В началото на 2021 г. приех делото на Всемогъщия Бог в сетните дни. Активно посещавах събранията и четях Божието слово, а след повече от два месеца поех дълга на напояващ дякон. По това време имахме събрание на дяконите всеки уикенд, на което обсъждахме проблемите и трудностите, които срещахме в дълга си, и споделяхме постигнатото, проявената поквара и как сме я обмислили и разбрали чрез Божието слово. Преди всяко събрание бях много нервна и дълго мислех, защото не знаех какво да им кажа. Притеснявах се да споделям за своята поквара и недостатъци от страх другите да не си съставят лошо мнение за мен. Например, тъкмо бях започнала да напоявам новодошли. Много неща не знаех и нямах опит. Тревожех се, че новодошлите няма да ме харесат и че ще решат, че не мога да ги напоявам добре, затова вече не исках този дълг. Не исках обаче да призная за състоянието си на събранието на дяконите, за да не си помислят другите, че не съм способна да споделям с тях. Също така бях нетърпелива с някои новодошли и не исках да го кажа от страх да не решат, че имам лоша човешка природа. Бях обаче и напрегната, защото, ако нищо не кажех на събранието, те несъмнено щяха да решат, че съм по-неспособна от някои други. Не исках да се излагам или пък те да ме гледат отвисоко. След като помислих, накрая реших просто да кажа нещо незначително и не твърде засрамващо, като например, че съм мързелива, което е често срещан проблем. Така другите нямаше да ме виждат като по-нисша.

И така, на събранието водачът попита за моите преживявания през това време и какво знание съм добила за покварения си нрав, а аз споделих, каквото бях планирала. Когато приключих, си отдъхнах облекчено, но ми беше неудобно и ме гризеше съвестта. Знаех, че не съм казала истината и че стореното от мен бе против Божията воля. Помислих си за думите на Господ Исус: „Говорът ви да бъде: Да, да! Не, не! А каквото е повече от това, е от лукавия“ (Матей 5:37). „Истина ви казвам, ако не се обърнете и не станете като дечицата, няма да влезете в небесното царство“ (Матей 18:3). Мислейки си за тези думи, се почувствах много виновна. Лъжите идват от Сатана и са зло. Бог обича честните хора и само те могат да влязат в небесното царство. Лъжците и лицемерите не могат да влязат в Божието царство. Бог мрази такива хора и в крайна сметка те несъмнено ще бъдат унищожени от Него. Щом осъзнах това, се разстроих много и се изплаших да не бъда отхвърлена от Бог. Отправих молитва към Бог и Го помолих да ме напътства, за да стана честен човек. Реших да кажа истината на следващата среща и да разкрия покварата си. Когато обаче стана време за това, все още нямах нужния кураж. Притеснявах се, че ако споделя за покварата и недостатъците си, братята и сестрите ми ще помислят, че съм по-покварена от тях. Струваше ми се твърде трудно да кажа истината. При тази мисъл не исках да присъствам на събранията на дяконите. Страхувах се обаче, че братята и сестрите ми ще ме питат защо не съм отишла и тогава нямаше да знам какво да кажа. Колкото повече мислех, толкова по-объркана и нещастна бях. Не знаех какво да направя. На едно събрание братята и сестрите споделяха за преживяванията и знанието си, както обикновено, а аз изобщо не знаех какво да кажа, затова просто мълчах и слушах. Бях разочарована от себе си. Винаги се преструвах и все не практикувах истината. Не можех дори една честна дума да кажа. Чувствах се нещастна, затова отправих молитва към Бог да ме изведе от това състояние.

