От Лу И, Китай

През май 2023 г. правех дизайн на плакати в църквата. Водачът забеляза, че уменията ми са сносни, и ме повиши в ръководител на екип. Зарадвах се, като видях, че водачът ми има доверие, но имах и някои притеснения. Преди бях просто член на екипа и не беше толкова важно, че в тази си роля бях по-малко квалифицирана, но сега, когато бях ръководител на екип, изискванията бяха по-високи. Дали сегашното ми ниво на умения щеше да отговаря на тези изисквания? Доста бих се засрамила, ако не можех да се справя с работата и бъдех освободена! Когато не бях ръководител на екип, моите братя и сестри имаха доста добро впечатление от мен. Но ако знаеха действителното ми ниво на умения, нямаше ли да си помислят, че просто съм се преструвала и че нямам истински талант? Нямаше ли това да развали доброто им впечатление от мен? Точно тогава водачът посочи някои проблеми с един плакат за филм, който бях изработила. Наистина се засрамих и се притесних какво ще си помисли водачът за мен. Дали щеше да сметне, че уменията ми са твърде слаби, за да предоставям напътствия и надзор? С тази нагласа намерих компромис. Когато обсъждахме проблеми, отначало нямаше да споделям мнението си, а щях да оставя другите да говорят първи. Ако мненията на всички съвпадаха, щях да ги повторя, но ако не съвпадаха, щях да говоря неопределено. По този начин, дори и да допуснех грешки, недостатъците ми нямаше да бъдат разкрити и нямаше да се изложа. Веднъж обсъждахме един дизайн. Мислех, че има някои проблеми с композицията, но не бях сигурна. Притеснявах се да не сгреша и да не ме гледат отвисоко, затова не поех инициатива в общението. Когато по-късно водачът ме попита за мнението ми, се притесних, но запазих привидно спокойствие и му казах: „Мнението ми е същото като на останалите, не виждам други проблеми“. Водачът кимна и не каза нищо повече. Като си спомня за това, дори не можах да кажа: „Не разбирам, този въпрос не ми е ясен“. Малко се разстроих, но просто се замислих за кратко и продължих.

На следващия ден с водача обсъждахме план за дизайн. Бях малко нервна. Гледах дизайна дълго време, но не посмях да споделя мнението си. Страхувах се как ще гледа водачът на мен, ако сгреша. Друг път забелязах проблеми с един дизайн, но нямах решение. Исках да говоря честно, но се притеснявах какво ще си помисли водачът за мен, ако се обадя. Нямаше ли да се почуди защо не мога да поправя дори такъв прост проблем? Нямаше ли да си помисли, че уменията ми са доста оскъдни? С оглед на това не говорех честно. Престорих се, че съм потънала в мисли, и казах на водача: „Трябва ми още време да помисля върху този дизайн. Защо първо ти не кажеш какво смяташ?“. Водачът сподели мислите си въз основа на принципите и попита за моето мнение. Имах чувството, че земята се изплъзва под краката ми. Исках да бъда честна, но сякаш устата ми беше запечатана. Накрая казах: „Точно това си мислех и аз“. След като казах това, се почувствах тягостно, сякаш току-що бях глътнала умряла муха. Беше ясно, че не знаех как да променя дизайна правилно, но въпреки това се престорих, че знам какво да правя, за да покажа, че съм способна и мога да анализирам проблема. Не се ли опитвах просто да заблудя и измамя хората? Почувствах истинско огорчение. В края на деня се чувствах изтощена и не бях придобила нищо.

