От Марион, САЩ

Аз отговарям за поенето на новоповярвали в църквата. Някои новоповярвали се присъединиха неотдавна и видях, че няколко от тях не говореха много на събиранията и не идваха редовно. Идваха само когато им се искаше. Когато се свързвах с тях за индивидуално общение, те обичаха да говорят за това как се печелят пари и се трупа семейно богатство, но щом станеше дума за вяра, намираха извинения да приключат разговора. Почувствах, че не се интересуват от истината и не ми изглеждаха като истински вярващи. Но не бях напълно сигурна, понеже бяха нови във вярата, затова продължих да ги подкрепям. След известно време нищо не се беше променило и те бавно спряха да посещават събиранията. Едва тогава разказах на водачката за положението им. Тя ме попита: „Как ги поеше? Те посещаваха редовно, когато бяха с други напоители, защо сега, когато са с теб, нещата са различни? Наистина ли си изпълнила отговорностите си и си разговаряла ясно? Ако новоповярвалите не се събират редовно, защото ние изпълняваме дълга си нехайно, тогава отговорността е само наша“. Знаех, че тя го казва от чувство за отговорност към делото, но не можех да спра да си намирам оправдания. „Всеки може да се промени — помислих си. — Това, че новоповярвалите са посещавали редовно преди, не означава, че винаги ще го правят. Освен това те не се събираха редовно, когато се запознах с тях, така че това не е внезапна промяна. Просто исках да ги поя известно време и да видя как ще се развият нещата, затова не ти казах веднага. Ако ме подведеш под отговорност за това, че не посещават, ще трябва да понеса последствията и може да бъда кастрена или дори освободена. Ако знаех това от самото начало, щях да говоря с теб по-рано, за да не се налага да поемам цялата отговорност“. Водачката не ме подведе под отговорност за това, след като проучи въпроса, но след това не можех да не бъда нащрек във взаимодействията си с новоповярвалите. Ако видех, че някой от тях има проблем или не идва на събирания, бързах да кажа на водачката. Понякога водачката ме питаше какво имам предвид и дали възнамерявах да спра да ги поя. Аз отговарях: „Не, ти си водачката. Просто исках да знаеш какво се случва с новоповярвалите“. След като кажех това, тя не добавяше нищо. Понякога, след като ѝ разказвах за това, тя казваше да продължа да ги поя известно време и ако наистина не искат да се събират, тогава не можело да ги принудим и просто трябвало да се откажем от тях. Бях напълно съгласна и си мислех: „Сега, след като водачката знае за положението с новоповярвалите, всичко, което трябва да правя, е да ги подкрепям. Ако подкрепата проработи, толкова по-добре, а ако не проработи и новоповярвалите не искат повече да посещават, тогава това не би трябвало да е изненада и водачката няма да каже, че съм била безотговорна в дълга си“. С тази мисъл спрях да бъда толкова внимателна в дълга си. Всеки ден просто ги поях по инерция. Когато се обаждах на някой новоповярвал, разговарях за малко, ако вдигнеше, а ако не — не се тревожех. Мислех си, че не мога да направя нищо, ако не отговарят, и не се замислях какво бих могла да направя, за да помогна за разрешаването на проблемите им. По-късно на едно събиране водачката каза, че отсега нататък, когато пита за работата по поенето, освен че ще слуша какво казват напоителите за положението на новоповярвалите, щеше да иска да знае и за кои аспекти на истината напоителите са разговаряли с тях и конкретно как са ги подкрепяли. На тази основа тя щеше да преценява дали напоителите вършат реална работа. Ако някой напоител не влага сърцето си в общенията за истината с новоповярвалите и това доведе до това те да не посещават редовно или дори да отпаднат, тогава отговорността щеше да бъде на напоителя. Като чух това, си помислих, че при разговорите си с новоповярвалите не си записвах кои Божии слова съм чела, нито за кои истини съм разговаряла. Това означаваше, че няма да имам доказателство за работата си, ако някой новоповярвал спре да посещава събирания. Дали водачката няма да си помисли, че не върша реална работа и че съм безотговорна в поенето, и тогава да ме кастри? Затова започнах да обръщам повече внимание на изпращането на съобщения и Божии слова на новоповярвалите и да си водя записки за това, което сме обсъждали всеки път, когато разговарях с някой новоповярвал. Понякога някой новоповярвал не отговаряше, когато му изпращах съобщение, но не се притеснявах твърде много. Мислех си, че съм им изпратила всички Божии слова, които е трябвало, и съм разговаряла за това, което е било необходимо. Ако спрат да ходят на събирания, водачката щеше да види записките ми и вероятно нямаше да ме нарече безотговорна.

