Събота, 3 декември 2022 г., Лек дъжд

Днес, докато организирах работния лист, случайно открих неправилно разпределен клип, при който работата по продуцирането бе възложена два пъти. Бях много изненадана. След внимателна проверка осъзнах, че това се дължи на факта, че преди продукцията бях забравила да проверя протоколите. Спомних си, че вече два пъти бях допускала тази грешка, защото не бях проверила протоколите. Тогава водачката ме разкритикува, че не съм била старателна, и обобщи причините за грешките, като ми каза да избягвам да правя същата грешка в бъдеще. Не очаквах и този път да направя същата грешка. Чувствах се безкрайно слаба. „Само от няколко дни съм надзорник, а отново съм допуснала такава елементарна грешка. Ако водачката разбере, колко ще се разочарова от мен! Ако тя отново ме кастри и критикува, как ще мога да държа главата си изправена?“. Спомних си също, че преди няколко дни сестра Син Дзин от нашата група беше освободена, тъй като винаги изпълняваше дълга си нехайно. Тогава аз дори разговарях с нея и разобличих природата на нехайството в дълга ѝ и последиците от това. Но сега и аз допуснах такава дребна грешка заради моето нехайство. Ако братята и сестрите знаеха, определено щяха да кажат, че проповядвам добре думите и доктрините, но изпълнявам дълга си нехайно и нямам истина реалност, което ме прави неподходяща за надзорник. Колкото повече мислех за това, толкова по-неудобно се чувствах и съжалявах, че не съм проверила внимателно тогава. Беше ми твърде неудобно да призная грешката си пред всички, затова изтрих предишния протокол за продуциране. В този момент в съзнанието ми проблесна една фраза от Божието слово: „Тайните думи и дела на човека остават винаги пред престола на Моя съд“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Делото на разпространяването на Евангелието е също делото на спасяването на човека). Усетих страх и трепет в сърцето си: Бог проучва внимателно най-съкровената същност на човека. Въпреки че мога да скрия това от хората, не мога да измамя Бог. Ако прибягна до измама, Бог ще го види ясно и ще ме заклейми. Бях много уплашена и бързо възстанових изтрития протокол. Да гледам този протокол, беше като да видя петно, което не може да бъде изтрито. Но наистина нямах смелостта да призная грешката си пред водачката. Мислех си, че ако не кажа нищо, никой няма да разбере, затова бързо затворих работния график.

През нощта се мятах и въртях в леглото, не можех да заспя, чувствах се неспокойна. Явно бях допуснала грешка, която доведе до загуби в работата, но се преструвах, че не знам за нея и не възнамерявах да кажа на водачката за този проблем. Бях нагло измамна! По-късно прочетох това в Божието слово: „Бог не довежда до съвършенство онези, които са измамни. Ако сърцето ти не е честно — ако не си честен човек — няма да бъдеш придобит от Бог. По същия начин и ти няма да придобиеш истината, а също така няма да си способен да придобиеш Бог. Какво означава да не придобиеш Бог? Ако не придобиеш Бог и не си разбрал истината, тогава няма да познаваш Бог и затова няма да има начин да съответстваш на Бог, а в такъв случай ти си враг на Бог. Ако не съответстваш на Бог, Бог не е твоят Бог, а ако Бог не е твоят Бог, ти не можеш да бъдеш спасен. Ако не се стремиш да постигнеш спасение, защо тогава вярваш в Бог? Ако не можеш да постигнеш спасение, ти завинаги ще бъдеш непримирим враг на Бог и краят ти ще бъде определен. Затова, ако хората искат да бъдат спасени, те трябва да започнат с това да бъдат честни. В крайна сметка тези, които са придобити от Бог, са белязани със знак. Знаете ли какъв е той? В Откровение, в Библията е казано: „И в устата им няма лъжа; те са непорочни“ (Откровение 14:5). Кои са „те“? Те са онези, които са спасени, доведени до съвършенство и придобити от Бог. Как Бог описва тези хора? Какви са