По-късно прочетох този откъс от Божието слово: „Трябва да търсите истината, за да разрешите всеки проблем, който възниква, независимо какъв е той, и по никакъв начин не трябва да се прикривате или да си поставяте маска за пред другите. Вашите недостатъци, вашите слабости, вашите грешки, вашите покварени нрави — бъдете напълно открити по отношение на всички тях и общувайте помежду си за тях. Не ги задръжайте в себе си. Да се научиш как да бъдеш открит е първата стъпка към навлизането в живота и е първото препятствие, което най-трудно се преодолява. Щом веднъж си го преодолял, навлизането в истината е лесно. Какво означава да направиш тази стъпка? Това означава, че ти отваряш сърцето си и показваш всичко, което имаш, добро или лошо, положително или отрицателно, като оголваш себе си пред погледа на другите и на Бог. Ти не скриваш нищо от Бог, не укриваш нищо, не прикриваш нищо, не проявяваш хитрост и измама и си също така открит и честен с другите хора. По този начин ти живееш в светлината и не само Бог ще те проучва, но и други хора също ще могат да видят, че действаш принципно и до известна степен прозрачно. Не е необходимо да използваш каквито и да е методи, за да защитаваш репутацията, имиджа и статуса си, нито да прикриваш или замазваш грешките си. Не е необходимо да полагаш тези безполезни усилия. Ако можеш да се освободиш от тези неща, ще бъдеш много спокоен, ще живееш без окови или болка и ще живееш изцяло в светлината“ („Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Трета част“). От Божието слово разбрах, че никога не трябва да прикриваме покварените си състояния. Трябва да ги представяме на Бог и да се молим, да размишляваме, да се опитваме да разберем, както и да отворим сърцата си пред нашите братя и сестри, за да разобличим покварата си и да потърсим истината. Така ще разберем себе си по-добре и ще се справим с покварения си нрав. За да запазя имиджа и статуса си обаче, не исках да разкрия своята поквара и трудности, нито да потърся истината заедно с братята и сестрите ми. Винаги пазех сърцето си затворено, така че никой да не ме разкрие, но и не изпитвах облекчение от живота в мрак. Осъзнах, че не мога да продължавам така и че трябва да практикувам според Божието слово, да разкрия състоянието си на братята и сестрите ми и да поискам помощ от тях. Веднага след края на събранието една от сестрите дойде при мен да сподели свое скорошно преживяване. Реших, че това е шанс да ѝ се разкрия, но все още бях малко смутена, защото не знаех какво ще си помисли за мен. Притеснявах се да не каже, че съм много нечестен човек. Затова се помолих на Бог: „Боже, не искам повече да се прикривам. Не искам повече да тая истинските си мисли. Много съм изморена. Боже, искам да бъда честен човек, моля те, напътствай ме“. След като се помолих, казах на моята сестра всичко, което не се осмелих да разкрия на събранието. След като казах всичко, почувствах огромно облекчение. Сестрата сподели, че ме разбира, и ми изпрати откъс от Божиите слова. „Основната характеристика на измамника е, че никога и с никого не разговаря открито и не споделя съкровените си мисли дори и с най-добрия си приятел. Той е изключително непроницаем. Не е задължително да е стар, нито да е много ангажиран в светските дела, а дори може и да не е опитен, но въпреки това е непроницаем. Той е по-скоро демон, отколкото човешко същество. Не е ли измамник по природа? Той се крие толкова дълбоко, че никой не може да го прозре. Колкото и думи да изрича, трудно се разбира кои от тях са истина и кои — лъжа, и никой не знае кога казва истината и кога лъже. Освен това е особено умел в прикриването и софистиката. Често прикрива истината, като създава фалшиви впечатления у хората, така че да виждат само илюзорния му облик. Преструва се на възвишен, добър, добродетелен и откровен човек, когото хората харесват и одобряват, и в крайна сметка всички му се възхищават и го уважават. Колкото и време да прекараш с такъв човек, никога не знаеш какво мисли. Възгледите му и неговото отношение към всякакви