От Лу Нин, Китай

През юни 2022 г. църквата ни беше изправена пред масови арести от страна на Компартията. Почувствах се изключително тъжна, когато разбрах, че братя и сестри около мен биват арестувани един след друг. В същото време се тревожех и за собствената си безопасност, като си мислех: „Поддържах връзка с няколко от братята и сестрите, които бяха арестувани. Дори изпълнявах дълг и се возех в една кола с някои от тях. Ако полицията провери записите от камерите, няма как да избегна да бъда замесена. Имам лупус, а краката ми са подути. Ако бъда арестувана и изтезавана от полицията, тялото ми няма да може да издържи. Освен това в затвора няма да мога да се храня или да спя добре. И без това здравето ми е толкова лошо, така че дори полицията да не ме пребие до смърт, ще умра от болест в затвора. Ако умра, ще загубя шанса си за спасение“. При тази мисъл доста се уплаших. Един ден отидох да изпратя писмо на една водачка, сестра Джао Йен. Тя каза, че докато е била навън, е забелязала, че някой сякаш я следи. По-късно обикаляла на много различни места и се прибрала у дома, едва когато видяла, че се е отървала от този човек. Когато чух това, малко се изнервих. Помислих си: „Трябва да ѝ доставям писма два или три пъти на ден. Ако я следят, дали и аз ще бъда замесена?“. Исках да се скрия и повече да не доставям писма. Тогава обаче си помислих, че тъй като обстановката е толкова неблагоприятна, водачите не могат да си вършат работата лично. Много задачи трябваше да се изпълняват чрез писма. Ако писмата не можеха да бъдат доставени навреме на водачите, делото щеше да се забави. Обмислих го и реших, че просто трябва да събера смелост и да продължа да изпълнявам този дълг. Освен че изпращах и получавах писма, аз също така поях новодошлите. Веднъж едно място за събирания на новодошли беше посетено от една сестра, която беше арестувана. Тъй като не можахме да намерим подходящо семейство домакин, а събиранията на новодошли не можеха да спрат, след като преценихме цялостната ситуация, решихме, че това място за събирания все още може да се използва, ако следим обстановката. Продължихме да се събираме там. Аз обаче се притеснявах, че ако полицията разбере за това място за събирания, може да дойде и да ни арестува по всяко време. Когато се събирахме, не можех да успокоя сърцето си. По онова време някои новодошли бяха заети с работа, а някои бяха преследвани от семействата си. Не се замислях как да разговарям, за да преодолея състоянието на новодошлите. Когато ходех на събирания, просто отбивах номера. Постепенно те спряха да се събират редовно. По-късно осъзнах, че собственото ми състояние е неправилно, и потърсих истината, за да разреша собствените си проблеми.

По време на духовната си практика прочетох тези Божии слова: „Когато Аз официално се заема със Своето дело, всички хора се движат в синхрон с Мен, така че хората в цялата вселена да се заемат заедно с Мен, цялата вселена е в състояние на „ликуване“ и човекът е подтикван от Мен да върви напред. Вследствие на това дори големият червен змей е хвърлен от Мен в състояние на безпорядък и тревожна несигурност и служи на Моето дело, и — макар и неохотно — не може да следва собствените си желания, а не му остава друг избор, освен „да Ме остави да устройвам, както пожелая“. Във всички Мои планове големият червен змей е Мой контрастиращ предмет, Мой враг, но и Мой „слуга“; затова Аз и за миг не облекчавам „изискванията“ Си към него. Следователно, заключителният етап на делото Ми, делото на въплъщението Ми, приключва в неговия дом — това повече способства големият червен змей да Ми служи правилно, чрез което Аз ще го завоювам и ще изпълня плана Си. Докато върша делото Си, всички ангели се впускат в решаващата битка редом с Мен и решават да удовлетворят Моите намерения в заключителния етап, така че хората на земята да Ми се предадат като ангелите, да не желаят да Ми се противопоставят и да не правят нищо, което Ме предава. Такава е динамиката на Моето дело във вселената“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божиите слова към цялата вселена, Глава 29). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че големият червен змей е средство за обслужване в делото на Бог. Бог използва преследването от страна на големия червен змей, за да послужи за разкриването на всякакви хора. Ще се разкрие кои са плевели и кои — жито. Хората, които истински вярват в Бог и които имат истинска вяра в Него, са способни да упорстват в изпълнение на своя дълг, без значение в каква среда се намират или колко опасна е тя. Хората, които не вярват истински в Бог, ще бъдат плахи и ще отстъпят, когато се сблъскат с арест и преследване. Видях, че когато се озовах в опасна среда, дори не исках да изпълнявам дълга си поради плахост и страх и постоянно исках да се скрия. Единственото, към което проявявах внимание, беше личната ми безопасност. Изобщо не проявявах внимание към делото на църквата. Дори бях нехайна, когато поях новодошлите. Нима поведението ми не беше предателство към Бог? Ако продължавах така, нямаше ли да бъда плевел, който ще бъде отвят?

