През 2012 г. станах отговорничка за работата на няколко църкви. Разбрах, че по време на църковните избори, майка ми е била подведена от злата личност Ли Фан и е нападнала и омаловажила новоизбрания църковен водач, като казвала, че не можел да върши работа, че не разбира истината и не е подходящ за водач, и правела всичко възможно, за да величае и възхвалява Ли Фан като човек с истина реалност, който може да се отрича от неща и да работи усилено, да понася трудности и да плаща цена, и накрая гласувала да се избере злата Ли Фан за водач. Майка ми бе също нападнала и съдила дякона по поенето като човек без делото на Светия Дух, който не може да върши истинска работа и трябва да напусне поста си, което го принудило да живее в негативизъм и се отразило на работата по поенето. Майка ми въобще не размишляваше за собствените си злодеяния и когато църквата поиска да отлъчи Ли Фан, тя направи всичко възможно, за да я защити, като търсеше справедливост за нея, и дори подстрекаваше и подвеждаше братя и сестри да бъдат на страната на Ли Фан. Тя също каза: „Колкото и избори да проведем, аз пак ще гласувам Ли Фан да бъде водач“. Тя дотолкова смути нещата, че изборите не можаха да протекат нормално и това се отрази тежко на работата на църквата. По-късно един водач анализира и разобличи злите дела на майка ми, но тя изобщо не осъзна собствените си злодеяния и не се разкая. Заради поведението си майка ми трябваше да бъде премахната. Когато научих, че тя ще бъде премахната, се почувствах много огорчена. След като повярва в Бог, майка ми беше преследвана и пострада много. Тя ми беше най-близка и се бори много, за да ме отгледа, така че донякъде ѝ съчувствах и не исках да се изправя пред факта, че е премахната. Много се молех на Бог и търсех помощ от Него, и под въздействието на просветлението и напътствията на Божиите слова аз започнах да осъзнавам същността ѝ на зъл човек, и сложих подписа си на съгласието за нейното премахване от църквата.

През май 2018 г. отговарях за църковното дело по пречистването. Видях в работните подредби, издадени от Божия дом, че за тези, които показват истинско покаяние, след като са били премахнати, може да се помисли за повторно присъединяване към църквата. Размишлявах за това, как през последните няколко години майка ми от време на време споменаваше, че е премахната от църквата, с думите, че характерът ѝ е твърде надменен, че е твърдоглава и че премахването ѝ показва Божия праведен нрав. Веднъж я попитах какво бе нейното разбиране за злодеянията ѝ по онова време. Тя каза, че това най-вече се дължало на липсата на проницателност и на това, че е била подведена. Тя си мислела, че Ли Фан отдавна вярва в Бог и би могла да се отрече от нещата, да работи усилено и да понася трудности, че е създадена за позицията на водач, и затова беше повярвала, че собственото ѝ мнение е правилно, и не се вслушваше в никакви разубеждавания. Когато разговаряхме за подробностите на нейните злодеяния обаче, тя все още се оправдаваше и търсеше извинения за себе си, и твърдеше, че е невинна, сякаш имаше оправдателни причини за това, което бе сторила. Затова съчетах нейните проблеми и поведението на Ли Фан и разговарях с нея за естеството и последиците от смущенията, причинени в работата поради защита на зли хора, и я насочих да се самоанализира и да разбере себе си. Майка ми кимаше и се съгласяваше и каза, че е била слуга на Сатана, че е била негов рупор, и че е била зъл човек. Бях много щастлива от това. Майка не беше съвсем неприемаща истината и имаше известно разбиране. Помислих си също: „През всичките тези години тя бе яла и пила от Божиите слова, настояваше да прави приношения и да дарява за благотворителност, и имаше известна проницателност относно Ли Фан. Веднъж, докато проповядваше евангелието, след като беше вече премахната, бе задържана от полицията, но никога не прeдаде църквата и не се превърна в Юда. А когато аз бях негативна и слаба, тя ме утешаваше и насърчаваше. През последните няколко години не ми бе възможно да се върна у дома, защото бях преследвана от полицията, и тя ми помагаше, като се грижеше за детето ми и ме подкрепяше в изпълнението на дълга ми“. Докато мислех за тези неща, се чудех дали майка ми показва признаци на покаяние. Тя бе много разстроена, след като бе премахната, и се надяваше да дойде ден, в който да бъде приета обратно в църквата. Така се случи, че сега аз отговарях за тази дейност, така че трябваше да положа „всички усилия“, за да бъде приета майка ми обратно в църквата. Тогава тя щеше да може да заживее църковния живот с братя и сестри, и когато разбереше, че благодарение на мен е приета отново, със сигурност щеше да е на седмото небе от щастие.

