Пробуждането на един лъжеводач

20 юни 2024

През 2019 г. бях избрана за църковен водач и се заклех пред себе си да изпълнявам дълга си добре. Всеки ден след това бях заета със срещи, отстраняване на трудности в задълженията на братята и сестрите ми и наблюдение на напредъка; чувствах се много удовлетворена. След известно време, заради някои административни задачи, обемът на работата ми се увеличи. Работех до късно всеки ден и чувствах, че сякаш съм твърде заета. Мислех си: „Голяма и трудна задача е да се тревожа за целия обем на работа. Съзнанието ми ежедневно е напрегнато. Не е така лесно, както ако човек има една конкретна задача“. По-късно посетих среща на групата, на която присъстваше сестра Джао Дзин. Помислих си: „Преди бях партньор на Джао Дзин, тя отговорно изпълняваше дълга си и активно търсеше истината, за да разрешава трудностите, които среща. Надзираваше работата в тази група, затова няма за какво особено да се тревожа“. След това рядко имах срещи с нейната група. Една вечер няколко братя и сестри ми писаха, за да споделят, че групата на Джао Дзин има някои проблеми и недостатъци. Помолиха ме бързо да разреша проблема. Исках предварително да потърся откъс от Божието слово и да намеря решение, но имах толкова проблеми за разрешаване, че дълго време не можех да ги свърша. Помислих си: „Толкова е късно и съм толкова изморена. Не мога да го направя. Освен това вече бях изпратила писмо на Джао Дзин за нейните проблеми и недостатъци. Отговорността е нейна, затова тя ще поеме инициативата да проведе общение и да ги разреши. Няма да се налага аз да върша тази работа. Ако правех всичко сама, щях ли да го завърша изобщо? Просто ще обсъдя въпроса с нея по време на срещата“. По-късно, когато проверих, видях, че Джао Дзин вече беше разговаряла с групата за това и всички са могли да предложат практически пътища за разрешаване на проблемите, поради което сметнах, че няма за какво да се тревожа, след като тя ръководи тази група. След това така и не попитах за работата на групата.

След известно време посетих среща с групата на Джао Дзин и установих, че тя увърта в общението си и дълго време говори, без да казва нищо ясно. Помислих си „Да не би да е в лошо състояние? Защо говори несвързано?“. След това обаче си казах: „Може би просто е нервна, защото аз съм тук. Може би просто ѝ е нужно малко време, за да свикне. Засега имам други задачи“. Затова и си тръгнах, без да поговоря с нея. По-късно разбрах, че работата на групата е неефективна. Помислих си: „Да не би да има проблем в групата?“. После обаче премислих: „Те едва сега обсъдиха проблемите и недостатъците в изпълнението на дълга, всички изглеждат готови за промяна и е нормално работата да не е толкова плодотворна в момента“. Когато осъзнах това, спрях да мисля по този въпрос. По-късно сестра Уан Синжуей ми каза, че Джао Дзин е обсебена от високия статус, не може да работи в сътрудничество и не е подходяща за водач на група. Помислих си: „Джао Дзин може да е донякъде твърде заинтересована от статуса, но е отговорна. Ако не може да си сътрудничи с другите, това сигурно се дължи на лошото ѝ състояние и на контрола на покварени нрави. Нужно ѝ е просто време, за да се коригира“. Щом помислих това, казах на Синжуей: „Джао Дзин е отговорна в своя дълг и все още е способна да бъде лидер на групата. Ако прояви поквара, можем да се опитаме да ѝ помогнем, като я разобличим въз основа на проблемите ѝ. Днес съм заета и нямам време, но ще поговоря с нея по-късно“. Като ме чу да казвам това, Синжуей не каза нищо повече. По-късно, щом ме затрупаха други задачи, забравих да поговоря с Джао Дзин. Една вечер внезапно се сетих: „Не знам как е Джао Дзин. Дали да не я посетя?“. Казах си обаче: „Тя има добри качества и когато в миналото състоянието ѝ е било лошо, е можела бързо да потърси истината и да се справи сама. И този път би следвало да може да се поправи. Живее твърде далеч, така че, дори да си направя труда да отида чак до дома ѝ, ако не е вкъщи, няма ли да се разкарвам напразно? Не, не, ще го направя следващия месец“. Останах като втрещена, когато в края на месеца проверих работата им. В работата на Джао Дзин имаше много проблеми и недостатъци, тя беше все по-малко ефективна в делата си. Братята и сестрите, които тя надзираваше, бяха в негативно състояние и това сериозно се отразяваше на работата им. Едва тогава осъзнах, че нещата са сериозни. Затова бързо отидох при Джао Дзин, за да разговаряме и да посоча проблемите ѝ, но тя отказа да го приеме, измисляше оправдания и спореше, и показа, че не познава себе си. След като с партньорите ми поговорихме за нея, решихме, че Джао Дзин вече не може да бъде водач на група и в крайна сметка я отстранихме. След това братята и сестрите ми съобщиха че Джао Дзин е била завистлива, пренебрегвала е задълженията си и е спорела, така че една от сестрите се е почувствала ограничавана от нея, била е потисната и е искала да изостави дълга си. Синжуей докладвала за състоянието ѝ, но я възпрели и отхвърлили. Другите сестри също се чувствали ограничавани от нея, което се е отразило на задълженията им, а поради това работата е била възпрепятствана в продължение на няколко месеца. Тя не само че не се покая, но и стана враждебна към другите. След като беше разобличена, тя изобщо не разбра, нито съжали за злодеянията си. След това, понеже не успях да свърша практическата си работа, пренебрегнах дълга си, не определих заместник на Джао Дзин навреме и сериозно навредих на църковната работа, аз също бях сменена. В този момент се почувствах ужасно. Едва тогава започнах да размишлявам защо Джао Дзин толкова дълго водеше ревностни спорове и сериозно нарушаваше църковната работа, но аз бях сляпа за това и не го разпознах. Имах само бегла представа, че не върша практическа работа и не мога да разпознавам другите, но не бях съсредоточена в това да разбирам и анализирам собствения си покварен нрав.

