През август 2020 г. ме освободиха, защото не влагах старание в изпълнениeто на дълга си и не вършех никаква реална работа. След това се чувствах ужасно, бях изпълнена със съжаление и исках да се покая и да изпълнявам добре дълга си в бъдеще.

По-късно ми беше възложено да правя видеоклипове заедно с още няколко сестри. Един ден се заговорих със сестра Ян Фан за някои размишления и разбирания, до които бях стигнала, след като бях освободена. Това, което имах да кажа, ѝ оказа силно въздействие, след което забелязах, че отношението ѝ към мен се бе променило. Когато говорех за преживяванията си на събрания, тя слушаше наистина внимателно, не спираше да кима с глава и обикновено се съгласяваше с мнението ми. Освен това изглеждаше по-грижовна към мен в ежедневието. Помислих си: „Изглежда ми се възхищава. Говорих за това, което съм научила, и изразих искрено покаяние, така че трябва да приложа това на практика. Какво би си помислила тя, ако не види никаква промяна в мен? Би ли си помислила, че само говоря, но не практикувам истината? Дали би променила доброто си мнение за мен?“. При тази мисъл бях някак неспокойна и притеснена и вече не исках просто да изпълнявам добре дълга си. Понякога, когато седях и правех видеоклипове дълго време, гърбът започваше да ме боли. Искаше ми се да си почина малко, но се страхувах, че сестрите ще си помислят, че лентяйствам. Мислех си: „Казах, че ще изпълнявам дълга си добре и повече няма да лентяйствам; трябва да видят как прилагам думите си на практика“. Затова не смеех да си вземам почивка, когато бях уморена, тъй като се страхувах да не си помислят, че задоволявам плътските си нужди и нe нося никакво бреме при изпълнението на дълга си. Не смеех да си лягам по-рано, когато ми се спеше. Дори и да си бях свършила работата, се насилвах да продължа и не изключвах компютъра си преди 11:30 или 12 часа през нощта. Понякога стоях до късно вечер и на сутринта едва ставах, но виждах, че сестрите ми стават рано, и не смеех да сe наспя, от страх да не останат с лошо впечатление за мен. Веднъж видях, че Ян Фан имаше няколко видеоклипа, върху които трябваше да работи, но нямах намерение да ѝ помагам, защото бяха трудни, а аз не исках да се занимавам с това. Но после се сетих, че нямам свои собствени проекти, така че, ако не предложех да помогна, тя със сигурност щеше да си помисли, че само говоря и декламирам думи и доктрини, без да се стремя към истината. Затова отидох да помогна на Ян Фан с видеоклиповете.

В онзи момент, макар да изглеждаше, че се отдавам на дълга си, в сърцето си знаех, че всичко това е, за да защитя имиджа и статуса си. Почувствах се много разтревожена от това и исках да разкажа на сестрите за състоянието си, но се страхувах да не разберат, че през цялото време съм имала скрити мотиви, и да не си помислят, че не съм се покаяла наистина и че не практикувам истината. Вероятно щяха да ме сметнат за измамна и лицемерна и дори да омаловажат всичко, което казвах, че съм научила след освобождаването си. Тези мисли ме караха да не желая да се разкривам пред всички. По време на събранията просто говорех за покварата, която всички често разкриваха, както и за някои положителни знания от преживявания, а мислите ми оставаха скрити дълбоко в мен. Тъй като водех общения само за положителни преживявания, сестрите ми се възхищаваха още повече и на едно събрание Ян Фан ме похвали, че умея да практикувам истината и да водя общение върху истината много ясно. По-късно чух, че няколко други сестри са казали, че се стремя към истината, че откровено се разкривам за покварата си и че се занимавам доста активно с дълга си. Донякъде бях доволна, но повече преобладаваше чувство на срам и безпокойство, защото знаех, че това, което казваха, не беше дори близо до действителността. Изобщо не бях откровена, никога не се бях разкривала за покварата в мен, а зад ентусиазма, с който изпълнявах дълга си, се криеха и други мотиви. Помислих си: „Това е ужасно. Всички са били подведени от моята фасада — какво да правя?“. Чувствах се наистина виновна и исках да се разкрия пред сестрите, да спра да ги заблуждавам, но ако го направех, те щяха да узнаят за тези мои мисли и мотиви и щяха да си помислят, че съм измамен човек. Добрият ми имидж щеше да изчезне и никой нямаше да ми се възхищава. Когато си помислих за това, изгубих смелост да се разкрия пред останалите.

