Последиците от това да разчиташ на други при изпълнение на дълга си

20 юни 2024

През ноември 2021 г. водачът ми разпореди да си партнирам със сестра Сандра, за да правя изображения за клипове. Първоначално прекарах много време в четене на съответните принципи и материали, за да подобря техническите си умения. Но видях, че тези изображения ще бъдат трудни за изработване, а и преди това не бях правила такива. Чувствах, че тази работа е наистина трудна и ще имам нужда от практически упражнения, за да се науча постепенно. Затова просто започнах да проектирам, без да се замислям за принципите, а Сандра постоянно ми посочваше проблеми с изображенията. Когато се сблъсквах с такава ситуация, аз не преглеждах грешките си и не обръщах внимание на недостатъците си. Просто се ограничавах, като си мислех: „Нямам нужните заложби и не съм добра с този тип изображения. Упражнявам се от известно време, но все още имам проблеми. Изглежда, съм забила на това ниво“. Също така завиждах и се възхищавах на Сандра. Мислех, че тъй като прави изображения от години, тя е по-добра от мен във всяко отношение, има очевидно предимство пред мен и трябва да разчитам повече на нея в бъдеще. От този момент нататък наистина разчитах на нея в моите проекти, а ако не можех да нарисувам добре някои части, просто ѝ ги предавах, за да ги довърши. Понякога, когато завършех проекта, не се замислях много дали е съобразен с принципите, а само питах моята сестра за предложения. Понякога виждах, че има проблеми с изображенията ми, но не исках да полагам повече усилия, затова просто ги предавах на Сандра. Мислех, че отделянето на време за усъвършенстването им е твърде голямо усилие и че нивото на уменията ми е ограничено, така че просто трябва да изчакам Сандра да ги поправи и подобри, тъй като тя е по-добра в това. Всеки път, когато виждах как Сандра поправя някое от моите изображения, бях много доволна — чудесно беше, че имам такава сестра, с която да си партнирам, и това ми спестяваше много време и усилия.

По-късно нуждата от изображения се увеличи, така че, за да направим нещата по-ефективни, Сандра предложи да ги проектираме заедно. Но докато рисувах, умът ми не беше насочен към това как да свърша по-добра работа. Бях наистина пасивна. Чувствах, че не съм добра с този вид изображения и че тези на Сандра ще се получат по-добре, така че трябваше да я слушам повече. Затова, през повечето време, просто правех изображенията, както Сандра казваше, а понякога, когато тя беше заета, я изчаквах, за да можем да работим заедно. Понякога се опитвах да измисля най-бързия начин да усвоя принципите, да подобря уменията си и да изготвям изображенията сама, но после решавах, че това ще ми е доста трудно, и щом, така или иначе, Сандра беше там и беше толкова добра в това, трябва да ѝ позволя да играе по-голяма роля. Нямаше нужда да се притеснявам толкова много. И така, просто продължих да разчитам на Сандра в изпълнението на дълга си. Няколко месеца по-късно, водачът видя, че не съм постигнала голям напредък, затова ме скастри за липса на инициатива и за това, че постоянно молех Сандра за помощ, което влияеше на нейната работа. Беше наистина притеснително да чуя това от водача. Тя беше уговорила Сандра да бъде мой партньор, главно за да мога да усвоя нещата възможно най-бързо и след това да създавам проекти сама. Но аз винаги разчитах на Сандра и не бях отдадена на работата. Упражнявах се толкова дълго, но имах съвсем малък напредък. Как можех да се отнасям към дълга си по този начин? Помолих се на Бог да ме насочи, за да разбера проблема си.

