От Йе Циу, Китай

През юни 2022 година бях избрана за дякон по поенето и поях новодошлите заедно със сестра Чен Лин. Понеже току-що бяха приели Божието дело на последните дни, новите вярващи все още имаха много религиозни представи. Страхувах се, че общуването ми ще бъде неясно и проблемите им няма да бъдат разрешени, затова предварително помолих водача да намери заедно с мен някои откъси от Божиите слова относно техните представи. В деня на събирането, докато разговарях за Божиите слова, които бях подготвила предварително във връзка с представите на новоповярвалите, представите им бяха преобърнати. Когато щяхме да приключваме, Чен Лин ме попита: „Днес отговорите ти на въпросите на новодошлите бяха много подробни. Беше ли разговаряла предварително с водача?“. Като чух това, мислите ми запрепускаха. Тъй като отскоро изпълнявах този дълг, дали тя подозираше, че днешното ми представяне не отразява реалното ми ниво? Ако ѝ кажех, че съм получила по-голямата част от моето общение от водача, щеше ли все още да ми се възхищава? Щеше ли да си помисли, че имам лоша работоспособност? Помислих си, че не мога да ѝ кажа истината. Затова казах: „Не“. Щом казах това, почувствах, че съм постъпила против съвестта си. Очевидно двамата с водача вече бяхме разговаряли за това, но аз я погледнах в очите и казах „не“. Не лъжех ли съзнателно? Ако водачът дойдеше някой ден и Чен Лин попиташе за това, лъжата ми щеше да бъде разкрита — колко унизително! Всички щяха да ми кажат, че съм наистина измамна. Колкото повече мислех за това, толкова по-неспокойна ставах. Тази нощ си легнах, но сънят ми бе неспокоен. На следващия ден отидох да намеря Чен Лин с готовност да се открия и да ѝ се изложа на показ; думите бяха на езика ми, но аз просто не можах да ги изрека. Страхувах се, че Чен Лин ще ме погледне отвисоко, ако ѝ кажа, и ще си помисли, че имам лоша работоспособност, прекалено съсредоточена върху репутацията и статуса. Би могла да каже, че съм наистина измамна като лъжа за такава дреболия. Не казах нищо, след като обмислих всичко. По пътя към дома се сетих за Божиите слова: „Трябва да знаете, че Бог харесва онези, които са честни“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Три увещания). Почувствах се още по-виновна. Не можех да кажа дори едно честно нещо. Как бих могла да бъда честен човек, когото Бог харесва? На сърцето ми легна тежък товар — чувствах се ужасно. Питах се: „Знам много добре, че Бог мрази измамните лъжци, защо тогава ми е толкова трудно да кажа истината?“.

Докато размишлявах, ми хрумна, че не съм излъгала само за едно нещо. Често постъпвах така и с други неща. Веднъж водачът ни попита колко новодошли можем да поим всеки месец. Бях нова в дълга и не разбирах напълно принципите за това, така че не можех да поема много. Но ако кажех истината, се страхувах, че водачът ще каже, че не съм достатъчно добра и не съм в състояние да се справя с тази работа. Затова малко завиших бройката. Тя беше достатъчно голяма, но все още не бях спокойна. Страхувах се, че по-късно ще бъде ужасно срамно, ако не успея да поя толкова много новодошли, като забавя тяхното навлизане в живота. Но вече го бях казала и ми беше неудобно да си призная пред водача. Трябваше да преглътна и да продължа. А няколко дни преди това водачът ме попита колко време ми е отнело да разреша проблем на новодошъл. Отначало не бях разбрала напълно представата на този новодошъл, така че бях разговаряла доста пъти. Когато водачът ме попита за това, се страхувах, че ако кажа истината, водачът ще каже, че ми липсват заложби и че имам лоша работоспособност, тъй като бяха необходими няколко общения за разрешаването на такъв дребен проблем. За да защитя имиджа си, излъгах и казах, че проблемът е решен с едно общение. След това се чувствах неспокойна, страхувайки се, че някой ден ще бъда разкрита. Като си припомних поведението си, видях, че съм лъгала много в опит да защитя имиджа си и да оставя добро впечатление у хората. Живеех в мрак и болка, много далеч от Божиите критерии за честен човек. Помислих си за това как всички братя и сестри практикуваха това да бъдат честни хора и да преодолеят измамната си природа. Някои дори бяха написали статии със свидетелства за преживяване. Но след години във вярата аз все още лъжех толкова много и напълно ми липсваше честност. Ако продължах по този път във вярата си, със сигурност щях да бъда отстранена от Бог. Бързо изрекох молитва: „Боже, вярвам в Теб от години. И дори сега все още лъжа и мамя, когато става въпрос за интересите ми, което Те отвращава. Не искам да продължавам така. Моля Те, води ме, за да разреша проблема ми с лъжата“.

