Миналата година поях новите вярващи в църквата. Междувременно трябваше да избера някои хора, които могат да бъдат развивани, и да отделя от времето и енергията си, за да ги подкрепям. Това наистина беше трудно за мен. На първо място не знаех кои хора да обуча въз основа на реалната им ситуация и просто надменно решавах, че не са достатъчно добри. Освен това смятах, че се изисква много умствена енергия. Чувствах, че е наистина тежко. Затова така и не успях да обуча никакви новодошли. Но ако не ги обучех, надзорникът ми можеше да каже, че очаквам твърде много от тях и не обръщам внимание на развиването им или че съм некомпетентна и не мога да ги обуча. Бях в безизходица и не знаех какво да правя. Чувствах, че може би трябва да попитам надзорника си и да я оставя тя да реши. Така, ако нещата не се развиеха добре, отговорността нямаше да е изцяло моя и нямаше да бъда кастрена, ако сгрешах в решението си. Затова, когато се свързах с надзорника си, не казах направо, че ми липсва преценка и съм несигурна, вместо това постоянно говорех за ситуациите и усилията на онези новодошли: еди-кой си има лоша интернет връзка и е трудно да се свържа с него, еди-кой си е зает с работа и еди-кой си не говори много на сбирките… После, уплашена, че тя ще каже, че ограничавам хората, извъртях нещата, като казах: „Но те са активни на сбирките и в стремежа си, затова ще направя всичко по силите си да ги развивам“. Първоначално помислих, че ще ми каже какво да правя, че ще каже, че не си струва да полагам усилия да ги обуча, и така решението ще бъде нейно и аз няма да съм отговорна или няма да се наложи да отделя цялото това време за тях. Но бях изненадана, когато тя не ми даде отговор, а каза строго: „Какво се опитваш да кажеш? Изтощително е да те слушам да говориш с толкова заобикалки. Винаги описваш ситуацията на новодошлите по този начин. Казваш, че имат определени проблеми, затова изглежда, че не си струва да бъдат развивани, а после казваш, че ще положиш всички усилия за тях. Не мога да разбера какво всъщност мислиш“. Бях доста разстроена. Помислих си: „Да не би да казва, че говоря като змия? Змиите никога не се движат по права линия, а само криволичат. Наистина ли съм толкова зле?“. По това време изобщо не познавах себе си, просто подозирах, че тя може да си е изпуснала нервите върху мен. Знаех, че е погрешно да мисля така, че тя не би казала това без никаква причина, че то сигурно отразява реалния ѝ опит с мен. Че сигурно има урок, който да науча от кастренето ѝ, и не мога да видя собствената си поквара, така че за мен е полезно тя да ми я посочи. Затова ѝ казах: „Наистина не виждам проблемите, които описваш, но искам да приема това и да се самоанализирам“.

След това продължих да мисля за казаното от нея и се помолих на Бог да ме води, за да опозная себе си. Припомних си момент от Библията, когато Бог Йехова пита Сатана: „Отде идеш?“. А Сатана каза на Йехова: „От шетане тук-тамѐ по земята и скитане нагоре-надолу по нея“ (Йов 1:7). След това прочетох Божия анализ на отговора на Сатана. Бог казва: „И така, как се чувствате, когато виждате Сатана да отговаря по този начин? (Чувстваме, че Сатана е нелеп, но и коварен.) Можете ли да разберете какво чувствам Аз? Всеки път, когато виждам тези думи на Сатана, изпитвам отвращение, защото Сатана говори, но думите му нямат съдържание. Отговори ли Сатана на Божия въпрос? Не, думите, които Сатана изрече, не бяха отговор, те не казваха нищо. Те не бяха отговор на Божия въпрос. „От шетане тук-тамѐ по земята и скитане нагоре-надолу по нея“. Как разбираш тези думи? Откъде точно идва Сатана? Получихте ли отговор на този въпрос? (Не.) Това е „гениалността“ на хитрите кроежи на Сатана — да не позволи на никого да разбере какво всъщност казва. След като чу тези думи, все още не можеш да разбереш какво е казал, въпреки че е приключил с даването на отговор. И все пак Сатана вярва, че е отговорил напълно. Как се чувстваш тогава? Отвратен? (Да.) Сега започвате да изпитвате отвращение като реакция на тези думи. Думите на Сатана имат една особеност: това, което Сатана казва, те озадачава и не можеш да разбереш източника на думите му. Понякога Сатана има мотиви и говори целенасочено, а понякога, под действието на самата му природа, тези думи се появяват спонтанно и направо излизат от устата на Сатана. Сатана не обмисля дълго тези думи, а ги изрича, без да се замисля. Когато Бог го попита откъде идва, Сатана отговори с няколко двусмислени думи. Чувстваш се много озадачен, защото никога не знаеш откъде точно идва Сатана. Има ли сред вас такива, които говорят така? Що за начин на говорене е това? (Той е двусмислен и не дава категоричен отговор.) Какви думи трябва да използваме, за да опишем този начин на говорене? Той отклонява вниманието и подлъгва. Да предположим, че някой не иска да допусне другите да разберат какво е правил вчера. Питаш го: „Видях те вчера. Къде отиваше?