От Гао Дзяци, Китай

През юли 2023 г. тъкмо бях станала водачка в църквата. На 13 август, след като приключих делото си, се върнах при моето семейство домакини. Щом отворих вратата, гледката, която се разкри пред очите ми, ме накара да подскоча от шок. Всичко вътре беше обърнато с главата надолу, а лампите в кухнята и хола светеха. Изведнъж осъзнах: „О, не, нещо се е случило! Сестрата, с която си партнирам, проповедничката Сун Фей и сестрата домакиня може да са били арестувани“. Втурнах се в спалнята и видях, че и тази стая беше обърната с главата надолу. Не можах да се сдържа и започнах да нервнича: „Ако полицията е инсталирала камера в къщата, щом ме видят да идвам тук, ще разберат, че изпълнявам важен дълг. Със сигурност ще дойдат да ме арестуват“. В паниката набързо събрах малко дрехи и си тръгнах. Отидох в друг дом на домакини. През онази нощ се мятах и се въртях, без да мога да заспя. Помислих си: „Арестуваните сестри знаят подробности за персонала на няколко църкви, както и за къщата, където се съхраняват книгите. Освен това компютрите им съдържат информация за самоличността на братята и сестрите. Ако не са имали време да изключат компютрите, тази информация може да е попаднала в ръцете на полицията и още братя и сестри може да бъдат арестувани. Сега последствията трябва да се овладеят възможно най-бързо. Първо трябва да уведомя братята и сестрите, които са изложени на риск за безопасността си, че трябва бързо да се скрият, а след това да преместя книгите с Божиите слова“. Но тогава се замислих, че трябваше да се справя с всички тези последствия сама, без дори да има с кого да го обсъдя. Не изпълнявах този дълг от много дълго време и не разбирах, нито схващах много от задачите. Как щях да се справя с последствията? Когато си помислих за тези реални трудности, почувствах сърцето си като притиснато от огромен камък; чувствах се наистина потисната. Бях и малко уплашена. Страхувах се, че полицията ще провери записите от камерите за видеонаблюдение, ще ме открие и ще ме арестува. Ако бъда арестувана и не мога да издържа на полицейските мъчения, ако предам Бог и се превърна в Юда, тогава след смъртта си дори щях да бъда хвърлена в ада, за да бъда наказана. Вярвах в Бог от десет години и не исках изходът ми да бъде такъв. Исках да следвам Бог докрай и да видя деня, в който Той ще бъде прославен. Изправена пред тези реални трудности и всичко неизвестно в бъдещето, живеех в безпокойство и паника и така прекарах дългата нощ.

На следващия ден друга проповедничка, Ли Сюе, ми каза, че проповедничката Сун Фей и сестрата, с която си партнирах, наистина са били арестувани. Когато чух тази новина, знаех, че Божията закрила ми е помогнала да избегна това бедствие. В противен случай щях да бъда една от арестуваните. Но щом си помислих, че трябва да преместя книгите, малко се уплаших: „Ако арестуваните се превърнат в Юда и предадат дома, в който се съхраняват книгите, като отида там, няма ли да вляза направо в бърлогата на лъва? В миналото някои от арестуваните са се превръщали в Юда. Някои са подписвали „Трите декларации“ и са предавали Бог. Те са били белязани с белега на звяра. Всички те са вярвали в Бог по-дълго от мен. Ако те не са могли да останат непоколебими при ареста, как бих могла да се надявам аз? Ако бъда арестувана и предам Бог, като се превърна в Юда, тогава няма да имам никакъв шанс да получа спасение. Няма ли да съм вярвала всичките тези години напразно?“. Когато си помислих това, се почувствах плаха и не посмях да отида. Но тогава си помислих: „Сега аз съм единствената, която знае къщата, където се съхраняват книгите. Ако не отида да преместя книгите с Божиите слова и те бъдат иззети от полицията, съвестта ми никога няма да е спокойна до края на живота ми и ще живея в съжаление, вина и угризения до деня на смъртта си“. Спомних си Божиите слова: „Как трябва да се отнасяш към Божиите поръчения е изключително важно. Това е много сериозен въпрос. Ако не можеш да изпълниш това, което Бог ти е поверил, тогава не заслужаваш да живееш в Неговото присъствие и трябва да приемеш наказанието си. Напълно естествено и обосновано е хората да изпълняват поръченията, които Бог им поверява. Това е върховна отговорност на човека и е също толкова важна, колкото и самият му живот. Ако се отнасяш лекомислено към Божиите поръчения, това е най-тежкото предателство спрямо Бог. Като правиш това, си по-окаян от Юда и трябва да бъдеш прокълнат. Хората трябва да придобият цялостно и задълбочено разбиране за това как да се отнасят към Божиите поръчения и най-малкото би трябвало да разберат: поверяването на