Повечето хора свързват добрата съдба с това да имаш пари и статут, и да си успял и смятат, че презрените бедни, скромни и онеправдани имат лоша съдба. Така че, за да променят съдбата си, те пламенно се стремят към знание, надявайки се, че то ще им донесе богатство и статут и ще промени съдбата им. Парите, статутът и успехът в живота значат ли, че имаш добра съдба? Страданието и нещастията действително ли са лоша съдба? Повечето хора не разбират това и все по-интензивно се стремят към знание, за да променят съдбата си. Но може ли знанието да промени съдбата на човек? Кой може наистина да спаси човечеството и да промени коренно съдбата ни? Да разгледаме този въпрос днес.

В ежедневието си виждаме, че хората, които получават знание, имат пари и статут. Те просперират в живота и може дори да станат известни и възхвалявани. И тъй като са успели и известни, изглежда, че имат чудесна съдба. Така ли е обаче? Наистина ли са щастливи? Те може да имат влияние, сила и външен блясък, но все пак усещат празнота и нещастие и губят желание за живот. Някои от тях дори вземат наркотици или се самоубиват. А други използват силата и влиянието си произволно, извършвайки престъпления и злини, и накрая влизат в затвора опозорени. Повечето интелектуалци не са ли точно такива? Защо хора на вид разумни и разбиращи законите вършат толкова ужасни неща? Защо правят такива нелепи неща? Защо става така? В днешно време всеки иска образование, всеки преследва знанието и във всички държави интелектуалците са управляващата класа. Те са онези, които държат властта, меритокрацията из целия свят. Предполага се, че след като интелектуалците са на власт, светът трябва да е все по-цивилизован и любящ. Но какво всъщност се случва със света? Настъпва все по-голям хаос. Хората мамят, бият се и дори се убиват един друг. Всички те отричат Бог. Те мразят истината, величаят злото и нямат желание за покаяние. Така предизвикват Божия гняв и човешкото възмущение. Катастрофите идват една след друга и светът непрекъснато е на прага на война. Ясно е, че когато интелектуалците са на власт, те не носят мир и щастие на обществата си, а все повече катастрофи и страдания. Броят на пандемиите се увеличава, навсякъде има войни, земетресения и глад. Хората са изпълнени със страх, сякаш наближава краят на света. Каква е истинската причина за това? Защо когато хората придобият знания, власт и статут, правят толкова много ужасни неща? Защо интелектуалците и меритокрацията носят толкова много нещастия на страните и народите? Струва си да помислим върху това! Дали придобиването на знание прави хората по-добри и ги освобождава от греха? Дали знанието може да направят хората по-мили и ще ги спре ли да правят лоши неща? Дали знанието предпазва от грехове и спасява ли хората от силите на Сатана? Все повече се съмнявам в това, че знанието може да промени съдбата на човека. Защо след като придобият знание и статут, повечето хора стават все по-арогантни и самоправедни? Защо колкото повече знаят, толкова повече мислят само за себе си? След като придобият власт, те стават покварени и своеволни, сеят хаос и причиняват различни бедствия. Изглежда, че с доброто образование и развитието на науката страната трябва да се управлява по-добре и хората трябва да са по-цивилизовани, щастливи и здрави. Но дали съществува такава страна? Никога не е съществувала. Това кара много хора да се чудят. Ще прочета част от Божиите слова: „Откакто човечеството измисли социалните науки, човешкото сърце е заето с наука и знание. След това науката и знанието се превърнаха в инструменти за управление на човечеството и вече няма достатъчно място за почитане на Бог, и вече няма благоприятни условия за преклонение пред Бог. В човешкото сърце остава все по-малко място за Бог. Без Бог в сърцето му, вътрешният свят на човека е мрачен, безнадежден и пуст. Впоследствие, за да запълнят сърцата и умовете на хората, се появиха много социолози, историци и политици, които предлагаха социологически теории, теорията за човешката еволюция и други теории, които противоречат на истината, че Бог е създал човека. По този начин онези, които вярват, че Бог е създал всичко, станаха все по-малко, а онези, които вярват в теорията на еволюцията, станаха все по-многобройни. Все повече