През юни тази година бях избрана за дякон по напояването. Един ден със сестра Ченг Лин отидохме да проведем събрание на новодошлите. Новите вярващи имат много представи. Страхувах се, че общуването ми ще бъде неясно и проблемите им няма да бъдат разрешени, затова предварително помолих водача да ми помогне да намеря някои откъси от Божиите слова относно техните представи. В деня на събирането, докато споделях за Божиите слова, които бях подготвила предварително във връзка с представите на новоповярвалите, почувствах просветлението и напътствието на Светия дух и представите им бяха разяснени. Когато щяхме да приключваме, Ченг Лин ме попита: „Днес отговорите ти на въпросите на новодошлите бяха много подробни. Беше ли разговаряла предварително с водача?“. Като чух това, мислите ми запрепускаха. Тъй като бях нова на тази длъжност, дали тя подозираше, че днешното ми представяне не отразява реалното ми ниво? Но се страхувах, че ако бъда откровена, Ченг Лин ще види действителния ми духовен ръст и ще си помисли, че не съм способен работник. Ако видеше, че съм получила по-голямата част от общението от водача, щеше ли все още да ми се възхищава? Помислих си, че не мога да ѝ кажа истината. Затова казах: „Не“. Щом казах това, почувствах, че съм постъпила против съвестта си. Разбира се, че водачът и аз вече бяхме разговаряли за това, но аз я погледнах в очите и казах „не“. Не лъжех ли съзнателно? Ако водачът дойдеше някой ден и Ченг Лин попиташе за това, лъжата ми щеше да бъде разкрита — колко унизително! Всички щяха да ме уличат в тази лъжа. Колкото повече мислех за това, толкова по-неспокойна ставах. Тази нощ си легнах, но сънят ми бе неспокоен. На следващия ден се приготвих да отида да ѝ призная, но думите ми бяха на езика и не можах да ги изрека. Страхувах се, че Ченг Лин ще ме погледне отвисоко, ако ѝ кажа, и ще си помисли, че съм неквалифицирана, прекалено съсредоточена върху признанието и статута. Би могла да каже, че съм наистина коварна като лъжа за такава дреболия. Не казах нищо, след като обмислих всичко. По пътя към дома се сетих за Божиите слова: „Трябва да знаете, че Бог харесва онези, които са честни“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Три увещания). Почувствах се още по-виновна. Не можех да кажа дори едно честно нещо. Как бих могла да бъда честен човек, когото Бог харесва? На сърцето ми легна тежък товар — чувствах се ужасно. Питах се: „Знам много добре, че Бог мрази коварните лъжци, защо тогава ми е толкова трудно да кажа истината?“.

Докато размишлявах, ми хрумна, че не съм излъгала само за едно нещо. Често постъпвах така и с други неща. Веднъж водачът ни попита колко новодошли можем да напояваме всеки месец. Бях нова в работата и не разбирах напълно принципите за това, така че не можех да поема много. Но ако кажех истината, се страхувах, че водачът ще каже, че не съм достатъчно добра и не съм в състояние да се справя с тази работа. Затова малко завиших бройката. Тя беше достатъчно голяма, но все още не бях спокойна. Страхувах се, че по-късно това ще покаже, че ми липсва самосъзнание или, което е по-сериозно, може да забави навлизането на нови вярващи в живота. Но вече го бях казала и ми беше неудобно да си призная пред водача. Трябваше да преглътна и да продължа. А няколко дни преди това водачът ме попита колко време ми е отнело да разреша проблем на новодошъл. Отначало не бях разбрала напълно представата на този новодошъл, така че бяхме имали общение доста пъти. Когато водачът ме попита за това, се страхувах, че ако кажа истината, водачът ще каже, че ми липсват способности. Необходимостта от многобройни общения за такъв дребен въпрос можеше да ме накара да изглеждам неквалифицирана и неефективна. За да защитя имиджа си, излъгах и казах, че проблемът е решен с едно общение. След това се чувствах неспокойна, страхувайки се, че някой ден ще бъда разкрита. Като си припомних поведението си, видях, че съм лъжела много в опит да защитя имиджа си и да оставя добро впечатление у хората. Живеех в мрак и болка, много далеч от Божиите стандарти за честен човек. Помислих си за братята и сестрите, работещи върху това да станат честни хора и да се справят с измамната си природа. Някои дори бяха написали лични свидетелства. Но след години във вярата аз все още лъжех толкова много и напълно ми липсваше честност. Ако продължах по този път във вярата си, със сигурност щях да бъда пропъдена от Бог. Бързо изрекох молитва: „Боже, вярвам в Теб от години. И дори сега все още лъжа и мамя, когато става въпрос за интересите ми, което Те отвращава. Не искам да продължавам по този път. Моля Те, води ме, за да разреша проблема ми с лъжата“.