След известно време водачката забеляза, че няколко от новоповярвалите все още не искат да се събират, и ме попита как съм ги пояла. Аз с готовност ѝ показах бележките си, като си мислех: „Какъв късмет, че съм се подготвила и съм водила записки. Иначе нямаше да имам нищо конкретно да покажа и тогава кой знае какво щеше да ми каже водачката“. Докато се самопоздравявах, водачката каза: „Не виждам никакви проблеми в тези бележки, но няколко новоповярвали спряха да посещават събирания един след друг, така че трябва да има проблем в работата ти. В момента не мога да видя ясно какъв може да е той, но в разговорите ни напоследък ти говориш много за проблеми с новоповярвалите, което е малко необичайно. Трябва да се запиташ къде е проблемът. Ако новоповярвалите се оттеглят от църквата и изоставят вярата, защото ти си вършиш нехайно задачата и не ги поиш добре, това означава, че си безотговорна и не изпълняваш правилно дълга си“. Думите ѝ бяха истински удар за мен. Бях зашеметена. Страхувах се, че ако заради мои проблеми новоповярвалите отпаднат, това би било вършене на зло. Затова се помолих на Бог: „Боже, с Твое позволение водачката ме изненада с това днес, така че сигурно има поука, която трябва да науча. Не искам тези новоповярвали да пострадат заради моите проблеми, но се чувствам вцепенена от това и не знам къде е моят проблем. Моля Те, просветли ме и ме напътствай, за да опозная себе си и да се променя навреме“.

През следващите няколко дни много се молих на Бог за това. Един ден прочетох статия със свидетелство за преживяване, в която имаше откъс от Божиите слова, който ме развълнува. Бог казва: „Трябва внимателно да проучиш самия себе си, за да видиш дали си правилният човек. Мислеше ли за Мен, когато определяше целите и намеренията си? Беше ли всичко, изречено и направено от теб, в Мое присъствие? Проучвам внимателно всичките ти мисли и идеи. Не се ли чувстваш виновен? Слагаш си маска в присъствието на другите и спокойно придобиваш самоправеден вид; правиш го, за да се защитиш. Постъпваш така, за да скриеш своето зло и дори търсиш начини да го прехвърлиш върху някой друг. Каква измамност живее в сърцето ти!“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 13). Божиите слова разобличават това, че хората лъжат и се преструват, за да прехвърлят отговорността на други, за да защитят интересите си и да прикрият злодеянията си, и по този начин да защитят себе си. Това е измамно поведение. Почувствах, че състоянието ми е разобличено от тези слова. Започнах да се самоанализирам, като се питах защо постоянно разказвам на водачката за проблемите с новоповярвалите. Когато видех, че някой има проблеми или не идва на събирания, бързах да кажа на водачката. Изглеждаше, че просто споделям фактите, но всъщност имах лични цели и намерения. Страхувах се, че водачката ще ме подведе под отговорност или дори ще ме освободи, ако някой спре да посещава, затова бързо я изпреварвах, като споделях проблемите на новоповярвалия и създавах у нея фалшивото впечатление, че новоповярвалият не е добър и че отговорността не е моя. Ако не можех да ги подкрепям адекватно и те спрат да посещават, това си беше техен проблем. Така ръцете ми щяха да са напълно чисти. Ако след това те поискаха отново да ходят на събирания, можех да си припиша заслугата. В този момент от самоанализа си се стреснах. Никога не бях мислила, че в думите ми се крият толкова подли, достойни за презрение мотиви. Бях толкова измамна!

