В средата на май 2021 г. нашата водачка, Джен, ме накара да напиша оценка на Лора. Тя твърдеше, че Лора била надменна, самоправедна и винаги съдела водачите и работниците. Тя не била почтен човек. Оценката на Джен за Лора се различаваше от моята. Когато бях общувала с Лора в миналото, тя не беше такава, каквато Джен я описваше. Но се притеснявах, че ако кажа истината, Джен ще реши, че ми липсва проницателност, и ще си създаде лошо впечатление за мен. Тогава може да не ми възлага важни проекти в бъдеще. Затова се подчиних на волята на Джен, съгласих се с нейната преценка и казах, че Лора самоволно съди другите. Не след дълго Лора беше заменена. По-късно разбрах, че Лора е докладвала Джен за това, че не върши истинска работа и е лъжеводач, което е довело до това Джен да я потиска и наказва с твърдението, че тя съди водачите и работниците. В крайна сметка Джен беше разобличена като лъжеводач и заменена. След като чух за това, си спомних за поведението си при писането на оценката и изпитах съжаление. Чрез четене на Божието слово и самоанализ, осъзнах, че съм била готова да излъжа и да се съглася със заклеймяването на Лора, за да направя добро впечатление на водача. Наистина ми липсваше човешка природа. Колкото повече размишлявах, толкова повече отвращение и омраза изпитвах към себе си. Мислех да напиша есе за този провал, което да споделя с братята и сестрите като предупреждение. Но имах своите притеснения. Помислих си: „Ако напиша всичко за моята поквара и погрешни мотиви по време на оценяването, какво ще си помислят братята и сестрите за мен? Ако ме погледнат отвисоко и ме отритнат, репутацията ми ще бъде съсипана и ще се срамувам прекалено много, за да си покажа лицето пред тях отново“. Помислих си и за това, че Лора беше доста близка с мен, като често ми се доверяваше, ако имаше проблеми. Какво ли би си помислила, ако разбере, че оценката ми е била направена с покварен нрав? Дали щеше да се разочарова от мен и да прекъсне контакта си с мен? Ако висшето ръководство разбере, няма ли да ще каже ли, че имам лош характер и ще ме назначи на друг дълг? Като си помислих за всичко това, се почувствах просто ужасно. Бях направила нещо наистина срамно и ми беше трудно да говоря за това. Не исках да се изправя пред това, което бях направила; исках просто да продължа напред. Не исках да пиша за това.

След това започнах да обмислям въпроса. Защо не исках да спомена този провал? Защо не исках да се открия и да си призная всичко? Какъв покварен нрав ме възпираше? Един ден, докато гледах видеоклип за свидетелство за преживяване, видях откъс от Божиите слова: „Каквато и да е обстановката, какъвто и дълг да изпълнява, антихристът ще се опита да създаде впечатлението, че не е слаб, че винаги е силен и пълен с вяра, и никога не е негативен, за да не видят хората никога истинския му духовен ръст или истинското му отношение към Бог. Всъщност, наистина ли дълбоко в себе си вярва, че няма нещо, което да не може да направи? Наистина ли вярва, че няма слабост, негативност или разкривания на поквара? Категорично не. Умее да се преструва и да се прикрива. Обича да показва своята силна и бляскава страна на хората, а не иска да виждат слабата и истинската му страна. Целта му е очевидна. Иска просто да поддържа суетата и гордостта си и да защити мястото, което заема в сърцата на хората. Смята, че ако разкрие собствената си негативност и слабост пред останалите, ако разкрие непокорната и покварената си страна, това ще навреди сериозно на статуса и на репутацията му и ще причини повече проблеми, отколкото си струва. Затова предпочита да умре, отколкото да признае, че има моменти, в които е слаб, бунтовен и негативен. А ако дойде ден, в който всички видят слабата му и непокорна страна, когато видят, че е покварен и изобщо не се е променил, пак ще продължи да се преструва. Смята, че ако признае, че има покварен нрав, че е обикновен и незначителен човек, ще изгуби мястото си в сърцата на хората и почитта и обожанието на всички, и че така напълно ще се провали. Затова каквото и да се случи, няма да се открие към хората и няма да сдаде властта и статуса си на никого другиго, а ще се опитва да се съревновава с всички сили и никога няма да се предаде“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Десета част)). От Божиите слова разбрах, че антихристите умеят да се преструват. Те не искат никой да види тъмната им страна и не говорят открито за покварата и непокорството си. Те също така винаги избягват да говорят за своите провали и грешки, като вместо това се преструват на позитивни, стабилни и впечатляващи, за да спечелят уважението на хората и място в сърцата им. Осъзнах, че това, което бях направила и разкрила, не се различаваше от антихриста. Бях разпознала покварения си нрав в това, че подкрепих лъжеводача в заклеймяването на Лора, но не исках да се открия пред всички, защото това беше провал. Ако оповестях публично мотивите и покварата си по онова време, всички щяха да видят, че ми липсва проницателност и лесно се огъвам. Страхувах се, че всички ще ме гледат отвисоко и ще ме отритнат и че дори може да загубя дълга си. Видях как предпочитам репутацията и статуса пред това да практикувам истината и да бъда честна. Просто не обичах истината и положителните неща. По-скоро обичах репутацията и статуса и умеех да се преструвам точно като антихрист. Бях измамен човек.