поръчения от Бог на човека е Неговото въздигане на човека и един вид специална благодат, която Той проявява към човека, то е най-славното от нещата и всичко останало може да бъде изоставено — дори собственият живот — но Божиите поръчения трябва да бъдат изпълнени“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да опознаем човешката природа). Божиите слова ме накараха да разбера, че Божието поръчение към човека е негова отговорност и мисия. Човек е длъжен да не се отказва от отговорността си да се изправя смело пред опасна среда, да предлага своята преданост и да защитава книгите с Божиите слова. Аз обаче не се бях отнесла с преданост към дълга си. Бях единственият човек, който знаеше за къщата, където се съхраняваха книгите. Трябваше да преместя книгите с Божиите слова оттам възможно най-бързо, но за да се предпазя, не бях склонна да се справя с последствията, независимо от риска книгите да бъдат отнети от полицията. Поведението ми беше предателство към Бог. Каква частица съвест и разум имах аз? Човек, който наистина притежава съвест и разум, когато се сблъска с опасна среда, ще може да се изправи, за да защити интересите на Божия дом, и ще разчита на Бог, за да изпълни добре своя дълг. Ако не посмеех да отида и да преместя книгите, защото се страхувах от смъртта и се бях вкопчила в живота, и в резултат на това книгите попаднеха в ръцете на големия червен змей, щях да бъда грешница, заклеймена през вековете, заслужаваща проклятия и дори по-жалка от Юда. Тогава си спомних Божиите слова: „Би трябвало да знаеш, че всичко, което съществува в заобикалящата те среда, е позволено и подредено от Мен. Бъди наясно с това и удовлетвори сърцето Ми в средата, която ти дадох. Не се страхувай от едно или друго, Всемогъщият Бог на войнството непременно ще бъде с теб — Той е силата, която ви крепи, и вашият щит“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 26). „Не трябва да се боиш от това или онова; независимо пред колко трудности и опасности се изправяш, трябва да можеш да останеш непоколебим пред Мен, незадържан от никакви спънки, така че волята Ми да бъде изпълнена безпрепятствено. Това е твой дълг; в противен случай, ще излея гнева Си върху теб и с ръката Си ще… Тогава ще понесеш безкрайно психическо страдание. Трябва да изтърпиш всичко; за Мен трябва да си готов да се отречеш от всичко и да Ме следваш с цялата си мощ, да си готов да платиш всякаква цена. Сега е времето, в което да те изпитам: ще Ми принесеш ли своята преданост? Можеш ли да Ме следваш предано до края на пътя? Не се бой! С Мен като твоя подкрепа кой би могъл да препречи този път? Помни това! Помни го! Всичко съдържа Моите добри намерения и е под Моята внимателна проверка. Всяка твоя дума и дело ли следва Моето слово? Когато огнените изпитания те застигнат, ще коленичиш ли и ще извикаш ли? Или ще се свиеш от страх, без да можеш да продължиш напред?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 10). Божиите слова ме накараха да разбера, че църквата страда от арестите и преследванията на ККП с Божието позволение, че трябва да вярваме, че Бог е с нас, и че появата на такава среда е, за да ни изпита. Сега, след като арестите сполетяха църквата, мой дълг беше да се справя добре с последствията и да защитя книгите с Божиите слова. Това бяха отговорност и задължение, които трябваше да изпълня. Не можех да живея в състояние на плахост; трябваше да вярвам, че всичко е в Божиите ръце. Тогава осъзнах, че в онзи случай случайно бях излязла да свърша нещо, и сестрите ми бяха арестувани на следващия ден. Само благодарение на Божието върховенство и подредби бях избегнала арест и бях успяла да остана, за да се справя с последствията. Когато осъзнах това, придобих вяра и почувствах прилив на енергия в сърцето си. Помислих си: „Дали ще ме арестуват днес, докато премествам книгите, зависи от Бог. Всичко е в Божиите ръце. Сега започва надпревара с времето. Не мога да се бавя и секунда. Колкото по-скоро бъдат преместени книгите, толкова по-скоро ще бъдат на сигурно място. В противен случай може да бъдат иззети от полицията всеки момент“. След това обсъдих въпроса със сестрите си и се разделихме, за да действаме. На път към преместването на книгите непрекъснато се молех. Не смеех да оставя сърцето си да се отдели от Бог и за секунда. Благодарение на Божията закрила безопасно преместихме книгите оттам. Около две седмици по-късно чух, че полицията е дошла да претърси къщата, но не е намерила нищо. Когато чух тази новина, много се зарадвах. Ако книгите бяха иззети от полицията, щях да изпитвам съжаление цял живот. Щеше да е вечно прегрешение!