По-късно се зачудих как съм могла несъзнателно да се подхлъзна и да правя нещо толкова нечестно и измамно. Едва бях започнала малко да разбирам себе си, като четях Божиите слова, които разобличават покварения нрав на хората, по време на своя самоанализ. Бог казва: „Нечестивостта на антихристите има една очевидна характеристика и Аз ще споделя с вас тайната как да я разпознавате: както в речта, така и в постъпките им, ти не можеш да разбереш дълбините им или да прозреш в сърцата им. Когато ти говорят, очите им непрестанно шарят и не можеш да разбереш каква интрига кроят. Понякога те карат да мислиш, че са предани или доста искрени, но това не е така — никога не можеш да ги прозреш. Имаш особено чувство в сърцето си, чувство, че в мислите им има прикрито лукавство, неразгадаема дълбочина, че са коварни“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Седма точка: Те са нечестиви, коварни и измамни (втора част)). „Антихристите се държат подмолно. Как се изразява подмолността им? Те винаги се държат по начин, който разчита на кроежите, а думите им не издават нищо, затова на хората им е трудно да разберат намеренията и целите им. Това е подмолност. Антихристът не стига лесно до изводи в нищо от това, което казва или прави; той прави така, че подчинените му и неговите слушатели да могат да почувстват намерението му и тези хора, след като са разбрали антихриста, да действат според плановете и мотивите му и да изпълняват заповедите му. Ако задачата е изпълнена, антихристът е щастлив. Ако не е, никой не може да намери нищо против него, нито да проумее мотивацията, намеренията или целите, които стоят зад това, което върши. Подмолността на това, което вършат антихристите, се спотайва в скритите заговори и подмолните цели, които са предназначени да заблудят, да разиграват и да контролират всички останали. Това е същината на подмолното поведение. Подмолността не е просто лъжа или лоша постъпка, а по-скоро включва по-големи намерения и цели, които са неразгадаеми за обикновените хора. Ако сте направили нещо, за което не искате никой да узнае, и излъжете, това счита ли се за подмолност? (Не.) Това е просто измама, която не достига нивото на подмолността. Какво прави подмолното по-дълбоко от измамата? (Хората не могат да я разгадаят.) Трудно е за хората да я разгадаят. Това е от една страна. Какво друго? (Хората нямат нищо против подмолния човек.) Точно така. Въпросът е, че за хората е трудно да намерят повод за предубеждения срещу него. Дори някои хора да знаят, че този човек е извършил лоши неща, те не могат да определят дали той е добър или лош човек, дали е зъл човек или е антихрист. Хората не могат да го прозрат, а го смятат за добър и могат да бъдат подведени от него. Това е подмолност. Хората по принцип са склонни да лъжат и да замислят дребни интриги. Това е просто измама. Обаче антихристите са по-лукави от обикновените измамни хора. Те са като дяволските царе и никой не може да проумее какво правят. Те могат да вършат много злини в името на справедливостта и вредят на хората, но хората все така ги възхваляват. Това се нарича подмолност“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Шеста точка). От Божиите слова видях, че антихристите имат нечестив нрав и действат по коварен начин. Това е различно от разкриването на покварата на измамата. Да се занимаваш с измама означава ясно да казваш лъжи и да мамиш, и това е лесно да се види. Да действаш по коварен начин означава да криеш много дълбоко личните си намерения, цели и скрити мотиви, като създаваш фалшиво впечатление, така че другите да не виждат никакъв проблем в думите и действията ти. И дори другите да усетят, че има проблем, не могат да намерят нищо, за което да се хванат. За хората е много трудно да ги проумеят. Ето как един коварен човек подвежда хората и постига тайните си цели. Като се изследвах в светлината на Божиите слова, видях, че макар бързо и активно да говорех с водачката за новоповярвалите, като създавах фалшивото впечатление, че имах чувство за бреме в дълга си, и с радост приемах нейния надзор, всъщност докладвах за проблемите с новоповярвалите, за да я настроя предварително да има негативно впечатление за новоповярвалите, които не посещаваха редовно. По този начин, ако някой новоповярвал спреше да посещава събирания някой ден, тя нямаше да ме подведе под отговорност за това. Освен това, когато водачката искаше да знае подробности за работата ми, изглеждаше, че няма проблеми със съдържанието на моето общение. Бях определила време за общение с новоповярвалите и им бях изпращала Божии слова, така че водачката щеше да ме сметне за усърдна и любяща към тях. Но в действителност знаех, че изобщо не съм искрена в общението си с новоповярвалите. Неохотно отбивах номера, защото знаех, че водачката щеше да преглежда записките от работата и щеше да се наложи да ѝ давам обяснения. Като си спомних за това, дори използвах различни тактики, като заблуждавах другите, когато говорех, и внимателно не издавах нищо, когато действах, за да не бъда подведена под отговорност и да защитя статуса и бъдещето си. Ясно беше, че не влагах сърце в дълга си и това беше довело някои новоповярвали да спрат да посещават редовно. Водачката също усещаше, че