хора, въпроси и неща са спотаени в сърцето му. Никога и пред никого не разкрива тези неща. Никога не ги споделя дори и с най-близкия си довереник. Когато се моли на Бог, може дори да не сподели какво таи в сърцето си или какво си мисли действително. Не само това, а и се опитва да се преструва, че има човешка природа, че е много духовен и че се е посветил на стремежа към истината. Никой не може да види какъв е нравът му и що за човек е той“ („Словото“, Т.4, „Разобличаване на антихристите“, „Петнадесета точка (Първа част)“). От Божието слово осъзнах, че измамните хора не говорят от сърце с другите, нито разкриват истинското си състояние пред тях. Вместо това те често се прикриват и преструват. Видях, че съм точно както е разкрил Бог. Осъзнах, че откакто съм станала напояващ дякон, имам много недостатъци и проявявам много покварени нрави, и нямам любов и търпение към новодошлите. Трябваше да отворя сърцето си и да потърся решения на тези проблеми заедно с братята и сестрите ми. Тревожех се обаче, че ако кажа истината, те ще ме презрат и ще ме считат за по-нисша, затова не исках да им кажа какво е истинското ми състояние. Избягвах важните неща и им казвах несъществени неща или проблеми, които според мен много хора имат. Правех го, за да крия тъмната си страна и най-съкровените си мисли. За да накарам другите да имат добро мнение за мен, аз се преструвах и създавах погрешно впечатление. Заблуждавах братята и сестрите си. Бях толкова хитра и лицемерна!

По-късно моята сестра ми изпрати още един откъс от Божиите слова: „Всъщност всеки знае защо лъже. Хората се опитват да се съревновават с останалите и да се представят за такива, каквито не са, заради личната си изгода и гордостта си или заради суетата и статуса си. В крайна сметка обаче другите разкриват и разобличават лъжите им, а те са посрамени и губят достойнството и репутацията си. Всичко това се дължи на прекомерно многото лъжи. Лъжите ти станаха твърде много. Всяка твоя дума е опорочена и неискрена. Нито дума, изречена от теб, не може да се счита за вярна или честна. Макар да не изпитваш срам, когато лъжеш, дълбоко в себе си се чувстваш опозорен. Гризе те съвестта, имаш ниско мнение за себе си и си мислиш: „Защо водя толкова жалък живот? Толкова ли е трудно да казвам истината? Трябва ли да прибягвам до лъжи заради гордостта си? Защо животът ми е толкова изтощителен?“. Не е нужно да водиш изтощителен живот. Ако практикуваш да бъдеш честен, ще можеш да живееш спокоен, свободен и независим живот. Ти обаче си избрал с лъжи да пазиш гордостта и суетата си. В резултат на това съществуването ти е уморително и окаяно, но сам си го причиняваш. Човек може и да изпита гордост, като излъже, но какво е това чувство на гордост? То просто е безсмислено и напълно безполезно. Да лъжеш означава да продадеш репутацията и достойнството си. Това отнема достойнството и репутацията на човека, а Бог е недоволен и отвратен. Струва ли си? Не. […] Ако си човек, който обича истината, ще понесеш всякакви страдания, за да я практикуваш. Дори това да означава да пожертваш репутацията и статуса си и да понесеш подигравки и унижения от останалите, няма да имаш нищо против. Стига да си способен да практикуваш истината и да удовлетвориш Бог, това е достатъчно. Хората, които обичат истината, избират да я практикуват и да бъдат честни. Това е правилният път и той е благословен от Бог. Какво избира човек, ако не обича истината? Избира да прибягва до лъжи, за да защити репутацията, статуса, достойнството и името си. Ще предпочете да мами, а Бог да го презре и отхвърли. Такива хора отхвърлят както истината, така и Бог. Те избират собствената си репутация и статус и искат да са измамни. Не се интересуват от това дали Бог е доволен и дали ще ги спаси. Бог може ли да спаси такива хора въпреки това? Категорично не може, защото са избрали грешния път. Те могат да живеят само с лъжи и измами. Могат да водят само мъчителен живот на говорене на лъжи, които после прикриват и всеки ден си блъскат главата, за да се защитават. Напълно си се