През декември миналата година ме кастриха заради безотговорно изпълнение на дълга ми. След известно размишление осъзнах, че по това време изпълнението на дълга ми наистина беше безотговорно. Като църковен водач следях само работата по текстовете и пренебрегвах всички други задачи, които не бяха пряко под моята отговорност или не засягаха репутацията и статуса ми. Въпреки че можех да използвам времето си по-ефективно, за да проследя повече работа, това ми се струваше неприятно и уморително, затова не желаех да полагам допълнителни усилия. В резултат на това не бях наясно със закъсненията при видеозадачите. В действителност не бях свършила истинска работа. Като видях, че Божият дом не ме освободи и ми даде шанс да продължа да изпълнявам дълга си, си помислих: „Трябва наистина да се покая и да компенсирам за дълга си“.

След това през деня проследявах заснемането на видеоклиповете със свидетелства за преживяване, а през нощта преглеждах документите. Графикът ми беше препълнен всеки ден. Въпреки че имах по-малко свободно време, всеки ден се чувствах пълноценно. По-късно всяка нощ си лягах в два-три часа сутринта и се събуждах около седем сутринта. По онова време не се чувствах уморена. Смятах, че като оставам до късно, ще мога да свърша повече работа, което беше по-добре, отколкото да се отдам на удобството, както преди. По-късно сестрите около мен забелязаха, че съм пребледняла и че често оставам будна до късно през нощта, и ми напомниха да си лягам по-рано. Друга сестра ме попита: „Ти стоиш толкова до късно през нощта и рядко си почиваш по обед. Можеш ли да издържаш на това всеки ден?“. Помислих си: „Значи моите братя и сестри са видели страданията ми. Тогава понасянето на това изпитание си заслужава. Поне всички могат да видят, че съм се покаяла и че съм човек, който може да понесе страдание в изпълнението на дълга си, а не човек, който търси удобството“. През този период, когато видех някои сестри да си лягат в единадесет часа, в сърцето си ги гледах пренебрежително и си мислех: „Това е твърде удобно. Вие не се тревожите, не бързате да изпълните дълга си, нито пък проявявате внимание към Божиите намерения“. За да им покажа, че моето отношение към изпълнението на дълга ми е различно, продължих да си лягам късно и да се събуждам рано. Но тъй като дългите нощи продължаваха, тялото ми започна да проявява неблагоприятни реакции. Около единадесет или дванадесет часа всяка нощ сърцето ми започваше да бие учестено. Знаех, че будуването до късно е вредно за организма, и Бог многократно провеждаше общение за поддържането на нормален график на сън. Но започнах да си мисля: „Ами ако си легна по-рано? Какво ще си помислят братята и сестрите за мен? Ще кажат ли: „Когато дойде времето да се сблъскаш с кастрене, можеше да изтърпиш малко трудности и да платиш някаква малка цена, но с течение на времето истинското ти лице се разкри и нищо не се е променило“?“. Не исках братята и сестрите да останат с такова впечатление за мен. За да поддържам образа на човек, който е имал чувство за бреме, дори когато бях много уморена през нощта, стисках зъби и продължавах упорито. В средата на деня не смеех да подремна прекалено дълго от страх братята и сестрите да не кажат, че се отдавам на плътта. Понякога, когато не дремвах по обед и се чувствах наистина уморена, изпивах чаша кафе, за да остана бодра. Понякога, когато работех до късно през нощта и виждах, че другите братя и сестри са още в офиса, нарочно вдигах шум, за да разберат, че и аз работя до полунощ. Когато някои братя и сестри в различни часови зони ми изпращаха съобщения, дори да си бях легнала, им отговарях. Винаги, когато казваха: „Толкова е късно, а ти все още не си заспала. Почини си малко!“, чувствах вътрешна радост, тъй като си мислех, че братята и сестрите виждат усилията ми. Когато накрая висшестоящият водач ме попиташе за представянето ми, независимо от това как се е получила работата ми, моето отношение към изпълнението на дълга ми щеше да бъде оценено като достойно. Дори и да нямаше постижения, определено имаше усърдна работа. Със сигурност братята и сестрите щяха да похвалят поведението ми на покаяние и да видят в мен водач, който върши истинска работа. Мисълта за тези неща винаги ме караше да се чувствам доста сигурна.

