От Селена, Малайзия

Аз съм малайзийска китайка и израснах в обикновено семейство. Родителите ми пестяха от всичко, за да ми осигурят образование. Учеха ме: „Не е страшно да си беден, но трябва да имаш достойнство и да не позволяваш на другите да те гледат отвисоко“. Под влиянието на тези думи учех усърдно и активно участвах във всякакви събития, като се превърнах в примерна ученичка в очите на моите учители и съученици. След колежа работех като помощник-редактор във вестник. След няколко години упорита работа бях повишена в надзорник, което задоволи желанието ми за репутация и статус. След като намерих Бог, бях много активна и скоро ме избраха за църковна водачка. След това, през декември 2023 г., бях освободена, защото преследвах репутация и статус, вместо да върша действителна работа; надменният ми нрав ми пречеше да си сътруднича с другите и дори не се самоанализирах, след като една водачка разговаря с мен. Тъй като говоря малайски, водачите ми възложиха преводачески дълг. Чувствах се по-низша, когато се изправях пред братята и сестрите, с които преди си сътрудничех. Всички те бяха водачи и работници, а аз бях просто скромна преводачка. Преди винаги аз проследявах тяхната работа и те идваха при мен с проблемите и трудностите си. Но сега, като преводачка, се чувствах просто като рупор, който повтаря думите на другите. Чувствах се незначителна. Питах се дали братята и сестрите няма да ме гледат отвисоко с мисълта, че изпълнявам преводачески дълг, защото не съм човек, който се стреми към истината. Понякога си мислех: „Две сестри в групата са надзорнички на евангелската работа и също говорят малайски. Те биха могли да превеждат. Защо използват някого като мен, който е бил освободен? Нима не е, за да ме поставят в неудобно положение?“. Наистина исках да напусна и да изпълнявам друг дълг. Дори дългът по проповядване на евангелието би бил по-уважаван; поне тогава никой нямаше да ме гледа отвисоко. Но тогава се замислих, че това е критично време за разпространяване на евангелието и че в Малайзия спешно са необходими преводачи. Отказът от моя дълг в такъв момент би бил умишлено неподчинение и бунт срещу Бог. Ако някои задачи не бъдат уредени и изпълнени навреме, това би забавило евангелската работа и би било сериозна съпротива срещу Бог. Затова не помолих надзорничката да смени дълга ми. Но дори докато изпълнявах дълга си, не се бях покорила истински в сърцето си и всъщност не влагах сърцето си в него. Когато попаднех на думи, които трудно се изразяват, не си правех труда да ги проверявам, за да предам точно смисъла. Понякога, когато надзорничката идваше на събиране и трябваше да превеждам, не влагах сърце в работата, което водеше до грешки и пропуски. След едно събиране се помолих: „О, Боже, чувствам се толкова потисната в този дълг. Не знам как да преживея това. Моля Те, поведи ме да разбера Твоето намерение и да се покоря“.

По-късно, след като прочетох някои от Божиите слова, започнах да разбирам как трябва да се отнасям към дълга си. Всемогъщият Бог казва: „В Божия дом постоянно се говори за приемането на Божието поръчение и за правилното изпълнение на дълга. И така, как възниква дългът? Ако говорим в по-общ план, той възниква в резултат на Божието дело на управлението, което носи спасение на човечеството. Ако говорим по-конкретно, докато Божието дело на управлението се извършва сред човечеството, възникват различни видове работа и всички те изискват от хората да изпълнят своята част и да ги свършат. Така се пораждат отговорностите и мисиите на хората и тези отговорности и мисии са дългът, който Бог дава на хората. В Божия дом различните видове работа, които изискват хората да изпълнят своята част, са дългът, който те трябва да изпълняват. И така, има ли разлики в дълга по отношение на по-добро и по-лошо, възвишено и низко или голямо и малко? Такива разлики не съществуват. Щом нещо е свързано с Божието дело на управлението, щом е изискване на делото на Неговия дом и е нужно за разпространяването на Божието евангелие, тогава то е дълг на човека. Това е произходът и определението на дълга“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво представлява изпълнението на дълга съгласно критериите?). „В Божия дом винаги, когато ти уредят да свършиш нещо, било то