хора се отнасят към сведенията за Божието дело и Неговите думи през епохата на Стария завет като към митове и легенди. В сърцата си хората стават безразлични към достойнството и величието на Бог, към принципа, че Бог съществува и владее над всичко. Оцеляването на човечеството и съдбата на държавите и нациите вече не са важни за тях, а човекът живее в празен свят и е зает единствено с ядене, пиене и преследване на удоволствия… Малко хора се заемат да търсят къде Бог извършва делото Си днес или как ръководи и урежда съдбата на човека. Така, без да осъзнава това, човешката цивилизация става все по-неспособна да се съобразява с желанията на човека и дори има много хора, които смятат, че живеейки в такъв свят, са по-нещастни от онези, които вече са починали. Дори хора от някогашните високо цивилизовани държави изразяват подобни оплаквания. Защото независимо колко управниците и социолозите си блъскат главите, за да запазят човешката цивилизация, без Божието водителство усилията им ще са напразни. Никой не може да запълни празнотата в човешкото сърце, защото никой не може да бъде животът на човека и никоя социологическа теория не може да освободи човека от празнотата, от която е засегнат. Наука, знание, свобода, демокрация, свободно време, комфорт — те носят на човека само временна утеха. Дори и с тези неща, човек все още неизбежно греши и се оплаква от несправедливостите на обществото. Те не могат да обуздаят жаждата и желанието на човека да изследва (…) Човекът, в крайна сметка, е човек и никой от хората не може да заеме мястото на Бог и да замени живота Му. Човечеството не просто се нуждае от справедливо общество, в което всички са добре нахранени, равни и свободни; това, от което се нуждае човечеството, е Божието спасение и Божият извор на живот. Само когато Бог осигури живот и спасение на човека, проблемите с нуждите, копнежът за изследване и духовната празнота на човека могат да бъдат разрешени. Ако хората от дадена държава или нация не могат да получат Божието спасение и грижа, то тази страна или нация ще тръгне по пътя на упадъка, към тъмнината и ще бъде унищожена от Бог“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Приложение 2: Бог контролира съдбата на цялото човечество“).

Божиите слова са точни и разкриват истината по въпроса. Откъде идва знанието? Без съмнение то е дошло от известни и велики хора, които са били обожавани в миналото. Съществуват конфуцианство, теорията на Дарвин за еволюцията, комунистическият манифест на Маркс и теорията на комунизма, атеизмът, материализмът и теорията на еволюцията. Всичко това идва от теориите на известни хора, написали книги, които са в основата на науката и теорията на модерното общество. Всички тези доктрини и теории са били насърчавани от управляващите класи през вековете. Написани са в учебници и са преподавани в класни стаи. Станали са максими за хората. Те са образовали, разяждали и притъпявали поколение след поколение и са се ползвали от управляващите класи като инструмент за измама и поквара. Цялото човечество става все по-покварено заради влиянието на образованието и науката. Това прави обществото все по-мрачно и хаотично — дотолкова, че Бог и хората са вбесени. Катастрофите стават все по-чести и бедствията не спират. Във всеки момент може да избухне огромна война. Хората живеят в страх, че във всеки момент може да настъпи краят на света. Това ни кара да се чудим дали знанието и науката са истина, или не. Хората се стремят към тях и ги приемат все повече и повече, но не могат да избягат от греха или да намерят щастие, а вместо това стават по-покварени и зли и потъват в грях и в болка, от които не могат да избягат. Нека погледнем истинската същина на тези прочути и велики хора, боготворени от всички. Всички те са атеисти и еволюционисти, отричащи и отхвърлящи Бог. Те не вярват, че Бог съществува и че Той властва над всичко. Те никак не приемат Божиите истини. Във всичко, което казват, нито една дума не разкрива мрака на обществото. Нито една дума не показва същината и реалността на покварата на Сатаната. Нито една дума не разкрива природата и злата същина на управляващата класа и не потвърждава, че Бог съществува и действа, нито свидетелства за Божиите дела и Божията любов, нито съответства на истината