По време на една среща видях как Божието слово разкрива, че лъжеводачите не вършат реална работа. Едва тогава добих някакво разбиране. Божието слово казва: „Фалшивите лидери никога не питат и не проследяват работните ситуации на различните ръководители на групи. Те също така не питат, не проследяват и нямат представа за житейските навици на ръководителите на различни групи и персонала, отговарящ за различни важни задачи, както и за тяхното отношение към църковната работа и задълженията им, и към вярата в Бога, истината и Самия Бог. Те не питат за това дали тези хора са претърпели някаква трансформация или израстване, нито пък за различните проблеми, които може да съществуват в работата им. Особено забравени са за влиянието на грешките и отклоненията, възникнали на различни етапи от работата, върху работата на църквата и навлизането в живота на Божия избран народ, заедно с това дали тези грешки и отклонения някога са се променили. Ако не питат за тези подробни условия, те стават пасивни винаги, когато възникнат проблеми. Лъжливите лидери обаче изобщо не се интересуват от тези подробни въпроси, докато вършат работата си. Те вярват, че след като са подредили различните ръководители на групи и са разпределили задачите, работата им е свършена — това се счита за добре свършена работа, а ако възникнат други проблеми, това не ги засяга. Тъй като фалшивите лидери не успяват да контролират, ръководят и проследяват работата на различните групови ръководители и не изпълняват отговорностите си в тези области, това води до безпорядък в работата на църквата. Това е небрежност от страна на лидерите и работниците(Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (3)). „Смятате ли, че фалшивите водачи са глупави? Те са глупави и неразумни. Какво ги прави глупави? Безгрижно се доверяват на някой човек и смятат, че щом при избирането си този човек се е заклел, дал е обещание и се е молил със сълзи на очи, значи, че на него може да се разчита и че никога в бъдеще няма да има проблем да поеме отговорност за работата. Фалшивите водачи не разбират природата на хората и са невежи по отношение на истинското положение на поквареното човечество. Те казват: „Как може човек да стане по-лош когато го изберат за отговорник? Как е възможно човек, който изглежда толкова ревностен и надежден, да се скатава от работата си? Не би го направил, нали? Той е много почтен“. Тъй като фалшивите водачи са вложили твърде много вяра в собствените си фантазии и чувства, това в крайна сметка ги прави неспособни да разрешават своевременно многобройните проблеми, които възникват в църковната работа, и им пречи да освобождават и преразпределят своевременно съответния отговорник. Те са истински фалшиви водачи. И какъв точно е проблемът тук? Подходът на фалшивите водачи към работата им има ли нещо общо с нехайността? От една страна, те виждат, че големият червен змей яростно извършва арести на Божии избраници, така че, за да се предпазят, произволно уреждат някого, който да отговаря за работата, и вярват, че това ще реши проблема и че не е необходимо да му обръщат повече внимание. Какви са съкровените им мисли? „Средата е толкова враждебна, че трябва да се покрия за известно време“. Това е алчност за плътски удобства, нали? Фалшивите водачи имат и един фатален недостатък — бързо се доверяват на хората въз основа на собствените си представи. И това се дължи на неразбиране на истината, нали? Как разкрива Божието слово същината на поквареното човечество? Защо да се доверяват на хората, ако Бог не им вярва? Фалшивите водачи са твърде високомерни и самоправедни, нали? Те си мислят: „Не може да съм преценил този човек погрешно, не би трябвало да има никакви проблеми с този човек, когото съм преценил като подходящ. Той определено не е някой, който се отдава на ядене, пиене и развлечения или който харесва удобствата и ненавижда усърдната работа. Той е съвсем надежден и заслужава доверие. Няма да се промени. Ако се промени, значи съм сгрешил, нали?