трудна или уморителна работа, или независимо дали ти харесва да я вършиш, или не, това е твой дълг. Ако можеш да го считаш за поръчение и отговорност, които Бог ти е дал, и можеш да го свършиш, като вложиш цялото си сърце и сила, то може да се каже, че работата, която вършиш — дългът, който изпълняваш — има връзка с Божието дело за спасяването на човека. Ако можеш сериозно и искрено да приемеш поръчението, което Бог ти е дал, как ще се отнася Той към теб? Той ще се отнася към теб като към член на Своето семейство. Това благословия или злочестина е? (Благословия.) Това е голяма благословия“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво представлява изпълнението на дълга съгласно критериите?). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че Божието дело на спасение на човечеството е довело до възникването на всеки вид дълг. В Божия дом няма разграничение на видовете дълг по отношение на по-добри и по-лоши, възвишени и незначителни, или големи и малки. Независимо дали един дълг включва мръсна или уморителна работа и дали ни харесва или не, щом е от Бог, трябва да го приемем. Това е голяма благословия за онези, които приемат Божието спасение. Но аз бях класирала видовете дълг. Мислех, че водачите и работниците са хора със статус и положение, които братята и сестрите биха уважавали, и че изпълнението на такъв дълг е престижно. В противовес на това смятах, че преводаческият дълг е незабележителен и не носи признание и че е просто превеждане на думите на други хора и не печели ничие възхищение. Поради тази погрешна гледна точка, въпреки че продължавах да изпълнявам своя дълг, постоянно се чувствах като износена дреха, която никой вече не иска. Не можех да събера никаква мотивация в дълга си и просто исках да избягам. Исках да сменя дълга си с друг, който да ми донесе възхищение, без изобщо да се замислям дали това ще засегне църковната работа. След освобождаването ми църквата все пак ми даде възможност да изпълнявам преводачески дълг. Това беше голяма Божия милост към мен. Трябваше внимателно да обмисля как да изпълня дълга си и да удовлетворя Бог. Но тъй като желанието ми за репутация и статус остана неудовлетворено, се отнасях с пренебрежение към преводаческия дълг. Държах се просто като рупор, не обмислях внимателно какви са отговорностите ми и дори не желаех да върша нещата, на които бях способна. Нямах никаква съвест или разум! Изобщо не бях покорна на Бог. Как изобщо можех да се нарека вярваща в Бог? Щом осъзнах това, коленичих и се помолих: „О, Боже, виждам, че изобщо не Ти се покорявам. Когато желанието ми за репутация и статус не беше удовлетворено, не изпълнявах дълга си както трябва. Толкова съм непокорна! Готова съм да се върна при Теб. Моля Те, помогни ми да видя ясно същността на репутацията и статуса, за да мога да се откажа от тях“.

По-късно прочетох един откъс от Божиите слова и придобих известно разбиране за същността на преследването на репутация и статус. Всемогъщият Бог казва: „Милеенето на антихристите за репутацията и статуса им надхвърля това на обикновените хора и е част от техния нрав същност. То не е нито временен интерес, нито преходно въздействие на заобикалящата ги среда, а е част от живота им, то е в кръвта им и следователно представлява тяхната същност. Тоест каквото и да правят антихристите, първо се съобразяват с репутацията и статуса си и с нищо друго. Репутацията и статусът са животът за антихристите и целта, към която се стремят през целия си живот. Каквото и да правят, първото им съображение е: „Какво ще се случи със статуса ми? А с репутацията ми? Дали това, което върша, ще ми осигури добра репутация? Ще повиши ли статуса ми в съзнанието на хората?