Но заради това че дълго време заспивах късно, всяка сутрин се събуждах със сърцебиене, и тъй като мозъкът ми беше уморен, не можех да се съсредоточа добре, докато преглеждах документи през деня. Ефективността на работата ми беше ниска през деня, затова трябваше да стоя до късно вечер, за да свърша повече работа. Тъй като заспивах късно през нощта, на следващата сутрин приключвах със закуската почти в осем часа. Исках да се занимавам с духовната си практика, но чувствах, че няма достатъчно време, затова набързо преглеждах някои от Божиите слова и без да размишлявам задълбочено, започвах да работя. Писането на статии стана още по-голямо предизвикателство; чувствах се твърде заета с изпълнението на дълга си, за да имам каквото и да е време. По-късно проблемите с дълга ми започнаха да възникват един след друг и тогава започнах да размишлявам: възнамерявах да изпълнявам дълга си добре, защо тогава все се появяваха още и още проблеми? Защо ефективността при изпълнението на дълга ми намаляваше? Осъзнах, че ако продължавам в този порочен кръг, не само че ще се изтощя физически, но и от работата ми няма да има резултати. Трябваше бързо да променя тази ситуация.

След това се замислих: знаех, че да стоя до късно, е вредно за здравето ми и понижава ефективността при изпълнението на дълга ми, защо тогава продължавах да го правя? Като се замислих, осъзнах, че през този период правех нещата, за да изглеждам по определен начин пред хората. Тогава се замислих как Бог е разнищил антихристите за подобно поведение и затова потърсих Божиите слова по този въпрос, за да ги прочета. Всемогъщият Бог казва: „Някои хора свидетелстват за себе си с помощта на езика и изричат някои думи, с които се изтъкват, докато други хора използват модели на поведение. Какви са проявленията на това, че човек използва модели на поведение, за да свидетелства за себе си? На пръв поглед той се държи по начин, който по-скоро е съгласно представите на хората, привлича вниманието им и се възприема от тях като доста благороден и по-скоро съответстващ на моралните норми. Заради тези модели на поведение хората мислят, че той е благороден, че притежава почтеност, че наистина обича Бог, че е много благочестив и наистина има богобоязливо сърце и че е човек, които се стреми към истината. Той често показва някои външни признаци на добро поведение, за да подведе хората — това не намирисва ли също на превъзнасяне и свидетелстване за себе си? Обикновено хората се превъзнасят и свидетелстват за себе си с помощта на думи, като използват ясна реч, за да изразят колко различни са от останалите и колко по-мъдро мнение имат от другите, за да се издигнат в очите на хората и да спечелят тяхното възхищение. Има обаче някои методи, които не включват изрично изказване, при които вместо това хората използват външни практики, за да свидетелстват, че са по-добри от другите. […] Ще дам един много прост пример. На пръв поглед някои хора изглеждат изключително заети, когато изпълняват дълга си. Те умишлено продължават да работят по време, когато другите се хранят или спят, а когато другите започнат да изпълняват дълга си, те отиват да ядат или да спят. С каква цел го правят? Искат да привлекат внимание и да покажат на всички, че са толкова заети да изпълняват дълга си, че нямат време нито за ядене, нито за сън. Такъв човек си мисли: „Вие всъщност не носите бреме. Защо сте толкова активни в яденето и спането? Некадърници! Вижте мен, аз работя, докато всички вие ядете, и все още съм на работа през нощта, когато вие спите. Способни ли сте да страдате така? Аз мога да понеса това страдание и давам пример с поведението си“. Какво мислите за този вид поведение и проявление? Тези хора не го ли правят умишлено? Някои хора правят тези неща умишлено. И що за поведение е това? Тези хора искат да са в разрез с общоприетото. Искат да се различават от мнозинството и да покажат на хората, че по цяла нощ усърдно изпълняват дълга си, че са особено способни да понасят страдания. Така всички ще ги съжаляват особено много, ще проявяват специално съчувствие към тях и ще смятат, че имат толкова тежко бреме на плещите си, че са затънали в работа до шия и са твърде заети, за да се хранят или да спят. И ако не могат да бъдат спасени, тогава всички ще умоляват Бог за тях, ще се застъпват за тях пред Бог и ще се молят за тях. По този начин тези хора използват добри модели на поведение и практики, които са съгласно човешките представи, като например понасяне на трудности и плащане на цена, за да изиграят другите хора и с измама да изтръгнат съчувствие и похвала от тях. И какъв е крайният резултат от това? Всички, които са се докоснали до тях и са ги видели да плащат цена, в един глас ще кажат: „Нашият водач е най-компетентният, най-способният да понася страдания и да плаща цена!