От Чън Дзие, Китай

Откакто приех делото на Всемогъщия Бог от последните дни, винаги съм проповядвал евангелието и съм изпълнявал дълга си с голям ентусиазъм — и в дъжд, и в пек, без отлагане. По-късно бях избран за църковен водач и винаги, когато виждах, че братята и сестрите имат проблеми или трудности, се опитвах с всички сили да им помогна да ги разрешат. След като поех отговорността за видеообработката, работех извънредно, проследявах и напътствах работата. Когато напредъкът беше бавен или имаше отклонения, своевременно провеждах общение и ги разрешавах. След известно време видях, че уменията на братята и сестрите се бяха подобрили и че видеообработката показваше известен напредък. Почувствах се доста щастлив и си мислех: „Стига да продължавам да понасям трудности, да плащам цена и да постигам резултати в изпълнението на дълга си, със сигурност ще получа Божието одобрение в бъдеще и ще имам голяма надежда за спасение“. Точно когато бях изцяло отдаден на дълга си обаче, един ден се почувствах изключително уморен и без апетит, но не обърнах особено внимание на това, като си мислех, че вероятно е само защото напоследък не съм си почивал достатъчно, и предположих, че няма да е сериозен проблем. Апетитът ми обаче продължи да намалява, а лицето ми изглеждаше измършавяло. Брат Гуан Мин, който работеше заедно с мен, ме посъветва да отида на преглед в болницата. За моя изненада лекарят каза, че имам хепатит Б, а в черния ми дроб има малка твърда бучка и че ако продължи да се влошава, може да се превърне в рак на черния дроб. Главата ми започна да бучи: „Не може да бъде! Изпълнявам дълга си; как мога да се разболея от такава болест? Тази болест не се лекува лесно…“. Усещах като че ли камък притиска гърдите ми, а сърцето ми беше изпълнено с болка и слабост. Спомних си как през годините бях изоставил семейството и кариерата си, понасях страдания и отдавах всичко на Бог. Не бях предал Бог дори когато Компартията ме гонеше и преследваще. Защо тогава Бог не ме беше закрилял? В страданието си се сетих за един химн с Божии слова: „Когато ви сполети болест, това е Божията любов и в нея със сигурност се таи Неговата добра воля. Въпреки че тялото ви може да изтърпи известно страдание, не приемайте идеи от Сатана. Хвалете Бог по време на болестта и докато Го възхвалявате, Му се наслаждавайте. Не се обезсърчавайте пред лицето на болестта, продължавайте да търсите отново и отново и не се отказвайте. Тогава Бог ще ви озари и просветли“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 6). Божиите слова донесоха известно спокойствие в сърцето ми. Да, дали тази болест ще се влоши, или не, беше в Божиите ръце; и въпреки че в този момент не разбирах Божиите намерения, не можех да се оплаквам от Бог. Трябваше да търся Неговите намерения, да постоянствам в изпълнението на дълга си и да остана непоколебим в свидетелството си. С тези мисли се чувствах малко по-добре.