характеристиките и проявите на тяхното поведение? Те са непорочни. Те не изричат лъжи. Вероятно всички разбирате и схващате какво означава да не изричаш лъжи: означава да бъдеш честен“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Шест показателя за израстване в живота). „Всеки човек има измамен нрав. Единствената разлика е само в степента на измамността. Макар че може да откриваш сърцето си и да разговаряш за проблемите си на събирания, означава ли това, че нямаш измамен нрав? Не означава, ти също имаш такъв нрав. Защо казвам това? Ето един пример: може би ще си способен да проявиш откровеност в общението за неща, които не засягат гордостта или суетата ти, за неща, които не са срамни, и неща, за които няма да бъдеш кастрен, но ако си направил нещо, което нарушава истините принципи, от което всеки би се отвратил и възмутил, щеше ли да си способен да общуваш открито за него на събиранията? А ако си направил нещо неизразимо, щеше да ти е още по-трудно да проявиш откровеност и да разкриеш истината за него. Ако някой го разгледа или се опита да ти припише вината за него, щеше да използваш всички средства, с които разполагаш, за да го скриеш, и щеше да се ужасиш, че този въпрос може да бъде разобличен. Винаги щеше да се опитваш да го прикриеш и да очакваш да ти се размине. Не е ли това измамен нрав? Може би вярваш, че ако не го кажеш на глас, никой няма да знае за него и че дори Бог няма да има възможност да ти направи нещо. Това е погрешно! Бог проучва внимателно най-съкровените кътчета на сърцата на хората. Ако не можеш да го възприемеш, значи изобщо не познаваш Бог. Измамните хора не просто мамят другите — те дори се осмеляват да се опитват да измамят Бог и да използват измамни средства, за да Му се противопоставят. Могат ли такива хора да постигнат Божието спасение? Божият нрав е праведен и свят, а измамните хора са онова, което Той ненавижда най-много. Затова за измамните хора е най-трудно да постигнат спасение. Хората с измамна природа са тези, които лъжат най-много. Те ще излъжат дори Бог, ще се опитат да Го измамят и упорито отказват да се покаят. Това означава, че те не могат да постигнат Божието спасение“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само познаването на шестте вида покварен нрав е истинско себепознание). Като сравних Божиите слова с моите мисли и действия, след като допуснах грешката, разбрах, че разкривах измамен нрав. Факт бе, че изпълнявах дълга си нехайно, което доведе до повтаряне на работата и прахосване на човешки и материални ресурси. Трябваше да бъда честен човек, да призная честно грешката си пред водачката и да поема отговорност. Но се страхувах, че водачката и братята и сестрите ще ме гледат отвисоко, затова прибягнах до прикриване на грешката си; изтрих предишния протокол за продуциране, като мислех, че по този начин никой няма да открие проблема. Въпреки че по-късно възстанових протокола, все още не исках да призная грешката си, с надеждата да остане незабелязана. Стига никой да не я откриеше по-късно, въпросът можеше да остане неразрешен. Ако все пак някой разбереше за нея по-късно, можех да кажа, че тогава съм я забелязала, но съм забравила да я спомена, а не че умишлено съм я скрила. По този начин можех да прикрия грешката си, без да изглежда, че лъжа. Бях толкова измамна! Божията същност е свята; Той харесва честните хора, а се отвращава от измамниците. Въпреки че знаех, че Бог проучва внимателно всичко, аз все пак прибегнах до измама и хитрост. Действията ми отвращаваха Бог. Ако не се покаех и не се превърнех в честен човек, колкото и да се жертвах външно, в крайна сметка нямаше да бъда спасена. Да призная грешката си пред водачката обаче, беше толкова унизително. Страхувах се, че тя ще се разочарова от мен и ще ме скастри, и ми липсваше смелост да говоря. Чувствах противоречие и болка в сърцето си.