В духовната си практика прочетох един откъс. „В ежедневието си хората често говорят глупости, лъжат, изричат невежи и глупави неща и се оправдават. В повечето случаи го правят заради суетата и гордостта си и за да задоволят собственото си его. Изричането на подобни лъжи разкрива покварения им нрав. Ако се справиш с тези покварени елементи, сърцето ти ще се пречисти и постепенно ще станеш по-чист и по-честен. Всъщност всеки знае защо лъже. Хората се опитват да се съревновават с останалите и да се представят за такива, каквито не са, заради личната си изгода и гордостта си или заради суетата и статуса си. В крайна сметка обаче другите разкриват и разобличават лъжите им, а те са посрамени и губят достойнството и характера си. Всичко това се дължи на прекомерно многото лъжи. Лъжите ти станаха твърде много. Всяка твоя дума е опорочена и неискрена. Нито дума, изречена от теб, не може да се счита за вярна или честна. Макар да не изпитваш срам, когато лъжеш, дълбоко в себе си се чувстваш опозорен. Гризе те съвестта, имаш ниско мнение за себе си и си мислиш: „Защо водя толкова жалък живот? Толкова ли е трудно да казвам истината? Трябва ли да прибягвам до лъжи заради гордостта си? Защо животът ми е толкова изтощителен?“. Не е нужно да водиш изтощителен живот. Ако практикуваш да бъдеш честен, ще можеш да живееш спокоен, свободен и освободен живот. Ти обаче си избрал с лъжи да пазиш гордостта и суетата си. В резултат на това съществуването ти е уморително и окаяно, но сам си го причиняваш. Човек може и да придобие чувство за гордост, като излъже, но какво е това чувство на гордост? То просто е безсмислено и напълно безполезно. Да лъжеш означава да продадеш почтеността и достойнството си. Това отнема достойнството и почтеността на човека, а Бог е недоволен от това и го презира. Струва ли си? Не. Това ли е правилният път? Не, не е. Хората, които лъжат често, живеят според сатанинския си нрав. Те живеят под властта на Сатана. Нито живеят в светлината, нито в Божието присъствие. Постоянно мислиш как да излъжеш, а след като излъжеш, се налага да мислиш как да прикриеш лъжата. А когато не успееш да я прикриеш достатъчно добре и тя е разобличена, трябва да си блъскаш главата в опит да замажеш несъответствията и да я изкараш правдоподобна. Не е ли уморително да живееш така? Изтощително е. Заслужава ли си? Не, не си заслужава. Какъв е смисълът да се напрягаш да изричаш лъжи, а после — да ги прикриваш, и то само заради гордостта, суетата и статуса? Накрая се замисляш и си казваш: „Какъв е смисълът? Твърде изтощително е да лъжа и да се налага да прикривам лъжите си. Няма да стане, ако се държа така. По-лесно ще е просто да стана честен човек“. Искаш да станеш честен, но не можеш да се откажеш от гордостта, суетата и личните си интереси. Следователно, за да ги защитиш, можеш единствено да прибягваш до лъжи. […] Напълно си се объркал, ако си мислиш, че с лъжи можеш да защитиш репутацията, статуса, суетата и гордостта, които желаеш. Всъщност, като лъжеш, не само не успяваш да запазиш суетата и гордостта си, достойнството и почтеността си, но и пропускаш възможността да практикуваш истината и да бъдеш честен човек, а това е още по-страшно. Дори в конкретния момент да успееш да защитиш репутацията, статуса, суетата и гордостта си, ти си пожертвал истината и си предал Бог. Това означава, че