“. Ето за какво мислят първо, а това е достатъчно доказателство, че имат нрава и същността на антихристи — и това е причината, поради която обмислят нещата по този начин. Можем да кажем, че за антихристите репутацията и статусът не са някакво допълнително изискване, още по-малко неща, които за тях са външни, без които биха могли да минат. Те са част от природата на антихристите, те са в костите им, в кръвта им, те са им присъщи. Антихристите не са безразлични към това дали притежават репутация и статус. Отношението им не е такова. Тогава какво е тяхното отношение? Репутацията и статусът са тясно свързани с ежедневието им, с тяхното ежедневно състояние, с това, към което се стремят всеки ден. Статусът и репутацията са животът за антихристите. Всичко се върти около добрата репутация и високия статус, както и да живеят, в каквато и среда да живеят, каквато и работа да вършат, към каквото и да се стремят, каквито и да са целите им и каквато и да е посоката в живота им. И тази цел не се променя. Те никога не могат да загърбят тези неща. Това е истинското лице на антихристите, тяхната същност. Дори и да се намират в девствена гора дълбоко в планината, пак няма да се откажат от преследването си на статус и репутация. Сред която и група хора да се намират, пак не могат да мислят за друго освен за статус и репутация. Макар антихристите да вярват в Бог, те приравняват преследването на статус и репутация към вярата в Бог и поставят тези две неща на равна нога. Тоест докато вървят по пътя на вярата в Бог, те се стремят и към собствените си статус и репутация. Може да се каже, че в сърцата на антихристите стремежът към истината във вярването в Бог е преследване на репутация и статус, а преследването на репутация и статус е и стремеж към истината — да придобият статус и репутация означава да придобият истината и живота. Ако почувстват, че не са спечелили слава, придобивки или статус, че никой не благоговее пред тях, не ги уважава и не ги следва, те се обезсърчават и смятат, че вярата в Бог няма нито смисъл, нито стойност, и вътрешно се чудят: „Провалих ли се, като вярвам в Бог по този начин? Няма ли надежда за мен?“. В сърцата си те често пресмятат такива неща. Пресмятат как да си извоюват място в Божия дом, как да придобият висока репутация в църквата, как да накарат хората да ги слушат, когато говорят, и да ги възхваляват, когато действат, как да накарат хората да ги следват, където и да се намират, как да имат влиятелен глас в църквата, да имат слава, придобивки и статус. В сърцата си те действително се съсредоточават върху подобни неща. Това преследват такива хора“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (трета част)). Бог разнищва толкова ясно същността на антихристите! Цял живот антихристът се стреми към репутация и статус. Репутацията и статусът са в костите му, в кръвта му; те са самият му живот. Въпреки че антихристите вярват в Бог, те никога не се отказват от своето преследване на репутация и статус. Те приравняват преследването на репутация и статус с вярата в Бог. Докато вярват в Бог и изпълняват своя дълг, те се занимават със свои лични дела, като кроят планове да придобият статуса и властта, които желаят, от изпълнението на своя дълг и никога не проявяват внимание към интересите на Божия дом. Като се сравних с Божиите слова, видях, че моето преследване е същото като преследването на антихриста. Изпълнявах дълга си за слава и придобивки и преследвах възхищението на другите. Ако нямаше кой да ми се възхищава, ставах негативна, пасивна и нехайна в дълга си, като напълно пренебрегвах интересите на църквата. Бях повлияна от идеи като: „Хората се нуждаят от своята гордост така, както дървото се нуждае от кората си“ и „Човек се стреми нагоре, а водата тече надолу“. Вярвах, че за да живееш, трябва да имаш статус и добра репутация; само тогава животът не е напразен. Вярвах, че да живееш без статус или положение е провал — жалко и недостойно. Родителите ми от малка ме учеха да постъпвам достойно и да не позволявам на другите да ме гледат отвисоко. Затова учех усърдно, за да получа висше образование, за да не ме гледат отвисоко хората, когато навляза в обществото и започна да си търся работа. След като повярвах в Бог, почувствах, че имам статус и съм на една крачка пред останалите останалите, когато започнах да изпълнявам дълга на водач, и започнах да се наслаждавам на похвалите на братята и сестрите си. По-късно бях освободена заради преследването на репутация и статус, защото не вършех действителна работа и не успявах да се самоанализирам, нито да се разбера. След освобождаването ми църквата ми възложи преводачески дълг, но аз мислех само за собствените си слава, придобивки и статус. Смятах, че преводаческият дълг няма да ми донесе никакво възхищение, затова не желаех да се покоря. Бях също така нехайна в отношението си към дълга и