От Дена, Корея

Моят дълг в църквата беше да развивам евангелски работници, които да свидетелстват. В началото, когато се сблъсквах с трудности, често се молех и се допитвах до опитни братя и сестри. Също така се снабдявах с истината от практиката и гледах евангелски филми и видеоклипове. След известно време бях схванала някои принципи за проповядване на евангелието и дългът ми даваше известни резултати. Помислих си: „Въпреки че не съм най-добрата в екипа, аз съм по-добра от повечето хора в него. Ако просто поддържам това ниво, ще е достатъчно“. Живеех в състояние на самодоволство и самонадеяност. Надзорничката многократно ни напомняше да се снабдяваме повече с истината. Тя каза, че това е единственият начин да се преобърнат представите на религиозните хора и че ако се задоволяваме с положението, няма да можем да постигнем добри резултати в дълга си. Външно се съгласих, но в сърцето си си мислех: „За да постигна добри резултати в дълга си, ще трябва не само да се снабдявам с повече истина, но и да намирам подходящи материали. По отношение на представите на религиозните хора, които не мога да преобърна, ще трябва да питам и други хора. Ще трябва да платя голяма цена и да изразходвам много умствена енергия! Вече съм научила някои принципи за проповядване на евангелието и съм постигнала известни резултати в дълга си. Достатъчно е просто да поддържам това ниво. Толкова е уморително всеки ден да съм напрегната до краен предел! Освен това здравето ми не е същото, откакто се разболях по време на пандемията. Ами ако се изтощя до изнемога?“. При тази мисъл още повече не ми се искаше да хабя умствена енергия, за да се снабдявам с истината. Веднъж проверявах евангелските работници и установих, че те не са провели общение, за да преобърнат представите на един потенциален приемник на евангелието. В резултат на това този потенциален приемник на евангелието спря да посещава събиранията. По-късно научих, че причината е, че работниците не са знаели как да преобърнат представите на потенциалния приемник на евангелието. Осъзнах, че все още има много недостатъци в начина, по който проповядват евангелието, и че се нуждаят от повече събирания и общение. Но тогава се замислих, че и аз имам недостатъци в тази област. За да проведа общение с тях, ще трябва да питам опитни братя и сестри, да намирам материали и да гледам подходящи филмови откъси. Това би ми отнело толкова много време и енергия. Колко изтощително би било това! Затова просто намерих един подходящ филмов откъс, изпратих го на евангелските работници и им казах сами да се справят. Знаех, че това ще има ограничен резултат, но въпреки това отложих разрешаването на проблема. По-късно няколко други потенциални приемници на евангелието отказаха да се присъединят към Църквата поради същия вид представи. По време на събиране за обобщение на работата надзорничката ме кастри за това, че изпълнявам дълга си механично. Тя каза, че съм доволна да се занимавам с нещо и че не се стремя да постигам резултати. Накратко казано, бях нехайна и не влагах сърцето си в нея. Думите ѝ пронизаха сърцето ми, като я чух да казва това. Лицето ми веднага пламна от срам и ми се искаше да потъна вдън земя. Но знаех, че е истина — напоследък не давах всичко от себе си в дълга си и резултатите наистина бяха спаднали. Трябваше да го приема, да се самоанализирам и да опозная себе си. Спомних си един химн от Божиите слова, който бях чула преди няколко дни: „Дори и нещо да не ти харесва или да страдаш заради него, или дори то да оспорва и да потиска достойнството и гордостта ти, щом трябва да го преживееш, щом Бог го е устроил и подредил за теб, трябва да му се покориш и не можеш да избираш“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (2)). Хората, събитията и нещата, които ме сполетяват всеки ден, са с Божието позволение. Трябва да ги приемам от Бог и да си вземам поука. Затова се помолих на Бог: „Боже, знам, че това кастрене не ме е сполетяло случайно, но не знам какво е Твоето намерение. Моля Те, води ме, за да си взема поука“.