В духовната си преданост прочетох един откъс: „В ежедневието си хората често казват безсмислени неща, лъжат, изричат невежи и глупави неща и се оправдават. В повечето случаи го правят заради суетата и гордостта си и за да задоволят собственото си его. Изричането на подобни лъжи е разкриване на покварен нрав. Ако преодолееш тези покварени елементи, сърцето ти ще се пречисти и постепенно ще станеш по-чист и по-честен. Всъщност всеки знае защо лъже. Хората се опитват да се съревновават с останалите и да се представят за такива, каквито не са, изцяло заради лични придобивки, заради суетата и гордостта и заради репутацията и статуса. В крайна сметка обаче другите разкриват и разобличават лъжите им, а те губят престижа си, както и достойнството и почтеността си. Всичко това се дължи на прекомерно многото лъжи. Лъжите ти са твърде многобройни. Всяка твоя дума е подправена и лъжлива и нито дума, изречена от теб, не може да се счита за вярна или честна. Макар да смяташ, че избягваш посрамването, когато лъжеш, дълбоко в себе си се чувстваш опозорен. Съвестта ти те упреква и вътрешно изпитваш неуважение и презрение към себе си, като си мислиш: „Защо водя толкова жалък живот? Толкова ли е трудно да казвам истината? Трябва ли да прибягвам до лъжи заради гордостта си? Защо животът ми е толкова изтощителен?“. Не е нужно да водиш толкова изтощителен живот. Ако практикуваш да бъдеш честен човек, ще можеш да живееш волен и освободен живот без напрежение. Ти обаче си избрал пътя да поддържаш гордостта и суетата си с лъжи. В резултат на това живееш изтощително и окаяно съществуване. Сам си си го причинил. Човек може и да поддържа гордостта си, като излъже, но каква е тази гордост? Тя просто е нещо празно и напълно безполезно. Да лъжеш означава да предадеш почтеността и достойнството си. Това кара хората да загубят достойнството и почтеността си. Бог намира това за неприятно и ненавистно. Струва ли си? Не. Това ли е правилният път? (Не, не е.) Хората, които лъжат често, живеят според сатанинския си нрав. Те живеят под властта на Сатана. Нито живеят в светлината, нито в Божието присъствие. Постоянно мислиш как да излъжеш, а след като излъжеш, се налага да мислиш как да прикриеш лъжата. А когато не успееш да я прикриеш достатъчно добре, тя ще бъде разобличена и ще трябва да си блъскаш главата да измисляш още лъжи, за да я замажеш. Не е ли уморително да живееш така? Всичко това е твърде изтощително. А заслужава ли си? Не, наистина не си заслужава. Какъв е смисълът да се напрягаш да изричаш лъжи, а после — да ги прикриваш, и то само заради гордостта, суетата и статуса? Накрая се замисляш и си казваш: „Какъв е смисълът? Твърде изтощително е да лъжа и да се налага да прикривам лъжите си. Няма да стане, ако постъпвам така. По-лесно ще е просто да стана честен човек“. Искаш да станеш честен човек, но не можеш да се откажеш от гордостта, суетата и личните си интереси. Единствено можеш да прибягваш до лъжи и да използваш измислици, за да запазиш тези неща. […] Напълно си се объркал, ако си мислиш, че с лъжи можеш да поддържаш репутацията, статуса, суетата и гордостта, които желаеш. Всъщност, като лъжеш, не само не успяваш да запазиш суетата и гордостта си, достойнството и почтеността си, но по-лошото е, че пропускаш възможността да практикуваш истината и да бъдеш честен човек. Дори в конкретния момент да успееш да поддържаш репутацията, статуса, суетата и гордостта си, ти си се отказал от истината и си предал