По-късно прочетох един откъс от Божието слово: „Знаете ли какво всъщност е фарисей? Има ли около вас фарисеи? Защо тези хора се наричат „фарисеи“? Как са описвани фарисеите? Това са хора, които са лицемерни, напълно фалшиви и играят роля във всичко, което правят. Каква роля играят? Те се преструват, че са добри, мили и позитивни. Такива ли са в действителност? Съвсем не. Като се има предвид, че са лицемери, всичко, което проявяват и разкриват в тях е фалшиво. Всичко е преструвка — не е истинското им лице. Къде е скрито истинското им лице? Скрито е дълбоко в сърцата им, за да не го видят никога другите. Всичко отвън е роля, всичко е фалшиво, но те могат да заблудят само хората, не могат да заблудят Бог. Ако хората не се стремят към истината, ако не практикуват и не преживяват Божиите слова, те нямат истинско разбиране за истината и затова независимо колко добре звучат думите им, тези думи не са истината реалност, а са думи и доктрини. Някои хора се съсредоточават само върху повтарянето на думи и доктрини, те подражават на всеки, който изнася най-висшите проповеди, в резултат на което само за няколко години изреждането на думи и доктрини се развива все повече и мнозина им се възхищават и ги почитат, след което те започват да се маскират и отделят голямо внимание на това, което казват и правят, за да се представят като особено набожни и духовни. Използват тези така наречени духовни теории, за да се прикриват. Това е всичко, за което говорят, където и да идат, благовидни неща, които отговарят на човешките представи, но им липсва всякаква истина реалност. И като проповядват тези неща — неща съгласно човешките представи и вкусове — те подвеждат много хора. За другите такива хора изглеждат много благочестиви и скромни, но всъщност това е измама. Те изглеждат толерантни, снизходителни и любящи, но това всъщност е преструвка. Те казват, че обичат Бог, но всъщност играят. Други смятат такива хора за святи, но това е фалшиво. Къде може да се намери човек, който е наистина свят? Човешката святост е цялата фалшива. Всичко е роля, преструвка. Отвън те изглеждат предани на Бог, но всъщност това е само представление за другите. Когато никой не ги гледа, те не са ни най-малко предани и всичко, което правят, е нехайно. Външно те отдават всичко на Бог и се отказват от семействата и кариерата си. Но какво правят тайно? Провеждат собствените си начинания и осъществяват своите дела в църквата, като се възползват от църквата и крадат тайно приношенията под претекст, че работят за Бог… Тези хора са съвременните лицемерни фарисеи“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Шест показателя за израстване в живота). Докато размишлявах върху Божието слово, си помислих как фарисеите изглеждали толкова благочестиви, смирени и любящи. Те все стоели на улицата и се молели, а в синагогите обяснявали Писанието, но не следвали истински Божието слово. Външно се държали добродетелно, за да се прикрият и маскират. Използвали някои методи и похвати, за да заблудят хората и да им създадат погрешно впечатление, така че хората да ги почитат и да им се възхищават. Като ги съпоставех със собственото си поведение, не бях ли аз също толкова лицемерна, колкото тези фарисеи? За да накарам сестрите да мислят, че наистина съм се покаялa, а не само много говоря, и за да запазя добрия си имидж, винаги се бях преструвалa, за да скрия и замаскирам истинската си същност. Не смеех да си почивам, когато бях изтощена от изпълнението на дълга си, или да спя, когато се уморявах вечер, и се насилвах да стана от леглото, без да съм си отпочинала достатъчно. Ясно бе, че не исках да помагам на Ян Фан с