По време на духовните си практики се зачудих: „Преглеждането на дизайни с водача би могло да е възможност да подобря уменията си. Това е хубаво нещо, но защо се чувствам толкова уморена, вместо освободена?“. Тогава прочетох, че Божиите слова казват: „Да стоиш на подходящото място на едно сътворено същество и да си обикновен човек: лесно ли е това? (Не е лесно.) Къде се крие трудността? Тя е в следното: хората винаги чувстват, че главите им са увенчани с много ореоли и титли. Освен това си приписват идентичността и статуса на велики личности и свръхчовеци и се занимават с какви ли не престорени и фалшиви практики и външни прояви. Ако не се избавиш от тези неща, ако думите и делата ти винаги са възпирани и контролирани от тях, тогава ще ти е трудно да навлезеш в реалността на Божието слово. Ще ти е трудно да не проявяваш нетърпение относно решенията на неща, които не разбираш, да поставяш такива въпроси по-често пред Бог и да Му предлагаш искрено сърце. Няма да си способен да правиш това. Точно защото твоят статус, твоите титли, твоята идентичност и всички подобни неща са фалшиви и неистински, защото са против Божиите слова и им противоречат, тези неща те обвързват така, че не можеш да дойдеш пред Бог. Какво ти носят те? Правят те добър в това да се прикриваш, да се преструваш, че разбираш, да се преструваш на умен, да се преструваш на велика личност, да се преструваш на знаменитост, да се преструваш на способен, да се преструваш на мъдър и дори да се преструваш, че знаеш всичко, че си способен на всичко и че можеш да правиш всичко. Това кара другите да те почитат и да ти се възхищават. Те ще идват при теб с всичките си проблеми, ще се осланят на теб и ще те гледат с благоговение. По този начин все едно се печеш на бавен огън. Кажете Ми, приятно ли е усещането да се печеш на бавен огън? (Не.) Не разбираш, но не смееш да кажеш, че не разбираш. Не можеш да прозреш, но не смееш да кажеш, че не можеш да прозреш. Очевидно си допуснал грешка, но не смееш да си я признаеш. Сърцето ти се терзае, но не смееш да кажеш: „Този път вината наистина е моя, длъжник съм на Бог и на братята и сестрите. Причиних такава голяма загуба на Божия дом, но нямам смелостта да застана пред всички и да си призная“. Защо не се осмеляваш да говориш? Мислиш си: „Трябва да оправдая репутацията и ореола, които са ми дали братята и сестрите, не мога да предам високото мнение и доверие, което имат към мен, а още по-малко ревностните очаквания към мен, които са таили толкова много години. Следователно трябва да продължа да се преструвам“. Какво наподобява тази маскировка? Успешно си се превърнал във велика личност и свръхчовек. Братята и сестрите искат да дойдат при теб, за да се осведомят за нещо, да се допитат до теб и дори да те умоляват за съвет по всякакви проблеми, с които се сблъскват. Изглежда, че дори не могат да живеят без теб. Сърцето ти обаче не се ли терзае?“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Да се ценят Божиите слова е основата на вярата в Бог). Божиите слова разобличиха истинското ми състояние. Когато обсъждах планове за дизайн с водача, никога не се чувствах освободена. Главната причина беше, че природата ми беше наистина надменна и не си позволявах да правя грешки, камо ли да не мога да разбера или да направя нещо. Сякаш сама се въртях на шиш. Откакто бях повишена в ръководител на екип, водачът имаше добро впечатление от мен и ме ценеше, затова се притеснявах, че разкриването на твърде много недостатъци в работата ми ще повлияе на това как ме възприемат другите. Особено след като имаше проблеми с плаката за филм по мой дизайн, станах още по-предпазлива. Оставях другите да споделят мненията си първи, за да избегна разкриването на твърде много мои собствени проблеми. Когато аз и водачът преглеждахме дизайни заедно, можех да забележа някои проблеми, но се страхувах да не сгреша, затова не говорех честно. Понякога очевидно нямах план как да поправя нещата, но за да не ме гледа водачът отвисоко, се преструвах, че съм осведомена, като повтарях мнението му и казвах, че виждам нещата по същия начин. Създавах фалшиво впечатление. Бях безочливо измамна. Дори не смеех да кажа: „Не разбирам, не ми е ясно“. Постоянно прикривах недостатъците си, за да спася своя авторитет. Загрижеността ми за репутацията и статуса беше твърде голяма! Истината беше, че понеже тъкмо бях започнала да се обучавам, допускането на грешки беше напълно нормално. Всички ясно виждаха действителното ниво на уменията ми, така че нямаше нужда да го прикривам. Дори и братята и сестрите да видеха недостатъците ми, нямаше да ме гледат отвисоко — щяха да ми помогнат. Но аз упорито се преструвах, че знам всичко и мога да правя всичко. Правех всичко възможно, за да скрия недостатъците и слабостите си. Бях толкова глупава и невежа! Все се прикривах и не можех да бъда честна, когато общувах с другите. Да живея по този начин беше толкова лицемерно, хитро и измамно!

