Преди две години бях избрана за водач ва църквата, но някои от последователите бяха вярващи от по-отдавна. Мислех, че разбират истината по-добре от мен и са по-опитни в работата. Затова не смеех да разпитвам много-много за част от църковната дейност. Боях се, че ще си кажат — кога стана водач, кога взе за се меси в работата ни. Не биваше да си пъхам носа навсякъде, тъй като не бях особено запозната. Дори не смеех да отстоя позициите и мненията си по някои принципни въпроси. Страхувах се, че другите ще ме помислят за твърде арогантна и самонадеяна и затова постоянно се сдържах.

Виждах, че част от църковната дейност се развива много бавно, че братята и сестрите вършеха работата си без да са запознати с принципите и трудно отбелязваха напредък, защото се препъваха в тривиални неща. Абигейл надзираваше тази дейност от близо 2 години, но продължаваше да не разбира същността й и не успяваше да се справи с практическите проблеми. Не беше подходяща за водач. Тъй като беше подчинена на Синди, докладвах на нея за проблема и й предложих да освободи Абигейл, но Синди отвърна, че за момента ще я остави да си върши работата, тъй като не можела веднага да намери подходящ заместник. Мислено не бях съгласна със Синди: „Абигейл заема тази длъжност вече почти две години, а до ден днешен не е разрешила някои основни проблеми, които спъват работата. Защо я оставяш за водач? Вече знаем, че не се справя. Налага се да я освободим и да назначим някой с подходящи способности“. Искаше ми се да кажа на Синди, че трябва да се съобразим с принципите, но после се разколебах: „Тя вече подчерта, че за момента няма подходящ кандидат. Ако продължа да настоявам да премести Абигейл на друга работа, дали няма да реши, че прекалявам с намесата си в работата й? Току-що ме избраха — ако създам у Синди такова впечатление, как ще работим заедно по-нататък? Карай да върви, няма да се меся“.

После пък установих, че Дина, която контролираше видеозаснемането, избягва практическата работа. Продукцията по видеопроекта, за който тя отговаряше, от три месеца беше с влошено качество. Тя не познаваше нагласата на членовете на екипа си, не беше наясно с проблемите и трудностите им при създаването на филмите. По това време често им се налагаше да презаснемат някои части, а това забавяше процеса. Обсъдих с колегите как да се справим с тази трудност. Всички те бяха на мнение, че Дина е свестен човек и от доста време отговаря за видеата, познава си работата и тъй като в момента няма подходящи кандидати е най-добре да я оставим. Мислено възразих на мнението им: „Не може да я оставим само защото е свестен човек и е запозната с дейността. От значение е дали върши практическа работа, дали решава проблемите на практика. Дина доказано не успява да отстрани проблемите с видеата. Не е уместно да я оставим на тази длъжност. Трябва да й намерим заместник“. поради следните съображения: „Джаки е главният отговорник за видеозаснемането, а и щом всички смятат, че Дина е подходяща, няма ли да помислят, че решавам еднолично, ако не се съглася с тях? Преди исках да прехвърлим Абигейл на друг пост, сега искам да освободим Дина. Няма ли другите да си кажат, че съм прекалено арогантна, че щом сметна някого за неподходящ, решавам да го махна, без да му дам шанс да се покае, че съм безсърдечна?“. Възраженията бяха на върха на езика ми, но ги преглътнах.

Над месец по-късно, Абигейл и Дина бяха освободени, защото не вършеха практическа работа. Същевременно висшестоящите прецениха, че съм безотговорен водач, защото не бях отстранила своевременно неподходящите и така бях забавила църковната дейност. Строго ме порицаха, че не върша практическата си работа, анализираха ме и казаха, че се придържам към сатанинската философия да угоднича, че не практикувам истината и не способствам за успеха на църквата. Казаха, че съм негодна за водач и ме освободиха от поста. Почувствах се сякаш са ме зашлевили. И през ум не ми мина, че проблемът ми е толкова сериозен и уволнението ми е заслужено. Много се натъжих. Чувствах се, сякаш единствената отплата за работата ми беше съжаление и задлъжнялост към Бог. Мразех се от все сърце. Защо не успявах да практикувам истината и да подкрепям дейността на църквата? Защо все живеех според сатанинските принципи? Обърнах се към Бог с молба да ме поведе, за да осъзная проблемите си.

