Когато бях водач, някои братя и сестри докладваха, че Ян Ли, водачът на една църква, за която отговарях, не върши никаква истинска работа. Чрез реално разследване установих, че Ян Ли се занимава по цял ден с общите въпроси, така че няма време да върши нищо от работата на един църковен водач. Когато и да отиде на групово събиране, винаги казва, че е заета, а приключи ли с правенето на необходимите подредби, винаги си тръгва забързана. На събиранията почти никога не общува със своите братя и сестри, нито пък действително разбира или разрешава проблемите и затрудненията, с които те се сблъскват в изпълнението на дълга си. Няколко дякони също докладваха, че Ян Ли се среща с тях само веднъж на няколко месеца. Проблемите и затрудненията на нейните братя и сестри не се разрешаваха своевременно, те бяха станали негативни и пасивни в своя дълг, а тяхното навлизане в живота бе затруднено. Освен това някои братя и сестри нямаха чувство за бреме и изпълняваха дълга си през пръсти, а Ян Ли не общуваше с тях, не им помагаше, нито ги освобождаваше своевременно. Един зъл човек прекъсваше и смущаваше църковния живот, но Ян Ли не го изчисти от църквата в разумен срок. Понеже Ян Ли не вършеше действителна работа, църковният живот бе смутен, а най-различни задачи не успяваха да дадат резултати, което доведе нещата до състояние на парализа. Когато разговарях с Ян Ли и разобличих проблемите ѝ, тя не само отказа да приеме думите ми, а дори ги оспори в опит да се оправдае и да прехвърли вината за липсата на резултати в църковната работа върху сестрата, с които бе партньорка. Въз основа на поведението на Ян Ли и виждайки, че тя напълно отказа да приеме истината или да се покае, аз я определих за лъжеводач, който не върши никаква действителна работа, такъв, който трябва да бъде незабавно освободен. Но аз се поколебах. Някои от братята и сестрите не разпознаваха Ян Ли и мислеха, че тя разполага с известни заложби и дарби. Казваха, че тя има бърз ум и е добра в общението по време на събиранията. Тя работи по много часове всеки ден, за да изпълни дълга си, казваха те, и има истинско чувство за бреме. Те я почитаха и я защитаваха. Тъй като всички изглежда имаха високо мнение за нея, си помислих, че в такъв случай, ако я освободя веднага щом се появя, нямаше ли да ме помислят за надменна? Нямаше ли да си помислят, че съм отказала да ѝ дам шанс да се покае? Или може би щяха да си помислят, че просто горя от желание да правя смели промени, за да утвърдя новооткритата си власт и да установя престижа си? Казах си: „Може би братята и сестрите трябва първо да напишат собствените си оценки за Ян Ли. Тогава ще мога да преценя да я освободя ли или не“. Но братята и сестрите не я разпознаваха и техните оценки имаха ниска ориентировъчна стойност. По това време гоненията на ККП бяха толкова сурови, че с братята и сестрите бе невъзможно да се съберем, за да разговаряме и да я разпознаем. Ако изчакам с освобождаването ѝ, докато мога да разговарям с тях, тогава църковната работа щеше да бъде забавена за кой знае колко време. Помислих си: „По-добре първо да я освободя и по-късно да разговарям и да разпозная поведението ѝ пред братята и сестрите“. Но все още бях разтревожена, като се чудех: „Ако на братята и сестрите не им беше даден шанс да напишат оценка преди нейното освобождаване, дали въобще щеше да бъде възможно да ги спечеля на своя страна? Имаше и друга възможност — можех да напиша писмо до водача и да докладвам за ситуацията с Ян Ли. Ако водачът се съгласеше с освобождаването ѝ, тогава щях да го направя. По този начин, дори и да не успеех да получа одобрението на братята и сестрите, нямаше да се налага сама да поемам отговорност за решението. Всички щяха да знаят, че този начин на действие не беше избран само от мен, и така нямаше да кажат такива негативни неща за мен“. Тези мисли не спираха да се въртят в главата ми и най-накрая реших да пиша на водача на следващия ден.

