Това да се преструвам, че разбирам, ме доведе до пълно изтощение

28 април 2024

Преди работех като дизайнер за църквата. С течение на времето, тъй като завърших всякакви видове проекти и изображения, уменията ми значително се подобриха и бях избрана за ръководител на екип. Помислих си: „Фактът, че бях избрана за ръководител на екип, означава, че имам определени умения и таланти в работата си, че съм по-добра от другите братя и сестри и съм способна да поема отговорността за тази работа. Трябва да ценя този дълг, да работя усърдно, да търся истините принципи и да давам най-доброто от себе си. Не мога да правя грешки, които да спъват работата на църквата. Трябва да покажа на всички, че съм създадена да бъда ръководител на екип“.

Един ден църковният водач дойде и ми каза: „Църквата се нуждае от фоново изображение за един от нашите видеоклипове с химни. Ще бъде по-трудно да се направи от предишните ни фонове. Тъй като всички останали в момента са заети да работят по различни проекти, а ако привлечем някой друг да го направи, това би ни забавило, бихме искали ти да работиш по него. Мислиш ли, че можеш да се справиш?“. Като чух моят водач да казва това, се замислих: „Никога досега не съм работила върху толкова труден фон, не съм сигурна, че бих могла да гарантирам добри резултати“. Но след това си помислих, „Водачите и братята и сестрите ще обърнат внимание на този проект — аз изпълнявам този дълг вече повече от две години, справяла съм се с доста трудни въпроси и задачи и съм усвоила приличен набор от умения. Може би за пръв път ще опитам силите си с такъв труден фон, и със сигурност ще има някои непредвидени проблеми, но ако не мога да се справя дори с подобна задача, тогава какво ще си помислят всички останали за мен? Ако не мога да се справя с нея, дали ще си помислят, че не съм талантлив работник и че не съм постигнала никакъв напредък? Всички останали братя и сестри сега работят по собствените си проекти, и ако в този момент се наложи да изпратят някой друг да работи с мен, всички със сигурност ще си помислят, че не мога да се справя с големи отговорности, че съм ненадеждна и че не съм подходяща за водач. Не мога да позволя това да се случи! Трябва да се заема с този проект, независимо от всичко. Просто ще потърся това, което не знам, за да мога да свърша всичко както трябва, и да покажа на всички, че мога да се справям с предизвикателни задачи“. След като взех решение, уверено отговорих: „Мога да се справя, няма проблем. Това е просто малко по-труден и взискателен фон от останалите. С малко допълнителни усилия мога да гарантирам доброто качество“. Виждайки, че изглеждам уверена, водачът кимна с глава: „Имаме кратък срок за този фон и дизайнът трябва да отразява смисъла и чувствата, които стоят зад химна. Ако имаш някакви проблеми докато го проектираш, свържи се с мен веднага“. Надзорникът ми също каза: „Ако наистина не можеш да го направиш, просто ни кажи и ние ще назначим човек, който да ти помогне“. Кимнах в знак на съгласие, чувствайки се едновременно развълнувана и нервна: бях развълнувана, че работя по такъв важен проект, който щеше да ми спечели уважение, ако се справя добре, но също така се притеснявах дали ще успея да се справя с такава трудна задача. Не бях сигурна дали ще мога да осигуря качеството, което те искаха! Но в никакъв случай не можех да подведа всички. Трябваше да започна да проучвам веднага, да изпробвам нещата в движение, за да се възползвам максимално от тази рядка възможност. Щях да доведа тази задача докрай, независимо от нейната трудност.

