От Йе Ди, Китай

Когато бях водач, някои братя и сестри докладваха, че Ян Ли, водачът на една църква, за която отговарях, не върши никаква истинска работа. Чрез реално разследване установих, че Ян Ли се занимава по цял ден с общите въпроси и че изобщо не върши основната работа на един църковен водач. Когато и да отиде на групово събиране, винаги казва, че е заета, а приключи ли с правенето на необходимите подредби, винаги си тръгва забързана. На събиранията почти никога не общува със своите братя и сестри, нито пък действително разбира или разрешава проблемите и затрудненията, с които те се сблъскват в изпълнението на дълга си. Няколко дякони също докладваха, че Ян Ли се среща с тях само веднъж на няколко месеца. Проблемите и затрудненията на нейните братя и сестри не се разрешаваха своевременно, те бяха станали негативни и пасивни в своя дълг, а тяхното навлизане в живота бе затруднено. Освен това някои братя и сестри нямаха чувство за бреме и изпълняваха дълга си през пръсти, а Ян Ли не общуваше с тях, не им помагаше, нито ги освобождаваше своевременно. Един зъл човек прекъсваше и смущаваше църковния живот, но Ян Ли не го изчисти от църквата в разумен срок. Понеже Ян Ли не вършеше действителна работа, църковният живот бе смутен, а най-различни задачи не успяваха да дадат резултати, което доведе нещата до състояние на парализа. Когато разговарях с Ян Ли и разобличих проблемите ѝ, тя не само отказа да приеме думите ми, а дори ги оспори в опит да се оправдае и да прехвърли вината за липсата на резултати в църковната работа върху сестрата, с която бе партньорка. Въз основа на поведението на Ян Ли и виждайки, че тя напълно отказва да приеме истината или да се покае, аз я определих за лъжеводач, който не вършеше никаква действителна работа, такъв, който трябваше да бъде незабавно освободен. Но аз се поколебах. Някои от братята и сестрите не разпознаваха Ян Ли и мислеха, че тя разполага с известни заложби и дарби. Казваха, че тя има бърз ум и е добра в общението по време на събиранията. Тя работи по много часове всеки ден, за да изпълни дълга си, казваха те, и има истинско чувство за бреме. Те я почитаха и я защитаваха. Тъй като всички изглежда имаха високо мнение за нея, си помислих, че в такъв случай, ако я освободя веднага щом се появя, нямаше ли да ме помислят за надменна? Нямаше ли да си помислят, че съм отказала да ѝ дам шанс да се покае? Или може би щяха да си помислят, че просто съм нетърпелива да впечатля всички и да установя престижа си? Казах си: „Може би братята и сестрите трябва първо да напишат собствените си оценки за Ян Ли. Тогава ще мога да преценя да я освободя ли или не“. Но братята и сестрите не проявиха никаква проницателност спрямо нея и техните оценки имаха ниска ориентировъчна стойност. По това време гоненията на ККП бяха толкова сурови, че с братята и сестрите бе невъзможно да се съберем, за да разговаряме и да я разпознаем. Ако изчаках с освобождаването ѝ, докато мога да разговарям с тях, тогава църковната работа щеше да бъде забавена за кой знае колко време. Помислих си: „По-добре първо да я освободя и по-късно да разговарям с братята и сестрите и да разпознаем поведението ѝ“. Но все още бях разтревожена, като се чудех: „Ако на братята и сестрите не им беше даден шанс да напишат оценка преди нейното освобождаване, щяха ли да приемат това решение? Имаше и друга възможност — можех да напиша писмо до водача и да докладвам за ситуацията с Ян Ли. Ако водачът се съгласеше с освобождаването ѝ, тогава щях да го направя. По този начин, дори и да не успеех да получа одобрението на братята и сестрите, нямаше да се налага сама да поемам отговорност за решението. Всички щяха да знаят, че този начин на действие не беше избран само от мен, и така нямаше да кажат такива негативни неща за мен“. Тези мисли не спираха да се въртят в главата ми и най-накрая реших да пиша на водача на следващия ден.