Понеделник, 5 декември 2022 г., облачно

Изминаха два дни, а аз все още нямам смелост да кажа на водачката. През тези два дни отчаяно исках да изтрия тази случка от паметта си; тогава нямаше да ми се налага да признавам грешката си и да се изправям пред срама. Потопила съм се изцяло в работата си, което временно ми помага да забравя за тази случка. Но когато се поспра дори за миг, не мога да не се сетя отново за нея. Тази грешка ме преследва като кошмар. Независимо дали се храня, чистя или се разхождам, мисълта за нея кара сърцето ми да изтръпва от болка. Сякаш в главата ми има глас, който постоянно ме обвинява: „Ти не си честен човек, не можеш да бъдеш спасена“. През нощта също не мога да спя спокойно и сърцето ми се измъчва. Мисля си за Божиите слова: „Накратко, да си честен означава да си чист в действията и думите си и да не мамиш нито Бог, нито хората. Това, което казвам, е много просто, но за вас това е двойна трудност. Много хора биха предпочели да бъдат осъдени да отидат в ада, отколкото да говорят и постъпват честно. Нищо чудно, че имам подготвено друго отношение за онези, които са нечестни“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Три увещания). Когато преди четях тези Божии слова, не ги разбирах напълно. Мислех си: „Наистина ли е толкова трудно да бъдеш честен човек? Бог ясно казва, че ако не станем честни хора, не можем да бъдем спасени. Щом като знам какви ще са последствията, за да бъда спасена и да вляза в небесното царство, трябва да говоря и да действам честно според Божиите слова, независимо какви страдания понасям. Това не би трябвало да е трудно! Освен това по природа имам открит характер, бързо изказвам мнението си, така че не би трябвало да ми е трудно да бъда честна и да казвам истината“. Но в разкриването на фактите, осъзнах, че да бъдеш честен човек, не е толкова просто, колкото си мислех. Дори нямам смелостта да призная собствената си грешка. За да запазя гордостта и статуса си, дори прибягнах до трикове, за да прикрия факта. Макар да знам ясно, че не мога да бъда спасена, без да съм честна, пак не искам да призная грешката си. Не съм ли типът човек, описван от Бог, който предпочита да бъде осъден на ад, вместо да говори честно? Мисля си за това как вярвам в Бог повече от десет години, но все още не мога да бъда честен човек дори по този малък въпрос, нито пък мога да призная истината за грешката си. Не притежавам и най-малката истина реалност! Чувствам се много обезсърчена и разочарована от себе си. Винаги заявявам, че искам да практикувам истината, но когато се сблъскам с нещо, което засяга моята гордост и статус, съзнателно не я практикувам. В лошо настроение съм и не искам да говоря с братята и сестрите; Винаги чувствам, че не практикувам истината и не съм честен човек, затова нямам очи да ги погледна. Вечер, преди да заспя, със сълзи на очи се моля на Бог, изливайки болката от сърцето си: „Боже, виждам колко съм жалка. Не мога дори да практикувам истината по отношение на нещо толкова малко; Не мога да изрека дори едно вярно твърдение или да призная грешка. Дълбоко съм покварена от Сатана! Боже, много съм обезсърчена. Не искам да живея по този начин; моля Те, спаси ме“.

Понеделник, 12 декември 2022 г., Облачно, Прояснява се

Първоначално исках да призная грешката си пред водачката, но когато дойде време да говоря, все още се чувствах доста притеснена. Не можех да не се зачудя: защо ми е толкова трудно да призная грешката си и да кажа истината? Какво всъщност ми пречи да бъда честна? Споделих състоянието си със сестра Ли Тонг и тя ми изпрати откъс от Божието слово, който най-накрая ми даде известно разбиране по въпроса. Всемогъщият Бог казва: „Ако имате воля, когато правите нещо, можете да го направите добре с един тласък, но един-единствен случай на казване на истината без лъжа не ви прави честен човек веднъж завинаги. Да бъдеш честен човек означава да промениш нрава си, а за това са необходими десет или двадесет години опит. Трябва да се отървеш от измамния си нрав на лъжи и двуличие, преди да можеш да покриеш основния стандарт за това да бъдеш честен човек. Нима това не е трудно за всички? Това е огромно предизвикателство. Сега Бог иска да усъвършенства и да придобие група от хора и всички, които се стремят към истината, трябва да приемат съд и наказание, изпитания и облагородяване, като целта е да се премахне измамният им нрав и те да се превърнат в честни хора, които се покоряват на