Трябва да станеш честен, за да бъдеш спасен

28 април 2024

През август 2021 г. напоявах новодошли в църквата. След известно време открих, че една от новодошлите има доста арогантен нрав, често настоява за своите идеи и не се сработва добре с братята и сестрите си. Когато другите ѝ посочваха проблемите ѝ, тя отказваше да го приеме, спореше кое е правилно и кое — грешно и съдеше и заклеймяваше хората зад гърбовете им, което караше другите да се притесняват от нея и смущаваше църковното дело. Според принципите тя беше негодна за дълга си и аз трябваше да разговарям с нея и да я отстраня. По това време обаче аз имах проблеми. Бях водач за първи път, никога не бях разговаряла с никого по този въпрос и не знаех как да го направя, но и не исках да питам началника от страх да не си помисли, че съм неспособна, понеже не знам това, да не види ясно недостатъците ми и да спре да ме цени и обучава. Помислих си също, че тази новодошла е французойка, но аз не говоря френски много добре и ако не разбера какво ми казва или не мога да ѝ обясня какво аз искам да ѝ кажа, тя ще развие представи и ще се оттегли, а аз ще трябва да поема отговорност за това. След като се чудих известно време, възложих задачата на брат Клод, водача на църквата на новодошлите. Дори си намерих оправдание, че това е начин брат Клод да се научи да решава проблеми сам. По-късно обаче, тъй като брат Клод не е говорил ясно по време на общението, тази новодошла се оттегли и спря да вярва. Брат Клод много се потисна от това. Каза, че е твърде глупав да провежда общение. Тогава не се разкрих пред него и не анализирах проблема си. Разговарях с него, сякаш нищо не се беше случило, и му посочих недостатъците му. Не разкрих истинското си положение и го оставих с грешното впечатление, че мога да решавам проблеми.

Няколко дни след това на едно събрание водачът ни каза, че някои от напояващите работници изпълнявали дълга си безотговорно. Не решавали проблемите сами, а ги прехвърляли на водача на новодошлите, поради което проблемите оставали нерешени и някои новодошли напускали църквата. Когато чух как водачът разкри проблема ми толкова директно, мигом се засрамих. Беше ми много неудобно. Помислих си: „Началниците и напояващите работници от всички църкви са тук. Сега какво ще си помислят всички за мен? Сигурно, че на мен никак не може да се разчита“. Когато водачът приключи, прикани всички да говорят. Помислих си: „Водачът каза всичко толкова директно, а виновникът съм аз. Ако не разговарям активно сега, няма ли да изглежда, че нямам нагласата да приемам кастрене и разправяне? Това със сигурност би направило лошо впечатление на водача ми“. За да възстановя имиджа си, говорих първа и казах, хлипайки: „Чувствам големи угризения, че съм позволила да се случи такова нещо. Сега виждам, че съм много безотговорен човек“. След като показах „познание“ за себе си, започнах да се обяснявам с думите: „Още в началото платих висока цена, за да опозная трудностите на новодошлата и топло разговарях с нея за Божието слово, но заради липсата ми на опит в работата и езиковата бариера помолих водача на новодошлите да се справи с това. Не отчетох последиците от това свое действие, което накара новодошлата да се оттегли“. След разговора една сестра ми изпрати съобщение, в което директно ми каза: „Тонът, с който говори, беше твърде мек. Звучеше изкуствено. Стана ни неудобно. Ти говореше така, сякаш вече знаеш, че си сгрешила, и искаш да престанем да те упрекваме“. Като прочетох съобщението, лицето ми пламна от унижение. Беше сякаш са ме хванали в крачка, че играя номера — много се засрамих. Думите на сестрата останаха завинаги в сърцето ми. Тя посочи проблемите ми директно и зад това несъмнено стоеше Божията воля. Трябваше да разсъждавам подобаващо и да разбера. След като го обмислих, осъзнах, че всеки път, когато направех грешка и се разправяха с мен, аз признавах проблемите си по своя инициатива и след това разкривах действителните си трудности с тъжен и скръбен тон, за да спечеля съчувствието и разбирането на всички и те да ми простят и да ме освободят от отговорност. Това също така ги караше да мислят, че съм способна да приема кастрене и разправяне, което оставяше у тях добро впечатление за мен. След като разсъдих по въпроса, си дадох сметка, че в думите ми има много уловки. После потърсих откъси от Божието слово по този проблем, които да изям и изпия.