Бог. Това означава, че напълно си загубил възможността Той да те спаси и да те доведе до съвършенство, а това е най-голямата загуба и вечно съжаление“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само когато човек стане честен, може да изживее истинско човешко подобие). Всички Божии слова описваха истинското ми състояние. Все лъжех и мамех, за да защитя суетата и гордостта си. Изнасях представление, което беше изтощителен начин на живот и ме правеше нещастна. Когато за първи път започнах да поя новоповярвалите, Чен Лин видя, че общението ми не е лошо и ме попита дали предварително съм разговаряла с водача. Това беше съвсем нормален въпрос. Бих могла да отговоря простичко с „да“. Но аз се страхувах, че ако ѝ кажа истината, тя ще ме гледа отвисоко. Съзнателно изрекох лъжа, мислейки за репутацията си. Също, когато водачът ни попита колко новодошли можем да поим, не отговорих въз основа на истинския си ръст. Страхувах се, че ако кажа ниска цифра, водачът ще каже, че ми липсва работоспособност, затова съзнателно я раздух. После се тревожех, че няма да мога да се справя — изпълнението на дълга ми по този начин беше толкова стресиращо и изтощително. По същия начин бях и при поенето на новите вярващи. С повърхностното ми разбиране на истината имах нужда от няколко общения, за да разреша проблема на новодошлия. Но се чудех какво ли ще си помисли водачът за мен, затова казах, че ми е трябвало само едно общение. Лъжех и мамех отново и отново, за да защитя суетата и гордостта си, и другите да ме одобряват. Бях толкова измамна и лицемерна! Мислех, че ако не казвам истината, другите и водачът няма да разберат истинското ниво на уменията ми и ще мога да защитя имиджа си. Но Бог проучва внимателно всичко. Мога да заблудя другите хора, но не и Него. След време всички щяха да придобият проницателност спрямо мен. Щяха да видят, че ми липсва истината реалност и непрекъснато лъжа. Всъщност след като излъжех, се чувствах ужасно. Страхувах се от деня, в който лъжата ми ще бъде разобличена и ще стане ясно каква съм. Не само, че щях да се унижа, но и другите определено нямаше да ми вярват повече. Тревогата и безпокойството ме тормозеха в дългосрочен план. Беше изтощаващо. Живеех в мрак и болка. От това, че постоянно лъжех и мамех, не практикувах истината и не бях честен човек, не само животът ми претърпя загуби, но и живеех без всякаква почтеност и достойнство, нещо, което Бог мрази и Го отвращава. Помислих за това, което е казал Господ Исус: „Но говорът ви да бъде: Да, да! Не, не! А каквото е повече от това, е от лукавия“ (Матей 5:37). „Ваш баща е дяволът и вие желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай време човекоубиец и не устоя в истината, защото в него няма истина. Когато говори лъжа, той говори своето, защото е лъжец и баща на лъжата“ (Йоан 8:44). Бог харесва честните хора и мрази измамните. Трябваше да говоря и действам според Божиите слова, да наричам нещата с истинските им имена. „Да“ означава „да“, „не“ означава „не“. Но аз постоянно лъжех, за да защитя имиджа си. Как се различава това от дявола, Сатана? Дяволът винаги лъже, той няма никога да каже нещо истинно. Аз също съм лъгала доста, дори до този момент. Ако не се покаех, със сигурност щях да бъда отстранена от Бог. Блъсках си главата над лъжите и измамната си фасада, за да защитя имиджа си и да се наслаждавам на непосредствени придобивки. Но в резултат на това Бог беше отвратен, хората — отблъснати, а аз страдах. Бях идиотка.