има проблеми в дълга ми, но не знаеше какви са и не можеше да намери доказателства, за да ме подведе под отговорност. Толкова ме биваше в подвеждането на хората. Никога преди не бях свързвала начина, по който се държах и действах, с коварство. Винаги съм си мислила, че предимно по-възрастните хора с дълъг опит са тези, които са хитри, пресметливи и коварни, докато аз бях млада, без много опит и с простодушен начин на мислене. Да нарека поведението си коварно не ми се струваше подходящо. Но фактите ясно разкриваха, че имам нечестивия нрав на антихристите. Тогава ми хрумна и нещо друго. Имаше една новоповярвала, която често задаваше въпроси и беше много директна. Ако не разбираше това, за което съм говорила по време на събиране, директно противоречеше на казаното от мен, което беше смущаващо. За да си запазя гордостта, не исках повече да бъда на събирания с нея, но не можех да го кажа открито, защото се страхувах, че водачката ще ме кастри. Исках да намеря начин да я натреса на друг напоител. Веднъж новоповярвалата небрежно спомена, че в тази група има по-малко хора, в сравнение с предишната. Използвах възможността да кажа на водачката, че тя смята, че събирането ни е твърде малко и че харесва по-големи групи, и я помолих да я премести в друга. Водачката веднага уреди въпроса. По този начин успях да се отърва от новоповярвалата в моята група. Водачката дори погрешно си помисли, че имам чувство за бреме в дълга и че мисля за новоповярвалата. Наистина бях измамна и нечестива, и склонна да заблуждавам другите.

По-късно ядох и пих още от Божиите слова за моето състояние. Прочетох тези слова: „Нека ви кажа, че Бог презира най-много точно този тип непримирими хора и иска да се откаже от тях. Те напълно осъзнават своите прегрешения, но не се покайват и никога не признават своите недостатъци, но въпреки това намират извинения и доводи да се оправдаят и да отклонят вината, и искат да използват други методи, за да действат още по-хлъзгаво и да замазват още повече очите на другите, като непрекъснато извършват прегрешения без ни най-малка степен на покаяние или самопризнание в сърцата си. Такива хора са много проблемни и за тях не е лесно да постигнат спасение. Именно те са хората, които Бог иска да изостави“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Във вярата в Бог най-важното е да се практикуват и да се преживяват Неговите слова). Като премислих това, осъзнах, че каквото и да се случва, от решаващо значение е да приемам истината. Човек, който не си признава, че е допуснал грешка в дълга си, и продължава да се оправдава или прикрива, дори когато е кастрен, изобщо не приема истината. За Бог такива хора са отблъскващи и отвратителни. Замислих се как църквата ме е назначила за напоител и че трябва да помагам и подкрепям новоповярвалите с любов и търпение, като разговарям ясно за истините относно виденията и им помагам бързо да пуснат корени на истинския път. Напълно разбирах, че някои новоповярвали не можеха да посещават събирания редовно и че отговорността е моя, но когато водачката ме попита за това и ме кастри, не приех това от Бог, нито приех укора и напомнянето на водачката. Вместо веднага да се замисля как да подкрепя новоповярвалите, започнах да бъда пресметлива, да хитрувам и да действам коварно, за да прикрия, че не изпълнявам правилно дълга си. Държах водачката в неведение, за да не разбере за проблемите и отклоненията в дълга ми. Чувствах се самодоволна, че ми се е разминало, и се наслаждавах на собствената си хитрост. Но сега, от Божиите слова, разбрах, че всъщност Бог проучва внимателно и ясно моите скрити машинации и дребни хитрини. Нямаше как да ги скрия. Проблемите в начина, по който изпълнявах дълга си, неминуемо щяха да излязат наяве. Ако не беше напомнянето на водачката, нямаше да знам, че трябва да се самоанализирам, още по-малко пък щях да пожелая да се покая. Бях наистина несъобразителна. Не приемах истината, нито анализирах и поправях отклоненията и проблемите в работата си. Мислех само как да заблудя водачката, за да запазя гордостта си и да защитя статуса си. Хитрувах и бях коварна, за да прикрия реалността, че не изпълнявах добре дълга си. Не влагах сърцето си в поенето на новоповярвалите и в помагането да се справят с проблемите и трудностите си, и в резултат на това някои от тях дълго време не намираха решение на проблемите си. Дори сега някои от тях не посещаваха събирания редовно. Това, което особено ме уплаши след това, беше, че новоповярвалата, която бях натирила в друга група, вече не искаше да посещава събирания, защото не беше свикнала с внезапната смяна на напоителя. Други братя и сестри трябваше да разговарят с нея, търпеливо и дълго, преди тя да се съгласи да се върне на събиранията. Беше наистина разстройващо да се замисля каква съм била и какво съм направила. Не е лесно за всеки новоповярвал да приеме Божието дело от последните дни и това изисква много от кръвта на сърцето му от негова страна. Но аз бях толкова нехайна към това. Вършех зло. Ако не беше напомнянето и кастренето на водачката, нямаше да осъзная колко близо съм до ръба. Не исках да продължавам да живея според нечестивия нрав на антихрист. Исках да се отклоня от този зъл път и да се покая пред Бог.

