От Тами, Южна Корея

Преди работех като дизайнер за църквата. С течение на времето, докато завършвах всякакви видове проекти и изображения, уменията ми значително се подобриха и бях избрана за ръководител на екип. Помислих си: „Фактът, че бях избрана за ръководител на екип, означава, че имам определени умения и работоспособност, че съм по-добра от другите братя и сестри и съм способна да поема отговорността за тази работа. Трябва да ценя този дълг, да работя усърдно, да търся истините принципи и да давам най-доброто от себе си. Не мога да правя грешки, които да спъват работата на църквата. Трябва да покажа на всички, че съм подходяща да бъда ръководител на екип“.

Един ден църковният водач дойде и ми каза: „Църквата се нуждае от фоново изображение за един от нашите видеоклипове с химни. Ще бъде по-трудно да се направи от предишните ни фонове. Тъй като всички останали в момента са заети да работят по различни проекти, бихме искали ти да работиш по него. Мислиш ли, че можеш да се справиш?“. Като чух моя водач да казва това, се замислих: „Никога досега не съм работила върху толкова труден фон, не съм сигурна, че бих могла да гарантирам добри резултати“. Но след това си помислих, „Водачът и братята и сестрите ще обърнат внимание на този проект — аз изпълнявам този дълг вече повече от две години, справяла съм се с доста трудни въпроси и задачи и съм усвоила приличен набор от умения. Може би за пръв път ще опитам силите си с такъв труден фон, и със сигурност ще има някои непредвидени проблеми, но ако не мога да се справя дори с подобна задача, тогава какво ще си помислят всички останали за мен? Ако не мога да се справя с нея, дали ще си помислят, че нямам работоспособност и че не съм постигнала никакъв напредък в дълга си? Всички останали братя и сестри сега работят по собствените си проекти, и ако в този момент се наложи да изпратят някой друг да работи с мен, всички със сигурност ще си помислят, че не мога да се справя с големи отговорности, че не мога да поема тежко бреме в критични моменти и не съм много подходяща за възлагане на важна работа. Не мога да позволя това да се случи! Трябва да се заема с този проект, независимо от всичко. Просто ще потърся това, което не знам, за да мога да свърша всичко както трябва, и да покажа на всички, че мога да се справям с предизвикателни задачи“. След като взех решение, уверено отговорих: „Мога да се справя, няма проблем. Това е просто малко по-труден и по-взискателен фон от останалите. С малко допълнителни усилия мога да гарантирам доброто качество“. Като видя, че изглеждам уверена, водачът кимна с глава и каза: „Имаме кратък срок за този фон и дизайнът трябва да отразява смисъла и чувствата, които са изразени в химна. Ако имаш някакви проблеми, докато го проектираш, веднага се свържи с нас“. Надзорникът ми каза още: „Ако наистина не можеш да го направиш, просто ни кажи и ние ще назначим човек, който да ти помогне“. Кимнах в знак на съгласие, като се чувствах едновременно развълнувана и нервна: бях развълнувана, че работя по такъв важен проект, който щеше да ми спечели възхищение, ако се справя добре, но също така се притеснявах дали ще успея да се справя с такава трудна задача и дали ще мога да осигуря качеството, което те искаха. Но в никакъв случай не можех да разочаровам всички. Трябваше да започна да проучвам веднага, да изпробвам нещата в движение, за да се възползвам максимално от тази рядка възможност. Щях да доведа тази задача докрай, независимо от нейната трудност.

