Болката от това да лъжем

30 април 2024

През октомври 2019 г. приех делото на Всемогъщия Бог в сетните дни. На събранията виждах как братята и сестрите споделяха за своите преживявания и разбиране. Бяха в състояние да разкрият покварата и недостатъците си без страх. Колко им завиждах. Исках и аз да съм честен човек и просто да се разкривам като тях, но стигнеше ли се до това, просто не можех да говоря честно. Веднъж братята и сестрите ме попитаха: „Ти си млад, още ли си студент?“. Истината беше, че от доста време не бях студент, а просто готвех и чистех в един ресторант, но се страхувах, че ще ме гледат отвисоко, ако научат. Затова им казах, че още съм студент. Изрекох това, без да се замислям особено и продължих напред. Един ден в клип със свидетелство видях откъс от Божието слово, заради който се замислих над себе си. „Трябва да знаете, че Бог харесва онези, които са честни. По същество Бог е истинен, така че на Неговите думи може да се вярва винаги; Неговите действия освен това са безпогрешни и неоспорими, поради което Бог харесва онези, които са абсолютно честни с Него. Честността означава да дадеш сърцето си на Бог, да бъдеш искрен с Бог във всички неща, да бъдеш открит с Него във всички неща, никога да не скриваш фактите, да не се опитваш да мамиш онези, които са по-високо и по-ниско от теб, и да не правиш неща само за да угодничиш пред Бог. Накратко, да си честен означава да си чист в действията и думите си и да не мамиш нито Бог, нито хората(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Три съвета“). След като прочетох Божието слово, разбрах, че Бог харесва честните хора, че те могат просто да се разкриват пред Бог, че делата и думите им са недвусмислени и че не се опитват да заблудят нито Бог, нито другите хора. Аз обаче, щом ме попитаха „Още ли си студент?“, дори не можех да кажа истината от страх да не ме гледат отвисоко, камо ли да бъда честен човек пред Бог. Изобщо не бях честен. Затова поисках да си призная пред другите, но се страхувах да не ми се присмиват. Същевременно чувствах дълбок смут от това, че не казвам истината. Затова се помолих на Бог да ми помогне в това да практикувам да казвам истината и да бъда честен човек. На по-късно събраниепризнах за своята поквара и разкрих своите лъжи и заблуди. Другите не само че не ме погледнаха отвисоко, но и ми казаха, че преживяването ми е добро. Това ми даде повече увереност да бъда честен човек. Въпреки че бях практикувал да бъда честен човек и да казвам истината в този случай, все още не осъзнавах сатанинския си нрав, а що се отнасяше до неща, свързани с репутацията и интересите ми, все пак не можех да не разкрия измамния си нрав да се преструвам.

По-късно бях избран за проповедник и отговарях за работата на три църкви. На събрание с колеги един водач поиска да разбере конкретно как новодошлите се напояват във всяка църква и защо някои новодошли не са подпомагани пълноценно. Разтревожих се леко, защото знаех как вървят нещата само в една от църквите, но не и в другите две. Какво щях да кажа? Ако кажех истината, какво щяха да си помислят всички за мен? Щяха ли да се усъмнят в способността ми да бъда проповедник, ако дори с това не можех да се справя? Или щяха да кажат, че реално не върша работа и че този дълг не е за мен? Щеше да е толкова унизително, ако ме прехвърлеха или отстраняха. Само исках да избягам, но направех ли го, всички щяха да разберат, че се страхувам да не открият, че не върша реална работа. Така че нямах избор, освен да стоя и да слушам, докато другите проповедници разказваха за работата, за която отговаряха. Стоях на тръни и не знаех какво да направя. Когато водачът ме извика по име, бях толкова нервен, че се престорих, че не съм чул. „И ти какво каза?“. Водачът обясни: „Тъкмо говорехме за напояването на новодошлите. Би ли ни разказал за твоите?“. Имах чувството, че сърцето ми ще изскочи. Нямах друг избор, освен да говоря първо за църквата, за която имах информация, но не знаех какво да кажа за другите две. Страхувах се обаче, че всички ще разберат, че не съм проследявал работата им, затова стиснах зъби и излъгах: „Много новодошли във втората църква не получават пълноценна подкрепа и заради пандемията не можем да се свържем с тях. Не съм много сигурен какво е положението в третата църква, защото през цялото това време проследявах работата в другите две“. Много неспокойно се почувствах от казаното и бях ужасѐн при мисълта, че всички ще прозрат лъжата ми, което щеше да е дори още по-унизително. Бях на тръни през цялото събрание и успях да си отдъхна едва след като то приключи. За моя изненада тогава водачът ми се обади и ме попита: „Относно новодошлите, които не се подкрепят пълноценно заради пандемията, помолил ли си отговорниците за напояването да ги потърсят по телефона?“. Въпросът на водача ме стъписа. Не знаех конкретно как стои ситуацията. Ако кажех истината, нямаше ли водачът да разбере, че съм излъгал? Не можех да кажа, че не знам. Затова просто продължих да лъжа: „Говорих с тях за това, но някои от новодошлите не отговарят на телефоните си“. Тогава водачът попита: „Кои новодошли?“. Помислих си: „Дали водачът ме разпитва, защото е разбрал, че съм излъгал?“. Отговорих набързо: „Мисля, че са някои от тези, които наскоро са приели Божието дело“. Като видя, че не мога да дам ясно обяснение, водачът каза: „Добре, кажи ми, когато разбереш“. Щом разговорът приключи, изпитах дълбоко чувство на вина. Отново излъгах и подведох. Като си мисля отново за събранието, един проповедник каза, че не е проверявал нито една от трите църкви, за които е отговорен. Как той успяваше да каже истината, а аз не можех да кажа дори една честна дума? Такива лъжи, заблуди и преструвки не можеха да прикрият истината. Бог наблюдава всичко и рано или късно щях да бъда разкрит, затова се помолих на Бог: „Боже, на събранието днес, когато водачът попита за работата, аз не казах истината, а излъгах. Страхувах се, че всички ще ме презрат, ако разберат, че не съм положил реален труд. Боже, моля те, насочи ме как да познавам себе си и да изкореня покварения си нрав“.