Докато работех по този проект, времето сякаш летеше и се появяваха всевъзможни проблеми. Чувствах как напрежението нараства. Ръководителят и надзорникът често ме питаха за напредъка ми и дали имам някакви проблеми. Тъй като бях невероятно нервна, просто им казвах, че всичко „върви добре“, докато в действителност треперех: Проектът все още се нуждаеше от сериозен напредък и подобрения. Наистина нямах представа как ще се получи крайният продукт. Ако не се окажеше добър, всички щяха да видят истинското ниво на уменията ми, щяха да кажат, че не съм способна и просто се опитвам да се изтъкна. Мислех, че щом съм обещала, ще се справя, Ако не спазех думата си, това би било като да се прострелям в крака, така че просто трябваше го преглътна и да решавам нещата в движение. Все още не бях разработила концепция, така че мозъчната атака отне известно време. Веднъж водачът дойде в студиото ни и ме наблюдаваше как работя, така че нарочно преминах към по-лесна част от проекта и я изготвих бързо, за да създам впечатление, че всичко е под контрол. В действителност обаче бях толкова нервна, че дланите ми се изпотяваха. След като водачът си тръгна, преминах отново към по-трудната част и започнах да си блъскам главата. Не исках да призная, че има проблем, притеснявах се, че водачът ще постави под съмнение способностите ми. Помислих си, че след като вече съм дала такава голяма заявка, ще е неудобно да се отдръпна. Трябваше просто да стисна зъби и да разбера нещата в движение, но напредвах бавно и се чувствах емоционално изтощена. Последната вечер останах до късно, за да довърша дизайна. Моят водач и надзорникът ми го погледнаха и казаха, че изглежда добре, но има нужда малко „да се пипне“. Въпреки това не изпитвах радост от изпълнението на дълга си. Чувствах се изгубена и не можех да се развеселя.