Сутринта на 3 септември дойде Ли Сюе и ми съобщи още новини. Каза, че преди два дни друг човек е бил арестуван и се е превърнал в Юда, като е издал местоположението на къщите, където църквата съхранява книгите. Къщата, в която току-що бях преместила книгите, също беше издадена. Книгите отново трябваше спешно да бъдат преместени. Когато чух тази новина, бях изумена и не знаех какво да правя. Не можех да не се разтревожа: „Наистина, бедите идват една след друга. Сега трябва спешно да преместя книгите, в противен случай, когато Юда доведе полицията до вратата, ще бъде твърде късно“. Но тогава си помислих: „Онзи Юда вече е издал къщите, където църквата съхранява книгите. Просто не знам в кои къщи полицията вече е ходила и в кои не. Ако се натъкна на полицията сега, докато премествам книгите, няма да мога да избягам, дори и да искам. Ако бъда арестувана и полицията разбере, че съм водач, със сигурност няма да ми се размине. Когато това се случи и не мога да издържа на мъченията и се превърна в Юда, тогава изобщо няма да имам добър изход или крайна цел“. Когато си помислих това, повече не посмях да отида и да преместя книгите. Докато мислех това, почувствах угризения в сърцето си, затова се помолих на Бог: „Мили Боже, изправена пред тази внезапна среда, чувствам плахост в сърцето си. Страхувам се, че ако бъда арестувана, няма да мога да издържа на мъченията и ако предам Бог, тогава няма да имам добър изход или крайна цел. Сега книгите с Божиите слова са в опасност и трябва да бъдат преместени, но аз съм егоистична и достойна за презрение и мисля единствено за собствения си изход. Наистина нямам съвест или разум! Мили Боже, моля Те, дай ми вяра и сила, за да Те удовлетворя в този въпрос“. След това си спомних Божиите слова: „Вярата е като тесен дървен мост: тези, които се вкопчват в живота и се боят от смъртта, няма да го преминат лесно, но онези, които са готови да отдадат живота си, могат да го преминат с твърда крачка и без притеснения. Ако хората таят плахи и страхливи мисли, то е защото Сатана ги е заблудил; той се бои, че ще преминем моста на вярата, за да навлезем в Бог“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 6). Имах твърде малко вяра в Бог. Всеки път, когато се сблъсках с опасна среда, всичко, което обмислях, бяха интересите на плътта; притеснявах се, че ако бъда арестувана, ако не мога да издържа на мъченията и предам Бог, като се превърна в Юда, ще загубя шанса си за спасение. Не мислех как да защитя братята и сестрите си и книгите с Божиите слова, нито как да защитя интересите на Божия дом. Видях, че мислите ми са твърде жалки и долни, и видях, че не разбирам всемогъществото и върховенството на Бог. Спомних си и как последния път, когато премествах книгите, в сърцето ми имаше плахост и как Божиите слова ми дадоха вяра и смелост, и накрая безопасно ги преместих. Не след дълго полицията отиде в къщата, където се съхраняваха книгите. Видях, че без Божието позволение Сатана не смее и половин крачка да направи, и че всички хора, събития и неща са в Божиите ръце. Когато осъзнах това, имах вярата да се справя с последствията.