По-късно прочетох откъс от Божието слово. Всемогъщият Бог казва: „В ежедневието си хората често говорят глупости, лъжат, изричат невежи и глупави неща и се оправдават. В повечето случаи го правят заради суетата и гордостта си и за да задоволят собственото си его. Изричането на подобни лъжи разкрива покварения им нрав. Ако се справиш с тези порочни елементи, сърцето ти ще се пречисти и постепенно ще станеш по-чист и по-честен. Всъщност всеки знае защо лъже. Хората се опитват да се съревновават с останалите и да се представят за такива, каквито не са, заради личната си изгода и гордостта си или заради суетата и статуса си. В крайна сметка обаче другите разкриват и разобличават лъжите им, а те са посрамени и губят достойнството и репутацията си. Всичко това се дължи на прекомерно многото лъжи. Лъжите ти станаха твърде много. Всяка твоя дума е опорочена и неискрена. Нито дума, изречена от теб, не може да се счита за вярна или честна. Макар да не изпитваш срам, когато лъжеш, дълбоко в себе си се чувстваш опозорен. Гризе те съвестта, имаш ниско мнение за себе си и си мислиш: „Защо водя толкова жалък живот? Толкова ли е трудно да казвам истината? Трябва ли да прибягвам до лъжи заради гордостта си? Защо животът ми е толкова изтощителен?“. Не е нужно да водиш изтощителен живот. Ако практикуваш да бъдеш честен, ще можеш да живееш спокоен, свободен и независим живот. Ти обаче си избрал с лъжи да пазиш гордостта и суетата си. В резултат на това съществуването ти е уморително и окаяно, но сам си го причиняваш. Човек може и да изпита гордост, като излъже, но какво е това чувство на гордост? То просто е безсмислено и напълно безполезно. Да лъжеш означава да продадеш репутацията и достойнството си. Това отнема достойнството и репутацията на човека, а Бог е недоволен и отвратен. Струва ли си? Не. Това ли е правилният път? Не, не е. Хората, които лъжат често, живеят според сатанинския си нрав. Те живеят под властта на Сатана. Нито живеят в светлината, нито в Божието присъствие. Постоянно мислиш как да излъжеш, а след като излъжеш, се налага да мислиш как да прикриеш лъжата. А когато не успееш да я прикриеш достатъчно добре и тя е разобличена, трябва да си блъскаш главата в опит да замажеш несъответствията и да я изкараш правдоподобна. Не е ли уморително да живееш така? Изтощително е. Заслужава ли си? Не, не си заслужава. Какъв е смисълът да се напрягаш да изричаш лъжи, а после — да ги прикриваш, и то само заради гордостта, суетата и статуса? Накрая се замисляш и си казваш: „Какъв е смисълът? Твърде изтощително е да лъжа и да се налага да прикривам лъжите си. Няма да стане, ако се държа така. По-лесно ще е просто да стана честен човек“. Искаш да станеш честен, но не можеш да се откажеш от гордостта, суетата и личните си интереси. Следователно, за да ги защитиш, можеш единствено да прибягваш до лъжи. […] Напълно си се объркал, ако си мислиш, че с лъжи можеш да защитиш репутацията, статуса, суетата и гордостта, които желаеш. Всъщност, като лъжеш, не само не успяваш да запазиш суетата и гордостта си, достойнството и името си, но и пропускаш възможността да практикуваш истината и да бъдеш честен човек, а това е още по-страшно. Дори в конкретния момент да успееш да защитиш репутацията, статуса, суетата и гордостта си, ти си пожертвал истината и си предал Бог. Това означава, че напълно си загубил възможността Той да те спаси и да те доведе до съвършенство, а това е най-голямата загуба и цял живот живот ще съжаляваш. Измамниците никога няма да разберат това(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Само ако е честен, човек може да живее като истинско човешко същество“). Божието слово разкри състоянието ми. Водачът искаше да знае как върви напояването във всяка църква, което очевидно е елементарен въпрос и всичко щеше да бъде наред, ако просто кажех истината, но за мен нямаше нищо по-трудно от това. Бях изпълнен с опасения и се струвах, че след като водачът и другите проповедници откриеха истината, щяха да ме презрат, да кажат, че не полагам реален труд и че не мога да се справя дори с този дребен въпрос. А ако бъдех освободен, това щеше да е унизително. За да защитя репутацията, статуса си и доброто впечатление на другите от мен, излъгах, че съм проверил за двете църкви, като имах ясна представа само за една. Дори разказах подробно за втората църква, че новодошлите там не биват подкрепяни заради пандемията. Не е ли това безсрамна лъжа? Когато водачът ме попита дали съм препоръчал на отговорниците по напояването да се обаждат на новодошлите, се опасявах, че той ще разкрие лъжата, която тъкмо бях казал. Затова измислих втора лъжа, за да прикрия първата, и намерих начин да го изиграя. За да защитя името и статуса си, използвах една лъжа, за да прикрия друга! Какъв лъжец бях! Замислих се над един диалог между Бог и Сатана, записан в Библията. Бог попитал Сатана откъде идва, на което Сатана отговорил: „От обикаляне земята и от ходене насам-натам по нея“ (Йов 1:7). Сатана е толкова лукав. Не е отговорил директно на Бог, а е говорил по заобиколен начин. Невъзможно е да се каже откъде идва Сатана. Устата му бълва само лъжи, той никога не говори честно, а само неясно и двусмислено. С лъжите и измамите ми не бях ли аз същият като демона Сатана? Макар и да отговорих относно работата, за която ме попита водачът, всичко беше само лъжа и измама. След като чу отговора ми, водачът все още нямаше ясна представа за състоянието на работата, за която отговарях, и не можеше да разбере дали я проследявам правилно. Всъщност, като лъжех и мамех, запазвах репутацията и статуса си само временно, докато в действителност губех своя характер, достойнство и доверието на останалите. Ако продължавах така, рано или късно всички щяха да разберат, че съм нечестен и ненадежден човек. Никой нямаше да ми вярва и не само това — Бог нямаше да ми има доверие. Тогава нямаше ли да остана напълно без характер и достойнство? Нямаше ли да бъде глупаво от моя страна?