По време на молитвените си занимания прочетох тези Божии думи: „Що за нрав имат хората, когато не поемат отговорност за дълга си, изпълняват го нехайно, държат се като подмазвачи и не защитават интересите на Божия дом? Това е лукавство, това е нравът на Сатана. Лукавството е най-отличителната черта на човешките философии за светските отношения. Хората мислят, че ако не хитруват, има риск да обидят някого и да не могат да се защитят. Смятат, че трябва да са достатъчно хитри, за да не нараняват или оскърбяват когото и да е, и така да се предпазят, да запазят препитанието си и да затвърдят положението си сред другите. Всички невярващи живеят според философиите на Сатана. Всички те са подмазвачи и не обиждат никого. Дошъл си в Божия дом, чел си Божието слово и си слушал проповедите в Божия дом. Защо тогава не си способен да практикуваш истината, да говориш от сърце и да бъдеш честен човек? Защо винаги се подмазваш? Подмазвачите защитават само собствените си интереси, а не интересите на църквата. Когато видят, че някой върши зло и накърнява интересите на църквата, те го пренебрегват. Харесва им да са подмазвачи и не обиждат никого. Това е безотговорно и такъв тип хора са твърде лукави и не заслужават доверие. За да защитят собствената си суета и гордост, както и за да запазят репутацията и статуса си, някои хора с удоволствие помагат на другите и се жертват за приятелите си, независимо от цената. Когато обаче трябва да защитят интересите на Божия дом, истината и справедливостта, добрите им намерения ги няма, те са напълно изчезнали. Когато трябва да практикуват истината, те изобщо не я практикуват. Какво се случва? За да защитят собственото си достойнство и гордост, те ще платят всяка цена и ще понесат всяко страдание. Когато обаче трябва да свършат истинска работа и да се занимават с практически дела, да бранят делото на църквата и положителните неща, да защитават и да предоставят ресурс на Божиите избраници, защо вече нямат сили да платят каквато и да било цена и да понесат каквото и да било страдание? Това е немислимо. Всъщност те имат такъв тип нрав, който изпитва неприязън към истината. Защо казвам, че техният нрав изпитва неприязън към истината? Защото винаги, когато нещо включва свидетелстване за Бог, практикуване на истината, защита на Божиите избраници, борба срещу кроежите на Сатана или защита на делото на църквата, те бягат и се крият, без да се погрижат за никакви подходящи въпроси“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). „Когато виждате проблем, но не правите нищо, за да го спрете, не разговаряте за него, не се опитвате да го ограничите и освен това не съобщавате за него на тези над вас, а играете ролята на угодник, това знак за липса на преданост ли е? Предани ли са на Бог тези, които угодничат? Ни най-малко. Такъв човек не просто не е предан на Бог — той действа като съучастник на Сатана, като негов спътник и последовател. Той изпълнява своя дълг и отговорност без преданост, но е доста предан на Сатана. В това е същността на проблема“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Правилното изпълнение на дълга изисква хармонично сътрудничество). А също и че лукавите хора са готови на всичко, за да опазят личните си интереси. За да поддържат репутацията си, когато се разбират добре с хората, те прибягват до светски философии и гледат да не обидят никого. Ако се наложи да приложат истината в интерес на работата на църквата, те се свиват в черупките си. Бях точно такава, лукава. Като станах водач видях, че някои от сподвижниците ми са вярващи отпреди мен и са с по-голям опит в работата. Затова реших, че трябва да съм по-наясно със себе си. Ако работата не ме касаеше пряко, не се