След това написах писма до църквите, за които отговарях, и помолих църковните водачи да проучат дали има хора, които искрено са се покаяли и могат да бъдат приети след отлъчването им. Един ден водачите на църквата ми изпратиха четири писма на покаяние, написани от злите хора, които бяха отлъчени и между тях беше и това от майка ми. Бях преизпълнена с радост. Вече знаех за другите трима. Те не бяха показали признаци на покаяние след отлъчването им. В сравнение с тях вероятността майка ми да бъде приета обратно в църквата беше много по-голяма. Мислех, че съгласно принципите на църквата за повторно приемане на хора, този, който е приет отново, трябва да бъде оценен от повечето братя и сестри, водачи и работници. Изобщо не беше достатъчно да се осланяме само на писмото с покаяния на човека и на оценката на църковни водачи. Веднага написах писма до църковните водачи с молба да предоставят оценки за майка ми от хора, които я познават. Но се страхувах, че ако ги помоля да дадат оценка само за нея, братята и сестрите ще ме обвинят във фаворизиране. За да не будя подозрения, помолих водачите да предоставят оценки и за четиримата, и им казах, че колкото по-скоро, толкова по-добре. Мислех също, че моята собствена оценка ще бъде от ключово значение, така че написах подробен разказ за делата на „покаяние“ на майка ми след нейното премахване, но само мимоходом отбелязах причините, поради които тя беше премахната. Боях се, че ако напиша твърде много подробности, това ще се отрази на нейното приемане обратно. Най-важното бе, че трябваше да изтъкна сравнително доброто ѝ поведение, след като бе премахната, и по този начин шансовете тя да бъде приета обратно в църквата да бъдат по-големи. След това писах на майка ми в общение и с анализ на тогавашните ѝ зли действия, като я напътствах да разбере първопричините, и да ѝ напомня да се възползва от тази възможност и бързо да се покае. Докато ѝ пишех, изпитвах известно чувство на самообвинение: като тайно влагах толкова много мисъл в приемането на майка ми обратно в църквата, дали не действах според чувствата си? Но това бяха само мимолетни мисли и аз не търсех истината и не се самоанализирах. Докато чаках писмата, се опасявах от всякакви грешки, които биха повлияли на повторното приемане на майка ми, затова на всеки няколко дни пишех писма до църковните водачи, с които настоятелно ги питах как се справят със събирането на оценките.

Един ден висшият водач ми написа писмо, в което ме кастреше: „Напоследък църковните водачи съсредоточават работата си върху събирането на материали за повторно приемане на няколко отлъчени лица и оставят настрана цялата си друга работа. Хората, които не са показали признаци на покаяние, не ще бъдат приети отново от църквата и все пак си поискала от църквите да събират оценки за тях. Прекъсваш работата на църквата и я смущаваш“. Когато прочетох това, продължих да споря в ума си: „Събиране на оценки за хора, които не са показали признаци на покаяние? Може би водачът не е разбрал? Майка ми бе показала признаци на покаяние. Как може водачът да каже, че никой от тези хора не е показал признаци на покаяние и да ме кастри за това, че прекъсвам и смущавам църковната работа?“. Чувствах постоянна съпротива и изобщо не исках да приема това. Бях наясно, че състоянието, в което се намирах, бе погрешно, затова коленичих и се помолих на Бог: „О, Боже! Не мога да приема това кастрене от водача днес. Липсва ми проницателност по отношение на майка ми и не разбирам какво е истинско покаяние. Моля те, просветли ме и ме напътствай, за да разбера тази истина“. След като се помолих, се почувствах малко по-спокойна. След това прочетох два откъса от Божиите слова: „Този „лош път“ не се отнася до няколко греховни постъпки, а до източника на грях, от който произлиза поведението на хората. Да се „отвърнат от лошия си път“ означава, че тези хора никога повече няма да постъпват по този начин. Тоест те никога повече няма да се държат по този лош начин; методът, източникът, мотивът, намерението и принципът на действията им са се променили; те никога повече няма да използват тези методи и принципи, за да носят наслада и щастие на сърцата си. Думата „изостави“ в израза „да изостави неправдата, която е в ръцете му“ означава да се откаже или да захвърли, да скъса напълно с миналото и никога повече да не се връща назад. Когато жителите на Ниневия изоставиха неправдата, която е в ръцете им, това потвърди и показа искреното им покаяние. Бог наблюдава както външните прояви на хората, така и техните сърца. Когато Бог забеляза несъмненото и искрено покаяние в сърцата на ниневийците и видя, че те се