“. Той не ти казва направо къде е бил. Вместо това казва: „Какъв ден беше само! Беше толкова уморителен!“. Отговори ли на въпроса ти? Направи го, но не даде отговора, който ти търсеше. Това е „гениалността“ в изкуството на речта на хората. Никога не можеш да разбереш какво имат предвид, нито да разбереш причината или намерението зад думите им. Не знаеш какво се опитват да избегнат, защото в сърцето си имат своя собствена история — това е коварно. Има ли сред вас хора, които също често говорят по този начин? (Да.) Тогава каква е вашата цел? Дали понякога тя е да защитите собствените си интереси, а друг път — да запазите гордостта, положението и репутацията си, да опазите тайните на личния си живот? Каквато и да е целта, тя е неотделима от вашите интереси, свързана е с вашите интереси. Нима природата на човека не е такава?“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият IV). От Божиите слова видях, че Сатана винаги таи мотиви и номера в думите си и за да прикрие срамните си намерения, се усуква и извърта. Това е озадачаващо и обърква хората. Осъзнах, че имам склонност да говоря с братята и сестрите както Сатана, да увъртам и да обърквам другите. Както, когато ме попитаха колко новодошли подлежат на обучение в църквата, която наблюдавах, и каква е ситуацията им. Можех да отговоря с няколко прости изречения, да опиша колко са и каква е ситуацията им. Но аз не дадох просто ясен отговор. Започнах да говоря за проблемите на новодошлите и посочих някакви причини, така че другите да не помислят, че не съм съсредоточена върху обучението на новодошлите, а че те са проблематични и не си струват. После, след като изредих всички тези извинения, смених тона и в обобщение казах, че трябва да развиваме новодошлите и че ще положа всички усилия за тях. Говорих известно време за това, че са проблемни, после казах, че ще работя с тях. Това не беше ясен отговор и беше толкова змиеподобно, че никой не знаеше какво имам предвид. Бог казва, че причината Сатана да говори по заобиколен начин и винаги да има някакъв мотив и цел, е да защити собствения си интерес. Тогава се запитах каква цел имах наум, като говорех по този начин на братята и сестрите. Като помислих внимателно, видях, че винаги започвах да говоря за проблемите, така че другите да не помислят, че не се съсредоточавам върху развитието на хората, а че по различни причини те не са добри кандидати. След това завършвах, като казвах, че ще се справя с нещата и ще наблюдавам, така че другите да помислят, че нося бреме за развитието на новодошлите и имам положително отношение. Тогава нямаше да кажат, че ограничавам хората и не съм готова да плащам цена. Бях наистина заобиколна и зад това имах ужасни мотиви. И бях непряма, като исках другите да се досещат какво имам предвид и да решават дали онези нови вярващи могат да бъдат развивани, така че за мен изходът да е добър при всички положения. Ако някой проследеше защо не съм ги развила, можех много лесно да обвиня братята и сестрите, като кажа, че те са ми казали да не го правя. Ако новодошлите напредваха, тогава всички щяха да видят, че мога да развивам дори такива хора, щяха да помислят, че съм компетентна и щях да изглеждам добре. Начинът, по който говорех, беше точно както Бог описва думите на Сатана, много змиеподобни, напълно прикриващи собствените ми мотиви и цели, така че да постигна собствените си цели, без другите да знаят какво става. Бях точно като Сатана, невероятно коварна и измамна. Точно както, когато питах надзорника си кои новодошли да развивам, обикалях около въпроса, споменавах куп проблеми на новодошлите, исках тя да реши, така че ако новодошлите не напредваха, вината да не е моя, а вместо това да падне върху нея. Като се замислих за това, осъзнах, че с непрямия ми подход изглеждаше, че търся съвет, но всъщност насочвах другите да решават вместо мен и исках да избегна отговорността. Това беше толкова коварно от моя страна. Ако нормален човек зададе въпрос, той просто иска да научи принципите, за да може да прави нещата по принципен начин и по-добре да развива другите, за да е от полза за работата на църквата. Но аз исках да избегна отговорността, да защитя собствените си интереси, репутация и статус. Как можех да съм толкова заобиколна? Надзорникът ме кастри така, защото винаги бях измамна и никога не се самоанализирах. За Бог това беше отвратително. Като осъзнах това, се помолих и се заклех на Бог, че от този момент нататък, наистина ще мисля за мотивите си, когато говоря, и ще практикувам да съм честна. След това, когато другите ме питаха за новите вярващи, понякога исках отново да започна с техните проблеми, за да изглеждат неспособни и да не съм отговорна. Но когато осъзнавах, че имам грешни мотиви и че отново съм измамна, съзнателно се молех, опълчвах се на себе си и говорех за тях честно и обективно. Но само няколко дни по-късно отново се върнах към старите си навици.

