Винаги съм се смятал за честен човек. Мислех, че съм надежден на думи и дела, а и хората, които ме познаваха, твърдяха същото. Смятах себе си за честен и надежден човек. Откакто приех вярата, почти никога не съм лъгал братята и сестрите, нито съм мамил други хора. Затова винаги вярвах, че макар и да не бях съвършено честен човек, поне не съм бил коварен и подмолен. В един момент, чрез откровението на Божиите слова осъзнах, че природата ми е коварна и така видях истинското си лице.

Помня как веднъж партньорката ми, сестра Ашли, ми изпрати съобщение, в което питаше за напредъка на един проект. Осъзнах, че не го бях следил и не знаех подробностите. Първоначално мислех да ѝ кажа истината, но после се разколебах. Замислих се, че винаги съм създавал впечатление на надежден човек, така че ако в прав текст кажех, че съм забравил да следя напредъка, дали нямаше да си помисли, че съм безотговорен по отношение на дълга си? Щях да създам отрицателно впечатление и щях да загубя доверието ѝ. Реших да не ѝ отговарям веднага, а да попитам сестрата, която управляваше проекта, и чак тогава да отговоря на Ашли. Така, независимо от постигнатия напредък, щях да покажа, че съм в течение на нещата. Затова се престорих, че не съм видял съобщението, и отговорих, след като разбрах. Тогава Ашли нищо не ми каза, но постоянно се чувствах неспокоен и тревожен. Тогава прочетох следното в словата на Всемогъщия Бог: „Честността означава да дадеш сърцето си на Бог, да бъдеш искрен с Бог във всички неща, да бъдеш открит с Него във всички неща, никога да не скриваш фактите, да не се опитваш да мамиш онези, които са по-високо и по-ниско от теб, и да не правиш неща само за да угодничиш пред Бог. Накратко, да си честен означава да си чист в действията и думите си и да не мамиш нито Бог, нито хората“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Три увещания). Божието слово ме накара да се засрамя. Не изглеждаше да съм излъгал, но с мисленето и действията си бях показал, че целта ми бе да прикрия и потуля небрежността си, тъй като се опасявах, че Ашли ще разбере същността ми. Престорих се, че не съм видял съобщението ѝ, и преди да ѝ отговоря, хукнах да търся информация, за да създам впечатление, че съм в течение на случващото се. Чрез лъжата си създавах погрешно впечатление, което показваше че съм коварен. Видях какви заплетени мисли ми хрумнаха за такъв незначителен въпрос, че имах задни подбуди и че прилагах хитрости, за да прикрия истината. Как това може да е честно? Не можеше да се разчита на мен. Като осъзнах това, прозрях, че не бях толкова откровен, колкото си мислех, че мамех и лъжех. Казах си, че следващия път трябваше да кажа цялата истина, че не можех все така да прикривам случващото се.

Но само няколко дни след това Ашли ме уведоми, че след два дни водачът ни щеше да провери как се справяме с работата. Като чух това, сърцето ми се разтуптя. Мислех си, че водачът ни не се появява при нас просто ей така. Започнах да се чудя дали няма нещо, дали няма проблем с работата ни. Мислех си, че бях зает с делото по поенето и че не бях следил и напреднал с работата по видеопродукцията, за която отговарях. Какво щях да кажа, ако водачът ме попиташе за това? Започнах да правя догадки какви въпроси можеше да зададе, с какво не бях в течение, за да мога бързо да го разбера. Ако ми зададеше въпрос, на който не можех да отговоря, можеше да създам впечатление, че реално не върша нищо. Бях притеснен и разтревожен. След известен размисъл осъзнах, че е нормално един водач да следи работата. Какво имаше толкова да му мисля? Размишлявах какво можеше да иска водачът и умувах как да прикрия проблемите си, тъй като се притеснявах да не ги съзре и да ми каже, че не върша нищо и че не съм истински водач. Опитвах се да се прикрия. Всъщност е нормално водачът да пита за работата. Трябва да съм откровен и да променя проблемните области. Защо се тревожех толкова? Проявих коварство. Сетих се за нещо, което Всемогъщият Бог казва: „На Мен са Ми приятни онези, които не са подозрителни към другите, и харесвам онези, които с готовност приемат истината. Към тези два типа хора проявявам голяма грижа, защото в Моите очи те са честни хора“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как да познаем Бог на земята). А Господ Исус казва: „Говорът ви да бъде: Да, да! Не, не! А каквото е повече от това, е от лукавия“ (Матей 5:37). Божиите слова са ясни. Честните хора назовават нещата с истинските им имена, а моето мислене бе толкова объркано. Исках да прикрия проблемите си и ми хрумваха подли мисли. Затова се помолих на Бог. Помолих Го да ме напътства в практикуването на истината и да бъда честен и истински откровен, независимо какво питаше водачът.