Една сестра сподели с мен няколко откъса от Божието слово: „В повечето случаи не сте способни да отговорите, когато ви задават въпроси, свързани с работата. Някои от вас са се включили в нея, но никога не са попитали как върви тя или не са помислили внимателно за това. С оглед на вашите заложби и знания би трябвало да знаете поне нещо, защото всички вие сте участвали в тази работа. Тогава защо повечето хора не казват нищо? Възможно е наистина да не знаете какво да кажете — да не знаете дали нещата вървят добре, или не. Има две причини за това: едната е, че сте напълно безразлични и никога не сте се интересували от тези неща, а сте ги приемали само като задача, която трябва да се изпълни. Другата е, че сте безотговорни и не желаете да се интересувате за тези неща. Ако наистина те беше грижа и беше истински ангажиран, щеше да имаш мнение и гледна точка за всичко. Липсата на гледна точка или възглед често се дължи на безразличието и апатията, както и на това, че не поемате никаква отговорност. Не сте усърдни в дълга, който изпълнявате, не поемате никаква отговорност, не желаете да платите цена или да се ангажирате. Не полагате никакви усилия, нито желаете да изразходвате по-голяма енергия. Искате просто да сте един подчинен, което не се различава от начина, по който един невярващ работи за своя шеф. Подобно изпълнение на дълг не се нрави на Бог и не Му допада. То не може да срещне Неговото одобрение(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само честен човек може да изживее истинско човешко подобие). „Когато изпълняват дълг, хората винаги избират лека работа, такава, която не е уморителна и която не изисква да се излагат на природните стихии отвън. Това означава избиране на лесната работа и избягване на тежката и е проявление на жаждата за плътски удобства. Какво още? (Винаги се оплакват, когато дългът им ги затруднява и уморява малко, когато е свързан с плащане на цена.) (Постоянно мислят за храна, дрехи и плътски удоволствия.) Всичко това са проявления на жаждата за плътски удобства. Когато такъв човек види, че дадена задача е твърде трудоемка или рискована, той я пробутва на някой друг. Самият той върши само неангажираща работа и се оправдава, като казва, че заложбите му са малки, че му липсва работоспособност и че не може да се заеме с тази задача — а всъщност постъпва така, защото жадува за удобствата на плътта. […] Дали хората, които жадуват за удобствата на плътта, са подходящи за изпълнение на дълг? Щом някой повдигне темата за изпълнението на дълга или заговори за плащане на цена и понасяне на трудности, те продължават да клатят глава. Те имат твърде много проблеми, само се оплакват и са негативно настроени към всичко. Такива хора са безполезни, те не са компетентни да изпълняват дълга си и трябва да бъдат отстранени. А що се отнася до жаждата за плътски удобства, ще спрем дотук(Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (2)). Като размишлявах върху Божието слово, видях, че не съм постигнала никакъв напредък през тези месеци, в които изпълнявах дълга си, главно защото бях твърде мързелива и ми липсваха инициатива и отговорност. Когато се сблъсквах с несигурност в работата си, не се успокоявах и не търсех принципи. Чувствах, че обмислянето им би било твърде голямо затруднение, затова просто ги оставях на Сандра. Когато тя правеше редица предложения относно готовата ми работа, не се замислях върху тях и не признавах недостатъците си, а просто се оправдавах с това, че нямам нужните заложби и не съм толкова добра, като прехвърлях трудните части на моята сестра. Имаше дори части, в които виждах, че има проблеми, но не си правех труда да ги поправя. Вместо това се мъчех известно време, а после се отпусках и безскрупулно оставях Сандра да оправи нещата. Чувствах, че това ми спестява проблеми, прави ме по-ефективна и по този начин убивах два заека с един куршум. Тъй като смятах, че съм неумела и нямам заложби, с радост се превърнах в последовател. Считах, че след като съм неспособна, а Сандра е по-добра от мен, е естествено тя да прави повече, така че ѝ позволявах. Аз правех каквото можех и, при всички случаи, не бездействах. Жадувах за физически комфорт, бях хитра и безскрупулна. Мислех си за неверниците, които работят във външния свят, без да ги е грижа за съвестта и човешката им природа, или за това как да платят цената и да свършат работата си добре — просто правят всичко по възможно най-спокойния и лесен начин, мамят на всяка крачка и никога не поемат отговорност. Това беше моето отношение към дълга ми — да не влагам старание и отговорност, винаги да използвам чуждия опит като извинение, за да търся комфорт и да не плащам цена при изпълнение на дълга си. Винаги прехвърлях трудностите върху другите, а след това най-спокойно се криех отзад. Бях истински егоист и измамник. Тъй като винаги бях жадувала за комфорт и ми липсваше инициативност, никога не постигнах напредък в уменията си и не изиграх никаква реална роля. Действително бях недостойна за тази работа. Чувствах, че наистина съм разочаровала Бог. Не исках да продължавам да изпълнявам дълга си по този начин.