Докато работех по този проект, времето сякаш летеше и се появяваха всевъзможни проблеми. Чувствах как напрежението нараства. Водачът и надзорникът често ме питаха за напредъка в работата ми и дали имам някакви проблеми. Тъй като бях невероятно нервна, просто им казвах, че всичко „върви добре“, докато в действителност треперех: проектът все още имаше много области, които се нуждаеха от подобрение. Той също така изискваше сериозен технически пробив. Наистина нямах представа как ще се получи крайният резултат. Ако не се окажеше добър, щяха ли всички да видят колко неумела съм всъщност и да кажат, че не съм способна и просто се опитвам да се изтъкна? Тъй като бях обещала, че ще се справя, нямаше ли накрая да се унижа, ако сега кажа, че не мога да го свърша? Затова просто трябваше да стисна зъби и да решавам нещата в движение. Все още не бях разработила концепция, така че обмислянето на идеи отне известно време. Веднъж водачът дойде в студиото ни и известно време ме наблюдаваше как работя, така че нарочно преминах към по-лесна част от проекта и я изготвих бързо, за да създам впечатление, че всичко е под контрол. В действителност обаче бях толкова нервна, че дланите ми се изпотяваха. След като водачът си тръгна, преминах отново към по-трудната част и започнах да си блъскам главата. Дълго време я обмислях, но все така не можех да измисля начин да се справя с нея. Дори тогава не исках да призная, че има проблем, притеснявах се, че водачът ще постави под съмнение работоспособността ми. Помислих си, че след като вече съм дала такова гръмко обещание, щеше да е голям срам да се отдръпна. Трябваше просто да стисна зъби и да разбера нещата в движение, но бях много неефективна и се чувствах емоционално изтощена. Последната вечер останах до късно, за да довърша дизайна. Моят водач и надзорникът ми го погледнаха и казаха, че изглежда добре и че е нужно само малко „да се пипне“. Въпреки това не можех да се развеселя — чувствах се потисната.

По-късно, по време на духовната си практика, прочетох един откъс от Божиите слова: „Ако живееш с често чувство на обвинение в сърцето си, чувстваш се неспокоен, нямаш мир или радост и ако често си разтревожен и скръбен за всякакви неща, какво показва това? Просто че не практикуваш истината и че не оставаш непоколебим в свидетелството си за Бог. Когато живееш насред сатанински нрав, ти действаш според собствената си воля, не обичаш да практикуваш истината и дори предаваш истината, като прибягваш до всякакви средства, за да постигнеш целите си. Защитаваш само собствената си суета, гордост, репутация, статус и интереси. Това не е ли да си егоистичен и достоен за презрение? Когато винаги живееш за себе си и за собствените си интереси, животът става изключително болезнен. Ти имаш толкова много егоистични желания, обвързаности, окови, опасения и терзания; в теб няма и капка мир или радост. Да живееш за покварената плът не е нищо повече от изключително страдание“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Навлизането в живота започва с изпълнението на дълга). Мислейки за Божиите слова, осъзнах, че причината, поради която не можех да се почувствам щастлива, дори след като завърших дизайна, а вместо това се чувствах изцедена и унила, бе, че имах твърде силно желание за статус. За да избегна разобличаването на недостатъците си, аз се прикривах, като си създавах фасада пред другите. Това не беше ли изтощително? По-късно попаднах на друг откъс от Божиите слова, който ми помогна да разбера по-добре своя покварен нрав. Всемогъщият Бог казва: „По същество хората са сътворени същества. Сътворените същества могат ли да постигнат всемогъщество? Могат ли да постигнат съвършенство и безупречност? Могат ли да придобият умения във всичко, да разберат всичко, да прозрат всичко ясно и да бъдат способни на всичко? Не могат. Въпреки това хората имат един покварен нрав, една пагубна слабост — веднага щом усвоят някакво умение или професия, хората чувстват, че са способни, че имат статус и стойност и че са професионалисти. Каквато и да е истинската им мяра, всички те искат да се представят като някои известни или изключителни личности, да станат донякъде известни фигури и да накарат другите да мислят, че са съвършени и безупречни, без нито един недостатък; те желаят да бъдат възприемани от другите хора като някакви способни, могъщи, изключителни