на плътта, са подходящи за изпълнение на дълг? Щом някой повдигне темата за изпълнението на дълга или заговори за плащане на цена и понасяне на трудности, те продължават да клатят глава. Те имат твърде много проблеми, само се оплакват и са негативни към всичко. Такива хора са безполезни, те не са компетентни да изпълняват дълга си и трябва да бъдат отстранени“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (2)). Бог разкрива, че някои хора винаги подбират лесната работа и бягат от трудната в изпълнението на дълга си, а като видят трудна работа, я пробутват на другите и избират само лесни и прости задачи за себе си. Такива хора се наслаждават на физическия комфорт и не са достойни да изпълняват дълг. Като се самоанализирах, осъзнах, че проявявам същото поведение. Когато си партнирах с Дзян Син, виждах, че производството на тези сложни клипове изисква търсене, разсъждение, проучване и плащане на цена, и смятах това за досадно и наистина дразнещо, затова, под претекст, че нямам опит, пробутвах тези неща на Дзян Син. Избирах само простите и лесни клипове, затова не усещах напрежение и бях спокойна. По-късно, когато Дзян Син се сблъскваше с трудности в правенето на клиповете и имаше нужда да ѝ помагам с проучването и обсъждането на нещата, аз смятах това за досадно и не исках да си правя труда да влагам усилия. В изпълнението на дълга си пробутвах задачите, които изискваха усилия и саможертви, на другите, като се наслаждавах на комфорт и проявявах хитрост и лукавство. Поради това си поведение загубих честността и достойнството си. Този начин на изпълнение на дълга ми със сигурност щеше да доведе дотам да бъда отритната и отстранена от Бог. Едва в този момент се почувствах леко изплашена. Не можех да продължавам да бъда лишена от мотивация, нехайна и твърде загрижена за плътта.

По-късно, докато гледах един клип със свидетелство за преживяване, видях един откъс от Божиите слова, който добре подхождаше на състоянието ми. Всемогъщият Бог казва: „Веднъж Господ Исус каза: „Защото, който има, на него ще се даде и ще има в изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има“ (Матей 13:12). Какво е значението на тези думи? Те означават, че ако дори не изпълняваш собствения си дълг или работа или не им се посвещаваш, Бог ще ти отнеме това, което някога е било твое. Какво означава „да ти отнеме“? Как се чувстват хората от това? Може да се окаже, че не можеш да постигнеш това, което биха ти позволили твоите заложби и дарби, че не чувстваш нищо и си просто като един невярващ. Ето какво означава да ти бъде отнето всичко от Бог. Ако при изпълнението на дълга си проявиш небрежност, не платиш цена и не си искрен, Бог ще ти отнеме това, което някога е било твое, ще ти отнеме правото да изпълняваш дълга си, няма да ти даде това право. Тъй като Бог ти е дал дарби и заложби, но ти не си изпълнил дълга си както трябва, не си отдал всичко на Бог или не си платил цена и не си вложил сърцето си в това, Бог не само няма да те благослови, но и ще ти отнеме това, което някога си имал. Бог дарява хората с дарове, като им дава специални умения, интелигентност и мъдрост. Как трябва да използват тези неща? Ти трябва да посветиш специалните си умения, дарбите си, интелигентността и мъдростта си на своя дълг. Трябва да използваш сърцето си и да прилагаш всичко, което знаеш, всичко, което разбираш, и всичко, което можеш да постигнеш, за изпълнението на своя дълг. Като изпълнявате това, ще бъдете благословени. Какво означава да бъдеш благословен от Бог? Какво чувстват хората тогава? Че са били просветлени и напътствани от Бог и че имат път, когато изпълняват дълга си. На другите хора може да им се струва, че твоите заложби и нещата, които си научил, не биха могли да ти дадат възможност да свършиш нещата — но ако Бог работи и те просветлява, ще си способен не само да разбереш и да свършиш тези неща, но и да ги свършиш добре. Накрая дори ще се удивиш на себе си: „Преди не бях толкова умел, но сега у мен има още толкова много добри неща — всички те са положителни. Никога не съм изучавал тези неща, но сега изведнъж ги разбирам. Как така изведнъж станах толкова умен? Как така има толкова много неща, които мога да правя сега?