През ноември 2021 г. бях избрана за църковен водач. В началото си мислех, че изпълнението на този дълг ще ми позволи да практикувам използването на истината за разрешаване на проблеми, което ще ускори израстването ми в живота. Въпреки че имаше много неща, които ми липсваха, бях готовa да приема и да се подчинявам. След известен период на реално обучение осъзнах, че църковните водачи отговарят за доста работни задачи. Водачите трябваше не само да надзирават църковния живот, делото по поенето и евангелското дело, но бяха ангажирани и със задачи като работа с текстове и работа по пречистване на църквата. През първата ми седмица почти всеки ден водех общение и разрешавах състоянията на братята и сестрите на различни места за събиране, като същевременно организирах и изпълнявах всички задачи. Бях затънала до шия в работа. Когато вечер се прибирах вкъщи, все още имах някои писма за разглеждане и си мислех, че този дълг е твърде уморителен. Кога щях да си почина? Не само че бях физически изтощена, но в работата имаше всякакви трудности и проблеми и трябваше да понасям стрес, свързан с нея. В онзи момент сестрата, с която си партнирах, беше ангажирана със семейни дела, така че имаше много работа, с която тя не можеше да ми помогне. Често не бях в състояние да се справям с всичко сама и постепенно разпространителите на евангелието, братята и сестрите, които отговаряха за поенето и тези, кото отговаряха за работата с текст, казваха, че рядко се виждат с водачите и не могат да общуват за работата. Всички те бяха недоволни от мен. Помислих си за различните задачи, на които трябваше да обърна внимание; всичко това изискваше толкова много време и енергия. Така че изключително много завиждах на братята и сестрите, които изпълняваха само по един дълг, на които не им се налагаше да се изтощават и да се тревожат толкова много, както на мен. Като мислех за това, станах по-малко активна в изпълнението на дълга си, отколкото бях в началото, и понякога, когато висшестоящите водачи ме молеха да докладвам как върви изпълнението на работата, не отговарях активно.

Един ден висшестоящият водач ми изпрати писмо, в което се казваше, че за определена задача е необходим техник, човек с основни компютърни умения и естетическа преценка. Вътрешно почувствах силно желание да се заема и си помислих: „И преди съм правила видеоклипове и имам известни компютърни умения. Нещо повече, изпълнението на един-единствен дълг ще ми позволи да се съсредоточа върху една професия. Ще мога да научавам нови неща и няма да е толкова уморително или притеснително, колкото да бъда водач“. Така че планирах да пиша на висшестоящите водачи и да им кажа, че заложбите и работните ми умения са слаби и не съм подходяща да изпълнявам дълга на водач. Тогава бях наясно, че състоянието ми не е правилно. Помислих си как, когато се сблъсквах с трудности, докато правех видеоклипове, не плащах цена, както е редно, и не изучавах професионалните умения. Когато видях, че има друг дълг, за който няма много професионални изисквания, подадох молба до водача дългът ми да бъде сменен. След като бях преназначена, в новия дълг отначало нямаше толкова големи трудности, а когато виждах резултати, бях енергична в работата си. По-късно обаче работата стана по-изискваща и започнах да срещам повече трудности. Не желаех да плащам цена и да преодолявам тези трудности и отново исках да сменя дълга си с друг. В крайна сметка бях преназначена поради слаби резултати в изпълнението на дълга ми. Сега, когато изпълнявах дълга на водач, как така все още исках да го сменя, когато се сблъсквах с трудности? Подобно състояние вече се отразяваше на изпълнението на дълга ми; трябваше да потърся истината, за да го разреша възможно най-скоро.

