В малките часове на юли 2018 г. в къщата на домакина ни аз и една сестра приключвахме работната си дискусия и се приготвяхме за лягане, когато изведнъж чухме отваряне на врата и кучешки лай — това леко ме притесни. Точно тогава седем или осем полицаи нахлуха в спалнята и закопчаха ръцете ни с белезници зад гърба. Без да показват документи, започнаха да обръщат всичко с главата надолу и да тършуват. Накрая намериха над 7000 юана в брой и разписка за 350 000 юана от парите на църквата. Уплаших се — щом са намерили разписката, със сигурност щяха да питат къде са парите. Не знаех как ще ме изтезават и дали ще ме пребият до смърт. Набързо казах молитва в сърцето си, като помолих Бог за сила и закрила, за да не стана Юда и да не Го предам. Тогава ми дойде наум химнът „Докато следвам Христос, никога няма да се обърна назад, дори до смърт“: „Човешкият Син от последните дни изразява истината, като пробужда безброй сърца. Виждам, че Божиите слова са изцяло истината, затова Го следвам. Сатана, големият червен змей, безумно потиска и арестува Божиите избраници. Онези, които следват Христос и изпълняват дълга си, го правят с риск за живота си. Някой ден може да бъда арестуван и преследван, защото свидетелствам за Бог. В сърцето си разбирам ясно, че това е преследване заради праведност. Някой ден може да бъда арестуван и хвърлен в затвора за проповядване на евангелието. Това е страдание, което Бог е повелил за онези, които Го следват. Не знам още колко дълго мога да вървя по този път на проповядване на евангелието, но докато съм жив, ще разгласявам Божиите слова и ще свидетелствам за Христос. Отдавам всичко само за да се стремя към истината и да изпълня Божието поръчение. В този живот да следвам и да свидетелствам за Христос изпълва сърцето ми с гордост“ (Следвайте Агнеца и пейте нови песни). Така е. Вярата е нещо справедливо, така че каквито и брутални изтезания да ми предстояха, това щеше да е страдание в името на праведността. Не можех да съм страхлива или уплашена — трябваше да премина през това, като се уповавам на Бог. Тази мисъл постепенно ме успокои.

Този следобед полицията отведе и двете ни в хотел за отделни разпити. Полицай на име Лиу извика: „Хайде, изплюй камъчето за тези религиозни работи! Какъв е случаят с тази разписка за 350 000 юана?“. Помислих си: „Тези пари принадлежат на църквата — нямат нищо общо с тях. Защо да им казвам каквото и да е?“. Затова замълчах. Тогава полицай Лиу ме зашлеви ядосано през лицето, което остави пареща болка по него. Той натисна много силно по точките на натиск около врата ми, но аз стиснах зъби от болка и не казах нито дума. След това полицай с наднормено тегло каза: „Ето, ще ти помогна да се пораздвижиш“. Той хвана косата ми и я дърпаше нагоре и надолу, като ме караше да правя клекове. След като го направи петдесет или шестдесет пъти, скалпът ми смъдеше и косата ми беше разкъсана из цялото помещение. После донесоха стол и го сложиха с гръб към мен. Провряха закопчаните ми с белезници ръце през дупка в облегалката, така че да са легнали на седалката. Седях на земята с крака, изпънати напред. Продължаваха да ме разпитват за 350 000-те юана. Като видяха, че няма да проговоря, продължиха да ме измъчват. След известно време имах ужасна болка в раменните стави от напрежението и усещах гърба си като счупен. Белезниците се впиваха дълбоко в плътта ми. От болката цялата треперех, непрекъснато се потях и имах чувството, че няма да издържа още дълго. Не спирах да се моля в сърцето си Бог да ми даде сила и да бди над мен, за да устоя. Точно тогава си спомних за един откъс от Божиите слова: „Когато се сблъскваш със страдание, трябва да можеш да оставиш настрана грижата за плътта и да не се оплакваш от Бог. Когато Бог се скрие от теб, ти трябва да имаш вярата да Го следваш, да запазиш любовта, която си имал преди, без да позволяваш тя да се поколебае или да изчезне. Независимо какво прави Бог, ти трябва да Го оставиш да устройва, както Той желае, и да бъдеш готов да прокълнеш собствената си плът, вместо да се оплакваш от Него. Когато си изправен пред изпитания, трябва да си готов да понесеш болката от отказа от това, което обичаш, и да си готов да плачеш горчиво, за удовлетвориш Бог. Само това е истинска любов и вяра“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тези, които трябва да бъдат усъвършенствани, трябва да бъдат подложени на облагородяване). От Божиите слова разбрах, че Той позволява на Сатана да ме преследва, за да усъвършенства вярата и любовта ми и да види дали мога да остана непоколебима в свидетелството си, и да удовлетворя Бог в страданието си. Сатана ме изтезаваше физически, за да ме накара да предам Бог, но аз не можех да се поддам на Сатана. Щом разбрах Божието намерение, придобих вътрешна сила и много скоро вече можех да издържам на болката.