По-късно прочетох откъс от Божието слово: „Фактът, че Бог изисква от хората да бъдат честни, доказва, че Той наистина ненавижда и мрази измамниците. Божията неприязън към измамниците е неприязън към начина им на действие, към нрава, целите и средствата им за измама. Бог мрази всичко това. Ако измамниците са способни да приемат истината, да признаят лукавия си нрав и ако са готови да приемат Божието спасение, тогава и те имат надежда да бъдат спасени, защото Бог, както и истината, се отнася еднакво към всички хора. И така, ако искаме да станем богоугодни хора, първото нещо, което трябва да направим, е да променим принципите си на поведение. Вече не можем да живеем според сатанинските философии и не можем да се справяме с лъжи и измами. Трябва да отхвърлим всички лъжи и да станем честни хора. Тогава ще се промени Божието отношение към нас. В миналото хората все разчитаха на лъжи, преструвки и измами, докато живееха сред другите, и основаваха съществуването си, живота си и поведението си на сатанински философии. Бог презираше това. Ако говориш откровено, казваш истината и си честен, ще бъдеш оклеветен, заклеймен и отхвърлен от неверниците. Затова следваш светските тенденции и живееш според сатанинските философии. Ставаш все по-лукав и все по-изкусен в лъжите. Научаваш се и да използваш коварни средства, за да постигнеш целите си и да се защитиш. Все повече се издигаш в света на Сатана, а в резултат на това затъваш все по-дълбоко в греха, докато не стигнеш дотам, че не можеш да се измъкнеш. В Божия дом нещата стоят точно обратното. Колкото повече лъжеш и си играеш на измами, толкова повече Божиите избраници ще се отвращават от теб и ще те отхвърлят. Ако отказваш да се покаеш и продължаваш да се вкопчваш в сатанинските философии и логика, ако използваш хитрости и заплетени интриги, за да се прикриваш и маскираш, тогава е много вероятно да бъдеш разкрит и пропъден, защото Бог мрази измамниците. Само честните хора могат да напредват в Божия дом, а измамниците накрая ще бъдат изоставени и пропъдени. Всичко това е предопределено от Бог. Само честните хора могат да получат дял в небесното царство. Никога няма да си способен да получиш делото на Светия Дух и Божието одобрение, ако не се опитваш да бъдеш честен човек, ако не изживяваш и не практикуваш в посока на стремеж към истината, ако не разобличаваш собствената си грозота и ако не се разкриваш(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Най-важната практика да бъдеш честен човек“). Като премислях Божиите слова, осъзнах, че Бог не харесва измамниците и не ги спасява. Това е, защото те принадлежат на Сатана. Измамниците използват мошеничество и трикове във всички свои дела и говорят без честност само за да защитят репутацията, статуса и интересите си. Намеренията, които таят тези хора, и методите, които използват, са омразни и отвратителни за Бог. Макар да вярвах в Бог, не бях добил истина и все още живеех спрямо сатанински философии, като например: „Всеки за себе си“ и „Както дървото живее за своята кора, тъй и човек живее за своето име“. Тези сатанински философии вече бяха пуснали корени в сърцето ми, подвеждаха ме и ме покваряваха, и ме караха да вървя по път на преследване на репутация и статус. Мислех си, че хората трябва да живеят за себе си, да се открояват от останалите и да печелят слава и богатство. Едва тогава човек няма да го гледат отвисоко. Мислех, че който казва само истината и никога не лъже, то той е глупец и негодник. Заради това винаги мамех и бях изплел мрежа от лъжи в името на собствените си интереси. Все повече мамех и се преструвах и губех нормален човешки облик. Считах репутацията и статуса за по-важни от истината и с готовност я прикривах, за да защитавам репутацията и статуса си. Сатана е лъжец, а когато лъжа и мамя по този начин, не ставам ли същият? В този зъл свят да си честен, открит човек, просто не върви. В дома на Бог обаче е точно обратното. В дома на Бог царуват праведността и истината. И колкото повече човек мами, толкова по-вероятно е падението му, а в крайна сметка всички измамници биват изобличени и пропъдени от Бог. Бог казва: „Ако хората искат да бъдат спасени, те трябва да започнат с това да бъдат честни(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Шест показателя за израстване в живота“). „Само честните хора могат да получат дял в небесното царство […].“ Бог е свят, а мръсните хора не се допускат в небесното царство. Щом осъзнах това, почувствах, че светият и праведен нрав на Бог не търпи оскърбление и искрено съжалих, че съм излъгал братята и сестрите си. Искрено се ненавиждах и не исках никога повече да не лъжа и мамя. Исках да практикувам истината, да бъда честен човек и да говоря честно с всички. Исках да изтръгна лъжите от устата си и измамата от сърцето си и така да стана достоен за одобрението на Бог, и да бъда допуснат в небесното царство.