На срещата водачът първо попита за работата по видеопродукцията, за която пряко отговарях. Аз обаче влагах най-много време и енергия в работата по поенето. Не се занимавах много с видеопродукцията. След като обясних това, тя ме порица, че не върша практическа работа, след което попита колко от новите братя и сестри не посещават редовно събранията. При този въпрос се паникьосах. Не бях следил подробностите. Понякога питах, но не го приемах сериозно. Помислих си, че тъкмо бях казал, че влагах повечето си енергия в работата по поенето, и ако не можех да кажа на водача колко от новодошлите не присъстваха на събранията, какво щеше да си помисли тя за мен? Можеше да попита с какво се занимавам по цял ден, щом дори това не знаех, и дали изобщо вършех някаква работа. Вече беше открила толкова много проблеми с видеопродукцията, затова ако откриеше проблеми и с работата по поенето, дали нямаше на мига да ме освободи? Дадох ѝ приблизителна бройка. Помислих си, че не е болка за умиране, ако бройката не бе точна. Числото не бе точно, така че всъщност не бях излъгал. След срещата проучих подробностите и се оказа, че преценката ми е била твърде далече от истината. Силно се разтревожих, като видях това. Този път не просто не бях казал истината, а най-безсрамно бях излъгал. Защо не можех да спра да лъжа? Когато се молех, искрено вярвах, че съм искрен. Защо тогава продължавах да лъжа в реална ситуация? Почувствах се ужасно. Известно време думата „лъжа“ непрестанно изникваше в ума ми. Чувствах се така, сякаш наистина бях извършил нещо позорно.

Помолих се на Бог и докато размишлявах, прочетох някои откъси от Божиите слова. „Не е ли изтощителен животът за измамните хора? Те прекарват цялото си време в разказване на лъжи, а после казват още лъжи, за да ги прикрият, и се занимават с мошеничество. Те сами си навличат това изтощение. Те знаят, че да живеят по този начин е изтощително — защо тогава все още искат да бъдат измамни и не искат да бъдат честни? Замисляли ли сте се някога над този въпрос? Това е следствие от това, че хората са заблудени от сатанинската си природа; тя им пречи да се отърват от този начин на живот, от този вид нрав. Хората са готови да приемат да бъдат заблуждавани така и да живеят с това; те не искат да практикуват истината и да вървят по пътя на светлината. Ти смяташ, че да живееш така е изтощително и че не е необходимо да се държиш по този начин, но измамните хора смятат, че е напълно необходимо. Те смятат, че ако не го правят, това ще им причини унижение, че ще навреди и на реномето, репутацията и интересите им и че ще изгубят твърде много. Те ценят тези неща, ценят собственото си реноме, собствената си репутация и собствения си статут. Това е истинското лице на хората, които не обичат истината. Накратко, когато хората не искат да бъдат честни и да практикуват истината, то е защото не обичат истината. В сърцата си те ценят неща като репутация и статут, обичат да следват светските тенденции и живеят под властта на Сатана. Това е проблем на тяхната природа. Сега има хора, които от години вярват в Бог, които са слушали много проповеди и знаят какво означава да вярват в Бог. Но те все още не практикуват истината и не са се променили ни най-малко — защо това е така? Така е, защото те не обичат истината. Дори и да разбират малка част от истината, те все още не са в състояние да я практикуват. Колкото и години да вярват в Бог такива хора, ще е напразно“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Най-основната практика да бъдеш честен човек).