Продължих с работата си, но предвид натоварената видеообработка водачите се тревожеха, че тялото ми може да не издържи, затова възложиха на мен и на брат Ли Чън да си сътрудничим в проповядването на евангелието. Докато се лекувах, упорствах в изпълнението на дълга си и винаги, когато срещахме трудности в работата си, провеждахме общение и търсехме съответните истини, за да ги разрешим. Въпреки че понасях някои физически трудности и плащах известна цена, когато виждах, че все повече хора приемат Божието дело от последните дни, това ме правеше много щастлив и си мислех: „Стига да постоянствам в изпълнението на дълга си и да продължа да понасям трудности и да плащам цена, може би Бог ще ме закриля и състоянието ми ще се подобри“. Но след известно време усетих, че състоянието ми се влошава. Всеки ден се чувствах уморен и напълно изтощен, а апетитът ми намаляваше все повече, затова отидох на още един преглед. Лекарят каза, че моят хепатит Б се е влошил и че трябва незабавно да бъда приет в болница за лечение; в противен случай ще продължи да напредва и лечението ще стане трудно. Тъй като бях преследван от комунистическата партия, приемът в болница щеше да разобличи самоличността ми и да ме изложи на опасност, затова трябваше да разчитам на лекарства и венозно лечение, но състоянието ми пак не се подобряваше особено. С течение на времето отслабнах доста и си мислех: „Този хепатит Б вече се е обострял няколко пъти; ако се влоши още повече и се превърне в цироза или рак на черния дроб, животът ми може да бъде в опасност във всеки един момент. Ако умра по този начин, ще мога ли все пак да бъда спасен? Нима така ще свърши животът ми на вяра в Бог?“. При тази мисъл се почувствах отпаднал и безсилен и в мен изведнъж се надигнаха недоумение и оплакване: „Откакто повярвах в Бог, съм много ентусиазиран в изпълнението на дълга си и в проповядването на евангелието. Било то при вятър или дъжд, палеща жега или лют студ, и независимо от това, че Компартията ме преследваше и не можех да се върна у дома, никога не съм отлагал изпълнението на дълга си. Дори през годините, в които боледувах, през цялото време постоянствах в изпълнението на дълга си, никога не съм се признавал за победен и въпреки че може да не съм постигнал отличие, съм страдал и съм се трудил. Защо болестта ми не само не се подобри, а всъщност се влоши?“. Виждах как братята и сестрите са в добро здраве и активно изпълняват дълга си, докато аз бях поразен от сериозна болест. Колкото повече мислех за това, толкова повече изпитвах чувство на огорчение. Когато се върнах в приемния дом, едва сдържах сълзите си. Чувствах се наистина наранен и негативен, без мотивация да изпълнявам дълга си. В този момент брат Ли Чън ми напомни: „Когато сме изправени пред болест, трябва да търсим Божиите намерения, да не Го разбираме погрешно и да не се оплакваме от Него“. Думите на брат Ли Чън ми помогнаха да се успокоя. Всичко, което се случва, е допуснато от Бог и трябваше да започна с покорство, за да търся истината и да се самоанализирам. Затова се помолих на Бог и търсих с надеждата, че Той ще ме води, за да разбера намеренията Му.

По-късно прочетох някои от Божиите слова: „Някои хора считат, че вярата в Бог трябва да им носи спокойствие и радост и че ако се сблъскат със ситуации, трябва само да се помолят на Бог и Той ще ги чуе, ще им даде благодат и благословии и ще се погрижи всичко да мине тихо и безпрепятствено за тях. Целта на вярата им в Бог е да търсят благодат, да придобият благословии и да се радват на спокойствие и щастие. Именно поради тези възгледи те се отричат от семействата си или напускат работата си, за да отдадат всичко на Бог, могат да понесат несгоди и да платят цена. Те вярват, че щом се отрекат от нещата, щом отдават всичко на Бог, щом понасят несгоди, щом работят усърдно и проявяват изключително поведение, ще придобият Божиите благословии и Божията благосклонност и че независимо с какви трудности се сблъскват, щом се помолят на Бог, Той ще ги реши и ще им отвори път във всичко. Това е възгледът на мнозинството от хората, които вярват в Бог. Хората считат, че този възглед е основателен и правилен. Способността на много хора да поддържат вярата си в Бог в продължение на години, без да се отказват от нея, е пряко свързана с този възглед. Те си мислят: „Отдал съм толкова много на Бог, поведението