видеоклиповете, но исках тя да има високо мнение за мен, така че неохотно ѝ оказах помощ. В действителност обаче нямах истинско чувство за бреме за този дълг. Външно се преструвах на активна и инициативна и макар ясно да съзнавах, че имам погрешни намерения в изпълнението на дълга си, че мамя останалите и че трябва да се разкрия пред тях, криех всички тези достойни за презрение подбуди и не казах на никого за тях, за да защитя имиджа си. Това доведе до своеобразно възхищение от страна на сестрите. Не беше ли това измамно и подвеждащо от моя страна? Наистина бях измамна и бях тръгнала по същия път като лицемерните фарисеи. През цялото време се преструвах. Този живот не само ме изтощаваше, но и ме караше да се чувствам виновна, а това отблъскваше и отвращаваше Бог. След като осъзнах какъв сериозен проблем е това, събрах смелост на едно събрание, за да разкажа на сестрите какви бяха мотивите за действията ми през този период и как се бе проявило лицемерието ми. След това почувствах такова облекчение и състоянието ми се промени към по-добро. Но също така усещах, че ще ми бъде много трудно да поправя намеренията, които криех зад дълга си, затова се обърнах към Бог в молитва, като Го помолих да ме напътства, за да разреша този проблем и да изпълнявам дълга си с чисто и честно сърце.

Един ден прочетох някои от Божиите слова: „Бог не довежда до съвършенство онези, които са измамни. Ако сърцето ти не е честно — ако не си честен човек — няма да бъдеш придобит от Бог. По същия начин и ти няма да придобиеш истината, а също така няма да си способен да придобиеш Бог“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Шест показателя за израстване в живота). Беше наистина болезнено да прочета това. Бях толкова измамна, а умът ми беше пълен с коварни мисли не за това как да практикувам истината и да изпълнявам дълга си правилно, а по-скоро как да придобия възхищение и как да направя добро впечатление на другите. Дори безкрайно се притеснявах да спя и пресмятах кога да го правя. Бог харесва oбикновени и честни хора и само честните хора могат да получат Неговото одобрение, и са достойни за Неговото спасение. Но моят мотив винаги беше измамен. Независимо колко добре го прикривах и дори да можех да спечеля възхищението и обожанието на всички, нямаше да бъда спасена от Бог. В крайна сметка щях да бъда презряна и проклета от Бог като онези лицемерни фарисеи. Като си помислих това, бях толкова разочарована от себе си. През всичките тези години на вяра не бях навлязла в истината реалност дори за нещо толкова основно като честността и бях също толкова измамна, както и преди. Видях, че наистина съм далеч от това, което Бог изисква.

Прочетох и друг откъс от Божието слово: „По всички въпроси трябва да разкривате всичко пред Бог и да бъдете откровени — това е единственото разположение и състояние, което трябва да поддържате пред Бог. Дори когато не проявяваш откровеност, ти си отворена книга за Бог. Що се отнася до Бог, Той познава фактите, независимо дали ти проявяваш откровеност за тях, или не. Не си ли много глупав, ако не можеш да прозреш това? Как тогава можеш да бъдеш умен човек? Като бъдеш откровен с Бог. Знаете, че Бог проучва внимателно и знае всичко, така че не се мислете за умни и не си мислете, че Той може да не знае. Понеже е сигурно, че Бог тайно наблюдава човешките сърца, умните хора трябва да бъдат малко по-откровени, малко по-чисти и да бъдат честни — така е мъдро да се постъпи“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (Втора част)). Точно така. Бог вижда в сърцата и умовете ни, така че Той знае мотивите ми и какъв точно човек съм. Както и да криех покварата си от