На следващата сутрин, по време на духовната ми практика, прочетох един откъс от Божието слово, който съвпадаше с моето състояние. Всемогъщият Бог казва: „Много хора не разбират истината или не се стремят към нея. Как се отнасят към изпълнението на дълга си? Приемат го като някаква работа, хоби или инвестиция на интереса си. Не се отнасят към него като към мисия или задача, дадена от Бог, или като към отговорност, която трябва да изпълнят. Още по-малко се стремят да разберат истината или Божиите намерения в хода на изпълнението на дълга си, за да могат да го изпълнят добре и да завършат Божието поръчение. Ето защо в процеса на изпълнение на дълга си някои хора започват да изпитват нежелание, щом понесат малко страдания, и искат да избягат. Когато се сблъскат с някои трудности или претърпят някои неуспехи, те се отдръпват и отново искат да избягат. Не търсят истината, а мислят само за бягство. Подобно на костенурките, ако нещо се обърка, те просто се скриват в черупките си, след което изчакват проблемът да отмине, за да се покажат отново. Има много такива хора. По-специално има хора, които, когато ги помолят да поемат отговорност за определена работа, не се замислят как могат да предложат своята преданост или как да изпълнят този дълг и да свършат тази работа добре. Те по-скоро обмислят как да се измъкнат от отговорност, как да избегнат кастрене, как да избегнат да поемат каквато и да е отговорност и как да излязат невредими, когато възникнат проблеми или грешки. Те първо обмислят собствения си път за бягство и как да задоволят собствените си предпочитания и интереси, а не как да изпълняват добре дълга си и да предлагат своята преданост. Могат ли такива хора да придобият истината? Те не полагат усилия по отношение на истината и не прилагат истината на практика, когато се стигне до изпълнението на дълга им. За тях тревата винаги е по-зелена от другата страна на оградата. Днес искат да направят това, утре — онова, и смятат, че дългът на всички останали е по-добър и по-лесен от техния. И въпреки това не полагат усилия по отношение на истината. Не се замислят какви проблеми има с тези техни идеи и не търсят истината, за да разрешат проблемите. Умовете им винаги са съсредоточени върху това кога ще осъществят собствените си мечти, кой е в светлината на прожекторите, кой получава признание от Горното, кой върши работа, без да бъде кастрен, и получава повишение. Умовете им са заети с тези неща. Могат ли хората, които винаги мислят за тези неща, да изпълнят надлежно дълга си? Те никога не могат да постигнат това. И така, какъв тип хора изпълняват дълга си по този начин? Дали това са хора, които се стремят към истината? На първо място, едно нещо е сигурно: такива хора не се стремят към истината. Те се стремят да се насладят на няколко благословии, да станат известни и да застанат в центъра на вниманието в Божия дом, точно както когато са се справяли в обществото. От гледна точка на същността, какъв тип хора са те? Те са неверници“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (Първа част)). Докато четях Божиите слова, аз се развълнувах. Това, което Бог разобличи, беше точно моето състояние. Щом срещнех трудности в изпълнението на дълга си, исках да се отдръпна и да ги избегна, като винаги се надявах, че ще мога да сменя дълга си с някой по-лесен. Преди, когато се сблъсквах с трудности при създаването на видеоклипове, не разчитах на Бог, за да изучавам технически умения и да ги преодолея, а по-скоро се свивах пред трудностите, като си мислех, че този дълг изисква твърде много, че изисква да се отделят твърде много време и енергия за изучаване на професионални умения. По-добре беше да изпълнявам дълг, за който нямаше толкова много професионални или технически изисквания; така нямаше да ми се налага да страдам и да се изтощавам толкова много. В името на плътския си комфорт подадох молба за преназначаване на друг дълг. Когато обаче се сблъсках с трудности при изпълнението на новия си дълг, пак не исках да страдам или да плащам цена и отново се замислих да сменя дълга си. Тъй като никога не търсех истината, за да разреша това състояние, продължавах да реагирам на трудностите по същия начин, като си мислех, че този дълг е твърде труден, и исках да избера някой по-лесен. Видях как Бог разобличи, че такива хора не се стремят към истината и никога не полагат усилия, не се молят на Бог, нито търсят истината, за да разрешат трудностите. Те никога не са се отнасяли сериозно към който и да е свой дълг, използват дълга си само като средство, за да избегнат смъртен изход. Бог е казал, че такива хора са неверници. Като видях думата „неверници“, се почувствах огорчена и унизена и си помислих: „Църквата ме е развивала толкова дълго време, а аз се страхувам да страдам при изпълнение на дълга си и се свивам пред трудностите. Не съм довела докрай нито един свой дълг и не съм постигнала никакви реални резултати. Наистина съм толкова задължена на Бог! Ако продължавам да не изпълнявам дълга си по един практичен начин, не се отнасям сериозно към истината и не полагам никакви усилия за нея, накрая ще бъда разкрита и отстранена“. В действителност, като ме развиваше като водач, църквата ми даваше възможност да получа обучение. Въпреки че се сблъсквам с много трудности и проблеми, и работата е натоварена и уморителна, ако мога да се моля на Бог и да търся от Него, когато се сблъсквам с трудности и проблеми, ще придобия нещо и ще постигна известно житейско израстване. Това е Божието възвеличаване! Като разбрах това, бях готова да се опълча срещу плътта си и да търся повече истината, когато се сблъсквам с трудности, и изпълнявах по-съвестно дълга си, отколкото преди.