“. Що за логика е това? Да не би да си някакъв експерт? Да не би да имаш рентгеново зрение? Притежаваш ли това специално умение? Бихте могли да живеете с този човек година-две, но дали ще можете да разберете какъв е той в действителност, ако няма подходяща среда, която да разкрие напълно природата му същност? Ако не беше разобличен от Бог, можехте да живеете редом с него три или дори пет години и пак щеше да ви е трудно да прозрете каква е природата му същност. А това важи още повече, ако го виждате рядко и не прекарвате много време заедно! Лекомислено се доверявате на човек въз основа на мимолетно впечатление или на нечия положителна оценка за него и се осмелявате да поверите работата на църквата на такъв човек. Не сте ли напълно слепи в това отношение? Не действате ли безразсъдно? А когато работят така, фалшивите водачи не са ли изключително безотговорни?(Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (3)). Бог разкри, че лъжеводачите копнеят за удобства и са безотговорни в дълга си. Изберат ли се ръководители, веднага им се доверяват въз основа на идеи и представи. Те не проследяват и не надзирават работата и не искат да се потрудят, за да проверят свършеното. Спестяват си усилията при всяка възможност. Това води до сериозна вреда за църковната работа. Като видях как Бог разкрива различните проявления на лъжеводачите, които не вършат практическа работа, се почувствах така, сякаш Бог разобличава лично мен. Стана ми много неудобно и изпитах вина. Като водач бях много безотговорна. За да си спестя тревоги и страдание на плътта, правех номера и не следях работата. Разчитах само на моментното ми впечатление от Джао Дзин. Мислех, че е отговорна в своя дълг и е способен водач на група, затова възприех подход на ненамеса и не надзиравах работата ѝ. Когато видях, че в работата ѝ има проблеми и че трябва аз да страдам и да платя цена за разрешаването им, не положих практически труд, използвах факта, че всички останали са затруднени, като извинение за себе си. Когато някои споделиха, че тя има проблеми и не е подходяща за водач на група, аз отново предположих, на базата на моите представи и въображение, че това е само временна поквара и че няма да се отрази на дълга ѝ. Отново и отново отлагах разрешаването на проблемите на Джао Дзин, докато в крайна сметка работата на групата беше парализирана, а навлизането в живота на братята и сестрите ми беше сериозно накърнено. Бях така лекомислена и безотговорна. Бях лъжеводач, копнеещ за удобства, и не вършех практическа работа. Факт е, че водачите и работниците, избрани от църквата, включително и аз, не сме усъвършенствани, имаме много покварени нрави и във всеки един момент можем да предизвикаме прекъсвания и проблеми в нашия дълг. Дори и ако изглежда, че имаме добри прояви, това не значи, че сме подходящи. Ние не разбираме истината, затова можем да видим само външния вид на хората, не можем да видим ясно същността на хората, затова трябва често да проследяваме и надзираваме работата им, за да сме отговорни. Аз не разбирах истината, но имах сляпа увереност, с което нанесох голяма вреда на църковната работа и извърших прегрешение в присъствието на Бог. Щом осъзнах това, изпитах дълбоко съжаление. Ако не бях така самоправедна, така мързелива или алчна за удобства, когато Синжуей ми напомни, а бях проверила, открила и разрешила проблема навреме и бях отстранила Джао Дзин, нямаше да причиня такова забавяне в църковната работа. Аз не само не допринесох за църковната работа в дълга си, а действах като съучастник на Сатана и служех за прикритие за лъжеводачи и работници. Колкото повече мислех, толкова по-ужасно се чувствах. Мислех си как, когато въплътеният Бог е работел, Той е посетил всяка църква. Той истински е страдал и е платил цена. В отговор на цялата наша поквара и недостатъци Бог неуморимо е споделял истината, подкрепял ни е и ни е помагал, и целият Си усилен труд Той е положил, за да ни избави напълно от силата на Сатана. Аз обаче бях сътворено същество, което не разбираше истината, не виждаше нещата ясно, и въпреки това не исках да страдам или плащам цената в дълга си, не разрешавах проблемите още с откриването им и така сериозно разстроих работата ни. Като изпълнявах дълга си по този начин, аз бях отвратителна и омразна на Бог! Щом осъзнах всичко това, тихо се помолих на Бог: „Боже, сгреших. Искам да размишлявам над себе си и да се покая пред Теб. Моля Те, имай милост над мен“.