На следващата сутрин казах на моята сестра партньорка за ситуацията с Ян Ли. Тя също мислеше, че Ян Ли е лъжеводач, който трябва да бъде освободен възможно най-скоро. Предложи да освободя Ян Ли едновременно с написването на писмо, в което да информирам водача. Помислих си, че това също е подходящ начин на действие, но, когато се заех да го приложа, аз отново се поколебах, като си помислих: „Всичко това се основава само на поведението на Ян Ли, което аз съм видяла. Дали без оценка от братята и сестрите всички наистина ще се съгласят да я освободят? Когато дойде времето, ще протестират ли в полза на Ян Ли? Няма ли да кажат, че съм надменна или че не мога да се отнасям справедливо с хората? Ако братята и сестрите не са убедени в моето решение и ме докладват заради него, тогава наистина ще загубя престиж“. Колкото повече мислех за това, толкова по-объркана ставах. Моята сестра видя притесненото изражение на лицето ми и ме попита: „Да не би да се притесняваш заради другите братя и сестри? Че ако освободиш Ян Ли без тяхната оценка, те няма да го приемат? Ние освобождаваме лъжеводачите в съответствие с принципите, за да защитим църковната работа. Защо си толкова разтревожена от това?“. След като чух думите ѝ, започнах да размишлявам: „Така е. Божият дом ясно изисква от нас да освобождаваме водачите и работниците, които безчинстват и не успяват да вършат никаква действителна работа, за да избегнем забавяне в църковната работа. Вече съм видяла, че Ян Ли е лъжеводач, но продължавам да искам съгласието на братята и сестрите, преди да я освободя. Защо е така?“. Осъзнах, че това състояние не е правилно. И така, заедно с моята сестра се опитах да разреша този проблем. И ние видяхме два откъса от Божието слово, които гласяха: „Ако като водачи и работници пренебрегвате проблемите, които възникват при изпълнението на дълга, и дори търсите различни претексти и извинения, за да избегнете отговорност, ако не разрешавате някои проблеми, които сте способни да разрешите, и ако не докладвате на Горното за проблемите, които не сте способни да разрешите, сякаш те нямат нищо общо с вас, не е ли това занемаряване на отговорността? Умно ли е, или е глупаво да се отнасяш по този начин към църковното дело? (Глупаво е.) Не се ли изплъзват такива водачи и работници? Не са ли лишени от всякакво чувство за отговорност? Когато се сблъскат с проблеми, те ги пренебрегват — това не са ли безразлични хора? Не са ли лукави хора? Лукавите хора са най-глупавите от всички. Трябва да бъдеш честен човек, трябва да имаш чувство за отговорност, когато се изправяш пред проблемите, и трябва да опиташ всички възможни средства и да търсиш истината, за да ги разрешиш. В никакъв случай не бива да бъдеш лукав човек. Ако се интересуваш само от това да избегнеш отговорност и да си измиеш ръцете, когато възникнат проблеми, дори сред невярващите ще бъдеш заклеймен за такова поведение, да не говорим в Божия дом! Това поведение със сигурност ще бъде заклеймено и прокълнато от Бог и то е ненавиждано и отхвърляно от Божиите избраници. Бог харесва честните хора и ненавижда измамните и лукавите хора. Ако си лукав човек и се изплъзваш, Бог няма ли да те ненавижда? Божият дом просто така ли ще те остави? Рано или късно ще ти бъде потърсена отговорност. Бог харесва честните хора и не харесва лукавите хора. Всеки трябва ясно да разбере това и да излезе от обърканото си състояние, и да спре да върши глупости. Временната неосведоменост е извинима, но ако човек изобщо не приема истината, тогава той