През онази вечер се замислих за това, което бях разкрила през този период, и прочетох Божиите слова: „Възможно ли е в условията на континентален Китай да се избягва поемането на рискове и да се осигури, че нищо лошо няма да се случи, докато човек изпълнява дълга си? Дори и най-предпазливият човек не може да гарантира това. Но предпазливостта е необходима. Добрата предварителна подготовка ще подобри малко нещата и може да помогне да се сведат до минимум загубите, когато нещо все пак се обърка. Ако няма никаква подготовка, загубите ще бъдат съществени. Можете ли да видите ясно разликата между тези две ситуации? Следователно, независимо дали става въпрос за събирания или за изпълнение на някакъв вид дълг, най-добре е да бъдете предпазливи и е необходимо да вземете някои превантивни мерки. Когато един предан човек изпълнява своя дълг, той може да мисли малко по-всеобхватно и задълбочено. Той иска да подреди тези неща възможно най-добре, така че ако нещо се обърка, загубите да бъдат сведени до минимум. Той счита, че трябва да постигне този резултат. Някой, на когото липсва преданост, не се замисля за тези неща. Той счита, че тези неща нямат значение, и не се отнася към тях като към своя отговорност или свой дълг. Когато нещо се обърка, той не изпитва никакво чувство на вина. Това е проявление на липса на преданост. Антихристите не проявяват никаква преданост към Бог. Когато им се възложи работа, те я приемат с голяма готовност и правят някои хубави изявления, но когато настъпи опасност, побягват най-бързо. Те са първите, които побягват, първите, които се измъкват. Това показва, че техният егоизъм и достойната им за презрение природа са особено тежки. Нямат никакво чувство за отговорност или преданост. Когато се сблъскат с проблем, знаят само как да избягат и как да се скрият, и мислят само как да защитят себе си, без никога да се замислят за отговорностите и дълга си. В името на личната си безопасност антихристите неизменно проявяват своята егоистична и достойна за презрение природа. Те не дават приоритет на делото на Божия дом или на собствения си дълг. Още по-малко дават приоритет на интересите на Божия дом. Вместо това те дават приоритет на собствената си безопасност“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (втора част)). Бог разобличава това, че когато антихристите имат статус, сърцата им са изпълнени с радост, те ценят своя статус и му се наслаждават. Но когато ги помолите да поемат риск, те се крият или бягат при първа възможност, за да защитят собствената си безопасност, като не показват и намек за преданост към дълга си и забравят всичко за интересите на Божия дом. Те са изключително егоистични и достойни за презрение. Нима това, което разкривах, не беше точно същото състояние? Бог ми беше дарил благодатта да изпълнявам дълга на водачка и ми беше дал възможност да се обучавам. Бог се надяваше, че ще бъда предана и покорна в дълга си. Но като водачка, когато имаше опасност книгите с Божиите слова да бъдат иззети от полицията и когато трябваше да защитя интересите на Божия дом, и да демонстрирам своята преданост, първото нещо, за което се сетих, не беше как да преместя книгите, за да сведа до минимум загубите. Вместо това се страхувах, че ако бъда арестувана, ако не мога да издържа на мъченията и се превърна в Юда, като предам Бог, тогава няма да имам добър изход или крайна цел. Затова се отдръпнах. Показах ли и намек за съвест или разум? Бях точно като антихристите, разобличени от Бог — изключително егоистична, достойна за презрение и лишена от човешка природа. Прочетох още от Божиите слова: „Ако никога не практикуваш истината и ако твоите прегрешения стават все по-многобройни, тогава твоят изход е определен. Ясно може да се види, че всичките ти прегрешения, погрешният път, по който вървиш, и упоритият ти отказ да се покаеш се равняват на множество злодеяния, и че изходът е, че заслужаваш да отидеш в ада и да бъдеш наказан“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). След като прочетох Божиите слова, почувствах страх в сърцето си. Въпреки че вярвах в Бог и на пръв поглед изпълнявах дълга си, в критичния момент не защитих делото на църквата и не показах преданост към Бог. Как можех все още да бъда спасена? Не исках повече да живея, като разчитам на своя егоистичен и достоен за презрение покварен нрав. Не исках да бъда костенурка, която се крие в черупката си, за да защити собствената си безопасност. Ще защитавам интересите на църквата до последния си дъх.