Един ден надзорникът каза, че един нов вярващ, когото бях поила, ходи на сбирките на сестра Алена и е харесал нейното общение. Помислих си, че новодошлият беше надменен, имаше много представи и обичаше светските тенденции. Той не посещаваше редовно моите сбирки и да го поя, беше наистина уморително, затова реших, че ще имам по-малко работа, ако Алена може да го пои. Но аз бях тази, от която се очакваше да го пои, затова, ако просто го прехвърлех на Алена, надзорникът можеше да каже, че съм лукава и искам да се отърва от новите вярващи, които са трудни за поене. Ако надзорникът предложеше да го прехвърля, можех естествено да се отърва от този товар. Затова ѝ зададох малко насочващ въпрос дали този новодошъл предпочита общението на Алена. Тя потвърди. Бързо се възползвах, като казах, че в този случай може би трябва да се съобразим с това, което харесва. Така или иначе, той не посещаваше моите сбирки редовно. Попитах я какво мисли. Очаквах да каже, че той трябва да бъде прехвърлен. Но тя не взе решение веднага. По-късно се почувствах неспокойна и малко виновна, мислейки че отново съм говорила със скрити мотиви. Защо винаги имах тези срамни намерения? Защо просто не можех ясно и прямо да споделя идеите си и да кажа открито, че нямам добро впечатление от него, че носи твърде много грижи и искам да бъде прехвърлен?

След това потърсих думи от Бог, които се отнасят до състоянието ми, и гледах видео с четене на Божиите слова. „Някои хора винаги говорят така, че за другите е трудно да ги разберат. Понякога изреченията им имат начало, но нямат край, а понякога имат край, но нямат начало. Изобщо не можеш да разбереш какво искат да кажат и нищо от това, което казват, няма смисъл за теб, а ако ги помолиш да ти обяснят ясно, няма да го направят. Често използват местоимения в речта си. Например съобщават за нещо и казват: „Този човек — е, той си мислеше това, а после братята и сестрите не бяха много…“. Могат да продължават така с часове и пак да не се изразяват ясно, да заекват и да пелтечат, да не довършват изреченията си, а просто да произнасят отделни думи, които нямат връзка помежду си, които не те правят по-мъдър, след като ги чуеш — дори ставаш тревожен. В действителност те са направили много проучвания и са добре образовани — защо тогава са неспособни да произнесат цяло изречение? Това е проблем на нрава. Те са толкова хитри, че им отнема големи усилия, за да изрекат дори частица от истината. В нищо, което казват антихристите, няма акцент, винаги има начало, но няма край. Те изтърсват половин изречение, след което сдъвкват другата половина и винаги опипват почвата, защото не искат да разбереш какво имат предвид, а да гадаеш. Ако ти кажат директно, ще разбереш какво казват и ще ги прозреш, нали? Те не искат това. А какво искат? Искат да гадаеш сам и с удоволствие ще те оставят да вярваш, че това, което гадаеш, е вярно — в този случай те не са го казали, така че не носят никаква отговорност. Освен това какво печелят, когато им кажеш предположението си за вложения от тях смисъл? Твоето предположение е точно това, което искат да чуят, и им разкрива твоите идеи и възгледи по въпроса. Оттук нататък те ще говорят избирателно, ще се съобразяват какво да кажат и какво да не кажат, и как да го кажат, а след това ще предприемат следващата стъпка от плана си. Всяко изречение завършва с капан и докато ги слушаш, ако продължаваш да довършваш изреченията им, напълно ще си попаднал в капана им. Уморително ли е за тях винаги да говорят така? Техният нрав е нечестив — те не се чувстват уморени. Това е напълно естествено за тях. Защо искат да ти заложат тези капани? Защото не могат да разберат ясно твоите възгледи и се страхуват, че ще ги прозреш. Едновременно с това, докато се опитват да ти попречат да ги разбереш, те правят опити да те разберат. Искат да изтръгнат от теб твоите възгледи, идеи и методи. Ако успеят, значи капаните им са проработили. Някои хора печелят време, като често казват „хм“ и „еха“. Те не изразяват конкретна гледна точка. Други се измъкват, като казват „добре“ и „ами…“, като прикриват това, което мислят наистина и го използват вместо това, което всъщност искат да кажат. Във всяко тяхно изречение има много паразитни функционални думи, наречия и спомагателни глаголи. Ако трябваше да запишете и напишете думите им, щяхте да установите, че нито една от тях не разкрива възгледите или отношението им по въпроса. Всичките им думи съдържат скрити капани, изкушения и примамки. Какъв е този нрав? (Нечестив.) Много нечестив! Има ли някаква измама в това? Тези капани, изкушения и уловки, които залагат, се наричат измама. Това е обща характеристика на хората с нечестивата същност на антихристите. Как се проявява тази обща характеристика? Те съобщават