По-късно прочетох още малко от Божието слово. „Някои хора не са способни да се справят, каквато и работа да вършат и какъвто и дълг да изпълняват. Идва им в повече и те не са способни да изпълняват което и да е от задълженията или да поемат която и да е от отговорностите, които трябва. Не са ли отпадък? Още ли са достойни да се наричат хора? Има ли жив човек, който не трябва да изпълнява дълга и отговорностите си, освен глупаците, умствено недоразвитите и хората, които страдат от физически увреждания? Но такъв човек все си затваря очите, постъпва подло и не иска да изпълнява задълженията си. Това означава, че не иска да се държи като истински човек. Бог му е дал възможността да бъде човешко същество, дал му е заложби и дарби, но той не може да ги използва, за да изпълнява дълга си. Не прави нищо, но иска да се наслаждава на всяка крачка. Може ли такъв човек да се нарече човешко същество? Каквато и работа да му е възложена, била тя важна или обикновена, трудна или лесна, той все е нехаен, все е мързелив и все се измъква. Когато възникнат проблеми, той се опитва да прехвърли отговорността за тях върху други хора. Не поема никаква отговорност, а иска да продължи да живее като паразит. Не е ли безполезен отпадък? Има ли човек в обществото, на когото не му се налага да разчита на себе си, за да оцелее? Човек трябва да се издържа сам, щом достигне зрялост. Родителите му са изпълнили своята отговорност. Дори родителите му да искаха да го издържат, той би се чувствал неловко от това и би трябвало да е способен да признае: „Родителите ми си свършиха работата по отглеждането на децата си. Аз съм възрастен и работоспособен. Трябва да съм в състояние да живея самостоятелно“. Не е ли това минималният разум, който един възрастен човек трябва да притежава? Човек, който наистина има разум, не би могъл да продължи да безделничи на гърба на родителите си и би се опасявал от подигравките на хората и от това, че ще бъде посрамен. И така, има ли разум човек, който обича удобството и мрази работата? (Няма.) Все иска да получи нещо даром, никога не иска да поеме отговорност, мечтае си да му падне нещо от небето, иска да получи три пълни хранения на ден и някой да го обслужва, да се наслаждава на вкусна храна и напитки, без да свърши поне малко работа. Това не е ли нагласата на един паразит? А имат ли съвест и разум паразитиращите хора? Притежават ли достойнство и почтеност? Категорично не. Всички те са паразитиращи негодници, всички са зверове без съвест и разум. Никой от тях не заслужава да остане в Божия дом(Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (8)). „Мързеливите хора нищо не могат да свършат. С една дума, те са отпадък. Те са осакатени от безделието. Колкото и добри да са заложбите на мързеливите хора, те са само за показ и нищо повече. Добрите им заложби са съвсем безполезни. Това е така, защото са твърде мързеливи. Знаят какво трябва да правят, но не го правят. Дори да знаят, че нещо представлява проблем, те не търсят истината, за да го разрешат. Знаят какви страдания трябва да понесат, за да има смисъл от работата им, но не искат да понесат такива полезни страдания. В резултат на това те не придобиват никакви истини и не вършат никаква истинска работа. Не желаят да понасят страданията, които хората трябва да понасят. Те познават само ненаситността за удобства, насладата от радостните и безгрижни времена и от свободния и спокоен живот. Не са ли безполезни? Хората, които не могат да понасят страдания, не заслужават да живеят. Който все иска да живее като паразит, е човек без съвест или разум. Те са зверове, които не са годни дори труд да полагат. Тъй като не могат да понасят страдания, дори когато полагат