отвърнаха от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете им, сърцето Му се промени“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият II). „Колкото и гневен да е бил Бог на ниневийците, щом те обявиха пости, облякоха вретище и седнаха в пепел, Сърцето Му започна да омеква и Той промени решението Си. Когато им съобщи, че ще унищожи града им — в мига преди тяхната изповед и покаяние за греховете им — Бог все още им е бил гневен. След като те извършиха поредица от действия на покаяние, Божият яд към жителите на Ниневия постепенно се превърна в милост и толерантност към тях. Няма нищо противоречиво в това, че тези два аспекта на Божия нрав се разкриват едновременно в едно и също събитие. Как трябва да се разбира и познава тази липса на противоречие? Бог изрази и разкри последователно всяка от тези две полярно противоположни същности, преди хората в Ниневия да се покаят и след това, като им позволи да видят истинността и ненакърнимостта на Божията същност. Бог използва отношението Си, за да каже на хората, че не става дума за това, че Бог не понася хората или че не иска да прояви милост към тях, а по-скоро — за това, че те рядко се покайват искрено пред Бог и хората наистина рядко се отвръщат от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете им. Тоест, когато Бог се гневи на хората, Той се надява, че хората ще могат да се покаят искрено, и наистина се надява да види истинското покаяние на хората, а в този случай ще продължи щедро да ги дарява с милост и толерантност. Това означава, че лошото поведение на човека предизвиква Божия гняв, докато Божията милост и толерантност се даряват на онези, които слушат Бог и искрено се покайват пред Него, на онези, които могат да се отвърнат от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете им. Отношението на Бог се разкрива пределно ясно в отношението Му към ниневийците: Божията милост и толерантност не се получават никак трудно, а това, което Той изисква, е искрено покаяние. Стига хората да се отвърнат от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете им, Бог ще промени сърцето Си и отношението Си към тях“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият II). Докато размишлявах върху Божиите слова, разбрах, че ниневийците са предизвикали Божия гняв, защото са вършили всякакви зли дела, но все пак, тъй като са били в състояние да загърбят злите си пътища и напълно да се откажат от злодеянията си — не просто са изрекли своята изповед и покаяние или са променили външното си поведение, а по-скоро са размислили и осъзнали своите зли дела, и намерението, причината и целта на действията им са се променили, те са постигнали истинско покаяние и така са получили Божията милост и търпимост. Злите хора и антихристите обаче само на пръв поглед показват добро поведение, след като са били отлъчени, като проповядват евангелието или вършат някакви добри дела, с надеждата да поправят грешките си от миналото. Въпреки че на думи признават, че са извършили зло, относно това, какви конкретни злодеяния са извършили, какви са били намеренията, целите и мотивите им да правят такива неща, и каква природа ги е контролирала, те никога не могат истински да ги разберат или да изпитат ненавист към тези фундаментални проблеми и съответно не могат истински да се покаят. При поява на подходяща възможност, те ще продължават да вършат зло и да се противопоставят на Бог, а такива хора не могат да получат Божията милост и търпимост. Ако сравним с поведението на майка ми, тя бе премахната от църквата, защото бе вършила много злини и упорито бе отказвала да се покае, което накърни Божия нрав. Това бе Божията праведност. Но ако тя можеше наистина да разбере и да се разкае за миналите си зли действия, съсредоточена върху практикуване на истината и уверена, че повече няма да върши такива злини, то тогава може би щеше да има някаква надежда да получи Божията милост и търпимост. Майка ми обаче призна само на думи, че е била подведена от Ли Фанг и е прекъснала и смутила църковния живот, и призна, че е лош човек и слуга на Сатана. Но все пак тя нямаше разбиране за това как бе спорила в полза на зъл човек или на собствените си злодеяния, което бе прекъснало и смутило църковните избори. Когато злодеянията ѝ отново бяха разобличени, тя все още се опитваше да спори в своя собствена полза, като използваше обективни причини и нямаше разбиране относно собствената си природа същност. Това не можеше да се нарече истинско покаяние. Когато видях колко разстроена беше, след като бе премахната, как постоянстваше във вярата си и посещаваше събирания, как не се превърна в Юда, когато бе арестувана, как