Три месеца по-късно бях избрана за областен водач. Тъй като току-що бях поела този дълг, имаше много проблеми, които не знаех как да разреша, но смятах, че тъй като току-що бях започнала обучението, е нормално да не знам какво да правя, така че бях готова да се стремя да се справя. Въпреки това, след като минаха два месеца, видях, че резултатите от работата по поенето, която контролирах, намаляват. Сърцето ми отслабна и почувствах, че този дълг наистина е тежък. Мислех си: „Почти никога не пропусках събиране с напояващите работници и всеки път се интересувах подробно как върви поенето на всеки новодошъл, и организирах хора, които да предложат подкрепа на по-слабите. Защо резултатите не се подобряват?“. Бях много негативна и също така си мислех: „Не мога да разреша тези реални проблеми; по-добре ще ми е да премина към изпълнение на един единствен дълг. Когато изпълнявам само един дълг, просто ще трябва да се придържам към моя дял от работата и няма да се налага да се тревожа за цялата операция. По този начин няма да е толкова уморително и трудно“. Когато се появиха тези мисли, започнах да ставам раздразнителна, докато изпълнявах дълга си. Като виждах всички писма, на които трябваше да отговарям всеки ден, не можех да не започна да мърморя и си мислех: „Възможно ли е изобщо да се отговори на толкова много писма?“. Не исках да влагам усилия и да мисля подробно за тези писма, а някои от тях просто прелиствах набързо, отхвърлях ги като твърде сложни, а после ги захвърлях настрана, без да им обръщам внимание. Тогава не открих и не прегледах своевременно проблемите и отклоненията в работата по поенето, което забави работата. Един ден висшестоящите водачи ми изпратиха писмо, в което се казваше, че има много проблеми с работата, която надзиравахме, и че тя не дава резултати. Аз се противопоставих на това в сърцето си, като си мислех: „Защо има толкова много проблеми с работата? Защо никога не мога да приключа с разрешаването им? Освен това трябва да бъда кастрена, когато правя грешки. Не мога да върша тази работа!“. Осъзнах, че състоянието ми е неправилно, и се помолих на Бог: „Боже, щом се сблъскам с трудности, започвам да се чувствам стресирана, в мен се появява чувство на противопоставяне и не искам да продължа да изпълнявам дълга си. Боже, моля Те, напътствай ме да потърся истината и да разреша този проблем“.