На следващата сутрин казах на моята сестра партньорка за проблема с Ян Ли. Тя също мислеше, че Ян Ли е лъжеводач, който трябва да бъде освободен възможно най-скоро. Предложи да освободя Ян Ли едновременно с написването на писмо, в което да информирам водача. Помислих си, че това също е подходящ начин на действие, но, когато се заех да го приложа, аз отново се поколебах, като си помислих: „Всичко това се основава само на поведението на Ян Ли, което аз съм видяла. Дали без оценка от братята и сестрите всички наистина ще се съгласят да я освободят? Когато дойде времето, ще протестират ли в полза на Ян Ли? Няма ли да кажат, че съм надменна или че не мога да се отнасям справедливо с хората? Ако братята и сестрите не са убедени в моето решение и ме докладват заради него, тогава наистина ще загубя престиж“. Колкото повече мислех за това, толкова по-объркана ставах. Моята сестра видя притесненото изражение на лицето ми и ме попита: „Да не би да се притесняваш заради другите братя и сестри? Че ако освободиш Ян Ли без тяхната оценка, те няма да го приемат? Ние освобождаваме лъжеводачите в съответствие с принципите, за да предпазим църковното дело. Защо си толкова разтревожена от това?“. След като чух думите ѝ, започнах да размишлявам: „Така е. Божият дом ясно изисква от нас да освобождаваме водачите и работниците, които са се разбеснели и които не успяват да вършат никаква действителна работа, за да избегнем забавяне в църковното дело. Вече съм видяла, че Ян Ли е лъжеводач, но продължавам да искам съгласието на братята и сестрите, преди да я освободя. Защо е така?“. Осъзнах, че това положение не е правилно. И така, заедно с моята сестра се опитах да разреша този проблем. И ние видяхме два откъса от Божието слово, които гласяха: „Като водачи и работници вие пренебрегвате проблемите, които възникват при изпълнението на дълга, дори търсите различни претексти и извинения, за да се измъкнете от отговорност, не разрешавате някои проблеми, които сте способни да разрешите, и не докладвате на Горното за проблемите, които не сте способни да разрешите, сякаш те нямат нищо общо с вас, тогава това не е ли това отказ от отговорност? Умно ли е или е глупаво да се отнасяш по този начин към работата на църквата? (Глупаво е.) Такива водачи и работници не са ли лукави? Не са ли лишени от всякакво чувство за отговорност? Когато се сблъскат с проблеми, ги пренебрегват — не са ли те безразсъдни хора? Не са ли те лукави хора? Лукавите хора са най-глупавите сред всички хора. Трябва да бъдеш честен човек, трябва да имаш чувство за отговорност, когато си изправен пред проблеми, и с всички възможни средства трябва да опиташ да търсиш истината, за да ги разрешиш. В никакъв случай не бива да бъдеш лукав човек. Ако се занимаваш само с това да се измъкваш от отговорност и да си измиваш ръцете, когато възникнат проблеми, ще бъдеш заклеймен за това свое поведение дори и сред невярващите, камо ли в Божия дом! Това поведение със сигурност се заклеймява и проклина от Бог и то се ненавижда и отхвърля от Божиите избраници. Бог харесва честните хора и ненавижда измамните и хитрите хора. Бог няма ли да те намрази, ако си лукав и хитруваш? Дали Божият дом просто ще остави да ти се размине? Рано или късно ще ти бъде потърсена сметка. Бог харесва честните и не обича лукавите. Всеки трябва да го разбере ясно и да престане да се обърква и да върши глупости. Временното невежество може да се оправдае, но ако човек изобщо не приема истината, тогава