всички, Бог щеше да узнае всичко. Вярвах в Бог, но не можех да приема Неговата внимателна проверка. За да придобия възхищението и похвалата на другите, се бях представяла за някой, който се стреми към истината и се е покаял истински. Бях се измъчвала до изтощение. Това беше толкова глупаво и жалко! В действителност, стига да не хитруваме и да не угаждаме на плътта, нуждата от почивка, когато сме уморени или ни се спи, е нещо нормално, но аз дори бях отрекла тези закони на човешката работа и почивка. Всичко, което правех, беше само за да накарам хората да ми се възхищават. Да живея по този начин, беше толкова изтощително. Бог казва, че мъдрите хора трябва да се научат да бъдат с отворено сърце, да приемат Божията внимателна проверка и да бъдат обикновени и честни. Само ако живееш по този начин, можеш да се освободиш. Като знаех това, не исках повече да се преструвам. След това, когато се изморявах при изпълнението на дълга си, си правех почивка, а вечер си лягах след работа, когато ми се спеше. На събрания се разкривах, разговарях за истинското си състояние и проявявах инициатива при изпълнението на отговорносттите, свързани с дълга ми. Когато нещата бяха трудни, си казвах, че това е мой дълг и че не го правя, за да го види някой друг. Винаги, когато нещо ме подтикваше да се преструвам, си спомнях за тези Божии слова: „Онези, които са способни да прилагат истината на практика, могат да приемат Божията внимателна проверка върху това, което вършат. Когато приемаш Божията внимателна проверка, сърцето ти ще бъде на прав път“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав). Тези Божии слова ми помагаха да бъда по-чиста и готова да приема Божията внимателна проверка.

Малко по-късно учех Ян Фан на ново умение. Отначало съумявах да бъда търпелива с нея, но когато видях, че тя се учи бавно и прави много грешки, започнах да се дразня, да я презирам и да я гледам отвисоко. Страхувах се да не каже, че съм нелюбяща, затова обуздах гнева си и продължих да ѝ преподавам. Знаех, че едва се въздържам, но не разкривах много истинските си чувства по време на събранията, защото се тревожех, че ако кажа нещо, сестрите ще си помислят, че ми липсват любов и търпение, и това щеше да развали имиджа ми. Освен това, когато виждах, че сестрите показват поквара или са негативни и слаби, изпитвах известно презрение към тях и не исках да ги приема, въпреки че се преструвах на грижовна и разбираща. Никога не бях планирала да споделям всичко това, от страх да не кажат, че ми липсва състрадание и че съм човек, с който е трудно да се разбереш.

Един ден през ноември един водач ми възложи да поема изпълнението на дълг на друго място. Сестрите казаха, че им е тъжно, защото си тръгвам. Сестра Ли Джъ каза колко поучително и полезно е било за нея моето общение върху истината, че съм справедлива с другите и никога не гледам хората с пренебрежение, и че тези, които разбират и се стремят към истината, са добре дошли навсякъде. Като чух толкова голяма похвала от нея, почувствах известно безпокойство. Казах ѝ да не хвали и да не почита други хора, че това не е добре за тях. Въпреки че Ян Фан не ме хвалеше директно, чух в гласа ѝ, че ме възприема по същия начин като Ли Джъ. Почувствах, че нещо ми тежи на сърцето. Чудех се дали не съм ги подвела и дали имам проблем. Но погледнато от друга страна, въпреки че имах покварен нрав, обърнах внимание на това да се самоанализирам, и когато се сблъсквах с проблеми, търсех истината, за да ги разреша. Може би наистина бях по-добра от тях и затова те имаха високо мнение за мен. С такива мисли изхвърлих тези опасения от съзнанието си и повече не мислех за тях.