Тогава прочетох два откъса, в които Бог разкрива лъжеводачите. „Работата на църквата се забавя просто защото лъжеводачите пренебрегват сериозно дълга си, не вършат реална работа, не я проследяват и контролират, и не са способни да общуват за истината, за да разрешат проблемите. Разбира се, това е така и защото тези лъжеводачи се възползват от предимствата на статуса си, а изобщо не се стремят към истината и не желаят да проследяват, да контролират или да ръководят работата по разпространяването на евангелието. В резултат това работата напредва бавно, много изкуствени отклонения, абсурди и безразсъдни погрешни действия не се поправят или преодоляват своевременно, което се отразява сериозно на резултатите от разпространяването на евангелието. Тези проблеми се поправят едва когато бъдат открити от Горното и на водачите и работниците бъде казано, че трябва да ги отстранят. Сякаш тези лъжеводачи са слепи: те не са способни да установят никакви проблеми. Не съществуват принципи в начина, по който вършат нещата, и не са способни да осъзнаят собствените си грешки. Признават грешките си едва Горното ги кастри. И така, кой е способен да поеме отговорност за вредите, причинени от тези лъжеводачи? Дори да ги отстраним от постовете им, как може да се компенсират нанесените от тях вреди? Затова когато се установи, че има лъжеводачи, които са неспособни да вършат каквато и да е реална работа, те трябва незабавно да бъдат заменени. Някои църкви са твърде бавни в разпространяването на евангелието и това се дължи просто на лъжеводачите, които не вършат реална работа, както и на твърде многото случаи на неизпълнение и грешки от тяхна страна. При всяка задача, която изпълняват, лъжеводачите всъщност се сблъскват с множество проблеми, отклонения и недостатъци, които трябва да разрешават, поправят и отстраняват. Тъй като на тези лъжеводачи обаче им липсва чувство за бреме, като се възползват само от предимствата на своя статус, без да вършат никаква реална работа, в крайна сметка те напълно провалят работата. В някои църкви хората са разделени и всеки се пази, всеки подозира и саботира всеки, като през цялото време се страхува да не бъде пропъден от Божия дом. Изправени пред тези затруднения, лъжеводачите не предприемат нищо, за да ги разрешат, нито извършват някаква реална, конкретна работа(Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (4)). „На пръв поглед тези лъжеводачи не вършат умишлено безброй злини, не вървят по свой път и не създават свои собствени царства като антихристите. Но по отношение на различните проблеми, които възникват в църковната работа, лъжеводачите не са способни бързо да ги разрешават. Когато възникнат проблеми с надзорниците на различни групи и те не са способни да се справят с работата си, лъжеводачите не са способни бързо да ги пренасочат и заменят, което нанася сериозни вреди на църковната работа. Всичко това се дължи на небрежността на лъжеводачите(Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (3)). Бог разкрива небрежността на лъжеводачите, как те не проследяват и не проверяват работата, как не надзирават и не проверяват отговорниците и как заради това не могат да се разрешат много проблеми с работата и делото на Божия дом е сериозно накърнено. Размишлявах върху действията си. Копнеех за удобства, пренебрегвах дълга си и бях безотговорна. Имах доверие в Джао Дзин въз основа на собствените си идеи и не надзиравах, нито проследявах нейната работа. Когато други съобщиха за нейните проблеми, аз пренебрегнах това и не разреших проблемите, нито я отстраних навреме, поради което тя водеше ревностни спорове дълго време, смущаваше и разстройваше групата, и не играеше позитивна роля, с което работата на групата беше неефективна с месеци наред и напредъкът сериозно се забави. Когато братята и сестрите ѝ я съветваха, тя ги потискаше, изключваше ги и им оказваше натиск дълго време, от което групата се чувстваше ограничена и немотивирана в задълженията си. Аз обаче не знаех нищо за това и смятах, че се справя добре. Божият дом ми отреди ролята на водач, а аз, не само че не успях да поема тази отговорност, но и при наличието на толкова проблеми в църковната работа аз бях сляпа, не ги виждах и не можех да ги разреша навреме. Това нанесе сериозна вреда на църковната работа и на навлизането в живота на братята и сестрите ми. Бях изключително нехайна в задълженията ми! Въпреки че не правех зло умишлено като антихрист с цел да разстройвам работата на Божия дом, нехайството към дълга ми също вредеше сериозно на работата на църквата. Ненавиждах своето невежество, слепота и безотговорност и това, че бях прегрешила в присъствието на Бог. Изпитвах дълбока тъга и вина и се чувствах длъжна на Бог и братята и сестрите ми.