Един ден си спомних диалога между Бог и Сатана в Библията. „Йехова рече на Сатана: „Отде идеш?“. А Сатана каза на Йехова: „От шетане тук и таме по земята и скитане нагоре-надолу по нея“ (Йов 1:7). После прочетох анализа на Бог на начина, по който говори Сатана, който гласи: „Думите на Сатана имат една особеност: това, което Сатана казва, те озадачава и не можеш да разбереш източника на думите му. Понякога Сатана има мотиви и говори целенасочено, а понякога, под действието на самата му природа, тези думи се появяват спонтанно и направо излизат от устата на Сатана. Сатана не обмисля дълго тези думи, а ги изрича, без да се замисля. Когато Бог го попита откъде идва, Сатана отговори с няколко двусмислени думи. Чувстваш се много озадачен, защото никога не знаеш откъде точно идва Сатана. Има ли сред вас такива, които говорят така? Що за начин на говорене е това? (Той е двусмислен и не дава категоричен отговор.) Какви думи трябва да използваме, за да опишем този начин на говорене? Той отклонява вниманието и подвежда. Да предположим, че някой не иска да допусне другите да разберат какво е правил вчера. Питаш го: „Видях те вчера. Къде отиваше?“. Той не ти казва направо къде е бил. Вместо това казва: „Какъв ден беше само! Беше толкова уморителен!“. Отговори ли на въпроса ти? Направи го, но не даде отговора, който ти търсеше. Това е „гениалността“ в изкуството на речта на хората. Никога не можеш да разбереш какво имат предвид, нито да разбереш причината или намерението зад думите им. Не знаеш какво се опитват да избегнат, защото в сърцето си имат своя собствена история — това е коварно. Има ли сред вас хора, които също често говорят по този начин? (Да.) Тогава каква е вашата цел? Дали понякога тя е да защитите собствените си интереси, а друг път — да запазите гордостта, положението и репутацията си, да опазите тайните на личния си живот? Каквато и да е целта, тя е неотделима от вашите интереси, свързана е с вашите интереси. Нима природата на човека не е такава? Всички, които имат такава природа, са тясно свързани със Сатана, ако не и с неговото семейство. Можем да се изразим така, нали? Като цяло тази проява е отвратителна и противна(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият IV“). Преди, когато четях анализа на Бог, че Сатана говори уклончиво и подвеждащо, все си мислех, че човек, който използва тези методи, със сигурност е подмолен и хитър. Но като го прочетох отново, си дадох сметка, че аз също проявявам и разкривам тези черти. Когато водачът ме разобличи пред братята и сестрите ми, аз наглед приех и признах, че съм безотговорна, но всъщност не го приех и дори се почувствах онеправдана. Изпълнявах този дълг отскоро и затова смятах, че проблемите ми са простими. Защо тя ме разобличи толкова директно на събранието и не ми остави и капка достойнство? След това всички със сигурност са си помислили, че не заслужавам доверие и съм безотговорна. Докато страдах, си мислех също, че ако не се изкажа на събранието, всички ще решат, че изобщо не приемам кастрене и разправяне и че не разбирам собствените си проблеми, от което щяха да останат с още по-лошо впечатление за мен. За да възстановя имиджа си, аз признах грешката си по своя инициатива и говорих кротко и нарочно хленчих, за да кажа на всички, че вече съм наясно с грешката си и че чувствам вина и тъга, и че се надявам да не ме обвиняват повече. Исках да покажа, че мога да поправям грешките си и да приемам истината. Отвън изглеждаше, че познавам себе си, но всъщност използвах този метод, за да запуша устата на другите. Не исках водачът да продължава да говори за проблемите ми и да ме държи отговорна. Такова беше истинското ми намерение. Като разсъждавах върху това, разбрах, че съм зловеща и хитра като Сатана. Всичките ми думи бяха пропити от кроежи, с които исках да измамя хората. Изпълнявах дълга си безотговорно и бях посочена по име от водача, когато имах проблем. А аз не само не се покаях, но и се престорих, че познавам себе си пред другите, за да запазя имиджа и статуса си и за да си помислят другите, че съм човек, който приема истината. Наистина бях хитра и измамна. Откритото говорене и себепознанието трябва да бъдат проява на практикуването на истината, но моето самопризнание и приемане бяха скроени и фалшиви. Отвън изглеждаше, че говоря за себепознанието си, но всъщност се защитавах и бягах от отговорност. Бях толкова коварна!