По-късно гледах един видеоклип със свидетелство — „Разкаянието на един лицемер“, в който една сестра разказваше как при общението си по време на събранията споделяла само положителни преживявания и как всички останали наистина ѝ се възхищавали. Тя била освободена от позицията си, но когато дошло време да се избере друг човек, който да я поеме, братята и сестрите все пак гласували единодушно тя да поеме тази отговорност, тъй като чувствали, че не могат да се справят без нея. Те толкова я обожавали и ѝ се възхищавали, че някои от тях я третирали почти като Бог. Това наистина ме събуди: беше сериозен проблем. Сетих се как напоследък другите ми се възхищаваха и ми правеха комплименти и си помислих, че може би и аз, точно като онази сестра, винаги говорех за положително навлизане и че може би трябва да размишлявам. Тогава прочетох един откъс от Божието слово. Всемогъщият Бог казва: „Антихристите са особено умели в това да се преструват, когато са сред други хора. Подобно на фарисеите, външно те изглеждат много толерантни към хората, търпеливи, смирени и добродушни — изглеждат много снизходителни и толерантни към всички. Когато се справят с проблеми, винаги показват колко невероятно толерантни са към хората от позицията на своя статус и във всяко отношение изглеждат великодушни и широкоскроени, не са придирчиви към другите хора и им показват колко са велики и добри. Антихристите наистина ли притежават тази същност в действителност? Те действат за доброто на другите, толерантни са към хората и могат да им помогнат във всякакви ситуации, но какъв е скритият им мотив да правят тези неща? Щяха ли да продължат да ги правят, ако не се опитваха да спечелят хората и да си купят тяхното благоволение? Така ли наистина изглеждат антихристите зад кулисите? Наистина ли са такива, каквито изглеждат, когато са сред други хора — скромни и търпеливи, толерантни към другите и помагащи на другите с любов? Притежават ли те такава същност и такъв нрав? Такъв ли е техният характер? Съвсем не. Всичко, което правят, е преструвка и всичко се прави, за да подведат хората и да си купят благоразположението им, така че още повече хора да придобият благоприятно впечатление за тях в сърцата си, да се сетят първо за тях и да потърсят помощта им, когато имат проблем. За да постигнат тази цел, антихристите умишлено кроят да се перчат пред другите, да говорят и да правят правилни неща. Преди да заговорят, кой знае колко пъти ще филтрират или премислят думите в съзнанието си. Умишлено ще кроят планове и ще си блъскат главата, като разсъждават за формулировките, изразите, интонацията, гласа, дори погледа, с който гледат хората, и тона, с който говорят. Ще разсъждават върху това с кого говорят, дали този човек е стар, или млад, дали статусът му е по-висок, или по-нисък от техния, дали той ги цени високо, дали насаме се възмущава от тях, дали индивидуалността му е съвместима с тяхната, какъв дълг изпълнява този човек и каква е неговата позиция в църквата и в сърцата на братята и сестрите. Те старателно ще наблюдават и внимателно ще разсъждават върху тези неща и след като ги обмислят, ще намерят начини, по които да подходят към различните типове хора. Независимо от начините, по които антихристите се отнасят към различните типове хора, те нямат друга цел, освен да накарат хората да ги ценят високо, да ги накарат да не гледат на тях като на равни, а да ги уважават, да накарат още повече хора да им се възхищават и да ги уважават, когато говорят, да ги подкрепят и следват, когато правят нещо, да ги оправдават и защитават, когато грешат, и да привличат още повече хора да се борят на тяхна страна, да се оплакват горчиво от тяхно име и да заемат позиция, за да спорят с Бог и да му се противопоставят, когато бъдат разкрити и отхвърлени. Когато паднат от власт, те са способни да накарат толкова много хора да им помогнат, да изразят подкрепа и да се застъпят за тях, което показва, че статусът и властта, които антихристите умишлено са кроили да култивират в църквата, са пуснали дълбоки корени в сърцата на хората и че техните „ревностни усилия“ не са били напразни“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Десета част)). Чрез Божието разкриване за антихристите научих, че те симулират смирение, търпение и любов, за да придобият обожанието и възхищението на другите, и така антихристите подвеждат и купуват сърцата на хората. Аз действах точно като антихрист. Когато обучавах Ян Фан, въпреки че ми беше дотегнало, пак се правех на търпелива, за да спечеля възхищението на другите. Когато виждах, че сестрите разкриват поквара, вътрешно ги презирах и не исках да ги приема, но все пак се правех на грижовна и разбираща и така и не се разкрих пред никоя от тях, от страх, че това ще разруши добрата им представа за мен. Бях ги заслепила и заблудила, за да ме хвалят и да ми се възхищават постоянно. Видях колко съм измамна.