Продължавах да се самоанализирам и един ден прочетох нещо в Божиите слова: „С какъв мотив мамят хората? Каква цел се опитват да постигнат? Без изключение те го правят, за да постигнат слава, придобивки и статус — накратко, това е в името на собствените им интереси. А какво стои в основата на преследването на личните интереси? Убеждението на хората, че собствените им интереси са по-важни от всичко останало. Те се впускат в измами, за да се облагодетелстват, като разкриват измамния си нрав. Как трябва да се реши този проблем? Най-напред трябва да разпознаете и да осъзнаете какво представляват личните интереси, какво точно могат да донесат на хората и какви са последствията от преследването им. Ако не можете ясно да видите това, никак няма да е лесно да се отречете от тях. Ако хората не разбират истината, за тях няма нищо по-трудно от това да се отрекат от собствените си интереси. Това е така, защото техните философии за живот са: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ и „Човекът умира за богатство, както птиците — за храна“. Очевидно хората живеят само за собствените си интереси. Хората си мислят, че ако нямат лични интереси или ако ги загубят, не биха могли да оцелеят, сякаш оцеляването им зависи от личните им интереси. Затова повечето хора са слепи за всичко друго, освен за личните си интереси. Те смятат, че интересите им стоят над всичко останало и живеят единствено за личните си интереси. И пръста си няма да мръднат, освен ако не са лично заинтересовани, и да искаш от тях да се откажат от личните си интереси е като да искаш от тях да се откажат от собствения си живот“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Познаването на нрава е основата за неговата промяна). „Да предположим, че един измамен човек осъзнава, че е измамен, че обича да лъже и не обича да казва истината, и че винаги прикрива неща, когато работи с другите, но се наслаждава на това при мисълта: „Страхотно е да живея по този начин. Постоянно си играя с хората, но те не могат да направят същото с мен. Винаги съм удовлетворен, що се отнася до личните ми интереси, гордост, суета и статус. Нещата вървят според плановете ми, безупречно, гладко и никой не може да ги прозре“. Желае ли такъв човек да бъде честен? Не желае. Такъв човек вярва, че измамата и изкривяването са интелигентност и мъдрост, че са положителни неща. Той особено цени тези неща и не може да понесе да се избави от тях. Той си мисли: „Това е идеалният начин да постъпваш и единственият удовлетворяващ начин да живееш. Това е единственият ценен начин да живееш, единственият начин на живот, който кара другите да ми завиждат и да ми се възхищават. Би било глупаво и идиотско от моя страна да не живея според философиите на Сатана. Винаги бих губил — бих бил тормозен, дискриминиран и бих действал като слуга на другите. Няма никаква стойност в такъв живот. Никога няма да бъда честен човек!“. Ще предаде ли този тип човек своя измамен нрав и ще прилага ли на практика това да бъде честен? Категорично не. […] Те нямат любов към положителните неща, не копнеят за светлината и не обичат Божието слово или истината. Харесва им да следват светските тенденции, обичат славата, придобивките и статуса и обичат да се открояват от тълпата. Те боготворят славата, придобивките и статуса, както и известните хора и великите личности, но всъщност това, което боготворят, са демони и сатани. Това, към което се стремят в сърцето си, не е истината, нито положителните неща; вместо това те почитат злото познание. В сърцето си те не одобряват онези, които се стремят към истината, или онези, които свидетелстват за Бог; вместо това те одобряват и идолизират онези, които имат специални таланти, и онези със специални дарби. Те не вървят по пътя на вярата в Бог и стремежа към истината; по-скоро преследват слава, придобивки, статус и власт; стремят се към това да бъдат личности с дълбока хитрост, които са способни да печелят с брилянтни стратегии; стремят се да се интегрират във висшите ешелони на обществото, за да станат велики и известни. Стремят се да бъдат идолизирани и посрещани с добре дошли на всички събития, на които присъстват; стремят се да станат идоли. Точно такива хора искат да бъдат те. Какъв вид път е това? Това е пътят на демоните, пътят на злото. Това не е пътят, по който поема един вярващ в Бог. Те използват философиите на Сатана, неговата логика, използват всяка негова хитрост, всяка негова уловка, във всяка ситуация, за да получат