труд, резултатите са лоши, а ако искат да придобият истината, надеждата за това е още по-слаба. Човек, който не може да страда и не обича истината, е отпадък. Той не е годен дори труд да полага. Такива хора са зверове и нямат никаква човешка природа. Нищо друго не съответства на Божиите намерения освен отстраняването им(Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (8)). От Божието слово разбрах, че в очите на Бог тези, които винаги жадуват за комфорт, не желаят да плащат цена, не вършат правилно възложената им работа и не изпълняват задълженията си, са напълно безполезни. Тези хора нямат никаква инициатива и винаги се радват на плодовете на чуждия труд. Те са паразити, които живеят на гърба на другите в църквата, и трябва да бъдат пропъдени. Продължавах да мисля за това какво има предвид Бог под „паразит“ и „боклук“. Мислех си за онези възрастни хора във външния свят, които все още живеят на гърба на родителите си. След като пораснат, те не си намират работа и просто се радват на помощта на родителите си, живеят живот, разчитайки на подаяния, без да знаят какво означава да изкарват сами прехраната си. Липсва им нормален човешки разум. Тези хора са паразити. Видях, че няма разлика между моето поведение и това на тези безотговорни паразитни безделници. Църквата ми беше разпоредила да създавам изображения и това беше моя отговорност. Независимо дали работата беше трудна, трябваше да се уча усърдно, за да се справя с нея възможно най-скоро. Но усещах, че създаването на тези изображения е трудно и не исках да влагам усилия, като мисля за тях. Измислях си оправдания за мързела, като мислех, че ще овладея принципите след дълъг период на натрупване, а като се появяваха проблеми, не разглеждах отклоненията и не търсех принципи. И когато видях колко опитна е Сандра, наистина приех подкрепата ѝ за даденост, прехвърлях трудните неща на нея и чаках да обера плодовете. Дори когато работехме заедно, пак зависех от нея. Просто слушах Сандра и не влагах никаква истинска мисъл. Нямах чувство на отговорност към дълга си и просто разчитах на другите. Не влагах никакви усилия, а исках само да се радвам на плодовете на чуждия труд. Бях нищожество, паразит, живеещ на чужд гръб в църквата. Наистина бях омразна на Бог! Когато моята сестра свършеше собствената си работа, тя трябваше да отделя време, за да ми помага с моята, което забавяше изпълнението на дълга ѝ. Почувствах се още по-зле и още по-виновна. Бях толкова мързелива, защото бях повлияна от сатанински заблуди като „Трябва да бъдеш добър към себе си и да се научиш да се обичаш“, „Облягай се на дърветата и се наслаждавай на сянката“ и „Да не разчиташ на подкрепа, когато можеш да я получиш, е глупаво“. Тези сатанински идеи ме бяха накарали да се грижа само за плътта и да ставам все по-упадъчна, покварена и пасивна. Исках да жъна, без да сея и когато изпълнението на дълга ми беше малко по-трудно, не желаех да мисля или да плащам цена. Като виждах, че сестрата, която ми партнираше, е по-умела от мен, аз просто ѝ прехвърлях трудните неща и я оставях тя да носи товара. Смятах, че е глупаво да не разчитам на наличната подкрепа. Наистина бях коварна и безскрупулна! Макар че изпълнението на дълга ми по този начин не ме изморяваше, така и не постигнах никакъв напредък в работата си с изображения. Ако не допринасях с нищо съществено в работата, в дългосрочен план, рано или, късно щях да бъда пропъдена! Наистина се разстроих, когато си помислих това. Помолих се на Бог: „Боже, жадувах за комфорт и не проявявах инициативност в изпълнението на дълга си. Сега искам да се покая и да приема Твоята внимателна проверка. Ако отново се загрижа за плътта, моля Те, накажи ме и ме дисциплинирай“.