По-късно, по време на духовната си парктика, прочетох един откъс от Божието слово: „Ако в живота си често си намираш виновни, ако сърцето ти не може да намери покой, ако нямаш спокойствие и радост и често си обзет от тревога и безпокойство за всякакви неща, какво показва това? Че ти просто не практикуваш истината, че не оставаш непоколебим в свидетелството си за Бог. Когато живееш сред нрава на Сатана, често си склонен да не практикуваш истината, да я предаваш, да бъдеш егоистичен и подъл; да поддържаш само своя имидж, своето име, положение и своите интереси. Това, че винаги живееш за себе си, ти носи голяма болка. Имаш толкова много егоистични желания, обвързаности, окови, опасения и огорчения, че нямаш никакво спокойствие и радост. Да живееш заради покварената си плът означава да страдаш прекомерно(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Навлизането в живота започва с изпълнението на дълга). Мислейки за Божието слово, осъзнах, че причината, поради която все още се чувствах изцедена и паднала духом след като завърших дизайна, беше, че имах твърде много се вълнувах от статуса си. За да скрия недостатъците, които проявявах при изпълнението на дълга си, аз се прикривах, като слагах фалшива маска пред другите. По-късно попаднах на друг откъс от Божието слово, който ми помогна да разбера по-добре моят покварен нрав. Всемогъщият Бог казва: „Самите хора са сътворени същества. Сътворените същества могат ли да постигнат всемогъщество? Могат ли да постигнат съвършенство и безупречност? Могат ли да придобият умения във всичко, да разберат всичко, да прозрат всичко и да бъдат способни на всичко? Не могат. Въпреки това хората имат покварен нрав и една пагубна слабост — веднага щом усвоят някакво умение или професия, хората чувстват, че са способни, че имат статус и стойност и че са професионалисти. Колкото и да са обикновени, всички те искат да се представят за някакви известни или изключителни личности, да се превърнат в някакви незначителни знаменитости и да накарат останалите да си мислят, че са съвършени и безупречни и че нямат нито един недостатък. Искат да станат известни, силни или велики личности в очите на останалите и да са могъщи хора, които умеят всичко, и нищо не може да им се опре. Те смятат, че ако потърсят помощ от другите, ще изглеждат неспособни, слаби и непълноценни и че хората ще ги гледат високомерно. Поради тази причина все искат да се преструват. Когато от някои хора се поиска да свършат нещо, те казват, че знаят как да го направят, докато всъщност не знаят. След това тайно проверяват как се прави и се опитват да се научат, но след няколкодневно изучаване, продължават да не разбират как да го направят. Когато ги питат как се справят, те казват: „Почти е готово!“. В сърцата си обаче си мислят: „Още съм далеч, нямам представа и не знам какво да правя! Не трябва да се изпускам, трябва да продължа да се преструвам, не мога да допусна хората да видят недостатъците и невежеството ми, не мога да допусна да ме гледат високомерно!“. Какъв е проблемът? Изживяват истински ад в опит да запазят достойнството си на всяка цена. Що за нрав е това? Надменността на такива хора не знае граници и те съвсем са си изгубили разума. Не желаят да са като всички останали, не искат да са обикновени, нормални хора, а искат да са свръхчовеци, изключителни личности или важни клечки. Това е толкова голям проблем! Що се отнася до слабостите, недостатъците, невежеството, глупостта и неразбирането на нормалната човешката природа, те ще ги прикриват и няма да допуснат останалите да ги видят, а след това ще продължат да се преструват. […] Какво ще кажете, дали такива хора не летят в облаците? Дали не сънуват? Не знаят самите те кои са, нито знаят как да изживеят нормалната си човешка природа. Нито веднъж не са постъпвали като практични човешки същества. Ако прекарваш дните си летейки из облаците, ако се луташ и нищо не правиш стъпил здраво на земята, а все живееш в собствените си фантазии, това е проблем. Избрал си грешен път в живота(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Петте условия, които трябва да изпълниш, за да поемеш по правилния път на вяра в Бог). Божието слово разкри състоянието, в което бях. Мислех си, че тъй като съм работила известно време в областта на дизайна, усвоила съм някои умения и съм избрана за водач на екип, съм способна и притежавам рядък талант. Тъй като мислех така за себе си, обръщах особено внимание на това какво мислят другите за мен, като се притеснявах, че ще забележат недостатъците ми и ще кажат, че не съм подходяща за тази работа. Особено с това фоново изображение, До момента не бях правила нищо толкова трудно и не бях сигурна дали ще успея, но за да запазя репутацията и статуса си и да спечеля доверието на надзорника и водача си, се преструвах, че всичко е под контрол. Когато се сблъсквах с проблеми и не постигах напредък, не търсех помощ, а се борех сама. Когато моят водач се интересуваше от напредъка ми или от това дали имам някакви проблеми, аз не му казах, че имам такива, въпреки че бях в пълна безизходица, а вместо това предпочетох да го лъжа и подвеждам, дори стигнах дотам да се преструвам, че съм висококвалифицирана, за да го накарам да си мисли, че мога да свърша работата. За нищо не бях искрена, с цел да прикрия неадекватността си. Винаги се преструвах, че съм талантлив работник, така че другите да си мислят, че мога да направя всичко и че знам всичко. Осъзнах, че съм невероятно суетна и арогантна. Божието слово казва, „Самите хора са сътворени същества. Сътворените същества могат ли да постигнат всемогъщество? Могат ли да постигнат съвършенство и безупречност? Могат ли да придобият умения във всичко, да разберат всичко, да прозрат всичко и да бъдат способни на всичко? Не могат“. Всъщност, как може един покварен човек да бъде съвършен и способен на всичко? Нормално е човек да не разбира или да не е способен да върши определени неща когато изпълнява дълга си, но аз нямах такова отношение към моите недостатъци. Вместо това, упорито се представях за талантлив работник. Не исках да ме възприемат просто като едно средностатистическо сътворено същество. Стремях се да бъда съвършена и безупречна. Бях толкова високомерна, че загубих всякакъв разум. Поради това, че винаги си слагах фалшива маска при изпълнението на дълга си и се притеснявах, че другите ще видят истинската ми същност, и не търсех помощ, когато не разбирах нещо, проектът напредваше бавно, а трябваше бързо да бъде завършен, и аз бях емоционално изтощена. Осъзнах, че е било глупаво от моя страна да се стремя към безупречност. Винаги прикривах недостатъците си, без да имам смелостта да ги приема. В резултат на това не само се чувствах уморена и неискрена в изпълнението на дълга си, но и забавях работата на църквата. След като осъзнах това, се помолих на Бог: „Мили Боже! Благодаря Ти за Твоето просветление и напътствие, които ми помогнаха да видя колко жалко е било моето прикриване. Готова съм да поправя погрешните си възгледи за стремежа в бъдещата практика, да имам правилно отношение към недостатъците си, да питам, когато не разбирам, да се въздържам от прикриване и да изпълнявам дълга си практично и честно“.