Един ден попаднах на друг откъс от Божието слово, в който се разкрива злият нрав на хората. Бог казва: „Измамността обикновено може да се забележи отстрани: някой говори с недомлъвки или използва цветист език и никой не може да разбере какво мисли. Това е измамност. Коя е основната отличителна черта на нечестивостта? Тя е, че думите на нечестивите хора звучат особено приятно и на пръв поглед всичко изглежда наред. Привидно няма никакъв проблем и всичко изглежда много добре, откъдето и да го погледнеш. Когато правят нещо, не ги виждаш да използват някакви специални средства и няма никакви външни признаци за слабости или недостатъци, но въпреки това те постигат целта си. Действат изключително потайно. Ето как антихристите мамят хората. Най-трудно е да се прозрат такива хора и въпроси. Някои хора често казват правилните неща, използват правдиви оправдания и си служат с определени доктрини, поговорки или действия, които са в унисон с човешката привързаност, за да заблудят хората. Изпълняват тайните си планове, като се правят, че вършат добрини, за да постигнат скритата си цел. Това е нечестивост, но повечето хора смятат, че подобно поведение е измамно. Хората разбират и анализират нечестивостта сравнително ограничено. Всъщност нечестивостта се разпознава по-трудно от измамността, защото е по-прикрита и средствата и действията ѝ са по-сложни. Ако даден човек таи в себе си измамен нрав, обикновено другите могат да открият неговата измамност, след като общуват с него два-три дни, или могат да доловят измамния му нрав в неговите действия и думи. Ако обаче предположим, че този човек е нечестив, това не може да се прозре за няколко дни, защото не е лесно да прозреш каквото и да е само като го слушаш как говори, ако не се случат никакви значими събития или особени обстоятелства в скоро време. Такъв човек винаги казва и прави правилните неща и представя правилни доктрини една след друга. След като общуваш с него няколко дни, съдейки по постъпките му, може да си помислиш, че този човек е доста добър, че е способен да се отрича, да дава всичко от себе си, да разбира духовните въпроси и да има боголюбиво сърце, съвест и разум. Но след като е работил по няколко проблема, виждаш, че в речта и действията му са намесени твърде много неща и твърде много дяволски намерения. Осъзнаваш, че този човек не е честен, а измамен и нечестив. Често използва правилни думи и приятни фрази, които съответстват на истината, и показва човешка обич при общуването си с хората. От една страна се утвърждава, а от друга — мами останалите и постига престиж и статус сред хората. Такива хора са изключително измамни и щом придобият власт и статус, могат да измамят и да навредят на много хора. Хората с нечестив нрав са много опасни(„Словото“, Т.4, „Разобличаване на антихристите“, „Пета точка: те мамят, привличат, заплашват и контролират хората“). Божието слово разкрива, че основната черта на хората със зъл нрав е потайността. За да скрият намеренията си от другите, те винаги използват точните думи и наглед принципни методи, за да постигнат скритите си цели. Замислих се за нещата, които бях направила, и осъзнах, че използвам същия трик: не можех да се справя с проблема на новодошлата и за да скрия истинския си духовен ръст от началника си, прехвърлих проблема на водача на новодошлите. Дори си намерих уж благородна причина: това щяло да научи брат Клод да решава проблемите сам. В крайна сметка той не се справи добре и аз му помогнах да обобщи недостатъците си. Не стига че не разкрих истинското си състояние, но и се опитах да си изградя добър имидж пред него, за да си помисли, че се справям добре с тези проблеми. Когато водачът ми ме разобличи, за да възстановя имиджа си пред другите, признах грешките си доброволно, за да им запуша устата, и дори използвах хленчещ тон, за да спечеля съчувствието и разбирането им, и да ги накарам да мислят, че приемам истината, познавам се добре и съм склонна да се покайвам. Така те щяха да ме освободят от отговорност. След като разсъдих за думите и делата си чрез Божието слово, видях, че съм наистина ужасна. Използвах думи, които уж отговаряха на чувствата на хората и на истината, за да прикрия собствените си долни намерения и така да заблудя братята и сестрите. Бях толкова зловеща и измамна. Като видях как Божието слово разкрива, че хората са зли, никога не го приложих спрямо себе си, защото мислех, че не съм такъв човек, но когато околните ме разкриха и след като се замислих върху Божието слово, най-сетне придобих известно познание за злия си нрав.