Замислих се защо не мога да спра да се преструвам. Що за нрав беше това? Прочетох един откъс от Божието слово: „Измамността обикновено може да се забележи отстрани: някой говори с недомлъвки или използва цветист език и никой не може да разбере какво мисли. Това е измамност. Коя е основната отличителна черта на нечестивостта? Тя е, че думите на нечестивите хора звучат особено приятно и на пръв поглед всичко изглежда наред. Привидно няма никакъв проблем и всичко изглежда много добре, откъдето и да го погледнеш. Когато правят нещо, не ги виждаш да използват някакви специални средства и няма никакви външни признаци за слабости или недостатъци, но въпреки това те постигат целта си. Действат изключително потайно. Ето как антихристите подвеждат хората. Най-трудно е да се прозрат такива хора и въпроси. Някои хора често казват правилните неща, използват добре звучащи оправдания и си служат с определени доктрини, поговорки или действия, които са в унисон с човешката привързаност, за да заблудят хората. Преструват се, че вършат едно, а всъщност вършат друго, за да постигнат скритата си цел. Това е нечестивост, но повечето хора смятат, че подобно поведение е измамно. Хората разбират и анализират нечестивостта сравнително ограничено. Всъщност нечестивостта се разпознава по-трудно от измамността, защото е по-прикрита и средствата и действията ѝ са по-сложни. Ако даден човек таи в себе си измамен нрав, обикновено другите могат да открият неговата измамност, след като общуват с него два-три дни, или могат да доловят разкриването на измамния му нрав в неговите действия и думи. Ако обаче предположим, че този човек е нечестив, това не може да се прозре за няколко дни, защото не е лесно да прозреш каквото и да е само като го слушаш как говори, ако не се случат никакви значими събития или особени обстоятелства в скоро време. Такъв човек винаги казва и прави правилните неща и представя правилни доктрини една след друга. След като общуваш с него няколко дни, съдейки по постъпките му, може да си помислиш, че този човек е доста добър, че е способен да се отрича и да отдава всичко от себе си, че има духовно разбиране, има боголюбиво сърце, има съвест и разум. Но след като е работил по няколко проблема, виждаш, че в речта и действията му са намесени твърде много неща и твърде много дяволски намерения. Осъзнаваш, че този човек не е честен, а измамен и нечестив. Често използва правилни думи и приятни фрази, които съответстват на истината, и показва човешка обич при общуването си с хората. От една страна се утвърждава, а от друга — подвежда останалите и постига престиж и статус сред хората. Такива хора са изключително подвеждащи и щом придобият власт и статус, могат да подведат и да навредят на много хора. Хората с нечестив нрав са много опасни“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Пета точка: те подвеждат, привличат, заплашват и контролират хората). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че зад тази маска ме контролираше нечестив нрав, който е по-трудно забележим от измамния. Хората с нечестив нрав се опитват да правят неща, които изглеждат сякаш са добри и съгласно истината, за да заблудят другите и да спечелят сърцата им, заради собствените си скрити мотиви, и другите неволно се подвеждат от това. Точно такава бях и аз. Знаех, че братята и сестрите харесват хора, които се стремят към истината и са любящи, че тези хора печелят уважението и възхищението в църквата, затова се преструвах на такъв човек. Изглеждах готовa да страдам, да плащам цена, да изпълнявам активно дълга си и да бъда любяща към другите; външно се държах така, сякаш действам в съответствие с истината. Но целта ми не беше да практикувам истината, а другите да ми се възхищават и да завладея сърцата им. Наистина бях нечестива и достойна за презрение. Ако не бяха съдът и разкриването на Божиите слова, щях да си мисля, че като си слагам маска, съм просто малко измамна, а не че съм овладяна от нечестив нрав или че това да подвеждам хората и да завладявам сърцата им по този начин, означава, че вървя срещу Бог. Ние сме Божии творения и само Бог е достоен за почитание, а аз бях толкова дълбоко покварена от Сатана и въпреки това винаги исках да заемам високо положение сред братята и сестрите, да ми се възхищават и да ме почитат. Не се ли държах точно като архангела? Божият праведен нрав няма да търпи да бъде накърняван от човек, така че ако не се покаех, в крайна сметка щях да бъда прокълната и намразенa от Бог, точно като фарисеите. Това ме изплаши. Знаех, че ако продължавам по този начин, последствията ще бъдат много сериозни. Реших да се опълча срещу плътта и да бъда обикновен, честен човек.