По-късно попаднах на още два откъса от Божиите слова: „Всеки допуска грешки. Всеки има пропуски и недостатъци. И всъщност всички имат един и същи покварен нрав. Не си мисли, че си по-благороден, по-съвършен и по-добър от останалите. Съвсем неразумно е. Щом разбереш покварения нрав на хората, същността и истинската природа на тяхната поквара, повече няма да се опитваш да прикриваш собствените си грешки, нито да обвиняваш другите хора за грешките им, а ще можеш да се отнасяш правилно и към двете. Едва тогава ще станеш прозорлив и няма да вършиш глупости, а така ще помъдрееш. Хората, които не са мъдри, са глупави и все се занимават с дребните си грешки, докато се промъкват зад кулисите. Отвратително е да ги гледаш“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Принципите, които трябва да ръководят човешките постъпки). „Що за нрав е това, когато хората все се преструват, все се прикриват и си придават важности, за да може останалите да ги ценят и да не забелязват техните грешки и недостатъци, когато все се стараят да се представят пред хората в най-добрата светлина? Това е надменност, фалш и лицемерие, това е нравът на Сатана и е нещо нечестиво. Да вземем за пример членовете на сатанинския режим. Колкото и да се борят, да враждуват или да убиват в тъмното, никой няма право да ги докладва или разобличава. Опасяват се, че хората ще видят демоничното им лице, и правят всичко възможно да го прикрият. Пред обществото правят всичко възможно да се прикрият и казват колко много обичат народа, колко са велики, славни и непогрешими. Това е природата на Сатана. Най-забележимата черта на природата на Сатана е измамата и заблудата. И с каква цел мами и заблуждава така? За да заблуди хората, да им попречи да видят неговата същина и истинското му лице и така да постигне своята цел да удължи властването си. Макар и да нямат такава власт и такъв статус, обикновените хора също искат да накарат останалите да имат добро мнение за тях, да ги ценят много и да ги издигат до висок статус в сърцата си. Това е покварен нрав и ако хората не разбират истината, те не са способни да го разпознаят“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Принципите, които трябва да ръководят човешките постъпки). От Божиите слова разбрах, че никой не е съвършен; всички имаме недостатъци, можем да правим грешки и да разкриваме покварения си нрав. Хората, които наистина притежават човешка природа и разум, могат правилно да се изправят пред своите недостатъци и проблеми. След като сгрешат, те са способни да се изправят пред грешките си и да търсят истината, за да разрешат своята поквара. Неискрени и измамни са тези, които — след като допуснат грешки или разкрият своята поквара — не могат да се изправят пред проблемите си или да признаят грешките си, като винаги се преструват, за да прикрият истинската си същност, за да изглежда характерът им безупречен. Аз бях дълбоко покварена от Сатана и бях изпълнена с всякакви покварени нрави. Нормално е да се преживяват отклонения и да се разкрива поквара. Дори и да не се откривах, тези покварени нрави пак щяха да са скрити вътре в мен, така че нямаше ли пак да съм покварена личност? Когато правех оценката си за Лора, последвах лъжеводача в осъждането и заклеймяването ѝ за да запазя имиджа си в очите на водача — това беше неоспорим факт. Ако бях човек с човешка природа и разум, щях да се изправя пред този проблем, като открия на другите как бях проявила поквара, как бях разобличена и съдена от Божиите слова и какво бях научила за покварения си нрав, така че всички да видят истинското ми аз. Но аз винаги се преструвах, след като проявявах поквара, с надеждата да запазя репутацията и имиджа си в съзнанието на другите. Колко долна и отвратителна бях! Винаги мислех, че ако покварата, която бях разкрила, е просто малък проблем — очевиден покварен нрав, който е често срещан сред много хора — тогава дори и да се открия, това вероятно няма да навреди твърде много на репутацията ми, така че можех да се открия пред хората. Но този път бях последвала лъжеводач в заклеймяването на някого. Това беше сериозно прегрешение — не беше лесно да се повдигне този въпрос. Това щеше да покаже на хората, че имам лош характер и че съм недостойна, и щеше сериозно да навреди на репутацията ми. Така че не бях склонна да се открия. Вместо това играех игрички с другите и си мълчах за това — бях наистина измамна! Едва тогава разбрах, че моето нежелание да се открия за покварата си не е само знак за моята суета и гордост, но и издаваше скрития ми измамен и зъл сатанински нрав.