той е прекалено твърдоглав. Честните хора могат да поемат отговорност. Те не се съобразяват със собствените си печалби и загуби, а просто защитават работата и интересите на Божия дом. Те имат добри и честни сърца, които приличат на купи с чиста вода, чието дъно се вижда от пръв поглед. Действията им също са прозрачни. Измамният човек винаги действа хитро, винаги се преструва, все нещо потулва и прикрива и се опакова изключително плътно. Никой не може да прозре такъв тип човек. Хората не могат да проникнат в съкровените ти мисли, но Бог може да проучи внимателно това, което е в най-съкровените кътчета на сърцето ти. Когато Бог види, че не си честен човек, че хитруваш, че никога не приемаш истината, че все се впускаш в измама срещу Него и че никога не Му отдаваш сърцето си, Той не те харесва, а те ненавижда и те изоставя“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (8)). „Всички казвате, че сте загрижени за Божието бреме и ще защитавате свидетелството на църквата, но кой от вас наистина е загрижен за Божието бреме? Запитай се: загрижен ли си за бремето Му? Можеш ли да практикуваш праведност заради Него? Можеш ли да се изправиш и да говориш от Мое име? Способен ли си непоколебимо да практикуваш истината? Имаш ли смелостта да се бориш срещу всички дела на Сатана? Можеш ли да загърбиш чувствата си и да разобличиш Сатана заради Моята истина? Можеш ли да оставиш намеренията Ми да бъдат удовлетворени в теб? Пожертва ли сърцето си в най-решаващия момент? Следваш ли Моята воля? Задай си тези въпроси и по-често размишлявай върху тях“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 13). Божиите слова разобличиха презрените ми намерения сякаш ми свалиха маската. Тогава осъзнах колко съм вероломна. Имах ясно потвърждение, че Ян Ли е лъжеводач и не върши действителна работа. Братята и сестрите не я разпознаваха и даже я обожаваха и защитаваха. Но вместо веднага да я освободя в съответствие с принципите, аз хитрувах, за да предпазя престижа и статуса си. Много добре знаех, че братята и сестрите не я разпознават и няма смисъл да ги карам да пишат оценки. Въпреки това бях готова да загубя време с тази процедура от страх да не ме нарекат надменна след освобождаването на Ян Ли и това да не накърни моя статус и репутация. Прикривах презрените си намерения с извинението, че търся одобрението на братята и сестрите, и даже исках да се допитам до водача, преди да я освободя. Така, дори братята и сестрите да възразят срещу освобождаването ѝ, можех просто да кажа, че водачът се е съгласил, за да не нося тази отговорност сама. Сетих се за всичко възможно, за да се опитам да се предпазя, като играех номера и използвах хитрости, за да стане на моето. Бях толкова лукава! Беше моя отговорност и изискване на Божия дом да отстранявам бързо неподходящите лъжеводачи. Но с моята нерешителност бягах от отговорност. Мислех само как да предпазя престижа и статуса си. Не взех предвид каква пречка и загуба би било, както за църковното дело, така и за навлизането в живота на братята и сестрите, ако не освободя своевременно този лъжеводач. Наблюдавах как лъжеводачът вреди на църквата, но вместо да се изправя и да я разоблича и освободя, за да защитя интересите на църквата, аз все поставях своите интереси на първо място. Даже намерих начин да се измъкна от ситуацията. Държанието ми бе егоистично и презряно! Колкото повече го мислех, толкова по-недостойна се чувствах за този дълг, камо ли да се изправя пред братята и сестрите.