Един ден прочетох един откъс от Божиите слова и разбрах проблема си. Всемогъщият Бог казва: „Лъжеводачите не вършат реална работа, но знаят как да се държат като чиновници. Кое е първото нещо, което правят, след като станат водачи? Това е да си купят благоволението на хората. Те възприемат подхода „Новите чиновници са нетърпеливи да впечатлят“: първо, те правят няколко неща, за да се подмажат на хората, и уреждат няколко неща, които подобряват ежедневното благосъстояние на всички. Опитват се първо да направят добро впечатление на хората, да покажат на всички, че са в унисон с масите, така че всички да ги хвалят и да казват: „Този водач се отнася към нас като родител!“. След това официално поемат поста. Считат, че имат всеобща подкрепа и че позицията им е подсигурена. След това започват да се наслаждават на ползите от статуса, сякаш им се полагат по право. Техните девизи са: „Животът е само ядене и хубави дрехи“, „Животът е кратък, затова му се наслаждавай, докато можеш“ и „Изпий днешното вино днес, а за утре се тревожи утре“. Те се наслаждават на всеки ден, както дойде, забавляват се, докато могат, и не мислят за бъдещето, а още по-малко се замислят какви отговорности и какъв дълг трябва да изпълнява един водач. Те проповядват няколко думи и доктрини и вършат няколко задачи за пред хората по навик — те не вършат никаква реална работа. Не разкриват истинските проблеми в църквата и не ги разрешават напълно, така че какъв е смисълът от това, че вършат тези повърхностни задачи? Това не е ли измамно? Могат ли да се поверяват важни задачи на такъв тип лъжеводачи? Дали те са съгласно принципите и условията на Божия дом за избиране на водачи и работници? (Не.) Тези хора нямат никаква съвест или разум, лишени са от всякакво чувство за отговорност, но въпреки това искат да заемат някакъв чиновнически пост, да бъдат водачи в църквата — защо са толкова безсрамни? Някои хора, които имат чувство за отговорност, но са със слаби заложби, не могат да бъдат водачи — а какво остава за безполезните хора, които изобщо нямат чувство за отговорност. Те са още по-малко пригодни да бъдат водачи. Колко мързеливи са само тези лакоми и лениви лъжеводачи? Дори когато открият проблем и са наясно, че това е проблем, те не го приемат на сериозно и не му обръщат внимание. Толкова са безотговорни! Макар че са добри оратори и изглежда, че имат известни заложби, те не могат да разрешават различните проблеми в църковното дело, което води до застой в него. Проблемите продължават да се трупат, но тези водачи не се интересуват от тях и настояват да изпълнят няколко повърхностни задачи по навик. И какъв е крайният резултат? Не объркват ли те църковното дело, не го ли провалят? Не предизвикват ли хаос и липса на единство в църквата? Това е неизбежният резултат“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (8)). Бог разобличава това, че когато лъжеводачите са избрани за първи път, те вършат някаква работа за пред хората, за да спечелят възхищението им и да купят благоволението им. Щом постигнат целта си, те започват да се отдават на плътско удобство, като са нехайни и просто отбиват номер в дълга си. Дори когато ходят на събирания, те изричат само думи и доктрини, без да разрешават никакви реални проблеми. Това води до хаос в църковната работа и нито един от елементите ѝ не дава резултати. Бог особено ненавижда лъжеводачите. Замислих се как, когато за първи път започнах този дълг, бях готова да страдам и да плащам цена, за да спечеля възхищението на всички. Но след известно време, когато в работата настъпи известно подобрение, вече не исках да влагам повече умствени усилия или да понасям повече изтощение, за да се снабдя с истината и да разрешавам трудностите и проблемите, с които се сблъскваха братята и сестрите в проповядването на евангелието. Вместо това правех всичко, което би ми спестило неприятностите. Понякога просто изпращах на евангелските работници подходящ филмов откъс и ги оставях сами да преобръщат представите на потенциалните приемници на евангелието. Бях точно от онзи вид лъжеводачи, за които говори Бог — такъв, който върши работа само за пред хората. Живеех според сатанински отрови като: „Животът е само ядене и хубави дрехи“, „Изпий днешното вино днес, а за утре се тревожи утре“ и „Угаждай си“. Вярвах, че в живота хората трябва да знаят как да се наслаждават, да живеят за настоящето и да са щастливи в момента. Мислех си, че ако страдам всеки ден, ще навредя на себе си и не си струва да живея така. Контролирана от тези мисли и възгледи, станах разпусната и развратена, и много податлива на самодоволство и самонадеяност. Исках да лежа на стари лаври, колкото и малки да бяха те, и да не позволявам на плътта си да страда ни най-малко. Спомних си за ученическите си години. В началото бях готова да платя известна цена, за да вляза в добър университет. Но щом оценките ми малко се подобриха, се задоволих с това. Вече не исках да полагам усилия в ученето, затова започнах да се успивам и да не си пиша съвестно домашните. Накрая не влязох дори в обикновен университет. След като намерих Бог, все още бях същата. Щом имаше някакви резултати в дълга ми, спирах да се стремя към напредък. Чувствах, че истините принципи, които разбирам, са достатъчни, и когато имах свободно време, не исках да уча повече. Когато евангелските работници срещаха трудности и проблеми, които трябваше да бъдат разрешени, аз просто се опитвах да ги отметна и бях нехайна, винаги когато можех. Бях толкова мързелива и лукава, живеех без никаква почтеност или достойнство. Бях просто безполезна! Сега резултатите от дълга ми спадаха; това беше Бог, който криеше лика Си от мен. Ако не променя нещата, в крайна сметка ще бъда разкрита и отстранена. Бог ме въздигна, като ми позволи да изпълнявам този дълг. Намерението Му беше да се снабдя с повече истина и да доведа повече хора пред Него. Това беше шанс за мен да подготвя добри дела в своя дълг. Но аз не знаех кое е добро за мен и се интересувах само от плътта си. Не изпълнявах дори най-основните си отговорности. Живеех толкова жалко! Искаше ми се просто да си ударя шамар. Тогава се помолих на Бог: „Боже, аз съм толкова дълбоко покварена от Сатана. Не искам повече да живея според сатанинските възгледи. Моля Те, води ме да се опълча на плътта си“.