“. Тогава не са ли постигнали целта си да подведат хората? Тогава един ден Божият дом казва: „Вашият водач не върши действителна работа. Занимава се и работи безцелно, действа безразсъдно, своеволно и тиранично. Объркал е работата на църквата, не е свършил нищо от това, което трябва, не е вършил евангелската работа или работа по създаването на филми и църковният живот също е в безпорядък. Братята и сестрите не разбират истината, нямат навлизане в живота и не могат да пишат статии със свидетелства. Най-жалкото е, че не могат дори да разпознаят лъжеводачите и антихристите. Подобен водач е твърде некомпетентен. Той е лъжеводач, който трябва да бъде отпратен!“. При тези обстоятелства лесно ли ще бъде да се отпрати? Може би ще е трудно. Тъй като всички братя и сестри го одобряват и подкрепят, ако някой се опита да отпрати този водач, братята и сестрите ще протестират и ще отправят искане към Горното да го задържи. Защо ще има такъв резултат? Защото този лъжеводач и антихрист използва външно добри модели на поведение, като например понасяне на трудности и плащане на цената, както и добре звучащи думи, за да трогне, да подкупи и да подведе хората. След като използва тези илюзии, за да подведе хората, всички ще се застъпват за него и няма да са способни да го оставят. Те очевидно знаят, че този водач не е свършил много действителна работа и че не е водил Божиите избраници към разбиране на истината и придобиване на навлизане в живота, но въпреки това тези хора го подкрепят, одобряват го и го следват, без да се интересуват дали това означава, че няма да придобият истината и живота“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Четвърта точка: те се превъзнасят и свидетелстват за себе си). Видях, че това, което Бог разобличаваше, беше моето поведение. Откакто висшестоящият водач ме скастри, че изпълнявам дълга си без чувство за бреме и не върша истинска работа, тайно реших да се покая и да се променя. Първоначално наистина имах известна положителна практика, като възнамерявах да компенсирам дълга си с практически действия. Но постепенно естеството на поведението ми започна да се променя. Когато оставах до късно и получавах внимание и грижи от братята и сестрите, исках да докажа на всички чрез реалното си поведение, че съм се покаяла през това време и съм готова да платя цената при изпълнението на дълга си. Ако един ден висшестоящият водач попиташе всички каква е оценката им за мен, със сигурност братята и сестрите щяха да се изкажат положително, което щеше да докаже, че не съм безделник или безотговорен водач. Затова неуморно понасях страданията и оставах до късно, като използвах това, за да демонстрирам предано изпълнение на дълга си, дори нарочно се изтъквах пред братята и сестрите. Понякога, когато явно бях много уморена и ми се искаше да спя, все пак се опитвах да си легна последна, за да подчертая „натоварения си график“ като водач. Понякога, тъй като оставах будна до късно, се чувствах психически изтощена и разконцентрирана през деня. В този случай би било нормално да подремна за малко. Въпреки това, за да поддържам имиджа си на човек с чувство за бреме, понякога не почивах по обед, освен когато не можех да издържам повече, а дори и тогава не смеех да спя прекалено дълго, тъй като се страхувах, че всички ще си помислят, че си угаждам. Като оставах будна до късно през нощта, ако имаше все още будни братя и сестри, исках да разберат, че продължавам да упорствам. Дори изпращах съобщения на братя и сестри в други страни, за да разберат повече хора, че съм човек, който е готов да понася страдания заради дълга си, така че да си изградя имидж на трудолюбив човек. Като виждах, че Бог разобличава езика, който някои хора, използват, като изричат хвалебствени думи, за да свидетелстват за себе си и да спечелят високо мнение за себе си, а други прилагат поведение, което съответства на човешките представи, считано за благородно и относително съответстващо на моралните норми, за да подвеждат другите, като ги карат да им се възхищават и да ги почитат, осъзнах, че чрез оставането до късно вечер и страданието се опитвам да изградя благоприятен образ за себе си. Исках да спечеля благоразположението на всички и използвах това добро поведение на понасяне на страдания и плащане на цена, за да се изтъкна и да заблудя другите, което е проява на антихристите. Помислих си как фарисеите са били лицемери, които умишлено са се молели в синагогите и по ъглите на улиците, и са гледали тъжно по време на пост. Те също така уголемявали филактериите си и демонстрирали това, че дават милостиня, само за да се покажат и да свидетелстват за себе си чрез тези външни прояви на добро поведение. Всичко, което правели фарисеите, е било с цел да подведат и да оплетат хората, за да се утвърдят и да накарат хората да ги почитат. Фарисеите вървели по пътя на противопоставянето на Бог. Вместо да се съсредоточа върху истините принципи при изпълнението на дълга си, аз вървях по погрешен път, манипулирах с външни прояви, за да подвеждам другите и да печеля възхищението им. Колко подло наистина!