винаги правеше приношения и даваше пари за благотворителност, и как ме утешаваше и окуражаваше, когато се чувствах негативна и слаба, аз мислех, че тя показва признаци на покаяние и исках да я приемат обратно в църквата. Помислих си за следните Божии слова: „Поведението е критерият, по който хората преценяват себеподобните си — онези с добро поведение са праведни, докато онези с отвратително поведение са зли. Критерият, по който Бог съди човеците, се основава на това дали същността им Му се покорява, или не; онзи, който се покорява на Бог, е праведен, докато онзи, който не се покорява, е враг и зъл човек независимо дали поведението му е добро или лошо и без значение дали се изразява правилно, или не“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще встъпят в покой заедно). Бог съди дали някой е добър или зъл не според това дали външното му поведение е добро или лошо, а според неговата същност, според отношението му към истината и според това, дали намеренията и мотивите, които стоят зад действията му, са да практикува истината и да се покори пред Бог. Ако някой мрази истината по същество, то тогава няма значение колко добро е външното му поведение, той все така е зъл човек, който се противопоставя на Бог. Видях, че подхождам към хората без принципи. Мислех си, че тя наистина се е покаяла, само заради това, че имаше известно добро външно поведение, но не знаех как да разпозная същността ѝ и не се вглеждах в отношението ѝ към истината, и единственото, което исках, беше да я приемат обратно в църквата, което беше напълно безпринципно. Възгледите ми за нещата бяха толкова абсурдни! По-късно се самоанализирах: Какъв покварен нрав ме възпираше и обвързваше да действам по този начин? С мисълта за това продължих да търся отговорите в Божиите слова.

По време на духовните ми практики прочетох някои от Божиите слова: „Какво представляват чувствата по същество? Те са вид покварен нрав. Проявленията на чувствата могат да се опишат с няколко думи: фаворизиране, безпринципна защита на други хора, поддържане на физически отношения и пристрастност. Ето какво са чувствата. Какви са вероятните последици от това, че хората имат чувства и живеят според тях? Защо Бог най-много мрази чувствата на хората? Някои хора винаги са възпирани от чувствата си, не могат да практикуват истината и въпреки че искат да се покорят на Бог, не могат, затова се чувстват измъчвани от чувствата си. Има много хора, които разбират истината, но не могат да я практикуват. Това също се дължи на факта, че са възпирани от чувствата си“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво е истината реалност). „Божият дом иска от теб да свършиш работата по изчистването на църквата и има един човек, който винаги е бил нехаен за дълга си и постоянно е търсил начини да си спести усилията. Съгласно принципа този човек трябва да бъде изчистен, но ти си в добри отношения с него. И така, какви мисли и намерения ще се породят у теб? Как ще практикуваш? (Като постъпя според собствените си предпочитания.) И от какво се пораждат тези предпочитания? Тъй като този човек е бил добър към теб или е направил нещо за теб, имаш добро впечатление от него и затова в този момент искаш да го предпазиш и да го защитиш. Дали това не е резултатът от чувствата? Изпитваш чувства към него и затова възприемаш следния подход: „Докато висшите власти си имат политики, местните си имат свои мерки за противодействие“. Това е двуличие. От една страна му казваш: „Трябва да се стараеш малко повече, когато вършиш нещо. Повече недей да си нехаен, трябва да понесеш малко страдание; това е наш дълг“. От друга страна отговаряш на Горното и казваш: „Променил се е към по-добро, вече е по-ефективен, когато изпълнява дълга си“. Но това, което всъщност си мислиш наум си, е: „Това е така, защото поработих върху него. Ако не бях го направил, още щеше да е същият, какъвто си беше“. Винаги си мислиш наум: „Към мен беше добър, не може да бъде премахнат!