По-късно прочетох още от Божието слово: „Трябва да търсите истината, за да разрешите всеки проблем, който възниква, независимо какъв е той, и по никакъв начин не трябва да се прикривате или да си поставяте маска за пред другите. Вашите недостатъци, вашите слабости, вашите грешки, вашият покварен нрав — бъдете напълно открити по отношение на всички тях и разговаряйте помежду си за тях. Не ги задръжайте в себе си. Да се научиш как да бъдеш открит е първата стъпка към навлизането в живота и е първото препятствие, което най-трудно се преодолява. Щом веднъж си го преодолял, навлизането в истината е лесно. Какво означава да направиш тази стъпка? Това означава, че отваряш сърцето си и показваш всичко, което имаш, добро или лошо, положително или отрицателно, като оголваш себе си пред погледа на другите и на Бог. Ти не криеш нищо от Бог, не потулваш нищо, не преиначаваш нищо, не проявяваш хитрост и измама и също така си открит и честен с другите хора. По този начин живееш в светлината и не само Бог ще те проучва, но и други хора също ще видят, че действаш принципно и до известна степен прозрачно. Не е необходимо да използваш каквито и да е методи, за да защитаваш репутацията, имиджа и статуса си, нито да прикриваш или замазваш грешките си. Не е необходимо да полагаш тези безполезни усилия. Ако можеш да се освободиш от тези неща, ще бъдеш много спокоен, ще живееш без ограничения или болка и ще бъдеш изцяло в светлината(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни, Трета част). Осъзнах, че ако искам да изпълнявам добре дълга си и да получа Божието одобрение, ключът е в търсенето на истината. Без значение какви покварени нагласи съм проявявала или какви проблеми съм имала в изпълнението на дълга си, трябваше да се разкрия пред Бог в молитва, за да търся напътствие, да се освободя от желанието си за репутация и статус, да общувам с братя и сестри, да се въздържам от прикриване, да позволя на всички да видят истинското ми лице, да правя само това, на което съм способна, да признавам, когато не съм, и да търся истината заедно с другите. Изпълнението на дълга ми по този начин би било по-малко изтощително и затормозяващо — то би било радостно. След като осъзнах това, аз се разкрих в общуването ми с братята и сестрите за мислите си в целия процес на проектиране и повдигнах въпросите, с които се сблъсках, за да ги обсъдя с тях. Братята и сестрите ме научиха на някои нови техники и ми дадоха някои нови идеи. След това останалата част от времето, което прекарах в работа върху фона, премина наистина гладко. По-късно някои братя и сестри ми казаха, „Фоновото ти изображение изглежда много по-добре от предишните. Би ли могла да споделиш някой път с нас опита си и това, което си научила?“. Почувствах се толкова щастлива, когато чух това, и почувствах, че съм изпълнила дълга си практично. Като се замислих за преживяното при проектирането на фона, осъзнах, че няма нищо лошо в това да имаш недостатъци и няма нищо лошо другите да знаят за тях. Най-важното е да можеш да се разкриеш и да търсиш истината, както и да оставиш настрана своите непристойни намерения и желания. Когато работите по този начин, можете да се чувствате спокойни и непринудени.