По-късно размишлявах над себе си. Защо винаги мислех за плътта си, играех игрички и заблуждавах в дълга си? По-късно видях откъс от Божието слово, който ми беше от голяма помощ. Думите на Бог гласят: „Какво представлява отровата на Сатана? Как може да бъде изразена? Например, ако питаш: „Как трябва да живеят хората? За какво трябва да живеят хората?“, те ще отговорят: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“. Тази една фраза изразява самия корен на проблема. Философията и логиката на Сатана са се превърнали в живота на хората. Без значение към какво се стремят хората, те го правят за себе си — и така те живеят само за себе си. „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ — това е житейската философия на човека, а също така представлява и човешката природа. Тези думи вече са станали природата на поквареното човечество и те са истинският портрет на сатанинската природа на поквареното човечество. Тази сатанинска природа вече е станала основа за съществуването на поквареното човечество. В продължение на няколко хиляди години поквареното човечество живее според тази отрова на Сатана, чак до наши дни. Всичко, което Сатана прави, е в името на собствените си желания, амбиции и цели. Той иска да надмине Бог, да се освободи от Бог и да поеме контрола над всичко, създадено от Бог. Днес степента, в която хората са станали покварени от Сатана, е следната: всички те имат сатанинска природа, всички се опитват да отричат и да се противопоставят на Бог и искат да контролират собствените си съдби, и се опитват да се противопоставят на ръководството и подредбите на Бог. Техните амбиции и желания са точно същите като тези на Сатана. Следователно човешката природа е сатанинска природа(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да вървим по пътя на Петър). Помислих над думите на Бог и накрая осъзнах, че съм мързелива, безотговорна в дълга си и че нямам съвест, защото сатанинското правило „Всеки да си гледа интереса“ беше така дълбоко вкоренено в мен, че се бе превърнало в моя природа. Следвах го винаги, във всичко се грижех само за плътските си интереси и ставах все по-егоистична и презряна. Винаги, когато нещо ме тревожеше или щеше да ми коства страдание или някаква цена, използвах трикове и измама, за да го избегна, и правех всичко възможно, за да страдам най-малко. Когато видях, че да се погрижа за цялостната работа щеше да коства още тревоги и страдания, аз поисках да работя само върху едно нещо. Когато работата ми се увеличи, исках да се тревожа по-малко и да платя по-ниска цена, предпочетох подход на ненамеса в работата на Джао Дзин и я игнорирах. По-късно, когато видях, че е в лошо състояние, не исках да разреша това. Въпреки че Синжуей ми напомни, че тя е неподходяща, се извиних, че съм заета с работата, за да отложа разследването, докато проблемът на Джао Дзин не стана сериозен и се наложи тя да бъде отстранена. Църквата ме обучи за църковен водач и ми даде шанс да практикувам с надеждата, че ще поема отговорността и ще изпълнявам църковната работа. Но какво направих аз? Вместо да се опитам да изпълня дълга си добре, аз единствено копнеех за удобства и правех всичко възможно, за да се тревожа и да страдам по-малко. От години вярвах в Бог и се наслаждавах на напояването с толкова много Божии слова, но щом нещо се случи, аз бях загрижена за удобствата си, а не за това как да върша работата си добре. Бях егоистична и презряна и отвратих Бог! Мразех липсата на човешка природа и разум у мен и това, че предадох добрите намерения на Бог. Помолих се на Бог: „Боже, бях загрижена за плътта си и пренебрегнах практическата работа, с което сериозно навредих на църковното дело, и все пак Ти ми даде шанс да се покая, като ми позволи да размишлявам над себе си и да се опозная. Искам да се покая пред Теб. В бъдеще, какъвто и да е дългът ми, не искам да задоволявам плътта си и да копнея за удобства. Искам да съм отговорна и да изпълнявам дълга си смирено“.