е прекалено твърдоглав. Честните хора могат да поемат отговорност. Те не мислят за собствените си придобивки и загуби. Те просто опазват делото и интересите на Божия дом. Те имат добри и честни сърца, които са като купи с чиста вода, в които човек може да види дъното от пръв поглед. В техните действия има и прозрачност. Измамният човек винаги се изплъзва, винаги се преструва, прикрива и укрива неща и се обвива невероятно плътно. Никой не може да прозре такъв човек. Хората не могат да прозрат вътрешните ти мисли, но Бог може да проучи внимателно нещата в най-съкровените кътчета на сърцето ти. Когато Бог види, че не си честен човек, че си изплъзващо се нещо, че никога не приемаш истината, че винаги участваш в измами спрямо Него и никога не Му предаваш сърцето си, Той не те харесва, ненавижда те и те изоставя“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (8)). „Всички казвате, че проявявате внимание към Божието бреме и ще поддържате свидетелството на църквата, но кой от вас наистина проявява внимание към Божието бреме? Запитай се: ти човек ли си, който проявява внимание към Божието бреме? Можеш ли да практикуваш праведност заради Бог? Можеш ли да се изправиш и да се застъпиш за Мен? Способен ли си непоколебимо да практикуваш истината? Имаш ли смелостта да се бориш срещу всички дела на Сатана? Можеш ли да загърбиш чувствата си и да разобличиш Сатана заради Моята истина? Можеш ли да оставиш намеренията Ми да бъдат удовлетворени в теб? Принесе ли сърцето си в решаващи моменти? Човек ли си, който следва Моята воля? Често си задавай тези въпроси и често размишлявай върху тях“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 13). Божиите слова разобличиха съвсем точно низките ми намерения. Тогава осъзнах колко съм лукава. Имах ясно потвърждение, че Ян Ли е лъжеводач и не върши действителна работа. Братята и сестрите нямаха проницателност за нея и даже я обожаваха и защитаваха. Но вместо веднага да я освободя в съответствие с принципите, аз бях измамна, за да защитя репутацията и статуса си. Много добре знаех, че братята и сестрите не я разпознават и няма смисъл да ги карам да пишат оценки. Въпреки това бях готова да загубя време с тази процедура от страх да не ме нарекат надменна след освобождаването на Ян Ли и това да не накърни моя статус и репутация. Прикривах низките си намерения под претекста, че търся одобрението на братята и сестрите, и даже исках да се допитам до водача, преди да я освободя. Така, дори братята и сестрите да възразят срещу освобождаването ѝ, можех просто да кажа, че водачът се е съгласил, за да не нося тази отговорност сама. Опитах всякакви начини, за да се предпазя, като играех коварни игрички и се държах измамно. Бях толкова лукава! Беше моя отговорност и изискване на Божия дом да освобождавам бързо неподходящите лъжеводачи. Но бях колеблива и изпълнена с притеснения, и избягвах отговорността си. Мислех само как да предпазя репутацията и статуса си. Не взех предвид каква пречка и загуба би било, както за църковната работа, така и за навлизането в живота на братята и сестрите, ако не освободя своевременно този лъжеводач. Наблюдавах как лъжеводачът вреди на църквата, но вместо да се изправя и да я разоблича и освободя, за да защитя интересите на църквата, аз все поставях своите интереси на първо място. Даже бях намислила извинения, за да се оправдая. Бях толкова егоистична и низка. Колкото повече го мислех, толкова по-недостойна се чувствах за този дълг, камо ли да се изправя пред братята и сестрите.