Продължих да размишлявам: Какви аспекти на покварения ми нрав се криеха зад това, че страдах до късно през нощта? Прочетох един откъс от Божието слово: „Антихристите изпитват неприязън към истината, те изобщо не приемат истината, което ясно показва един факт: антихристите никога не действат според истините принципи, те никога не практикуват истината, което е най-яркото проявление на антихриста. Освен репутацията и статуса, както и това да бъдат благословени и възнаградени, другото, което те преследват, е да се наслаждават на плътските удобства и на предимствата на статуса. При това положение те естествено предизвикват прекъсвания и смущения. Тези факти показват, че това, към което се стремят, и тяхното поведение и проявления не се харесват на Бог. И това в никакъв случай не са действията и моделите на поведение на хора, които се стремят към истината. Например някои антихристи, които са като Павел, имат решимостта да страдат, когато изпълняват дълга си, могат да стоят будни по цяла нощ и да не се хранят, когато си вършат работата, могат да подчинят собствените си тела, могат да преодолеят всяка болест и дискомфорт. И с каква цел правят всичко това? Да покажат на всички, че са способни да загърбят себе си, способни са на себеотрицание, когато става въпрос за Божието поръчение; че за тях има само дълг. Такъв човек показва всичко това пред другите хора. Когато хората са наоколо, той не почива, когато трябва, дори умишлено удължава работното си време, става рано и си ляга късно. Каква обаче е работоспособността и каква е ефективността на дълга им, когато антихристите се трудят така от зори до здрач? Тези неща са извън обсега на техните съображения. Те се опитват да вършат всичко това само пред другите, за да могат другите хора да ги видят как страдат и да видят как отдават всичко на Бог, без изобщо да помислят за себе си. Що се отнася до това дали дългът, който изпълняват, и работата, която вършат, се изпълняват в съответствие с истините принципи, те изобщо не мислят за това. Всичко, за което мисли такъв човек, е дали външното му добро поведение е било видяно от всички, дали знаят за него, дали е направил впечатление на всички и дали това впечатление ще предизвика възхищение и одобрение у тях, дали тези хора ще правят жестове на одобрение зад гърба му и дали ще го хвалят с думите: „Той наистина може да понася трудности, по своя дух на издръжливост и изключителна упоритост той превъзхожда всички ни. Това е човек, който се стреми към истината, който е способен да страда и да понася тежко бреме, той е стожер на църквата“. Антихристът е доволен да го чуе. В сърцето си той си мисли: „Толкова умно беше от моя страна да се преструвам така, толкова умно беше от моя страна да го направя! Знаех, че всички ще гледат само външната страна, а те харесват тези добри модели на поведение. Знаех, че ако действам така, ще спечеля одобрението на хората, ще ги накарам да ми вдигнат палец, да ми се възхищават в дълбините на сърцата си, ще ги накарам да гледат на мен благосклонно и никой никога повече няма да ме гледа отвисоко. И ако дойде ден, в който Горното открие, че не съм вършил действителна работа, и ме отпрати, несъмнено много хора ще се застъпят за мен, ще плачат за мен, ще ме призовават да остана и ще говорят в моя полза“. Той тайно се радва на фалшивото си поведение. Дали тази радост не разкрива и природата същност на антихриста? И каква е тази същност? (Нечестивост.) Точно така — това е същността на нечестивостта. Подвластни на тази същност на нечестивост, антихристите развиват състояние на самодоволство и себевъзхищение, което ги кара тайно да протестират срещу Бог и да Му се противопоставят в сърцата си. На пръв поглед изглежда, че плащат голяма цена и плътта им понася много страдания, но дали наистина са внимателни към Божието бреме? Наистина ли отдават всичко на Бог? Могат ли предано да изпълняват дълга си? Не, не могат. […] Нима антихристите не притежават нечестив нрав? Зад страданията си те крият подобни амбиции и фалш и затова Бог ненавижда подобни хора и подобен нрав. Антихристът обаче никога не вижда и не признава този факт. Бог проучва внимателно най-съкровените кътчета на човешкото сърце, докато човекът вижда само външния облик на хората. Най-глупавото нещо при антихриста