После продължих да разсъждавам. Осъзнах, че проявявам зъл нрав в много отношения. Спомних си, че неотдавна началникът ме помоли да прехвърля една от моите задачи на сестра Марина. Бях разочарована от решението му. Отговарях сама за тази работа от повече от две години и смятах, че никой не може да ме замени в този дълг. Не мислех, че ще бъде възложен на друг. Исках да питам началника дали може да продължа да го изпълнявам, но се страхувах да не ме помисли за твърде амбициозна и неразумна, затова си замълчах. Отвън изглеждаше, че се подчинявам, но когато предадох работата, използвах присъствието на началника и на Марина, за да спомена нарочно някои ключови подробности от работата. Исках те да видят опита и принципите, които бях научила в изпълнението на този дълг, и че те не могат да бъдат научени само за няколко седмици, за да може началникът да ми позволи да продължа да го изпълнявам. Разбира се, след като предадох работата, началникът ме пита дали мога да продължа да обучавам Марина в работата още малко. Много се зарадвах да чуя това. Макар и да не можех да продължа да върша работата, казаното от мен си беше постигнало целта. След това, когато Марина срещна трудности и проблеми в дълга си, тя дойде при мен, за да оценя и претегля нещата, и ме помоли да прегледам всяка задача. И така, аз тихомълком си възвърнах властта. Като се замисля за поведението си от този период, явно не съм искала тя да заеме мястото ми, но за да не си помисли началникът, че съм арогантна и неразумна, използвах момента на предаването на работата, за да се изперча със собствения си потенциал. Спечелих одобрението на началника, без да си давам сметка за това. Добрах се легитимно до властта и я задържах, и „умно“ прикрих намеренията си. Колкото повече разсъждавах върху поведението си, толкова повече се страхувах. Почти не можех да повярвам, че съм такъв човек.