объркал, ако си мислиш, че с лъжи можеш да защитиш репутацията, статуса, суетата и гордостта, които желаеш. Всъщност, като лъжеш, не само не успяваш да запазиш суетата и гордостта си, достойнството и името си, но и пропускаш възможността да практикуваш истината и да бъдеш честен човек, а това е още по-страшно. Дори в конкретния момент да успееш да защитиш репутацията, статуса, суетата и гордостта си, ти си пожертвал истината и си предал Бог. Това означава, че напълно си загубил възможността Той да те спаси и да те доведе до съвършенство, а това е най-голямата загуба и цял живот живот ще съжаляваш. Измамниците никога няма да разберат това“ („Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Само ако е честен, човек може да живее като истинско човешко същество“). След като прочетох Божието слово, се замислих над себе си. За да поддържам имиджа и статуса си и за да не ме подценяват, преди всяко събрание си блъсках ума да измисля как да споделям по време на събранието. Ако разкриех истинското си състояние, се опасявах, че братята и сестрите ми ще имат лошо впечатление за мен. Ако обаче не кажех нищо, също се опасявах братята и сестрите ми да не ме помислят за лоша и да ме презрат. В отчаянието си исках да избягам от тази ситуация. Видях, че за да запазя имиджа и статуса си, си блъсках ума и бях нещастна, и все пак не исках да се разкривам, да бъда честен човек и да кажа на братята и сестрите ми какво е истинското ми състояние и трудности. Бях толкова измамна! Въпреки че за известно време запазих имиджа си в сърцата на хората, загубих достойнството си, шанса си да бъда честен човек и възможността си да потърся истината. На всяко събрание бях толкова изморена и изобщо не изпитвах облекчение. Бях изцяло в плен на покварения си нрав. От братята и сестрите се очаква да ядат и пият Божиите слова на събранията и да споделят опита и знанията си за Божието слово. Ако имаме проблеми или трудности, можем да си помагаме и да се учим взаимно от силните си страни. Така е по-лесно да придобием делото на Светия Дух и да разберем истината. На събранията обаче винаги мислех как да споделям по такъв начин, че да избегна презрение, за да имат хората добро мнение за мен. Всичките ми мисли бяха посветени на това. Твърде трудно и изморително беше да живея по този начин.

По-късно прочетох друг откъс от Божието слово: „Когато разговаряте с другите, способни ли сте да бъдете откровени и да кажете това, което наистина мислите? Човек има надежда да придобие истината, ако винаги казва онова, което наистина е в сърцето му, ако говори честно и ясно, ако е искрен, ако никога не изпълнява дълга си небрежно и формално, и ако може да практикува истината, която разбира. Ако човек все се преструва и крие сърцето си, за да не може никой да го прозре ясно, ако създава фалшиво впечатление, за да заблуди останалите, тогава го грози сериозна опасност. Той е в голяма беда и ще му е много трудно да придобие истината. От ежедневието на човека, от неговите думи и действия можете да разберете какви са перспективите му. Ако този човек все се преструва, все се изтъква, значи не приема истината и рано или късно ще бъде разкрит и пропъден. […] Не са ли глупави хората, които никога не откровени, които все се опитват да скрият и потулят нещо, преструват се на порядъчни, искат хората да имат високо мнение за тях, не позволяват на другите да добият пълна представа за тях и искат останалите да им се възхищават? Тези хора са най-глупавите! Защото рано или късно истината за тях ще излезе наяве. По кой път вървят с такова поведение? Това е пътят на фарисеите. В опасност ли са лицемерите, или напротив? Това са хората, които Бог презира най-много, така че смяташ ли, че ги грози опасност? Всички фарисеи вървят по пътя на унищожението!