„Някои хора никога не казват истината на никого. Те обмислят и изглаждат всичко в умовете си, преди да говорят с хората. Не можеш да разбереш кои от нещата, които казват, са верни и кои са неверни. Днес казват едно, а утре — друго, на един човек казват едно, а на друг — друго. Всичко, което казват, си противоречи. Как може да се вярва на такива хора? Много е трудно да се добие точна представа за фактите и от тях не можеш да измъкнеш и една пряма дума. Що за нрав е това? Това е измамност. Лесно ли е да се промени измамният нрав? Той се променя най-трудно. Всичко, което е свързано с нрава, е свързано с природата на човека, а нищо не се променя по-трудно от това, което е свързано с неговата природа. Поговорката „Вълкът козината си мени, но нрава — не“ е съвсем вярна! За каквото и да говорят и каквото и да правят измамните хора, те винаги таят лични цели и намерения. Ако не таят, нищо няма да кажат. Ако се опиташ да разбереш какви са целите и намеренията им, те ще замълчат. Ако случайно допуснат да им се изплъзне нещо вярно, те ще се постараят да измислят начин да го изопачат, да те объркат и да ти попречат да узнаеш истината. Каквото и да правят измамните хора, те няма да допуснат никой да разбере цялата истина. Колкото и време да прекарват хората с тях, никой не знае какво се върти в главите им в действителност. Такава е природата на измамните хора. Колкото и да говори един измамен човек, останалите никога няма да разберат какви са намеренията му, какво мисли в действителност и какво точно се опитва да постигне. Дори за родителите му е трудно да го разберат. Изключително трудно е да се опитваш да разбереш измамните хора, никой не може да разбере какво се върти в главите им. Ето как говорят и действат измамните хора: те никога не разкриват мислите си и не казват какво се случва в действителност. Това е вид нрав, нали? Когато имаш измамен нрав, каквото и да казваш или правиш — този нрав винаги е в теб, той те контролира, кара те да играеш игри и да мамиш, да си играеш с хората, да прикриваш истината и да се преструваш. Това е измама“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само познаването на шестте вида покварен нрав е истинско себепознание). Божиите слова ми показаха, че не можех да спра да лъжа, мамя и прикривам истината, тъй като бях коварен и ценях собствения си престиж и положение. Това бяха нещата, които неизменно защитавах. Обмислях и предварително подбирах какво да кажа и независимо колко изморително беше това, не исках да съм прям. Сетих се как се молех на Бог да ми помогне да бъда честен, а когато водачът попита за работата, с която не бях в течение, си помислих, че ако в прав текст признаех, че не знам, тя щеше да сметне, че не върша никаква практическа работа и че съм ненадежден. И най-лошото — можеше да ме освободи. За да съхраня положението си, не исках водачът да види проблемите в работата ми и затова мислех как да прикрия истината. Истината е, че не знаех подробностите, но най-коварно си измислих приблизителна бройка, за да остане тя с впечатлението, че разбирах добре всеки аспект на работата си и че мога да върша и реална работа. Видях, че съм склонен да излъжа за нещо толкова дребно само за да предпазя името и положението си. Това бе толкова непочтено! Да се допускат грешки в работата е съвсем естествено, затова не е нужно да прикриваме нещата или да сме нечестни. Но в опита си да защитя имиджа си на водач, излъгах и прикрих проблемите си, като така само пожертвах достойнството си. Колко глупаво от моя страна! Така осъзнах, че макар и да изглеждах като чистосърдечен човек, в словата си не бях честен, нито пък бях простоват в мислите си. Това, което разкрих, беше сатанински нрав. Постъпвах коварно и безчестно. Тогава си дадох сметка колко съм подъл, отвратителен и покварен. Отвратих се от себе си. Как бе възможно Бог да не се гнусеше от мен? Винаги съм смятал, че съм честен човек, който почти никога не лъже. А и никога не съм вършил нищо директно срещу Бог, така че мислех, че Той ще гледа на мен като на добър, честен човек. Дори смятах, че нямаше нужда да работя над практикуването на истината, за да съм честен, а можех да продължа да изпълнявам дълга си и да следвам Бога по този начин и така накрая щях да бъда спасен. Толкова жалък и заблуден съм бил. Ако действителността не ми бе показала фактите и правосъдието на Божиите слова, изобщо нямаше да разбера що за човек съм. Най-после прозрях, че съм много далеч от представата за честен човек, че дори бегло не се приближавах до нея.