с измама личното доверие на хората, като ги карат да ги боготворят и следват. Това не е пътят, по който трябва да вървят хората, които вярват в Бог, а пътят, по който вървят сатани и дяволи. Този тип хора не само че няма да бъдат спасени, но и ще се сблъскат с Божието наказание — в това не може да има нито най-малко съмнение“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Човек не може да бъде спасен, като вярва в религия или участва в религиозни ритуали). Божиите слова ми показаха защо бях способна постоянно да лъжа и да действам измамно отново и отново и защо не смеех да се открия и да бъда честен човек. Причината е, че имам измамна природа. Изпитвах неприязън към истината и не обичах положителните неща. Не бях поставила на първо място стремежа към придобиване на истината и това да съм човек, който носи радост на Бог. Вместо това ценях сатанински философии като: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“, „Хората се нуждаят от гордостта си така, както дървото се нуждае от кората си“ и „Не могат да се извършат големи подвизи, без да се лъже“, както и собствените си имидж и интереси. Когато бях малка, имах роднина, който имаше само средно образование, но казваше, че е завършил колеж. Когато очевидно му липсваше някое умение, той се хвалеше и казваше, че го е учил в някакъв престижен университет. Когато лъжеше и се преструваше по този начин, хората не само че не го гледаха отвисоко, но и го уважаваха и му се възхищаваха. Докато растях, виждах много подобни случаи и те ми оказаха влияние. В сърцето си несъзнателно одобрявах този сатанински подход. Чувствах, че понякога една лъжа наистина може да разреши ситуацията. Не само би могло да ти спечели възхищение, но може и да ти даде това, което си искал. Затова продължавах да живея с този възглед и след като влязох в Божия дом. Ако ставаше въпрос за моя имидж или интереси, не можех да не излъжа, да не мамя и да не се преструвам. Дори когато се чувствах виновна след като излъжех, все още не смеех да се разкрия пред всеки, страхувах се, че ако съм пряма, хората ще ме прозрат и ще имат лошо мнение за мен. При мисълта да бъда посрамена по този начин, предпочитах да умра! Предпочитах да живея в мрак и нещастие, вместо да изрека истинска дума, като ставах все по-лицемерна и по-измамна. Китайската комунистическа партия е точно такава. Без значение колко много скандални и зли неща прави, никога не ги изкарва наяве, а заблуждава света с лъжите си. Създава си имидж на велика, славна и безгрешна, за да подвежда хората, да заблуждава обикновените хора. Толкова е презряна и зла. Не бяха ли моите лъжи и измами в същността си като тези на Китайската комунистическа партия? Това ми напомни за Божиите слова: „Какъв вид път е това? Това е пътят на демоните, пътят на злото. Това не е пътят, по който поема един вярващ в Бог. Те използват философиите на Сатана, неговата логика, използват всяка негова хитрост, всяка негова уловка, във всяка ситуация, за да получат с измама личното доверие на хората, като ги карат да ги боготворят и следват. Това не е пътят, по който трябва да вървят хората, които вярват в Бог, а пътят, по който вървят сатани и дяволи. Този тип хора не само че няма да бъдат спасени, но и ще се сблъскат с Божието наказание — в това не може да има нито най-малко съмнение“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Човек не може да бъде спасен, като вярва в религия или участва в религиозни ритуали). Бог е верен. Бог изисква от нас да сме честни хора, за да придобием накрая спасението Му. Но Сатана използва всякакви философии и заблуди, за да подвежда и покварява хората, като ни кара да лъжем непрестанно и да мамим заради собствената си слава, придобивки и статус, като ставаме все по-лицемерни и измамни. В крайна сметка ние ще пропаднем в ада и ще бъдем наказани заедно с него. В този момент ясно видях пресметливия и жесток мотив на Сатана. Мразех го от дън душа и бях готова да се стремя към това да съм честен човек.

