Как намерих лек за лъжите си

11 март 2024

Преди да приема Божието дело от последните дни, лъжех и се опитвах да се харесам на хората, без да се замислям, защото се страхувах да не ги разочаровам или обидя, като кажа истината. Станах вярваща във Всемогъщия Бог през ноември 2018 г. и от Неговите думи разбрах, че Той мрази угодници и лукави хора. Реших да приложа Божиите слова на практика и да бъда честен човек и след известно усилие се научих да говоря истината през повечето време. Например когато трябваше да платя повече от 50 евро за лекарствата си, но фармацевтът сбърка и взе половината от това, просто посочих грешката, без дори да се замисля. Но беше по-трудно да бъда откровена, когато нещо засягаше репутацията или личните ми интереси.

През март 2021 г. служех като църковен водач и бях заета през цялото време. Понякога наистина се изтощавах от липсата на сън. Един следобед, точно когато се канех да подремна, моят партньор, сестра Сюзън, ми каза, че иска да поговорим по работа. Не се зарадвах много на съобщението ѝ, защото бях уморена и не ми се говореше за нищо. В този период мислех само за почивка, но не исках да го казвам директно на Сюзън. Страхувах се какво ще си помисли за мен, например, че съм мързелива или твърде загрижена за комфорта си, или нещо подобно, и ще си развали мнението за мен. Така че в името на имиджа си просто ѝ казах: „Съжалявам, имам важен ангажимент. Трябва да отида на лекар“. Лъжата просто излезе от устата ми, без дори да се замисля. Чувствах се толкова виновна за това, че в крайна сметка не си починах, а се чувствах ужасно през цялото време. Бог обича честните хора. Как можах да излъжа, без да ми мигне окото? Тогава как би могло да ми се вярва? Знаех, че да лъжа заради собствения си комфорт не е правилно, че Бог няма да хареса това и трябва да поставям работата на църквата на първо място. Веднага отидох при Сюзън. Тя ме попита дали вече съм се върнала от прегледа. Вместо да ѝ кажа истината, продължих да лъжа, понеже не исках да се злепоставя пред нея и да я накарам да мисли, че съм лукава. Казах ѝ, че не съм посетила лекарката си, че тя е отменила часа в последния момент, защото е трябвало да отиде в клиниката за ваксини. След това разговорът ни премина към работата, но се чувствах наистина неудобно. Бях я излъгала веднъж, после не го признах, а продължих да лъжа. Видях колко сериозен е сатанинският ми нрав и се засрамих от себе си. Не можех да я погледна в очите. Бях я измамила, което означаваше, че съм наистина нечестен човек. Чувствах се много объркана. Ако ѝ признаех, това щеше да развали мнението ѝ за мен и тя щеше да ме сметне за нечестна. Но ако продължавах да лъжа, Бог щеше да се отврати от мен. Така че се изправих пред Бог, за да размишлявам върху себе си, и в мислите си осъзнах, че съм била лукава и хитра много пъти в живота си. Веднъж един водач ме попита дали съм уведомила сестра Джоуи за събранието вечерта. Осъзнах, че не съм, но не казах истината на водача, защото не исках да развалям доброто ѝ мнение за мен. Излъгах, като казах, че току-що съм я уведомила. Тогава веднага изпратих на Джоуи съобщение, в което ѝ казах за събранието. Освен това обикновено ходех на пазар всеки петък сутрин, затова не можех да участвам в събрания, организирани в последния момент. Нямаше да кажа на водача самата истина, а именно, че трябва да купя храна за следващите няколко дни, че това беше единственото време, в което можех да напазарувам продукти. Щях да ѝ кажа, че имам друго събрание или ангажимент и затова не мога да отида. Извъртах нещата, хитрувах и мамех само за да опазя името си и да накарам водача да мисли, че през цялото време съм заета със задълженията си. Видях, че съм далеч от Божиите изисквания за честност. Затова се помолих: „Всемогъщи Боже, наистина съжалявам за лъжите и измамите си. Просто не мога да спра да лъжа заради собствения си комфорт. Изобщо не съм честен човек. Боже, моля те, напътствай ме и ми помогни да разбера истината, за да бъда освободена от тази поквара“.