По време на търсенето си си спомних за един откъс от Божието слово. Така че го потърсих, за да го прочета. Всемогъщият Бог казва: „Когато хората трябва да изпълнят конкретна работа, за която Христос е разговарял с тях, и да поемат отговорността за конкретни проекти, те може да се сблъскат с трудности. Скандирането на лозунги и проповядването на доктрини е лесно, но реалното изпълнение не е толкова просто. Най-малкото хората трябва да положат усилия, да платят цена и да отделят време, за да отидат и да изпълнят тези задачи. Това включва, от една страна, намирането на подходящи лица, а от друга — изучаването на съответната професия, проучването на общите знания и теории, свързани с различни професионални аспекти, както и специфичните методи и подходи на работа. Освен това те може да се сблъскат с някои трудни въпроси. Обикновено нормалните хора се чувстват малко обезсърчени, когато чуят за тези трудности, и се чувстват под напрежение, но онези, които са предани и покорни на Бог, когато се сблъскат с трудности и се чувстват под напрежение, се молят тихо в сърцата си, молят се на Бог за напътствие, за засилване на вярата им, за просветление и за помощ, а също така се молят за защита срещу допускане на грешки, за да могат да осъществят предаността си и да положат максимални усилия, така че да постигнат чиста съвест. Хората като антихристите обаче не са такива. Когато чуят от Христос за конкретни подредби в работата, които трябва да приложат, и че в работата има някои трудности, те започват да изпитват вътрешно противопоставяне и не желаят да продължат. Как изглежда това нежелание? Те казват: „Защо никога не ми се случват добри неща? Защо винаги ми се поставят проблеми и изисквания? Да не би да ме смятат за безделник или роб, на когото трябва да се казва какво да прави? Аз не съм толкова лесен за манипулиране! Като го казваш с такава лекота, защо не се опиташ да го направиш сам!“. Това покорство ли е? Това отношение на приемане ли е? Какво правят те? (Противопоставят се, съпротивляват се.) […] Дали те се противопоставят, когато се сблъскат с трудности, когато трябва да понесат физическо страдание и вече не могат да живеят в удобство? Това ли е безусловното, безропотно покорство? Те проявяват нежелание при най-малката трудност. Яростно се противопоставят, възразяват и отказват всичко, което не искат да вършат, всяка работа, която възприемат като трудна, нежелана, унизителна или на която другите гледат с пренебрежение, без да проявяват ни най-малка доза покорство. Първата реакция на антихристите, когато се сблъскат с Христовите слова, заповеди или принципи, за които Той разговаря — веднага щом им причинят трудности или щом изискат от тях да страдат или да платят цена — е на противопоставяне и отказ, на отвращение в сърцата им. Когато обаче става въпрос за неща, които желаят да направят или които са им от полза, отношението им не е същото. Антихристите искат да се отдадат на удобства и да се открояват, но с удоволствие и радост ли приемат, когато се сблъскат със страданията на плътта, с необходимостта да платят цена или дори да рискуват да обидят другите? Тогава могат ли да постигнат абсолютно покорство? Никак даже. Тяхното отношение е изцяло на неподчинение и вироглавие. Когато хора като антихристите се сблъскат с неща, които не искат да правят, неща, които не са съобразени с техните предпочитания, вкусове или лични интереси, отношението им към Христовите слова се превръща в абсолютен отказ и противопоставяне, без следа от покорство“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Десета точка: те презират истината, открито нарушават принципите и пренебрегват подредбите на Божия дом (Четвърта част)). Чрез разобличаването на Божиите слова осъзнах, че всеки има трудности и стрес, когато изпълнява дълга си, че тези, които се стремят към истината, са способни да приемат това от Бог и сред трудностите са способни да се молят на Бог, да търсят истината, за да разрешат проблемите, и да изпълняват добре дълга си. Антихристите обаче жадуват за удобствата на плътта и са щастливи да изпълняват лесен дълг, който ги поставя в центъра на вниманието. Когато се сблъскат с предизвикателен дълг, който изисква плътско страдание и влагане на усилия, те не само че не разрешават трудностите, но се съпротивляват и противопоставят. Видях, че моето поведение е същото като това на антихристите. Грижех се само за жадуваните удобства на плътта и не желаех да платя цена в дълга си. Когато работатa по поенето, за която отговарях, не даваше резултати и се сблъсквах с трудности, мислех, че изпълнението на този дълг е трудно, и исках да го сменя с друг, за да може плътта ми да се отпусне малко. Когато виждах, че трябва да отговарям на много писма всеки ден, се противопоставях и роптаех, просто захвърлях писмата настрана и не им обръщах внимание. Вследствие на това отклоненията в работата не се отстраняваха и разрешаваха своевременно, което се отрази на резултатите от работата по поенето. Докато изпълнявах дълг на водач, основната ми работа беше да контролирам работата по поенето и да накарам повече новодошли да пуснат корени по истинския път. Въпреки това пренебрегнах тази работа и се отнесох несериозно към нея, не полагах усилия за разрешаване на съществуващите проблеми и по този начин причиних застой в работата. Като изпълнявах дълга си по този начин, аз наистина не бях достойна за ничие доверие; нямах никаква човешка природа!