По-късно прочетох още от Божиите слова: „Каквато и да е обстановката, какъвто и дълг да изпълнява, антихристът ще се опита да създаде впечатлението, че не е слаб, че винаги е силен и пълен с вяра, и никога не е негативен, за да не видят хората никога истинския му духовен ръст или истинското му отношение към Бог. […] Ако се случи нещо важно и някой ги попита как разбират събитието, те са сдържани в разкриването на мнението си, а оставят другите да говорят първи. За сдържаността им има причини: не че нямат мнение, но се страхуват, че то е погрешно и че ако го изкажат на глас, другите ще го опровергаят, а това ще ги накара да се почувстват засрамени, и затова не го изразяват, или нямат мнение и тъй като не са способни да възприемат ясно въпроса, не смеят да говорят произволно, защото се страхуват хората да не се присмеят на грешката им — затова единственият им избор е мълчанието. Накратко, те не говорят с готовност, за да изразят мнението си, защото се страхуват да не разкрият какви са, да не би хората да видят, че са бедни и жалки, и така да повлияят на представата на другите за тях. И така, след като всички останали са приключили с общението за своите възгледи, мисли и знания, те се хващат за някои по-възвишени, по-устойчиви твърдения, които изтъкват като свои собствени възгледи и разбирания. Обобщават ги и разговарят за тях с всички, като по този начин придобиват висок статус в сърцата на другите. Антихристите са изключително хитри: когато дойде време да изразят своята гледна точка, те никога не проявяват откровеност и не показват на другите истинското си състояние, нито позволяват на хората да разберат какво мислят наистина, какви са техните заложби, каква е тяхната човешка природа и какви са способностите им за разбиране, както и дали имат истинско познание за истината. И така, едновременно с това, че се хвалят и се преструват на духовни и съвършени хора, те правят всичко възможно да прикрият истинското си лице и реалния си духовен ръст. Никога не разкриват слабостите си пред братята и сестрите, нито се опитват да опознаят собствените си несъвършенства и недостатъци. Напротив, те правят всичко възможно да ги прикрият“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (десета част)). От Божиите слова видях, че какъвто и дълг да изпълняват или в каквато и ситуация да се намират, антихристите никога не изразяват лесно мнението си, когато нещо ги сполети. Те не позволяват на другите да узнаят истинското им състояние, нито техните заложби или човешка природа от страх да не разкрият слабостите си. За да скрият недостатъците си, те дори си присвояват добрите предложения и идеи на другите, като ги обобщават и ги представят така, сякаш те са ги измислили. Така карат другите погрешно да мислят, че имат прозрение и заложби, като по този начин постигат целта да им се възхищават и да ги почитат. Като сравних това със себе си, видях, че поведението ми е абсолютно същото като на антихрист! Когато аз и водачът обсъждахме план за дизайн, се страхувах, че той ще добие лошо мнение за професионалните ми умения, затова, когато изразявах мнението си, нарочно говорех неясно, преструвах се, че разбирам и повтарях неговите думи. Държах се така, сякаш споделях същото мнение като водача, и използвах това, за да скрия недостатъците си. Като се замисля, винаги бях изпълнявала дълга си така: за да защитя имиджа и статуса си в сърцата на хората, никога не исках другите да виждат недостатъците или пропуските ми. Имаше очевидни проблеми, които можеха бързо да бъдат решени чрез общение с някой знаещ, но аз мислех, че търсенето на помощ от другите ще ме накара да изглеждам некомпетентна и непълноценна, затова предпочитах тайно да търся материали, да се мъча сама да разбера нещата и да не търся съвет от другите. Това доведе до ниска ефективност на работата и забавяне на други задачи. Винаги исках да се преструвам на човек, който знае и може всичко, и създавах фалшиво впечатление у другите. Нима не заблуждавах хората? Антихристите винаги се прикриват и маскират по този начин. Те мамят и подвеждат хората, като маскират истинския си ръст и водят хората да дойдат пред тях. С какво моето поведение се различаваше от това на антихрист? Това, което разкривах, беше нравът на антихрист! Това осъзнаване ме уплаши. Почувствах, че ако не се променя, ще бъда разкрита и отстранена. Бързо се помолих на Бог с готовност да се покая и да се променя. Повече не исках да се маскирам и да мамя другите, за да защитя гордостта и имиджа си.