в Божиите слова. Всичките им думи са ереси и заблуда и отричат и се противопоставят на Бог. Като цяло техните думи са само в интерес на управляващите класи. Целта им е да подвеждат, да покваряват и да вредят на човечеството. Така те повеждат човечеството по мрачен път, изпълнен със зло, и човечеството се превръща в подобие на Сатаната, което предава Бог и Му се противи. Какви хора има в управляващата класа? Дали са добродетелни и мъдри? Ни най-малко. Все още не сме видели нито един добродетелен и мъдър човек сред тях. Техните така наречени добродетели и мъдрост бяха разобличени и престъпленията им, извършени тайно, излязоха наяве. Очевидно е, че през цялата история на покварата на човечеството от Сатаната не е имало добродетелни или мъдри владетели. Всички, които са били на власт, са били въплъщения на Сатаната и на демоните му. Кои от техните идеи и теории са покварили най-дълбоко човечеството? Атеизъм, материализъм, еволюционизъм и комунизъм. Те са разпространили безброй ереси и заблуди, включително „Бог не съществува“, „Никога не е имало Спасител“, „Съдбата е в нашите ръце“, „Знанието ще промени съдбата ви“. Тези твърдения пускат корен в сърцата на младите и започват да растат. Какви са последиците? Хората започват да отричат Бог и всичко, което идва от Него, Дори това, че Бог е създал рая, земята и всички създания и че Той властва над всичко. Хората са създадени от Бог, но те отричат този факт и изкривяват истината, като казват, че човекът е еволюирал от маймуните, като че ли човекът е от категорията на животните. Тези грешни и абсурдни интелектуални теории завладяват умовете на хората, заемат място в сърцата им и стават част от природата им. Всички отричат Бог и се дистанцират от Него и за тях става все по-трудно да приемат истината. Освен това стават по-арогантни, зли и покварени. Те губят всякаква съвест и разум, губят човечността си и накрая стават неспасяеми. Ето как хората са били покварени от Сатана до такава степен, че се превръщат в демони. Това е ужасният резултат от стремежа им към знание и използването му, за да променят съдбите си. Фактите показват, че науката и знанието не са истината и не могат да се превърнат в нашия живот. Напротив — те са в противоречие с истината и са несъвместими с истината. Единственото, което могат да направят, е да покварят, наранят и унищожат човечеството.

Защо казваме, че тези неща не са истината? Защото знанието не идва от Бог, а от покварата на човека от Сатана. Идва от онези велики и известни хора, които поквареното човечество обожава. Така че можем да кажем със сигурност, че знанието не е истината. Първо, знанието не може да помогне на хората да опознаят покварената си същност или да им даде самопознание. Второ, знанието не може да изчисти покварения нрав на хората, а само ги прави по-арогантни. Трето, знанието не може да спаси човечеството от греха и да го пречисти. Четвърто, знанието не може да помогне на хората да научат истината и да опознаят и да се подчинят на Бог. Пето, знанието не може да помогне на хората да придобият истинско щастие или да им донесе светлина и най-вече не може да им даде красива крайна цел. И така, знанието не е истината и не може да спаси човечеството от греха или силите на Сатана. Така че можем да бъдем уверени, че знанието не може да промени съдбата на човек. Само това, което идва от Бог, е истината; само Божиите думи са истината. Само истината може да бъде животът на хората и да пречисти покварата им, като им позволи да избягат от греха и да станат свети. Само истината позволява на хората да възстановят своята съвест и разум и да изживеят истинско човешко подобие. Само истината може да даде на хората истинска посока и цели в живота, само истината може да помогне на хората да опознаят Бог, да получат Неговите благословии и да постигнат красива крайна цел. Ето защо само истината, изразена от въплътения Бог, може да спаси хората от силите на Сатана, като им позволи изцяло да се обърнат към Бог. Само Спасителят може да спаси човечеството и да промени коренно съдбата му, като ни даде прекрасна крайна цел. Тогава защо знанието не може да спаси човека? Защото човекът е дълбоко покварен от Сатана, има сатанинска природа и сатанински нрав, непрекъснато греши и върши зло. Хората са