или известни и велики личности, с грандиозен и внушителен образ, с това, че са способни да направят всичко и че няма нещо, което да не могат да направят. Смятат, че ако потърсят помощ от другите, биха изглеждали неспособни и по-нисши, и че хората биха ги гледали отвисоко. Поради тази причина те винаги искат да поддържат фасада. Когато бъдат помолени да направят нещо, някои хора казват, че знаят как да го направят, когато всъщност не знаят. След това, тайно, те търсят информация и се опитват да научат как да го направят, но се оказва, че след като са го изучавали няколко дни, все още не разбират как да го направят. Когато ги попитат как върви работата, те казват: „Почти е готово, почти!“. Но в сърцата си си мислят: „Изобщо не е близо до завършване, нямам представа, не знам какво да правя! Не трябва да се издавам, трябва да продължа да се преструвам, не мога да допусна хората да видят недостатъците и невежеството ми, не мога да допусна да ме гледат високомерно!“. Какъв проблем е това? Това е да страдат просто за да запазят достойнството си на всяка цена. Що за нрав е това? Надменността на такива хора не знае граници и те съвсем са си изгубили разума. Не искат да бъдат простосмъртни, не искат да са обикновени, нормални хора, а искат да са свръхчовеци, изключителни личности или способни хора. Това е толкова голям проблем! По отношение на слабостите, недостатъците, невежеството, глупостта и липсата на разбиране в рамките на нормалната човешка природа, те ще прикрият всичко това и няма да позволят на другите хора да го видят — продължават да се преструват. […] Кажете Ми, хората от този тип не живеят ли винаги в омая? Не сънуват ли? Те не познават себе си, не знаят кои са и не знаят как да изживяват нормална човешка природа. Никога не са правили това, което хората трябва да правят, по практичен начин, нито пък някога са живели като нормални хора. Ако винаги живееш в омая и по объркан начин, не вършиш нещата по практичен начин и винаги живееш според фантазиите си, това означава неприятности — не знаеш как да постъпваш и житейският път, който си избрал, е погрешен“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Петте условия, които трябва да изпълниш, за да поемеш по правилния път на вяра в Бог). Божиите слова разобличиха сегашното ми състояние. Тъй като бях работила известно време в областта на дизайна, бях усвоила някои умения и бях избрана за ръководител на екип, смятах, че имам работоспособност и съм изключително талантлив човек. След като мислех така за себе си, обръщах особено внимание на това какво мислят другите за мен, като се тревожех, че ще забележат недостатъците ми и ще кажат, че не съм годна за тази работа. Особено с това фоново изображение — до момента не бях вършила толкова трудна задача и не бях сигурна дали ще успея, но за да запазя репутацията и статуса си и да спечеля доверието на надзорника и водача си, се преструвах, че всичко е под контрол. Когато се сблъсквах с проблеми и не постигах напредък, не търсех помощ, а се борех сама. Когато моят водач се интересуваше от напредъка ми или от това дали имам някакви проблеми, аз не му казах за реалните си проблеми, въпреки че бях в пълна безизходица. Вместо това излъгах и измамих водача и надзорника, като дори стигнах дотам да се преструвам, че съм висококвалифицирана, за да накарам водача да си мисли, че мога да свърша работата. За нищо не бях искрена, с цел да прикрия неадекватността си. Винаги се преструвах, че съм талантлив работник, така че другите да си мислят, че мога да направя всичко и че знам всичко. Осъзнах, че съм невероятно лицемерна и надменна. Божиите слова гласят: „По същество хората са сътворени същества. Сътворените същества могат ли да постигнат всемогъщество? Могат ли да постигнат съвършенство и безупречност? Могат ли да придобият умения във всичко, да разберат всичко, да прозрат всичко ясно и да бъдат способни на всичко? Не могат“. Всъщност, как може един покварен човек да бъде съвършен и способен на всичко? Нормално е човек да не разбира и да не е способен да върши определени неща, когато изпълнява дълга си, но аз нямах такова отношение към моите недостатъци. Вместо това, упорито се представях за талантлив човек. Не исках да ме възприемат просто като едно обикновено сътворено същество с недостатъци. Стремях се да бъда съвършена и безупречна. Бях толкова