На следващия ден полицаите продължиха да ме разпитват за парите на църквата. Все още не проговарях, затова един от тях взе бутилка сълзотворна течност. Разклати я пред лицето ми и каза: „Ако пръсна това в лицето ти, очите и носът ти няма да спрат да текат. Адски болезнено е. Ако продължаваш да мълчиш, ще го използваме“. Побеснял, полицай Лиу каза: „Използвай лютива вода — това ще ѝ даде да разбере!“. След това донесоха стол за изтезания и ме заплашиха с думите: „Ще те сложим на този стол, ако не проговориш, и ще те наелектризираме до смърт!“. Това наистина ме уплаши — ако наистина ме подложеха на това мъчение, дали щях да мога да издържа? Тогава си спомних Божиите слова: „Не се страхувай от едно или друго, Всемогъщият Бог на войнството непременно ще бъде с теб — Той е силата, която ви крепи, и вашият щит“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 26). Божиите слова ми помогнаха да се успокоя. Вярно беше — не минавах през тези репресии и трудности сама, Бог беше до мен и ме пазеше. Както и да ме изтезаваше полицията, Бог щеше да ме води и да ми помага в този труден момент. Щом Бог бе до мен, нямаше от какво да се страхувам. Като видяха, че няма да проговоря, полицаите взеха сълзотворната течност и една найлонова торба, след което ме завлякоха в тоалетната. Видях, че ще сложат найлоновата торба върху главата ми, затова си поех дълбоко дъх и го задържах точно преди да го направят. След около 40 секунди свалиха найлоновата торба и веднага пръснаха сълзотворната течност върху лицето ми. Понеже все още държах въздуха, не се задавих от течността. Двамата полицаи обаче вдишаха малко от нея и започнаха да кашлят. Сложиха найлоновата торба отново на главата ми, този път за около минута. Когато пръснаха течността отново, беше още повече от предния път. За моя изненада обаче усетих само парене по лицето и врата си — нямаше друг ефект. Полицаите нямаха друг избор, освен да ме върнат в стаята. Бях много развълнувана. Наистина видях Божието дело и усетих, че Бог е до мен и ми помага. След това ме зашлевиха през лицето и ме натискаха по точките на натиск. Караха ме да клякам, като дърпаха косата ми, и отново сложиха насила ръцете ми на седалката на стола. Изтезаваха ме така многократно. Останах силна, като не спирах да се моля.