По-късно се замислих: „Защо винаги избирам лесната работа и избягвам тежката в изпълнението на дълга си, свивам се пред трудностите и се отдръпвам от тях?“. Прочетох Божиите слова: „Когато изпълняват дълг, хората винаги избират лека работа, такава, която не е уморителна и която не изисква да се излагат на природните стихии отвън. Това означава избиране на лесната работа и избягване на тежката и е проявление на ламтене за плътски удобства. Какво още? (Винаги се оплакват, когато дългът им ги затруднява и уморява малко, когато е свързан с плащане на цена.) (Постоянно мислят за храна, дрехи и плътски удоволствия.) Всичко това са проявления на ламтене за плътски удобства. Когато такъв човек види, че дадена задача е твърде трудоемка или рискована, той я пробутва на някой друг. Самият той върши само неангажираща работа и се оправдава, като казва, че заложбите му са малки, че му липсва работоспособност и че не може да се заеме с тази задача — а всъщност постъпва така, защото ламти за удобствата на плътта. […] Има и случаи, когато хората винаги се оплакват от трудности, докато изпълняват дълга си, когато не искат да полагат никакви усилия, когато, щом имат малко свободно време, си почиват, бъбрят безцелно или участват в развлечения и забавления. А когато работата се увеличи и ритъмът и рутината на живота им се наруши, те са нещастни и недоволни от нея. Мрънкат и се оплакват, и започват да изпълняват дълга си нехайно. Това е ламтене за плътски удобства, нали? […] Дали хората, които се отдават на удобствата на плътта, са подходящи за изпълнение на дълг? Щом някой повдигне темата за изпълнението на дълга или заговори за плащане на цена и понасяне на трудности, те продължават да клатят глава. Те имат твърде много проблеми, само се оплакват и са негативни към всичко. Такива хора са безполезни, те не са компетентни да изпълняват дълга си и трябва да бъдат отстранени“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (2)). „Днес ти не вярваш на думите, които казвам, и не им обръщаш внимание. Когато настъпи денят, в който това дело ще се разпространи и ти го видиш в неговата цялост, ще съжаляваш и тогава ще бъдеш смаян. Има благословии, но ти не умееш да им се насладиш, и има истина, но ти не се стремиш към нея. Не си ли навличаш презрение? Днес, въпреки че следващият етап от Божието дело все още не е започнал, няма нищо допълнително в изискванията, които се поставят пред теб, и в това, което се иска от теб да изживееш. Има толкова много работа и толкова много истини; нима те не заслужават да бъдат опознати от теб? Нима Божието наказание и съд не успяват да пробудят духа ти? Нима Божието наказание и съд не успяват да те накарат да намразиш себе си? Доволен ли си да живееш под влиянието на Сатана, с мир и радост и малко плътски комфорт? Не си ли ти най-низшият от всички хора? Никой не е по-глупав от онези, които са видели спасението, но не се стремят да го получат; това са хора, които преяждат с плът и се наслаждават на Сатана. Ти се надяваш, че вярата ти в Бог няма да доведе до никакви предизвикателства или изпитания, нито до най-малките трудности. Винаги се стремиш към неща, които не струват нищо, и не придаваш никаква стойност на живота, а поставяш собствените си екстравагантни мисли пред истината. Ти си толкова безполезен! Живееш като прасе — каква е разликата между теб и прасетата и кучетата? Нима не са зверове всички тези, които не се стремят към истината, а обичат плътта? Нима не са ходещи трупове всички тези мъртъвци, в които няма дух? Колко думи са били изречени между вас? Малко ли работа е свършена сред вас? Колко съм раздавал сред вас? Тогава защо не си го спечелил? От какво се оплакваш? Не е ли вярно, че ти не си спечелил нищо, защото си прекалено влюбен в плътта? […] Страхливец като теб, който винаги се стреми към плътта — имаш ли сърце, имаш ли дух? Не си ли звяр? Аз ти давам истинския път, без да искам нищо в замяна, но ти не се стремиш към него. Дали си един от тези, които вярват в Бог? Аз ти давам истински човешки живот, но ти не се стремиш към него. По нищо ли не се различаваш от прасе или куче? Прасетата не