надменна, че загубих всякакъв разум. Поради това, че винаги си създавах фалшива фасада при изпълнението на дълга си и се тревожех, че другите ще видят истинската ми същност, и не търсех помощ, когато не разбирах нещо, проектът напредваше бавно, а трябваше бързо да бъде завършен, и аз бях емоционално изтощена. Осъзнах, че е било глупаво от моя страна да се стремя към безупречност. Винаги прикривах недостатъците си, без да имам смелостта да ги призная и да се изправя пред тях. В резултат на това не само бях уморена и лицемерна при изпълнението на дълга си, но и забавях делото на църквата. След като осъзнах това, се помолих на Бог: „Мили Боже! Благодаря Ти за Твоето просветление и напътствие, които ми помогнаха да видя колко жалко е било моето прикриване. Готова съм в бъдеще да поправя погрешните възгледи, които стоят зад стремежа ми, да имам правилно отношение към недостатъците си, да питам, когато не разбирам, да се въздържам от прикриване и преструване и да изпълнявам дълга си, здраво стъпила на земята“.

По-късно прочетох още от Божиите слова: „Независимо с какви проблеми се сблъскваш, трябва да търсиш истината, за да ги разрешиш; категорично не бива да се преструваш или да представяш фалшив образ пред другите. Независимо дали става въпрос за твоите несъвършенства, недостатъци, кусури или покварен нрав, ти трябва да говориш откровено и да общуваш за всички тези неща. Не ги пази в тайна. Да се научиш да разкриваш сърцето си е първата стъпка към навлизане в живота и това е първото препятствие, което е най-трудно за преодоляване. Щом преодолееш това препятствие, ще бъде лесно да навлезеш в истината. Какво ще означава да направиш тази стъпка? Ще означава, че отваряш сърцето си и че разголваш и разкриваш всяка част от себе си — било то добра или лоша, положителна или негативна — и я осветляваш, за да я видят другите хора и за да я види Бог, като не криеш и не притаяваш нищо от Бог, не използваш никакви преструвки, лъжа или измама спрямо Бог и си също толкова откровен с другите хора. По този начин ти ще живееш в светлината; не само Бог ще те проучва внимателно, но и другите хора ще видят, че има принципи и прозрачност в действията ти. Не е нужно да използваш никакви методи, за да защитаваш своята репутация, имидж и статус, нито е нужно да извършваш каквото и да било прикриване или потулване на грешките си. Не е нужно да полагаш тези безполезни усилия. Ако можеш да се избавиш от тези неща, животът ти ще стане много лек, свободен от възпиране и болка, и ти ще живееш напълно в светлината“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Осъзнах, че ако искам да изпълнявам добре дълга си и да получа Божието одобрение, ключът е в търсенето на истината. Независимо какъв покварен нрав съм разкривала или какви проблеми съм имала в изпълнението на дълга си, трябваше да се разкрия пред Бог в молитва, за да търся напътствие, да се освободя от желанието си за репутация и статус, да търся общение с братята и сестрите, да се въздържам от прикриване и преструвки, да бъда открита и да позволя на всички да видят истинското ми лице, да правя само това, на което съм способна, да признавам, когато не съм способна, и да търся истината заедно с другите. Изпълнението на дълга ми по този начин би било по-малко изтощително и затормозяващо — то би било радостно. След като осъзнах това, аз бях открита в общението си с братята и сестрите за покварата, която разкривах в целия процес на проектиране и повдигнах въпросите, с които се бях сблъскала, за да ги обсъдя с тях. Братята и сестрите ме научиха на някои нови техники за работа със софтуер и методи за рисуване. След това продължих да завършвам фоновото изображение и целият процес премина наистина гладко. По-късно някои братя и сестри ми казаха, „Фоновото ти изображение изглежда много по-добре от предишните. Би ли могла някой път да споделиш с нас опита си и това, което си научила?“. Почувствах се толкова щастлива, когато чух това, и почувствах, че наистина съм била полезна. Като се замислих за преживяното при проектирането на фона, осъзнах, че няма нищо лошо в това да имаш недостатъци и няма нищо лошо другите да знаят за тях. Най-важното е да можеш да се разкриеш и да търсиш истината, както и да оставиш настрана своите неправилни намерения и желания. Когато изпълняваш дълга си по този начин, можеш да бъдеш в мир и спокойствие.