способни на всякакво зло при подходящи обстоятелства и щом придобият власт, те показват истинската си същност и излизат извън контрол. Знанието идва от поквареното човечество, от Сатана, така че знанието не е истината. Колкото и да се учи поквареният човек, той не може да знае същността и истината на собствената си поквара и не може истински да се покае и да се обърне към Бог. Никакво знание не може да разреши грешната природа на човека, още по-малко да промени покварения му нрав. Колкото и да знае поквареното човечество, то не може да избяга от греха или силите на Сатана и да постигне святост. Без да приеме истината, човек не може да се подчини на Бог и никога не може да разреши проблема с грешната си природа. Колкото по-възвишено е познанието на покварения човек, толкова по-трудно е да приеме истината и толкова по-вероятно е да отрича Бог и да Му се съпротивлява. Когато хората се стремят към повече знания, те стават по-арогантни и самодоволни, и по-амбициозни. Те не могат да не съгрешат. Ето защо знанието може само да поквари, унищожи и навреди на хората. Много хора не могат да видят истинската същност на знанието и да разберат за какво всъщност служи. Те не виждат произхода, източника на знанието, а просто сляпо се прекланят пред него и го преследват, вместо да се стремят към истината. Защо всички тези известни личности вършат толкова много зло, като носят страдание на хората и вреда на страната, след като придобият власт, причиняват всякакви бедствия и извършват ужасни злини, които не могат да бъдат изкупени? Това са последиците от преклонението и стремежа към знанието. Това ни показва, че знанието не може да промени съдбата на човек и колкото и възвишено да е нечие знание, хората не могат да бъдат спасени от Бог, ако нямат вяра и не приемат истината. Те няма да бъдат благословени от Бог или да имат добра съдба, колкото и възвишено да е знанието им, а ще отидат в ада, когато умрат. Бог е праведен и Той управлява съдбите на човечеството, така че всеки, който не получи Неговото одобрение или благословия, не може да има добра съдба, а е обречен на унищожение, гибел и ад.

Мъдрите са престанали да се хвалят със знанието, но копнеят Светият да дойде, Спасителят да слезе и да спаси човечеството. Никой не се надява, че някои известни, велики хора ще спасят човечеството. Те дори не могат да спасят себе си, как биха могли да спасят цялото човечество? Фактите ни показват, че знанието не може да осигури добра съдба, а идеята за развитие чрез наука и образование е просто глупост. Само Спасителят може да спаси човечеството от греха и силите на Сатана; само Спасителят, който изразява истината, може да ни води по пътя на светлината; само приемането на всички истини, изразени от Спасителя, може да ни освободи от покварата на Сатана, за да можем да бъдем напълно спасени от Бог и да спечелим Неговото одобрение и благословия. Това е единственият начин да променим напълно съдбата си. Ясно е, че промяната на съдбата на човек става чрез приемане на появата и делото на Спасителя, чрез приемане на всички истини, изразени от Спасителя в последните дни, и чрез пречистване чрез приемане на Божието правосъдие от последните дни. Казано по-просто, единственият начин наистина да променим коренно нечия съдба е да приемем истината. Всемогъщият Бог казва: „Бог сътвори този свят, създаде това човечество и нещо повече, Той беше архитектът на древногръцката култура и човешката цивилизация. Единствено Бог утешава човечеството и само Той се грижи за него денонощно. Човешкото развитие и прогрес са неразделна част от Божието върховенство, а историята и бъдещето на човечеството са втъкани в Божиите планове. Ако си истински християнин, със сигурност ще вярваш, че възходът и падението на всяка държава или нация се случва според Божиите планове. Единствен Бог знае съдбата на дадена държава или нация и единствено Той контролира хода на човечеството. Ако човечеството желае добра съдба, ако една държава желае добра съдба, тогава човекът трябва да се преклони с почит пред Бог, да се покае и изповяда пред Бог, в противен случай съдбата и предназначението му ще свършат с неизбежна катастрофа“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Приложение 2: Бог контролира съдбата на цялото човечество“).