Точно когато придобих известно познание, водачката ме попита за моето състояние напоследък. Разказах ѝ какво съм осъзнала чрез самоанализ. Тя ми изпрати един откъс от Божиите слова. Бог казва: „Практикуването на честността обхваща много аспекти. Тоест стандартът за честност не се постига само в едно отношение; преди да можете да сте честни, трябва да отговаряте на критериите в много отношения. Някои хора винаги смятат, че за да са честни, трябва само да не лъжат. Правилно ли е това мнение? Дали под честен се подразбира единствено да не лъжеш? Не, отнася се и до още няколко аспекта. Първо, пред каквото и да си изправен, независимо дали става дума за нещо, което си видял с очите си, или за нещо, което някой друг ти е казал, дали става дума за общуване с хора, или за решаване на проблем, дали касае дълг, който трябва да изпълняваш, или нещо, което Бог ти е поверил, винаги трябва да подхождаш към него с честно сърце. Как трябва човек да практикува подхождане към нещата с честно сърце? Казвай това, което мислиш, и говори честно; не говори празни, шаблонни или приятно звучащи думи, не казвай ласкателни или лицемерни лъжи, а изричай думите, които са в сърцето ти. Това означава честен човек. Да изразяваш истинските мисли и възгледи, които са в сърцето ти — това трябва да правят честните хора. Ако никога не казваш какво мислиш, а затаяваш думите в сърцето си, и това, което казваш, винаги е в противоречие с мислите ти, това не е начинът, по който постъпва честният човек. Да предположим например, че не изпълняваш добре дълга си и когато хората те питат какво става, ти отговаряш: „Искам да изпълнявам дълга си добре, но по различни причини не успявам“. Всъщност в сърцето си знаеш, че не си се постарал, но не казваш истината. Вместо това намираш всякакви причини, оправдания и извинения, за да прикриеш истината и да избегнеш отговорността. Така ли постъпва честният човек? (Не.) Заблуждаваш хората и ти се разминава, като казваш това. Но същината на това, което е вътре в теб, на намеренията в теб, е покварен нрав. Ако не можеш да извадиш наяве нещата и намеренията вътре в теб и да ги анализираш, те не могат да бъдат пречистени — а това не е никак маловажно! Трябва да говориш честно: „Отлагах изпълнението на дълга си известно време. Бях нехаен и невнимателен. Когато съм в добро настроение, мога да положа известни усилия. Когато съм в лошо настроение, се отпускам и не искам да полагам усилия, а се отдавам на удобствата на плътта. Затова опитите ми да изпълня дълга си са безрезултатни. През последните няколко дни ситуацията се променя и аз се опитвам да дам всичко от себе си, да подобря ефективността си и да изпълня добре дълга си“. Това е да говориш от сърце. Другият начин на говорене не беше от сърце. Заради страха си от кастрене, от това, че хората ще разберат за твоите проблеми и ще те държат отговорен, намираш всякакви причини, оправдания и извинения, за да прикриеш истината, като първо накараш останалите да спрат да говорят за ситуацията, а след това прехвърлиш отговорността, за да избегнеш кастренето. Това е източникът на лъжите ти. Колкото и да говорят лъжците, част от казаното от тях определено е истина и е вярно. Но някои ключови неща, които изрекат, ще съдържат известна доза лъжа и част от техните мотиви. Затова е много важно да различаваме истината от лъжата. Това обаче не е лесно да се постигне. Част от казаното ще бъде подправено и разкрасено, част ще съответства на действителността, а друга част ще ѝ противоречи; трудно е да се разграничи истината от лъжата, когато фактите и измислиците се смесят така. Такива хора са най-измамни и най-трудно се разпознават. Ако не могат да приемат истината или да практикуват честност, те със сигурност ще бъдат отстранени. Тогава кой път трябва да изберат хората? Кой е начинът за практикуване на честност? Трябва да се научите да казвате истината и да сте способни да общувате открито за истинските си състояния и за действителните си проблеми. Така практикуват честните хора и това е правилният начин да се практикува“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само когато човек стане честен, може да изживее истинско човешко подобие). Четенето на този откъс от Божиите