ми е толкова добро и не съм извършил никакви злодеяния. Бог непременно ще ме благослови. Тъй като съм страдал много и съм платил висока цена за всяка задача, вършел съм всичко според Божиите слова и изисквания, без да допускам грешки, Бог трябва да ме благослови. Той трябва да се погрижи всичко да върви гладко за мен и често да имам мир и радост в сърцето си и да се наслаждавам на Божието присъствие“. Не е ли това човешка представа и фантазиране? От човешка гледна точка хората се наслаждават на Божията благодат и получават ползи, затова е логично да трябва да страдат малко за това и си струва да заменят това страдание за Божиите благословии. Това е нагласа за сключване на сделки с Бог. От гледна точка на истината и на Бог обаче в основата си това не съответства на принципите на Божието дело, нито на нивото, което Бог изисква от хората. Това е изцяло пожелателно мислене, чисто човешка представа и фантазиране за вярата в Бог. Независимо дали включва сключване на сделки с Бог или изискване на нещо от Него, или съдържа човешки представи и фантазии, във всеки случай нищо от това не е съобразено с Божиите изисквания, нито отговаря на Божиите принципи и критерии за благославяне на хората. По-специално това мислене и този възглед за сключването на сделки накърняват Божия нрав, но хората не го осъзнават. Когато това, което Бог върши, не е съобразено с представите на хората, те бързо развиват в сърцата си оплаквания и погрешни разбирания за Него. Дори се чувстват ощетени и тогава започват да спорят с Бог, а може и да Го осъждат и заклеймяват. […] Когато Бог нагласява среда за хората, която напълно противоречи на техните представи и фантазии, в сърцата си те си създават представи срещу Бог, съдят Го и Го заклеймяват, и дори могат да Го отрекат. Може ли тогава Бог да удовлетвори техните искания? Категорично не. Бог никога няма да промени Своя начин на вършене на делото Си и желанията Си според човешките представи. Кой е този, който трябва да се промени тогава? Хората. Хората трябва да се избавят от представите си, да приемат средата, нагласена от Бог, да ѝ се покорят и да я преживеят, както и да търсят истината, за да изкоренят собствените си представи, вместо да оценяват спрямо представите си това, което Бог върши, за да видят дали е правилно. Когато хората настояват да се придържат към представите си, те развиват съпротива срещу Бог — това се случва по естествен начин. Къде се крие коренът на съпротивата? Той се крие във факта, че това, което хората обикновено притежават в сърцата си без съмнение са техните представи и фантазии, а не истината. Следователно, когато се сблъскат с Божието дело, което не е съобразено с човешките представи, хората могат да се възпротивят на Бог и да Го съдят“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (16)). „За тях няма по-легитимна цел от това да вярват в Бог, за да получат благословения — това е цялата стойност на тяхната вяра. Ако нещо не допринася за постигането на тази цел, те остават напълно безразлични към него. Такъв е случаят с повечето хора, които днес вярват в Бог. Тяхната цел и намерение изглеждат легитимни, защото, вярвайки в Бог, те също така Му отдават всичко, посвещават Му се и изпълняват дълга си. Те се отказват от младостта си, изоставят семейството и кариерата си и дори прекарват години извън дома, заети и в движение. В името на крайната си цел те променят собствените си интереси, възгледите си за живота и дори посоката, която търсят, но не могат да променят целта на вярата си в Бог. […] Освен ползите, които са толкова тясно свързани с тях, може ли да има някакви други причини, поради които хора, които никога не са разбирали Бог, дават толкова много за Него? В това ние откриваме един неразкрит досега проблем: Отношенията на човека с Бог са просто отношения на един явно личен интерес. Това е връзка между получател и дарител на благословения. Казано направо, това са отношенията между работник и работодател: работникът работи здраво само за да получи наградата, която му дава работодателят. В такава връзка, основана на интереси, няма родствена обич, а само сделка. Няма обичащ или обичан, само милостиня и милост. Няма разбиране, а само безпомощно потиснато недоволство и мамене. Няма близост, а само непреодолима пропаст“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Приложение 3: Човек