Постепенно се научих да предоставям качествени дизайни за трудни проекти и създавах повече готови продукти от останалите братя и сестри. Те винаги се обръщаха към мен за съвет относно дизайнерски концепции и други технически въпроси. В началото просто им казвах това, което знаех, но когато все повече хора ме питаха, несъзнателно започнах да мисля, „Предполагам, че сега всички признават таланта ми. Иначе защо щяха да ме молят за съвет?“. Без да забелязвам, започнах наистина да се наслаждавам на това чувство на удовлетворение и бях доста доволна от себе си. Но тогава се случи нещо наистина неочаквано. В едно от фоновите изображения, които проектирах за един химн, моят водач забеляза проблем, който нарушаваше принципа, и ме извика да поговорим за него. Той каза, че изображението трябва да се редактира още същия ден, иначе работата ще се забави, и ме попита дали мога да се справя сама с редактирането или имам нужда от помощ от другите. Помислих си: „Аз създадох това изображение, така че ако го прехвърля на някой друг, няма ли да изглежда, че уменията ми са недостатъчни? Дали хората няма да си помислят, че само много говоря, но не мога да се справя с нещо важно? Това не може да се случи! Не мога да се откажа сега. Ако мога да реша този проблем сама, всички ще видят, че мога да се справя с работата си, че съм надеждна и си струва да ме развиват“. Щом осъзнавах това, казах на водача, че ще го поправя сама според принципа. Докато редактирах, имаше една част от изображението, за която просто не можех да измисля добра концепция. Тъй като времето изтичаше, а аз все още бях зациклила върху тази концепция, наистина много се стресирах, просто исках да го направя възможно най-скоро, но колкото и да променях дизайна, той не се получаваше. Бях зациклила върху тази концепция до 5 часа сутринта, но все още не можех да измисля нищо. Едва тогава започнах да се питам защо имам този проблем? Изведнъж осъзнах, че причината, поради която проектът ми нарушаваше принципа, беше, че имаше някакъв аспект на принципите, който не разбирах. Необходимостта от тази редакция вече беше забавила работата. Дори не бях сигурна дали моята редакция ще оправи нещата, а това изображение беше спешно необходимо, така че знаех, че трябва да поискам помощ. Но за да запазя статуса и репутацията си и да прикрия неспособността си, просто се опитвах да се преборя сама. Не забавях ли работата на църквата? Щом осъзнах това, се почувствах невероятно виновна и бързо се помолих на Бог да се покая, „О, Боже! Бях ограничена от покварения си нрав. Щом имам проблем, се преструвам, че нещата са наред, за да ме уважават другите. Не мога да се изправя пред недостатъците си така, както трябва. Какъв изморителен начин да изпълнявам дълга си! Мили Боже, моля те, напътствай ме да разпозная покварата си и да се откажа от суетата си, за да мога да практикувам според Твоето слово“. След молитвата се замислих за следното Божие слово, „Все се стремиш към величие, благородство и статус. Все се стремиш към възхвала. Как се чувства Бог, като вижда това? Той го ненавижда и ще се отдалечи от теб. Колкото повече се стремиш към неща като величие, благородство, превъзходство над останалите, изтъкнатост, изключителност и забележителност, толкова по-отвратителен си за Бог. Бог ще те ненавижда и ще те изостави, ако не се замислиш над себе си и не се покаеш. Не се превръщай в човек, когото Бог намира за отвратителен. Бъди човек, когото Бог обича. И така, как човек може да постигне Божията любов? Като покорно приеме истината и заеме позицията на сътворено същество, като действа според Божиите слова, стъпил здраво на земята, и изпълнява правилно дълга си, като е честен и изживява човешко подобие. Това е достатъчно и Бог ще бъде удовлетворен. Човек не бива да храни амбиции и празни мечти и да се стреми към слава, изгода и статус, нито към това да се откроява в тълпата. Нещо повече, не бива да се опитва да бъде велика личност или свръхчовек, който превъзхожда останалите и ги кара да го обожават. Това е желание на поквареното човечество и пътят на Сатана, а Бог не спасява такива хора. Ако хората непрестанно преследват слава, изгода и статус, и отказват да се покаят, за тях няма лек и изходът е само един — да бъдат пропъдени(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Правилното изпълнение на дълга изисква хармонично сътрудничество). Божието слово бе насочено точно към моето състояние: Винаги преследвах репутация, статус и възхищение. Когато можех да създавам повече завършени проекти от другите и да изпълнявам сложни такива с гарантирано качество, несъзнателно станах високомерна. Нещо повече, когато другите продължаваха да идват при мен с въпроси, получавах дълбоко чувство на удовлетворение и се наслаждавах на усещането, че ми се възхищават. Когато едно от моите изображения имаше проблем и беше върнато обратно, и водачът предложи друг брат или сестра да помогнат за редактирането, така че да се спести време, не взех под внимание работата на църквата, само се притеснявах, че ако позволя на други да помогнат за редактирането, това ще разкрие моята некомпетентност. За да запазя собствената си репутация и статус и да избегна това да ме гледат отвисоко, сама поех редактирането. Когато се сблъсках с проблеми, вместо да помоля за помощ, стисках зъби и си блъсках главата, като задържах всичко в себе си. Външно изглеждаше така, сякаш работя извънредно за изпълнението на дълга си, но в действителност просто се опитвах да докажа таланта си, като оправя изображението, и така да дам на хората усещането, че съм надеждна. Виждах, че имам твърде силен стремеж към репутация и статус. Бог внимателно изследва мислите ни — дори и да бях в състояние да подведа другите, не можех да подведа Бог, и без значение колко добре прикривах недостатъците си, ако поквареният ми нрав остане непроменен и не стигна до истината, Бог пак щеше да ме презре и да ме пропъди. Бях забавила работата на църквата в стремежа си към репутация и статус, и ако не се покаех пред Бог и не се самоанализирах, щях само да заблуждавам себе си и другите, причинявайки си вреда. Като осъзнах това, бързо помолих една сестра, която беше добра в проектирането, да ми помогне. С нея обсъдихме как да редактирам изображението и след това имах много по-ясна концепция. Скоро след това завърших редактирането.