Прочетох този пасаж от Божиите слова по-късно. „В ежедневието си хората често говорят глупости, лъжат, изричат невежи и глупави неща и се оправдават. В повечето случаи го правят заради суетата и гордостта си и за да задоволят собственото си его. Изричането на подобни лъжи разкрива покварения им нрав. Ако се справиш с тези порочни елементи, сърцето ти ще се пречисти и постепенно ще станеш по-чист и по-честен. Всъщност всеки знае защо лъже. Хората се опитват да се съревновават с останалите и да се представят за такива, каквито не са, заради личната си изгода и гордостта си или заради суетата и статуса си. В крайна сметка обаче другите разкриват и разобличават лъжите им, а те са посрамени и губят достойнството и репутацията си. Всичко това се дължи на прекомерно многото лъжи. Лъжите ти станаха твърде много. Всяка твоя дума е опорочена и неискрена. Нито дума, изречена от теб, не може да се счита за вярна или честна. Макар да не изпитваш срам, когато лъжеш, дълбоко в себе си се чувстваш опозорен. Гризе те съвестта, имаш ниско мнение за себе си и си мислиш: „Защо водя толкова жалък живот? Толкова ли е трудно да казвам истината? Трябва ли да прибягвам до лъжи заради гордостта си? Защо животът ми е толкова изтощителен?“. Не е нужно да водиш изтощителен живот. Ако практикуваш да бъдеш честен, ще можеш да живееш спокоен, свободен и независим живот. Ти обаче си избрал с лъжи да пазиш гордостта и суетата си. В резултат на това съществуването ти е уморително и окаяно, но сам си го причиняваш. Човек може и да изпита гордост, като излъже, но какво е това чувство на гордост? То просто е безсмислено и напълно безполезно. Да лъжеш означава да продадеш репутацията и достойнството си. Това отнема достойнството и репутацията на човека, а Бог е недоволен и отвратен. Струва ли си? Не. Това ли е правилният път? Не, не е. Хората, които лъжат често, живеят според сатанинския си нрав. Те живеят под властта на Сатана. Нито живеят в светлината, нито в Божието присъствие. Постоянно мислиш как да излъжеш, а след като излъжеш, се налага да мислиш как да прикриеш лъжата. А когато не успееш да я прикриеш достатъчно добре и тя е разобличена, трябва да си блъскаш главата в опит да замажеш несъответствията и да я изкараш правдоподобна. Не е ли уморително да живееш така? Изтощително е. Заслужава ли си? Не, не си заслужава. Какъв е смисълът да се напрягаш да изричаш лъжи, а после — да ги прикриваш, и то само заради гордостта, суетата и статуса? Накрая се замисляш и си казваш: „Какъв е смисълът? Твърде изтощително е да лъжа и да се налага да прикривам лъжите си. Няма да стане, ако се държа така. По-лесно ще е просто да стана честен човек“. Искаш да станеш честен, но не можеш да се откажеш от гордостта, суетата и личните си интереси. Следователно, за да ги защитиш, можеш единствено да прибягваш до лъжи. […] Напълно си се объркал, ако си мислиш, че с лъжи можеш да защитиш репутацията, статуса, суетата и гордостта, които желаеш. Всъщност, като лъжеш, не само не успяваш да запазиш суетата и гордостта си, достойнството и името си, но и пропускаш възможността да практикуваш истината и да бъдеш честен човек, а това е още по-страшно. Дори в конкретния момент да успееш да защитиш репутацията, статуса, суетата и гордостта си, ти си пожертвал истината и си предал Бог. Това означава, че напълно си загубил възможността Той да те спаси и да те доведе до съвършенство, а това е най-голямата загуба и цял живот живот ще съжаляваш(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Само ако е честен, човек може да живее като истинско човешко същество“). Това ме описваше идеално. Видях, че съм хитра и измамна. Когато просто исках да си почина, не можех да кажа истината за нещо толкова дребно. Не казах директно на партньора си, че имам нужда от дрямка и искам да се срещна с нея малко по-късно, а вместо това излъгах. Мотивацията ми беше да защитя името и статуса си, да не разваля мнението на другите за мен. Но Бог мрази подобно поведение, а и аз самата също изпитвах вина. Точно както се казва в Божиите слова: „Макар да не изпитваш срам, когато лъжеш, дълбоко в себе си се чувстваш опозорен. Гризе те съвестта, имаш ниско мнение за себе си и си мислиш: „Защо водя толкова жалък живот? Толкова ли е трудно да казвам истината? Трябва ли да прибягвам до лъжи заради гордостта си? Защо животът ми е толкова изтощителен?“. Наистина се идентифицирах с тези слова от Бог. Искрено си дадох сметка, че когато лъжем, за да защитаваме репутацията си, животът става изтощителен, че трябваше да продължавам да лъжа, за да прикрия първоначалната си лъжа, и просто щях да ставам все по-фалшива и коварна. Знаех, че Бог мрази това, защото Той е свят и праведен. Като се замисля за цялата си нечестност, след като излъжех, усещах съвестта си истински гузна, съжалявах за стореното и плачех пред Бог и се срамувах от лъжите си. Но след това продължавах да говоря още лъжи. Беше толкова покварено и срамно от моя страна! Лъжата се бе превърнала в моя втора природа. Спомних си нещо, което Господ Исус каза: „Но говорът ви да бъде: Да, да! Не, не! А каквото е повече от това, е от лукавия(Матей 5:37). „Ваш баща е дяволът и вие желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай време човекоубиец и не устоя в истината, защото в него няма истина. Когато говори лъжа, той говори своето, защото е лъжец и баща на лъжата(Йоан 8:44). Беше истина. Постоянните ми лъжи показваха, че принадлежа на дявола, и го правех само за да защитя името и репутацията си. Но това ме правеше непочтена и недостойна. Беше толкова глупаво от моя страна! Бог се надяваше, че мога да практикувам истината, да бъда честен човек, да бъда свидетел и да посрамя Сатана. Но аз се поддавах на триковете на Сатана и ставах за посмешище. Правех го само заради репутацията си и за да прикрия покварата си. Не бях честен човек, а бях измамна по природа.