По-късно размишлявах над следното: вярвах в Бог, ядях и пиех от Божиите слова всеки ден и изпълнявах дълга си. Защо тогава, когато се изправих пред проблем, спрях да практикувам истината? Защо не можех да защитя интересите на църквата? Какви точно бяха причините за това? По-късно прочетох един откъс от Божиите слова и започнах да разбирам проблема малко повече. Божиите слова гласят: „Има ли сред вас такива, които в сърцето си вярват само в неясния Бог на небето, но винаги имат представи за въплътения Бог? Ако наистина има такива хора, тогава те са вярващи в религията. Вярващите в религията не признават въплътения Бог в сърцата си, а дори и да го признаят, винаги имат представи за Него и никога не са в състояние да се покорят. Не е ли така? Строго погледнато, такива хора не са вярващи в Бог. Макар на думи да вярват в Бог, в действителност те не се различават много от вярващите в религията. В сърцата си и двата типа хора вярват единствено в неясния Бог. Те са хора, които се придържат към религиозните представи и правила. Затова всеки, който не се стреми към истината, който се съсредоточава само върху доброто поведение и спазването на правилата, който не практикува истината и чийто нрав не се променя ни най-малко, вярва в религията. Каква черта отличава онези, които вярват в религията? (Те се съсредоточават само върху външните практики и поведение, които изглеждат добре.) На какво се основават техните действия? (На сатанинските философии за светските отношения и сатанинския покварен нрав.) Какви са проявленията на това, че действат според сатанински философии за светските отношения и сатанински, покварен нрав? Изкривяване и измамност; своеволие; надменност и самонадеяност; да имат последната дума за всичко; никога да не търсят истината и да не общуват с братята и сестрите; и когато вършат нещо, винаги да мислят за личните си интереси, за гордостта и статуса си — всичко това е да действат въз основа на сатанински нрав. Това е следване на Сатана. Ако някой вярва в Бог, но не се вслушва в Неговите слова, не приема истината или не се покорява на Неговото устройване и подредби, ако проявява само определено добро поведение, но е неспособен да се опълчи на плътта и не се отказва от собствените си интереси или гордост, ако макар и привидно да изпълнява дълга си, той все още живее според сатанинския си нрав и ни най-малко не се е отказал от сатанинските си философии и от начините си на съществуване, нито ги е променил, как е възможно това да е вярване в Бог? Това е вярване в религията. Такива хора външно се отричат от неща и отдават всичко, но ако погледнем пътя, по който вървят, и произхода на всичко, което правят, и мотивите им за това, те не основават тези неща на Божиите слова или на истината, а продължават да действат според собствените си представи и фантазии, субективните си предположения, амбициите и желанията си. Философиите и нравът на Сатана все още служат за основа на тяхното съществуване и действия. По въпросите, по които не разбират истината, те не я търсят, а когато я разбират, не я практикуват, не почитат Бог като велик и не ценят истината. Макар на думи и по име да са вярващи в Бог и да Го признават, и макар да изглежда, че могат да изпълняват дълг и да следват Бог, във всичко, което казват и правят, те все така живеят според сатанинския си нрав. Също като невярващите не претърпяват никаква промяна. Всички неща, които казват и правят, са разкриване на покварен нрав. Няма да ги видите да практикуват или да преживяват Божиите слова, а още по-малко да проявяват търсене и покоряване на истината във всички неща. В действията си те първо се съобразяват със собствените си интереси и първо задоволяват собствените си желания и намерения. Това ли са хората, които следват Бог? (Не.) […] Такъв човек никога не обръща внимание на това какви са Божиите намерения или изисквания и как хората би трябвало да практикуват, за да удовлетворят Бог. Макар че понякога се моли пред Бог и общува с Него, той просто разговаря със себе си, а не търси искрено истината. Когато се моли на Бог и чете Неговите слова, този човек не ги отнася към въпросите, с които се сблъсква в реалния живот. И така, в нагласената от Бог среда как се отнася той към Божието върховенство, към подреденото и устроеното от Него? Когато е изправен пред неща, които не съответстват на волята му, той им се съпротивлява в сърцето си и се опитва да ги избегне. Когато е изправен пред неща, които засягат интересите му, той си напряга ума и измисля всевъзможни начини да