добрите новини, но не и лошите, говорят само с приятни думи или припряно, частично скриват истинското значение, говорят объркано, неясно и думите им съдържат изкушения. Всички тези неща са капани и всички те са средства за измама“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Седма точка: те са нечестиви, коварни и измамни (Втора част)). Бог ни казва, че антихристите никога не говорят прямо и че думите им са двусмислени, че винаги опипват почвата, за да уловят другите, да постигнат личните си цели, без сами да поемат никаква отговорност. Точно както Сатана казва на Ева, че няма непременно да умре, ако изяде този плод. Думите на Сатана са пълни с изпитания и изкушение. Не разкриват пряко целите му, но водят другите към грях, без той да носи отговорност. Както е казал Бог: „Във всеки човек има сатанински нрав; всяко едно сърце съдържа безброй отрови, с които Сатана изкушава Бог и примамва хората. Понякога говоренето им е проникнато от гласа и тона на Сатана и намерението да изкушават и примамват. Идеите и мислите на човека са пълни с отровите на Сатана и излъчват неговото зловоние. Понякога видът или действия му носят същото зловоние на изкушение и съблазън“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Избирането на верния път е най-преломната част от вярата в Бог). И аз бях така, винаги говорех заобиколно, изпитвах и изкушавах със своите противни мотиви. Когато надзорникът спомена, че нов вярващ, за когото имах някои идеи, е отишъл на друга сбирка, не исках да отделям от времето и енергията си да го подкрепям и исках да използвам тази възможност да се отърва от него. Но не исках надзорникът да знае, че го ограничавам и отхвърлям. За да поддържам образа си на отговорна и любяща към новодошлите, ѝ направих едно проучвателно предложение да вземем предвид чувствата му и да направим това, което иска, в опит да я насоча да предложи прехвърлянето му към другите сбирки, а аз да постигна своите цели. Начинът, по който говорех, беше точно, както Бог описва: „Ако трябваше да запишете и напишете думите им, щяхте да установите, че нито една от тях не разкрива възгледите или отношението им по въпроса. Всичките им думи съдържат скрити капани, изкушения и примамки. Какъв е този нрав? (Нечестив.) Много нечестив!“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Седма точка: те са нечестиви, коварни и измамни (Втора част)). В тези ситуации от устата ми не излизаше и една честна дума, но всички онези изкушаващи неща излизаха направо. Видях, че наистина имам зла природа. Предпочитах да увъртам, да не позволявам на хората да видят истинското ми лице. Мислех си, че ще е глупаво да кажа някои неща директно, че сама ще си навредя и само идиотите правят така. Бърках това да съм измамна с това да съм умна и мислех, че съм умела, че имам глава на раменете и че винаги съм една стъпка напред, така че личните ми интереси да не пострадат. Бях направила измамността личен житейски принцип и напълно пренебрегнах положителните неща, които Бог ни казва за това да сме честни хора и да сме прозрачни в думите и делата си. Чувствах, че така щях да съм в неизгодно положение. Бях твърде хитра и виждах нещата изкривено, възприемах сатанински житейски правила като мои лични стандарти, винаги бях хлъзгава и готова да измамя и да играя игри. Това осъзнаване някак ме уплаши, като видях колко лукава и зла съм. Видях, че Сатана наистина ме е покварил и нямах човешко подобие. Помня, че веднъж харесах много една дизайнерска чанта, която леля ми си беше купила. Не исках да похарча толкова много за нея, а ме беше срам да я помоля, затова казах, преструвайки се на много мила: „Погледни тази чанта, която дори не използваш, колко жалко! Вече имаш чанти на тази марка, защо си купила и нея?“. Престорих гласа си пред леля ми, за да си помисли, че съм загрижена и не искам да си пилее парите, но това, което наистина имах предвид беше, че тя не ползва чантата, затова просто я похабява. Отговорът ѝ беше: „Купих я, защото изглеждаше красива и беше намалена. Харесвам чантите на тази марка, но ти може да я вземеш“. Само с няколко думи я накарах да ми предложи чантата. Винаги бях такава. Не казвах направо какво искам, а карах другите да предполагат и да ми го предлагат. Като си припомням това, просто не знам как можех да съм толкова измамна. Наистина ми се искаше да мога да върна времето и никога да не бях казвала толкова отвратителни неща. В този момент осъзнах, че несъмнено проявявам начина, по който говорят и действат антихристите, и злия им нрав, както го описва Бог. През всички тези години бях такава. Понякога, без наистина да мисля за това, от устата ми просто излизаше нещо измамно. Наистина имах зъл нрав на антихрист. Щеше да е истински опасно, ако не се заемех с него и не го променях.