По време на една от духовните ми практики прочетох откъс от Божието слово: „Практикуването на честността обхваща много аспекти. Тоест стандартът за честност не се постига само в едно отношение; преди да можете да сте честни, трябва да отговаряте на критериите в много отношения. Някои хора винаги смятат, че за да са честни, трябва само да не лъжат. Правилно ли е това мнение? Дали под честен се подразбира единствено да не лъжеш? Не, отнася се и до още няколко аспекта. Първо, пред каквото и да си изправен, независимо дали става дума за нещо, което си видял с очите си, или за нещо, което някой друг ти е казал, дали става дума за общуване с хора, или за решаване на проблем, дали касае дълг, който трябва да изпълниш, или нещо, което Бог ти е поверил, винаги трябва да подхождаш към него с честно сърце. Как трябва човек да практикува подхождане към нещата с честно сърце? Казвайте това, което мислите, и говорете честно; не говорете празни или надути приказки, не използвайте приятно звучащи думи, не казвайте ласкателни или лицемерни лъжи, а изричайте думите, които са в сърцата ви. Това означава честен човек. Да изразявате истинските мисли и възгледи, които са в сърцата ви — това трябва да правят честните хора. Ако никога не казвате какво мислите, а затаявате думите в сърцата си, и това, което казвате, винаги е в противоречие с мислите ви, това не е начинът, по който постъпва честният човек(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Само ако е честен, човек може да живее като истинско човешко същество“). Божието слово ме поведе по път на практиката. Било то в разговор с някого или в изпълнение на дълга ми, трябва да подхождам с честност в сърцето си. Щом като не съм проследявал работата, трябва да си го призная. Не трябва да мисля за това дали репутацията ми ще бъде накърнена. Ключът е в практикуването на това да бъда честен човек.