По-късно потърсих път за практикуване въз основа на проблемите си. Прочетох, че Божиите слова казват: „Независимо с какви проблеми се сблъскваш, трябва да търсиш истината, за да ги разрешиш, категорично не бива да се преструваш или да представяш фалшив образ пред другите. Независимо дали става въпрос за твоите несъвършенства, недостатъци, дефекти или покварен нрав, ти трябва да говориш откровено и да общуваш за всички тези неща. Не ги пази в тайна. Да се научиш да разкриваш сърцето си е първата стъпка към навлизане в живота и това е първото препятствие, което е най-трудно за преодоляване. Щом преодолееш това препятствие, ще бъде лесно да навлезеш в истината. Какво ще означава да направиш тази стъпка? Ще означава, че отваряш сърцето си и че разголваш и разкриваш всяка част от себе си — било то добра или лоша, положителна или негативна — и я осветляваш, за да я видят другите хора и за да я види Бог, като не криеш и не притаяваш нищо от Бог, не използваш никакви преструвки, лъжа или измама спрямо Бог и си също толкова откровен с другите хора. По този начин ти ще живееш в светлината; не само Бог ще те проучва внимателно, но и другите хора ще видят, че има принципи и прозрачност в действията ти. Не е нужно да използваш никакви методи, за да защитаваш своята репутация, имидж и статус, нито е нужно да извършваш каквото и да било прикриване или потулване на грешките си. Не е нужно да полагаш тези безполезни усилия. Ако можеш да се избавиш от тези неща, животът ти ще стане много спокоен, свободен от възпиране и болка, и ти ще живееш напълно в светлината“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). От Божиите слова намерих път за практикуване. Когато човек изпълнява дълга си и се сблъсква с въпроси, които не може да разбере или с които не може да се справи, той трябва да се открива повече, да търси помощ от другите и да бъде честен човек. Трябва да бъде истински и да не защитава собствената си репутация. По този начин човек може да бъде съгласно Божиите намерения и да напредва. Но аз мислех само за гордостта си, като постоянно криех недостатъците си и се маскирах. Не проявявах внимание колко добре се върши работата, нито как да подобря професионалните си умения. До този момент не бях усвоила принципите, уменията ми не се бяха подобрили и не изпълнявах дълга си съгласно критериите. Какъв беше смисълът само да се опитвам да запазя гордостта си? Ако следвах Божиите изисквания и действах като честен човек, въпреки че репутацията ми можеше малко да пострада, уменията ми можеха да се подобрят и можех да изпълнявам задълженията си по-добре, а Бог щеше да бъде доволен. Нямаше ли това да е много по-добре? Помолих се на Бог с тази мисъл, готова да се покая. По-късно, когато общувах с всички, вече не се прикривах, когато не разбирах нещо, а активно поставях въпросите си за обсъждане пред групата. Практикуването по този начин ме караше да се чувствам освободена и придобивах нещо от другите.

След това потърсих малко, като се чудех: „Защо не можех да виждам правилно недостатъците си, след като бях повишена в ръководител на екип? Какви грешни възгледи ме контролираха?“. Докато търсех, прочетох Божиите слова: „Когато някой е избран за водач от братята и сестрите или е повишен от Божия дом, за да върши определена работа или да изпълнява определен дълг, това не означава, че той има специален статус или позиция, или че истините, които разбира, са по-дълбоки и по-многобройни от тези на другите хора — а още по-малко, че този човек е способен да се покорява на Бог и че няма да Го предаде. Със сигурност, това не означава и че той познава Бог и че е някой, който се бои от Него. В действителност той не е постигнал нищо от това. Повишението и развиването са просто повишение и развиване в прекия смисъл и те не са равносилни на това да е предопределен и считан за достоен от Бог. […] И така, каква е целта и какво е значението на повишаването и развиването на даден човек? Става дума за това, че този човек бива повишаван, като личност, за да практикува и за да бъде специално поен и обучаван, като по този начин му се дава възможност да разбере истините принципи, както и принципите, средствата и методите за вършене на различни неща и за решаване на различни проблеми, а също и как да действа и да се справя с различните видове условия и хора, с които се сблъсква, в съответствие с Божиите намерения и по начин, който защитава интересите на Божия дом. Ако се съди въз основа на тези точки, дали талантливите