интересувах и не разпитвах, за да не помислят, че си пъхам носа навсякъде и да създам лошо впечатление за себе си. За да поддържам добрите си отношения с колегите и да ме харесват и приемат, взех да се държа неискрено и притворно и да угоднича. Като видях, че в църквата има фалшиви лидери, не ги отстраних навреме. Не смеех да задавам много въпроси дори и в сферата на пряката ми отговорност. Опасявах се, че ако проявя усърдие, другите ще кажат, че се престаравам. Принципите ми бяха „За да не си изгубиш приятелите, премълчавай недостатъците им“. „Забележиш ли нередност, не я обсъждай надълго и нашироко“. „Мълчанието е злато — който много говори, много греши“. „Предпазвай себе си от обвиненията на околните“ и други сатанински философии. С всяко свое действие гледах да поддържам отношенията си с другите и най-вече доброто им мнение за мен. Съгласявах се с мненията им и ги повтарях, без да ме е грижа дали от това страда работата на църквата. Виждах проблемите, но не се осмелявах да ги спомена на глас. Знаех, че трябва да практикувам истината, но гледах да опазя себе си и да не се отделям от тълпата. Не само бях подла и фалшива, но се пазех от истината. Въобразявах си, че е умна тактика да премълчавам чуждите грешки. Така пазех добрите отношения между мен и колегите и затвърждавах позицията си сред водачите и служителите. Не подозирах, че толкова бързо ще ме разкрият и освободят. Виждах, че някои водачи са неподходящи, но не смеех да защитя принципите си и да ги освободя своевременно. Вместо това им позволих да протакат църковната дейност и да й навреждат. Предпазвах фалшиви лидери и на практика действах като съучастник на Сатана. Вършех зло и се противях на Бог. Разкаях се, когато осъзнах това. Ако по-рано се бях застъпила за принципите си и бях отстранила двамата фалшиви водачи, работата в църквата нямаше да се забави толкова.

Замислих се и върху себе си. Защо вечно мислех, че ако изразя по-свободно мненията си или работя по-активно, ще решат, че много се меся? Като прочетох определението за дълг според Божието слово разбрах колко абсурдно е схващането ми. Бог казва: „Какво е дълг тогава? Той е поръчение, възложено на хората от Бог, това е част от делото на Божия дом и е отговорност и задължение, което трябва да поеме всеки един от Божиите избраници. Твоя кариера ли е дългът? Личен семеен въпрос ли е? Справедливо ли е да се каже, че след като ти е поверен дългът, той става твоя лична работа? Изобщо не е така. Тогава как трябва да изпълняваш дълга си? Като постъпваш според Божиите изисквания, слова и стандарти и като основаваш поведението си на принципите на истината, а не на човешки субективни желания. Някои хора казват: „Щом ми е възложен дълг, това не е ли моя лична работа? Моят дълг е моя отговорност и не е ли моя работа това, с което съм натоварен? Ако се справям с дълга си, както го правя в личната си работа, не значи ли, че ще го изпълнявам както трябва? Ще го изпълня ли добре, ако не се отнасям към него като към лична работа?“. Тези думи правилни ли са или са грешни? Те грешат; те са в разрез с истината. Дългът не е твоя лична работа, той е Божия работа, част от Божието дело, и ти трябва да правиш каквото Бог иска; само като изпълняваш дълга си със сърце, покорно на Бог, ще отговаряш на стандарта. Ако винаги изпълняваш дълга си според своите представи и фантазии според наклонностите си, никога няма да отговаряш на стандарта. Само че да изпълняваш дълга си само както ти се иска не е изпълнение на дълга, защото това, което правиш, не влиза в обхвата на Божието управление, не е делото на Божия дом. Вместо това ти ръководиш своя собствена операция, изпълняваш собствените си задачи — и затова Бог не го