се стремят към живота на човека, не се стремят да се пречистят и не разбират какво е животът. Всеки ден, след като се нахранят, те просто спят. Аз ти дадох истинския път, но ти не го спечели: ти си с празни ръце. Желаеш ли да продължиш да живееш този живот, живота на прасе? Какъв е смисълът такива хора да са живи? Твоят живот е презрян и позорен, живееш сред мръсотия и разврат и не се стремиш към никакви цели; не е ли твоят живот най-позорният от всички? Имаш ли дързостта да погледнеш към Бог? Ако продължаваш да преживяваш по този начин, нищо ли няма да придобиеш? Истинският път ти е даден, но дали накрая ще успееш да го спечелиш, зависи от твоя личен стремеж“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Изживяванията на Петър: знанията му за наказанието и съда). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че при изпълнението на дълга си, се свивах пред трудностите и се отдръпвах от тях. а първопричините за това бяха, че не желаех да страдам, че желаех плътски удобства и че не бях готова да страдам и да плащам цена, за да се стремя към придобиване на истината. Тъй като се стремях към нея с неправилна гледна точка, щом срещнех трудности в изпълнението на дълга си и плътта ми трябваше да страда, се чувствах изключително потисната, бях пълна с оплаквания, и дори исках да избегна изпълнението на дълга си. Спомних си как в миналото, когато бях ученичка, виждах как съучениците ми учат усърдно и се стремят да влязат в добри университети и да изпъкнат в бъдеще. Щом си помислех за страданията, които идваха с усиленото учене, се отдръпвах. Поради тази причина не станах толкова високообразована като тях. В миналото си мислех, че моите житейски ценности просто са различни от тези на другите хора, и никога не съм имала голямо желание за репутация и статус. Сега най-накрая видях, че не става дума за това, че не обичам славата, печалбите и статуса, а че съм живяла по сатанинския закон за оцеляване: „Животът е твърде кратък, бъди добър към себе си“. Грижех се твърде много за плътта си. Сега, въпреки че вярвах в Бог, този сатанински закон за оцеляване все още беше дълбоко вкоренен в мен. Щом срещнех трудности в работата си, роптаех отчаяно и исках да изпълнявам по-лесен дълг. Отговарях за работата по поенето, която беше свързана с навлизането в живота на новодошлите. Ако новодошлите не са добре напоени и не могат да положат основи върху истинския път, е лесно да се отдръпнат, но аз не бях готова да платя цената или да потърся истината, за да разреша различните трудности в изпълнението на дълга си. Вместо това се свивах пред трудностите, без да проявявам внимание към Божието намерение и без да вземам предвид работата на църквата; Бях изключително егоистична и достойна за презрение. Всъщност, доброто изпълнение на всеки дълг в Божия дом изисква някаква отдаденост. Например братята и сестрите, които разпространяват евангелието, трябва да положат усилия, за да се въоръжат с истините, свързани с разпространението на евангелието, и в същото време да понасят подигравките и обидите на потенциалните приемници на евангелието, и дори да се изправят пред опасността да бъдат арестувани и да загубят живота си във всеки един момент. Също така един технически дълг може да се изпълнява добре само ако човек отделя време и енергия за изучаване на професионалните умения. Когато братята и сестрите, които се стремят към истината, се сблъскват с такива трудности, те са в състояние да търсят истината и да научават уроци, и колкото по-дълго изпълняват дълга си, толкова по-добри стават в изпълнението му и чувстват, че цялото им страдание си заслужава. В миналото нямах такъв стремеж или решителност. Отношението ми към дълга ми беше като на безделник; исках да върша как да е всичко, което правех, да не довеждам нищо докрай и да не завършвам нито една от задачите си. Ако продължавах да се стремя към плътски удобства и не се стремях правилно към истината, ако не страдах и не плащах цена, за да изпълнявам добре дълга си, нямаше да се справя добре с нито един дълг. Наистина щях да се превърна в безполезен боклук, който трябва да бъде отстранен.