След това потърсих подходящи материали и обсъдих с евангелските работници как да провеждаме общение стъпка по стъпка, за да преобърнем представите на потенциалните приемници на евангелието. В крайна сметка техните представи бяха преобърнати и те приеха Божието дело от последните дни. Като си сътрудничехме по този начин, изпитах мир и спокойствие в сърцето си. Чувствах, че истински изпълнявам дълга си. Не само че резултатите от дълга ми се подобриха, но по-важното е, че докато действително търсех истината, за да реша тези въпроси, почувствах Божието ръководство. Започнах да разбирам как да провеждам общение относно представи, които преди това не знаех как да преобърна.

По-късно прочетох друг откъс от Божиите слова и придобих по-ясно разбиране за последствията от това да не се стремя към напредък в дълга си. Всемогъщият Бог казва: „Бог ти е дал заложби и много превъзходни условия, позволил ти е да прозреш този въпрос и да бъдеш компетентен за тази работа. Ти обаче нямаш правилното отношение, липсва ти преданост и искреност и не искаш да направиш всичко възможно, за да я свършиш добре. Това силно разочарова Бог. Така че когато се сблъскаш с много неща, ако си мързелив, ако винаги се чувстваш притеснен и не искаш да ги вършиш, а вътрешно си мърмориш: „Защо точно от мен се иска да го направя, а не от някой друг?“, това е глупава мисъл. Когато някой дълг се падне на теб, това не е нещастно събитие, а е чест и ти трябва да го приемеш с удоволствие. Тази работа няма да те умори или да те изтощи до смърт. Напротив, ако се справиш правилно с нея и направиш всичко възможно да я свършиш добре, ще се чувстваш спокоен и умиротворен в сърцето си и няма да си разочаровал Бог. Когато дойдеш пред Бог, ще можеш да си уверен и да стоиш изправен. Но ако не свършиш тази работа или ако я свършиш нехайно, тогава дори да не си причинил никакви загуби, за теб лично това ще е нещо, за което ще съжаляваш цял живот! То ще е подобно на бездънна черна дупка, която ще те кара да изпитваш болка и безпокойство през целия си живот. Всеки път, когато се спомене, че човек трябва да бъде предан и искрен в изпълнението на дълга си и да прави всичко по силите си, сърцето ти ще се чувства толкова изтормозено, сякаш го пробождат с игли. Няма да се чувстваш щастлив, горд или почетен по този въпрос. Напротив, тази агония ще те съпътства през целия ти живот. Ако човек има чувство за съвест, той ще изпита този вид мъка. А как стоят нещата от гледната точка на Бог? Бог използва истините принципи, за да окачестви този въпрос, чието естество е много по-сериозно от това, което изпитваш ти. […] Някои хора изглежда притежават покорство, когато изпълняват дълга си и вършат това, което им подреди Горното. Но когато ги попитат: „Изпълняваш ли дълга си нехайно? Изпълняваш ли го според принципите?“, те не могат да дадат категорични отговори, а само казват: „Изпълнявам, както ми е наредено от Горното, и не смея да безчинствам, като върша злосторничества“. Когато ги попитат дали са изпълнили отговорността си, те казват: „Е добре, правя това, което се очаква от мен“. Виждате ли? Те винаги имат такова отношение, когато изпълняват дълга си — не са забързани, вършат нещата бавно и са апатични. В действителност не можеш да им намериш кусури, но ако оцениш изпълнението на дълга им спрямо истините принципи, то е неефективно и не отговаря на критериите. При все това изобщо не ги е грижа, продължават да действат както преди и все още не правят нещата, за които би трябвало да поемат инициативата да направят — те изобщо не се променят. Не са ли те безсрамно упорити? Те винаги поддържат това отношение: „Ти може да имаш хиляди блестящи планове, но аз имам свой собствен набор от правила. Просто съм си такъв. Да видим какво можеш да ми направиш. Това е моето отношение!