хора, повишавани и развивани от Божия дом, са достатъчно способни да поемат работата си и да изпълняват добре дълга си по време на периода на повишаване и развиване или преди това? Разбира се, че не. Затова е неизбежно по време на периода на развиване тези хора да преживеят кастрене, съд и наказание, разобличаване и дори освобождаване. Това е нормално, това е обучение и развиване“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (5)). От Божиите слова осъзнах, че когато Божият дом повишава и развива някого, това не означава, че този човек вече разбира истината, има реалност или напълно схваща принципите. Повишението е просто възможност за обучение, а това изисква хората да гледат правилно на недостатъците си. Бях се надценила с мисълта, че след като съм повишена в ръководител на екип, сигурно имам по-добри заложби, умения и други подобни качества от останалите. Превъзнасях се и за да не ме прозрат другите, се маскирах и прикривах, използвах всякакви номера, за да скрия недостатъците си, и дори когато споделях мнение, премислях прекалено много нещата. Не бях прозрачна, когато общувах с другите, и се ангажирах до изтощение. Като се замисля, повишението ми в ръководител на екип беше просто една възможност за обучение. Това обстоятелство ме тласна да се стремя към истината и да изпълнявам задълженията си според принципите. Нормално беше да имам недостатъци и отклонения в изпълнението на дълга си и можех да използвам тези възможности, за да компенсирам недостатъците си, така че чрез преживяване да мога да разбера повече истини и да усвоя повече принципи, и постепенно щях да мога да изпълнявам дълга си съгласно критериите. В бъдеще трябва да гледам правилно на недостатъците си и да се науча да бъда практична, и трябва да положа повече усилия в изучаването на принципите и уменията. Към това трябваше да се стремя и в това трябваше да навляза.

Веднъж водачът ни напътстваше в нашата работата и ни помоли да дадем мнението си за един фон. Чух, че двете сестри, с които си сътрудничех, мислеха различно от мен, и си помислих: „Двете сестри мислят по еднакъв начин. Ако се окаже, че аз греша, ще стане толкова конфузно. Няма ли да си помислят, че въобще нямам заложби и вкус?“. При тази мисъл се поколебах и ми хрумна: „Може би просто трябва да се съглася със сестрите, за да не се чувствам неудобно, ако сгреша“. Но в този момент си спомних Божиите слова, които бях прочела по-рано: „Независимо с какви проблеми се сблъскваш, трябва да търсиш истината, за да ги разрешиш, категорично не бива да се преструваш или да представяш фалшив образ пред другите. Независимо дали става въпрос за твоите несъвършенства, недостатъци, дефекти или покварен нрав, ти трябва да говориш откровено и да общуваш за всички тези неща. Не ги пази в тайна. […] Не е нужно да използваш никакви методи, за да защитаваш своята репутация, имидж и статус, нито е нужно да извършваш каквото и да било прикриване или потулване на грешките си. Не е нужно да полагаш тези безполезни усилия. Ако можеш да се избавиш от тези неща, животът ти ще стане много спокоен, свободен от възпиране и болка, и ти ще живееш напълно в светлината“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Божиите слова ми дадоха път за практикуване. Независимо дали мнението на човек е правилно или грешно, той трябва да го изложи, за да търси и разговаря, ако има нещо, което не разбира. Това означава да бъдеш отговорен в дълга си. Тази мисъл разведри сърцето ми и се помолих на Бог, готова да оставя гордостта си настрана и да кажа истината. За моя изненада водачът се съгласи с мнението ми и ни даде някои насоки за корекции. След като го изслушах, имах по-ясно разбиране. Почувствах, че когато не защитавам гордостта си и не се прикривам, когато съм честна и казвам истината, това носи мир и спокойствие на сърцето ми.

Сега вече не бях ограничавана от гордостта си и можех открито и просто да обсъждам с братята и сестрите въпросите, които не ми бяха ясни. Когато водачът посочваше проблемите ми, можех да ги приема, да гледам правилно на недостатъците си и да търся подходящи принципи и професионални знания, които да науча. След известно време постигнах известен напредък в техническите си умения и правех по-малко грешки в дълга си. Чрез това преживяване наистина осъзнах, че Бог благославя честните хора и ненавижда измамните и че да призная своите недостатъци и пропуски и да практикувам да съм честен човек не е срамно, а практикуването по този начин носи мир и спокойствие на сърцето ми.