защити интересите си — дори и да не може да извлече предимство, той не може да позволи интересите му да бъдат накърнени. Той не се старае да удовлетвори Божиите намерения, а само собствените си желания. Това вярване в Бог ли е? Такива хора имат ли връзка с Бог? Не, нямат. Те живеят по низък, мръсен, непримирим и грозен начин. Те не само нямат връзка с Бог, но и на всяка крачка вървят срещу Божието върховенство и Неговите подредби“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Човек не може да бъде спасен, като вярва в религия или участва в религиозни ритуали). Докато размишлявах върху Божиите слова, сърцето ми се разбушува като море по време на буря. Поглеждайки назад към своето поведение, аз бях един от онези хора, разобличени от Бог — вярващ в религията. Въпреки че изглеждах способна да се отрека от себе си и да отдам всичко, аз не търсех истините принципи, когато се сблъсквах с проблем. Винаги мислех единствено за собствените си интереси и живеех според сатанинските правила за оцеляване от рода на „всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ и „разумните хора умеят да се защитят, защото се стремят единствено да не допускат грешки“. Тези правила се бяха загнездили дълбоко в сърцето ми. Чувствах, че хората трябва да живеят за себе си, а тези, които не мислят за себе си, са глупаци. Бях приела тези правила като пътеводител за своите постъпки и така бях станала все по-егоистична, лукава, измамна и низка. Въпреки че бях прочела толкова много от Божиите слова, след като започнах да вярвам в Него, аз все още не приемах истината. Не живеех според Божието слово, а според философиите на Сатана. По отношение на въпроса за освобождаването на Ян Ли, добре знаех кои действия биха били практикуване на истината и какво би било полезно за църковната работа и живота на братята и сестрите. Но за да предпазя репутацията и статуса си и за да не ме нарекат братята и сестрите надменна, аз избрах да не се интересувам и само да наблюдавам как един лъжеводач продължава да уврежда и забавя църковната работа. Не защитавах ли този лъжеводач, като давах мълчаливото си съгласие за нейните злодеяния? Ако човек, който истински вярва в Бог и има чувство за справедливост, види как църковната работа бива възпрепятствана, то би действал в съответствие с Божието слово и би се изправил в защита на интересите на църквата. Но когато се сблъсках с подобна ситуация, аз не практикувах истината. Вместо това живеех според светските философии на Сатана. Как можех да съм вярваща в Бог? Бях си мислела, че вярвам в Бог, че мога да се отрека от себе си и да отдам всичко, че мога да страдам и да платя цената за своята вяра. Мислех, че мога да се покоря на всеки дълг, който църквата ми възложи. Но сега осъзнах, че всичко това е било само повърхностно добро поведение. Изправянето пред този проблем ме разкри. Аз нямах реалността на практикуването на истината, а когато изпълнявах дълга си, бях окована от покварения си нрав и сатанински философии. Аз не вярвах в Бог, а в религията. Моята вяра не беше одобрена от Бог, а ненавиждана и мразена от Него. Ако не се покаех, изходът за мен щеше да е наказание и отстраняване.

Прочетох още от Божието слово: „Какъвто и дълг да изпълнявате в Божия дом, трябва да схванете принципите и да можете да практикувате истината. Ето какво означава да имате принципи. Ако не можете да видите нещо ясно и не сте сигурни какъв е подходящият начин на действие, трябва да търсите и да общувате, за да стигнете до консенсус. Щом определите кое е полезно за работата на църквата и за братята и сестрите, направете го. Не бъдете възпирани от различни правила, не се бавете, не изчаквайте и не бъдете пасивни наблюдатели. Ако винаги си пасивен наблюдател и нямаш собствено мнение, ако винаги изчакваш някой друг да вземе решение, преди да направиш нещо, и ако просто протакаш и чакаш, когато никой не е взел решение, каква ще е последицата? Всяка част от работата ще спре и нищо няма да бъде свършено. Трябва да се научиш да търсиш истината и поне да можеш да действаш въз основа на своята съвест и разум. Стига да можеш да видиш ясно подходящия начин да направиш нещо и мнозинството от хората също да мисли, че този метод е приложим, тогава така трябва да практикуваш. Не се страхувай да поемаш отговорност или да оскърбяваш другите, или да понасяш последствията. Ако някой не върши нищо реално и винаги е пресметлив, и се страхува да поеме отговорност, и не смее да се придържа към принципите в действията си, това показва, че е твърде хлъзгав