слова беше наистина трогателно за мен. Бог ни познава толкова добре. Той знае, че всички ще имаме проблеми и отклонения в дълга си. Това е неизбежно. Но от решаващо значение е какво отношение има човек, когато възникнат проблеми. Дали е честен, като откровено признава и поправя грешката, или се опитва да се оправдае и да се занимава с измама, за да прикрие проблема? Преди живеех според своя сатанински нрав. Бях измамна и двулична и вървях по погрешния път. Не можех да продължавам така. Исках да бъда честен човек и да приемам Божията внимателна проверка. Без значение какви отклонения или проблеми възникваха в дълга ми, или ако водачката ме питаше за работата ми, трябваше да се изправя пред това с искреност и да се справям с него честно, като бъда честна и казвам всичко, което е на сърцето ми. Трябваше да казвам нещата такива, каквито са, и да бъда директна, ако имаше нещо, което съм пропуснала да направя, вместо да лъжа или да се опитвам да се измъкна със спорове. Освен да говоря честно, исках да практикувам редовно да размишлявам върху намеренията, които стояха зад думите и действията ми, и да ги променям веднага, ако не бяха правилни. Трябваше да спра да заблуждавам хората, за да защитя собствените си интереси.

Един ден забелязах, че един новоповярвал е пропуснал няколко поредни събирания. Обадих му се няколко пъти, но той не вдигна и не отговаряше на съобщенията. Не знаех какво става с него. Не можех да не се притесня, че ще спре да идва на събиранията и се чудех дали да спомена на водачката, за да не ме подведе под отговорност, ако той спреше да посещава някой ден. При тази мисъл осъзнах, че старият ми проблем с хитростта се появява отново. Тогава си спомних един откъс от Божиите слова: „Не е нужно да използваш никакви методи, за да защитаваш своята репутация, имидж и статус, нито е нужно да извършваш каквото и да било прикриване или потулване на грешките си. Не е нужно да полагаш тези безполезни усилия. Ако можеш да се избавиш от тези неща, животът ти ще стане много спокоен, свободен от възпиране и болка, и ти ще живееш напълно в светлината“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Вярно е. Бог проучва внимателно най-съкровените ни сърца. Може да успея да заблудя хората с коварните си кроежи, но Бог проучва всичко внимателно и ясно като бял ден и накрая ще разкрие всичко. Изпълнявах дълга си, за да удовлетворя Бог, а не работех за някой отделен човек. Нямаше нужда да играя игрички и да се прикривам пред хората. Както в миналото, имаше новоповярвали, които се бях постарала да подкрепя, но те все още не посещаваха събирания или не проявяваха интерес към вярата и истината. Когато водачката разбра истинското положение, тя прецени, че те не са истински вярващи и затова не ме подведе под отговорност. Видях, че църквата има принципи в отношението си към хората. Нямаше нужда да се освобождавам хитро от отговорност или да си измислям начин да се измъкна. Преди живеех според своя сатанински нрав и не изпълнявах правилно дълга си. Този път не можех просто да отбивам номер. Трябваше да коригирам намеренията си и да изпълня отговорностите си. Тихо се помолих на Бог, готова да се променя и да направя всичко възможно, за да помогна и подкрепя новоповярвалите. Ако разговарях за всички истини, за които трябваше, и те все още не искаха да посещават събирания, тогава можех да се изправя пред това открито и да представя на водачката честна картина на положението. След като промених начина си на мислене, отново се свързах с този новоповярвал и бях изненадана, когато той отговори бързо, като каза, че е бил зает с работа и е бил наистина уморен, затова не е бил на събиранията. Разговарях с него, като използвах Божиите слова, и от тях той разбра Божието намерение, намери път за практикуване и отново започна да посещава редовно. След това всеки път когато новоповярвали не можеха да посещават събирания редовно, правех всичко възможно, за да ги подкрепям и да им помагам, и разговарях с тях за Божиите слова. Подкрепях ги с искрено сърце. Впоследствие повечето новоповярвали, които поях, успяха да посещават събиранията редовно. Практикуването по този начин ме кара да се чувствам спокойна и умиротворена. Благодаря на Бог!