напълно си загубил възможността Той да те спаси и да те доведе до съвършенство, а това е най-голямата загуба и цял живот ще съжаляваш“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само честен човек може да изживее истинско човешко подобие). Всички Божии слова описваха текущото ми състояние. Все лъжех и мамех, за да защитя суетата и гордостта си. Изнасях представление, което беше изтощителен начин на живот и ме правеше нещастна. Когато за първи път започнах да напоявам новоповярвалите, Ченг Лин видя, че общението ми не е лошо и ме попита дали съм разговаряла с водача. Това беше съвсем нормален въпрос. Можех да отговоря простичко с „да“. Но аз се страхувах, че ако ѝ кажа истината, тя ще ме презре. Съзнателно изрекох лъжа, мислейки за репутацията си. Също, когато водачът ни попита колко новодошли можем да напояваме всеки месец, не отговорих въз основа на истинските си възможности. Страхувах се, че водачът ще каже, че съм некомпетентна, ако кажа ниска цифра, затова съзнателно я раздух. После се тревожех, че няма да мога да се справя — напрежението при изпълнение на дълга ми ме изтощаваше. Бях по същия начин, когато напоявах новите вярващи. С повърхностното ми разбиране на истината имах нужда от многобройни разговори, за да разреша проблема на новодошлия. Но се чудех какво ли ще си помисли водачът за мен, затова казах, че ми е трябвал само един разговор. Лъжех и мамех отново и отново, за да защитя суетата и гордостта си, и другите да ме одобряват. Бях толкова коварна и престорена! Мислех, че ако не казвам истината, другите и водачът няма да разберат истинското ниво на уменията ми и ще мога да защитя имиджа си. Но Бог вижда всичко. Мога да заблудя другите хора, но не и Него. След време всички щяха да разберат каква съм. Щяха да видят, че ми липсва истината реалност и непрекъснато лъжа. Всъщност след като излъжех, се чувствах ужасно. Страхувах се от деня, в който лъжата ми ще бъде разкрита и ще стане ясно каква съм. Не само, че щях да се унижа, но и другите определено нямаше да ми вярват повече. Тревогата и безпокойството ме тормозеха в дългосрочен план. Беше изтощаващо. Живеех в мрак и болка. От това, че лъжех и мамех постоянно, не практикувах истината и не бях честен човек, не само животът ми страдаше, но и живеех без всякакво достойнство, което отвращава Бог. Помислих за това, което е казал Господ Исус: „Но говорът ви да бъде: Да, да! Не, не! А каквото е повече от това, е от лукавия“ (Матей 5:37). „Ваш баща е дяволът и вие желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай време човекоубиец и не устоя в истината, защото в него няма истина. Когато говори лъжа, той говори своето, защото е лъжец и баща на лъжата“ (Йоан 8:44). Бог харесва честните хора и мрази лъжливите. Трябваше да говоря и действам според Божиите слова, да наричам нещата с истинските им имена. „Да“ означава „да“, „не“ означава „не“. Но аз лъжех отново и отново, за да защитя имиджа си. Как се различава това от дявола, Сатана? Дяволът винаги лъже, той няма никога да каже нещо истинно. Дотогава аз също бях лъгала доста. Ако не се покаех, със сигурност щях да бъда пропъдена от Бог. Изтощавах мозъка си с лъжите и измамната си фасада, за да защитя имиджа си и да се наслаждавам на непосредствената изгода. Но в резултат на това Бог беше отвратен, хората — отблъснати, а аз страдах. Беше идиотско.