Помислих как няколко дни по-рано Сандра посочи някакви проблеми с някои от моите изображения, като ми обясни конкретни подробности. Знаех, че и преди ми бе обяснявала за подобен тип проблеми, но въпреки това напълно бях забравила. Толкова се разкайвах. Всеки път, когато се сблъсквах с нещо, което не можех да направя както трябва, Сандра търпеливо разговаряше с мен. Ако се бях опитала поне малко да запомня и да си водя бележки, нямаше да продължават да се появяват същите проблеми. Но аз никога не бях обръщала внимание на това да прилагам принципите, а просто разчитах на другите. Колкото и много да казваха другите, нищо от това не достигаше до мен, така че все още не бях усвоила дори основните принципи. При тази мисъл съставих документ, в който бяха изброени проблемите и принципите, върху които трябваше да се съсредоточа при проектирането на изображения, за да мога, когато отново се сблъскам с неясноти, да се справям с тях сама. Когато се появяваха проблеми, незабавно ги записвах и преглеждах. Постепенно постигнах напредък в работата си с изображения.

По-късно се замислих върху себе си. Освен мързела, какви други проблеми ми пречеха в изпълнението на дълга ми? По време на размишленията си прочетох един откъс от Божието слово: „А на каква база хората преценяват нивото на собствената си компетентност? На базата на това колко години са изпълнявали определен дълг и колко опит са натрупали, нали? И при това положение няма ли постепенно да започнете да мислите в категориите на старшинството? Даден брат например от много години вярва в Бог и отдавна изпълнява определен дълг, затова той е най-компетентният да говори, а дадена сестра не е тук толкова отдавна и макар да има известни заложби, тя няма опит в изпълняването на този дълг и не вярва в Бог от дълго време, затова е най-некомпетентна да говори. Човекът, който е най-компетентен да говори, си мисли: „Тъй като имам старшинство, това означава, че изпълнявам дълга си на ниво, стремежът ми е достигнал своя връх и не остана нищо, към което да се стремя или в което да навлизам. Изпълних добре този дълг, в общи линии завърших тази работа, Бог трябва да е доволен“. И така човек започва да става самодоволен. Дали това означава, че е навлязъл в истината реалност? […] Към какво всъщност се стремят хората и по какъв път вървят, дали действително приемат истината или я изоставят, дали се покоряват на Бог или Му се противопоставят — Бог постоянно проучва внимателно всички тези неща. Бог наблюдава всяка църква и всеки човек. Независимо колко хора в една църква изпълняват дълг или следват Бог, в момента, в който се отклонят от Божиите слова, щом изгубят делото на Светия Дух, те престават да преживяват Божието дело и така те, както и дългът, който изпълняват, нямат никаква връзка и участие в Божието дело, а в такъв случай тази църква се е превърнала в религиозна група. Какво ще кажете, какви са последствията, когато една църква се превърне в религиозна група? Не бихте ли казали, че тези хора са в голяма опасност? Те никога не търсят истината, когато са изправени пред проблеми, и не действат според истините принципи, а са подвластни на подредбите и манипулациите на човешки същества. Много хора, докато изпълняват дълга си, дори никога не се молят и не търсят истините принципи. Те само питат другите и правят каквото те им кажат, като действат според техните насоки. Каквото им кажат другите, това и правят. Чувстват, че е неясно и трудно да се молят на Бог за проблемите си и да търсят истината. Затова търсят просто, лесно решение. Те смятат, че е лесно и най-практично да разчитат на другите и да правят това, което им кажат, и затова просто правят каквото казват другите хора, като ги питат и правят всичко, както им кажат. В резултат на това, дори и след като са вярвали в продължение на много години, когато са изправени пред проблем, те нито веднъж не са идвали пред Бог, за да се помолят и да потърсят Неговата воля и истината, а след това да постигнат разбиране на истината и да действат и да се държат в съответствие с Божията воля. Те никога не са имали такова преживяване. Наистина ли такива хора практикуват вяра в Бог?(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. По пътя на спасението може да се върви само с богобоязливост). След като взех под внимание Божието слово и се замислих върху себе си, осъзнах, че поддържах възгледа за уважение към старшинството. Смятах дарбите, заложбите и професионалния опит за капитал, необходим, за да изпълняваш добре дълга си, и мислех, че наличието им дава на човек правото да се изказва при изпълнението на този дълг. Затова, когато видях колко дълго Сандра е създавала изображения, колко опитна и квалифицирана е тя, аз ѝ завиждах и ѝ се възхищавах. Когато имаше неща, които не можех да направя, не се молех и не разчитах на Бог, нито търсех и обмислях принципи. Прехвърлях на нея нещата, в които не бях добра, като винаги разчитах на нея. Просто правех, каквото кажеше тя. Осъзнах, че не само в тази работа зависех от другите. Всеки път, когато срещах човек с повече дарби, заложби, способности или професионален опит от мен, аз от все сърце го почитах и му се възхищавах, а често и разчитах на него до такава степен, че за Бог не оставаше място в сърцето ми и никога не се осланях на Бог и не търсех истината, за да разреша проблемите, с които се сблъсквах. В резултат на това не постигнах никакъв напредък и изпълнението на дълга ми не даде никакви резултати. Бях омразна на Бог и неспособна да получа делото на Светия Дух. Точно както се казва в Библията: „Проклет да бъде онзи човек, който уповава на човека и прави плътта своя мишца, и чието сърце се отдалечава от Господа(Йеремия 17:5). Всъщност в нашата вяра трябва да почитаме Бог като велик. Да се уповаваме на Бог и да гледаме към Него във всичко, е най-голямата мъдрост. Независимо какви заложби, дарби, способности, професионален опит или години на вяра има човек, те не означават, че той притежава истината. Нито едно сътворено същество не е по-голямо или по-малко от което и да е друго. Само като се уповаваме на Бог, като гледаме към Него и се стремим повече към истините принципи, можем да получим Божието напътствие и да изпълняваме добре дълга си.