Прочетох още от Божиите слова: „Независимо колко „невъобразимо могъщ“ е Сатана, колко е дързък и амбициозен, колко голяма е разрушителната му способност, колко широкообхватни са способностите му да покварява и примамва човека, колко хитри са номерата и машинациите, с които го сплашва, или колко разнообразни са формите на съществуването му, той никога не е бил способен нито да създаде едно-единствено живо същество, нито да установи закони или правила за съществуването на всички неща, нито да управлява който и да е обект, одушевен или неодушевен, и да господства над него. В целия космос и на небесния свод няма нито един човек или нещо, създадени от него или съществуващи заради него, нито има човек или нещо, което да е под неговото върховенство или управление. Напротив, той не само трябва да съществува под господството на Бог, но трябва и да се подчинява на всички Божии заповеди и нареждания. Без Божието позволение Сатана не може свободно да докосне дори капка вода или песъчинка на земята. Без Божието позволение той не може да докосне дори мравките по земята, камо ли човечеството, създадено от Бог“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият I). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че всички неща и събития са в Божиите ръце. Колкото и необуздан да е Сатана, той не смее да действа своеволно без Божието позволение. Спомних си за преживяването на Йов. Когато Сатана се обзаложил с Бог, Бог не му позволил да отнеме живота на Йов, затова Сатана не посмял да постъпи така. Той действа в рамките на позволеното от Бог и не смее да го надхвърли дори на косъм. Видях, че не съм разбирала Божието върховенство. Постоянно чувствах, че няма да ме арестуват, ако се крия вкъщи, докато ако работех навън, рискувах да бъда арестувана. Когато трябваше да доставя няколко писма за един ден или да отида да поя новодошли, изпитвах съпротива в сърцето си. Чувствах, че като правя това постоянно, рискувам да бъда наблюдавана от полицията и след това арестувана. След като прочетох Божиите слова, разбрах, че макар всеки ден да минавах под погледа на всякакви камери за наблюдение, полицията нямаше да може да ме арестува без Божието позволение. Спомних си за преживяването на една сестра. Полицията я беше спряла на контролен пункт и се готвеше да я арестува. Изглеждаше, че няма как да избяга, но тя гладко се измъкна точно под носа им. Вярвах в Бог от много години, но нямах истинско разбиране за Божието всемогъщество, върховенство и власт. Когато се озовах в опасна среда, исках да се измъкна и да се скрия, за да се защитя, като костенурка, която се прибира в черупката си. Имах твърде малко вяра! Докато обмислях Божиите слова, състоянието ми донякъде се подобри. По-късно, когато отново отидох да доставям писма, не се страхувах толкова. Просто исках да доставя писмата възможно най-бързо, за да не се забави делото на църквата. Когато ме обземаха плахи мисли, докато отивах да поя новодошлите, съзнателно се молех на Бог и Го молех да защити сърцето ми, за да се успокои. В сърцето си се съсредоточавах върху обмислянето на Божиите слова, като ги свързвах с проблемите на новодошлите по време на общението си с тях. Всички новодошли казваха, че са придобили неща от събиранията; те отново можеха да се събират редовно.