По-късно прочетох още от Божието слово: „Човекът трябва да се стреми да живее смислен живот и да не се задоволява с временните си обстоятелства. За да изживее образа на Петър, той трябва да притежава неговите знания и опит. Човекът трябва да се стреми към по-висши и по-дълбоки неща. Той трябва да се стреми към по-дълбока и по-чиста любов към Бог и към живот, който има стойност и смисъл. Само това е живот; само тогава човекът ще бъде същият като Петър. Трябва да се съсредоточиш върху това да бъдеш инициативен по отношение на навлизането си от положителна страна и не трябва пасивно да си позволяваш да отстъпваш назад в името на това да ти е леко за момента, пренебрегвайки по-дълбоки, по-конкретни и по-практични истини. Твоята любов трябва да бъде практична и трябва да намериш начини да се освободиш от този покварен, безгрижен живот, който по нищо не се различава от този на животните. Трябва да живееш живот, който има смисъл, живот, който има стойност, и не трябва да се заблуждаваш или да се отнасяш към своя живот като към играчка, с която да си играеш. За всеки, който се стреми да обича Бог, няма недостижими истини и няма справедливост, за която да не може да остане непоколебим. Как трябва да изживееш живота си? Как трябва да обичаш Бог и да използваш тази любов, за да удовлетвориш намеренията Му? Няма по-важен въпрос в живота ти. Преди всичко ти трябва да имаш такъв стремеж и постоянство и да не бъдеш като тези, които са безгръбначни, тези, които са слаби. Трябва да се научиш как да изживяваш смислен живот и да изживяваш смислени истини, и не бива да се отнасяш към себе си толкова небрежно. Без да го осъзнаваш, животът ти ще премине покрай теб. След това ще имаш ли друга възможност да обичаш Бог? Може ли човек да обича Бог, когато е мъртъв? Ти трябва да имаш същите стремежи и съвест като Петър. Животът ти трябва да е смислен и не трябва да си играеш със себе си. Като човешко същество и като човек, който се стреми към Бог, ти трябва да можеш внимателно да обмислиш как да се отнасяш към живота си, как да се принесеш в жертва на Бог, как да имаш по-смислена вяра в Бог и как, след като обичаш Бог, да Го обичаш по начин, който е по-чист, по-красив и по-добър“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Изживяванията на Петър: знанията му за наказанието и съда). От Божиите слова видях, че Бог се надява хората да гледат на стремежа към истината като на основна част от живота си. Ако изгубех шанса си да придобия истината заради временните утехи на плътта, не би ли било глупаво? Когато Божието дело приключи, ако не сме придобили истината или не сме променили нрава си, само ще съжаляваме за това през целия си живот. Докато изпълнявах дълг на водач, въпреки че много неща ми липсваха и въпреки че работата беше свързана с доста трудности и стрес, бях спечелила много повече, отколкото когато изпълнявах дълг, състоящ се от само един компонент. Това не само беше повишило работните ми умения, но и разбрах някои истини принципи. Видях, че трудностите и стресът — всичко това беше благословия от Бог. Взех решение, че не желая да продължавам да се измъквам и да избягвам изпълнението на дълга си заради плътски съображения. Когато се сблъсквах с трудности, щях да се моля, да се уповавам повече на Бог и да търся истината, за да ги разреша. Скоро след това започнах да търся и да размишлявам върху причината, поради която работата по поенето не даваше резултат. Чрез размисъл и преглед видях, че причината е преди всичко в това, че бях твърде пасивна в изпълнението на дълга си и не се съсредоточавах върху прегледа на отклоненията. Когато новодошлите имаха проблеми, аз не ги разрешавах, с мотива, че не съм квалифицирана да го направя, което доведе до натрупване на много проблеми без път към разрешаването им. След това, веднъж щом действително започнах да плащам цена в работата си, резултатите от работата по поенето започнаха постоянно да се подобряват. Изпитах от първа ръка сладкото чувство да не живееш сред трудности и да практикуваш според Божиите слова, и имах още повече вяра, за да преживея тази ситуация.