Продължавах да се самоанализирам и прочетох нещо в Божиите слова. „С какви намерения мамят хората? Каква цел се опитват да постигнат? Без изключение те го правят, за да постигнат слава, печалба и статус — накратко, това е в името на собствените им интереси. И какво стои в основата на преследването на личния интерес? Убеждението на хората, че собствените им интереси са по-важни от всичко останало. Те се впускат в измами, за да се облагодетелстват, и така се разкрива измамният им нрав. Как трябва да се реши този проблем? Най-напред трябва да прозрете и да знаете какво са интересите, какво точно носят на хората и какви са последствията от стремежа към тях. Ако не можете да разберете това, никак няма да е лесно да се отречете от тях. Когато хората не разбират истината, за тях няма нищо по-трудно от това да се отрекат от собствените си интереси. Това е така, защото техните житейски философии са: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ и „Човекът умира за богатство, както птиците — за храна“. Очевидно хората живеят за собствените си интереси. Те мислят, че без свои собствени интереси — в случай че ги загубят — няма да успеят да оцелеят. Сякаш оцеляването им е неотделимо от личните им интереси. Затова повечето хора не виждат нищо друго, освен собствените си интереси. Те поставят личните си интереси по-високо от всичко останало, живеят за тях и да ги накараш да се откажат от тях е все едно да поискаш да се откажат от собствения си живот“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Познаването на нрава е основата за неговата промяна). „Да предположим, че един измамен човек е наясно, че е измамен, че обича да лъже и не обича да казва истината и че в отношенията си с другите постоянно прикрива нещо, но се наслаждава на това и си мисли: „Чудесно се живее така. Непрекъснато замазвам очите на другите, но те не могат да ми отвърнат със същото. Почти винаги съм удовлетворен по отношение на собствените си интереси, гордост, статус и суета. Всичко върви безупречно и безпроблемно според плановете ми и никой не може да ги прозре“. Дали такъв човек иска да е честен? Не. Този човек приема измамността и нечестността за интелигентност и мъдрост, за нещо положително. Той ги цени и за него е непоносимо да се справя без тях. „Това е съвършеният начин на поведение и единственият подхранващ начин на живот — смята той. — Това е единственият ценен начин на живот, единственият начин на живот, който предизвиква завистта и възхищението на другите. Би било глупаво и идиотско да не живея според сатанинските философии. Винаги щях да губя — щяха да ме тормозят, да ме дискриминират и да се отнасят с мен като с лакей. В такъв живот няма никаква стойност. Никога няма да бъда честен човек!“. Дали подобен човек ще се откаже от измамния си нрав и дали ще практикува честност? Категорично не. […] Те не обичат положителните неща, не копнеят за светлината и не обичат нито Божия път, нито истината. Харесва им да следват светските тенденции, очаровани са от славата, придобивките и статуса, обичат да са изключителни, почитат славата, придобивките и статуса и благоговеят пред великите и известните, но всъщност тачат демоните и сатаните. Не се стремят към истината или положителните неща от сърце, а почитат знанието. В сърцата си не одобряват хора, които се стремят към истината и свидетелстват за Бог, а одобряват и се възхищават на онези, които имат специални таланти и дарби. В своята вяра в Бог те не вървят по пътя на стремеж към истината, а по пътя на преследване на слава, придобивки, статус и власт. Стараят се да са изключително коварни хора, които печелят с блестящи хитрости. Опитват се да се интегрират във висшите слоеве на обществото, за да станат велики и известни личности. Искат да ги посрещат с обожание, да ги приемат радушно на всички събития, на които се появят, и да са идоли за хората. Ето какви хора искат да бъдат. Какъв е този път? Това е пътят на демоните, пътят на злото. Това не е пътят, по който върви вярващият в Бог. Във всяка обстановка такива хора използват философиите на Сатана и неговата логика, прилагат всяка негова тактика и всяка уловка, за да