Премислих всичко това. Вярвах в Бог, ядях и пиех от Божиите слова всеки ден и изпълнявах дълга си. Защо тогава, когато се изправих пред проблем, спрях да практикувам истината? Защо не можех да защитя интересите на църквата? Какви точно бяха причините за това? По-късно прочетох един откъс от Божиите слова и започнах да разбирам проблема малко повече. Божиите слова казват: „Има ли сред вас такива, които в сърцето си вярват само в неясния бог на небето, но винаги имат представи за въплътения Бог? Ако наистина има такива хора, тогава те са вярващи в религията. Вярващите в религията не признават въплътения Бог в сърцата си, а дори и да го признаят, винаги имат представи за Него и никога не са в състояние да се покорят. Не е ли така? Строго погледнато, такива хора не са вярващи в Бог. Макар да твърдят, че вярват в Бог, в действителност те не се различават много от вярващите в религията. В сърцата си те вярват единствено в неясния бог. Те са привърженици на религиозните представи и правила. Така че всеки, който не се стреми към истината, който се съсредоточава само върху доброто поведение и спазването на правилата, който не практикува истината и чийто нрав не се променя ни най-малко, това, което този човек прави, е да вярва в религията. Каква черта отличава онези, които вярват в религията? (Те се съсредоточават само върху външните практики и върху това външно да се държат добре.) Какви са принципите и основанията за техните действия? (Сатанинските философии за светските отношения.) Какви сатанински философии за светските отношения и какъв сатанински, покварен нрав има? Изкривяване и измамност; да действаш своеволно; надменност и самонадеяност; да имаш последната дума във всичко; никога да не търсиш истината или да не общуваш с братята и сестрите; и когато предприемаш действие, винаги да мислиш за собствените си интереси, за собствената си гордост и статус — всичко това е да действаш въз основа на сатанински нрав. Това е следване на Сатана. Ако някой вярва в Бог, но не се вслушва в Неговите слова, не приема истината или не се покорява на устроеното и подреденото от Него, ако проявява само определено добро поведение, но е неспособен да се опълчи срещу плътта и не се отказва от гордостта и интересите си, ако макар и привидно да изпълнява дълга си, той все още живее според сатанинския си нрав и ни най-малко не се е отказал от сатанинските си философии и от начина си на съществуване, нито ги е променил, то тогава как би могъл да вярва в Бог? Това е вяра в религията. Такива хора се отричат от нещата и се отдават повърхностно, но ако погледнем пътя, по който вървят, и произхода и отправната точка на всичко, което правят, те не основават тези неща на Божиите слова или на истината, а продължават да действат според собствените си представи и фантазии, субективните си предположения, амбициите и желанията си. Философиите и нравът на Сатана все още служат за основа на тяхното съществуване и действия. По въпросите, по които не разбират истината, те не я търсят, а когато я разбират, не я практикуват, не почитат Бог като велик и не ценят истината. Макар привидно и на думи да вярват в Бог и да Го признават, и макар да изглеждат способни да изпълняват дълга си и да следват Бог, във всичко, което казват и правят, те живеят според сатанинския си нрав. Всички неща, които казват и правят, са разкриване на покварен нрав. Няма да ги видите да практикуват или да преживяват Божиите слова, а още по-малко да проявяват търсене и покоряване на истината във всички неща. В действията си те първо се съобразяват със собствените си интереси и първо изпълняват собствените си желания и намерения. Това ли са хората, които следват Бог? (Не.) […] Такъв човек никога не обръща внимание на това какви са Божиите намерения или изисквания и как хората трябва да практикуват, за да удовлетворят Бог. Макар че понякога се моли пред Бог и общува с Него, той просто разговаря със себе си, а не търси искрено истината. Когато се моли на Бог и чете Неговите слова, този човек не ги отнася към въпросите, с които се сблъсква в реалния живот. И така, в подредената от Бог среда как се отнася той към Божието върховенство, към подреденото и устроеното от Него? Когато се сблъска с неща, които не задоволяват собствените му желания, той ги избягва и им се противопоставя в сърцето си. Когато се сблъска с неща, които причиняват загуби на неговите интереси или пречат на тяхното удовлетворяване, той се опитва по всякакъв начин да търси