След това прочетох откъс от словата на Всемогъщия Бог. „Когато антихристите биват разобличавани и подложени на справяне и кастрене, първото нещо, което правят, е да търсят различни причини, които да изтъкнат в своя защита, да търсят всякакви оправдания, за да се опитат да се измъкнат и така да постигнат целта си да се отърват от отговорност и да им бъде простено. Това, от което антихристите се страхуват най-много, е че Божиите избраници ще прозрат личността им, техните слабости и недостатъци, ахилесовата им пета, истинските им заложби и работоспособността им — затова те се опитват всячески да се преструват и да прикриват своите недостатъци, проблеми и покварен нрав. Когато злодеянието им бъде изобличено, първото нещо, което правят, е да не признаят или приемат този факт, не се опитват да направят всичко възможно, за да поправят или компенсират грешките си, а се опитват да измислят начин да ги прикрият, да объркат и заблудят онези, които са запознати с техните действия, да не позволят на Божиите избраници да прозрат истината по въпроса, да им попречат да разберат колко вредни са били техните действия за Божия дом, колко много са нарушили и смутили работата на църквата. Разбира се, това, от което най-много се страхуват, е че Горното ще разбере, защото щом Горното узнае, те ще бъдат подложени на справяне според принципа и всичко ще приключи за тях, а те със сигурност ще бъдат отстранени и пропъдени. Следователно, когато антихристите извършат зло и бъдат разобличени, първото нещо, което правят, не е да се замислят къде са сгрешили, къде са нарушили принципа, защо са направили това, което са направили, от какъв нрав са били ръководени, какви са били мотивите им, какво е било състоянието им по онова време, дали е било поради своенравност, или поради опорочени мотиви. Вместо да анализират тези неща, камо ли да размишляват върху тях, те си блъскат главите, за да намерят начин да прикрият истинските факти. В същото време те правят всичко възможно да се оправдават пред Божиите избраници, за да ги заблудят, като се опитват да омаловажат стореното и да се измъкнат с подвеждане, за да могат да останат в Божия дом, да действат безнаказано, да злоупотребяват с властта си, за да могат да продължат да мамят и да контролират хората, да ги накарат да ги уважават и да правят каквото им кажат, за да задоволят необузданите си желания и амбиции“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Единадесета точка). Божиите слова дълбоко ме разтревожиха. Особено при прочита на думи като „антихристите“, „прикрият истинските факти“, „объркат“ и „подвеждане“, имах усещането, че Бог ме съди и ме разобличава право в очите. Спомних си как Ашли ме попита дали бях в течение на проекта и как на момента не признах, че не бях, нито се подложих на самоанализ, нито помислих какви промени трябва да направя. Престорих се, че не съм видял съобщението ѝ, хукнах да търся информацията и чак тогава ѝ отговорих. Така Ашли нямаше да се досети, че не бях следил проекта или че бях подхождал безотговорно към дълга си. Щеше да си помисли, че съм надежден и че няма за какво да се тревожи. И когато старшият водач дойде да провери работата ми, тя откри проблеми в нея, скастри ме и се разправи с мен. А аз не просто не приех истината, не се подложих на самоанализ, не признах, че реално не върша никаква работа и че съм нехаен към дълга си, но и излъгах и прикрих проблемите си. Дори си казах, че трябва да положа повече усилия, за да съм сигурен, че ще мога да отговоря бързо на всички въпроси на водача, така че да не открие грешки или пропуски в работата ми, а да си помисли, че подхождам внимателно и отговорно. Чудех се какво да измисля, само и само да се предпазя, тъй като се страхувах, че хората ще прозрат що за личност съм, и щях да загубя името си на отговорен, надежден човек. Целта ми бе да заемам специално място в сърцата на околните. Видях, че наистина проявявам нрав на антихрист. Когато антихристът бъде критикуван или разобличен, той не се подчинява и не се подлага на самоанализ, а влага неимоверни усилия, за да се оправдае, да избяга от отговорност и да прикрие проблемите си. И то без никакъв срам. Антихристите нямат и бегло желание да приемат истината, а само действат и говорят заблуждаващо, така че да опазят статуса си. Не действах ли и аз така? Не вършех реална работа, нито пък се бях отдал на дълга си и затова трябваше да изпитвам вина. Но бях станал безчувствен в опита си да измисля как да се прикрия. Видях, че природата ми бе подмолна, коварна и зла. Имах усещането, че съм изцяло разкрит и че съм ясен като бял ден, че Бог осъжда и заклеймява действията ми. Усещах и, че Божията праведност не толерира оскърбления, и силно се изплаших. Знаех, че трябваше незабавно да се покая и да променя нещо.