“. Няма да сте способни да си го обясните. Това е просветлението и благословията на Бог. Така Бог благославя хората. Ако не усещате това, когато изпълнявате дълга си или вършите работата си, значи не сте благословени от Бог. Ако изпълнението на дълга ти винаги ти се струва безсмислено, ако ти се струва, че няма какво да се направи, и ако не можеш да се заставиш да дадеш своя принос, ако никога не получаваш просветление и смяташ, че нямаш никакъв интелект или мъдрост, които да използваш, тогава това означава неприятности. То показва, че нямаш правилния мотив или правилния път за изпълнението на дълга си и Бог не одобрява това, а твоето състояние е ненормално“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само честен човек може да изживее истинско човешко подобие). След като прочетох Божиите слова, осъзнах, че липсата ми на напредък в правенето на клипове напоследък се дължи най-вече на това, че отношението ми към дълга ми е погрешно. Страхувах се да не би да се разтревожа и изтощя и не бях склонна да влагам усилия в дълга си, затова избирах само лесни задачи. Не влагах ума и енергията си в дълга си и все проявявах хитрост и лукавство. Бог презираше отношението ми към дълга ми и ми беше отнел това, което имах в началото. Не бях постигнала никакъв напредък в дълга си и не можех да направя добре дори и простите клипове. Ако не се покаех, можеше да изгубя дълга си. Като размишлявах за времето, когато практикувах поене на новодошли, в началото също имаше много принципи, които не разбирах, но партньорката ми разговаряше с мен и ми помагаше. Щом срещнех трудности, я питах и обобщавах нещата, учех и често се молех на Бог. Тогава напредвах бързо и бях ефективна в дълга си. В сравнение със сега, макар да не се занимавах отдавна с видеопродукции, имаше някои техники, които можех да овладея, ако бях прилежна и ги изучавах. Но аз се наслаждавах на физически комфорт, нямах желание да напредвам и не бях склонна да плащам цена, затова професионалните ми умения не се подобряваха и не виждах Божието напътствие в изпълнението на дълга си. Бог е справедлив и праведен към хората. Ако плащаме цена и влагаме сърце в дълга си, ще получим Божието просветление и напътствие и ще постигнем напредък както в навлизането в живота, така и в професионалните си умения. Но ако не влагаме сърце в дълга си и сме хитри и лукави, в крайна сметка ще бъдем разкрити и с времето няма да постигаме това, което иначе бихме постигнали. Като размишлявах върху това, се почувствах много виновна и изпитах угризения. Божието намерение за мен е да плащам цена и да влагам сърце в дълга си, да изпълнявам функцията си в дълга си и да правя по-добри клипове, за да разпространявам евангелието и да свидетелствам за Бог. Но аз бях мързелива и се наслаждавах на комфорт, не бях платила цена в дълга си истински и не бях правила каквото трябва. Не бях оправдала надеждите на Бог. Наистина бях лишена от човешка природа и не си давах сметка какво е добро за мен! Като осъзнах това, се разплаках и се помолих на Бог: „О, Боже, не трябваше да изпълнявам дълга си с такова отношение. Наистина не заслужавам доверие! Боже, готова съм да се покая пред Теб. Моля те, проучи внимателно сърцето ми, насочи ме и ми помогни“.