изход, като се стреми да увеличи собствените си ползи и се бори да избегне всякакви загуби. Той не се старае да удовлетвори Божиите намерения, а само собствените си желания. Това вяра в Бог ли е? Такива хора имат ли връзка с Бог? Не, нямат. Те живеят по низък, мръсен, непримирим и грозен начин. Те не само нямат връзка с Бог, но и на всяка крачка вървят срещу Божието върховенство и Неговите подредби“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Човек не може да бъде спасен, като вярва в религия или участва в религиозни церемонии). Докато размишлявах върху Божиите слова, сърцето ми се разбушува като море по време на буря. Поглеждайки назад към своето поведение, аз бях един от онези хора, разобличени от Бог — вярващ в религията. Въпреки че изглеждах способна да се отрека от себе си и да отдам всичко, аз не търсех истините принципи, когато се сблъсквах с проблем. Винаги мислех единствено за собствените си интереси и живеех според сатанинските правила за оцеляване от рода на „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ и „Разумните хора умеят да се предпазят, като гледат само да не правят грешки“. Тези правила се бяха загнездили дълбоко в сърцето ми. Чувствах, че хората трябва да живеят за себе си, а тези, които не мислят за себе си, са глупаци. Бях приела тези правила като пътеводител за собственото си поведение и така бях станала все по-егоистична, лукава, измамна и презряна. Въпреки че бях прочела толкова много от Божиите слова след като започнах да вярвам в Него, аз все още не приемах истината. Не живеех според Божието слово, а според философията на Сатана. По отношение на въпроса за освобождаването на Ян Ли, знаех, че това, което трябва да направя, е да практикувам истината, и че това ще е полезно за църковното дело и живота на братята и сестрите. Но за да предпазя престижа и статуса си и за да не ме нарекат братята и сестрите надменна, аз избрах да преустановя действията си и само да наблюдавам как един лъжеводач продължава да уврежда и забавя църковното дело. Не защитавах ли този лъжеводач, давайки мълчаливото си съгласие за нейните злодеяния? Ако човек, който истински вярва в Бог и има чувство за справедливост, види как църковното дело бива възпрепятствано, то би действал в съответствие с Божието слово и би се изправил в защита на интересите на църквата. Но когато се сблъсках с подобна ситуация, аз не практикувах истината. Вместо това живеех според светската философия на Сатана. Как можех да съм вярваща в Бог? Бях си мислела, че вярвам в Бог, че мога да се отрека от себе си и да отдам всичко, че мога да страдам и да платя цената за своята вяра. Мислех, че мога да се покоря пред всеки дълг, който църквата ми възложи. Но сега осъзнах, че всичко това е било само безсъдържателно добро поведение. Изправянето пред този проблем ме разкри. Аз нямах реалността на практикуването на истината, а когато изпълнявах дълга си, бях обвързана от покварения си нрав и сатанинска философия. Аз не вярвах в Бог, а в религията. Моята вяра не беше одобрена от Бог, а презирана и ненавиждана от Него. Ако не се покаех, последствията за мен щяха да се наказание и отстраняване.

Прочетох още от Божието слово: „Какъвто и дълг да изпълняваш в Божия дом, трябва да схващаш принципите и да бъдеш способен да практикуваш истината. Ето какво означава да имаш принципи. Ако не можете да видите нещо ясно и не сте сигурни как е правилно да постъпите, трябва да потърсите и да общувате, за да постигнете общо съгласие. Щом определите кое е най-полезно за работата на църквата и за братята и сестрите, направете го. Не се възпирай от каквито и да било правила, не отлагай, не чакай, не бъди пасивен наблюдател. Какви ще бъдат последствията, ако винаги си в ролята на пасивен наблюдател и никога нямаш собствени възгледи, ако все чакаш някой друг да вземе решение, преди да предприемеш каквото и да е, и ако се мотаеш и чакаш, когато никой не е взел решение? Всяка част от работата ще спре и нищо няма да се свърши. Трябва да се научиш да търсиш истината и поне да си способен да постъпваш въз основа на съвестта и разума си. Щом можеш ясно да видиш кой е подходящият начин да свършиш нещо и повечето хора също да смятат, че този метод е приложим, значи така трябва да практикуваш. Не се страхувай да поемаш отговорност, да не оскърбиш някого или да понесеш последствията. Ако човек не върши нищо реално, а все пресмята, страхува се да поеме отговорност и не смее да се придържа към принципите в действията