и измамен и че таи твърде много хитри кроежи. Той желае да се наслаждава на Божията благодат и благословии, а същевременно не върши нищо реално. Това е толкова лишено от добродетел. Бог ненавижда най-много такива лукави и измамни хора. Каквото и да си мислиш, ако не практикуваш според истината, нямаш преданост, винаги си опорочен от лични примеси и винаги имаш свои собствени намерения и идеи, Бог проучва внимателно всички тези неща и знае за тях. Мислиш ли, че Бог не знае за тях? В такъв случай си толкова глупав! И ако не се покаеш незабавно, няма да имаш делото на Светия Дух. Защо няма да имаш делото на Светия Дух? Защото Бог проучва внимателно дълбините на човешките сърца и вижда с абсолютна яснота всички твои хитри кроежи; ти не си в единомислие с Него и има неща, които отделят със стена сърцето ти от Бог. Кои са основните неща, които издигат стена между сърцето ти и Бог? Твоите мисли, твоите интереси и гордост, твоят статус и твоите хитри кроежи. Тези неща са издигнали стена между сърцето ти и Бог и ти винаги криеш тайни и винаги имаш скрити мотиви, а това е много проблемно. Ако си с малко по-лоши заложби и имаш малко по-повърхностно преживяване, но си готов да се стремиш към истината и сърцето ти е винаги в единодушие с Бог, и ако можеш да дадеш всичко от себе си за това, което Бог ти поверява, без да правиш никакви номера, тогава Бог ще забележи и това. Ако сърцето ти е винаги откъснато от Бог и ако винаги таиш дребни кроежи, ако винаги живееш за собствените си интереси и гордост, ако винаги правиш изчисления заради тези неща в сърцето си и сърцето ти е заето с тях, и в резултат на това Бог не е доволен от теб, и затова не те просветлява или не те озарява, или не ти обръща внимание, а сърцето ти става все по-мрачно, тогава, когато изпълняваш дълга си или правиш нещо, ще объркаш всичко и в него няма да има нищо добро. Това е така, защото си толкова егоистичен и подъл, винаги кроиш планове в своя полза и не си искрен спрямо Бог, а се осмеляваш да участваш в измама срещу Бог и се опитваш да мамиш Бог, и не само не приемаш истината, но и хитруваш при изпълнението на дълга си — това не е искрено отдаване на всичко за Бог. Не изпълняваш дълга си искрено, а си тук само за да се потрудиш малко и искаш да използваш тази възможност, за да получиш повече облаги, и освен това желаеш да заговорничиш, за да получиш слава, придобивки и статус за себе си; когато те кастрят, не можеш да го приемеш или да се подчиниш — не само не успяваш да се самоанализираш, но и не приемаш истината. Поради това е вероятно да накърниш Божия нрав. Бог проучва внимателно дълбините на човешките сърца. Ако не се покаеш, ще бъдеш в опасност и вероятно ще бъдеш отстранен от Бог, а в този случай никога повече няма да имаш възможност да получиш Божието одобрение“ (Божието общение). Божиите слова ми дадоха път за практикуване. Когато се сблъскаш с проблеми, които не можеш да видиш ясно, можеш да търсиш общение с братята и сестрите, които разбират истината, и да стигнеш до съгласие, преди да пристъпиш към решаването им. Ако виждаш ясно, че планът за действие е съобразен с истините принципи и ще е полезен за църковната работа, тогава трябва да го последваш своевременно. Но ако си нерешителен, ако винаги чакаш одобрението на водача, преди да вземеш своето решение, тогава това вероятно ще забави църковната работа. В действителност, когато освобождаваме неподходящи водачи или работници, също би било съгласно принципите да разберем оценките на братята и сестрите, да направим задълбочена преценка и тогава да решим. Това може да бъде добър начин да се избегне допускането на отклонения при освобождаването на водачи и работници. Но принципите не са правила. Те трябва да бъдат използвани гъвкаво в зависимост от обстоятелствата. В случая с освобождаването на Ян Ли моята сестра партньорка и аз вече бяхме потвърдили, че Ян Ли е лъжеводач в съответствие с принципите, че ако не я освободя незабавно, това само би забавило църковната работа. Нямаше нужда да чакам да събера оценките на братята и сестрите, преди да я освободя. Освен това братята и сестрите не разпознаваха Ян Ли, а бяха подведени от нея. Дори и да ги бях помолила да напишат оценка, тя щеше да е безсмислена. Чиста формалност и загуба на време. Трябваше да я освободя на момента и да я разоблича как не върши никаква действителна работа, като дам на братята и сестрите известна проницателност за нея и да ги освободя от нейното подвеждане. Ето какво означава да изпълня отговорността на водач. Но по този