По-късно прочетох още два откъса от Божието слово. Всемогъщият Бог казва: „Хората, които имат сърце, са способни да проявят загриженост към Божието сърце; тези, които нямат сърце, са празни черупки, глупаци, те не знаят как да са внимателни към Божието сърце. Отношението им е следното: „Не ме интересува колко спешно Му е това на Бог, ще го направя, както искам; в никакъв случай не съм ленив или мързелив“. Това отношение, тази негативност, пълната липса на собствена инициатива — те не са присъщи на човек, който е загрижен за Божието сърце, нито на човек, който разбира как да е загрижен за Божието сърце. В такъв случай този човек притежава ли истинска вяра? Определено не. Ной беше загрижен за Божието сърце, имаше истинска вяра и поради това успя да изпълни Божието поръчение. Следователно не е достатъчно просто да приемеш Божието поръчение и да си склонен да положиш някакви усилия. Трябва също така да си загрижен за Божиите намерения, да даваш всичко от себе си и да бъдеш предан, а това изисква да притежаваш съвест и разум; именно това е, което хората трябва да имат, и това е, което откриваме у Ной. Какво казвате вие, колко години щеше да отнеме построяването на такъв голям ковчег по онова време, ако Ной се беше забавил и нямаше чувство за неотложност, загриженост, ефикасност? Можеше ли да бъде завършен за 100 години? (Не.) Щеше да отнеме няколко поколения на постоянно строителство. От една страна, построяването на солиден обект като ковчег би отнело години. Нещо повече, събирането на всички живи същества и грижата за тях също биха отнели много време. Лесно ли беше да се съберат тези същества? (Не.) Не беше. И така, след като чу Божиите указания и разбра неотложната Божия воля, Ной почувства, че това няма да е нито лесно, нито просто. Той осъзна, че трябва да го изпълни и да завърши даденото от Бог поръчение според Божия замисъл, така че Бог да бъде удовлетворен и успокоен, за да може следващия етап от Божието дело да протече гладко. Такова беше сърцето на Ной. А какво е това сърце? То е сърце, което зачита Божията воля(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Трети екскурс: как Ной и Авраам се подчиниха на Божиите слова и Му се покориха (Втора част)). „Каквато и важна работа да върши даден водач или работник и от каквото и естество да е тя, основният му приоритет е подробно да се запознае с текущото ѝ състояние. Той трябва да присъства лично, за да проследява нещата на място, да задава въпроси и да получава информация от първа ръка. Не бива просто да разчита на това, което чуе, или да слуша чужди отчети. Вместо това със собствените си очи трябва да наблюдава положението на служителите и как напредва работата. Трябва да научи какви трудности възникват, дали отделни зони противоречат на изискванията на Горното, дали се нарушават принципи, дали има някакви смущения или прекъсвания, дали липсва необходимо оборудване или упътване за него, когато се работи по специализирани задачи. Водачът трябва да е наясно с всичко това. Нищо не може да се сравни с личното посещение, колкото и доклади да е изслушал и колкото и сведения да е събрал от това, което е чул. Да види всичко със собствените си очи е по-точно и надеждно. След като се запознае с положението, ще има добра представа за това какво се случва. Още по-важно е ясно и точно да разбере кой има добри заложби и кого си струва да обучава. Само така може да обучава и оползотворява хората правилно. Това е от решаващо значение, за да могат водачите и работниците да вършат работата си както трябва. Водачите и работниците трябва да имат път и принципи, по които да развиват и обучават хората с добри заложби. Освен това трябва добре да разбират различните видове проблеми и трудности, които възникват в делото на църквата. Трябва да знаят и как да ги разрешават, както и да имат свои собствени идеи и предложения за това, как да се развива работата и какви са бъдещите ѝ перспективи. Много по-лесно ще вършат тази работа, ако са способни ясно и с лекота да говорят за такива неща, без да изпитват никакви съмнения или опасения. Водачът ще се справя с отговорностите си, като работи така, нали? Трябва да знае как да разрешава тези проблеми в работата си и често трябва да размишлява над тях. Когато е изправен пред трудности, за да разреши проблема, трябва да се обърне към всички, за да разговаря и да обсъди тези неща с тях, като търси истината. Като работи по такъв практичен начин, няма да има никакви нерешими затруднения(Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (4)). Божието слово ми показа пътя към изпълнението на дълга ми, който е да зачитаме волята Божия, да сме загрижени за желанията на Бог, да изпълняваме задълженията си добре и да не вредим на интересите на църквата. Също като Ной, който искрено е зачитал волята Божия. Когато Бог му казал да построи ковчега, той не е мислел за собствената си изгода или загуба. Единствено е мислел как да построи ковчега бързо според Божиите изисквания. Макар да не мога да се сравнявам с Ной, исках да му подражавам, да се науча да зачитам волята на Бог и да давам всичко от себе си, за да изпълня изискванията на Бог. Разбрах също, че за да можем ние, водачите, да вършим добре практическата работа, трябва да сме в течение с нея, а щом се натъкнем на пречки или прекъсвания в работата, трябва да разговаряме за тях и да ги разрешаваме навреме, за да гарантираме нормалния напредък в работата.