“. Те не са извършили нищо изключително коварно или зло, но са извършили и малко добри дела. По какъв път би казал, че вървят те? Добър ли е този вид отношение към вярата в Бог и към дълга им? (Не.) В Библията Бог казва следното: „Така, понеже си хладък — нито горещ, нито студен, ще те изплюя от устата Си“ (Откровение 3:16). Да си хладък, нито студен, нито горещ — това добро отношение ли е? (Не.) Някои хора си мислят: „Ако върша зло и предизвиквам прекъсвания, бързо ще бъда заклеймен. Но ако върша нещата положително и активно, ще се уморя, а ако сбъркам, когато правя нещо, може да бъда кастрен или може би дори ще бъда освободен, което би било толкова смущаващо! Затова оставам хладък, нито студен, нито горещ. Каквото и да ме помолиш да направя, ще го направя. Но ако не ми кажеш да направя нещо, няма да се меся. По този начин няма да се уморя, а на всичкото отгоре хората няма да могат да ми намерят кусури. Този подход е страхотен!“. Добър ли е този начин на постъпване? (Не.) Ти знаеш, че това не е добре, така че как трябва да се промени твоята практика? Ако никога не се стремиш да вървиш по пътя на стремежа към истината и продължаваш да живееш според философиите на Сатана, тогава си обречен да нямаш надежда за постигане на спасение“ (Словото, Т.7 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (11)). След като прочетох Божиите слова, и особено словата: „Така, понеже си хладък — нито горещ, нито студен, ще те изплюя от устата Си“ и „тогава си обречен да нямаш надежда за постигане на спасение“ сърцето ме заболя, сякаш прободено от игли. Почувствах, че Божият нрав е ненакърним. Ако не даваме активно всичко от себе си в своя дълг, а вместо това винаги се въздържаме, отказваме да положим усилия, когато трябва да се плати цена, и винаги се интересуваме от собствената си плът, тогава не сме искрени или не вършим реална работа. Това може само да навреди на работата и да ни остави с прегрешения пред Бог. Това е вършене на зло! Ако не се покая, няма надежда за спасение. Като се замисля за отношението си към своя дълг през това време, сърцето ми се свива. Винаги се страхувах да не страдам и да не се уморя, затова не се съсредоточавах върху това да се снабдя с истините принципи. Просто лежах на стари лаври, доволна от всички постигнати резултати. Въпреки че за плътта ми беше лесно, резултатите от дълга ми спаднаха. Евангелските работници, които развивах, не напредваха и много потенциални приемници на евангелието не можаха своевременно да дойдат пред Бог. Вредата, която нанесох на работата, е нещо, което никога не мога да поправя. Винаги, когато се сетя за това, сърцето ме боли. Но това прегрешение вече е извършено и не може да се поправи. Преди си мислех, че стига дългът ми да дава някакви резултати и да не причинявам прекъсване или смущение, мога да изпълнявам дълга си, без да изтощавам плътта си, и в крайна сметка все пак да придобия благословии. Опитвах се да получа голяма награда срещу малка цена, търсех преки пътища. Бях толкова хитруваща и измамна — бях една от безсрамно упоритите хора, за които говори Бог. Бог проучва внимателно дълбините на човешкото сърце. Когато хората не дават всичко от себе си или не са искрени в своя дълг, те не подготвят добри дела, а вместо това трупат Божия гняв и вършат злодеяния. В крайна сметка те само ще бъдат възненавидени и отстранени от Бог. Ужасих се, като се замислих за това, затова бързо се помолих: „Боже, бях толкова хитруваща и измамна, и толкова нехайна в дълга си. Не искам да продължавам така. Готова съм да се покая. Моля Те, води ме да намеря път на практикуване“.