забавях напредъка на работата. В своя дълг винаги смятах, че чуждата кокошка е пуйка. Винаги исках виден дълг, който да ми донесе възхищение. Когато желанията ми не бяха удовлетворени, исках да напусна дълга си и отказвах да се покоря на Божиите уредби. Това беше бунт срещу Бог! В момента евангелието на Божието царство се разпространява бързо и са необходими повече хора, които да си сътрудничат. Веднъж чух един надзорник да казва, че преводачите не достигат; тревожеше се, защото не можеше да намери никакви. Но тогава пренебрегнах нуждите на църковната работа и мислех само за собствената си гордост и статус, като исках да избегна дълга си. Бях толкова егоистична и достойна за презрение! Вярвам в Бог от толкова много години, яла съм и съм пила толкова много от Неговите слова и съм се радвала на Неговия приток. И въпреки това не проявявах никакво внимание към Божието сърце и никога не се замислих как да изпълня собствената си отговорност и да бъда отдадена. Видях, че съм напълно лишена от съвест и разум. Осъзнах, че вървенето по пътя на преследване на слава, придобивки и статус е много опасно — това е път на съпротива срещу Бог. Ако не променя нещата, със сигурност ще накърня Божия нрав, ще си навлека Неговата ненавист и накрая ще бъда отстранена и ще загубя шанса си за спасение. Затова се помолих на Бог, с готовност да се откажа от репутацията и статуса и да се опълча на неправилните си намерения.

По-късно намерих път на практикуване в Божиите слова. Всемогъщият Бог казва: „Недей да вършиш нещата винаги заради себе си и не се съобразявай постоянно със собствените си интереси; не мисли за собствената си гордост, слава и статус и не се съобразявай с личните си интереси. Трябва преди всичко да се съобразяваш с интересите на Божия дом и да ги превърнеш в свой приоритет. Трябва да проявяваш внимание към Божиите намерения и най-вече да размишляваш върху това дали има нечистотии в изпълнението на твоя дълг, дали си бил отдаден, дали си изпълнил отговорностите си, дали си дал всичко от себе си, както и дали си мислил с цялото си сърце за дълга си и за делото на църквата. Трябва да вземаш предвид тези неща. Ако често мислиш за тях и ги разбираш, ще ти бъде по-лесно да изпълняваш дълга си добре“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отърваване от покварения нрав). „Каква е функцията ви като сътворени същества? Това е свързано с практиката и дълга ви. Ти си сътворено същество и ако Бог ти е дал дарба да пееш, и Божият дом уреди да пееш, тогава трябва да пееш добре. Ако ти е дадена дарба да проповядваш евангелието и Божият дом уреди да проповядваш евангелието, тогава трябва да го правиш добре. Ако Божиите избраници те изберат за водач, трябва да поемеш поръчението на водачеството и да водиш Божиите избраници да ядат и пият Божиите слова, да разговарят за истината и да навлязат в реалността. Така ще си изпълнил добре дълга си. Поръчението, което Бог дава на човека, е изключително важно и значимо! Как тогава трябва да поемеш това поръчение и да изпълняваш функцията си? Може да се каже, че това е един от най-големите въпроси, пред които си изправен, решаващ момент, който определя дали можеш да придобиеш истината и да бъдеш усъвършенстван от Бог. Трябва да направиш избор. Ако действаш, като разчиташ на собствената си воля и безразсъдно вършиш злосторничества, не само че няма да изпълниш Божието поръчение, но и ще смутиш делото на Божия дом. Впоследствие ще е необходимо да бъдеш наказан, точно както беше наказан Павел. Когато Бог ти каже да отидеш да направиш нещо, каква е функцията ти тогава? Тя е да изпълниш задачата добре и да не я оплескаш. Като правиш това, ти служиш добре. Без значение как ти казва Бог да служиш, трябва да го направиш добре и покорно. Като правиш така, ти си човек, който слуша и се покорява. Ако не служиш покорно, винаги имаш лична умисъл и винаги искаш да управляваш като цар, тогава си Сатана и антихрист, и трябва да бъдеш наказан. Някои хора не разбират истината или не се стремят към нея. Те полагат усилия само в работата си. Каква тогава е функцията им като сътворено същество? Просто да полагат труд. Тогава направете обобщение на това какъв точно е дългът, който сътворените същества трябва да изпълняват в Божиите очи, и какво човешко подобие трябва да изживяват. Това се отнася до вашата практика“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Човек може да опознае Божиите дела едва след като разбере истината). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че за да изпълнявам дълга си, първо трябва да поправя намеренията си. Трябваше да се откажа от личната гордост и статус, винаги да поставям на първо място интересите на Божия дом и да застана в положението на сътворено същество, за да изпълнявам дълга си. Бог ми е дал способността да говоря малайски, така че когато църквата ми възложи преводачески дълг, трябваше да го изпълнявам честно, доколкото мога, без да класирам видовете дълг, като едни ценя, а други гледам с пренебрежение. В Божия дом всеки изпълнява дълга на сътворено същество. Бог дава на всеки от нас различни заложби и силни страни и всеки от нас изпълнява функция на собствената си позиция. Това е като машина: всяка част изпълнява своята функция. Ако дори една липсва, машината няма да работи правилно. Моят преводачески дълг може да изглежда незабележителен, но аз все пак изпълнявам дълга си като сътворено същество. Дали един човек е ценен в очите на Бог, зависи от това дали е отдаден и покорен в своя дълг, а не от това какъв дълг изпълнява или какъв е статусът му. Щом разбрах Божието намерение, се помолих: „О, Боже, въпреки че преводаческият дълг изглежда незабележителен, искам да изпълня своята функция. Искам да си сътруднича хармонично с братята и сестрите си, да се уча от техните силни страни, за да компенсирам слабостите си, и да допринеса с малкото си участие в делото на разпространение на евангелието, за да Те удовлетворя“. След това престанах да се интересувам какво мислят братята и сестрите за мен, когато изпълнявах дълга си. Когато попаднех на думи, които не знаех, ги търсех в речника. Старателно изучавах професионални умения, за да компенсирам недостатъците си. Постепенно успях да успокоя сърцето си в изпълнението на дълга си.

По-късно, след като прочетох още от Божиите слова, разбрах още по-ясно Неговото намерение. Всемогъщият Бог казва: „Трябва да имаш нагласа да се покоряваш на Бог и да се стремиш към истината, както и да имаш готовност дейно да се покоряваш на Бог, и не бива да Му се противопоставяш. Дори ако Бог благославя другите, но не благославя теб, или ако Бог очевидно просветлява и напътства другите, но не просветлява и не напътства теб, или ако Той повишава другите, но не повишава теб, ти не бива да се гневиш или да завиждаш. Защо? Това, че Бог действа по този начин, има своята цел и значение и Той има свободата да действа така, както желае. Никога не бива да забравяш, че си сътворено същество и не можеш да предявяваш неразумни искания към Бог. Ако Бог оползотворява другите, а не оползотворява теб и не ти позволява да бъдеш водач, тогава просто трябва да бъдеш последовател; правилно е просто да се покоряваш на Бог. Може да не си способен да поемеш църковната работа, защото твоите заложби не са достатъчни за нея, или може просто да не притежаваш такъв духовен ръст. Ако бе поискано от теб да поемеш работата и Бог ти бе дал повече просветление, отколкото на другите, това вероятно би подхранило твоя надменен нрав. Следователно фактът, че Бог не те е просветлил или не ти е позволил да бъдеш водач, е форма на защита за теб; трябва да разбереш Божиите ревностни и грижовни намерения. Бог категорично не таи скрити мотиви към теб, а има ревностни и грижовни намерения. […] Ако чрез търсене на истината, самоанализиране и разнищване на себе си видиш, че желанието и амбицията ти за статус и престиж са все още много силни, тогава трябва да осъзнаеш, че е напълно разумно Бог да оползотвори другите, а да не оползотвори теб, и че това също е форма на защита за теб. Независимо дали това е в съгласие с твоите представи и независимо дали ти можеш да го приемеш, накратко, трябва да възприемеш гледната точка и позицията на сътворено същество и да запазиш нагласа на покорство, или поне готовност да се покоряваш. Какво означава готовността да се покоряваш? Означава следното: „Независимо от това какво ми се е случило, или не ми се е случило, първо трябва да подготвя сърцето си и трябва да се покоря на Бог. Това е разумът, който трябва да имам, практиката, която трябва да прилагам, а