Замислих се също, че причината да съм плаха и уплашена е, че се страхувах, че ако бъда арестувана, ако не мога да издържа на мъченията и се превърна в Юда, тогава няма да имам добър изход или крайна цел. В търсенето си прочетох Божиите слова: „Бог има подредба за всеки Божи последовател. Всеки от тях има среда, подготвена за него от Бог, в която да изпълнява дълга си, и разполага с Божията благодат и благосклонност, на които може да се наслаждава. Те също имат специални обстоятелства, които Бог подготвя за тях, и трябва да преминат през много страдания — нищо подобно на спокойното плаване, което хората си представят. Освен това, ако признаеш, че си сътворено същество, трябва да се подготвиш да страдаш и да платиш определена цена в името на изпълнението на отговорността си да проповядваш евангелието и в името на това да изпълняваш дълга си както трябва. […] как умряха онези ученици на Господ Исус? Сред учениците имаше такива, които бяха убити с камъни, влачени от кон, разпънати с главата надолу, разчленени от пет коня — сполетяха ги различни форми на смърт. Каква беше причината за смъртта им? Дали се занимаваха с някакви злосторничества и затова бяха екзекутирани от закона? Не. Те разгласяваха евангелието на Господ, но хората по света не го приеха, а вместо това ги заклеймяваха, биеха и ругаеха, и дори ги убиваха — така бяха убити като мъченици. […] Хората мислят за смъртта на тези мъченици с болка в сърцето, но фактите наистина са такива. Как трябва да се тълкува такава смърт на вярващите в Бог? Когато споменаваме тази тема, вие се поставяте на тяхно място, така че чувствате ли в сърцата си безпокойство и лека скрита болка? Мислите си: „Тези хора са изпълнили дълга си да разгласяват Божието евангелие и би трябвало да бъдат смятани за добри хора. Как тогава е възможно да стигнат до такъв край и такъв изход?“. Всъщност така умряха и си отидоха телата им; това беше техният начин да напуснат човешкия свят, но това не означаваше, че изходът им беше същият. Какъвто и да е бил начинът на тяхната смърт и напускане или както и да се е случило това, Бог не е определил така крайния изход на тези животи, на тези сътворени същества. Това е нещо, което трябва да видиш ясно. Напротив, това беше точно начинът, по който те заклеймиха този свят и свидетелстваха за Божиите дела. Тези сътворени същества използваха най-ценния си живот — използваха последния миг от живота си, за да свидетелстват за Божиите дела, да свидетелстват за великото Божие могъщество и да заявят на Сатана и на света, че Божиите дела са правилни, че Господ Исус е Бог, че Той е Господ и е плътта на въплътения Бог. Дори до последния миг от живота си те никога не отрекоха името на Господ Исус. Нима това не беше форма на съд над този свят? Те използваха живота си, за да провъзгласят пред света, да докажат на човешките същества, че Господ Исус е Господ, че Господ Исус е Христос, че Той е Божието въплъщение, че делото на изкупление на цялото човечество, което Той извърши, позволява на това човечество да продължи да живее — този факт е неизменен завинаги. В каква степен изпълниха своя дълг онези, които бяха убити като мъченици за разгласяване на евангелието на Господ Исус? Дали беше във възможно най-голяма степен? Как се прояви възможно най-голямата степен? (Те отдадоха живота си.) Точно така, те платиха с цената на живота си. Семейството, богатството и материалните неща в този живот са външни неща; единственото нещо, свързано с аз-а, е животът. За всеки жив човек животът е това, което е най-достойно да бъде ценено, най-скъпоценното нещо, и точно тези хора са били способни да отдадат най-ценното си притежание като потвърждение и свидетелство за Божията любов към човечеството. През цялото време до смъртта си те не отрекоха Божието име, нито Божието дело и използваха последните мигове от живота си, за да свидетелстват за съществуването на този факт — нима това не е най-висшата форма на свидетелство? Това е най-добрият начин за изпълнение на дълга; това е да изпълниш своята отговорност. Когато Сатана ги заплашваше и тероризираше, а накрая дори когато ги накара да