Прочетох и това в Божиите слова: „Трябва да знаете, че Бог харесва онези, които са честни. По същество Бог е истинен, така че на Неговите думи може да се вярва винаги; Неговите действия освен това са безпогрешни и неоспорими, поради което Бог харесва онези, които са абсолютно честни с Него. Честността означава да дадеш сърцето си на Бог, да бъдеш искрен с Бог във всички неща, да бъдеш открит с Него във всички неща, никога да не скриваш фактите, да не се опитваш да мамиш онези, които са по-високо и по-ниско от теб, и да не правиш неща само за да угодничиш пред Бог. Накратко, да си честен означава да си чист в действията и думите си и да не мамиш нито Бог, нито хората(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Три съвета“). Видях, че да си честен означава да не носиш измама в сърцето си, да не изричаш лъжи и никога да не мамиш Бог или човек за нищо. Разбрах, че съм постъпила наистина лукаво със Сюзън. Винаги лъжех, за да защитя името и интересите си. Бях уморена и исках да подремна, затова не исках да обсъждам работата в църквата с нея точно тогава, но вместо просто да кажа, каквото мисля, излъгах, че имам ангажимент, защото не исках тя да има лошо мнение за мен. Предпочетох да излъжа, за да се измъкна от тази среща, вместо просто да кажа, че съм много уморена и имам нужда от почивка. А когато се срещнахме, вместо да призня грешката си, продължих да лъжа, като използвах друга лъжа, за да прикрия първата. Когато водачът ми попита за работата, излъгах, че съм направила нещо, което всъщност не бях направила. И когато трябваше да купя продуктите за седмицата и това съвпадаше с часа на събранието, излъгах, че имам уговорка. Просто исках да опазя името си във всяко отношение. Видях, че природата ми е истински хитра и измамна. Не можех да кажа истината дори за най-елементарните неща. Бях толкова дълбоко покварена от Сатана, че у мен нямаше грам честност.