След това отново потърсих, за да разбера защо все се отдръпвах, когато срещах трудности. Прочетох тези Божии слова: „Днес, въпреки че следващият етап от Божието дело все още не е започнал, няма нищо допълнително в изискванията, които се поставят пред теб, и в това, което се иска от теб да изживееш. Има толкова много работа и толкова много истини; нима те не заслужават да бъдат опознати от теб? Нима Божието наказание и съд не успяват да пробудят духа ти? Нима Божието наказание и съд не успяват да те накарат да намразиш себе си? Доволен ли си да живееш под влиянието на Сатана, с мир и радост и малко плътски комфорт? Не си ли ти най-низшият от всички хора? Никой не е по-глупав от онези, които са видели спасението, но не се стремят да го получат; това са хора, които преяждат с плът и се наслаждават на Сатана. Ти се надяваш, че вярата ти в Бог няма да доведе до никакви предизвикателства или изпитания, нито до най-малките трудности. Винаги се стремиш към неща, които не струват нищо, и не придаваш никаква стойност на живота, а поставяш собствените си екстравагантни мисли пред истината. Ти си толкова безполезен! Живееш като прасе — каква е разликата между теб и прасетата и кучетата? Нима не са зверове всички тези, които не се стремят към истината, а обичат плътта? Нима не са ходещи трупове всички тези мъртъвци, в които няма дух? Колко думи са били изречени между вас? Малко ли работа е свършена сред вас? Колко съм раздавал сред вас? Тогава защо не си го спечелил? От какво се оплакваш? Не е ли вярно, че ти не си спечелил нищо, защото си прекалено влюбен в плътта? И дали не е, защото твоите мисли са твърде екстравагантни? Дали не е защото си твърде глупав? […] Страхливец като теб, който винаги се стреми към плътта — имаш ли сърце, имаш ли дух? Не си ли звяр? Аз ти давам истинския път, без да искам нищо в замяна, но ти не се стремиш към него. Дали си един от тези, които вярват в Бог? Аз ти давам истински човешки живот, но ти не се стремиш към него. По нищо ли не се различаваш от прасе или куче? Прасетата не се стремят към живота на човека, не се стремят да се пречистят и не разбират какво е животът. Всеки ден, след като се нахранят, те просто спят. Аз ти дадох истинския път, но ти не го спечели: ти си с празни ръце. Желаеш ли да продължиш да живееш този живот, живота на прасе? Какъв е смисълът такива хора да са живи? Твоят живот е презрян и позорен, живееш сред мръсотия и разврат и не се стремиш към никакви цели; не е ли твоят живот най-позорният от всички? Имаш ли дързостта да погледнеш към Бог? Ако продължаваш да преживяваш по този начин, нищо ли няма да придобиеш? Истинският път ти е даден, но дали накрая ще успееш да го спечелиш, зависи от твоя личен стремеж“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Изживяванията на Петър: знанията му за наказанието и съда). Като прочетох думи като „страхливец“ и „звяр“, усетих болка в сърцето си. Бях се държала точно като този тип хора, които Бог разобличава — като човек, който цени плътта и не се стреми към истината. В изпълнението на дълга си аз се бях наслаждавала на физически комфорт, без да искам да плащам цена за нищо, все исках да изпълнявам лесните и простите задачи и всеки ден бях нехайна. Бях като прасе — само ядях, пиех и спях по цял ден, без да мисля или да се стремя да постигна някакви цели. Не носех бреме и нямах желание да напредвам в дълга си, и все се поддавах на плътта си. Беше така, защото все използвах сатанински отрови като „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ и „Наслаждавай се на момента, защото животът е кратък“ като правила, според които да живея. Преди да повярвам в Бог, бях доволна от статуквото, търсех комфорт и нямах никаква амбиция. Мислех, че след като животът е толкова кратък, трябва да се радвам на всеки ден на този свят, а не да си правя живота уморителен и труден. След като повярвах в Бог, продължих да се придържам към този възглед в изпълнението на дълга си. Като попаднех на трудни клипове, аз ги прехвърлях на Дзян Син и търсех за себе си лесни задачи. По-късно, когато на сестрата ѝ се натрупа работа и тя беше под огромно напрежение в дълга си, аз просто се измъквах и не се вълнувах много, понеже не исках да споделя бремето ѝ. Мислех само за собствената си плът, а не за трудностите на сестрата или за църковното дело. Бях толкова егоистична и достойна за презрение! Като размишлявах за това, осъзнах, че тези отрови, втълпени от Сатана, ме бяха направили долна и упадъчна, бяха ме лишили от желание да напредвам и ме караха да живея живот на нищожество. С такова отношение със сигурност нямаше да изпълнявам дълг още много и в крайна сметка щях да бъда разкрита и отстранена от Бог.