също така е и отношението към Създателя, което трябва да имам като сътворено същество“. Това е готовността да се покоряваш. Щом имаш това, няма да е толкова трудно да се покоряваш на Бог, когато ти се случат неща. Това не е ли форма на защита за теб? (Да.) С тази защита ти ще правиш много по-малко грешки и ще поемаш по много по-малко обиколни пътища; това ще ти попречи да причиняваш прекъсвания и смущения, ще ти попречи да се опитваш да насилваш нещата и същевременно ще ти попречи да действаш произволно отвисоко. Това ти пречи да извършиш много прегрешения и ти пречи да извършиш много злодеяния, които са заклеймени от Бог. По този начин, когато един ден разбереш истината и наистина опознаеш себе си, ти си способен да изпълняваш дълга си нормално и притежаваш много добри дела, малко по малко твоят духовен ръст ще расте и вероятността да поемаш по обиколни пътища или да правиш грешки ще намалее. Тоест вероятността да причиняваш прекъсвания и смущения, да действаш произволно, да вилнееш, да правиш лоши неща и да вършиш зло ще намалее. Тогава няма ли да е по-малко вероятно да бъдеш наказан в бъдеще? Това не е ли нещо добро? (Да.) Следователно, независимо какъв е пътят напред и независимо какви среди нагласява Бог, трябва първо да подготвиш готовност да се покоряваш и да се избавиш от неразумните си искания към Бог, както и от своите представи и фантазии за Бог. Трябва първо да се отречеш от себе си, да се избавиш от собствените си представи и фантазии и да имаш готовност да се покоряваш. Това са мислите и възгледите, които едно сътворено същество трябва да притежава, и това е също така отношението, което едно сътворено същество трябва да има към Създателя“ (Словото, Т.7 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (32)). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че разумът, който едно сътворено същество трябва да има, е да приема и да се покорява на всичко, което Бог устройва и подрежда. Всичко, което Бог прави, е подходящо и целта Му е да спасява хората, като ни позволява да опознаем себе си и да се откажем от личните си амбиции и желания. По този начин можем да бъдем закриляни от Бог и да избегнем вървенето по грешен път, прегрешаването и наказанието. Някои братя и сестри например, въпреки че имат средни заложби, носят бреме в дълга си. Те са в състояние да проявяват внимание към Божиите намерения и да си сътрудничат с всички сили. Упорстват в трудностите и неуспехите и могат да се придържат към дълга си. Тъй като вървят по правилния път, Светият Дух върши делото Си в тях, просветлява ги и ги напътства. Какъвто и дълг да изпълнявате, най-решаващ е пътят, по който вървите, дали сте отдадени на своя дълг и дали се стремите към истината и промяна в нрава. Спомних си за времето, когато бях водачка. Чувствах, че имам статус и се наслаждавах на възхищението. Заемах позиция, без да върша действителна работа. Това забави евангелската работа на църквата, така че потенциалните приемници на евангелието не можаха да приемат делото на Бог от последните дни толкова рано, колкото биха могли. Ако тогава църквата не ме беше освободила и ми беше позволила да продължа като водачка, нямаше да се самоанализирам, нито да се разбера и щях да продължа по грешния път. Моите прегрешения щяха да продължат да се трупат и накрая можех само да бъда отстранена и наказана. Преназначаването ми на преводачески дълг ми позволи да се замисля върху неправилните си намерения и преследвания. Успях да променя нещата навреме, да изпълнявам съвестно функцията си и да имам повече време да се успокоя и да се съсредоточа върху навлизането в живота. Това бяха Божията закрила и спасение за мен. След като разбрах ревностните и грижовни намерения на Бог, вече не желаех да продължавам да се бунтувам срещу Него; исках да изпълнявам преводаческия си дълг по един практичен начин. Помолих се: „О, Боже, не искам повече да преследвам слава, придобивки и статус. Искам да се стремя към истината и да застана в положението на сътворено същество, за да изпълнявам своята функция и да оправдая Твоите очаквания и ревностни и грижовни намерения“. След това посветих сърцето си на своя дълг и вече не го смятах за по-низш. Като практикувах по този начин, сърцето ми се почувства много по-освободено. Благодаря на Бог!