Бог. Това не е нещо, което може да се постигне с един тласък. То изисква истинска вяра и човек трябва да понесе много изпитания и да премине през много облагородяване, преди да го постигне. Ако сега Бог поиска от теб да бъдеш честен човек и да кажеш истината, нещо, което е свързано с фактите, с твоето бъдеще и съдба, чиито последици може да не са в твоя полза, с това, че другите вече няма да имат добро мнение за теб, а ти самият чувстваш, че репутацията ти е унищожена — при тези обстоятелства би ли могъл да бъдеш откровен и да кажеш истината? Можеш ли все пак да си честен? Това е най-трудното нещо, много по-трудно от това да се откажеш от живота си. Можеш да си кажеш: „Няма как да стане да кажа истината. По-скоро ще умра за Бог, отколкото да кажа истината. Изобщо не искам да бъда честен човек. Предпочитам да умра, отколкото всички да ме гледат отвисоко и да мислят, че съм обикновен човек“. Какво излиза, че хората ценят най-много? Това, което хората ценят най-много, са техният статус и репутация — неща, които се контролират от техния сатанински нрав. Животът е второстепенен. Ако ситуацията ги принуждава, те биха събрали сили да дадат живота си, но от статуса и репутацията няма да се откажат лесно. За хората, които вярват в Бог, да отдадат живота си не е от първостепенно значение. Бог изисква от хората да приемат истината и да бъдат истински честни хора, които казват всичко, което е в сърцата им, като се разкриват и се разголват пред всички. Лесно ли е да се направи това? (Не, не е.) Всъщност Бог не иска от теб да се откажеш от живота си. Нима животът ти не ти е даден от Бог? Каква полза би имал Бог от твоя живот? Бог не го иска. Той иска от теб да говориш честно, да кажеш кой си и какво мислиш в сърцето си. Можеш ли да кажеш тези неща? Тук задачата става трудна и може да си кажеш: „Накарай ме да работя усилено и ще имам сили да го направя. Накарай ме да пожертвам цялото си имущество и ще мога да го направя. Лесно бих могъл да изоставя родителите и децата си, брака и кариерата си. Но да кажа това, което е в сърцето ми, да говоря честно — това е единственото нещо, което не мога да направя“. Каква е причината да не можеш да го направиш? Тя е, че щом го направиш, всеки, който те познава или се е запознал с теб, ще те види по различен начин. Вече няма да те гледа с възхищение. Ще си засрамен и ще си напълно унизен, а твоята почтеност и достойнство няма да ги има повече. Няма да ги има вече и високият ти статус и престиж в сърцата на другите. Ето защо при такива обстоятелства, независимо от всичко, няма да кажеш истината. Когато хората се сблъскат с това, в сърцата им се води битка и когато тази битка приключи, някои в крайна сметка преодоляват трудностите си, а други не могат и продължават да бъдат контролирани от покварения си сатанински нрав и от собствения си статус, репутация и така наречено достойнство. Това е трудно, нали? Да говориш честно и да казваш истината не е кой знае какво постижение, но толкова много смелчаци, толкова много хора, които са се клели да се посветят, да отдадат всичко на Бог и да изразходят живота си за Бог, толкова много хора, които са изричали величествени думи пред Бог, намират това за невъзможно“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Правилното изпълнение на дълга изисква хармонично сътрудничество). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че не смея да призная грешката си пред водачката, защото твърде много ценя гордостта и статуса си и съм прекалено загрижена за имиджа си в очите на другите. Като се замисля, още от малка считам, че отровите на Сатана като „Хората се нуждаят от гордостта си така, както дървото се нуждае от кората си“ и „Човек оставя името си след себе си, където и да остане, така както гъската издава вика си, където и да лети“, са мъдри поговорки. Винаги съм отдавала голямо значение на гордостта и статуса си. Каквото и да правя, искам да оставя добро впечатление у другите и да получа тяхната похвала. Когато се справям зле и авторитетът ми страда, се чувствам много огорчена. Спомням си как в училище учителят караше учениците, които са допуснали грешки, да вдигат ръка. Когато често правех грешки, чувствах, че учителят и съучениците ми ще ме помислят за глупава и ще ми се присмеят, затова не смеех да вдигна ръка. Когато учителят минаваше покрай мен, прикривах грешките си, за да не ги види. За да запазя гордостта си, още в ранна възраст се научих да прибягвам до трикове и