На обяд на четвъртия ден, като видя, че продължавам да не им казвам нищо, полицай Лиу ме стисна силно за брадичката и злобно каза: „Няма времево ограничение на разпита за случаи като твоя. Правителството на страната е постановило, че такива като теб ще бъдат или убити, или заключени, или принудени да се покаят. Не бързаме за никъде. Ако не си отвориш устата, ще видиш какво сме ти приготвили този следобед!“. Сърцето ми започна да препуска, тъй като не знаех какво изтезание са ми намислили. Ставах все по-притеснена. Помолих се на Бог тихо и безспирно да ми даде сила и вяра. Тогава си спомних словата Му: „Под напътствието на Моята светлина вие ще пробиете мъртвата хватка на силите на мрака. Сред мрака няма да изгубите напътствието на светлината. Ще бъдете господари на всички неща. Ще бъдете победители пред Сатана. При падането на царството на големия червен змей ще се изправите сред безброй хора като доказателство за Моята победа. Ще останете непоколебими и непоклатими в земята на Синим. Чрез страданията, които понасяте, ще наследите Моите благословии и ще излъчвате светлината на Моята слава из цялата вселена“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Думите на Бог към цялата вселена, Глава 19). Божиите слова ми дадоха сила. Бог ще усъвършенства група от победители в жестокото преследване на големия червен змей и пред каквато и болка и трудности да се изправят тези победители, те ще могат да се покорят на Бог и да Му бъдат отдадени до самия край. Колкото и да е жесток, големият червен змей също е в Божиите ръце — той просто служи на Бог, за да може Бог да усъвършенства избраниците Си. На каквото и ужасяващо изтезание да ме подложеше полицията, трябваше само да се уповавам искрено на Бог и да вярвам, че Той ще ме води да преодолея преследването на Сатана. Благодарение на напътствието на Божиите слова вече не се чувствах толкова тревожна или уплашена.

Този следобед полицията продължи с изтезанията си. Полицай Лиу не спираше да ми удря шамари, от които ми пищяха ушите. Хвана един кичур от косата на слепоочието ми и го дърпаше насам-натам, а после натисна много силно точките на натиск около врата, ушите и ключицата ми. Болката ме накара да се изпотя обилно. Друг полицай хвана косата ми и ме караше да правя клекове. Направи го поне 90 пъти. Никога не съм си представяла, че ще мога да издържа толкова много, но краката ми дори не се схванаха. Полицай Лиу силно натисна точките на натиск около врата ми и въпреки че в началото ме болеше, след известно време можех да го търпя. Вбесен, той каза: „Имаш издръжливо тяло!“. Благодарях на Бог отново и отново, когато го каза. Не че имах издръжливо тяло — това беше изцяло Божията защита. След това отново сложиха ръцете ми на седалката на стола. Не знам колко време мина, но болката в ръцете ми стана непоносима и цялото ми тяло се тресеше непрекъснато. Точно тогава полицай Лиу натисна лицето ми с крак, като ми пречеше да помръдна. Повдигна лицето ми с крак, сложи обувката си в устата ми и каза: „Ако продължаваш да не говориш, ще сваля чорапите си и ще ги натъпча в устата ти. А краката ми миришат ужасно“. Злобното му хилене ме вбеси. Бях просто една вярваща — не бях направила нищо незаконно, но тази банда демони ме изтезаваше и се гавреше с мен. Мразех ги до мозъка на костите си. Тихо и безспирно се молех на Бог да ми даде сила и да бди над мен, за да остана силна. Постепенно болката в ръцете ми отшумя и можех да седя спокойно на пода. Бях изключително развълнувана — отново бях изпитала Божията милост към мен. Бях толкова благодарна на Бог, че не можех да сдържа сълзите си. По-късно, като видяха, че няма да получат никаква информация за парите от мен, се опитаха да ме накарат да подпиша декларация за покаяние. Казаха, че ще лежа в затвора, ако не я подпиша, и ме заплашиха с думите: „Страданието, с което ще се сблъскаш в затвора, е доста сурово. Има всекидневен труд, ще бъдеш бита и нахоквана, а храната не става за хора. Тогава ще е твърде късно за съжаление! Добре си помисли. Още не е късно да подпишеш“. Помислих си: „Вярата ми не нарушава никакви закони, затова няма да подпиша декларацията им. Ако го направя, това би означавало да предам и посрамя Бог. Колкото и тежко да е в затвора, готова съм да се уповавам на Бог и да устоя“. И така, отговорих: „Няма да подпиша“. Вбесени, те ми казаха: „Хубаво! Щом искаш да страдаш, твоя воля“, и излязоха.