След това работих върху това да се опълча срещу себе си и започнах да се разкривам пред другите. Един път не бях внимавала достатъчно, докато правех видеоклип, което означаваше, че имаше много проблеми с него, и повторното му преработване доведе до много забавяния в работата ни. Когато една сестра ми каза, че съм безотговорна и на мен не може да се разчита, се почувствах неудовлетворена, противопоставях се и исках да споря в отговор на това. По-късно един водач ме попита за състоянието ми на едно събрание и аз си помислих: „Ако наистина споделям всичко, братята и сестрите може да си помислят, че не мога да приема истината, че просто продължавам да се защитавам. Тогава какво ще си помислят всички за мен? По-добре да не говоря“. Тогава ясно видях, че отново мислех да се преструвам, затова се помолих и ми дойде наум един откъс от Божието слово. Бог казва: „Всеки път, когато приключиш да вършиш нещо, дори да вярваш, че си го свършил правилно, то може да не е непременно съгласно истината. То също трябва да бъде подложено на анализ и да бъде сравнено, проверено и разпознато според Божиите слова. По този начин ще стане ясно дали е било правилно или погрешно. Освен това трябва да се анализират и нещата, които според теб си направил погрешно. Това изисква от братята и сестрите да прекарват повече време заедно в общение, в търсене и във взаимопомощ. Колкото повече разговаряте, толкова по-ведри ще бъдат сърцата ви и толкова повече ще разбирате истините принципи. Това е Божие благословение. Ако никой от вас не открие сърцето си и всички се прикривате, с надеждата да оставите добро впечатление в съзнанието на другите и от желание те да имат високо мнение за вас и да не ви се подиграват, тогава няма да преживеете истинско израстване. Ако винаги се прикриваш и никога не проявяваш откровеност в общението, няма да получиш просветлението на Светия Дух и няма да можеш да разбереш истината. Какъв ще бъде резултатът тогава? Завинаги ще живееш в мрак и няма да бъдеш спасен. Ако искаш да придобиеш истината и да промениш нрава си, трябва да платиш цена за придобиването и практикуването на истината, трябва да отвориш сърцето си и да разговаряш с другите. Това е от полза както за навлизането ти в живота, така и за промяната на нрава ти“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Най-основната практика да бъдеш честен човек). Божиите слова ми дадоха път за практикуване. Трябваше да приема Божията внимателна проверка и независимо какво мислеха за мен другите хора, трябваше да се разкрия и да практикувам истината. Това беше единственият начин проблемът ми да бъде разрешен. В този момент събрах смелост да се разкрия пред всички за състоянието си и да разкрия покварата си. След като направих това, се почувствах много по-свободна, а общението с другите ми помогна да разбера проблема си.

Фактите, които бяха разкрити през това време, ми показаха, че имам измамен, нечестив нрав. Винаги се преструвах, за да може другите да ми се възхищават и да ме обожават. Без съда и разкриването на Божиите слова изобщо нямаше да мога да опозная себе си и нямаше да мога да се променя. Сега разбирам също така колко важни са мотивите ни, когато вършим нещо, и че това да приемем Божията внимателна проверка, да коригираме мотивите си в нашия дълг, да се разкрием и да бъдем честни, е единственият начин да получим Божието одобрение и да Му донесем радост.