По-късно се самоанализирах. Защо винаги проявявах внимание само към собствената си безопасност, щом се озовях в опасна среда? Прочетох тези Божии слова: „Възможно ли е в условията на континентален Китай да се избягва поемането на рискове и да се осигури, че нищо лошо няма да се случи, докато човек изпълнява дълга си? Дори и най-предпазливият човек не може да гарантира това. Но предпазливостта е необходима. Добрата предварителна подготовка ще подобри малко нещата и може да помогне да се сведат до минимум загубите, когато нещо все пак се обърка. Ако няма никаква подготовка, загубите ще бъдат съществени. Можете ли да видите ясно разликата между тези две ситуации? Следователно, независимо дали става въпрос за събирания или за изпълнение на някакъв вид дълг, най-добре е да бъдете предпазливи и е необходимо да вземете някои превантивни мерки. Когато един предан човек изпълнява своя дълг, той може да мисли малко по-всеобхватно и задълбочено. Той иска да подреди тези неща възможно най-добре, така че ако нещо се обърка, загубите да бъдат сведени до минимум. Той счита, че трябва да постигне този резултат. Някой, на когото липсва преданост, не се замисля за тези неща. Той счита, че тези неща нямат значение, и не се отнася към тях като към своя отговорност или свой дълг. Когато нещо се обърка, той не изпитва никакво чувство на вина. Това е проявление на липса на преданост. Антихристите не проявяват никаква преданост към Бог. Когато им се възложи работа, те я приемат с голяма готовност и правят някои хубави изявления, но когато настъпи опасност, побягват най-бързо. Те са първите, които побягват, първите, които се измъкват. Това показва, че техният егоизъм и достойната им за презрение природа са особено тежки. Нямат никакво чувство за отговорност или преданост. Когато се сблъскат с проблем, знаят само как да избягат и как да се скрият, и мислят само как да защитят себе си, без никога да се замислят за отговорностите и дълга си. В името на личната си безопасност антихристите неизменно проявяват своята егоистична и достойна за презрение природа. Те не дават приоритет на делото на Божия дом или на собствения си дълг. Още по-малко дават приоритет на интересите на Божия дом. Вместо това те дават приоритет на собствената си безопасност“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (втора част)). Божиите слова разобличават колко особено егоистични и достойни за презрение са антихристите. С каквото и да се сблъскат, те проявяват внимание само към личната си полза. Особено когато се намират в опасна среда, щом се появи и най-малкият намек за опасност, първото нещо, към което проявяват внимание, е личната им безопасност. Те изобщо не проявяват внимание към това дали делото на църквата ще бъде увредено. Видях, че нравът, който бях разкрила, е същият като на антихрист. Този път много братя и сестри бяха арестувани. Първото нещо, за което се сетих, беше, че съм поддържала връзка с арестуваните и така имаше потенциална опасност за собствената ми безопасност. Когато водачите ми уредиха да доставям писма, се страхувах да не бъда арестувана и пребита до смърт от полицията. Тогава в бъдеще нямаше да имам добър изход или крайна цел. Чувствах, че се излагам на смъртна опасност, като изпълнявам този дълг: той криеше твърде много рискове. Затова исках да отхвърля този дълг. По-късно, въпреки че привидно се подчиних, аз се насилвах да го правя. Щом се появеше и най-малкият намек за опасност, ставах плаха и се страхувах, и винаги исках да се скрия. Бях напълно наясно, че поенето на новодошли е част от моя дълг. Въпреки това поради плахостта и страха не можех да успокоя сърцето си и да се събирам с новодошлите. Това означаваше, че проблемите на новодошлите не можеха да бъдат разрешени и те живееха в негативност, като не желаеха да посещават събирания. На всяка крачка мислех за собствената си безопасност и как да се защитя. Оставих настрана делото на църквата и навлизането в живота на моите братя и сестри. Наистина нямах никаква човешка природа! Бях толкова егоистична и достойна за презрение! Дълбоко в сърцето си почувствах угризения. Бях готова да се откажа от личната полза и да изпълня дълга си, независимо дали ще бъда арестувана, или не. При тази мисъл сърцето ми се успокои много.