По-късно по време на духовната си практика чух един химн от Божиите слова и разбрах стойността и смисъла на човешкия живот.

Само чрез добро изпълнение на дълга си можеш да изживееш ценността на човешкия живот

1  Каква е стойността на човешкия живот?От една страна, става дума за изпълнение на дълга на сътворено същество.От друга страна, през целия си живот трябва да изпълняваш мисията си — това е най-важното. Не говорим за изпълнение на велика мисия, дълг или отговорност, но трябва да постигнете поне нещо. В живота си, след като намери мястото си, човекът остава непоколебим в позицията си, отстоява я, отдава цялата кръв на сърцето си и цялата си енергия, и върши добре и завършва това, върху което трябва да работи и което трябва да завърши. Когато накрая застане пред Бог, за да Му даде отчет, се чувства сравнително удовлетворен, а в сърцето си не изпитва обвинения или съжаления. Чувства се утешен и чувства, че е придобил нещо и че е изживял стойностен живот.

2  И така, за да живее стойностен живот и да постигне този вид жътва накрая, си струва човек да страда малко физически и да плати известна цена, дори и да се разболее от изтощение или да има някакви здравословни проблеми. Когато човек идва на този свят, той не идва заради насладата на плътта, нито за да яде, да пие и да се забавлява. Човек не бива да живее заради тези неща — това нито е стойността на човешкия живот, нито е правилният път. Стойността на човешкия живот и правилният път, който трябва да се следва, се състоят в постигането на нещо стойностно и завършването на един или на няколко стойностни елемента от работата. Това не може да бъде наречено кариера, а е правилният път и правилната задача. Заслужава си човек да плати всяка цена, за да завърши някаква стойностна работа, да води смислен и стойностен живот, да се стреми към истината и да я придобие.

3  Ако наистина желаеш да се стремиш към разбиране на истината, да поемеш по правилния път в живота, да изпълниш добре дълга си и да водиш стойностен и смислен живот, тогава няма да се поколебаеш да изразходиш цялата си енергия, да платиш цялата цена, да отделиш цялото си време и всичките си дни. Ако през това време те сполети някаква болест, това няма да има значение и няма да те сломи. Нима това не е далеч по-добре от живот, прекаран в спокойствие, свобода и безделие, в подхранване на физическото си тяло така, че то да е добре нахранено и здраво, и в крайна сметка да постигнеш дълголетие? Коя от тези две възможности е стойностен живот? Коя от тях може да донесе утеха и да не предизвика съжаление у хората, когато накрая се изправят пред смъртта? Да водиш смислен живот означава, че си придобил истината; в сърцето си ще бъдеш утешен и ще имаш радост.

(Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (6))