запомня“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само като търси истините принципи, човек може да изпълнява дълга си добре). Божието слово ясно дефинира дълга. Дългът е това, което Бог поверява и повелява на хората. Приемайки дълга, ние приемаме задължение и отговорност. В процеса на изпълнение на задълженията си, трябва да търсим Божията воля и да вършим работата си съгласно принципите на истината. Само така ще практикуваме съгласно Божията воля. Като водач на църква всички аспекти на църковната дейност, включително трансферът на персонал, контролът и отстраняването на текущи проблеми, както и надзорът над работата на останалите членове бяха моя отговорност и трябваше да ги върша. Докато аз бях решила, че ако си изпълнявам задълженията, ще се меся в чуждата работа. Мислех, че ако работя както трябва и се нагърбя с още отговорности, бих прекалила, бих засегнала хората и отношенията ми с тях щяха да пострадат. Не гледах на изпълнението на дълга си и на практикуването на истината като на нещо положително. Точно обратното — смятах, че ако практикувам истината ще навредя на личните си интереси. Убеждението ми беше нелепо. Бях под влиянието на тази погрешна представа и не успявах да върша работата си добре и изобщо не се съобразявах с Божията воля. Като видях фалшивите водачи в църквата, не посмях да изразя мнението си на глас, нито да предприема наложителните действия. Гледах да крепя отношенията си с колегите, а с тях и поста си на водач. Изобщо не изпълнявах задълженията си! Това се дължеше на факта, че бях мотивирана от грешните подбуди и че си представях практикуването на истината като намеса в чужди работи. Използвах това като оправдание, за да не се залавям с практическа дейност. Бях толкова коварна!

И още нещо осъзнах — когато преценявахме дали Дина е подходяща за надзорник, аз се притеснявах, че ако предложа да я освободим, колегите ще ме помислят за твърде арогантна и че веднага щом реша, че някой е неподходящ, гледам да го заменя без да му дам шанс да се покае. По този въпрос не само че постъпвах според сатанинските принципи, но дори не можех да разгранича арогантността от принципите на истината. В Божието слово прочетох следното: „Каквито и да са вашите собствени мисли и мнения, ако сляпо решавате, че те са правилни и че нещата трябва да се правят по този начин, това е надменност и самоправедност. Ако имате някои идеи или мнения, които чувствате като правилни, но нямате пълна вяра в себе си и можете да ги потвърдите чрез търсене и общение, това означава да не сте самоправедни. Разумният начин да се правят нещата е да чакаш да получиш подкрепата и одобрението на всички, преди да действаш“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само ако живее често пред Бог, човек може да има нормална връзка с Него). „Ако си сигурен, че си открил проблем и в сърцето си разбираш, че този проблем трябва да се реши, защото в противен случай ще забави делото, но въпреки това не си способен да се придържаш към принципите и се страхуваш да не обидиш другите хора, какъв проблем е налице? Защо би се страхувал да се придържаш към принципите? Това е въпрос от сериозно естество и той засяга дали обичаш истината и дали имаш чувство за справедливост. Трябва да изразиш мнението си, дори да не знаеш дали е правилно. Ако имаш мнение или идея, трябва да я кажеш и да оставиш другите да преценят. От това ще има полза за теб и то ще допринесе донякъде за решаването на проблема. Ако си мислиш: „Няма да се занимавам. Ако кажа нещо правилно, няма да получа признание, а ако е погрешно, ще бъда кастрен. Не си заслужава“, не е ли това егоистично от твоя страна и не е ли достойно за презрение? Хората винаги гледат собствените си интереси