В началото на август бях прехвърлена към местните органи за обществена сигурност в родния ми град. Полицаите ме заведоха направо в хотел за разпити. Помня, че имаше шестима полицаи, които се разделиха по двойки и ме наблюдаваха на смени, за да не заспивам. Наричат това „изтощаване на орел“ — не оставят хората да спят за дълги периоди от време, за да ги пречупят, след това ги разпитват и изискват от тях самопризнание, докато умът им е замъглен. Полицията често използва тази форма на изтезание. В началото се опитваха най-вече да ми промият мозъка, говореха за атеизъм и еволюция и ми казваха всякакви ереси и заблуди, които отричаха Бог и Му се противопоставяха. Понякога ми пускаха клипове, които хулеха Бог и опетняваха църквата на Всемогъщия Бог — беше толкова противно. В началото спорех с тях, но по-късно осъзнах, че те са демони, противопоставящи се на Бог, и Божии врагове, така че колкото и да им говорех, само си хабях думите. От този момент нататък ги пренебрегнах. Един от полицаите ми донесе да чета нещо, което беше просто богохулство към Бог. Когато отказах да го прочета, той ме удари силно и ме заплаши с перверзна усмивка: „Ако не прочетеш това, ще те съблечем чисто гола и ще залепим това богохулство по цялото ти тяло“. Дълбоко ненавиждах тези демони, които използваха толкова противни и мръсни тактики в усилията си да ме накарат да предам Бог. Категорично реших и се заклех в живота си, че никога няма да богохулствам. Обърнах главата си встрани и ги пренебрегнах. Докато бях там, щом започвах да клюмам, някой от полицаите изкрещяваше: „Никакво спане!“. В тези моменти казвах молитва в сърцето си, тихо си рецитирах някои от Божиите слова или си пеех химн, и много скоро вече дори не ми се спеше. Колкото повече продължаваше това, толкова повече енергия имах; полицаите, от своя страна, вече губеха търпение, а някои дори се разболяха. Така успях да издържа осем дена на „изтощаване на орел“, като се уповавах на Божиите слова. Бях много развълнувана от това. Нямаше как да имам енергия след толкова дни безсъние, ако разчитах само на себе си. Знаех, че това е изцяло Божие дело и бях толкова благодарна за Божията закрила. Това също така подсили увереността ми, че мога да остана непоколебима в свидетелството си за Бог през всякакви бъдещи разпити. Като видяха, че все още не проговарям, един от тях ме зашлеви ядосано, издърпа ме от стола, хвана ме за косата и ме удари в пода и стената. После ме хвана здраво и силно натисна левия ми крак с крака си, така че да не мога да помръдна, докато друг полицай риташе десния ми крак, което ме караше да правя шпагат в насилствен разкрач на около 120 градуса. Изкрещях от болка. Държаха ме така цяла минута и един от тях ме заплаши: „Ако продължаваш да мълчиш, ще те съблечем гола, ще те провесим и ще те пребием! В Китай да вярваш в Бог, е политическо престъпление. Преди щяха да те убият чрез разстрел, но сега можем да се държим с теб като с животно. Можем да правим с теб каквото си поискаме!“. Когато каза това, много се ядосах, но и доста се разтревожих. Не знаех какво ще бъде следващото мъчение или унижение, на което ще ме подложат тези демони. Ами ако наистина ме съблекат и ме провесят? В болката си се молех на Бог безспирно да ми даде сила и да ме защитава, за да мога да остана непоколебима. След като се помолих, си спомних един химн —„Царството“:

[…]

2  … Бог е моята опора, от какво да се страхувам? Посвещавам живота си на борбата със Сатана докрай. Бог ни издига, трябва да загърбим всичко и да се борим, за да свидетелстваме за Христос. Бог със сигурност ще направи така, че Неговата воля да бъде извършена на земята. Подготвям любовта и предаността си и ги посвещавам изцяло на Бог. С радост приветствам завръщането на Бог, когато Той слиза в слава, и ще Го срещна отново, когато Христовото царство се осъществи.