По-късно разбрах Божиите изисквания към хората от словата Му. Прочетох това в Божиите слова: „Да предположим, че църквата уреди да свършиш определена работа, и ти кажеш: „[…] Каквато и работа да ми възложи църквата, ще се заема с нея с цялото си сърце и сили. Ако има нещо, което не разбирам, или възникне някакъв проблем, ще се моля на Бог, ще търся истината, ще решавам проблемите според истините принципи и ще върша добре работата. Какъвто и да е дългът ми, ще дам всичко от себе си, за да го изпълня добре и да удовлетворя Бог. Каквото и да мога да постигна, ще направя всичко възможно да поема на плещите си цялата отговорност, която трябва да понеса, и поне няма да бъда в противоречие със съвестта и разума си, няма да хитрувам или да се отпускам, нито ще се отдавам на плодовете от чуждия труд. Нищо от това, което правя, няма да е под критерия на съвестта“. Това е минималният критерий за човешко поведение и човек, който изпълнява дълга си така, може да се определи като човек със съвест и разум. Трябва поне съвестта ти да е чиста, когато изпълняваш дълга си, и поне да заслужиш трите си хранения на ден, а не да паразитираш. Това се нарича имаш чувство за отговорност. Независимо дали имаш големи или малки заложби и дали разбираш истината, във всеки случай, отношението ти трябва да е такова: „Тъй като ми беше възложено да свърша тази работа, трябва да се отнасям сериозно към нея, трябва да я превърна в своя грижа итрябва да използвам цялото си сърце и всички свои сили, за да я свърша добре. Що се отнася до това дали ще мога да я свърша отлично, не се осмелявам да дам гаранция, но нагласата ми е, че ще направя всичко по силите си, за да я изпълня добре, и определено няма да съм нехаен в това отношение. Ако в процеса на работа възникне някакъв проблем, трябва да поема отговорност и да направя така, че да си извлека поука от това и да изпълня добре дълга си“. Това е правилното отношение“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (8)). След като прочетох Божиите слова, придобих път за практикуване. Бог ме беше въздигнал да изпълнявам този дълг, така че аз трябваше да вложа сърцето си в доброто му изпълнение. Не можех да хитрувам или да се измъквам, когато ме спохождат трудности. Трябваше наистина да плащам цена и да правя всичко възможно да изпълнявам дълга си. Тъкмо бях започнала да практикувам производство на клипове и не бях професионалист в това, така че занапред трябваше да работя усилено, за да подобря професионалните си умения. Когато попадна на трудни клипове, трябва да ги поема, стига да мога да изпълня задачата, или трябва да партнирам на Дзян Син в работата по тях, наистина да плащам цена, да я питам за нещата, които не разбирам, и малко по малко да се уча. Така ще съм способна да прилагам в дълга си уменията, които съм усвоила.

Веднъж пак исках да прехвърля на Дзян Син един труден клип, който правех, но си спомних предишната си молитва на покаяние към Бог и осъзнах, че когато срещнах трудности с този клип, пак исках да избягам от отговорност. Не се ли страхувах все още да плащам цена и не продължавах ли да не се стремя към напредък? И така, помолих се на Бог да ме води да се опълча на плътта си и наистина да плащам цена. Също така разсъждавах, че Бог се надяваше да мога да се опълча на плътта си и да практикувам истината, когато се сблъсках с тази трудност, и да подобря уменията си, като правя клипове. Като разбрах Божието намерение, прилежно потърсих информация и научих някои техники, и в крайна сметка направих клипа успешно. Въпреки че производството на клипа отне известно време и усилия, уменията ми се подобриха. Слава на Бог за напътствието Му!