По-късно прочетох два откъса от Божиите слова, в които се разкрива злият нрав на антихристите, и получих от тях известно познание за себе си. Всемогъщият Бог казва: „Нечестивостта на антихристите има една очевидна характеристика и Аз ще споделя с вас тайната как да я разпознавате: както в речта, така и в постъпките им, ти не можеш да разбереш дълбините им или да прозреш в сърцата им. Когато ти говорят, очите им непрестанно шарят и не можеш да разбереш каква интрига кроят. Понякога те карат да мислиш, че са предани или доста искрени, но това не е така — никога не можеш да ги прозреш. Имаш особено чувство в сърцето си, чувство, че в мислите им има прикрито лукавство, бездънна дълбочина, че са коварни(„Словото“, Т.4, „Разобличаване на антихристите“, „Седма точка: те са зли, коварни и измамни (Втора част)“). „Тук „нечестен“ означава зловещ и хитър и засяга ненормалното поведение. Тази ненормалност се отнася до това, че такива хора са дълбоко прикрити и са непроницаеми за обикновения човек, който не може да разбере какво мислят или правят. Тоест средствата и мотивите на тези хора и отправните точки на действията им е особено трудно да се проумеят, а понякога и поведението им е подмолно и потайно. Накратко, има термин, който може да опише действителното проявление и състояние на непочтеност у даден човек, а именно „липса на прозрачност“, която го прави непонятен и неразбираем за останалите. Действията на антихристите имат такъв характер, т.е. когато осъзнаете и почувствате, че намеренията им да направят нещо не са порядъчни, го намирате за доста ужасяващо, но в краткосрочен план или поради някаква причина все още не можете да прозрете мотивите и намеренията им и просто несъзнателно чувствате, че действията им са нечестни. Защо ви карат да се чувствате така? От една страна, това е така, защото никой не може да разбере какво казват или правят. От друга — защото често говорят със заобикалки, объркват ви и в резултат от това се чувствате несигурни кое от твърденията им е истина и кое — лъжа, и какво всъщност означават думите им. Когато лъжат, мислите, че е истина; не знаете кое твърдение е вярно и кое не, и често се чувствате излъгани и измамени. Защо се поражда това чувство? Защото такива хора никога не действат прозрачно и не можете да видите ясно какво правят или с какво се занимават, поради което неминуемо ставате подозрителни към тях. Накрая виждате, че нравът им е измамен, зловещ и нечестив(„Словото“, Т.4, „Разобличаване на антихристите“, „Шеста точка“). Божиите слова ми разкриха, че нравът на антихристите е изключително зъл. Във всяка тяхна дума и постъпка има задна мисъл и това ги прави непроницаеми. За да постигнат целите си, те често прибягват до илюзии и хитрини, за да подлъжат и объркат хората. Успяват да омотаят всички, така че никой да не разбере дали думите им са верни, или грешни. Видях, че поведението ми е хитро като на антихрист. В думите и действията ми винаги имаше скрити намерения. Когато срещнах трудност в дълга си, си блъсках главата да намеря начин да я заобиколя и се опитах да скрия истинския си духовен ръст от началника. Когато водачът разобличи проблемите в дълга ми, аз мислех само за това как да убедя хората, че приемам истината, като същевременно се постарах да избягам от отговорността си. Когато исках да се добера до власт и да задържа позицията си, мислех само за това как да не разкрия амбициите си, да убедя началника да ме остави на тази работа и да имам последната дума. Щом нещо застрашеше репутацията и статуса ми, мислех само за това как да се прикрия и да объркам другите. Особено пред водачите и началниците внимателно обмислях всяка дума, преди да я изрека, и подбирах думите си така, че хем да постигна целта си, хем да потуля истинските си мисли. Та това е нравът на антихрист! Като се замислих върху това, малко се уплаших. Бог иска от нас да сме честни хора и да казваме, каквото наистина мислим, включително за покварата, която проявяваме, и за нещата, които не разбираме и не можем да направим. Аз обаче мислех само как да се прикрия, как да накарам хората да ми се възхищават и как да поддържам имиджа си. Всяко мое действие беше пресметнато, подло и хитро и показвах единствено измамния и зъл нрав на Сатана. Щом си дадох сметка за това, в ума ми започнаха да изплуват различни сцени. Спомних си за детството си. Майка ми ме учеше, че „на бързия кон не му трябва камшик, а на силния барабан не му трябва тежка палка“, затова аз все се стремях да бъда „бърз кон“, „силен барабан“ и „послушно“ добре възпитано дете. Ако направех нещо грешно, веднага си признавах, без да ме подканят. Родителите ми почти не ми се караха и не ме наказваха като дете, затова смятах, че мога да избегна доста страдание, ако съм умна и си признавам грешките. Например, ако не вземех някой изпит, за да избегна упреците и наказанието на родителите ми, аз се разплаквах, преди да кажат каквото и да е, и се изкарвах окаяна и безпомощна, защото знаех, че родителите ми не понасят да плача. Страхуваха се, че не мога да понеса повече напрежение, затова спираха да ме винят и започваха да ме успокояват. Всеки път, когато се разплаквах и се правех на окаяна, упреците на родителите ми се разминаваха. Така запазвах самоуважението си и избягвах отговорността, която трябваше да понеса. След като повярвах в Бог, продължих по същия начин. Когато не успявах да изпълня дълга си добре и трябваше да поема отговорности, въртях номера, правех се на окаяна и се защитавах с аргументи, за да прикрия нехайното си и безотговорно поведение в дълга си и за да не ме кастрят и да се разправят с мен. Видях, че живеенето според тези сатанински философии ще ме прави все по-хитра и измамна. Все щях да гледам накъде духа вятърът, да науча много коварни трикове и да се превърна в жив Сатана. Най-ужасяващото беше, че триковете и измамите ми се струваха почти нормални. Ако братята и сестрите не ми бяха казали и не ме бяха разобличили, нямаше въобще да си дам сметка за това, нито да се засрамя. Спомних си Божието слово: „Бог спасява честните хора и онези, които Той иска за Своето царство, са честни. Ако си способен да лъжеш и мамиш, ти си измамен, нечестен и коварен, а не честен човек. Ако не си честен човек, няма шанс Бог да те спаси и изобщо не можеш да бъдеш спасен(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Най-важната практика да бъдеш честен човек“). „Ако думите ти са изпълнени с извинения и оправдания без стойност, тогава казвам, че си човек, който не желае да прилага истината на дело. Ако имаш много тайни, които не ти се иска да споделяш, ако силно се противиш да разкриеш своите тайни — своите трудности — пред другите, за да търсиш пътя на светлината, тогава казвам, че си човек, който няма лесно да постигне спасение и който няма лесно да излезе от тъмнината(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Три съвета“). От Божието слово виждаме, че Бог мрази и презира измамните хора. В сърцата на измамните хора има твърде много мрачни склонности. Думите и действията им винаги заблуждават и объркват и те никога не практикуват Божието слово. Колкото и години да вярват в Бог, поквареният им нрав никога няма да се промени и те никога няма да постигнат спасение. Щом разбрах това, видях, че съм в голяма опасност! Помолих се на Бог с думите, че искам да се покая, и пожелах от Него да ме напътства и да ми помогне да се променя истински.