да бъда измамна. След като повярвах в Бог, работех по видеопродукцията в църквата. Знаех, че тази работа изисква голямо внимание към детайлите, тъй като всяка малка грешка може да доведе до големи загуби. Затова се стараех да бъда възможно най-внимателна, тъй като исках братята и сестрите да мислят, че съм старателна и отговорна, и да имат добро впечатление от мен. Също така се надявах, че водачката ще ме оцени. Особено след като съвсем наскоро станах отговорник по видеообработката, си помислих, че това трябва да е така, защото всички ме одобряват и ме възприемат като сериозен, отговорен и надежден човек. Затова, когато правех грешки, първата ми грижа бяха моята гордост и статус. Притеснявах се, че ако водачката разбере, че съм допуснала такава елементарна грешка, тя определено няма да ми се довери повече и няма да ме цени, а братята и сестрите ще ме гледат отвисоко, като ме мислят за безотговорна и немарлива, което щеше да унищожи добрия имидж, който бях изградила през годините. За да защитя гордостта си и да поддържам добрия си имидж в очите на всички, се впуснах в измама и мошеничество и се опитах да прикрия грешката си. Дори мислех да отмина проблема и да не го споменавам пред никого, с надеждата да го омаловажа и да се измъкна от отговорност. Бях толкова измамна! Знаех много добре, че Бог внимателно проучва всичко, но въпреки това се опитах да прикрия грешката си, като показвах не само, че съм измамна, но и че съм много непримирима. Осъзнах, че гордостта и статусът ми са най-големите пречки да бъда честен човек. Ако не мога да се освободя от робството и възпирането на гордостта и статуса си, няма да мога да практикувам истината и в крайна сметка ще бъда отстранена.

Прочетох също така Божиите слова, в които се казва: „Много практически проблеми възникват, докато хората преживяват това да са честни. Понякога те говорят, без да мислят, изпускат се и изричат лъжа, водени от грешен мотив или цел или от суета и гордост, вследствие на което трябва да продължат да изричат все повече и повече лъжи, за да я прикрият. В крайна сметка в сърцата им няма спокойствие, но те не могат да върнат тези лъжи назад, липсва им смелост да поправят грешките си, да признаят, че са излъгали, и така грешките им продължават. Винаги след това сякаш камък притиска сърцето им; те все искат да намерят възможност да си признаят, да признаят грешката си и да се покаят, но никога не прилагат това на практика. Накрая го обмислят и си казват: „Ще го компенсирам, като изпълня дълга си в бъдеще“. Все казват, че ще компенсират, но никога не го правят. Не е толкова просто, колкото просто да се извиниш, след като си изрекъл лъжа. Можеш ли да компенсираш вредата и последиците от говоренето на лъжи и участието в измами? Ако, при огромна омраза към себе си, ти си способен да практикуваш покаяние и никога повече да не правиш подобни неща, тогава би могъл да получиш Божията търпимост и милост. Ако говориш сладки приказки и кажеш, че ще се реваншираш за лъжите си в бъдеще, но не се покаеш истински и след това продължиш да лъжеш и мамиш, то ти си изключително упорит в отказа си да се покаеш и със сигурност ще бъдеш отстранен. […] Че измамата е разкриване на покварен нрав, тя означава да се бунтуваш срещу Бог и да Му се противопоставяш и затова ще ти донесе болка. Когато лъжеш и мамиш, може да ти се струва, че си говорил много умно и тактично и че не си оставил никаква следа от измамата си. По-късно обаче ще се упрекваш и обвиняваш, а това може да те преследва до края на живота. Ако съзнателно и преднамерено лъжеш и мамиш, и дойде ден, в който осъзнаеш колко сериозно е това, то ще те прониже като нож в сърцето и винаги ще търсиш възможност да се реваншираш. И именно това трябва да направиш, освен ако нямаш никаква съвест, никога не си живял по съвест, нямаш никаква човешка природа, характер или достойнство. Ако имаш поне малко характер, достойнство и чувство за съвест, когато осъзнаеш, че лъжеш и мамиш, ще почувстваш, че поведението ти е срамно, позорно и низко. Ще се ненавиждаш и презираш и ще се откажеш от пътя на лъжите и измамите“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само честен човек може да изживее истинско човешко подобие). След като прочетох Божиите слова, бях дълбоко развълнувана. През последните няколко дни не казах на никого за грешката си при изпълнение на дълга си. Макар гордостта ми да не е претърпяла никакви щети, усещам постоянен бодеж в сърцето