По-късно водачът ми възложи евангелската работа и работата по напояването на няколко църкви, а аз си казах: „Не мога да позволя да се случи същото. Не може да ме е грижа само за плътските удобства и да не поемам отговорност за дълга си. Трябва да остана скромна и да посветя всички мои усилия на дълга си“. След това се съсредоточих върху това да се въоръжа с истината на виденията. Ако имаше потенциални приемници на евангелието, аз активно свидетелствах за Божието дело от последните дни пред тях. Вечер търсех и се въоръжавах с Божието слово според техните религиозни понятия. Един ден се канех да проверя работата на една църква, когато си помислих: „Водачите и евангелският дякон на тази църква отдавна вярват в Бог. Имат добри качества и са компетентни и отговорни. Могат добре да вършат работата си, затова не е нужно да ги проследявам, така ще си спестя усилия“. Щом тези мисли ми минаха през ума, осъзнах, че отново използвам трикове и измама, за да намеря причини да не надзиравам или проследявам. В този момент отговарях за тази църква, така че моя отговорност и дълг беше да изпълнявам и надзиравам църковната работа. Повече не можех да измислям извинения, за да служа на плътта си и да отлагам дълга си. Предвид това аз внимателно проверих работата на църквата. Открих проблеми в срещите с новодошлите и че персоналът по напояването не върши работата си добре. На следващия ден се срещнах с персонала, за да споделим истината и да разрешим проблемите им. Много скоро чух, че срещите с новодошлите са нормални, от което се почувствах в безопасност и добре защитена. Разбрах, че водачите и работниците действително трябва да платят цена и да проследяват и надзирават работата. Това е единственият начин проблемите да се откриват и разрешават навреме, а дългът — да се изпълнява добре. Днешното ми разбиране и промяна — това е Божието спасение. Благодаря на Всемогъщия Бог!

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Свързано съдържание

Как превърнах дълга си в сделка

През април 2017 г. страдах от високо кръвно налягане, затова водачът временно ме освободи от дълг и ме изпрати вкъщи да си почивам. Бях...

Болката от това да лъжем

През октомври 2019 г. приех делото на Всемогъщия Бог в сетните дни. На събранията виждах как братята и сестрите споделяха за своите...

Leave a Reply

Свържете се с нас в Messenger