След като чух химна, бях дълбоко трогната. Разбрах, че като сътворено същество, само като изпълнявам дълга си, мога да намеря истински мир и спокойствие в духа си. Това е единственият смислен и ценен начин на живот. Да се отдаваш на плътско удобство, е добре за момента, но след това остава само празнота — напълно безсмислено е. Замислих се как не влагах никаква умствена енергия в дълга си — как се страхувах да не страдам и да не се уморя, и не полагах усилия да разршавам проблеми. Впоследствие често се чувствах неспокойна, имах угризения на съвестта и Светият Дух криеше лика Си от мен. Не можех да усетя Божието присъствие и духът ми беше обгърнат в мрак и болка. Бог ме въздигна, като ми даде този дълг. Трябва да направя всичко по силите си, за да постигна добри резултати. Спомних си за Ной, който построил ковчега. Той се сблъскал с много трудности, а трябвало да се изправи и пред погрешното разбиране на семейството си и пред подигравките и клеветите на другите. Въпреки че плътта му била уморена и изтощена и се чувствал слаб в сърцето си, когато си помислил, че това е Божие поръчение, той знаел, че трябва да упорства, независимо колко страдал или колко му е било трудно, и затова го направил от все сърце и с всички сили. Накрая завършил ковчега, като изпълнил Божието поръчение. Не мога да се сравнявам с Ной, но ако мога да направя всичко по силите си, за да върна Божиите овце в Неговия дом, за да могат да получат Неговото спасение, колко смислено нещо би било това!

По-късно прочетох друг откъс от Божиите слова и намерих път на практикуване. Бог казва: „Ако наистина притежаваш заложби в определена степен, ако наистина владееш професионални умения в рамките на твоята отговорност и ако не си външен за професията си човек, тогава просто трябва да спазваш една фраза и ще си способен да бъдеш предан на дълга си. Коя фраза? „Вложи сърцето си в това“. Ако вложите сърцето си в нещата и в хората, тогава ще можете да бъдете предани на дълга си и отговорни към него. Лесно ли е да се практикува тази фраза? Как я прилагате на практика? Това не означава да използвате ушите си, за да чувате, нито ума си, за да мислите — това означава да използвате сърцето си. Ако човек наистина може да използва сърцето си, когато очите му видят, че някой прави нещо, действа по някакъв начин или има някаква реакция на нещо, или когато ушите му чуят мненията или доводите на някои хора, като използва сърцето си, за да размишлява и обмисля тези неща, в ума му ще се появят някои идеи, възгледи и нагласи. Тези идеи, възгледи и нагласи ще го накарат да има задълбочено, конкретно и правилно разбиране за човека или нещото и същевременно ще породят подходящи и правилни преценки и принципи. Само когато човек има тези проявления на използване на сърцето си, това означава, че е предан на своя дълг“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (7)). Всъщност Бог не иска много от човека. Това, което Той иска, е нашето искрено сърце. Стига хората да влагат сърцето си, те могат да открият проблемите, които съществуват в дълга им; като търсят за тези проблеми и разсъждават върху тях, те могат да намерят начини да ги разрешат и резултатите от делото им естествено ще се подобрят. Но ако хората не влагат сърцето си в това, те дори няма да забележат проблеми, които са пред носа им. Дори с отворени очи няма да видят нищо и резултатите от дълга им само ще се влошават. Толкова е важно да влагаш сърцето си в дълга си! Замислих се колко много недостатъци имах, когато започнах този дълг. Но често се молех, като поверявах трудностите си на Бог и се уповавах на Него. Чрез Божието ръководство бавно схванах някои принципи за изпълнение на дълга си и делото започна да дава известни резултати. Но когато се задоволих с положението и станах нехайна, като не разрешавах проблемите, които откривах, резултатите от дълга ми продължиха да спадат. Накрая можех само да гледам как един след друг губехме потенциални приемници на евангелието. Видях, че когато не влагам сърце в дълга си, това наистина вреди както на другите, така и на мен самата!

Оттогава нататък започнах да записвам проблемите в работата си един по един и влагах сърцето си в разсъждение върху тях. Ако въпросът беше свързан с отношението на даден евангелски работник към дълга му, намирах подходящи Божии слова, за да проведа общение с него. Ако се отнасяше до преобръщането на представите на някой потенциален приемник на евангелието, намирах подходящи материали. Ако имаше нещо, което не разбирах, питах братята и сестрите си, а след това провеждах общение с евангелските работници, за да обсъдим как да подходим към неговите представи. Като практикувах по този начин, сърцето ми се чувстваше много спокойно. Въпреки че преживяването на това кастрене беше смущаващо в онзи момент, то ме подтикна да застана пред Бог и да размишлявам върху отношението си към своя дълг. Като ядох и пих Божиите слова, придобих известно разбиране за корена на отдаването си на плътта и научих, че само като изпълняваш дълга си, можеш да намериш истински мир и истинска радост. Благодаря на Бог!