Много хора мислят, че след като Господ Исус бил прикован на кръста и възкръснал от мъртвите, Той вече бил станал славно духовно тяло и се възнесъл на небето. Затова, когато Господ се завърне, Той трябва да се яви и да извърши делото Си в Своето възкресено духовно тяло. Ето защо те питат: защо Бог трябва отново да се въплъти като Човешкия Син, за да извърши делото на правосъдието в последните дни? Всички знаем, че в Епохата на благодатта Господ Исус се явил и извършил делото Си, като се въплътил като Човешкия Син, за да взаимодейства с хората, да живее заедно с тях, и да изразява истината, за да ги води. Накрая, Той бил прикован на кръста, за да поеме греховете на човечеството, като принос за грях за човека. Най-добрият начин Бог да се яви, да извърши делото на изкуплението и да послужи като принос за грях бил да се въплъти; не само Сатана бил посрамен, но и Бог придобил слава. Ясно е, че Божият избор да върши делото Си като въплъщение се е основавал изцяло на нуждите на делото; Той не определил начина на Своето явяване според човешките представи и фантазии. Тогава защо Бог трябва отново да се въплъти, за да извърши делото на правосъдието в последните дни? Това също се основава на нуждите на поквареното човечество; то се нуждае от спасението на въплътения Бог. Божието дело по спасяването на хората не е толкова просто, колкото хората си представят — не е сякаш всичко, което е необходимо, е Той да изрази напълно истината, а след това хората просто да четат сами Божиите слова, да се събират, за да провеждат общение, и да ги практикуват и преживяват. Това не би постигнало никакви резултати. Има практически процес за всеки етап от Божието дело и всеки етап включва много детайли. По-специално Божието дело на правосъдието за пречистване на хората в последните дни изисква дългосрочно взаимодействие с хората; в рамките на това Той изразява истината по целенасочен начин, за да съди и разобличава хората според различните покварени състояния, бунтарството и съпротивата, които те разкриват. То също така изисква хората да преживеят различни изпитания и облагородявания, които ги разкриват. Това изисква Бог да се въплъти и да живее сред хората, за да извърши Своето дело. Следователно въплътеният Бог трябва да има нормална човешка природа. Това улеснява взаимодействието Му с хората, а хората могат да живеят свободно и волно пред Бог, без никакви ограничения, като говорят свободно и действат естествено, точно както правят, когато взаимодействат с други хора. Това улеснява Бог да изразява истината, за да пречиства и спасява хората. Ако Той се явеше като духовно тяло, нямаше да е лесно да взаимодейства с хората. Помислете си: ако Божието духовно тяло внезапно се яви пред хората, как биха се почувствали те? Щяха да бъдат ужасени и обхванати от паника. Взаимодействието с Божия Дух веднъж или два пъти би оставило хората в постоянен страх — те биха се страхували, че не знаят кога може да дойде Бог, и не биха знаели как да се изправят пред Него. Кажете ми тогава, може ли делото по спасяването на хората да постигне резултати, ако Бог дойде като духовно тяло, за да го извърши? Не може. Ако сърцата на хората трепереха от страх и те бяха изпълнени с ужас, защитна реакция и стремеж към избягване, те не биха могли да отворят сърцата си за Бог. Как тогава Бог би могъл да изрази истината, за да спаси хората? Освен това пред Неговото духовно тяло хората не биха имали никакви представи; те само биха треперили от страх, без да се осмеляват да покажат и най-малкото непокорство или съпротива. Още по-малко биха се осмелили да действат според собствената си воля. В такъв случай поквареният нрав на хората би бил скрит и не би могъл да бъде пречистен. Това доказва, че когато Бог върши делото Си като духовно тяло, това не спомага за спасяването на хората. Когато Бог се въплъти като обикновен човек обаче, за Него е по-лесно да върши Своето дело. Когато хората видят, че Христос е обикновен човек, за тях е лесно да се приближат до Бог и да отворят сърцата си за Него. И когато Бог изразява слова, за да разобличи хората, за тях също е лесно да ги приемат. Така че, ако Бог се беше въплътил като изключителна личност или известен човек, можеше ли да се постигне този резултат? Хората биха почувствали, че Бог е недостижим, и между тях и Бог би възникнала дистанция. Но ако Бог се въплъти като обикновен човек, хората могат да се приближат до Бог, да говорят от сърце, и какъвто и покварен нрав да имат, те могат да бъдат разкрити. Това също улеснява разобличаването