По-късно прочетох друг откъс от Божиите слова: „Фактът, че Бог изисква от хората да бъдат честни, доказва, че Той наистина ненавижда измамните хора и не ги харесва. Божията неприязън към измамните хора е неприязън към начина им на действие, към нрава, също така към намеренията и средствата им за измама. Бог изпитва неприязън към всичко това. Ако измамните хора са способни да приемат истината, да признаят измамния си нрав и ако са готови да приемат Божието спасение и да практикуват истината, за да станат честни хора, то и те имат надежда да бъдат спасени, защото нито Бог, нито истината проявява пристрастие към когото и да било. И така, ако искаме да станем богоугодни хора, първото нещо, което трябва да направим, е да променим принципите на постъпките си, да спрем да живеем според сатанинските философии, да спрем да разчитаме на лъжата и измамата, за да живеем живота си, да се отървем от всички лъжи и да се опитаме да бъдем честни хора. Тогава Божието мнение за нас ще се промени. В миналото хората все разчитаха на лъжи, измама и преструвки, докато живееха сред другите, и постъпваха, като приемаха сатанинските философии за основа на съществуването си, за живота си и за своя основа. Бог ненавиждаше това. Ако се стараеш да бъдеш честен човек и да казваш истината, ще бъдеш оклеветен, съден и отхвърлен сред невярващите. Затова следваш светските тенденции и живееш според сатанинските философии. Ставаш все по-изкусен в лъжите и все по-измамен. Използваш и коварни средства, за да постигнеш целите си и така да се защитиш. Все повече преуспяваш в света на Сатана, а в резултат на това затъваш все по-дълбоко в греха и не можеш да се измъкнеш. В Божия дом нещата стоят точно обратното. Колкото по-умел си в лъжата и измамата, толкова повече Божиите избраници ще изпитват неприязън към теб и ще те отхвърлят. Ако отказваш да се покаеш и продължаваш да се вкопчваш в сатанинските философии и логика, ако също така използваш козни, кроежи и изтънчени тактики, за да се прикриваш и да си поставяш измамна фасада, тогава е много вероятно да бъдеш разкрит и отстранен, защото Бог ненавижда измамните хора. Само честните хора могат да преуспяват в Божия дом, а всички измамни хора накрая ще бъдат отхвърлени и отстранени. Това отдавна е било предопределено от Бог“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Най-основната практика да бъдеш честен човек). „Приемането на истината и себепознанието е пътят към израстване в живота и към постигане на спасение; това е шансът ти да дойдеш пред Бог, за да приемеш Неговата внимателна проверка, правосъдие и наказание и да придобиеш истината и живота. Ако се откажеш от стремежа към истината, за да преследваш репутацията, статуса и личните си интереси, това е равносилно на отказ от възможността да приемеш Божието правосъдие и наказание и да постигнеш спасение. Избираш славата, придобивките, статуса и личните си интереси, но се отказваш от истината и губиш живота и шанса си за спасение. Кое е по-важно? Не е ли глупаво да избереш личните си интереси и да се откажеш от истината? Казано на народен език, това означава да дадеш кон за кокошка. Славата, придобивките, статусът, парите и личните интереси са все временни неща, всичко това е ефимерно, докато истината и животът са вечни и неизменни. Ако хората преодолеят покварения си нрав, който ги тласка да преследват слава, придобивки и статус, тогава имат надежда да постигнат спасение. Освен това истините, които хората придобиват, са вечни. Нито Сатана, нито някой друг може да отнеме тези истини от хората. Отказваш се от интересите си, но това, което придобиваш, е истината и спасението. Тези постижения са твои и ги придобиваш за себе си. Ако човек избере да практикува истината, макар и да е изгубил интересите си, той придобива Божието спасение и вечния живот; такива хора са най-умните. Ако човек се откаже от истината заради интересите си, той губи живота и Божието спасение; такива хора са най-глупавите“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Познаването на нрава е основата за неговата промяна). Божиите слова ми напомниха, че само честният човек може да бъде спасен и да влезе в небесното царство. Измамните хора биват разкрити и отстранени от Бог. Пътят, който някой избира, и това какъв човек е, имат пряко влияние върху неговия изход и крайна цел. Но аз бях толкова сляпа. Вместо да обичам истината, просто се съсредоточавах върху поддържането на имиджа си до степен да лъжа постоянно и да се преструвам. След като го направех, нямах куража да споделя и все още не се бях справила дори с най-основните лъжи. Изобщо не бях променила своя живот нрав. Ако устоявах във вярата си по този начин, как можех да бъда спасена от Бог? Видях, че да се грижиш за репутацията си и да преследваш лична изгода, нямаше стойност. По този начин може да спечеля възхищението на другите и подкрепата им, но не си струва да отвратя Бог с постоянните си лъжи и да загубя възможността да бъда спасена.