Сега ясно виждаме, че интелектуалците не могат дори себе си да спасят, как биха могли да спасят човечеството? Само Спасителят може да спаси човечеството от греха и да му донесе светлина, щастие и красива крайна цел. Тогава кой е Спасителят? Няма съмнение, че Той е Бог, въплътен в човешка форма, дошъл сред човечеството за делото на спасението. Той е нашият Спасител. Можем да кажем, че Спасителят е въплъщение на Бог, че Той е Бог, облечен в човешка плът. Това е въплъщението. И така, въплътеният Бог е Спасителят, слязъл сред нас. Бог се е въплътил два пъти, за да спаси човечеството, откакто го е създал. Преди 2 000 години Той се въплъти като Господ Исус и каза в една проповед: „Покайте се, защото наближи небесното царство“ (Матей 4:17). Изказа много истини и в крайна сметка беше разпънат, за да изкупи човечеството и стана принос за греха на човечеството. Това беше ясно доказателство за Божията любов към човека. Хора от цял свят приеха Господ Исус за свой Спасител, изповядаха се и се покаяха пред Бог и греховете им бяха простени. Те се наслаждаваха на мира и радостта, дадени от Бог чрез Неговата благодат. Когато Господ Исус завърши Своето дело на изкуплението, Той пророкува много пъти: „Идвам скоро“ и „идването на Човешкия Син“. „Защото в час, в който не мислите, Човешкият Син иде“ (Матей 24:44). Ето защо всеки, който е приел Господ Исус за свой Спасител, Го чака да дойде в последните дни, чака Спасителя да слезе, за да ги избави и да ги отведе в небесното царство. Господ Исус пророкува: „Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега. А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва към всяка истина“ (Йоан 16:12-13). „Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина“ (Йоан 17:17). Въз основа на Неговите пророчества Бог ще се въплъти като Човешкия Син в последните дни и ще изрази истини за пълно пречистване и спасение на човечеството, за да го отведе до красива крайна цел. И така, въплътеният Бог в последните дни е Спасителят, който се явява на човечеството. Но как трябва да приветстваме Спасителя? Господ Исус е казал: „Моите овце слушат гласа Ми“ (Йоан 10:27). „Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите“ (Откровение 2:7). Господ Исус ни напомня многократно, че ключът към посрещането на Господ е да слушаме Божия глас и да приемем истините, изразени от Бог, когато Той се завърне в последните дни. Сега бедствията са пред очите ни. Виждаме, че в целия свят само Всемогъщият Бог е изразил всички истини, които спасяват човечеството, и никой освен Всемогъщия Бог не е изрекъл истини. Това доказва, че Всемогъщият Бог е завърналият се Господ Исус, че Той е Спасителят, дошъл да спаси човечеството в последните дни. Това е страхотна новина. Единственият начин да променим съдбите си е да приемем спасението на Спасителя и да приемем истините, изразени от Бог.

Всемогъщият Бог казва: „Христос от последните дни борави с различни истини, за да научи човека, за да изложи на показ неговата същност и да направи разрез на думите и делата човешки. Тези думи съдържат различни истини, като например за дълга на човека, за това как той трябва да се подчинява на Бог, да Му бъде верен и да изживява нормална човечност, както и мъдростта и нрава на Бог. Всички тези думи са насочени към същината на човека и неговия покварен нрав. Думите, които разкриват как човек отхвърля Бог с презрение, съдържат по-конкретно идеята за това, че човек е въплъщение на Сатана и вражеска сила срещу Бог. Предприемайки делото на Страшния съд, Бог не просто разкрива човешката природа с няколко думи — Той я излага на показ, справя се с нея и я окастря в дългосрочен план. Всички тези различни методи на излагане на показ, справяне и окастряне не могат да бъдат заменени с обикновени думи, а с истината, от която човекът е напълно лишен. Само такива методи могат да се наричат съд; само чрез такъв съд човек може да бъде подчинен на Бог и убеден в Неговото съществуване и само така човек може истински да познае Бог. Целта на Божието съдно дело е човекът да види истинското лице на Бог и да научи истината за собственото си непокорство. Съдното дело дава възможност на човека да добие дълбоко разбиране за Божията воля, за целта на Божието дело и за тайните, които са недостъпни за него. То също така дава възможност на човека да узнае и разбере собствената си покварена същност и корените на тази поквара, както и да открие грозотата на човека. Тези резултати се постигат чрез съдното дело, понеже същината му е да разкрие пътя, истината и живота на Бог на всички онези, които вярват в Него. Такова е съдното дело, извършвано от Бог“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Христос извършва делото на Страшния съд с помощта на истината“).