и не са способни да практикуват истината. Това е най-трудното нещо, свързано с хората. Нима всички вие нямате в себе си куп такива философии за светските отношения и схеми? Във всеки човек има доста елементи от сатанински философии и те отдавна са го превзели. Затова не е чудно, че хората слушат проповеди години наред, без да разбират истината, и че навлизането им в истината реалност е бавно, а духовният им ръст остава винаги толкова малък. Причината е, че такива покварени неща им пречат и ги смущават. Съобразно какво живеят хората, когато трябва да практикуват истината? Живеят съобразно този покварен нрав, съобразно представи, фантазии и философия за светските отношения, както и съобразно даровете си. Когато живеят съобразно тези неща, за хората е много трудно да дойдат пред Бог. Защо е така? Товарът им е твърде голям, а хомотът твърде тежък. Когато човек живее съобразно тези неща, той е толкова раздалечен от истината. Тези неща ти пречат да разбереш истината и да практикуваш истината. Ако не разбираш истината, ще се увеличи ли вярата ти в Бог? (Не.) Вярата ти в Бог със сигурност няма да се увеличи, да не говорим за познанието ти за Него. Това е много печално и страховито нещо“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. На какво точно разчитат хората, за да живеят?). От Божието слово разбрах, че ако човек има определена идея или възглед, но не следва принципите на истината, не ги споделя и обсъжда с всекиго, а решава, че той е правият и иска всички да се вслушват в него, това е дързост. Безочливо е също и да вярваш, че винаги си прав и да не се вслушваш в други мнения, ако твоите убеждения са погрешни или абсурдни и не отговарят на принципите на истината. Но ако търсиш истината и установиш, че възгледите и постъпките ти са в унисон с нея и че ако отстояваш принципите си, без да се съобразяваш с другите ще опазиш църковното дело, то това е проява на справедливостта ти и на предаността ти към Бог. Това не е безочливост. Също така, ако човек не е сигурен дали мисленето му е правилно, има друг практически принцип, а именно: говори прямо и честно, за да може всички да обсъдят, да преценят и да открият как да вършат работата правилно. Абигейл и Дина не бяха нови лидери, допуснали дребни грешки и заслужаващи още един шанс, помощ и подкрепа. Те бяха отколешни водачи. При това, духовният им ръст бе дребен, не вършеха практическа работа и не се справяха с нито един от проблемите в дейността си. Такива хора са фалшиви лидери. Като установим фалшивите лидери и своевременно ги заменим с други, ние действаме в интерес на църковната дейност и в съответствие с принципите. Това не е арогантност, нито безжалостно им отказваме още един шанс. Ясно видях, че има проблем с тези водачи, но тъй като се боях, че колегите ще ме помислят за безцеремонна, не посмях да отстоя възгледите си. Живеех според сатанинските философии, подмазвах се на хората, не практикувах истината, бездейно гледах как се бави работата и не правех нищо по въпроса. Заемах длъжността на водач, но реално не си вършех работата. Бях класически фалшив водач. Бог мрази и презира постъпката ми. Освобождаването ми беше израз на Божията праведност, а също и Божие спасение за мен. От все сърце благодарих на Бог и съжалих за стореното. Обърнах се към Него с молитва: „Боже, живеех според сатанинските философии. Предавах истината отново и отново и не изпълних волята Ти. Искам да се покая. Моля Те, напътствай ме, за да практикувам истината и да опазя църковното дело“. За моя изненада, щом промених отношението си, братята и сестрите отново ме избраха да водач и ме насърчиха да изпълнявам дълга си добре. Бях много трогната и благодарна, че Бог ми даде още един шанс.