По-късно ми беше възложено да отговарям за още повече работа, а на всичкото отгоре не бях запозната с работата и имах недостатъци по отношение на общението върху истината и разрешаване на проблемите. Чувствах се доста напрегната, но бях готова да се разбунтувам срещу плътта си и да положа максимални усилия за изпълнението на дълга си. След месец-два работа резултатите не бяха твърде големи и се почувствах малко обезсърчена, тъй като си мислех, че изпълнението на този дълг е твърде трудно и че предишните, които бях изпълнявала, бяха по-спокойни. Осъзнах, че състоянието ми е неправилно, и затова се помолих на Бог и потърсих истината, за да го разреша. Прочетох Божиите слова: „Тези, които наистина вярват в Бог, са хора, които се занимават със своята истинска работа, желаят да изпълняват дълга си, способни са да се заемат с дадена работа и да я вършат добре според заложбите си и правилата на Божия дом. Разбира се, в началото може да е трудно да се адаптираш към този живот. Може да се чувстваш физически и психически изтощен. Ако обаче наистина имаш решителност да сътрудничиш и желание да станеш нормален и добър човек и да постигнеш спасение, тогава трябва да платиш известна цена и да позволиш на Бог да те дисциплинира. Когато изпитате желание да сте своенравни, трябва да се опълчите срещу него и да се избавите от него, като постепенно намалявате своеволието и егоистичните си желания. […] Не можеш да кажеш: „Натискът е твърде голям, затова без мен. Аз търся просто развлечения, лекота, щастие и удобство в изпълнението на моя дълг и в работата в Божия дом“. Това няма да проработи. Това не е мисъл, която един нормален възрастен човек трябва да притежава, а Божият дом не е място, където да отдаваш на удобство. Всеки човек поема определен натиск и риск в живота и в работата си. Във всяка работа, особено в изпълнението на дълга ти в Божия дом, трябва да се стремиш към оптимални резултати. На по-високо ниво това е учението и изискването на Бог. На по-ниско ниво това е отношението, гледната точка, критерият и принципът, които всеки човек трябва да възприеме в поведението и действията си“ (Словото, Т.6, – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (5)). От Божиите слова разбрах, че като възрастен човек с нормален разум би трябвало да мога да поемам работа. Въпреки че в работата понякога ще възникват трудности, изискващи известно страдание, това е нещо, което трябва да преживея в хода на стремежа към спасение. Дори невярващите трябва да страдат много, за да си изкарват прехраната. Що се отнася до нас, вярващите, страданията, които понасяме, когато изпълняваме дълга си, са смислени и полезни за живота ни. Когато разбрах това, аз бях готова да се покоря и да преживея това. След това, когато имаше много трудности при изпълнението на дълга ми, понякога все още се чувствах малко унила, но не исках да се откажа от дълга си заради тях. По-скоро бях в състояние да търся Божието намерение сред трудностите, да правя всичко възможно, за да се справя, и правилно да приемам трудностите и стреса в изпълнението на дълга си. Благодаря на Бог от сърце!