След това продължих да размишлявам върху този проблем и прочетох този откъс от Божиите слова: „Когато нещо се случи, те не казват нищо или не изразяват каквото и да е мнение с лека ръка, а все мълчат. Това не означава, че са разумни, а напротив — показва, че са доста добре прикрити, че крият тайните си и че са много хитри. Можеш ли да си откровен с Бог, ако с никого не си откровен? И ако не си искрен дори с Бог и не можеш да си откровен с Него, можеш ли тогава да Му отдадеш сърцето си? Определено не можеш. Не можеш да бъдеш в единомислие с Бог, а сърцето си държиш далече от Неговото! Когато разговаряте с другите, способни ли сте да бъдете откровени и да кажете това, което наистина мислите? Човек има надежда да придобие истината, ако винаги казва онова, което наистина е в сърцето му, ако говори честно и ясно, ако е искрен, ако никога не изпълнява дълга си нехайно, и ако може да практикува истината, която разбира. Ако човек все се преструва и крие сърцето си, за да не може никой да го прозре ясно, ако създава фалшиво впечатление, за да заблуди останалите, тогава го грози сериозна опасност. Той е в голяма беда и ще му е много трудно да придобие истината. От ежедневието на човека, от неговите думи и действия можете да разберете какви са перспективите му. Ако този човек все се преструва, все се прави на важен, значи не приема истината и рано или късно ще бъде разкрит и отстранен“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Като отдаде сърцето си на Бог, човек може да придобие истината). Бог разкри как онези, които се преструват, не могат да се изправят пред собствените си проблеми, не се откриват, когато правят грешки, и винаги ги потулват, като заблуждават другите. Сърцата им са затворени. Такива хора са особено зли — те са откровено измамни. Бог харесва честните хора и ненавижда онези, които са измамни. В крайна сметка измамните хора ще бъдат разобличени и отстранени. Преди мислех, че преструването е просто признак на копнеж по репутация и статус и не означава, че някой се държи като зъл човек или антихрист, като извършва злодеяния, прекъсва църковната работа и вреди на другите. Не мислех, че това ще доведе до отстраняване. Но от Божиите слова разбрах, че всичко това са били само мои представи и фантазии и че съм имала изопачен възглед за нещата. Бях пренебрегнала съвестта си, като заклеймих Лора заедно с лъжеводача и по този начин подпомогнах един злодей. Бог вече беше добре запознат с моето прегрешение, но аз не бях склонна да повдигна въпроса след случилото се и се опитвах да поддържам преструвката, за да спечеля възхищението на другите. Това разкри, че не обичах истината и не се бях покаяла истински. Не практикувах истината и дори се занимавах с измама и хитрост — как Бог да не ме ненавижда? Ако продължавах така, със сигурност щях да бъда разобличена и отстранена. Чрез размисъл видях колко сериозни последици има това да не практикуваш честност и да не се откриваш. Почувствах се доста уплашена и затова исках бързо да променя нещата.