По-късно прочетох пасаж от словата на Всемогъщия Бог. „Само ако хората се стремят да бъдат честни, те могат да разберат колко дълбоко са покварени и дали наистина притежават някакво човешко подобие, могат да схванат слабостите си или да видят недостатъците си. Само когато практикуват честност, те могат да осъзнаят колко лъжи изричат и колко дълбоко скрити са измамата и нечестността им. Само когато имат опит в практикуването на честността, хората могат постепенно да опознаят истината за собствената си поквара и да опознаят собствената си природа същина, а само тогава поквареният им нрав постоянно ще се пречиства. Само в процеса на постоянното пречистване на покварения им нрав хората ще са способни да придобият истината. Отделете време, за да изживеете тези слова. Бог не довежда до съвършенство онези, които са измамни. Ако сърцето ти не е честно — ако не си честен човек — няма да бъдеш спечелен от Бог. По същия начин и ти няма да спечелиш истината, а също така няма да си способен да спечелиш Бог. Какво означава да не спечелиш Бог? Ако не спечелиш Бог и не си разбрал истината, тогава няма да познаваш Бог и затова няма да има начин да съответстваш на Бог, а в такъв случай ти си враг на Бог. Ако не съответстваш на Бог, Бог не е твоят Бог, а ако Бог не е твоят Бог, ти не можеш да бъдеш спасен. Ако не се стремиш да постигнеш спасение, защо тогава вярваш в Бог? Ако не можеш да постигнеш спасение, ти завинаги ще бъдеш непримирим враг на Бог и краят ти ще бъде определен. Затова, ако хората искат да бъдат спасени, те трябва да започнат с това да бъдат честни. В крайна сметка тези, които са спечелени от Бог, са белязани със знак. Знаете ли какъв е той? В Откровение, в Библията е казано: „И в устата им няма лъжа; те са непорочни“ (Откровение 14:5). Кои са „те“? Те са онези, които са спасени, доведени до съвършенство и спечелени от Бог. Как Бог описва тези хора? Какви са характеристиките и проявите на тяхното поведение? Те са без недостатъци. Те не изричат лъжи. Вероятно всички разбирате и схващате какво означава да не изричаш лъжи: означава да бъдеш честен. Какво означава „без недостатъци“? Това означава да не вършиш зло. А на каква основа се гради това „да не вършиш зло“? Без никакво съмнение, то е изградено на основата на страха от Бог. Следователно да бъдеш без недостатъци означава да се боиш от Бог и да отбягваш злото. Как Бог определя човек без недостатъци? В Божиите очи съвършени са само онези, които се боят от Бог и отбягват злото; затова хората, които са без недостатъци, са онези, които се боят от Бог и отбягват злото, а само онези, които са доведени до съвършенство, са без недостатъци. Това е напълно вярно“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Шест показателя за израстване в живота). В Божиите слова има толкова истина. Ако не практикувах честност, никога нямаше да разбера какъв лъжец и измамник съм или колко сериозен проблем имах с лукавия си нрав. Бог казва: „Бог не довежда до съвършенство онези, които са измамни. Ако сърцето ти не е честно — ако не си честен човек — няма да бъдеш спечелен от Бог. По същия начин и ти няма да спечелиш истината, а също така няма да си способен да спечелиш Бог“. Лукавите хора са изтъкани от лъжи. Живеят според повелите на сатанинския си нрав и са врагове на Бог. Те са на страната на Сатана и Бог не може да ги спаси. Постъпвах като лъжец и видях колко опасно и позорно е това. Знаех, че не мога да продължавам така, но за да бъда честен, трябваше да призная за грешките си и да практикувам истината.