“. Какво е състоянието ти, когато такива неща присъстват в твоето намерение? Като предпазваш личните емоционални взаимоотношения, ти вредиш на работата на църквата. Такава постъпка съответства ли на истините принципи? И има ли покорство в това, че постъпваш така? (Не.) Няма покорство, а в сърцето ти има съпротива. В нещата, които ти се случват, и в работата, която трябва да вършиш, собствените ти идеи съдържат субективни преценки и тук са примесени емоционални фактори. Вършиш нещата въз основа на чувства, но все още вярваш, че постъпваш безпристрастно, че даваш на хората възможност да се покаят и че им оказваш любяща помощ; по този начин правиш това, което искаш, а не това, което казва Бог. Като работиш така, понижаваш качеството на работата, понижаваш ефективността и вредиш на църковната работа — и всичко в резултат от това, че действаш според чувствата. Дали ще си способен да разпознаеш проблема тук, ако не се изследваш? Никога няма да успееш. Може и да знаеш, че не е правилно да постъпваш така, че това е липса на покорство, но го обмисляш и си казваш: „Трябва да му помогна с любов, а след като получи помощ и се поправи, няма да има нужда да го премахвам. Нима Бог не дава на хората възможност да се покаят? Бог обича хората, така че трябва да им помагам с любов и трябва да правя това, което Бог иска“. След като си помислиш това, вършиш нещата по свой начин. След това сърцето ти е спокойно и чувстваш, че практикуваш истината. Дали практикуваше според истината по време на този процес, или действаше според собствените си предпочитания и намерения? Действията ти бяха изцяло според собствените ти предпочитания и намерения. През целия процес използваше така наречената доброта и любов, чувства и философии за светските отношения, за да изгладиш нещата, и се опитваше да избегнеш заемането на страна. Изглеждаше, че помагаш на този човек с любов, но в сърцето си всъщност беше ограничен от чувствата и тъй като се опасяваше, че Горното ще разбере, се опита да спечелиш и двете страни с компромис, така че да няма обидени и работата да се свърши, а това е същият начин, по който невярващите се опитват да избегнат заемането на страна. В действителност как Бог оценява тази ситуация? Той ще те класифицира като човек, който не се покорява на истината, който често заема отношение на внимателна проверка и анализиране на истината и Божиите изисквания. Каква роля играе твоето намерение, когато подхождаш към истината и Божиите изисквания, като използваш този метод, и когато изпълняваш дълга си с това отношение? То служи за защита на собствените ти интереси, на собствената ти гордост и на междуличностните ти отношения, без да се съобразява с Божиите изисквания и без да оказва положително въздействие върху собствения ти дълг или върху работата на църквата. Такъв човек живее изцяло според философиите за светските отношения. Всичко, което казва и прави, е, за да защити собствената си гордост, чувства и междуличностни отношения, но той няма истинско покорство към истината и към Бог, нито прави някакъв опит да заяви или да признае тези проблеми. Той не изпитва капка угризение и остава напълно невеж за естеството на проблемите. Ако на хората им липсват богобоязливи сърца и ако Бог няма място в сърцата им, тогава те никога не могат да действат принципно, независимо какъв дълг изпълняват или с какви проблеми се занимават. Хората, които живеят в рамките на своите намерения и егоистични желания, са неспособни да навлязат в истината реалност. Поради тази причина ако се сблъскат с проблем и не изследват намеренията си, и не могат да осъзнаят какво е погрешното в тях, а вместо това използват всевъзможни оправдания, за да изфабрикуват лъжи и извинения за себе си, какво се случва накрая? Вършат доста добра работа, за да защитят собствените си интереси, гордост и междуличностни отношения, но са изгубили нормалните си отношения с Бог“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Отношението, което човек трябва да има към Бог). Докато разсъждавах върху Божиите слова, се чувствах толкова наранена и разстроена. Когато възникваха проблеми, не търсех истината и не действах в съответствие с принципите, а вместо това бях благосклонна към семейството си и го закрилях, като отстоявах моите земни чувства и лични интереси във всяко отношение. Аз действах според чувствата си и това беше покварен нрав, което напълно противоречеше на намерението на Бог. Бях човек с невероятно силни чувства, винаги мислех за това, че майка ми е преживяла толкова трудности, за да ме отгледа, и ми е отдала толкова много, и именно заради тази кръвна връзка винаги съм искала да я защитавам и подхождах към нея по напълно безпринципен начин. Когато видях работните подредби на църквата за повторно приемане на хора, първата ми мисъл бе за майка ми. Знаех, че тя е зъл човек, който е бил премахнат от църквата, но единствено като изхождах от доброто ѝ държание, исках да я приемат отново в църквата, за да ѝ се угоди и да бъде щастлива и за да съхраня семейната си връзка с нея. Особено когато написах оценката ѝ, аз наруших принципите на обективност, справедливост, правдивост и практичност. Под влияние на чувствата си бях благосклонна към нея и я защитавах, и повечето от това, което написах, беше за нейните добри страни, като я представях като положителен