“ („Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Като отдаде сърцето си на Бог, човек може да получи истината“). От Божиите слова разбирам, че Бог иска да сме честни хора, да говорим просто и открито, да не лъжем или мамим, а дори и да проявим поквара, можем да се разкрием и да говорим за това, за да могат другите да видят истинските ни мисли. Като практикуваме истината по този начин, няма да се чувстваме изморени и можем да вървим по пътя на спасението. Тези обаче, които винаги се преструват, прикриват се и не позволяват на другите да видят състоянието им, вървят по грешния път, стават все по-лицемерни и затова никога не могат да поправят покварения си нрав. Това е пътят към погибел. Помислих си за фарисеите преди две хиляди години. Те са били наглед благочестиви и са прекарвали дните си в обяснения на писанието за хората в синагогите. Освен това умишлено са заставали на кръстопът, молейки се, за да си помислят хората, че обичат Бог. Те обаче изобщо не са се страхували от Него, не са Го поставяли над всичко, нито са спазвали Божиите заповеди. Когато Господ Исус се появи и работи, те ясно са видели, че Неговите слова имат власт и мощ и че идват от Бог, но за да запазят статуса и доходите си, те неистово са се противопоставяли на Божието дело и са го заклеймявали, а накрая са разпънали Господ Исус. Видях, че фарисеите привидно са били благочестиви, но в същността си са били коварни и хитри. Били са умели в прикриването и маменето. Правели са всичко, за да мамят и контролират хората и да спечелят тяхната почит и поклонничество. Вървели са по път на съпротива срещу Бог. В крайна сметка са оскърбили Божия нрав и Бог ги е проклел и наказал. Замислих се над себе си. За да имам добър образ в сърцата на другите и за да запазя имиджа и статуса си, аз прикривах своята поквара и говорех само за модели на поведение, обсъждани често от другите. Това не само защитаваше имиджа ми, а и караше хората да мислят, че се разкривам. Не бях ли също толкова измамна, колкото фарисеите? Ужасих се, като осъзнах това. Не можех да продължавам така. Трябваше да бъда честен човек според изискванията на Бог.

След това моята сестра ми изпрати друг откъс от Божието слово. „Днес има много хора, които се съсредоточават върху търсенето на истината и са в състояние да търсят истината, когато им се случи нещо лошо. Ако искаш да се справиш със своите погрешни мотиви и ненормални състояния, трябва да търсиш истината, за да се случи това. Като за начало трябва да се научиш да се отваряш за общение въз основа на Божиите слова. Разбира се, следва да избереш правилния получател на това открито общение — най-малкото следва да избереш някого, който обича и приема истината, който има по-добра човешка природа от много други, който е сравнително честен и почтен. Разбира се, би било по-добре, ако можеш да избереш някого, който разбира истината, от чието общение можеш да си тръгнеш подпомогнат. Намирането на такъв човек, с когото да общуваш открито и да разрешаваш трудностите си, може да бъде ползотворно. Ако избереш грешния човек, някой, който не обича истината, а просто има дар или талант, той ще ти се подиграва, ще те презира и ще те унижава. Това няма да е в твоя полза. От една страна, отварянето и себеразкриването са подходите, които човек би трябвало да следва, когат застава пред Бог и Му се моли. Това е и начинът, по който човек би трябвало да споделя истината с другите. Недей да таиш нещата в себе си, като си мислиш: „Имам мотиви и трудности. Вътрешното ми състояние не е добро, а е лошо. Няма да споделям с никого. Просто ще задържа всичко в себе си“. Ако винаги задържаш нещата в себе си, без да ги преодоляваш, ще ставаш все по-негативен и състоянието ти ще се влошава все повече. Няма да искаш да се молиш на Бог. Това трудно може да се промени. И така, без значение какво е твоето състояние, независимо дали си негативен или в затруднение, без значение какви са твоите лични мотиви или планове, без значение какво си научил или осъзнал чрез изследване, трябва да се научиш да се отваряш и да общуваш, и докато общуваш, Светият Дух действа. А как действа Светият Дух? Той те просветлява и те озарява, и ти позволява да видиш сериозността на проблема, помага ти да осъзнаеш първопричината и същността на проблема, след това ти дава възможност постепенно да