на всякакви техни представи и фантазии. По този начин за Бог е удобно и лесно да разобличава и съди хората. Ето защо в Своето дело от последните дни Бог трябва да се въплъти като обикновен човек. Образът на тази плът не може да бъде твърде изключителен. Само по този начин хората ще бъдат готови да взаимодействат с Бог, точно както взаимодействат с обикновен човек. Те ще бъдат свободни и непринудени в своята реч и действия и ще могат просто и открито да говорят с Бог от сърце. Освен това пред въплътения Бог непокорството и покварата на хората могат да бъдат естествено разкрити. Чрез Божието правосъдие, разобличаване и кастрене хората ще бъдат готови да се покаят пред Бог, да Му изразят своята решимост и да дадат сърцата си на практическия Бог. Щом хората напълно разберат истината, те ще могат да се покорят на практическия Бог в сърцата си и да се покланят на практическия Бог. Онези, които придобият истината, ще могат да бъдат в единомислие с практическия Бог, да обичат Бог докрай и да се покоряват до смърт. По този начин въплътеният Бог може да направи една група хора пълноценни и да ги придобие. Точно както казва Всемогъщият Бог: „Когато Бог върши делото Си в плът, Той всъщност води битка със Сатана в плът. Когато върши делото Си в плът, Той върши Своето дело на духовния свят и превръща цялото Си дело в духовния свят в реалност на земята. Този, който е завоюван, е човекът — човекът, който се бунтува срещу Него — а този, който е победен, е олицетворението на Сатана (разбира се, това също е човекът), който е във вражда с Него, и този, който накрая е спасен, също е човекът. Така става още по-необходимо Бог да се превърне в човек, който има външната обвивка на сътворено същество, за да може да води действителна битка със Сатана, да завоюва човека, който се бунтува срещу Него и има същата външна обвивка като Него, и да спаси човека, който има същата външна обвивка като Него и е бил наранен от Сатана. Неговият враг е човекът, обектът на Неговото завоюване е човекът, а обектът на Неговото спасение е човекът, който е създаден от Него. Така че Той трябва да стане човек и по този начин делото Му става много по-лесно — Той може да победи Сатана и да завоюва човечеството и е още по-способен да спаси човечеството“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Поквареното човечество има по-голяма нужда от спасението на въплътения Бог). „За покварените хора най-ценният вид дело е само делото, което предоставя точни думи и ясни цели, към които да се стремят, и което е видимо и осезаемо. Само реалното дело и навременното напътствие са подходящи за човешкия вкус и само практическото дело може да спаси човека от неговия покварен и развратен нрав. Това може да бъде постигнато само от въплътения Бог; само въплътеният Бог може да спаси човека от неговия стар покварен и развратен нрав. Въпреки че Духът е изначалната същност на Бог, подобно дело може да бъде извършвано само от Неговата плът. Ако Духът вършеше делото сам, нямаше да е възможно Неговото дело да бъде ефективно — това е очевиден факт. Повечето хора са станали врагове на Бог заради тази плът. Когато обаче тази плът завърши делото Си, онези, които са срещу Него, не само ще престанат да бъдат Негови врагове, но напротив — ще станат Негови свидетели. Те ще станат свидетели, които са завоювани от Него, свидетели, които Му съответстват и са неотделими от Него. Той ще накара хората да разберат колко важно е за тях делото на плътта и те ще разберат колко важна е тази плът за смисъла на човешкото съществуване, те ще разберат Нейната практическа стойност за растежа на човешкия живот и нещо повече, ще разберат, че тази плът неочаквано ще се превърне в жив извор на живот, от който хората не биха понесли да се отделят“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Поквареното човечество има по-голяма нужда от спасението на въплътения Бог). „Ето защо поквареното човечество е в по-голяма нужда от спасението на въплътения Бог и по-голяма нужда от прякото дело на въплътения Бог. Човечеството се нуждае от въплътения Бог, Който да е негов пастир, да го поддържа, пои, храни, съди и наказва, и се нуждае от повече благодат и по-голямо изкупление от въплътения Бог. Само Бог в плът може да бъде довереник на човека, негов пастир, помощник на човека по всяко време и всичко това налага необходимостта от въплъщението както днес, така и в миналите времена“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Поквареното човечество има по-голяма нужда от спасението на въплътения Бог).