може да бъде спасен само когато е под Божието управление). Божиите слова на правосъдие разкриха в големи подробности погрешните намерения и гледни точки зад вярата ми в Него, като ме оставиха да се чувствам унизен и засрамен. Винаги бях вярвал, че като плащам по-голяма цена и проявявам още по-голяма отдаденост, ще мога да получа Божията закрила и благословия, а надеждата ми за спасение ще бъде по-голяма. Когато изведнъж ми поставиха диагноза хепатит Б, в сърцето ми се бяха породили оплаквания към Бог, защото си мислех, че през всичките тези години съм страдал и съм отдавал всичко за Него и че Бог не е трябвало да допуска да бъда поразен от толкова сериозна болест. Въпреки че в крайна сметка се бях покорил, все още си мислех, че стига да постоянствам в изпълнението на дълга си, да понасям повече страдания и плащам по-голяма цена, може би Бог ще ме закриля и състоянието ми ще се подобри. Но когато състоянието ми се беше влошило и дори бях изправен пред вероятност от рак и смърт, си мислех, че желанието ми за благословии е било разбито. Затова бях станал негативен и у мен се бе породило неразбиране, спорех с Бог в сърцето си и вярвах, че макар да нямах заслуги, бях страдал и се бях трудил, и Бог не трябваше да се отнася така с мен; дори се бях оплаквал от Бог, че не ме е закрилял. В разкриването на фактите видях, че усилията и отдаването ми са били водени от едно достойно за презрение намерение да използвам усърдната си работа, жертвите и отдадеността си като разменна монета за добро бъдеще и добра крайна цел, което представляваше сделка с Бог. В момента, в който не получх благословии, разбирах погрешно Бог и се оплаквах от Него. Това, което разкривах, беше изцяло моят сатанински нрав. Бог е Създателят и независимо как Бог устройва и подрежда нещата, нямам причина да Му поставям изисквания, а трябва да се покорявам на Неговите подредби. Но аз постоянно исках Бог да действа според моите представи и когато нещата не се съобразяваха с представите ми, спорех с Него. Бях се радвал свободно на толкова много поене и ресурс от Божиите слова, но не бях се отплатил на Бог за Неговата любов и дори Го бях разбрал погрешно и се бях оплаках от Него. Как бих могъл да бъда човек, който истински вярва в Бог?

По-късно прочетох друг откъс от Божиите слова и придобих известно разбиране за корена на моята сделка с Бог. Всемогъщият Бог казва: „Всички покварени хора живеят за себе си. Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните — това е обобщението на човешката природа. Хората вярват в Бог заради себе си. Когато изоставят нещата и отдадат всичко на Бог, това е, за да бъдат благословени, и когато са Му отдадени, това е все, за да бъдат възнаградени. Казано накратко, всичко това се прави с цел да бъдат благословени, възнаградени и да влязат в небесното царство. В обществото хората работят за своя собствена полза, а в Божия дом изпълняват дълг, за да бъдат благословени. В името на получаването на благословии хората изоставят всичко и могат да изтърпят много страдания: няма по-добро доказателство за сатанинската природа на човека“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). От разобличаването на Божиите слова разбрах, че тъй като сатанинските възгледи: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ и „Никога не си мърдай пръста без награда“ се бяха вкоренили в сърцето ми и се бяха превърнали в основа на моето съществуване, всичко, което бях правил, беше за моя собствена полза. И дори жертвите и отдадеността ми бяха, за да получа благословии и да бъда защитен от смърт, когато удари бедствие. През тези години на изпълнение на дълга ми колкото и физически трудности да търпях или каквато и цена да трябваше да платя, стига да вярвах, че това ми носи полза по отношение на благословии и спасение, бях готов да понеса всякакво страдание. Но когато болестта ми се влоши и желанието за благословии беше разбито, бях загубил мотивация да изпълнявам дълга си, дори бях спорил и се бях оплаквал на Бог в сърцето си. Във всичко, което правех, поставях личната изгода на първо място, като се отнасях към дълга си като към разменна монета за получаване на награди и благословии, и дори мислех, че това е напълно оправдано. Докато живеех според тези сатанински отрови, бях загубил съвестта и разума си и се бях оплаквал и бунтувал срещу Бог. Ако не се покаех, рано или