е, че той не признава този факт, нито може да го види. И затова прави всичко възможно да използва доброто поведение, за да се прикрие и да се възвеличае, така че другите да мислят, че може да страда и да понася трудности, да понася страдания, каквито обикновените хора не могат, да върши работа, каквато обикновените хора не могат, така че другите да си мислят, че притежава издръжливост, че може да подчинява тялото си и че не се съобразява със собствените си плътски интереси или удоволствия. Понякога дори умишлено ще носи дрехите си, докато не се поизцапат, и няма да ги пере. Няма да ги изпере дори когато започнат да миришат. Прави всичко, което кара другите хора да го почитат. Колкото повече е пред други хора, толкова повече прави всичко възможно да се покаже, за да видят другите, че се различава от обикновените хора, че желанието му да отдава всичко на Бог е по-голямо от това на обикновените хора, че решимостта му да страда е по-голяма от тази на обикновените хора и че издръжливостта му да понася страдания е по-голяма от тази на обикновените хора. При тези обстоятелства антихристът изгражда подобно поведение, а зад това поведение се крие желанието дълбоко в сърцето на антихриста хората да го почитат и да имат високо мнение за него. И когато постигне целта си, когато чуе хорските похвали и когато види, че хората му хвърлят завистливи, възхитени и признателни погледи, тогава се чувства щастлив и удовлетворен в сърцето си“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Десета част)). От Божиите слова видях, че нравът на антихристите е нечестив. Когато се сблъскват с проблеми, те не търсят истините принципи или как да действат в съответствие с Божиите намерения. Вместо това те се съсредоточават върху външното поведение, като дисциплинират собствените си тела, опълчват се срещу плътта си и използват привидно добро поведение, за да подвеждат другите. Аз се държах по подобен начин. След като оставах до късно вечер за определен период от време и получих положителна обратна връзка, понеже братята и сестрите демонстрираха загриженост и дори възхищение към мен, започнах да вярвам, че страданията ми и плащането на цената си заслужават. За да поддържам имиджа си на човек с чувство за бреме, умишлено удължавах работното си време. Дори когато можех да си почина по-рано, отлагах съня си до много късно. Бог каза, че антихристите действат само пред други хора, тъй като ги е грижа единствено дали действията им се виждат и дали оставят добро впечатление у другите. Що се отнася до положителните неща, като например дали работата им е продуктивна или ефективността на работата им, те изобщо не проявяват внимание към тези неща. Точно така се държах и аз. Наскоро, поради липсата на чувство за бреме при изпълнението на дълга ми и неспособността ми да върша истинска работа, бях изправена пред кастрене. Ако наистина исках да се покая, трябваше да се замисля за покварения си нрав, да обмисля как да подобря ефективността на работата и да положа повече усилия в истините принципи. Вместо това, аз удължавах работното си време и оставах до късно вечер, за да поддържам представата за себе си. Умът ми не беше ясен, докато изпълнявах дълга си късно вечер, а през деня се чувствах замаяна и концентрацията ми беше слаба. Като цяло ефективността на работата ми беше ниска. Въпреки това не проявих внимание към това дали работата в Божия дом няма да се забави. Стига да можех да си създам добър имидж в сърцата на братята и сестрите, това ми беше достатъчно. Използвах възможностите да изпълнявам дълга си, за да се изтъкна и да спечеля възхищение. Работех за статус, а не за да изпълня дълга си и да удовлетворя Бог. Мислите ми бяха твърде подли и нечестиви. Нещо повече, вътре в мен се криеше една още по-достойна за презрение идея. Когато ме кастреха, знаех, че братята и сестрите и висшестоящият водач наблюдават дали съм се променила. Но си мислех, че истинската работа и разрешаването на действителни проблеми са твърде уморителни и може да няма незабавни резултати, докато това да се опълчваш на плътта, като стоиш до късно, беше сравнително лесно. Дори ако някой ден не се справех добре с работата си, братята и сестрите пак щяха да се застъпят за мен, защото, ако не постиженията ми, поне виждаха моите усилия. По този