си, когато бездействам. Това ме прави неспокойна и тревожна всеки ден; не мога да спя добре през нощта и сърцето ми страда от чувство за вина. Дълбоко чувствам, че без да си честен човек, няма мир и радост. Като разчитах на измама и преструвки, временно спасих гордостта си, но загубих достойнството и почтеността си и болката от вината е непреодолима. Поглеждайки назад, осъзнавам, че няколко пъти допусках едни и същи грешки, защото не проверявах предишните записи, преди да направя видеоклипове. Ако бях спазвала работните процедури и бях проверявала всичко както трябва, тези грешки можеха да бъдат напълно избегнати. Въпреки че водачката подчерта важността на попълването и проверката на формулярите след първите ми две грешки, процесът ми се стори твърде труден и реших да рискувам, като смятах, че непроверяването вероятно няма да доведе до никакви проблеми. Понякога, когато бях заета, пропусках тази стъпка. Виждам, че при изпълнение на дълга си, не само съм била нехайна, но и надменна и самоправедна, а и твърде немарлива. Когато възникваха грешки, дори се опитвах да ги прикрия; прикривах се и се опаковах, и заблуждавах другите с фалшив образ. Това е наистина безсрамно и достойно за презрение! Осъзнавайки сериозността на този проблем, аз се помолих на Бог и се покаях.

Прочетох и друг откъс от Божието слово и намерих пътя за практикуване. Всемогъщият Бог казва: „Само честните хора могат да получат дял в небесното царство. Никога няма да си способен да получиш делото на Светия Дух и Божието одобрение, ако не се опитваш да бъдеш честен човек, ако не преживяваш и не практикуваш в посока на стремеж към истината, ако не разобличаваш собствената си грозота и ако не се разкриваш. Каквото и да правиш и какъвто и дълг да изпълняваш, трябва да имаш честно отношение. Без честно отношение не можеш да изпълняваш добре дълга си. Ако винаги изпълняваш дълга си нехайно и не успяваш да свършиш нещо добре, трябва да се замислиш над себе си, да опознаеш себе си и да се откриеш, за да се анализираш. Тогава трябва да потърсиш истините принципи и да се стремиш да се справиш по-добре следващия път, вместо да бъдеш нехаен“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Най-основната практика да бъдеш честен човек). След като прочетох Божиите слова, сърцето ми изведнъж се проясни. Когато се появят грешки докато изпълнявам дълга си, трябва да се самоанализирам, да обобщавам отклоненията и да се отворя, да се разкрия и разнищя пред всички, като приема техния надзор. Това може да помогне да се предотвратят бъдещи грешки и също така е практикуване на това да си честен човек. Ролята ми на надзорник е възможност, дадена ми от Бог, за да практикувам. Нещо повече, Божият дом никога не е изисквал от хората да не правят никакви грешки при изпълнение на дълга си, а още по-малко ще класифицира хората за това, че правят грешки. Ключът е в това дали след като е допуснал грешка, човек може бързо да обобщи причините, да се самоанализира, да потърси истините принципи и да избегне повтарянето на същите грешки. Стига нечие изпълнение на дълг да не е постоянно нехайно и непоправимо, Божият дом ще се отнася към него коректно и ще му дава възможности. Тъй като бях водена от покварен нрав, моето нехайство при изпълнението на дълга ми водеше до грешки, които причиняваха загуби на интересите на църквата. Това е факт. Трябва да бъда честен човек, да се разкрия и разнищя, да се съсредоточа върху търсенето на истината, за да променя покварения си нрав и да изпълнявам усърдно дълга си. Това е отношението на приемане на истината. Ако прикривам и мамя, когато правя грешки, и прикривам грешките си с фалшив имидж, докато очевидно изпълнявам дълга си напълно нехайно, за да заблуждавам другите, макар и временно да запазвам гордостта и статуса си, проблемът с това, че съм нехайна ще остане нерешен и няма да мога да изпълнявам дълга си задоволително. Това всъщност вреди на самата мен. Не мога да продължа да се опаковам, за да защитя гордостта си; трябва да практикувам истината и да бъда честен човек. Помислих си за други братя и сестри, които също са имали проблеми с повтаряща се продукция. Като надзорник трябва да давам пример, като изваждам наяве собствените си проблеми, като ги обобщавам с всички, търся път, и предпазвам всички от допускане на същите грешки, които биха могли да навредят на работата. Мисълта за това ми даде мотивация да практикувам истината и смелост да призная грешката си.