Постепенно се научих да предоставям качествени дизайни за трудни проекти и създавах повече завършени произведения от останалите братя и сестри. Те винаги се обръщаха към мен за съвет относно дизайнерски концепции и други технически въпроси. В началото просто им казвах това, което знаех, но когато все повече хора ме питаха, несъзнателно започнах да мисля: „Предполагам, че сега всички признават таланта ми. Иначе защо щяха да ме молят за съвет?“. Без да забелязвам, започнах наистина да се наслаждавам на това чувство на удовлетворение и бях доста доволна от себе си. Но тогава се случи нещо наистина неочаквано. В едно от фоновите изображения, които проектирах за един химн, моят водач забеляза проблем, който нарушаваше принципите, и ме извика да анализираме отклоненията. Той каза, че изображението трябва да се редактира още същия ден, иначе работата ще се забави, и ме попита дали мога да се справя сама с редактирането или имам нужда от помощ от другите. Помислих си: „Аз създадох това изображение, така че ако го прехвърля на някой друг, няма ли да изглежда, че уменията ми са недостатъчни? Дали хората няма да си помислят, че само много говоря, но не мога да се справя с нещо важно? Това не може да се случи! Не мога да се откажа сега. Ако мога да реша този проблем сама, всички ще видят, че мога да се справя с работата си, че съм надеждна и си струва да ме развиват“. Щом осъзнах това, казах на водача, че ще го поправя сама според принципите. Докато редактирах, имаше една част от изображението, за която просто не можех да измисля добра концепция. Тъй като времето изтичаше, а аз все още бях зациклила върху тази концепция, наистина бях много напрегната, просто исках да го направя възможно най-скоро, но колкото и да променях дизайна, той не се получаваше. Бях зациклила върху тази концепция до 5 часа сутринта и все така не можех да измисля нищо. Мислите ми бяха замъглени. Едва тогава започнах да изследвам защо имам този проблем. Изведнъж осъзнах, че причината, поради която проектът ми нарушаваше принципите, беше, че имаше някакъв аспект на принципите, който не разбирах. Необходимостта от тази редакция вече беше забавила работата. Дори не бях сигурна дали моята редакция ще оправи нещата, а това изображение беше спешно необходимо, така че знаех, че трябва да намеря някого, с когото да си сътруднича. Но за да запазя статуса и репутацията си и да прикрия неспособността си, просто се опитвах да се преборя сама. Не забавях ли делото на църквата? Щом осъзнах това, се почувствах невероятно виновна и бързо се помолих на Бог да се покая, „О, Боже! Бях окована от покварения си нрав. Щом имам проблем, се преструвам, че нещата са наред, за да ми се възхищават другите. Не мога правилно да се изправя пред недостатъците си. Много е уморително да изпълнявам дълга си така! Мили Боже, моля те, напътствай ме да разпозная покварата си и да се избавя от суетата си, за да мога да практикувам според Твоите слова“. След молитвата се замислих за следните Божии слова: „Все преследваш величие, благородство и статус. Все преследваш превъзходство над другите. Как се чувства Бог, като вижда това? Той го ненавижда и ще се отдалечи от теб. Колкото повече преследваш величие и благородство, превъзходство над останалите, това да се издигнеш