Прочетох друг откъс от Божиите слова. „Фактът, че Бог изисква от хората да бъдат честни, доказва, че Той наистина ненавижда и мрази измамниците. Божията неприязън към измамниците е неприязън към начина им на действие, към нрава, намеренията и средствата им за измама. Бог мрази всичко това. Ако измамниците са способни да приемат истината, да признаят измамния си нрав и ако са готови да приемат Божието спасение, тогава и те имат надежда да бъдат спасени, защото Бог, както и истината, се отнася еднакво към всички хора. И така, ако искаме да станем богоугодни хора, първото нещо, което трябва да направим, е да променим принципите си на поведение. Вече не можем да живеем според сатанинските философии и не можем да живеем с лъжи и измами. Трябва да се отървем от всички лъжи и да станем честни хора. Тогава ще се промени Божието отношение към нас. В миналото хората все разчитаха на лъжи, преструвки и измами, докато живееха сред другите, и основаваха съществуването си, живота си и поведението си на сатанински философии. Бог ненавиждаше това. Ако говориш откровено, казваш истината и си честен, ще бъдеш оклеветен, заклеймен и отхвърлен от невярващите. Затова следваш светските тенденции и живееш според сатанинските философии. Ставаш все по-измамен и все по-изкусен в лъжите. Научаваш се и да използваш коварни средства, за да постигнеш целите си и да се защитиш. Все повече се издигаш в света на Сатана, а в резултат на това затъваш все по-дълбоко в греха, докато не стигнеш дотам, че не можеш да се измъкнеш. В Божия дом нещата стоят точно обратното. Колкото повече лъжеш и си играеш на измами, толкова повече Божиите избраници ще се отвращават от теб и ще те отхвърлят. Ако отказваш да се покаеш и продължаваш да се вкопчваш в сатанинските философии и логика, ако използваш хитрости и заплетени интриги, за да се прикриваш и маскираш, тогава е много вероятно да бъдеш разкрит и отстранен, защото Бог мрази измамните хора. Само честните хора могат да преуспяват в Божия дом, а измамниците накрая ще бъдат изоставени и отстранени. Всичко това е предопределено от Бог. Само честните хора могат да получат дял в небесното царство. Никога няма да си способен да получиш делото на Светия Дух и Божието одобрение, ако не се опитваш да бъдеш честен човек, ако не преживяваш и не практикуваш в посока на стремеж към истината, ако не разобличаваш собствената си грозота и ако не се разкриваш“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Най-основната практика да бъдеш честен човек). Божиите слова ме научиха, че Бог харесва честните хора и не харесва измамните. Само честните хора могат да придобият спасението Му, а измамните ще бъдат разобличени и отстранени. През годините ми на вяра съм видяла, че сред онези, които бяха премахнати от църквата, някои винаги се снишаваха и бяха нечестни в дълга си, а някои бяха все фалшиви в усилие да поддържат името и статуса си, винаги се превъзнасяха и свидетелстваха за себе си. За да постигнат своите цели, бяха уклончиви и коварни и някои хора временно се подвеждаха от тях. Но Бог вижда всичко, затова Той подготвя ситуации, за да ги разобличи. Когато развивах и поях новите вярващи, намирах всякакви извинения, за да играя игри и да съм измамна, да прикрия покварата си и грешките си, и не се стремях да се променя, което водеше до още и още прегрешения. Това можеше да доведе само до отстраняването ми от Бог. И гледах онези братя и сестри, които бяха обикновени и честни. Имаше много неща, които не разбираха в дълга си и недоглеждаха, но те не играеха номера, за да свалят отговорността от себе си и да защитят статуса си, и не мислеха как нещата ще повлияят върху техните интереси. Те обмисляха как да научат истината и принципите, за да изпълняват дълга си добре, и в резултат придобиваха Божието просветление и насока. Може да имаха средни заложби, дори да бяха малко невежи или да имаха проблеми с дълга си, но Бог щеше все пак да ги води и да им помага постепенно да научат истините принципи, да преживяват Божието водачество и да растат в живота ден след ден. Тогава осъзнах, че да съм честна и да позволявам на хората да ме виждат ясно, не е лошо. Може да е малко неудобно в даден момент, но щях да се почувствам добре от това и Бог го харесва. Освен това братята и сестрите никога не ме гледат отвисоко, когато истински разкривам проблемите си. Те ми помагат с тях и ме водят да навляза в истините принципи, и този вид практика няма да навреди на дълга ми. Божието царско евангелие сега се разраства толкова бързо и