изтръгнат от хората чувство на лично доверие и да им внушат да ги боготворят и да ги следват. Това не е пътят, по който трябва да вървят хората, които вярват в Бог. Такива хора не само че няма да бъдат спасени, но и ще срещнат Божието наказание — и капка съмнение не може да има в това“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Човек не може да бъде спасен, като вярва в религия или участва в религиозни церемонии). Божиите слова ми показаха защо бях способна да лъжа и да мамя отново и отново и защо не смеех да споделям и да бъда честен човек. Причината е, че имам измамна природа. Беше ми омръзнало от истината и не обичах положителните неща. Не бях поставила на първо място стремежа към придобиване на истината и това да съм човек, който носи радост на Бог. Вместо това ценях сатанински философии, като „Всеки за себе си“, „Дървото живее за кората си, човек живее за репутацията си“ и „Не можеш да постигнеш велики дела, без да лъжеш“, както и собствения си имидж и интереси. Когато бях малка, имах роднина, който имаше само средно образование, но казваше, че е завършил колеж. Когато очевидно му липсваше някое умение, той се хвалеше и казваше, че го е учил. Когато лъжеше и се преструваше по този начин, хората не само, че не го презираха, но и го величаеха и му се възхищаваха. Това ми оказа въздействие. В сърцето си несъзнателно одобрявах този сатанински подход. Чувствах, че понякога една лъжа наистина може да разреши ситуацията. Може да ти спечели не само възхищение, а също и да ти даде това, което искаш. Затова продължавах да живея с този възглед и след като влязох в Божия дом. Ако ставаше въпрос за моя имидж или интереси, не можех да не излъжа, да не мамя и да не се преструвам. Дори когато се чувствах виновна след като излъжех, все още не смеех да се разкрия пред всеки, страхувах се, че ако съм пряма, хората ще ме прозрат и ще имат лошо мнение за мен. При мисълта да бъда посрамена по този начин, предпочитах да умра! Предпочитах да живея в мрак и нещастие вместо да изрека истинска дума, ставах все по-изкуствена и измамна. Комунистическата партия е точно такава. Без значение колко много скандални и зли неща прави, никога не ги изкарва наяве, а заблуждава света с лъжите си. Създава си имидж на велика, славна и достойна, за да подвежда хората, да заблуждава обикновените хора. Толкова е презряна и зла. Не бяха ли моите лъжи и измами в същността си като тези на Комунистическата партия? Това ми напомни за Божиите слова: „Какъв е този път? Това е пътят на демоните, пътят на злото. Това не е пътят, по който върви вярващият в Бог. Във всяка обстановка такива хора използват философиите на Сатана и неговата логика, прилагат всяка негова тактика и всяка уловка, за да изтръгнат от хората чувство на лично доверие и да им внушат да ги боготворят и да ги следват. Това не е пътят, по който трябва да вървят хората, които вярват в Бог. Такива хора не само че няма да бъдат спасени, но и ще срещнат Божието наказание — и капка съмнение не може да има в това“. Бог е верен. Бог изисква от нас да сме честни хора, за да придобием накрая спасението Му. Но Сатана използва всякакви философии и заблуди, за да подвежда и покварява хората, като ни кара да лъжем непрестанно и да мамим заради собствената си репутация и статус, да ставаме все по-престорени и измамни. В крайна сметка ние ще пропаднем в ада и ще бъдем наказани заедно с него. В този момент ясно видях коварните и злостни мотиви на Сатана. Мразех ги от дъното на душата си и бях склонна да опитам да съм честен човек.