Прочетох друг пасаж от Божиите слова. „Само ако хората се стремят да бъдат честни, те могат да разберат колко дълбоко са покварени и дали наистина притежават някакво човешко подобие, могат да схванат слабостите си или да видят недостатъците си. Само когато практикуват честност, те могат да осъзнаят колко лъжи изричат и колко дълбоко скрити са измамата и нечестността им. Само когато имат опит в практикуването на честността, хората могат постепенно да опознаят истината за собствената си поквара и да опознаят собствената си природа същина, а само тогава поквареният им нрав постоянно ще се пречиства. Само в процеса на постоянното пречистване на покварения им нрав хората ще са способни да придобият истината. Отделете време, за да изживеете тези слова. Бог не довежда до съвършенство онези, които са измамни. Ако сърцето ти не е честно — ако не си честен човек — няма да бъдеш спечелен от Бог. По същия начин и ти няма да спечелиш истината, а също така няма да си способен да спечелиш Бог. Какво означава да не спечелиш Бог? Ако не спечелиш Бог и не си разбрал истината, тогава няма да познаваш Бог и затова няма да има начин да съответстваш на Бог, а в такъв случай ти си враг на Бог. Ако не съответстваш на Бог, Бог не е твоят Бог, а ако Бог не е твоят Бог, ти не можеш да бъдеш спасен. Ако не се стремиш да постигнеш спасение, защо тогава вярваш в Бог? Ако не можеш да постигнеш спасение, ти завинаги ще бъдеш непримирим враг на Бог и краят ти ще бъде определен. Затова, ако хората искат да бъдат спасени, те трябва да започнат с това да бъдат честни. В крайна сметка тези, които са спечелени от Бог, са белязани със знак. Знаете ли какъв е той? В Откровение, в Библията е казано: И в устата им няма лъжа; те са непорочни(Откровение 14:5). Кои са „те“? Те са онези, които са спасени, доведени до съвършенство и спечелени от Бог. Как Бог описва тези хора? Какви са характеристиките и проявите на тяхното поведение? Те са без недостатъци. Те не изричат лъжи. Вероятно всички разбирате и схващате какво означава да не изричаш лъжи: означава да бъдеш честен. Какво означава „без недостатъци“? Това означава да не вършиш зло. А на каква основа се гради това „да не вършиш зло“? Без никакво съмнение, то е изградено на основата на страха от Бог. Следователно да бъдеш без недостатъци означава да се боиш от Бог и да отбягваш злото. Как Бог определя човек без недостатъци? В Божиите очи съвършени са само онези, които се боят от Бог и отбягват злото; затова хората, които са без недостатъци, са онези, които се боят от Бог и отбягват злото, а само онези, които са доведени до съвършенство, са без недостатъци. Това е напълно вярно(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Шест показателя за израстване в живота“). Мисълта за това наистина ме уплаши. Бог казва: „Ако не си честен човек — няма да бъдеш спечелен от Бог. По същия начин и ти няма да спечелиш истината, а също така няма да си способен да спечелиш Бог“. „Ако не можеш да постигнеш спасение, ти завинаги ще бъдеш непримирим враг на Бог и краят ти ще бъде определен“. Вярно е, че Бог не спасява измамните хора. Знаех, че ако не се покая, ще бъда унищожена от Бог. Благодарение на Божиите слова най-накрая истински разбрах себе си и узнах, че лъжите идват от дявола, както и че лъжа заради възпитанието си и заради влиянието на обществото. Майка ми винаги ми е казвала, че колкото и ужасно да изглежда нечия коса или облекло, все пак трябва да кажа хубави неща, за да не нараня чувствата на човека. В противен случай никой няма да е до мен, когато имам нужда от помощ. С такова възпитание нямах смелостта да бъда честна. Работех, за да поддържам добро име, за да ме харесват хората и да мислят, че съм състрадателна. Но в крайна сметка се оказах фалшив, измамен човек. Това ми напомни за Йов 1:7 в Библията: „Йехова рече на Сатана: „Отде идеш?“. А Сатана каза на Йехова: „От шетане тук и таме по земята и скитане нагоре-надолу по нея“. Думите на Сатана бяха хитри и завоалирани и не беше ясно какво всъщност казва. Като лъжех, не бях ли хитра точно като Сатана? Чувствах се наистина засрамена, като виждах, че имам същата природа като Сатана. Живеех под властта на Сатана и изобщо не бях свободна от сатанинския си нрав. Как можех да бъда съвместима с Христос или да спечеля Божието одобрение по този начин? Застанах пред Бог да се покая и Го помолих да ми прости. Наистина мразех себе си и мразех Сатана, и се чувствах толкова виновна. Божият нрав е праведен и знаех, че не мога да продължавам да лъжа и да Го обиждам.