човек, който се стреми към истината, и дори споменах съвсем малко за миналите ѝ злодеяния. Страхувах се, че тогава тя не бе разбирала истински злодеянията си, затова специално ѝ писах, за да ѝ напомня и да разоблича всяко едно от тях, за да може тя да разбере себе си истински и бързо да се покае и да се стреми да бъде приета обратно в църквата. Когато събирах оценки от тези, които я познаваха, аз знаех, че другите трима, които бяха отлъчени, не показваха признаци на покаяние, но се страхувах, че ако събирам само оценки за майка ми, братята и сестрите щяха да кажат, че действам според чувствата си, така че прикрих това, като помолих водачите да дадат оценки и за четиримата. От време на време отправях и спешни запитвания към църковните водачи относно напредъка им в събирането на тези оценки и с това смущавах изпълнението на дълга им. Не бях ли аз тази, която прекъсваше и смущаваше църковната работа? Действах според чувствата си, бях пресметлива и използвах подмолни средства. Вече не можех да различавам правилното от грешното. Действах напълно безпринципно и исках да бъдат приети обратно хора по мое собствено усмотрение. Бях толкова егоистична, достойна за презрение и лишена от човешка природа! Дори ако с помощта на такива презрени средства можех да направя така, че майка ми да бъде приета отново и да поддържам емоционалната си връзка с нея, щях да съм оскърбила Бог, щях да съм Му се противопоставила и щях да съм вършила зло! Като си го помислих, се уплаших за това, което бях направила.

След това прочетох още два откъса от Божиите слова и достигнах до известно разбиране за природата и последствията от действията, извършвани заради чувства. Всемогъщият Бог казва: „Някои хора са изключително сантиментални. Всеки ден, във всичко, което казват, и в цялото си поведение спрямо останалите те живеят според чувствата си. Изпитват привързаност към този и онзи човек и прекарват дните си, заети с тънкостите на привързаността. За всичко, с което се сблъскват, те живеят в света на чувствата. Когато невярващ роднина на такъв човек умре, той ще плаче три дни и няма да позволи да погребат тялото. Все още изпитва чувства към починалия и чувствата му са твърде силни. Може да се каже, че чувствата са пагубният недостатък на този човек. По всички въпроси той е възпиран от чувствата си, не е способен да практикува истината или да постъпва принципно и често е склонен да се бунтува срещу Бог. Чувствата са най-голямата му слабост и пагубният му недостатък, и те са напълно способни да го доведат до падение и да го унищожат. Прекалено сантименталните хора са неспособни да практикуват истината или да се покорят пред Бог. Вниманието им е погълнато от плътта и те са глупави и объркани. Природата на този тип хора е много сантиментална и те живеят според чувствата си“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да опознаем човешката природа). „Кой е Сатана, кои са демоните и кои са Божиите врагове, ако не противници, които не вярват в Бог? Не са ли те онези хора, които се бунтуват срещу Бог? Не твърдят ли те, че са вярващи, но всъщност са лишени от истината? Нима единственият им стремеж не е да добият благословение, но са неспособни да свидетелстват за Бог? Ти и до днес продължаваш да общуваш с тези демони и да се отнасяш с тях със съвест и любов, но нима това не e проява на добри намерения към Сатана? Не се ли съюзяваш с демоните? Ако хората са стигнали дотам и пак не успяват да разграничат доброто от злото, и продължават да раздават напосоки обичта и милосърдието си без всякакво желание да потърсят Божиите намерения и без да могат да вземат Неговите намерения за свои собствени, изходът им ще бъде още по-окаян. Всеки, който не вярва във въплътения Бог, е враг Божи. Нима не ти липсва усещане за справедливост, щом успяваш със съвест и с обич да общуваш с врага? Ако съответстваш на онези, които ненавиждам и с които не съм съгласен, и още изпитваш любов и лични чувства към тях, не се ли бунтуваш и ти? Нима не се противиш умишлено на Бог? Възможно ли е такъв човек да носи у себе си истината? Нима хората, които се отнасят съвестно към враговете, хората, които обичат демоните и които са милостиви към Сатана, преднамерено не прекъсват Божието дело?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще встъпят в покой заедно). От Божиите слова разбрах, че за да поддържат семейните отношения, хората, чиито чувства са твърде силни, ще нарушават принципите и предават истината в ключови моменти, ще вършат неща, които се противопоставят на Бог и го предават, като по този начин карат Бог да ги мрази и ненавижда. Като направих сравнение с моето състояние, аз живеех според сатанинските отрови „Човекът не е неодушевен, как може да е свободен от чувства?