въпрос аз бях живяла според философията на Сатана, като използвах измама, за да предпазя себе си. Не бях практикувала истината и не бях поела и най-малка отговорност. Ако продължавах така да изпълнявам дълга си, щях да бъда отритната от Бог. Знаех, че Ян Ли е лъжеводач, но не посмях да я освободя на момента, защото се страхувах хората да не ме нарекат надменна. Това показваше, че не разбирах какво представлява надменността, нито пък разбирах неща като да имаш чувство за справедливост и да се придържаш към принципи. Чрез търсене и размишление стигнах до разбирането, че надменността на човека издава неговия сатанински нрав. Когато хората не търсят истините принципи, а винаги смятат себе си за прави, държат на собствените си идеи и гледни точки, и карат всички да им се подчиняват, това е самонадеяност, надменност и самоправедност. Да имаш чувство за справедливост означава да отстояваш истината и да защитаваш делото на Бог. Чрез търсене и молитва човек може да получи потвърждение кой начин на действие отговаря на истината и на Божието слово, и може да отстоява истината и да защитава църковната работа, и да устои в това до края, независимо какво мислят или казват другите. Това е проявление на притежанието на чувство за справедливост. В действителност, нашето определяне на Ян Ли като лъжеводач бе основано на принципи. Освобождаването ѝ щеше да е от полза за църковната работа. Да се постъпи така щеше да е в съответствие с принципите и да покаже чувство за справедливост. Но аз се бях страхувала, че без съгласието на братята и сестрите, освобождаването на Ян Ли щеше да накара хората да кажат, че съм надменна и самонадеяна. Не можех да различа надменността от притежанието на чувство за справедливост. Гледах на нещо положително като на нещо негативно. Това ме направи неспособна да освободя себе си и ме накара да отбягвам да направя правилното нещо. Видях, че разбирането ми е напълно изопачено. Щом братята и сестрите не можеха да разпознаят един лъжеводач, тогава аз можех да разговарям с тях. Не можех да позволя на страха си от суровите критики на другите да ме спре да отстоявам принципите. Трябваше да приема внимателната проверка на Бог и да защитя интересите на църквата, независимо какво си мислят те. И така на следния ден ние освободихме Ян Ли.

След това с моята сестра партньорка разговаряхме с братята и сестрите въз основа на Божието слово и разнищихме поведението на Ян Ли: как тя редовно не съумява да върши действителна работа и как не желае да приеме истината. След общението братята и сестрите осъзнаха, че са били измамени от привидното усърдие на Ян Ли, и разбраха как да разпознават дали един водач е пригоден или не. Те стигнаха до разбирането, че, за да направиш това, не трябва да гледаш техните дарби, сладкодумие или колко заети изглеждат. Вместо това трябва да гледаш дали се стремят към истината или не, дали вършат действителна работа, разрешават действителни проблеми и постигат реални резултати в своята работа. Като виждах как братята и сестрите придобиват това познание, се зарадвах, и научих, че като изпълняваш дълга си в съответствие с истините принципи, можеш да получиш напътствието на Бог. Преди това се безпокоях, че ако освободя Ян Ли веднага, братята и сестрите няма да могат да го приемат и ще кажат, че съм надменна. Но сега виждам, че всичко това е било във въображението ми, и че когато постъпих в съответствие с истините принципи, братята и сестрите не ме осъдиха. Вместо това, от тази ситуация, те се научиха на проницателност. Не след дълго църквата избра подходящ водач, братята и сестрите започнаха да водят нормален църковен живот, а работата отново можеше да функционира нормално. Бях много щастлива да видя всичко това и научих, че да действаш и да изпълняваш дълга си в съответствие с истините принципи е единственият начин да добиеш одобрението на Бог. След това аз съзнателно изоставих своите лични интереси и започнах да върша всичко на основата на истините принципи, практика, която донесе мир в сърцето ми и ме освободи.

Чрез това преживяване видях, че съм била егоистична и измамна. За да предпазя собствената си репутация и статус, аз оставих църковните интереси настрана, и ако не беше разобличението на Божиите слова, аз нямаше да разбера себе си и нямаше да се променя. В същото време вече разбирам колко е важно да търся истините принципи във всичко, което правя, и че само чрез търсене на истината и действане в съответствие с принципите мога да изпълнявам дълга си по начин, който отговаря на критериите.