По-късно прочетох още няколко откъса от Божието слово, които ми дадоха път да изпълнявам добре дълга си. Всемогъщият Бог казва: „Да предположим, че църквата ти възложи да свършиш определена работа, и ти кажеш: „Независимо дали тази работа ми позволява да привлека внимание или не, щом ми е възложена, ще я свърша добре. Ще поема тази отговорност. Ако ми възложат да посрещам, ще дам всичко от себе си, за да посрещам хората добре, ще се грижа добре за братята и сестрите и ще направя всичко възможно, за да осигуря безопасността на всички. Ако ми възложат да разпространявам евангелието, ще се въоръжа с истината, ще го разпространявам с любов и ще изпълня добре дълга си. Ако ми възложат да уча чужд език, ще го уча усърдно, ще положа усилия над него и ще го науча добре възможно най-бързо, в рамките на година-две, за да мога да свидетелствам за Бог пред чужденци. Ако ме помолят да пиша статии със свидетелства, съвестно ще се обучавам да го правя и ще разглеждам нещата според истините принципи; ще уча за езика и макар че може би няма да съм способен да пиша статии с красива проза, поне ще мога ясно да предам свидетелството си за преживяване, разбираемо да разговарям за истината и да дам истинско свидетелство за Бог, така че когато хората четат моите статии, да се поучат и да имат полза. Каквато и работа да ми възложи църквата, ще се заема с нея с цялото си сърце и сили. Ако има нещо, което не разбирам, или възникне някакъв проблем, ще се моля на Бог, ще търся истината, ще решавам проблемите според истините принципи и ще върша добре работата. Какъвто и да е дългът ми, ще дам всичко от себе си, за да го изпълня добре и да удовлетворя Бог. Каквото и да мога да постигна, ще направя всичко възможно да поема цялата отговорност, която ми се полага, и поне няма да бъда в противоречие със съвестта и разума си, няма да съм нехаен или да хитрувам и да се измъквам, нито ще се възползвам от плодовете на чуждия труд. Нищо от това, което правя, няма да е под нормите на съвестта“. Това е минималният критерий за човешко поведение и човек, който изпълнява дълга си така, може да се определи като съвестен и разумен човек. Трябва поне съвестта ти да е чиста, когато изпълняваш дълга си, и поне да чувстваш, че заслужаваш трите си хранения на ден, а не ги получаваш без нищо. Това се нарича чувство за отговорност. Независимо дали духовният ти ръст е висок или нисък и дали разбираш истината, отношението ти трябва да е такова: „Тъй като ми беше възложено да свърша тази работа, трябва да се отнасям сериозно към нея, трябва да я превърна в своя грижа и да я свърша добре, като вложа цялото си сърце и всички свои сили. Що се отнася до това дали ще мога да я свърша отлично, не се осмелявам да дам гаранция, но нагласата ми е, че ще направя всичко по силите си, за да я видя добре свършена, и определено няма да съм нехаен в това отношение. Ако в процеса на работа възникне някакъв проблем, трябва да поема отговорност и да направя така, че да си извлека поука от това и да изпълня добре дълга си“. Това е правилното отношение(Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (8)). „Трябва да сте внимателни и да се съобразявате с Божията воля, независимо от дълга, който изпълнявате. Той може да бъде изпълнен добре само с този начин на мислене. Независимо от възникналите трудности, разчитайте на Бог, молете Му се и търсете истината, за да ги разрешите. Ако допуснете грешки, поправете ги навреме, извадете си поука и избягвайте да правите същата грешка отново. Тези, които изпълняват дълга си с правилната нагласа, са съвестни и отговорни — независимо колко важен дълг поемат, те няма да допуснат забавяне в работата си“ (Божието общение). От Божието слово видях, че работата, която църквата организира за нас, е дълг, който трябва да изпълняваме, както и отговорност. Истински отговорният човек може да изпълнява дълга си усърдно, като се съобразява с Божията воля. Независимо от техните заложби, дарби, ниво на умения, трудностите, с които се сблъскват, или това, което трябва да изтърпят, тези хора могат да разчитат на Бог и наистина да платят цената, да преодолеят трудностите и да вложат всичко от себе си, за да изпълняват добре дълга си. Като Ной, който се сблъсква с много трудности при построяването на ковчега. Не само че е трябвало да приготви всякакви материали и да събере много същества, но също така е живял в епоха без развита индустрия, така че е трябвало да разчита на собствените си сили за всяка част от работата. Трябвало е да премине през много неуспехи и преработки, плюс физическо изтощение и т.н. Но Ной никога не се грижел за плътта си и не действал по хитър или безскрупулен начин, а още по-малко е прехвърлял Божието поръчение на друг. Вместо това, той постоянно се придържал към Божието поръчение и разчитал на Бог, за да преодолее различните кризи. След 120 години той построил ковчега и изпълнил Божието поръчение. Покорството и искреността на Ной по отношение на Божието поръчение ме трогнаха и засрамиха. Родена съм във времето от последните дни и бях чувала толкова много от Божиите слова, а Бог е казал много за истините, свързани с изпълнението на дълг. Моята работа не беше толкова трудна колкото построяването на Ноевия ковчег, но аз все още се държах хитро и безскрупулно. Наистина ми липсваше човешка природа. Намерих път за практикуване в Божието слово. Не можех просто да разчитам на Сандра всеки път, когато се сблъсквах с трудности. Трябваше да се моля на Бог и да търся съответните принципи, за да се справя с тях. Когато вложих сърцето си в работата, изображенията, които правех, ставаха все по-добри. Понякога Сандра нямаше почти никакви предложения. Видях, че наистина мога да имам някаква роля и работата не беше толкова трудна, колкото си мислех. Преди не си бях правила труда да обмислям принципите, а се грижех само за плътта и разчитах на другите, без да схващам принципите.