Един ден прочетох в Божието слово: „Бъди честен човек; моли Бог да те избави от измамата в сърцето ти. Винаги се пречиствай чрез молитва, бъди движен от Божия Дух чрез молитва и нравът ти постепенно ще се промени(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Относно практикуването на молитвата“). „Трябва да търсите истината, за да разрешите всеки проблем, който възниква, независимо какъв е той, и по никакъв начин не трябва да се прикривате или да си поставяте маска за пред другите. Вашите недостатъци, вашите слабости, вашите грешки, вашите покварени нрави — бъдете напълно открити по отношение на всички тях и общувайте помежду си за тях. Не ги задържайте в себе си. Да се научиш как да бъдеш открит е първата стъпка към навлизането в живота и е първото препятствие, което най-трудно се преодолява. Щом веднъж си го преодолял, навлизането в истината е лесно. Какво означава да направиш тази стъпка? Това означава, че ти отваряш сърцето си и показваш всичко, което имаш, добро или лошо, положително или отрицателно, като оголваш себе си пред погледа на другите и на Бог. Ти не скриваш нищо от Бог, не укриваш нищо, не прикриваш нищо, не проявяваш хитрост и измама и си също така открит и честен с другите хора. По този начин ти живееш в светлината и не само Бог ще те проучва, но и други хора също ще могат да видят, че действаш принципно и до известна степен прозрачно. Не е необходимо да използваш каквито и да е методи, за да защитаваш репутацията, имиджа и статуса си, нито да прикриваш или замазваш грешките си. Не е необходимо да полагаш тези безполезни усилия. Ако можеш да се освободиш от тези неща, ще бъдеш много спокоен, ще живееш без окови или болка и ще живееш изцяло в светлината. Да се научиш как да бъдеш открит, когато общуваш, е първата стъпка към навлизането в живота. След това трябва да се научиш да анализираш мислите и действията си, за да видиш кои са погрешни и кои не се харесват на Бог, и трябва незабавно да ги обърнеш и да ги коригираш. Каква е целта на коригирането им? Тя е да приемаш и да допускаш в себе си истината, като се отървеш от нещата вътре в теб, които принадлежат на Сатана, и ги замениш с истината. В миналото си правил всичко според лукавия си нрав, който е лъжлив и измамлив, и си чувствал, че нищо не можеш да направиш без лъжи. Сега, когато разбираш истината и презираш сатанинските начини на вършене на нещата, ти вече не действаш по този начин, а подхождаш с честност, чистота и покорство. Ако не криеш нищо, ако не си поставяш фасада, ако не се преструваш, нито замазваш нещата, ако се откриваш изцяло пред братята и сестрите и не криеш най-съкровените си идеи и мисли, а вместо това позволяваш на другите да видят твоето честно отношение, тогава истината постепенно ще се вкорени в теб, ще цъфти и ще дава плодове, и малко по малко ще дава резултати. Ако сърцето ти е все по-честно и все по-ориентирано към Бог и ако знаеш как да защитаваш интересите на Божия дом, когато изпълняваш дълга си, и ако съвестта ти се безпокои, когато не успееш да защитиш тези интереси, това е доказателство, че истината е оказала въздействие върху теб и е станала твой живот(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Трета част“). Божиите слова трогнаха сърцето ми. Всъщност Бог изисква нещо много просто от нас — да говорим и действаме чисто и честно и в сърцата ни да няма измама, преструвки или лъжи, да сме честни в сърцата си пред Бог и да сме честни с другите. Ако сме направили нещо лошо и сме излъгали, трябва да си признаем и да разсъждаваме върху себе си, и да приемем истината чистосърдечно. Само така можем постепенно да преодолеем сатанинския си нрав. Някои братя и сестри, когато ги скастрят и се разправят с тях, успяват да го приемат и да се подчинят, въпреки че се срамуват. След това могат да търсят истината, да разсъждават върху себе си и да открият причината за провала си. С времето напредват все повече, усъвършенстват се в дълга си и получават Божиите напътствия и благословии. Аз обаче, за да поддържам собствения си имидж и статус, все намирах начин да се отърва от отговорностите си и да избегна кастрене и разправа, и си мислех, че постъпвам умно. И в крайна сметка какво се получи? След години вяра в Бог нравът ми не се бе променил. Бях все така хитра, измамна, зла и себична. Изпълнявах дълга си, без да схващам принципите, и не знаех как да решавам проблемите. Накрая осъзнах, че като използвах трикове, за да избегна отговорността, кастренето и разправата, всъщност отхвърлях Божието спасение и провалях шансовете си да придобия истината. Всеки път, когато правех номера, за да избягам от отговорност, трябваше да си блъскам главата да измисля какво да кажа и какво оправдание да си намеря. Веднъж можеше и да ми се размине, но следващия път, когато репутацията и статусът ми бяха застрашени, трябваше да измисля друг начин да заблудя хората. Живеенето по този измамен и нечестен начин всеки ден беше много уморително, Бог го мрази и презира и в крайна сметка бях на път да проваля шансовете си за придобиване на истината и за спасение. Това никак не беше умно. Беше невежо и глупаво. Когато го осъзнах, силно пожелах да се справя с измамния си и зъл нрав и да стана честен човек.