Друг пасаж, върху който размишлявах, беше този: „В крайна сметка тези, които са спечелени от Бог, са белязани със знак. Знаете ли какъв е той? В Откровение, в Библията е казано: „И в устата им няма лъжа; те са непорочни“ (Откровение 14:5). Кои са „те“? Те са онези, които са спасени, доведени до съвършенство и спечелени от Бог(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Шест показателя за израстване в живота“). Бог цени тези, които са честни, а нечестните никога няма да влязат в Неговото царство. Наистина исках да спра да лъжа, да стана неопетнена, но не можех да го направя сама. Трябваше да потърся Божията помощ, за да не попадна в капана на Сатана. Казването на истината понякога може да е неудобно, но исках да спра да лъжа. След това препрочетох „Принципите на честния човек“. „(1) Когато човек се учи да бъде честен, е необходимо да се уповава на Бог. Предай сърцето си на Бог и приеми Неговото наблюдение. Само така с течение на времето човек може да се отърси от своите лъжи и измами; (2) Човек трябва да приеме истината и да размишлява върху всяка своя дума и постъпка. Анализирай внимателно произхода и същността на покварата, която се разкрива в теб, и опознай себе си. (3) Необходимо е да се изследва по кои въпроси човек лъже и таи измама. Имай смелостта да се самоанализираш и да се разкриваш, да се извиняваш на другите и да се поправяш. […]“ („170 принципа за практикуване на истината“). Знаех, че трябва да се извиня на Сюзън. Бях такава лъжкиня — бях я излъгала два пъти. Реших, че трябва да ѝ разкажа за покварата и мотивите си. Не можех да скрия тези неща. Трябваше да кажа истината и да бъда честен човек независимо от всичко. След като се молих още няколко пъти, събрах кураж да се разкрия пред Сюзън. Разказах ѝ подробно как съм я измамила и че съм се покаяла пред Бог. Спрях да прикривам лъжите си, защото знаех, че Бог ме наблюдава и трябва да споделя всичко подробно. След като приключих, камък падна от сърцето ми и бях много по-спокойна.

След това започнах да се моля пред Бог през цялото време, молех Го да изследва сърцето ми. Когато имах някакво лукаво намерение или ако бях нечестна, или мамех, молех Бог да ме дисциплинира и спре. Знаех, че проблемът с лъжата не може да бъде разрешен веднага и никога не съм била наистина честен човек в живота си. Исках да продължа да се стремя да стана честен човек. Бог харесва и благославя онези, които са честни, и само честните хора могат да бъдат спасени. Оттогава, когато осъзнаех, че имам подла мисъл, идвах пред Бог и се молех: „Боже, имам проблем и чувствам, че не мога да го реша, без да излъжа. Моля, просвети ме, за да разбера истината и да мога да се отрека от плътта. О, Боже, искам да практикувам истината и да бъда честен човек. Моля Те, помогни ми. Толкова съм Ти благодарна!“.

Веднъж след едно събрание един водач ме попита за мнението ми за събранието. Всъщност бях забелязала, че се държи високомерно, а и имаше и други проблеми с общуването. Но се страхувах да не нараня гордостта му с истината и след това да не ме харесва. И му казах „Беше чудесно“. Почувствах се ужасно, щом казах това. Разбрах, че съм излъгала, затова се помолих на Бог да ме напътства да бъда честен човек и да казвам истината. Тогава отидох и говорих с водача за проблемите със събранието и се почувствах много по-спокойна. Следващото събрание, което той проведе, беше много по-добро. Забелязах, че след известно време постепенно се променям. Преди винаги бях лъгала, за да защитя името и статуса си. Но когато отдадох сърцето си на Бог, помолих Го да бди над него, да ме пази и да ме държи под контрол, видях собственото си състояние по-ясно. Застанах пред Бог с молитва и се упражнявах да бъда честна. Това понякога може да обижда хората, но за мен е по-важно да съм честен човек пред Бог.

Преди имах навика да лъжа, за да направя хората щастливи, за да защитя името и статуса си, но сега работя върху това да бъда честен човек във всички среди, които Бог създава за мен. Наистина съм благодарна на Бог за тези преживявания и това разбиране. Правосъдието на Неговите думи ми помогна да видя своята поквара и грозота и да претърпя някои промени. Знам, че да се отучиш да лъжеш е процес и че Бог създава една ситуация след друга, за да мога да ги преживея. Трябва да бъда нащрек, за да не кажа лъжа, която да отврати Бог. Най-важното нещо е да приема правосъдието на Божиите думи, да се моля и да разчитам на Него, за да се освободя наистина от склонността си да лъжа. Нека отдадем цялата слава на Всемогъщия Бог!

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Свързано съдържание

Смяната на дълга ми ме разобличи

Правех клипове в църквата, но тъй като нямаше много работа, водачът ме премести да напоявам новодошлите. След това ме преместиха отново,...

Как превърнах дълга си в сделка

През април 2017 г. страдах от високо кръвно налягане, затова водачът временно ме освободи от дълг и ме изпрати вкъщи да си почивам. Бях...

Leave a Reply

Свържете се с нас в Messenger