По-късно попаднах на още Божии слова: „Трябва да си способен да се самоанализираш и да опознаеш себе си. Трябва да имаш смелостта да се откриеш и да се изложиш на показ пред братята и сестрите и да разговаряш с тях за истинското си състояние. Ако не смееш да разкриеш или да анализираш покварения си нрав; ако не смееш да признаеш грешките си, значи не се стремиш към истината, камо ли да си някой, който познава себе си“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Най-основната практика да бъдеш честен човек). „Независимо какъв дълг изпълняват хората или какво правят, кое е по-важно — тяхната суета и гордост или Божията слава? Кое трябва да изберат хората? (Божията слава.) Кое е по-важно — вашите отговорности или вашите собствени интереси? По-важни са именно вашите отговорности и те са ваш неотменим дълг. […] Когато практикуваш според истините принципи, ще има положителен ефект и ти ще свидетелстваш за Бог. Това е начин да посрамиш Сатана и да свидетелстваш за Бог. Да използваш различни методи, за да свидетелстваш за Бог и да накараш Сатана да види твоята решителност да се опълчиш на Сатана и да го отхвърлиш: това е посрамване на Сатана и свидетелстване за Бог — то е нещо, което е положително и съгласно Божиите намерения“ (Божието общение). В Божиите слова намерих път за практикуване. Каквато и поквара да разкриваме и каквито и грешки да правим, трябва да сме достатъчно смели да ги признаем, да се открием и да анализираме покварения си нрав в общение с другите. Това е начинът да прекъснем връзките със Сатана, да използваме реални действия, за да го посрамим, и да свидетелстваме за Бог. Това показва истинско покаяние. Независимо дали суетата, гордостта, репутацията и статусът ни ще пострадат след откриването, трябва да се опълчим на себе си, за да практикуваме истината, и да дадем приоритет на свидетелството за Бог. В моята оценка на Лора бях противоречила на фактите и бях последвала лъжеводач в осъждането ѝ. Чрез това преживяване бях придобила известно разбиране за покварения си нрав. Знаех, че трябва да се открия пред братята и сестрите. Това трябваше да направя. Ако не можех да се открия пред всички, за да защитя суетата и репутацията си, и ако не можех да свидетелствам за уроците, които научих от четенето на Божиите слова, щях да попадна в капана на Сатана и да загубя свидетелството си. Освен това преди имах тази лъжовна представа, че обсъждането на провалите ми е срамно и не е вид свидетелство. След това разбрах, че стига да мога да се откажа от суетата и гордостта си, да не съм обвързана от покварения си нрав, да се открия в общение за провала си и истински да се покая, това наистина е вид свидетелство. Щом осъзнах това, всичките ми тревоги изчезнаха.

След това се открих в общение пред всички за преживяването си и за моя изненада братята и сестрите казаха: „Беше ни много полезно да чуем за твоето преживяване. Ние също често разкриваме същия вид покварен нрав, само че не го забелязваме навреме и той остава незабелязан. Твоето общение за това как си разпознала своята поквара и си придобила разбиране за нейната същност чрез съда и разобличаването на Божиите слова беше много назидателно за нас“. По-късно братята и сестрите проведоха общение с мен върху два откъса от Божиите слова. Те ми помогнаха да придобия по-дълбоко разбиране за същността на това, че не оценявах хората обективно, и за последиците от него Липсата на обективна оценка на хората е равносилна на фалшиво обвинение или набеждаване; това е форма на изключване и потискане. Ако произволно заклеймя някого и поради това той стане негативен или ако лъжеводач използва това заклеймяване като основание да накаже някого, като му попречи да продължи в дълга си и възпрепятства навлизането му в живота, тогава съм извършила зло. Също така придобих по-ясно разбиране за това кои принципи трябва да се практикуват при оценяването на хората. По-късно, когато Лора научи за всичко това, тя не си помисли лошо за мен; ако отидех при нея с въпроси, тя ми отговаряше също толкова искрено, колкото и преди. И църквата не ме преназначи или освободи. Тези резултати напълно преобърнаха първоначалните ми представи и фантазии. Почувствах се невероятно засрамена. Всичко това ме накара да осъзная много по-добре Божията вярност и праведност. Стига да практикуваме според Божиите слова, ще имаме път. Благодаря на Бог!