начин, дори и да ме освободяха, нямаше да е твърде неловко. Поне всички щяха да видят, че мога да понасям страдания и имам желание да върша добра работа. Като размишлявах върху тези мисли и намерения, се почувствах отвратена от себе си. Предишната липса на реална работа от моя страна вече беше забавила задачите и трябваше да бъда заменена. Божият дом ми даде възможност да продължа да практикувам, но аз не се покаях и не се промених. Вместо това се опитвах да подвеждам другите с повърхностни страдания и така задълбочих грешките си. Дори и оставането до късно да може временно да подведе другите, Бог проучва внимателно дълбините на човешкото сърце. Начинът, по който се самоизтъквах и се представях в по-добра светлина, би Го накарал да изпитва отвращение и неприязън. Освен това Бог измерва водачите по това дали могат да вършат истинска работа, а не по това дали могат да стоят до късно, или да работят дълго. Независимо колко дълго работят, ако не могат да откриват и разрешават проблеми в работата, да водят общение за истината, за да помагат на братята и сестрите да разрешават трудностите при навлизането в живота или да постигат действителна ефективност при изпълнението на своите отговорности, тогава това не може да бъде окачествено като действителна работа.

По-късно отново се замислих. Бог винаги е изисквал от нас да поддържаме нормален график на съня и да се придържаме към естествените ритми на тялото. И все пак аз не следвах Божиите слова. Дори вярвах, че максимата „Отдай се на задачата и се стреми да даваш всичко от себе си до смъртта си“ е нещо възхитително. Неуморно се придържах към това да изпълнявам дълга си по този начин. Къде точно беше грешката в тази гледна точка? Потърсих Божиите слова по този въпрос. Всемогъщият Бог казва: „Бог ти е дал свободна воля, интелекта на нормалната човешка природа, както и съвест и разум, каквито трябва да притежава едно човешко същество. Ако ги използваш добре и правилно, следваш законите за оцеляване на физическото тяло, правилно се грижиш за здравето си, вършиш неотклонно каквото Бог иска от теб и постигаш каквото Бог изисква да постигнеш, то това е достатъчно и също така е много просто. Бог искал ли е от теб да се отдадеш на задачата и да се стремиш да даваш всичко от себе си до смъртта си? Искал ли е от теб да се измъчваш? (Не.) Бог не изисква подобни неща. Хората не бива да се измъчват, а да имат малко здрав разум и да удовлетворяват правилно различните потребности на тялото. Пий вода, когато си жаден, добави към храната си, когато си гладен, почивай, когато си уморен, прави упражнения, след като си седял дълго време, отиди на лекар, когато си болен, придържай се към три хранения на ден и поддържай живота на нормалата човешка природа. Разбира се, трябва също и да изпълняваш нормалния си дълг. Ако дългът ти включва дадено специализирано познание, което не разбираш, трябва да се заемеш да го изучаваш и практикуваш. Това е нормален живот. Различните принципи на практикуване, които Бог излага за хората, са все неща, които интелектът на нормалната човешка природа може да схване, неща, които хората могат да разберат и да приемат и които ни най-малко не надхвърлят границите на нормалната човешка природа. Всички те са в рамките на постижимото за хората и по никакъв начин не излизат извън границите на това, което е редно. Бог не изисква от хората да бъдат свръхчовеци или видни личности, докато поговорките за морално поведение принуждават хората да се стремят да бъдат свръхчовеци или видни личности. Те не само трябва да поемат великата кауза на страната и народа си, но и от тях се изисква да се отдадат на задачата и да се стремят да дават всичко от себе си до смъртта си. Това ги принуждава да се откажат от живота си, което е в пълно противоречие с Божиите изисквания. Какво е отношението на Бог към живота на хората? Бог пази хората в безопасност във всяка ситуация и ги предпазва да не изпаднат в изкушение и в други опасни затруднения и защитава живота им. С каква цел го прави Бог? Да накара хората да водят добър живот. С каква цел кара хората да водят добър живот? Той не те принуждава да бъдеш свръхчовек, нито да държиш в сърцето си всичко, което е под небето, нито да се тревожиш за страната и народа, а още по-малко да заемаш Неговото място