По-късно прочетох друг откъс от Божиите слова. „Фактът, че Бог изисква от хората да бъдат честни, доказва, че Той наистина ненавижда и мрази измамниците. Божията неприязън към измамниците е неприязън към начина им на действие, към нрава, целите и средствата им за измама. Бог мрази всичко това. Ако измамниците са способни да приемат истината, да признаят лукавия си нрав и ако са готови да приемат Божието спасение, тогава и те имат надежда да бъдат спасени, защото Бог, както и истината, се отнася еднакво към всички хора. И така, ако искаме да станем богоугодни хора, първото нещо, което трябва да направим, е да променим принципите си на поведение. Вече не можем да живеем според сатанинските философии и не можем да живеем с лъжи и измами. Трябва да се отървем от всички лъжи и да станем честни хора. Тогава ще се промени Божието отношение към нас. В миналото хората все разчитаха на лъжи, преструвки и измами, докато живееха сред другите, и основаваха съществуването си, живота си и поведението си на сатанински философии. Бог ненавиждаше това. Ако говориш откровено, казваш истината и си честен, ще бъдеш оклеветен, заклеймен и отхвърлен от невярващите. Затова следваш светските тенденции и живееш според сатанинските философии. Ставаш все по-лукав и все по-изкусен в лъжите. Научаваш се и да използваш коварни средства, за да постигнеш целите си и да се защитиш. Все повече се издигаш в света на Сатана, а в резултат на това затъваш все по-дълбоко в греха, докато не стигнеш дотам, че не можеш да се измъкнеш. В Божия дом нещата стоят точно обратното. Колкото повече лъжеш и си играеш на измами, толкова повече Божиите избраници ще се отвращават от теб и ще те отхвърлят. Ако отказваш да се покаеш и продължаваш да се вкопчваш в сатанинските философии и логика, ако използваш хитрости и заплетени интриги, за да се прикриваш и маскираш, тогава е много вероятно да бъдеш разкрит и отстранен, защото Бог мрази измамните хора. Само честните хора могат да преуспяват в Божия дом, а измамниците накрая ще бъдат изоставени и отстранени. Всичко това е предопределено от Бог“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Най-основната практика да бъдеш честен човек). „Приемането на истината и себепознанието е пътят към израстване в живота и към постигане на спасение, това е шансът ти да дойдеш пред Бог, за да приемеш Неговата внимателна проверка, правосъдие и наказание и да придобиеш истината и живота. Ако се откажеш от стремежа към истината в името на славата, печалбата, статуса и личните си интереси, това е равносилно на отказ от възможността да приемеш Божието правосъдие и наказание и да постигнеш спасение. Избираш славата, печалбата, статуса и личните си интереси, но се отказваш от истината и губиш живота и шанса си за спасение. Кое е по-важно? Не е ли глупаво да избереш личните си интереси и да се откажеш от истината? Казано на народен език, това означава да дадеш кон за кокошка. Славата, печалбата, статусът, парите и интересите са все временни неща, всичко това е ефимерно, докато истината и животът са вечни и неизменни. Ако хората променят покварения си нрав, който ги тласка да се стремят към слава, печалба и статус, тогава имат надежда да постигнат спасение. Освен това истините, които хората придобиват, са вечни. Нито Сатана, нито някой друг може да отнеме тези истини от хората. Отказваш се от интересите си, но това, което придобиваш, е истината и спасението. Тези постижения са твои и ги придобиваш за себе си. Ако хората изберат да практикуват истината, макар и да са изгубили интересите си, те придобиват Божието спасение и вечния живот. Тези хора са най-умни. Ако хората се откажат от истината в името на интересите си, те губят живота и Божието спасение. Това са най-глупавите хора“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Познаването на нрава е основата за неговата промяна). Божиите слова ми напомниха, че само един честен човек може да бъде спасен и да навлезе в небесното царство. Измамните хора биват разобличени и пропъдени от Бог. Пътят, който някой избира, и това какъв човек е, имат пряко влияние върху крайната му цел. Но аз бях толкова сляпа. Вместо да обичам истината, просто се съсредоточавах върху поддържането на имиджа си до степен да лъжа постоянно и да се преструвам. След като го направех, нямах куража да споделя и все още не се бях справила дори с най-основните лъжи. Не бях променила живот нрава си ни най-малко. Ако и към вярата си се отнасях така, как можех да бъда спасена от Бог? Видях, че да се грижиш за репутацията си и да преследваш лична изгода, няма стойност. По този начин може да спечелиш възхищението на другите и подкрепата им, но не си струва да отвратиш Бог с постоянните си лъжи и да загубиш възможността да бъдеш спасен.