Всемогъщият Бог е изразил толкова много истини, събрани в книги с Божиите слова като „Словото се явява в плът“, съдържащи милиони думи. Това са всички истини, изразени от Бог за Неговото дело на правосъдието в последните дни, и те са много повече от истините, изразени от Бог в Епохата на закона и Епохата на благодатта. Всемогъщият Бог разкри всички мистерии на Своя план за управление, за да спаси човечеството, Той разкри всички мистерии на Библията, които хората никога не са разбирали, Той разкри истината за покварата на човечеството от Сатана и нашата сатанинска, антибожествена природа. Това ни позволява да разпознаем корена на нашата греховност и истината за нашата поквара. Всички хора са напълно убедени от фактите и започват да мразят себе си, да изпитват съжаление и наистина да се покайват. Бог също така изразява всички истини, които хората трябва да практикуват и опознаят, за да можем да живеем чрез словата Му и да изживеем истинско човешко подобие и подобие на истината. Това е единственият начин да спечелим Божиите обещания и благословии. Всемогъщият Бог е изразил толкова много истини, като всички те целят да пречистят покварата на човечеството и да ни спасят от силите на Сатана, за да можем да се обърнем към Бог и да Го познаем. Тези истини са единствените истински максими за живот и учения за постигане на спасение и са достатъчни да променят коренно съдбата на човек, като му позволяват да получи достъп до красива крайна цел — Божието царство. Големите бедствия вече са започнали. Единственият начин да се сбъдне добрата им надежда е да се приеме появата и делото на Спасителя. Приемането на всички истини, изразени от Всемогъщия Бог, е единственият начин да спечелим Божието одобрение, да получим Божията защита и благословия през големите бедствия, да ги преживеем и да бъдем въведени от Бог в Неговото царство. Ако хората не приемат всички истини, изразени от Спасителя, а просто чакат лъжебог от тяхното въображение или зъл дух да дойде и да ги спаси от бедствие, това е само илюзия. Те ще се окажат с празни ръце и няма да спечелят нищо от усилията си. Лъжебоговете и злите духове не могат да спасят хората. Само въплътеният Бог, Спасителят, може да избави човечеството и това е единственият начин хората да получат добра съдба и цел. Всемогъщият Бог казва: „Христос от последните дни носи живот, носи вечния и непреходния път на истината. Тази истина е пътят, по който човек намира живота, и е единственият път, по който човек познава Бог и получава Неговото одобрение. Ако не търсиш пътя на живота, който дава Христос от последните дни, тогава никога няма да получиш одобрението на Исус и никога няма да бъдеш достоен да влезеш през портата на небесното царство“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само Христос от последните дни може да даде на човека пътя към вечния живот“). „Онези, които искат да получат живот, без да разчитат на истината, изречена от Христос, са най-абсурдните хора на земята, а онези, които не приемат пътя на живота, донесен от Христос, са изгубени във фантазията. И така, казвам, че онези, които не приемат Христос от последните дни, ще бъдат завинаги омразни на Бог. Христос е вратата на човека към Царството през последните дни и няма хора, които да могат да Го заобиколят. Хората могат да бъде усъвършенствани от Бог единствено чрез Христос. Ти вярваш в Бог и затова трябва да приемеш Неговите слова и да се подчиниш на Неговия път. Не може само да мислиш за получаването на благословии, без да можеш да приемеш истината и да приемеш живота, който ти се предлага. Христос идва в последните дни, за да се даде живот на всички, които наистина вярват в Него. Неговото дело се извършва, за да бъде завършена старата епоха и да се навлезе в новата, то е пътят, по който трябва да поемат всички, които ще влязат в новата епоха. Ако не си в състояние да Го признаеш, а вместо това Го осъждаш, хулиш или дори Го гониш, тогава си обречен да гориш вечно и никога няма да влезеш в Божието царство. За това Самият Христос е израз на Светия Дух, израз на Бог, този, на когото Бог е поверил да извърши делото Му на земята. И затова казвам, че ако не можеш да приемеш всичко, което Христос от последните дни върши, тогава хулиш Светия Дух. Възмездието, което трябва да получат онези, които хулят Светия Дух, е ясно за всички“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само Христос от последните дни може да даде на човека пътя към вечния живот“).