имаме нужда от много нови вярващи, които да го разпространяват с нас. Не бях развивала никакви нови вярващи, затова не работех ли като слуга на Сатана, пречещ и прекъсващ работата на църквата? Бях работила срещу Бог! Бог казва: „Колкото повече лъжеш и си играеш на измами, толкова повече Божиите избраници ще се отвращават от теб и ще те отхвърлят. Ако отказваш да се покаеш и продължаваш да се вкопчваш в сатанинските философии и логика, ако използваш хитрости и заплетени интриги, за да се прикриваш и маскираш, тогава е много вероятно да бъдеш разкрит и отстранен, защото Бог мрази измамните хора. Само честните хора могат да преуспяват в Божия дом, а измамниците накрая ще бъдат изоставени и отстранени. Всичко това е предопределено от Бог“. Божиите слова са толкова ясни. Какъвто и път да избере човек, човекът, когото се стреми да бъде, е пряко свързан със съдбата му. Бог подготвя всички тези големи и малки ситуации, но аз просто се лутах през тях, без да търся истината или да се самоанализирам, просто живеех според сатанинската си природа. Не навлязох дори в най-основната истина да съм честен човек или да направя някакви промени в живот нрава си. Останах измамен човек, който принадлежи на Сатана. Как можех да бъда спасена тогава? Да живееш като честен човек, е единственият правилен път.

Продължих да търся истината за това и после и открих повече яснота за пътя, по който да стана честен човек. Божиите слова гласят: „С какви намерения мамят хората? Каква цел се опитват да постигнат? Без изключение те го правят, за да постигнат слава, печалба и статус — накратко, това е в името на собствените им интереси. И какво стои в основата на преследването на личния интерес? Убеждението на хората, че собствените им интереси са по-важни от всичко останало. Те се впускат в измами, за да се облагодетелстват, и така се разкрива измамният им нрав. Как трябва да се реши този проблем? Най-напред трябва да прозрете и да знаете какво са интересите, какво точно носят на хората и какви са последствията от стремежа към тях. Ако не можете да разберете това, никак няма да е лесно да се отречете от тях. Когато хората не разбират истината, за тях няма нищо по-трудно от това да се отрекат от собствените си интереси. Това е така, защото техните житейски философии са: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ и „Човекът умира за богатство, както птиците — за храна“. Очевидно хората живеят за собствените си интереси. Те мислят, че без свои собствени интереси — в случай че ги загубят — няма да успеят да оцелеят. Сякаш оцеляването им е неотделимо от личните им интереси. Затова повечето хора не виждат нищо друго, освен собствените си интереси. Те поставят личните си интереси по-високо от всичко останало, живеят за тях и да ги накараш да се откажат от тях е все едно да поискаш да се откажат от собствения си живот. В такъв случай какво трябва да се направи при тези обстоятелства? Хората трябва да приемат истината. Едва когато я разберат, могат да прозрат същността на собствените си интереси. Едва тогава могат да започнат да се отказват от тях и да им се опълчват, и да са в състояние да понесат болката на отказа от това, което толкова много обичат. И когато можеш да направиш това и да се отречеш от собствените си интереси, ще се чувстваш по-спокоен и по-умиротворен в сърцето си и така ще си победил плътта. Ако се вкопчваш в интересите си и отказваш да ги загърбиш и ако изобщо не приемаш истината, в сърцето си може да си кажеш: „Какво лошо има в това да се опитвам да се облагодетелствам и да откажа да понасям загуби? Бог не ме е наказал, а какво могат да ми сторят хората?“. Никой нищо не може да ти направи, но с тази вяра в Бог накрая няма да успееш да придобиеш истината и живота. Това ще е огромна загуба за теб — няма да успееш да постигнеш спасение. Има ли нещо, за което си струва да съжаляваш повече? В крайна сметка това е резултатът от преследването на лични интереси. Ако хората се стремят само към слава, печалба и статус — ако преследват само личните си интереси — те никога няма да придобият истината и живота и в крайна сметка те самите ще понесат загуба. Бог спасява хората, които се стремят към истината. Ако не приемаш истината и ако не си способен да размишляваш над собствения си покварен нрав и да го опознаеш, няма да се покаеш истински и няма да навлезеш в живота. Приемането на истината и себепознанието е пътят към израстване в живота и към постигане на спасение, това е шансът ти да дойдеш пред Бог, за да приемеш Неговата