По-късно продължих да размишлявам защо винаги съм се опитвала да прикривам недостатъците си. Попаднах на един откъс от Божието слово, който ми оказа дълбоко въздействие. Всемогъщият Бог казва: „Срамно ли е да не знаеш как да правиш някои неща? Има ли човек, който може да върши всичко? Няма нищо срамно в това да не знаеш как да вършиш някои неща. Не забравяй, че си просто обикновен човек. Никой не те почита и не те боготвори. Обикновеният човек е точно това – обикновен човек. Ако не знаеш как да направиш нещо, просто кажи, че не знаеш как да го направиш. Защо да се преструваш? Хората ще се отвратят от теб, ако постоянно се преструваш. Рано или късно ще се издадеш и тогава ще изгубиш достойнството и почтеността си. Това е нравът на антихриста – антихристите винаги си мислят, че за всичко ги бива, че могат да правят всичко и че са способни и вещи във всичко. Това няма ли да им създаде проблеми? Какво биха направили, ако отношението им беше честно? Биха казали: „Не владея това техническо умение. Просто имам известен опит. Приложих всичко, което знам, но не разбирам новите проблеми, пред които сме изправени. Затова трябва да усвоим някои професионални знания, ако искаме да изпълним добре дълга си. Овладяването на професионални знания ще ни позволи да постигнем резултати при изпълнението на дълга си. Бог ни е поверил този дълг, затова имаме отговорността да го изпълняваме добре. Трябва да отидем и да овладеем тези професионални знания с отговорно отношение към дълга си“. Това е практикуване на истината. Човек с нрава на антихрист не би направил това. Ако имаше някакъв разум, щеше да каже: „Знам само толкова. Не е нужно да ме почитате и не се налага да си придавам важност. Това няма ли да улесни нещата? Ужасно е постоянно да се преструваш. Ако има нещо, което не знаем, можем да го научим заедно и след това да работим в разбирателство, за да изпълним добре дълга си. Трябва да се отнасяме отговорно“. Като видят това, хората ще си помислят: „Този човек е по-добър от нас. Когато го сполети проблем, не се насилва сляпо да надхвърли възможностите си, не го прехвърля на другите, нито бяга от отговорност, а я поема и подхожда към проблема със сериозно и отговорно отношение. Този човек е добър, сериозен и отговорен към работата и дълга си. Заслужава доверие. Божият дом с право му повери тази важна задача. Бог наистина проучва внимателно дълбините на човешките сърца!“. Като изпълнява дълга си по този начин, той би подобрил уменията си и би спечелил одобрението на всички. Как се стига до това одобрение? Първо, той подхожда към дълга си със сериозно и отговорно отношение. Второ, способен е да бъде честен човек и има практична и ученолюбива нагласа. Трето, не може да се изключи, че има напътствието и просветлението на Светия Дух. Такъв човек има Божията благословия, което е постижимо за хората със съвест и разум. Макар да има покварен нрав, слабости и недостатъци, макар и да не знае как да върши много неща, той все пак е на правилния път на практикуване. Не се преструва и не заблуждава, има сериозно и отговорно отношение към дълга си и се отнася към истината с копнеж и благочестиво. Антихристите никога няма да са способни да направят това, защото винаги ще мислят по различен начин от хората, които обичат истината и се стремят към нея. Защо мислят различно? Защото в себе си имат природата на Сатана и живеят според неговия нрав, за да постигнат целта си да поемат властта. Такъв човек винаги се стреми да използва различни средства, за да заговорничи и мами, и с всички средства подвежда хората да се прекланят пред него и да го следват. Затова, за да заблуди хората с лъжите си, той намира всякакви начини да се преструва, да мами, да лъже и да заблуждава, да им внушава, че е прав за всичко, че е способен на всичко и че може да върши всичко, че е по-умен от другите, че е по-мъдър от тях, че разбира повече от останалите, че във всичко е по-добър от тях, че ги превъзхожда във всяко отношение и дори че е най-добрият от най-добрите във всяка група. Той изпитва такава нужда. Това е нравът на антихристите. Така се научават да се представят за такива, каквито не са, и създават всички тези различни практики и проявления(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се подчиняват само на тях, а не на истината или на Бог (Трета част)). Антихристите са коварни и зли по природа. За да запазят статуса и репутацията си, те биха направили всичко — слагат си фалшива маска говорят лъжи и подвеждат другите. Помислих си за един антихрист, който беше отлъчен от нашата църква: За да се утвърди и да спечели възхищение, той не търсеше помощ, когато се сблъскваше с проблеми, и се преструваше, че знае повече, отколкото знаеше, без проблем забавяше работата на църквата, за да запази статуса и имиджа си. Споменаваше само успехите, но не и неуспехите си, на няколко пъти прекъсваше работата на църквата, но никога не се разкайваше. Затова, в крайна сметка, бе отлъчен от църквата. Сравних поведението му с моето собствено: Не се съсредоточавах върху търсенето на истините принципи при изпълнението на дълга си, не приемах Божия изпитателен поглед, не работех по практичен начин и винаги си слагах фалшива маска, за да търся възхищението на другите. Явно имаше проблем с моя проект, но въпреки че нямах ясна представа как да го редактирам, не потърсих и не обсъдих нищо с моите братя и сестри, а вместо това реших да го поправя сама. Не се съобразявах с работата на църквата, и докато все още съществуваше и най-малката надежда, не исках да излагам на показ недостатъците си, сякаш забавянето на работата на църквата не беше голям проблем, а най-важното беше да запазя имиджа си. Правех всичко, за да прикрия онова, което застрашаваше имиджа и статуса ми, дори и това да беше невероятно изтощително. Имах чувството, че да загубя така наречения си „добър имидж“ би било все едно да загубя живота си. Действията ми издаваха антихристки нрав. Осъзнавайки това, малко се уплаших. Може би не съм вършила всякакви злини като антихрист, но винаги се стремях към репутация, статус и възхищение от другите, дори действах коварно и подвеждах другите. Ако не променях този нрав, в крайна сметка щях да бъда разобличена от Бог и пропъдена. Затова се помолих на Бог и се покаях, като желаех да отхвърля суетата и статуса си, за да практикувам според Неговите думи.