късно щях да бъда отритнат и отстранен от Бог. Тази мисъл ме изпълни едновременно със страхове и със съжаления. Толкова егоистичен и достоен за презрение човек като мен, с непроменен нрав, все още имаше измамната надежда за благословии. Колко безсрамно! Божият нрав е праведен и свят. Независимо колко работа върши човек, колко трудности търпи или колко голяма цена плаща, ако няма промяна в нрава, всичко е напразно. Бог няма да направи изключение и да ни въведе в Своето царство, защото сме претърпели повече трудности. Бог казва: „Трябва да знаеш какъв вид хора желая Аз; нечисти не допускам в царството — на нечистите не е позволено да осквернят свещената земя. Дори и да си вършил много работа в продължение на дълги години, ако в края си все така плачевно нечист, законът на небесата няма да търпи желанието ти да влезеш в царството Ми! От сътворението на света до днес, никога не съм предлагал лесен достъп до Моето царство на онези, които Ми се подмазват. Това е небесно правило и никой не може да го наруши! Ти трябва да търсиш живот. Днес ще бъдат усъвършенствани подобните на Петър. Те се стремят към промени в нрава си и са готови да свидетелстват за Бог и да изпълнят дълга си на сътворени същества. Само такива хора ще бъдат усъвършенствани. Ако търсиш само наградите и не се стремиш към промяна на собствения си живот нрав, всичките ти усилия ще са напразни — това е неотменимата истина!“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Успехът или неуспехът зависят от пътя, по който върви човек). Бог не преценява хората по привидната им отдаденост или страдания, а по пътя, по който вървят — дали са придобили истината и дали поквареният им нрав се е променил. Въпреки че вярвах в Бог от много години, бях съсредоточен само върху труда и работата и не се стремях към истината; поквареният ми нрав не се беше променил и все още се опитвах да се пазаря с Бог, за да придобия благословии. Как можеше някой толкова егоистичен и достоен за презрение като мен да заслужава спасение? Спомних си за Павел. Той проповядвал евангелието, свършил много работа и страдал много, но неговото страдание и труд не били, за да практикува Божиите слова, нито за да изпълнява дълга на сътворено същество, а за да получи благословии и венец. Точно както той казал: „Аз се подвизах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът на правдата“ (2 Тимотей 4:7-8). Това, което той имал предвид, било, че ако Бог не му даде венец или награди, тогава това означавало, че Бог е неправеден. Това било явно изискване за венец от Бог, което било опит да се принуди Бог. Въпреки че Павел се трудел, страдал и отдавал всичко, той не се стремял към истината, а само търсел благословии и вървял по път на съпротива срещу Бог. В крайна сметка той бил наказан от Бог. Ако продължавах по пътя на Павел, и аз в крайна сметка щях да бъда отстранен от Бог. Повече не можех да поставям изисквания или да отправям молби към Бог, нито да живея за себе си по егоистичен и достоен за презрение начин. Както и да се развиеше състоянието ми, вече бях готов да се покоря на Божиите устройвания и подредби.

По-късно прочетох един откъс от Божиите слова, който ми посочи път. Бог казва: „Няма нищо общо между дълга на даден човек и това дали той получава благословии или понася несгоди. Дългът е нещо, което човек трябва да изпълни, това е негово изпратено от небесата призвание и той трябва да го изпълни, без да търси отплата и без условия или причини. Само това може да се нарече изпълнение на дълга. Получаването на благословии се отнася до благословиите, на които човек се радва, когато е доведен до съвършенство след преживяване на съд. Понасянето на несгоди се отнася до наказанието, което човек получава, когато нравът му не се променя след преминаването през наказание и съд — тоест когато не е доведен до съвършенство. Но независимо дали получават благословии, или понасят несгоди, сътворените същества трябва да изпълняват своя дълг, като правят това, което трябва да правят, и това, което са способни да правят. Това е минимумът, който човек, стремящ се към Бог, трябва да изпълни. Не бива да изпълняваш дълга си само за да получиш благословии и не бива да отказваш да изпълняваш дълга си от страх да не понесеш несгоди. Казвам ви следното: изпълнението на дълга на човека е онова, което той трябва да свърши; ако човек не може