Веднъж една сестра дойде при мен и каза, че спешно ѝ трябва едно изображение. Помислих си: „Това изображение изглежда трудно и тя го иска толкова спешно, че може да не го направя добре. Трябва просто да дам на Сандра да го направи“. Когато се канех да отида при нея, осъзнах, че исках да се вслушам в плътта и отново да прехвърля работата, затова бързо се помолих на Бог и се успокоих, за да обмисля внимателно принципите. За моя изненада приключих бързо и не забавих работата. Не се измъкнах от дълга си заради това, че беше труден, и почувствах голяма лекота в сърцето си!

Чрез този опит разбрах, че независимо от задачата, тя не може да бъде изпълнена, ако разчитаме само на заложбите, дарбите или опита си. Това, което има ключово значение, е да се търсят истините принципи. Когато се сблъскате с трудности, ако успеете да избегнете вслушването в плътта и жаждата за комфорт, и вместо това се уповавате на Бог и се стремите към истината, за да ги преодолеете и да изпълните задълженията си, ще можете да получите Божието напътствие и да изпълнявате добре дълга си! Също така разбрах, че само защото Бог ми е осигурил партньор, това не означава, че трябва да разчитам на него. Вместо това, трябва да си помагаме взаимно и да компенсираме недостатъците си. Тъй като Бог е дал на всеки от нас различни дарби, способности и заложби, ние трябва да си сътрудничим, обединени по сърце и мисъл, и да се посветим на това да изпълняваме задълженията си!

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Свързано съдържание

Болката от това да лъжем

През октомври 2019 г. приех делото на Всемогъщия Бог в сетните дни. На събранията виждах как братята и сестрите споделяха за своите...

Leave a Reply

Свържете се с нас в Messenger