разбереш истината и Неговата воля, и ти позволява да видиш пътя на практиката и да влезеш в истината реалност. Когато човек е способен да общува открито, това означава, че той има честно отношение към истината. Дали човек е честен, се измерва по отношението му към истината“ („Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Трета част“). След като прочетох Божието слово, моята сестра сподели: „Ако искаме да разрешим грешните си състояния, трябва да сме честни хора и да отворим сърцата си в общение с другите. Ако винаги се потулваме, прикриваме и отказваме да се разкрием, винаги ще бъдем в капана на грешните ни състояния, ще загубим напътствията на Бог и ще изпаднем в мрак. Ако, например, някой е болен, той ще намери лекар или ще попита някого с опит. Така ще разбере в какво състояние е, ще получи правилното лекарство и с времето ще сложи болестта под контрол. При все това някои хора, макар да знаят, че са болни, го смятат за маловажно и не искат да обсъждат болестта си. В крайна сметка, от липса на навременно лечение, състоянието им се влошава или дори става животозастрашаващо. Ако искаме да преодолеем грешните си състояния и трудности, е нужно да общуваме открито и да бъдем честни хора. Това е правилният начин на практикуване“. От общението на моята сестра за Божието слово разбрах, че е много важно да сме честни и да се разкриваме. Не вярвах в Бог отдавна и не разбирах истината. Въпреки че разбирах, че съм проявявала покварен нрав, не можех да се справя с него. Трябва да практикувам това да съм честен човек, да разкривам състоянието си и да търся истината. Само така можех да спечеля Божието напътствие, а то щеше да ми помогне и да преборя покварения си нрав. От съвсем скоро бях започнала да напоявам новодошли, така че беше нормално да не разбирам много неща. Когато не разбирах, трябваше да се разкрия, за да потърся истината с братята и сестрите си. По този начин можех да овладея принципите на дълга си малко по малко и да го изпълнявам добре. След това се разкрих на моята сестра за състоянието ми през този период и за трудностите в моя дълг. Тя не само че не ме презря, но и ми изпрати откъс от Божието слово, и сподели за своето преживяване, за да ми помогне. С нейна помощ добих знание за състоянието ми и за проявената поквара и изпитах силно чувство на щастие и облекчение. След това съзнателно практикувах това да съм честен човек и да разкривам състоянието си.

Една вечер организирах събрание на групата. Водачът уреди един водач на група да го проведе заедно с мен. Тази сестра разбираше истината по-добре от мен. По време на събранието тя обсъждаше и разрешаваше проблемите на другите много ефективно, а аз малко ѝ завидях. Притесних се какво ще си помислят другите за мен. Ще ме помислят ли за по-нисша от нея? След събранието водачът попита дали искам да споделя мислите си с нея. Знаех, че трябва да бъда честен човек, да разкрия покварата си на тази сестра и да потърся решение. Затова казах на моята сестра какво бях разобличила в сърцето си. Тя ми изпрати откъс от Божието слово и ми разказа за нейното преживяване. Осъзнах, че завиждам на моята сестра, защото ценях статуса, имах арогантен нрав и исках да ми се възхищават. Осъзнах също, че за да се освободя от завистта, трябва да се моля повече на Бог, да мисля за делото на църквата и за моя дълг и да поставям интересите на църквата на първо място. Това е според Божията воля. Същевременно трябваше сериозно да работя над недостатъците си и да се поуча повече от силните страни на другите, за да компенсирам недостатъците си. Така можех да разбера повече от истината. Много бях доволна, че осъзнах това. Наистина усещах, че щом се разкриех на братята и сестрите ми, всички те, вместо да ме презрат, ми помагаха много.

След като преживях това, разбирам колко важно е да бъдеш честен човек. Само като сме честни и се разкриваме можем да получим делото на Светия Дух и да разберем истината. Разбирам също, че честността може да ни донесе облекчение и свобода и да ни позволи да живеем като хора. Слава на Бог!