По-късно чух постоянен поток от новини за арестувани братя и сестри и сърцето ми отново се сви. Един от арестуваните братя знаеше за няколко места за събирания. Дори го бях водила на едно място за събирания няколко дни преди това и не бях сигурна дали са ме видели и проследили. Чувствах, че мога да бъда арестувана по всяко време. Ако ме арестуваха, то дори да не ме пребиеха до смърт, щях да умра от болест в затвора. Колкото повече мислех за това, толкова повече се плашех и отново ми се искаше да се скрия. Но тогава ми хрумна друга мисъл: „Ако си тръгна, какво ще стане с делото тук? Не мога да живея по егоистичен и достоен за презрение начин като антихрист. Не мога да пренебрегвам делото на църквата, за да защитя себе си“. Въпреки че привидно изпълнявах дълга си, в сърцето си все още бях плаха и се страхувах. Веднъж по време на духовната си практика прочетох тези Божии слова: „В континентален Китай всички Божии избраници са преживели потискането и арестите на големия червен змей, а също така са преживели и някои изкушения. Независимо колко пъти са били слаби и са се проваляли, всички онези, които са способни да се стремят към истината, постепенно са израснали на духовен ръст и са имали навлизане в живота. Ако отново се сблъскат със средата и изкушенията, които са преживели в миналото, те ще имат известна вяра. Ако един ден преживяването им ги доведе дотам, че да не се страхуват от смъртта и да могат да видят ясно, че животът и смъртта на хората наистина са в Божиите ръце и са устроени и подредени от Бог, не означава ли това, че вярата им е станала по-голяма? Точно както в епохата на Стария завет — защо лъвовете не ухапаха Даниил, когато беше хвърлен в ямата с лъвовете? Защото имаше вяра, Бог не позволи на лъвовете да го ухапят. Тогава какво мислеше Даниил в сърцето си? Той не се оплака от Бог. В сърцето си той си каза: „Бог ме хвърли в ямата с лъвовете. И аз, и лъвовете сме сътворени същества. Ако Бог им позволи да ме изядат, значи е дошло моето време да умра. Ако Бог не го позволи, лъвовете няма да ме изядат. Това доказва, че все още трябва да живея в Божиите ръце, че животът ми все още не е приключил и че не ми се полага да умра. Това е определено от Създателя“. Когато Даниил се сблъска с този въпрос, първо, той не отрече Божието име. Второ, той не изпита никакво подозрение към това, което Бог прави, не направи преценки за него, не го заклейми, не се бунтува срещу Бог и беше способен да се покори на Божиите подредби. По този начин Сатана беше победен и унижен. И така, какви бяха действията и проявленията на Даниил? Те бяха свидетелство. Само когато имаш такъв духовен ръст, ще се сблъскаш с такива изпитания. Дори Бог да те постави в ямата с лъвовете, ти не се плашиш и лъвовете не смеят да те изядат, тогава това доказва, че имаш истинска вяра и че си поел по пътя на това да бъдеш доведен до съвършенство. Израстването в живота е точно това. Да бъдеш хвърлен в ямата с лъвовете също е изпитание, точно каквото е и отнемането на огромното богатство на Йов. Какво беше проявлението на Йов? (Покорство.) Защо беше способен да се покори? Защото Йов не се съмняваше в това, което Бог върши. Независимо дали Бог даряваше награди, или ги отнемаше, за Йов това беше добре. Дори ако Бог един ден даваше, а на следващия отнемаше, Йов пак щеше да се покори. Каквото и да правеше Бог, за Йов това беше добре. Той можеше да остави Бог да устройва, както Той иска, и да се покори на Бог. Той съответстваше на Бог. Тоест, независимо как действаше Бог, дори ако Бог си играеше с него, той пак можеше да се покори. […] Истинската вяра съдържа истинско покорство, а истинското покорство поражда истинска вяра. Ако имаш истинска вяра и можеш да постигнеш истинско покорство, кое изпитание може да те победи? Каква среда може да те победи? Нищо не може да те победи. Дори да те хвърлят в ямата с лъвовете, те няма да посмеят да те изядат. Не е ли това нещо хубаво? (Да, така е.)“ (Божието общение). Божиите слова ме накараха да разбера, че ако вярваш в Бог в Китай, атеистична страна, не можеш да избегнеш арести и преследване. Въпреки това, колкото и опасна да е средата, ако можеш да рискуваш живота си, без да се страхуваш от смъртта, това е истинска вяра в Бог. Точно като Даниил. Той вярвал в Божието върховенство и имал вяра в Бог. Когато бил хвърлен в лъвската яма, не се оплакал на Бог. Независимо дали щял да живее, или да умре, той се оставил на Божието устройване. Бог ни накара да преживеем това преследване и тази мъка, за да може чрез тях истинската ни вяра в Бог да бъде доведена до съвършенство. Трябваше да бъда като Даниил и да оставя живота или смъртта си в Божиите ръце. Ако Бог позволеше да бъда арестувана от полицията, тогава щях да се покоря на Божиите устройвания. Ако Бог не позволеше да бъда арестувана, бях готова да изпълнявам добре дълга си.

По-късно чух един църковен химн, който наистина ме развълнува.