“ и „Кръвта вода не става“, като считах семейните връзки за най-важни и се възползвах от дълга си, за да намеря начин да върна майка ми в църквата. Аз изобщо не търсех истината. Просто се водех по думите на майка ми, че се е покаяла, и по това, че бе показала някакво добро поведение, и исках да бъде приета обратно в църквата. Накарах хората да напишат оценки за нея, като исках да осигуря доказателства, за да бъде приета отново, и специално ѝ писах с разобличение на злодеянията ѝ, така че тя бързо да разбере, да се покае и да се стреми скоро да бъде приета обратно в църквата. Замислих се как, откакто бях започнала да се занимавам с работата по пречистването, материалите, с които се занимавах, относно хора, които са били премахнати, и за кандидати за повторно приемане бяха проверени съгласно принципите, но аз се отнасях към майка ми много снизходително и никога през това време не потърсих истините принципи. Особено когато написах оценката за майка ми, умишлено се впуснах в измама и заблуда, като казвах само добри неща за нея, и ѝ дадох общение, за да я накарам бързо да се покае. Въпреки че изпитвах угризения към самата себе си, все още упорито действах в нарушение на принципите, и исках да направя така, че един сменил само козината си зъл човек да бъде приет обратно в църквата. Настоявах да намеря начини да бъде приет отново в църквата някой, когото Бог мразеше и ненавиждаше, само въз основа на моите собствени чувства — не бях ли аз тази, която умишлено върви срещу Бог и прекъсва и смущава църковната дейност? Помислих си как хората в страната, управлявана от големия червен змей, изкривяват законите в своя полза. Когато някой стане длъжностно лице и има власт, заедно с него се облагодетелстват и неговите роднини и приятели, и могат да бъдат повишавани и назначавани на важни постове, независимо дали са добри или лоши, без да се съобразяват със закон и ред. Пренебрегвах принципите на Божия дом и изобщо нямах богобоязливо сърце. Нарушавах принципите и упорито исках майка ми да бъде приета обратно в църквата. Без да осъзнавам, станах закрилник на един зъл човек — Наистина накарах Бог да се отврати от мен и да ме намрази! Принципите на църквата за приемане на хора гласят: Някои хора вършат всякакво зло и безразсъдно извършват нарушения, причиняват смущения в работата на църквата и затова са отлъчени. Ако след като бъдат отлъчени, те наистина се разкаят за злодеянията си и когато проповядват евангелието, могат да придобият повече хора, добри хора, тогава може да се помисли дали тези хора могат да бъдат одобрени и да им се даде шанс, ако пожелаят да се присъединят отново към църквата; ако една църква приеме отново повечето хора, които са били премахнати, тогава това е в противоречие с принципите. Тъй като същността на злия човек си остава същност на зъл човек, той не може да се покае истински; човек трябва да има богобоязливо сърце, когато става дума за приемането на хора обратно в църквата, да търси истината и ясно да разпознава проявленията и същността на всеки човек, и да се стреми да не обвинява погрешно добър човек и да не приема обратно лош или зъл човек. Помислих, че ако наруша принципите и приема майка си обратно в църквата, а тя нямаше никакво разбиране за злодеянията си и не се покаеше истински, тогава, когато се появеше подходяща възможност, тя със сигурност щеше продължи да върши зло, да провокира, подстрекава и подвежда хората, да прекъсва и смущава работата на църквата, и тогава аз щях бъда част от това зло и да играя ролята на слуга на Сатана! Видях, че чувствата ми са моята съществена слабост, пречка и препъни камък за моето практикуване на истината. Бях заслепена от чувства и не можех да видя нещата в съответствие с Божиите слова. Бях нарушила принципите в дълга си, за да поддържам чувствата между мен и майка ми. Всичко, което правех, беше да се противопоставям на Бог и да Го предавам, и да продължа по този начин щеше да е много опасно! За щастие бях кастрена, и това своевременно сложи край на моето прогресиращо зло. В противен случай щях да приема майка си обратно в църквата и да смутя църковната работа и навлизането в живота на братята и сестрите, и нямаше ли тогава да стана съучастник на злия човек? Последствията щяха да са невъобразими! Бях изпълнена с угризения, самообвинения и задълженост към Бог, и се почувствах толкова благодарна на Бог, че ме е защитил. Реших никога повече да не действам според чувствата си и да не наранявам Божието сърце, и бях готова да търся истината и да действам според принципите.