внимателна проверка, правосъдие и наказание и да придобиеш истината и живота. Ако се откажеш от стремежа към истината в името на славата, печалбата, статуса и личните си интереси, това е равносилно на отказ от възможността да приемеш Божието правосъдие и наказание и да постигнеш спасение. Избираш славата, печалбата, статуса и личните си интереси, но се отказваш от истината и губиш живота и шанса си за спасение. Кое е по-важно? Не е ли глупаво да избереш личните си интереси и да се откажеш от истината? Казано на народен език, това означава да дадеш кон за кокошка. Славата, печалбата, статусът, парите и интересите са все временни неща, всичко това е ефимерно, докато истината и животът са вечни и неизменни. Ако хората променят покварения си нрав, който ги тласка да се стремят към слава, печалба и статус, тогава имат надежда да постигнат спасение. Освен това истините, които хората придобиват, са вечни. Нито Сатана, нито някой друг може да отнеме тези истини от хората. Отказваш се от интересите си, но това, което придобиваш, е истината и спасението. Тези постижения са твои и ги придобиваш за себе си. Ако хората изберат да практикуват истината, макар и да са изгубили интересите си, те придобиват Божието спасение и вечния живот. Тези хора са най-умни. Ако хората се откажат от истината в името на интересите си, те губят живота и Божието спасение. Това са най-глупавите хора. Невероятно показателно е какво избира човек — своите интереси или истината. Хората, които обичат истината, ще изберат нея и ще изберат да се подчинят на Бог и да Го следват. Те по-скоро ще изоставят собствените си интереси, за да се стремят към истината. Независимо колко трябва да страдат, те са решени да останат непоколебими в своето свидетелство, за да удовлетворят Бог. Това е основният път за практикуване на истината и за навлизане в истината реалност“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Познаването на нрава е основата за неговата промяна). „Често зад лъжите на хората стоят намерения, но зад някои лъжи няма никакво намерение и те не са умишлено планирани. Вместо това си излизат съвсем естествено. Човек може да преодолее лесно такива лъжи. Трудно е обаче да преодолее лъжите, зад които стоят намерения. Това е така, защото тези намерения са породени от природата на човека и представляват измамата на Сатана. Това са намерения, които хората избират съзнателно. Ако някой не обича истината, той няма да може да се опълчи на плътта — затова трябва да се моли на Бог и да се уповава на Него, както и да търси истината, за да разреши проблема. Но лъжата не можеш да преодолееш напълно от раз. От време на време ще има рецидиви, дори многократни рецидиви. Това е нормална ситуация и щом преодолявате всяка лъжа, която изричате, и продължавате да го правите, ще дойде ден, в който ще сте преодолели всичко това. Преодоляването на лъжата е продължителна война: когато изникне една лъжа, самоанализирайте се и след това се помолете на Бог. Когато се появи друга, самоанализирайте се и отново се помолете на Бог. Колкото повече се молиш на Бог, толкова повече ще мразиш покварения си нрав и ще копнееш да практикуваш истината и да я изживееш. Така ще имате силата да се откажете от лъжите. След известно време на подобно преживяване и практикуване ще сте способни да видите, че лъжите ви са станали много по-малко, че живеете с много по-голяма лекота и вече няма да има нужда да лъжете или да прикривате лъжите си. Възможно е да не говорите много всеки ден, но всяко изречение ще идва от сърцето ви и ще бъде истинско, с много малко лъжи. Как ще се чувствате, когато живеете така? Няма ли да се чувствате свободни и волни? Поквареният ви нрав няма да ви възпира, няма да сте обвързани от него и най-малкото ще започнете да виждате резултатите от това да сте честни хора. Разбира се, когато се сблъскате с особени обстоятелства, понякога може да си позволите малка лъжа. Може да има моменти, в които се сблъсквате с някаква опасност или неприятност, или да искате да защитите сигурността си, и тогава няма как да не излъжете. Все пак трябва да размислите върху това, да го разберете и да разрешите проблема. Трябва да се помолите на Бог и да кажете: „В мен все още има лъжа и измама. Нека Бог ме спаси веднъж завинаги от моя покварен нрав“. Когато човек съзнателно проявява мъдрост, това не се счита за разкриване на поквара. Именно това трябва да преживее човек, за да бъде честен. По този начин лъжите ти ще стават все по-малко. Днес изричаш десет лъжи, утре може да кажеш