Докато търсех пътя как да стана честен човек, видях това в Божиите слова: „Независимо с какви проблеми се сблъскваш, трябва да търсиш истината, за да ги разрешиш; категорично не бива да се преструваш или да представяш фалшив образ пред другите. Независимо дали става въпрос за твоите несъвършенства, недостатъци, кусури или покварен нрав, ти трябва да говориш откровено и да общуваш за всички тези неща. Не ги пази в тайна. Да се научиш да разкриваш сърцето си е първата стъпка към навлизане в живота и това е първото препятствие, което е най-трудно за преодоляване. Щом преодолееш това препятствие, ще бъде лесно да навлезеш в истината. Какво ще означава да направиш тази стъпка? Ще означава, че отваряш сърцето си и че разголваш и разкриваш всяка част от себе си — било то добра или лоша, положителна или негативна — и я осветляваш, за да я видят другите хора и за да я види Бог, като не криеш и не притаяваш нищо от Бог, не използваш никакви преструвки, лъжа или измама спрямо Бог и си също толкова откровен с другите хора. По този начин ти ще живееш в светлината; не само Бог ще те проучва внимателно, но и другите хора ще видят, че има принципи и прозрачност в действията ти. Не е нужно да използваш никакви методи, за да защитаваш своята репутация, имидж и статус, нито е нужно да извършваш каквото и да било прикриване или потулване на грешките си. Не е нужно да полагаш тези безполезни усилия. Ако можеш да се избавиш от тези неща, животът ти ще стане много лек, свободен от възпиране и болка, и ти ще живееш напълно в светлината“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). От Божиите слова научих, че за да съм честен човек и да говоря правдиво, когато са намесени гордостта или интересите ми, трябва първо да се моля и да приема внимателната проверка на Бог. Независимо какви слабости или недостатъци имам, или каква поквара разкривам, не мога да я скрия или да я маскирам. Само като покажа истинското си аз и търся истината, мога малко по малко да реша проблема с лъжата. Каквато и поквара да разкривам и каквито и слабости и недостатъци да имам, Бог всъщност съвършено ясно можеше да ги проучи внимателно, така че не бих могла да ги скрия с лъжи и преструвки. Дори ако другите хора не ме познаваха добре в началото, с времето всички щяха да ме видят ясно. И макар че бях отговорна за работата по поенето, бях новак в дълга си и все още имах много слабости и недостатъци. Когато нямах добро разбиране за представите или проблемите на новодошлите, или когато имах повърхностно разбиране на истината и не можех да разговарям ясно, беше нормално, а не срамно, да търся помощта на водача. Трябваше да се изправя открито пред недостатъците си и да съм достатъчно смела, за да кажа истината, да практикувам истината и да бъда честен човек. Това е правилният път напред. Сърцето ми се озари, когато си помислих това. Молих се и се покаях пред Бог. Щях да спра да говоря и да действам заради репутацията и интересите си и вместо това да практикувам според Божиите слова. По-късно видях сестра Чен Лин и ѝ казах всичко за проблема си с лъжата. Почувствах се наистина отпусната и свободна. Знаех, че мисля много за имиджа си и винаги се тревожех какво си мислеха за мен хората. Когато нещо изникнеше, бях склонна да защитавам репутацията и интересите си и не можех да не излъжа. Продължавах да се моля на Бог да бди над сърцето ми, така че да осъзнавам кога се каня да излъжа и бързо да променям посоката, като се открия и бъда честен човек.

Веднъж, на едно събиране с водача, той помоли всички да споделят мнението си по проблема на един нов вярващ. Почувствах се невероятно нервна. Водачът разбираше повече от принципите, отколкото аз. Незабавно щеше да стане ясно дали мога да посоча проблема, дали съм права, или греша и дали има отклонения. Какво щеше да си помисли водачът за мен, ако не можех да видя сърцевината на проблема и да го разреша? Докато мислех за това, се притесних още повече и просто не можех да се успокоя и да обмисля проблема на новоповярвалия. Тогава се сетих за Божиите слова: „Не е нужно да използваш никакви методи, за да защитаваш своята репутация, имидж и статус, нито е нужно да извършваш каквото и да било прикриване или потулване на грешките си. Не е нужно да полагаш тези безполезни усилия. Ако можеш да се избавиш от тези неща, животът ти ще стане много лек, свободен от възпиране и болка, и ти ще живееш напълно в светлината“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Като обмислих Божиите слова, разбрах, че трябва да съм честен човек и да казвам истината. Независимо колко много проблеми виждам или какви отклонения може да имам, пак трябва да говоря истинно, не да потулвам и прикривам, да се преструвам или да мисля какво е мнението на водача за мен. Всичко, което имаше значение, бе да практикувам истината и да съм честен човек пред Бог. Тези мисли ми позволиха да се успокоя. Вече можех да споделя мнението си. След като ме изслуша, водачът предложи допълнително общение за пропуските ни. Чрез този вид общуване придобих по-ясно разбиране за това как трябва да разрешавам проблемите на новодошлите. Чрез това преживяване усетих колко е чудесно да казваме истината, както ни е заръчал Бог. Това е толкова успокояващо и освобождаващо. Вече не живея в неспокойствие и болка от лъженето. Толкова съм благодарна на Бог! Ако не бях разкрита в тези ситуации, или ако не бях съдена и разобличена от Божиите слова, никога нямаше да постигна такова разбиране и промяна.