Докато търсех пътя как да стана честен човек, видях това в Божиите слова: „Трябва да търсите истината, за да разрешите всеки проблем, който възниква, независимо какъв е той, и по никакъв начин не трябва да се прикривате или да си поставяте маска за пред другите. Вашите недостатъци, вашите несъвършенства, вашите грешки, вашият покварен нрав — бъдете напълно открити по отношение на всички тях и разговаряйте помежду си за тях. Не ги прикривайте в себе си. Да се научиш как да бъдеш открит е първата стъпка към навлизането в живота и е първото препятствие, което най-трудно се преодолява. Щом веднъж си го преодолял, навлизането в истината е лесно. Какво означава да направиш тази стъпка? Това означава, че ти отваряш сърцето си и показваш всичко, което имаш, добро или лошо, положително или отрицателно, като оголваш себе си пред погледа на другите и на Бог. Ти не скриваш нищо от Бог, не укриваш нищо, не прикриваш нищо, не проявяваш хитрост и измама и си също така открит и честен с другите хора. По този начин живееш в светлината и не само Бог ще те проучва, но и други хора също ще видят, че действаш принципно и до известна степен прозрачно. Не е необходимо да използваш каквито и да е методи, за да защитаваш репутацията, имиджа и статуса си, нито да прикриваш или замазваш грешките си. Не е необходимо да полагаш тези безполезни усилия. Ако можеш да се освободиш от тези неща, ще бъдеш много спокоен, ще живееш без ограничения или болка и ще живееш изцяло в светлината“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). От Божиите думи научих, че за да съм честен човек и да говоря правдиво, когато са намесени гордостта или интересите ми, трябва първо да се моля и да приема внимателната проверка на Бог. Без значение какви слабости или недостатъци имам, или каква поквара изразявам, не мога да я скрия или да я маскирам. Само като покажа истинското си аз и търся истината мога да реша проблема с лъжата, частица по частица. Каквато и поквара да изразявам и каквито и слабости и недостатъци да имам, Бог всъщност вижда съвършено ясно, така че не мога да ги скрия с лъжи и преструвки. Дори ако другите хора не ме познават добре в началото, с времето всички ще ме видят ясно. И макар че бях отговорна за работата по напояването, бях новак в дълга си и все още имах много слабости. Когато нямах добро разбиране за представите или проблемите на новодошлите, или не можех да разговарям ясно за истина, която не познавах добре, беше нормално, а не срамно, да търся помощта на водача. Трябваше да се изправя открито пред недостатъците си и да съм достатъчно смела, за да кажа истината, да практикувам истината и да бъда честен човек. Това е правилният път напред. Сърцето ми се озари, когато си помислих това. Молих се и се покаях пред Бог. Щях да спра да говоря и да действам заради репутацията и интересите си и вместо това да практикувам според Божиите слова. По-късно видях сестра Ченг Лин и ѝ казах всичко за проблема си с лъжата. Почувствах се наистина спокойна и свободна. Знаех, че мисля много за имиджа си и винаги се тревожех какво мислят за мен хората. Когато нещо изникнеше, бях склонна да защитавам репутацията и интересите си и не можех да не излъжа. Продължавах да се моля на Бог да бди над сърцето ми, така че да осъзнавам кога се каня да излъжа и бързо да променям посоката, като стана отворен и честен човек.

Веднъж, на едно събиране с водача, той помоли всички да споделят мнението си по проблема на един нов вярващ. Почувствах се невероятно нервна. С нас имаше водач. Той знаеше повече от мен за истината и за принципите. Незабавно щеше да стане ясно дали мога да посоча проблема, дали съм права, или греша и дали има отклонения. Какво щеше да си помисли водачът за мен, ако не можех да видя сърцевината на проблема и да го разреша? Докато мислех за това, се притесних още повече и просто не можех да се успокоя и да го премисля. Тогава се сетих за Божиите слова: „Не е необходимо да използваш каквито и да е методи, за да защитаваш репутацията, имиджа и статуса си, нито да прикриваш или замазваш грешките си. Не е необходимо да полагаш тези безполезни усилия. Ако можеш да се освободиш от тези неща, ще бъдеш много спокоен, ще живееш без ограничения или болка и ще живееш изцяло в светлината“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Помислих си: „Вярно е. Трябва да съм честен човек и да казвам истината. Независимо дали мога да видя проблема, или греша за нещо, трябва да съм пряма, не да потулвам, прикривам, да се преструвам или да мисля какво е мнението на водача за мен. Всичко, което има значение, е да практикувам истината и да съм честен човек пред Бог“. Тези мисли ми позволиха да се успокоя. Вече можех да споделя мнението си. След като ме изслуша, водачът добави своето общение за нещата, които бяхме пропуснали. Спечелих много от този тип размяна на мнения. След това по време на напояването, ако попаднех на проблеми, които не разбирам, търсех водача, който ми помагаше с онова, което ми липсва. Научих толкова много от това.

Чрез този опит усетих колко е чудесно да казваме истината, както ни е заръчал Бог. Това е толкова успокояващо и освобождаващо. Вече не живея в неспокойствие и болка от лъжите. Толкова съм благодарна на Бог! Ако не бях изобличена в тези ситуации, или ако не бях осъдена и разкрита чрез Божиите слова, никога нямаше да постигна такова разбиране и промяна.