да изпълнява дълга си, това е непокорство“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Разликата между служението на въплътения Бог и човешкия дълг). От Божиите слова разбрах, че изпълнението на дълга не е свързано с придобиване на благословии или претърпяване на нещастие. Бог ми е дал живот и всичко, което имам, и като вярващ е напълно естествено и правилно да отдавам всичко на Бог. Това са отговорността и дългът, които човек трябва да изпълнява, и това е нещото, което човек с малко съвест и разум трябва да прави. Не трябва да използвам отдадеността си като разменна монета, за да изисквам благословии от Бог, нито трябва да се оплаквам от Бог за сериозната си болест. Точно като Йов, който независимо от това дали Бог му дарявал неща, или го лишавал от тях, дори когато загубил всичко и бил поразен от язви, не се оплаквал от Бог, нито Го молел да намали страданието му, а вместо това славел Божието име и останал непоколебим в свидетелството си за Него. Докато размишлявах върху преживяването на Йов, намерих път за практикуване. Колкото и дълго да продължеше болестта ми или колкото и да се влошеше, дори ако животът ми беше застрашен, трябваше да се покоря на Бог и да остана непоколебим в свидетелството си за Него. Това са съвестта и разумът, които трябва да притежавам. По-късно винаги когато мислех за придобиване на благословии, се молех на Бог да се опълча на тези желания и се съсредоточавах върху преживяване на Божиите слова и всекидневно практикуване на истината, и като правех това, сърцето ми стана много по-спокойно.

След време с помошта на лекарства състоянието ми постепенно се подобри и бях много щастлив. Но след известно време отново се почувствах уморен и отпаднал, затова отидох в болницата за преглед. Лекарят каза, че нивото на вируса на хепатит Б в тялото ми се е увеличило до над 100 милиона и че няколко други показателя на чернодробната функция също са високи. Той каза, че ако това продължи да се развива, може да стане проблематично. След като чух това, се почувствах малко нервен и разтревожен при мисълта: „Тази болест се е връща няколко пъти; може ли наистина да се влоши и да премине в рак? Ще се излекува ли някога болестта ми?“. Тези мисли ме накараха да се почувствам малко потиснат. Тогава осъзнах, че състоянието ми не е правилно, затова се помолих на Бог. Прочетох един откъс от Божиите слова: „Тъй като вярваш в Бог и Го следваш, трябва да Му принесеш всичко, да нямаш лични изисквания, да не правиш лични избори и да удовлетвориш Божиите намерения. Тъй като си създание, трябва да се покориш на Господ, Който те е създал, защото в същността си ти нямаш власт над себе си и нямаш естествена способност да контролираш съдбата си. […] Като сътворено същество, човекът трябва да се стреми да изпълни дълга си на сътворено същество, и да се стреми да обича Бог, без да прави други избори, защото Бог е достоен за любовта на хората. Стремящите се да възлюбят Бог не бива да търсят лична изгода или да очакват награда според личните си желания; това е най-правилният стремеж“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Успехът или неуспехът зависят от пътя, по който върви човек). От Божиите слова разбрах Неговите намерения и осъзнах, че животът и смъртта са в Божиите ръце. Повече не можех да поставям неразумни изисквания към Бог и независимо дали болестта ми щеше да се влоши, дори ако това означаваше да умра или да нямам краен изход или крайна цел, все пак щях да се покоря на Божиите устройвания и подредби. С тази нагласа повече не бях възпиран от състоянието на болестта си, продължих да изпълнявам дълга си както обикновено и се почувствах доста освободен. По-късно продължих с традиционна китайска медицина и почувствах, че състоянието ми постепенно се подобрява. След последния преглед няколко показателя на чернодробната функция почти се бяха нормализирали.

Чрез тази болест преживях разкриване и въпреки че донякъде пострадах, съм много благодарен на Бог. Без тази среда нямаше да опозная себе си и щях да продължавам да мисля, че искрено отдавам всичко на Бог. Но сега виждам ясно погрешните си възгледи за търсене на благословии чрез вяра в Бог и придобих известно разбиране за своя егоистичен, достоен за презрение и воден от желание за печалба сатанински нрав. Това са придобивките, които получих, след като се изправих срещу тази болест.