Реших да пиша на водача, за да ѝ разкажа какво се беше случило в действителност, но изпитвах колебания. Тревожех се какво щеше да си помисли тя за мен, ако разкриех лъжите си. Дали нямаше да си помисли, че съм твърде лукав, че се впускам в излишни размишления над един толкова прост въпрос и дори съм излъгал, че съм ненадежден? Не исках да призная какво се беше случило, но реших, че следващия път ще бъда прям и честен и че това ще се брои за разкаяние. Постоянно се утешавах, като си казвах, че повече няма да лъжа, но съвестта ми бе гузна и се чувствах виновен. След това попаднах на един пасаж от Божиите слова. „Много практически проблеми възникват, докато хората изживяват това да са честни. Понякога те говорят, без да мислят, изпускат се и изричат лъжа, водени от грешен мотив или цел или от суета и гордост, вследствие на което трябва да продължат да изричат все повече и повече лъжи, за да я прикрият. В крайна сметка в сърцата им няма спокойствие, но те не могат да върнат тези лъжи назад, липсва им смелост да поправят грешките си, да признаят, че са излъгали, и така грешките им продължават. Винаги след това сякаш камък притиска сърцето им; те все искат да намерят възможност да си признаят, да признаят грешката си и да се покаят, но никога не прилагат това на практика. Накрая го обмислят и си казват: „Ще го компенсирам, като изпълня дълга си в бъдеще“. Все казват, че ще компенсират, но никога не го правят. Не е толкова просто, колкото просто да се извиниш, след като си изрекъл лъжа. Можеш ли да компенсираш вредата и последиците от говоренето на лъжи и участието в измами? Ако, при огромна омраза към себе си, ти си способен да практикуваш покаяние и никога повече да не правиш подобни неща, тогава би могъл да получиш Божието великодушие и милост. Ако говориш сладки приказки и кажеш, че ще се реваншираш за лъжите си в бъдеще, но не се покаеш истински и след това продължиш да лъжеш и мамиш, то ти си изключително упорит в отказа си да се покаеш и със сигурност ще бъдеш пропъден. Хората със съвест и разум трябва да го осъзнаят. След като си изрекъл лъжи и си мамил, не е достатъчно само да мислиш как да се поправиш; най-важното е, че трябва наистина да се покаеш. Ако искаш да бъдеш честен, тогава трябва да решиш проблема с лъжата и измамата. Трябва да казваш истината и да правиш практични неща. Понякога казването на истината ще доведе до това да бъдеш засрамен и да се разправят с теб, но ти ще си практикувал истината и това, че си бил покорен и си удовлетворил Бог един път ще си заслужава и ще ти донесе утеха. Във всеки случай, най-накрая ще си успял да практикуваш честност, най-накрая ще си успял да кажеш какво е в сърцето ти, без да се опитваш да се защитаваш или да се оправдаваш, а това е истинско израстване. Независимо дали си подложен на справяне, или си заменен, ти ще се чувстваш непоколебим в сърцето си, защото не си излъгал; ще разбереш, че тъй като не си изпълнил дълга си правилно, ти се е полагало да бъдеш подложен на разправа, за да поемеш отговорност за това. Това е положително психическо състояние. Но какви ще са последствията, когато мамиш? След като си измамил, как ще се чувстваш в сърцето си? Притеснен; все ще чувстваш вина и поквара в сърцето си, все ще се обвиняваш: „Как можах да излъжа? Как можах отново да измамя? Защо съм такъв?“ Ще се чувстваш така, сякаш не можеш да вдигнеш главата си високо, сякаш твърде много се срамуваш, за да се изправиш пред Бог. Особено когато хората са благословени от Бог, когато получават Божията милост, състрадание и великодушие, те още по-силно чувстват, че е срамно да мамят Бог; в сърцата си те изпитват по-силно чувство на укор и по-малко покой и радост. Какъв проблем показва това? Че измамата е разкриване на покварен нрав, тя означава да се бунтуваш срещу Бог и да Му се противопоставяш и затова ще ти донесе болка“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само честен човек може да изживее истинско човешко подобие). Това бе пълно описание на състоянието ми. Имах усещането, че сякаш Бог директно ми казва всичко това, и осъзнах, че да си лукав и да си честен са два диаметрално противоположни пътя. Да си лукав не е правилният път и не подобава на правилната човешка природа. Някои може и да постигат целите си с такива хитрости, но те губят почтеността и достойнството си, а това води само до вина и безпокойство и тези хора живеят в