По-късно се сетих, че брат Клод още не знаеше за долните ми мотиви да го помоля да разговаря с новодошлата. Ако не се разкриех пред него, той нямаше да ме прозре, щеше да продължи да ми се възхищава, да се чувства зле и да мисли, че не може да свърши работата. И така, отидох при брат Клод, разкрих му мотивите си да го изпратя да разговаря с новодошлата и му казах какво съм научила от всичко това. Казах също, че основната част от вината е моя и че съм себична и долна. За да опазя имиджа и интересите си, го заблудих и му прехвърлих отговорността. След това той ми разкри как е разсъждавал върху себе си, какво е научил и спечелил от този въпрос. След разговора с него се почувствах много облекчена. Наистина научих от опит, че можем да имаме мир и спокойствие само като практикуваме истината и сме честни хора. След това началникът ми организира събрание, на което да разгледаме недостатъците в работата ни. Този месец продуктивността ми беше рязко спаднала. Знаех със сигурност, че на това събрание Бог ще следи всяка моя дума и дело и ще наблюдава как се държа, дали ще се върна към старите си номера и лъжи, за да защитя имиджа и статуса си, и дали ще прикривам и потулвам недостатъците и проблемите си, или ще се изправя лице в лице с тях, ще говоря открито и ще бъда честен човек. Казах си, че ще приложа истината на практика, дори и това да съсипе имиджа ми. И така, разказах открито как съм работила през пръсти и съм въртяла номера в работата си в този период и казах, че ще обобщя недостатъците и проблемите си, ще променя отношението си към дълга и ще се постарая да бъда по-продуктивна. След като споделих това, се почувствах много облекчена и имах волята и мотивацията да изпълнявам дълга си добре. След като приключих, братята и сестрите ми, вместо да ме презрат, обсъдиха с мен някои пътища за практикуване, за да изпълняваме добре дълга си. Разговорът с тях ми беше много полезен и научих още начини да се справя с недостатъците си. След това следвах тези пътища за практикуване и постепенно станах по-продуктивна в работата си. Когато видях това, изпитах голяма благодарност към Бог.

От това преживяване наистина се убедих, че каквито и грешки да правим и колкото и поквара да проявяваме в дълга си, стига само да посрещаме нещата спокойно и с открито сърце и да се стремим към истината, не само няма да ни презрат, но и ще можем да разсъждаваме върху себе си и да изпълняваме дълга си по-добре. Също така истински почувствах, че само тези, които практикуват истината и са честни хора, имат характер и достойнство, и само те усещат истинска лекота и свобода.

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Свързано съдържание

Leave a Reply

Свържете се с нас в Messenger