си, то това показва, че е особено хитър и измамен и таи твърде много лукави кроежи. Той иска да се наслаждава на Божията благодат и на Неговите благословии, а да не върши нищо реално. В това няма никаква добродетел. Бог никого не мрази повече от подобни хитри и коварни хора. Каквото и да си мислиш, ако не практикуваш според истината, у теб няма никаква преданост и ти винаги си омърсен от личното си опорочаване, винаги имаш свои собствени намерения и идеи. Бог проучва внимателно всички тези неща и Той знае за тях. Да не би да си мислиш, че Бог не знае за тях? В такъв случай ти си толкова глупав! И ако не се покаеш веднага, няма да имаш Божието дело. Защо няма да имаш Божието дело? Защото Бог проучва внимателно дълбините на човешките сърца и вижда с абсолютна яснота всички твои малки хитри кроежи. Сърцето ти е откъснато от Него и ти не си в единодушие с Него. Кои са основните неща, които държат сърцето ти откъснато от Бог? Твоите мисли, твоите интереси и гордост, твоят статус и твоите малки хитри кроежи. В сърцето ти има стена, която те отделя от Бог, и ти винаги криеш тайни и винаги имаш свои собствени намерения, а това означава неприятности. Ако си с малко по-лоши заложби и имаш малко по-повърхностен опит, но си готов да се стремиш към истината и сърцето ти е винаги в единодушие с Бог, и ако можеш да дадеш всичко от себе си за това, което Бог ти повери, без да правиш никакви номера, тогава Бог ще забележи и това. Ако сърцето ти е винаги откъснато от Бог и ако винаги таиш дребни кроежи, ако винаги живееш за собствените си интереси и гордост, ако винаги правиш изчисления заради тези неща в сърцето си и сърцето ти е заето с тях, и в резултат на това Бог не е доволен от теб, и затова не те просветлява, не те озарява или не ти обръща внимание, а сърцето ти става все по-мрачно, тогава когато изпълняваш дълга си или правиш нещо, ще объркаш всичко и в него няма да има нищо добро. Това е така, защото си толкова егоистичен и подъл, винаги кроиш планове в своя полза и не си искрен спрямо Бог, а се осмеляваш да участваш в измама срещу Бог и се опитваш да мамиш Бог, и не само не приемаш истината, но и хитруваш при изпълнението на дълга си — това не е искрено отдаване на всичко за Бог. И понеже не изпълняваш дълга си искрено, понеже си тук само за да се потрудиш малко, да използваш тази възможност, за да получиш повече облаги, а също така желаеш да заговорничиш, за да получиш слава, придобивки и статус за себе си, и тъй като когато те кастрят, не го приемаш и не се покоряваш, вероятно ще накърниш Божия нрав. Бог проучва внимателно дълбините на човешките сърца. Ако не се покаеш, ще бъдеш в опасност и вероятно ще бъдеш отстранен от Бог, а в този случай никога повече няма да имаш възможност да получиш Божието одобрение“ (Божието общение). Божиите слова ми дадоха път за практикуване. Когато се сблъскаш с проблеми, които не можеш да видиш ясно, можеш да търсиш общение с братята и сестрите, които разбират истината, и да стигнеш до съгласие, преди да пристъпиш към решаването им. Ако виждаш ясно, че планът за действие се съобразява с истините принципи и ще е полезен за църковното дело, тогава трябва да го последваш своевременно. Но ако си нерешителен, ако винаги чакаш одобрението на водача, преди да вземеш своето решение, тогава това вероятно ще забави църковното дело. В действителност, когато освобождаваме неподходящи водачи или работници, също би било съгласно принципите да разберем оценките на братята и сестрите, да направим задълбочена преценка и тогава да решим. Това може да бъде добър начин да се избегне правенето на грешки при освобождаването на водачи и работници. Но принципите не са правила. Те трябва да бъдат използвани гъвкаво в зависимост от обстоятелствата. В случая с освобождаването на Ян Ли моята сестра партньорка и аз вече бяхме потвърдили, че Ян Ли е лъжеводач в съответствие с принципите, че ако не я освободя незабавно, това само би забавило църковното дело. Нямаше нужда да чакам да събера оценките на братята и сестрите, преди да я освободя. Освен това братята и сестрите не разпознаваха Ян Ли, а бяха подведени от нея. Дори и да ги бях помолила да напишат оценка, тя щеше да е безсмислена. Чиста формалност и загуба на време. Трябваше да я освободя на момента и да я разоблича как не върши никаква действителна работа, като дам на братята и сестрите начин да я разпознаят и да ги освободя от нейното подвеждане. Това щеше да е единственият начин да изпълня отговорността