в господството над всички неща, в устройването на всички неща и в господството над човечеството. По-скоро Той изисква от теб да заемеш правилното място на сътворено същество, да изпълниш дълга на сътворено същество, да изпълняваш дълга, който хората трябва да изпълняват, и да правиш това, което хората трябва да правят. Има много неща, които трябва да правиш, и те не включват това да властваш над съдбата на човечеството, да държиш в сърцето си всичко, което е под небето, или да държиш в сърцето си човечеството, родината си, църквата, Божията воля или Неговото велико начинание за спасяване на човечеството. Тези неща не са включени. В такъв случай какво включват нещата, които трябва да правиш? Те включват поръчението, което Бог ти поверява, дълга, който Бог ти възлага, и всяко изискване, което Божият дом ти поставя във всеки период. Това не е ли просто? Не е ли лесно да се направи? Прави се много просто и лесно. Хората обаче винаги разбират Бог погрешно и си мислят, че Той не ги приема сериозно. Има хора, които си мислят: „Хората, които са повярвали в Бог, не бива да се смятат за толкова важни, физическото им тяло не бива да поглъща вниманието им, а те трябва да страдат повече и да не си лягат твърде рано вечер, защото Бог може да е недоволен, ако си легнат твърде рано. Те трябва да стават рано, да си лягат късно и да се трудят през нощта в изпълнение на дълга си. Дори и да не постигат резултати, трябва да стоят будни до два-три часа сутринта“. В резултат на това подобни хора се преуморяват, докато не се изтощят дотолкова, че дори ходенето изисква върховно усилие, и въпреки това казват, че именно изпълнението на дълга им ги изтощава. Това не се ли дължи на глупостта и невежеството на хората? Има и други, които си мислят: „Бог не е доволен, когато носим малко по-специални и хубави дрехи, нито е доволен, че всеки ден ядем месо и хубава храна. В Божия дом можем само да се отдаваме на задачата и да се стремим да даваме всичко от себе си до смъртта си“. И те смятат, че като вярващи в Бог трябва да изпълняват дълга си до смърт, в противен случай Бог няма да ги пощади. Така ли е в действителност? (Не.) Бог изисква от хората да изпълняват дълга си отговорно и предано, но не ги принуждава да претоварват телата си, а още по-малко изисква от тях да бъдат нехайни или да си пилеят времето. Виждам, че някои водачи и работници подреждат хората да изпълняват дълга си по този начин, при което не изискват ефективност, а само прахосват времето и енергията на хората. Факт е, че те пропиляват живота на хората. В крайна сметка в дългосрочен план някои хора развиват здравословни проблеми и проблеми с гърба, болят ги коленете и се чувстват замаяни всеки път, когато погледнат към екрана на компютъра. Как е възможно това? Кой го е причинил? (Сами са си го причинили.) Божият дом изисква всички да отиват да почиват не по-късно от 22:00 ч., но някои хора си лягат чак в 23:00 или 24:00 ч., което се отразява на почивката на останалите. Някои хора дори упрекват тези, които почиват нормално, че копнеят за удобствата на живота. Това е неправилно. Как можеш да вършиш добра работа, ако тялото ти не е добре отпочинало? Какво казва Бог за това? Как Божият дом регулира това? Всичко трябва да се върши според Божиите слова и условията на Божия дом и само това е правилно. Някои хора имат нелепи разбирания, винаги стигат до крайности и дори възпират другите. Това не е съгласно истините принципи. Някои хора просто са нелепи глупаци без никаква проницателност и си мислят, че за да изпълняват дълга си, трябва да стоят будни до късно дори когато не са заети с работа, без да си позволяват да спят, когато са уморени, без да допускат да кажат на когото и да е, ако са болни, и дори по-лошо, без да си позволяват да ходят на лекар, което смятат за загуба на време, която забавя изпълнението на дълга им. Правилен ли е този възглед? Защо вярващите все още измислят такива нелепи възгледи, след като са изслушали толкова много проповеди? Как са уредени работните условия в Божия дом? Трябва да излизате в почивка не по-късно от 22:00 ч. и да ставате в 6:00 ч., както и да си осигурите осем часа сън. Освен това се подчертава, многократно дори, че трябва да се грижите за здравето си, като правите физически упражнения след работа и се