Сряда, 14 декември 2022 г., слънчево

По време на събранието открито споделих състоянието си с всички, като разобличих покварата и грешката си и напомних на всички да се поучат от тези уроци. След събранието имах чувството, че тежък товар най-накрая е свален от гърдите ми. Сърцето ми почувства облекчение и изпитах сладостта и лекотата, които идват от това да бъдеш открит и да говориш истината. Противно на очакванията ми, водачката не ме погледна отвисоко, а вместо това разговаря за Божиите слова, за да ми помогне, което беше много поучително. Аз взех решение да се съсредоточа върху решаването на проблема с нехайното изпълнение на дълга ми, така че да постига добри резултати.

Чрез това преживяване разбрах, че да бъдеш честен човек не е толкова просто, колкото съм си представяла. Не става дума да си пряма личност и да говориш откровено. Това беше изкривеното ми разбиране. Аз съм дълбоко покварена от Сатана, изпълнена с покварен нрав, като измамност, надменност и егоизъм. За да защитя гордостта и статуса си, мога да лъжа и да мамя. Трябва да приемам съда, наказанието и кастренето на Божиите слова, за да претърпя трансформация. Спомних си един откъс от Божието слово, който бях чела преди: „В Божиите очи способността да бъдеш честен човек включва не само промяна в държанието и поведението, но и съществени промени в начина на мислене и във възгледите за нещата. Такъв човек вече не възнамерява да лъже или мами и в това, което казва и прави, няма абсолютно никаква лъжа или измама. Думите и делата му стават все по-истински, с все повече честни думи. Например, когато те попитат дали си направил нещо, дори ако признанието ти би довело до това да ти ударят шамар или да те накажат, ти пак си способен да кажеш истината. Дори ако признаването ѝ води до понасяне на значителна отговорност, до смърт или унищожение, ти си способен да кажеш истината и си готов да практикуваш истината, за да удовлетвориш Бог. Това показва, че отношението ти към Божиите слова е станало доста непоколебимо. Независимо кога, изборът на който и да е от критериите за практикуване, изисквани от Бог, вече едва ли е проблем за теб. Можеш по естествен начин да го постигнеш и да го прилагаш на практика, без да те въздържат външни обстоятелства, напътствия на водачи и работници или без чувството, че Божията внимателна проверка е близо до теб. Способен си да правиш тези неща сам, без никакво усилие. Без възпиранията на външните обстоятелства и не от страх от Божието дисциплиниране, нито от страх от угризения на съвестта и със сигурност не от страх от подигравки или надзор от страна на другите — не заради някое от тези неща — ти можеш активно да изследваш собственото си поведение, да оцениш неговата правилност и да прецениш дали то съответства на истината и дали удовлетворява Бог. В този момент ти в общи линии си изпълнил критерия за това да бъдеш честен човек в Божиите очи“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Човек може да тръгне по правилния път на вярата в Бог само като преодолее представите си (3)). Когато се сравнявам с критерия за честен човек, изискван от Бог, знам, че все още съм далеч от него. Въпреки това съм готова да се стремя да изпълнявам Божиите изисквания, да практикувам Божието слово във всяка възникнала ситуация, да се съсредоточа върху това да говоря правдиво и да практикувам истината, за да бъда честен човек.