На следващото събрание с колеги исках да поема инициатива и да разкрия покварата си, но се тревожех какво ще си помислят всички за мен. Осъзнах, че отново искам да предпазя репутацията и статуса си. Затова наум изрекох молитва до Бог, като го помолих да ме насочи, да ми даде сила и да ми вдъхне куража да разкрия покварата си. Сетих се за откъс от Божието слово, което бях прочел по-рано: „Не можеш да бъдеш спасен, ако не практикуваш според Божиите слова и никога не анализираш тайните и предизвикателствата си, никога не си открит в общение с другите, нито споделяш с тях, нито анализираш, нито изваждаш наяве покварата и пагубните си недостатъци(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Най-важната практика да бъдеш честен човек“). Осъзнах, че ако не бъда честен човек, а продължавам да прикривам покварата и недостатъците си, не се разкривам или анализирам внимателно, никога няма да се отърся от покварения си нрав и никога няма да бъда спасен. Изрекох още една молитва до Бог: „Боже! Моля те, дай ми сила, така че просто да мога да се разкрия и да бъда честен човек“. След молитвата поех инициатива да си призная пред останалите: „Аз излъгах на последното събрание, когато водачът попита за напояването на новодошлите. Истината е, че имах информация само за едната от църквите, но не и за другите две. Страхувах се, че ако кажа истината, ще ме презрете, затова излъгах и казах, че знам за две от църквите. Заблудих всички ви“. След като казах това, останалите нито ме осъдиха, нито ме презряха. Напротив, казаха колко добре е, че съм успял просто да се разкрия и да бъда честен човек. След като направих това, се почувствах много по-спокоен и облекчен. Ако бях продължил да се прикривам, нямаше да осъзная всичко това и да постигна напредък.

Не след дълго един от по-висшестоящите водачи ме попита: „Разполагаш ли с актуална информация за състоянието на църковните водачи?“. От този въпрос се почувствах несигурен, тъй като имах сведения за състоянието само на един църковен водач, но не и на другите двама. Помислих си: „Ако кажа истината, водачът дали ще каже, че не съм положил реален труд?“. Затова и исках да кажа, че имам информация. Тогава осъзнах, че отново искам да излъжа, затова отправих молитва до Бог и казах истината: „Знам единствено за състоянието на един водач, но не и за това на другите двама“. В този момент водачът не ме разкритикува, а вместо това ми даде някои препоръки, като каза, че трябва да се обаждам по-често, за да питам за състоянието на църковните водачи и да им помагам бързо да се справят с трудностите си. Освен това ми показа и няколко пътища, които да следвам. Научих, че колкото повече казвах истината, бях честен човек и се осмелявах да разкривам покварата и недостатъците си, толкова повече можеха да ми помагат братята и сестрите да постигам напредък. Преди лъжех и мамех, за да предпазвам репутацията и статуса си, но след всяка казана лъжа сърцето ми натежаваше, а съвестта ми се чувстваше обвинена, но най-важното е, че губех характера и достойнството си. Чрез това преживяване успях да разбера, че Бог и човек харесват честните хора и че колкото по-честен си, толкова по-хармонични взаимоотношения ще имаш и по-спокоен и в мир ще бъдеш. Другите не само няма да те презират, но и братята и сестрите ти ще ти помагат. Наистина е прекрасно да бъдеш честен човек.

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Свързано съдържание

Какво спечелих от несгодите

В края на 2019 г. един роднина сподели с мен евангелието на Всемогъщия Бог. Разбрах, че словата на Всемогъщия Бог са истината. Почувствах,...

Leave a Reply

Свържете се с нас в Messenger