придържате към здравословна диета и режим, за да избегнете здравословни проблеми по време на изпълнение на дълга си. Някои хора обаче просто не разбират, не могат да се придържат към принципите или да спазват правилата, а ненужно остават до късно и се хранят с неподходящи неща. След като се разболеят, не са в състояние да изпълняват дълга си, а тогава вече е безсмислено да съжаляват“ (Словото, Т.6, – За стремежа към истината I. Какво означава човек да се стреми към истината (12)). От Божиите слова видях, че Божиите изисквания към хората са много практични — когато си гладен, яж; когато си уморен, почивай; когато си болен, потърси медицинска помощ. Бог не изисква от хората да бъдат свръхчовеци или да нарушават нормалния ритъм на тялото, за да изпълняват дълга си. Въпреки това, поради погрешното ми разбиране, мислех, че да заспиваш рано, е признак на мързел, а будуването до среднощ и пренебрегването на съня представляват предано изпълнение на дълга. Особено когато видях, че дори невярващите се стремят към усърдие по този начин, последвах този стремеж. Още от детството училищата и обществото ни бяха научили да се учим от моделите на трудолюбие в обществото. Някои от тях неотклонно стояха на работните си места в продължение на десетки часове и накрая се сриваха от преумора, а някои дори внезапно умираха на работните си места. Техният дух на всеотдайност беше възхваляван и по-младите поколения им се възхищаваха. Бях приела тази погрешна гледна точка и исках да докажа, че имам чувство за бреме при изпълнение на дълга си, като стоя до късно. Но всъщност около единайсет или дванайсет през нощта сърцето ми започваше да бие учестено. На следващата сутрин се събуждах с тежко главоболие и отпаднало тяло. Отнемаше ми доста време да се настроя, преди да мога да вляза в работен режим. Тъй като фокусът ми не беше остър, процентът на грешките при изпълнение на дълга ми се увеличи и ефективността на работата ми не беше висока. И тъй като се събуждах късно, пропусках духовната си практика и отивах направо на работа. Всеки ден не успявах да се самоанализирам във връзка с разкритата от мен поквара или да обобщя отклоненията при изпълнението на дълга си. Изпълнявах дълга си в състояние на труд, без навлизане в живота, и ефективността на работата ми ставаше все по-лоша. За да спечеля възхищението на другите, прекарвах тези допълнителни два-три часа, като оставах до късно будна. Ефективността на работата ми обаче не се подобри много и в дългосрочен план здравето ми се влоши. Осъзнах, че това да стоя до късно будна, за да докажа преданото изпълнение на дълга си, беше най-глупавото и абсурдно нещо. Също така осъзнах, че всички мисли, внушавани на хората от Сатана, като например „Отдай се на задачата и се стреми да даваш всичко от себе си до смъртта си“, „Пролетните копринени буби тъкат, докато умрат, и свещите горят, докато сълзите им пресъхнат“, са вредни за хората и увреждат живота им. Само Бог обича и цени човешкия живот, като определя нормални часове за работа и почивка, и позволява на хората да живеят и работят според нормални правила. В това има Божия любов. Бог изисква от хората да изпълняват дълга си на сътворени същества с преданост. Тази преданост не се изразява в това да насилваме телата си до болест и изтощение, а да изпълняваме дълга си по най-добрия възможен начин, като обръщаме внимание на това да се вглеждаме в собствения си покварен нрав, да търсим истината и да действаме според принципите. Това, което аз проявих обаче, беше глупава преданост, просто добро поведение, представено така, че да подведе хората. Когато разбрах това, се почувствах по-разкаяна и задължена. Не можех да продължавам с тази неправилна мотивация в изпълнението на дълга си.

На следващия ден отново планирах работния си график, така че да си лягам и ставам рано и да правя упражнения сутрин и вечер. След като пробвах това за известно време, сърцебиенето и ускореният ми сърдечен ритъм в общи линии изчезнаха. Освен това, като ставах рано сутрин, можех да отделям време за духовна практика и за писане на статии със свидетелства за преживяване. Сърцето ми също беше сравнително спокойно. Чрез разумно разпределение на времето ефективността на работата ми се подобри, а и психическото ми състояние също се подобри много.