над тълпата, да бъдеш изключителен и да бъдеш забележителен, толкова по-голяма неприязън изпитва Бог към теб. Ако не се самоанализираш и не се покаеш, тогава Бог ще те ненавижда и ще те отхвърли. В никакъв случай не бива да бъдеш човек, към когото Бог изпитва неприязън; трябва да бъдеш човек, когото Бог обича. И така, как можеш да станеш човек, когото Бог обича? Приеми истината покорно, заеми полагащото ти се място на сътворено същество, действай въз основа на Божиите слова, здраво стъпил на земята, изпълнявай дълга си правилно, бъди честен човек и изживявай човешко подобие. Това е достатъчно и това ще удовлетвори Бог. Хората в никакъв случай не бива да таят амбиции или празни мечти, не бива да преследват слава, придобивки и статус, нито да се стремят да се издигнат над тълпата. Още повече, те не бива да се стремят да бъдат свръхчовеци или велики личности, да превъзхождат останалите и да карат другите да ги боготворят. Това е, за което копнеят покварените хора, и това е пътят на Сатана; Бог не спасява такива хора. Ако хората непрестанно преследват слава, придобивки и статус и упорито отказват да се покаят, тогава те не подлежат на изкупление и за тях има само един изход: отстраняване“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Правилното изпълнение на дълга изисква хармонично сътрудничество). Божиите слова бяха насочени точно към моето състояние: винаги преследвах репутация, статус и възхищение. Когато можех да създавам повече завършени проекти от другите и да изпълнявам сложни проекти с гарантирано качество, несъзнателно станах надменна. Нещо повече, когато другите продължаваха да идват при мен с въпроси, получавах дълбоко чувство на удовлетворение и се наслаждавах на усещането, че ми се възхищават. Когато в едно от моите изображения имаше проблем и беше върнато обратно, и водачът предложи друг брат или сестра да помогнат за редактирането му, така че да се спести време, не проявих внимание към делото на църквата, само се тревожех, че ако позволя на други да помогнат, това ще разкрие моята некомпетентност. За да запазя собствената си репутация и статус и да избегна това да ме гледат отвисоко, сама поех редактирането. Когато се сблъсках с проблеми, вместо да помоля за помощ, стисках зъби и си блъсках главата, като забавях всичко. Външно изглеждаше така, сякаш работя извънредно за изпълнението на дълга си, но в действителност просто се опитвах да докажа таланта си, като оправя изображението, и така да дам на хората усещането, че заслужавам доверие и съм надеждна. Виждах, че имам твърде силно желание за репутация и статус. Бог проучва внимателно мислите ни — дори и да бях в състояние да мамя братята и сестрите, не можех да мамя Бог, и без значение колко добре прикривах недостатъците си, ако поквареният ми нрав остане непроменен и не стигна до истината, Бог пак щеше да ме презре и да ме отстрани. Бях забавила делото на църквата в стремежа си към репутация и статус, и ако не се самоанализирах и покаех пред Бог, щях само да мамя себе си и другите, като си вредя. Като осъзнах това, бързо помолих една сестра, която беше добра в проектирането, да ми помогне. С нея обсъдихме как да редактирам изображението и след това имах много по-ясна концепция. Скоро след това завърших редактирането.