По-късно потърсих отново съответните принципи и установих, че никой от четиримата не е разбрал наистина своите злодеяния. В писмата си с покаяние някои от тях все още непряко се оправдаваха, така че хората погрешно да си мислят, че за тяхното зло е имало оправдателни причини. Според принципите на църквата за повторно приемане на хора, реших, че никой от тези четирима души не може да бъде приет обратно в църквата. Помислих си за тези Божии слова: „Какъв принцип трябва да спазват хората в отношението си към другите според Божиите слова? Обичайте това, което Бог обича, и мразете това, което Той мрази. Това е принципът, който трябва да се спазва. Бог обича хората, които се стремят към истината и които са способни да следват волята Му. Това са хората, които и ние трябва да обичаме. Бог ненавижда хората, които не са способни да следват Божията воля, които Го ненавиждат и се бунтуват срещу Него, и ние също трябва да ги ненавиждаме. Това иска Бог от хората. Ако родителите ти не вярват в Бог, ако остават безразлични, макар да знаят добре, че вярата в Бог е правилният път и че тя може да доведе до спасение, няма съмнение, че изпитват неприязън към истината и че я мразят, противопоставят се на Бог и Го ненавиждат. Естествено Бог се отвращава от тях и ги мрази. Би ли могъл да се отвращаваш от такива родители? Те се противопоставят на Бог и Го хулят, а щом е така, те определено са демони и сатани. Би ли могъл да ги ненавиждаш и проклинаш? Всички тези въпроси са реални. Как трябва да се отнасяш към родители си, ако ти пречат да вярваш в Бог? Както иска Бог, трябва да обичаш това, което Бог обича, и да мразиш това, което Той мрази. По време на Епохата на благодатта Господ Исус каза: „Коя е майка Ми и кои са братята Ми?“ „Защото който следва волята на Моя Отец, Който е на небесата, той Ми е брат и сестра, и майка“. Тези слова са изречени още през Епохата на благодатта, а сега Божиите слова са още по-ясни: „Обичайте това, което Бог обича, и мразете това, което Той мрази“. Тези слова са недвусмислени и по същество, но често хората не могат да разберат истинското им значение“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само ако познае собствените си погрешни възгледи, човек може да се промени истински). Размишлявайки върху Божиите слова, разбрах, че само онези, които могат да приемат и практикуват истината и да защитават делото на Божия дом, са истински братя и сестри и човек трябва да помага на тези хора с любящо сърце. Що се отнася до онези зли хора, които изобщо не практикуват истината и дори изпитват неприязън към нея, и отказват да се покаят, след като са извършили зло и са предизвикали смущения, човек трябва да ги отхвърли. Само практикуването по този начин е в съгласие с Божието намерение и изискване. Открих принципа как да се справям с майка си — да обичаме това, което Бог обича, и да мразим това, което Бог мрази. Що се отнася до кръвните връзки, тя е моя майка, но природата ѝ е такава, че изпитва неприязън към истината и я мрази, тя не разбира истински злодеянията си и не се разкайва за тях. Според оценките, дадени от братята и сестрите, възгледите на майка ми за нещата са същите като тези на невярващите и тя се стреми към светските тенденции, и нейната същност на неверник и зъл човек бе разкрита. Бог мрази и ненавижда такива хора, Той не спасява злите, така че аз трябва да се отнасям към майка си според истините принципи, тъй като само това е в съгласие с Божието намерение. В крайна сметка, в съответствие с църковните принципи за прием на хора и истините, свързани с разпознаването на доброто поведение и истинското покаяние, написах писмо до църковните водачи, в което дадох своите препоръки за справяне с тези хора. Тогава църковните водачи отговориха с писмо, че посредством изучаване и проучване през този период, те са разбрали, че майка ми просто е проявила някакво добро поведение, че тя не е разбрала истински злодеянията си и не се е разкаяла за тях, и че никой от тези четирима души не отговаря на принципите за повторно приемане и не може да бъде допуснат обратно в църквата. Тогава се почувствах спокойна и оцених, че сърцето на човек може да бъде истински освободено само ако не е възпирано от чувствата и действа според принципите. Това, че успях да придобия такава практика, е изцяло резултат от напътствията на Божиите слова.