платят с цената на живота си, те не изоставиха отговорността си. Ето какво означава да изпълниш дълга си във възможно най-голяма степен. Какво имам предвид под това? Искам ли да ви накарам да използвате същия метод, за да свидетелствате за Бог и да разгласявате евангелието Му? Не е задължително да го правиш, но трябва да разбереш, че това е твоя отговорност и че ако Бог има нужда да го направиш, трябва да го приемеш като неотменим дълг, който си длъжен да изпълниш“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Проповядването на евангелието е дълг, който вярващите са длъжни да изпълнят добре). От Божиите слова разбрах, че коренната причина да се страхувам да бъда арестувана, да не успея да издържа на мъченията и да се превърна в Юда, е, че твърде много ценя живота си. Въпреки че устните ми признаваха, че животът на човек е в Божиите ръце, сърцето ми не вярваше искрено в това и затова исках да избягам, когато се сблъсках с опасна среда. Всъщност дали ще бъда арестувана, колко ще бъда измъчвана и дали ще бъда пребита до смърт е изцяло в Божието върховенство: трябва да се покоря и да приема всичко. Спомних си за учениците на Господ Исус. Някои са били влачени до смърт от коне, а други са били разпънати на кръст с главата надолу. Те са претърпели всякакви мъчения, но до смъртта си са останали предани и са останали непоколебими в свидетелството си за Бог. Те не са се страхували от смъртта и са смятали разпространението на евангелието на Господ за своя собствена отговорност и мисия. Те са били способни да се откажат от всичко заради Бог и да не мислят за своя собствен живот или за своята собствена смърт. Спомних си също как някои братя и сестри бяха арестувани, но успяха да се помолят на Бог да се покорят и преживяха тази среда, като се уповаваха на Бог, виждайки Божието ръководство и напътствие. Някои се молеха на Бог, когато бяха измъчвани до такаава степен, че не можеха повече да издържат; душата им временно напускаше тялото им и плътта не можеше да изпитва болка. Някои бяха арестувани и въпреки че плътта им беше измъчвана до смърт, те спечелиха Божието одобрение. За разлика от тях, онези, които бяха разкрити като юди, когато бяха арестувани, изтъргуваха интересите на Божия дом и предадоха Бог, защото ценяха собствения си живот и искаха да се запазят. Въпреки че живеят в плът, в очите на Бог те вече са мъртви. Те са ходещи трупове, които са си спечелили вечно наказание. Точно както каза Господ Исус: „Който иска да спаси живота си, ще го загуби; а който загуби живота си заради Мене, ще го спечели“ (Матей 16:25). Спомних си как непрекъснато исках да се запазя и не защитавах делото на църквата, като предавах Бог в критичния момент. Нима естеството на моето поведение не беше същото като на Юда? Докато размишлявах над Божиите слова, донякъде прозрях същината на смъртта и вече не се притеснявах и страхувах да бъда арестувана. Вярвах, че всичко е в Божиите ръце и бях готова да се покоря на Божиите устройвания и подредби. След това вложих всичките си усилия в справянето с последствията.

Вечерта разбрах, че още няколко братя и сестри са били арестувани. Видях, че средата става все по-лоша и че трябва да побързам и да преместя книгите с Божиите слова. Вече нямаше време да се свързвам с други църкви и сърцето ми изгаряше от безпокойство. Изведнъж си спомних, че хората, които бяха арестувани и се бяха превърнали в Юда, не знаеха за моя дом. Ако занеса книгите у дома, то поне за момента ще са на сигурно място, а след това ще мога да се свържа с други църкви и да ги преместя в безопасна къща. На следващия ден преместих книгите в дома си. След това разчитахме на Бог книгите да бъдат преместени безопасно и сърцето ми, което беше на тръни, донякъде се успокои.

Като се връщам към преживяванията си през този период, аз видях всемогъществото и върховенството на Бог и придобих известно разбиране за своя собствен егоистичен и достоен за презрение покварен нрав. В същото време разбрах смисъла и стойността на смъртта и сърцето ми се освободи. Това, че успях да придобия това преживяване и разбиране, се дължеше на Божията благодат.