По-късно продължих да премислям защо винаги съм се опитвала да прикривам недостатъците си. Видях един откъс от Божиите слова, който ми оказа дълбоко въздействие. Всемогъщият Бог казва: „Срамно ли е да не знаеш как да правиш някои неща? Има ли човек, който може да върши всичко? Няма нищо срамно в това да не знаеш как да вършиш някои неща. Не забравяй, че си просто обикновен човек. Никой не те почита и не те боготвори. Обикновеният човек е точно това — обикновен човек. Ако не знаеш как да направиш нещо, просто кажи, че не знаеш как да го направиш. Защо да се опитваш да се прикриваш? Хората ще се отвратят от теб, ако постоянно се прикриваш. Рано или късно ще се издадеш и тогава ще изгубиш достойнството и почтеността си. Това е нравът на антихриста — антихристите винаги си мислят, че за всичко ги бива, че могат да правят всичко и че са способни и вещи във всичко. Това няма ли да им създаде проблеми? Какво биха направили, ако отношението им беше честно? Биха казали: „Не владея добре това техническо умение. Просто имам известен опит. Приложих всичко, което знам, но не разбирам новите проблеми, пред които сме изправени. Затова трябва да усвоим някои професионални знания, ако искаме да изпълним добре дълга си. Овладяването на професионални знания ще ни позволи да постигнем резултати при изпълнението на дълга си. Бог ни е поверил този дълг, затова имаме отговорността да го изпълняваме добре. Трябва да отидем и да овладеем тези професионални знания с отговорно отношение към дълга си“. Това е практикуване на истината. Човек с нрава на антихрист не би направил това. Ако има някакъв разум, ще каже: „Знам само толкова. Не е нужно да ме почиташ и не се налага да си придавам важност. Това няма ли да улесни нещата? Ужасно е постоянно да се прикриваме. Ако има нещо, което не знаем, можем да го научим заедно и след това да си сътрудничим в разбирателство, за да изпълним добре дълга си. Трябва да се отнасяме отговорно“. Като видят това, хората биха си помислили: „Този човек е по-добър от нас. Когато се изправи пред проблем, не се насилва сляпо да надхвърли възможностите си, не го прехвърля на другите, нито бяга от отговорност, а я поема и подхожда към проблема със сериозно и отговорно отношение. Този човек е добър, сериозен и отговорен към работата и дълга си. Заслужава доверие. Божият дом с право му повери тази важна задача. Бог наистина проучва внимателно дълбините на човешките сърца!“. Като изпълнява дълга си по този начин, той би подобрил уменията си и би спечелил одобрението на всички. Как се стига до това одобрение? Първо, той подхожда към дълга си със сериозно и отговорно отношение. Второ, способен е да бъде честен човек и има практична и ученолюбива нагласа. Трето, не може да се изключи, че има напътствието и просветлението на Светия Дух. Такъв човек има Божията благословия, което е постижимо за хората със съвест и разум. Макар да има покварен нрав, слабости и недостатъци, макар и да не знае как да върши много неща, той все пак е на правилния път на практикуване. Не се прикрива и не заблуждава, има сериозно и отговорно отношение към дълга си и копнеж и благочестиво отношение към истината. Антихристите никога няма да са способни да направят това, защото винаги ще мислят по различен начин от хората, които обичат истината и се стремят към нея. Защо мислят различно? Защото в себе си имат природата на Сатана и живеят според неговия нрав, и винаги се стремят към репутация и статус, и постоянно са изпълнени с желание да постигнат целта си да поемат властта. Те винаги се стремят да използват различни средства, за да заговорничат и мамят, и с всички средства подвеждат хората да се прекланят пред тях и да ги следват. Затова, за да заблудят хората с лъжите си, те намират всякакви начини да се прикриват, да мамят, да лъжат и да заблуждават, да им внушават, че са прави за всичко, че са способни на всичко и че могат да вършат всичко, че са по-умни от другите, че са по-мъдри от тях, че разбират повече от останалите, че във всичко са по-добри от тях, че ги превъзхождат във всяко отношение и дори че са най-добрите от най-добрите във всяка група. Те изпитват такава нужда. Това е нравът на антихристите. Така се научават да се представят за такива, каквито не са, и създават всички тези различни практики и