Докато следвам Христос, никога няма да се обърна назад, дори до смърт

Човешкият Син от последните дни изразява истината, като пробужда безброй сърца. Виждам, че Божиите слова са изцяло истината, затова Го следвам. Сатана, големият червен змей, безумно потиска и арестува Божиите избраници. Онези, които следват Христос и изпълняват дълга си, го правят с риск за живота си. Някой ден може да бъда арестуван и преследван, защото свидетелствам за Бог. В сърцето си разбирам ясно, че това е преследване заради праведност. Някой ден може да бъда арестуван и хвърлен в затвора за проповядване на евангелието. Това е страдание, което Бог е повелил за онези, които Го следват. Не знам още колко дълго мога да вървя по този път на проповядване на евангелието, но докато съм жив, ще разгласявам Божиите слова и ще свидетелствам за Христос. Отдавам всичко само за да се стремя към истината и да изпълня Божието поръчение. В този живот да следвам и да свидетелствам за Христос изпълва сърцето ми с гордост. Дори и да не мога да видя деня, в който царството ще се осъществи, това да мога да свидетелствам и да унижа Сатана днес е достатъчно. Бог е с мен в преследването и мъките; Той е моята опора. Може би животът ми ще изчезне като мимолетен фойерверк, но да умреш като мъченик за Бог е да дадеш гръмко свидетелство. Предложих своите оскъдни сили за разпространението на евангелието на царството. Нямам оплаквания и не съжалявам. Щом мога да свидетелствам за Бог, животът ми не е бил напразен. Това е Божията повеля и аз Му предлагам възхвала и благодарност.

[…]

(Следвайте Агнеца и пейте нови песни)

Слушах тази песен многократно. Бях вдъхновена, но и засрамена. Моите братя и сестри бяха готови да пожертват живота си, за да проповядват евангелието и да свидетелстват за Бог. Дори и да свършеха като мъченици, щяха да останат непоколебими в свидетелството си. За разлика от тях, аз се сблъсках само с някои потенциални заплахи за безопасността си — нищо свързано с жертване на живота ми. Но въпреки това толкова се уплаших, че вече не исках да изпълнявам дълга си. Бях нищо в сравнение с тези братя и сестри. Твърде много се грижех за собствената си кожа! Спомних си за учениците от Епохата на благодатта, които са претърпели толкова много преследвания, за да свидетелстват за делото на Господ Исус. Въпреки това те никога не спрели да проповядват евангелието или да свидетелстват за Бог, защото са се страхували от смъртта. Накрая те станали мъченици за Бог. Въпреки че плътта им умряла, душите им не умрели; те продължили да живеят по друг начин. Свидетелството им получило Божието одобрение, а смъртта им била ценна и значима. За разлика от тях хората, които били плахи, уплашени и които се грижели само да спасят собствената си кожа, се превърнали в Юда и предали Бог, за да запазят живота си. Въпреки че живели известно време, техните духове, души и тела в крайна сметка били унищожени завинаги. След като разбрах това, вече не бях плаха и възпряна от смъртта. Ако един ден наистина бъда арестувана, това ще бъде свидетелство, което трябва да дам. По-скоро ще умра, отколкото да стана Юда и да предам Бог. Спомних си един откъс от Божиите слова: „Независимо какво иска от теб Бог, трябва само да вложиш всички сили в него и се надявам, че в тези последни дни ще покажеш отдадеността си на Бог пред Него. Докато можеш да виждаш удовлетворената усмивка на Бог, Който седи на престола Си, дори ако този момент е определеното време за твоята смърт, трябва да се смееш и да се усмихваш, докато затваряш очи“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Разкривания на тайните на „Божиите слова към цялата вселена“, Глава 41). С каквато и среда да се сблъскам, аз съм сътворено същество и трябва да изпълнявам добре дълга си. Трябва да следвам Бог и да изпълнявам добре дълга си, дори и да дам живота си за това. По-късно изпълнявах дълга си нормално. Набързо уведомих семействата домакини, при които беше ходил арестуваният брат, за да могат да се преместят. Никой друг брат или сестра не беше замесен заради това. Когато някои братя и сестри бяха в лошо състояние, защото се страхуваха да не бъдат арестувани, аз ги потърсих и разговарях с тях. Тъй като все повече хора приемаха делото на Бог от последните дни, водачите ме помолиха да поя тези новодошли. Аз активно сътрудничих.

Чрез това преживяване придобих известно разбиране за Божията власт и за моята собствена егоистична и достойна за презрение сатанинска природа. От все сърце благодаря на Всемогъщия Бог!