По-късно, ако имаше проблеми с моите проекти, с които не можех да се справя сама, аз бързо се свързвах с някого и разговарях открито с него, търсех и слушах неговите предложения. Също така, понякога той работеше върху проекта заедно с мен. Веднъж имах друг проблем с един дизайн и не успях да постигна напредък, дори след като го обмислих за известно време. Моят водач попита за напредъка ми и аз исках да излъжа, но бързо осъзнах, че отново се опитвам да запазя статуса и репутацията си. Тогава се сетих за Божието слово: „Ако не криеш нищо, ако не си поставяш фасада, ако не се преструваш, нито замазваш нещата, ако се откриваш изцяло пред братята и сестрите и не криеш най-съкровените си идеи и мисли, а позволяваш на другите да видят твоето честно отношение, тогава истината постепенно ще се вкорени в теб, ще цъфти и ще дава плодове, и малко по малко ще дава резултати. Ако сърцето ти е все по-честно и все повече ориентирано към Бог и ако знаеш как да защитаваш интересите на Божия дом, когато изпълняваш дълга си, и ако съвестта ти се безпокои, когато не успееш да защитиш тези интереси, това е доказателство, че истината е оказала въздействие върху теб и е станала твой живот(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни, Трета част). Божиите думи бяха дълбоко мотивиращи. Знаех, че не бива да продължавам да се преструвам; Трябваше да се изправя пред недостатъците си честно и спокойно. Без значение какво мислят другите за мен, трябваше да кажа истината и да потърся решение с другите. В този ден имаше работно събрание, така че се разкрих в общение за моите проблеми и поквара. След като говорих за това, се почувствах спокойна. Когато обсъдих всичко с другите, те ми помогнаха да измисля начин да оправя дизайна и скоро след това завърших редактирането. Бях толкова щастлива! Можех да почувствам колко прекрасно е да се разкриеш и да бъдеш честен! Благодарение на Божието спасение успях да осъзная това и да постигна преобразяване. Слава Богу!

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Свързано съдържание

Как превърнах дълга си в сделка

През април 2017 г. страдах от високо кръвно налягане, затова водачът временно ме освободи от дълг и ме изпрати вкъщи да си почивам. Бях...

Leave a Reply

Свържете се с нас в Messenger