проявления“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: Искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (трета част)). Антихристите са измамни и нечестиви по природа. За да запазят статуса и репутацията си, те биха направили всичко — създават си фалшива фасада, говорят лъжи и мамят другите. Помислих си за един антихрист, който беше отлъчен от нашата църква: за да се утвърди и да спечели възхищение, той не търсеше помощ, когато се сблъскваше с проблеми, и се преструваше, че знае повече, отколкото знаеше, като предпочиташе да забави делото на църквата, за да запази статуса и имиджа си. Споменаваше само успехите, но не и неуспехите си, като няколко пъти причини загуби на делото на църквата, но никога не се разкая. Затова, в крайна сметка, бе отлъчен от църквата. Сравних поведението му с моето собствено: не се съсредоточавах върху търсенето на истините принципи при изпълнението на дълга си, не приемах Божията внимателна проверка, нито изпълнявах дълга си, здраво стъпила на земята, а винаги си създавах фалшива фасада, за да търся възхищението на другите. Явно имаше проблем с моя проект, но въпреки че нямах ясна представа как да го редактирам, не потърсих и не обсъдих нищо с моите братя и сестри, а вместо това бях решена да го поправя сама. Не проявявах внимание към работата на църквата, и докато все още съществуваше и най-малката надежда, не исках да излагам на показ недостатъците си, сякаш забавянето на делото на църквата не беше голям проблем, а най-важното беше да запазя имиджа си. Правех всичко, за да прикрия онова, което застрашаваше имиджа и статуса ми, дори и това да беше невероятно изтощително. Имах чувството, че да загубя така наречения си „добър имидж“ би било все едно да загубя живота си. Действията ми издаваха антихристки нрав. Като осъзнах това, малко се уплаших. Може би не съм вършила всякакви злини като антихристите, но винаги преследвах репутация, статус и възхищение от другите, дори действах измамно и мамех другите. Ако не променях този нрав, в крайна сметка щях да бъда разкрита и отстранена от Бог. Затова се помолих на Бог и се покаях, като желаех да отхвърля суетата и статуса си, за да практикувам според Неговите слова.

По-късно, когато имаше проблеми с моите проекти, с които не можех да се справя сама, бързо се свързвах с някого и разговарях открито с него, търсех и слушах неговите предложения. Също така, понякога те работеха върху проекта заедно с мен. Веднъж имах друг проблем с един дизайн и не успях да постигна напредък, дори след като известно време го обмислях. Моят водач попита за напредъка ми и аз исках да се престоря, но бързо осъзнах, че отново се опитвам да запазя статуса и репутацията си. Тогава се сетих за откъс от Божиите слова: „Откровен си във всичко и излизаш на светло във всички неща; не пазиш неща в тайна, не прикриваш неща и не криеш неща. Вместо това общуваш с братята и сестрите, като се разголваш и разкриваш, като им позволяваш да видят твоите вътрешни идеи и мисли и твоята честна нагласа. По този начин истината постепенно ще пусне корени, ще разцъфти и ще даде плод в теб и малко по малко ще видиш резултати. Твоето сърце ще става все по-честно и все повече ще застава на страната на Бог и ти ще умееш да защитаваш интересите на Божия дом, когато изпълняваш дълга си, а когато не ги защитаваш, твоята съвест ще се чувства неспокойна. Това ще бъде доказателство, че истината е оказала ефект върху теб и се е превърнала в твоя живот“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Божиите слова бяха дълбоко мотивиращи. Знаех, че не бива да продължавам да се преструвам; трябваше да се изправя пред недостатъците си честно и спокойно. Без значение какво мислят другите за мен, трябваше да кажа истината и да потърся решение заедно с другите. В този ден имаше събиране, така че се разкрих в общение за моите трудности и покварата, която бях разкрила. След като говорих за това, се почувствах спокойна. Когато обсъдих всичко с другите, те ми помогнаха да измисля начин да оправя дизайна и скоро след това завърших редактирането. Бях толкова щастлива! Можех да почувствам колко прекрасно е да се разкриеш и да бъдеш честен, без да се преструваш! Благодарение на Божието спасение успях да осъзная това и да постигна преобразяване. Благодаря на Бог!