Впоследствие потърсих път за практика за личностните си проблеми и прочетох този пасаж от Божието слово: „Ако имаш мотивацията и гледната точка на угодник, тогава никога няма да можеш да практикуваш истината и да спазваш принципите, а винаги ще се проваляш и ще падаш. Ако не се събудиш и не потърсиш истината, ти си неверник и никога няма да получиш истината и живота. Какво трябва да правиш тогава? Когато се сблъскаш с такива неща, трябва да се молиш на Бог и да Го призоваваш, да Го молиш да те спаси и да ти даде повече вяра и сила и да ти даде способност да се придържаш към принципите, да правиш това, което трябва, да се справяш с нещата според принципите, да останеш непоколебим в позицията, която трябва да имаш, да отстояваш интересите на Божия дом и да предотвратяваш всякаква вреда за делото му. Ако успееш да се опълчиш на личните си интереси, гордостта си и гледната си точка на угодник, и ако вършиш необходимото с честно сърце, което не се колебае, тогава ще победиш Сатана и ще придобиеш този аспект на истината. Ще можеш ли да практикуваш истината по други въпроси, ако вечно упорстваш и живееш според философията на Сатана и все пазиш отношенията си с останалите, ако никога не практикуваш истината и не се осмеляваш да спазваш принципите? Все още няма да имаш никаква вяра или сила. Ако никога не си способен да търсиш или да приемеш истината, дали такава вяра в Бог ще ти позволи да я придобиеш? (Не.) И ако не можеш да придобиеш истината, можеш ли да бъдеш спасен? Не можеш. Никога няма да можеш да бъдеш спасен, ако вечно живееш според философията на Сатана и без никаква истина реалност. Трябва да си наясно, че придобиването на истината е задължително условие за спасение. Как тогава можеш да придобиеш истината? Ако си способен да практикуваш истината, ако можеш да живееш според нея и ако тя стане основа на живота ти, ще придобиеш истината и ще имаш живот, и така ще си един от спасените“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). От Божиите думи разбрах, че като се държа като ласкател, за да съм в добри отношения с околните, не смея да отстоя принципите на истината и да защитя църковното дело в същината си гледам да опазя личните си интереси за сметка на доброто на църквата. Това обиждаше и предаваше Бог. Ако не се покаех и не потърсех истината, за да разреша проблемите си, накрая Бог със сигурност щеше да ме отхвърли и отстрани. В същото време намерих път за практикуване. Когато се случи нещо и желаем да опазим интересите си, трябва да се помолим на Бог и да се уповаваме на Него. Да го помолим за сила, за да се откажем от плътското, да отстоим истината и интересите на църквата да са наш приоритет. Като практикуваме така, просветлени от Светия Дух, научаваме още истина и решимостта ни да я практикуваме нараства, а поквареният ни нрав отслабва хватката си и заживяваме малко по-свободно. Твърдо реших, че докато изпълнявам дълга си, отсега нататък няма да ме е грижа за отношенията ми с другите, а принципно ще практикувам истината в интерес на църковната дейност.

Известно време след това установих, че в църквата, където Робърта бе надзорник, не постигаха добри резултати с поенето с Божието слово и мнозина от новоприсъединилите се не посещаваха редовно събранията. Научих, че Робърта не се занимава с практическа работа. Тя рядко се занимаваше с проблемите и затрудненията на новите членове, едва-едва следеше и слабо се интересуваше от работата на отговарящите за поенето с Божието слово. Неколцина от тях не бяха почтени хора — все гледаха на работата си през пръсти, правеха номера, проявяваха коварство, а тя не ги отстрани навреме. Давах си ясна сметка, че Робърта не може да продължи да е надзорник. Но после си помислих: „Двете с Робърта работехме заедно. Ако научи, че съм я проучила и искам да я отстраня от поста, какво ли ще си каже за мен? Дали няма да реши, че съм напълно безсърдечна?“. Осъзнах, че пак съм се загрижила за отношенията си с хората. Помолих се на Бог да ми вдъхне сила, за да отстоявам истината и да предпазя църковната дейност. След това съобщих на останалите намерението си да освободя Робърта. Джаки каза: „Робърта отговаря за поенето от много време и има доста опит. Ако я отстраниш, ще бъде трудно бързо да намерим подходящ заместник“. Този път обаче, аз не отстъпих. При това докладвах проблема на висшестоящите и след като разгледаха проблема и се консултираха, те освободиха Робърта от поста й. Чрез този опит осъзнах, че който приеме сатанинските философии се превръща в достойно за презрение, злобно същество. Не само, че вреди на църковното дело, но и предизвиква у Бог омраза и отвращение. Практикувайки истината и Божието слово, добиваме духовно избавление и свобода.