мрак, осмивани от Сатана. Когато лъжех, прикривах зли намерения, което беше срамно, и бях болезнено изигран от Сатана. Лъжите ми моментно удовлетворяваха тщеславието ми, но с това печелех само Божието неодобрение. Не постъпвах ли като глупак? На всяка важна крачка, когато трябваше да кажа истината, се нагаждах според ситуацията и си казвах „Следващия път, следващия път“. Прощавах си и не практикувах истината, която разбирах, и така никога не се проявявах като честен човек. Казвах си, че не мога да продължавам така и нямаше значение какво мислят хората за мен, че трябваше да живея пред Бог, да приема надзора Му и да Го удовлетворя. Това е най-важното. Дори и някой да прозреше що за човек съм и загубех авторитета си, ако практикувах истината и бях честен, щях да получа Божието одобрение, а тъкмо това е най-важното, ценното и смисленото! Освен това винаги прикривах личните си проблеми и макар и другите да не научаваха за тях и да не ме критикуваха, аз оставах сляп за собствените си грешки и поквара и затова нямаше как да променя покварения си нрав или да върша работата си по-добре. Тези неща оставаха дълбоко скрити в сърцето ми подобно на тумор, който не спира да расте и който един ден щеше да ме довърши. А какво правеха откровените и чистосърдечни братя и сестри? Открито споделяха всички свои грешки или въпроси по отношение на работата. Понякога им се търсеше сметка или дори ги освобождаваха, но това наистина докосваше сърцата им. Успяваха да прозрат проблемите си по-скоро и търсеха истината, за да ги решат. Това им помагаше да постигнат огромен напредък в живота. Чувстваха се неудобно от това, но получаваха Божието одобрение, защото практикуваха истината. Ето това е да си разумен. Преди мислех, че имам много идеи, че съм умен и че е находчиво от моя страна да хвърлям прах в очите на хората, но всъщност бях пълен, завършен глупак, кръгъл идиот! Фокусирах се върху дребни неща, а не виждах значимите. Бях абсолютно нелеп. Тогава спрях да се интересувам от мнението на хората. Исках само да практикувам истината и да опозоря Сатана, вместо да разочаровам Бог отново. Така събрах смелостта да кажа истината на водача, включително и защо бях излъгал. Усетих спокойствие и облекчение, след като изпратих съобщението. Малко след това водачът ми изпрати следното съобщение: „Да се стремиш да бъдеш честен по този начин е похвално. Аз също имам коварен нрав и трябва да мина през Божия съд“. Когато видях това, бях толкова трогнат, но и истински засрамен. Този едничък опит да бъда честен наистина ми показа, че това е единственият правилен път да бъдеш човек.

След това целенасочено започнах ежедневно да се старая да практикувам честност в думите и делата си, което ми показа, че не съм бил прав или обективен по много начини. Понякога говорех съобразно собствените си възгледи и не обръщах внимание на фактите. Понякога преувеличавах. Понякога целенасочено заблуждавах другите за себе си и лъжех. Все по-ясно виждах, че съм истински лъжец. Помня как веднъж един водач ме попита за напредъка на един проект и си помислих, че не бях имал време да видя докъде е стигнал. Затова ако просто кажех, че не знам и че трябва да попитам, щеше ли да си помисли, че не съм прагматичен и не върша реална работа? Започнах да мисля как да избегна въпроса и да му отговоря, след като проверя. Тогава дори и да не бе завършен, водачът нямаше да ми каже нищо лошо. Това щеше да създаде впечатление, че поне следя нещата. Точно преди да постъпя така, осъзнах, че отново лъжа, за да опазя името си. Затова се помолих на Бог. Казах му: „Боже, искам да загърбя коварните си подбуди и да практикувам истината като честен човек. Моля, напътствай ме и ми помогни“. Тогава се сетих за следните слова на Всемогъщия Бог: „Да лъжеш означава да продадеш почтеността и достойнството си. Това отнема достойнството и почтеността на човека, а Бог е недоволен от това и го презира“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само честен човек може да изживее истинско човешко подобие). Думите „почтеността“ и „достойнството“ бяха силен стимул да кажа истината, да спра да живея като демон. Затова му отговорих директно: „Не знам подробности. Първо трябва да проверя“. След като изпратих това, изпитах такова спокойствие в сърцето си. Все по-дълбоко чувствах, че честността е най-фундаменталния аспект на човешката природа и на това да избереш правилния път.