си като водач. Но по този въпрос аз бях живяла според философията на Сатана, като я използвах, за да предпазя себе си. Не бях практикувала истината и не бях поела и най-малка отговорност. Ако продължавах така да изпълнявам дълга си, щях да бъда отритната от Бог. Знаех, че Ян Ли е лъжеводач, но не посмях да я освободя на момента, защото се страхувах хората да не ме нарекат надменна. Това показваше, че не разбирах какво представлява надменността, нито пък разбирах неща като да имаш чувство за справедливост и да се придържаш към принципи. Чрез търсене и размишление стигнах до разбирането, че надменността на човека издава неговия сатанински нрав. Когато хората не търсят истините принципи, но са винаги инатливи, държат на собствените си идеи и гледни точки, и карат всички да им се подчиняват, това е самонадеяност, надменност и самоправедност. Да имаш чувство за справедливост означава да отстояваш истината и да защитаваш делото на Бог. Чрез търсене и молитва човек може да получи потвърждение кой начин на действие отговаря на истината и на Божието слово, и може да отстоява истината и да защитава църковното дело, и да устои в това до края, независимо какво мислят или казват другите. Това е проявление на притежанието на чувство за справедливост. В действителност, нашето определяне на Ян Ли като лъжеводач бе основано на принципи. Освобождаването ѝ щеше да е от полза за църковното дело. Да се постъпи така щеше да е в съответствие с принципите и да покаже чувство за справедливост. Но аз се бях страхувала, че без съгласието на братята и сестрите, освобождаването на Ян Ли щеше да накара хората да кажат, че аз съм надменна. Не можех да различа надменността от притежанието на чувство за справедливост. Гледах на нещо положително като на нещо негативно. Това ме направи неспособна да освободя себе си и ме накара да отбягвам да направя правилното нещо. Видях, че разбирането ми е напълно изопачено. Щом братята и сестрите не можеха да разпознаят един лъжеводач, тогава аз можех да разговарям с тях. Не можех да позволя на страха си от мнението на другите да ме спре да отстоявам принципите. Трябваше да приема внимателната проверка на Бог и да защитя интересите на църквата, независимо какво си мислят те. И така на следния ден ние освободихме Ян Ли.

След това с моята сестра партньор разговаряхме с братята и сестрите въз основа на Божието слово и разнищихме работата на Ян Ли: как тя редовно не съумява да върши действителна работа и как не желае да приеме истината. След общението братята и сестрите признаха, че са били измамени от привидното усърдие на Ян Ли, и разбраха как да разпознават дали един водач е пригоден или не. Те стигнаха до разбирането, че, за да направиш това, не трябва да гледаш неговите дарби, сладкодумие или деловия му вид. Вместо това трябва да гледаш дали се стремят към истината или не, дали вършат действителна работа, разрешават действителни проблеми и постигат реални резултати в своята работа. Като виждах как братята и сестрите придобиват това познание, се зарадвах, и научих, че като изпълняваш дълга си в съответствие с истините принципи, можеш да получиш напътствието на Бог. Преди това се безпокоях, че ако освободя Ян Ли веднага, братята и сестрите няма да могат да го приемат и ще кажат, че съм надменна. Но сега виждам, че всичко това е било във въображението ми, и че когато постъпих в съответствие с принципите, братята и сестрите не ме осъдиха. Вместо това, от тази ситуация, те се научиха да разпознават. Не след дълго църквата избра подходящ водач, братята и сестрите започнаха да водят нормален църковен живот, а делото отново можеше да функционира нормално. Бях много щастлива да видя всичко това и научих, че да действаш и да изпълняваш дълга си в съответствие с истините принципи е единственият начин да добиеш одобрението на Бог. След това аз съзнателно се освободих от своите лични интереси и започнах да върша всичко на основата на истините принципи, практика, която донесе мир в сърцето ми и ме освободи.

Чрез това преживявяне видях, че съм била егоистична и измамна. За да предпазя собствената си репутация и статус, аз оставих църковните интереси настрана, и ако не беше разобличението на Божиите слова, аз нямаше да разбера себе си и нямаше да се променя. В същото време вече разбирам колко е важно да търся истините принципи във всичко, което правя, и че само чрез търсене на истината и действане в съответствие с принципите, мога да бъда пригодна да изпълнявам дълга си.