девет, вдругиден осем. След това ще изречеш само две или три. Ще казваш истината все по-често, а практикуването на това да си честен човек ще се доближава все повече до Божиите намерения, до Неговите изисквания и критерии — колко хубаво ще бъде това! За да практикувате да бъдете честни, трябва да имате път и цел. Първо, разрешете проблема с лъжата. Трябва да знаете същността зад това, че изричате тези лъжи. Трябва също така да анализирате какви намерения и мотиви ви подтикват да говорите тези лъжи, защо имате такива намерения и каква е тяхната същност. Когато изясните всички тези въпроси, ще сте прозрели напълно проблема с лъжата, и когато нещо ви сполети, ще имате принципи на практикуване. Ако продължиш да практикуваш и преживяваш така, тогава със сигурност ще постигнеш резултати. Един ден ще си кажеш: „Лесно е да си честен. Толкова уморително е да лъжеш! Не искам повече да бъда измамен човек, който винаги трябва да мисли какви лъжи да изрече и как да ги прикрие. Това е все едно да си човек с психично заболяване, който си противоречи, когато говори — някой, който не заслужава да бъде наречен „човек“! Подобен живот е толкова уморителен и не искам повече да живея така!“. В този момент ще имаш надежда, че ще бъдеш истински честен човек, и ще докажеш, че си започнал да постигаш напредък в това отношение. Това е пробив. Разбира се, след като започнат да практикуват, някои от вас може да се засрамят, когато изрекат честни думи и се разкрият. Лицето ви ще се зачерви, ще се почувствате засрамени и ще се опасявате, че другите ще ви се смеят. Какво трябва да направите тогава? Все пак трябва да се молите на Бог и да Го помолите да ви даде сила. Казваш: „О, Боже, искам да бъда честен човек, но се страхувам, че хората ще ми се смеят, когато говоря истината. Моля Те да ме спасиш от робството на сатанинския ми нрав. Позволи ми да живея според Твоите слова и да бъда свободен и волен“. Когато се молиш по този начин, в сърцето ти ще има все повече светлина и ще си кажеш: „Хубаво е да практикувам това. Днес практикувах истината. Най-накрая поне веднъж бях честен“. Когато се молиш така, Бог ще те просветли. Той ще върши делото Си в сърцето ти и ще те трогне, като ти позволи да оцениш какво е чувството да бъдеш честен човек. Ето как трябва да се практикува истината. В самото начало няма да имате път, но чрез търсенето на истината ще го намерите. Когато хората започнат да търсят истината, не е задължително да имат вяра. За хората е трудно да нямат път, но щом разберат истината и имат път за практикуване, сърцата им намират наслада в това. Ако са способни да практикуват истината и да действат според принципите, сърцата им ще намерят утеха и те ще получат свобода и волност“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Най-основната практика да бъдеш честен човек). След като прочетох Божиите слова, можaх да видя, че за да сме честни, трябва да се откажем от личните интереси. Това е толкова важно. Целта зад лъжата е да защитим своите лични интереси и да постигнем целите си, и когато хората се стремят към такива неща, контролирани от сатанинския си нрав, те лъжат и играят номера. Затова е критично важно да се откажем от личните си интереси, което ще улесни преодоляването на измамността ни. Също така е важно да се самоанализираме често и съзнателно да практикуваме да казваме истината и да сме честни, да позволяваме на Бог да преглежда всяка наша дума и действие. Когато искаме да сме измамни в това, което казваме и правим, трябва да се запитаме какво се опитваме да постигнем и ако е нещо измамно или се проявява нещо нечестиво, трябва да се молим на Бог и да се извърнем незабавно, да се научим да се разкриваме пред другите, да излагаме мислите си, мненията, покварата и грешките си и да търсим истината, за да ги преодолеем. Това е единственият начин, по който измамният, нечестив сатанински нрав може постепенно да се промени. След това се разкрих пред надзорника ми за моите възгледи за новодошлите, признах скритите си мотиви и ѝ се извиних. Наистина бях изненадана, че тя не гледаше пренебрежително на мен, а вместо това обсъди някои проблеми в дълга ни с мен. Почувствах се толкова добре, след като направих това. Спрях да съм толкова потайна и най-накрая изпитах покой. Не съм напълно освободена от моя измамен, нечестив сатанински нрав, но имам вярата и волята да съм честен човек, който носи радост на Бог, да се съсредоточавам върху това да съм честна и да приемам внимателната проверка на Бог във всяко нещо, което правя в живота си.