3  От мъките произлизат много победоносни добри войници, които триумфират с Бог и се превръщат в Негово свидетелство. В очакване на деня, в който Бог ще придобие слава, неизбежният ход се разгръща. Всички народи се стичат към тази планина, като вървят в Божията светлина. Безпрецедентното великолепие на царството трябва да се прояви по целия свят. […]

(Следвайте Агнеца и пейте нови песни)

Този химн наистина породи чувства в мен. Да преживявам такива репресии и трудности във вярата си и да имам шанса да свидетелствам за Бог пред Сатана, беше чест за мен. Помислих си за времето, когато Господ Исус е работил. Апостолите и учениците Му са търпели преследване в усилията си да разпространяват евангелието Му. Някои са били убити с камъни, други са били влачени от кон и разчленени, но всички те са дали гръмки свидетелства за Бог и са победили Сатана. В последните дни Бог е станал плът и е дошъл да работи, за да спаси изцяло човечеството от греха и да ни доведе до красива крайна цел. Но Компартията е зла партия, която се противи на Бог и Го мрази. Тя не позволява на хората да имат вяра и да почитат Бог, и яростно преследва и потиска християните. Толкова много братя и сестри са били изтезавани безмилостно след арест, но чрез упование на Бог те са успели да дадат красиво свидетелство. Знаех, че трябва да следвам техния пример, че не може да се страхувам от физическо страдание и унижение, а трябва да остана непоколебима в свидетелството си и да посрамя Сатана.

Няколко дни по-късно полицаите възобновиха разпитите, като се опитваха да ме накарат да издам братята и сестрите си и да им кажа за парите на църквата. Не им казвах нищо, затова ме накараха да седя с гръб към стената и ме насилваха да направя шпагати. Единият полицай държеше левия ми крак до стената, като държеше и ръцете ми, за да не мога да помръдна, докато другият злобно риташе десния ми крак, за да се доближи до стената на другата страна. Пристъпи на остра болка се стрелкаха през тялото ми. Изтезаваха ме непрекъснато от 20:00 до 23:00 ч. Не помня колко пъти ми причиниха това. Накрая сложиха десния ми крак до стената на 180 градуса, докато бях просната на пода, напълно изнемощяла. Когато слънцето изгря, видях, че и двата ми крака са много подути и морави. Вътрешната страна на дясното ми бедро беше цялата морава и ми беше изключително уморително дори да стана и да отида до тоалетната. Имах нужда от помощ да седна на тоалетната чиния. Един полицай се опита да ме сплаши, като ми каза: „Щом краката ти са така сега, ако продължаваме да те изтезаваме, ще стане два пъти по-зле от вчера. Ще боли повече всеки път. Просто си признай вече!“. Като видяха, че не им казвам нищо, друг полицай злобно дръпна краката ми, за да ги насили в шпагат, и усетих остра болка, когато те преминаха 90 градуса. Извиках, неспособна да го понеса. Той каза: „Само толкова и вече те боли толкова много? Ще бъда честен с теб. Това мъчение се използва за специални агенти — жени. Тялото ти може ли да го понесе? Помисли си“. Друг полицай с наднормено тегло каза: „Всички хора, които съм разпитвал преди, са били убийци. Накрая всички си признаваха и ревяха за мама и татко. Бяха готови по-скоро да умрат, отколкото да понасят такова страдание“. Тези думи много ме уплашиха. Престъпниците предпочитали смъртта пред наказанието му — трябва да е някакво ужасяващо мъчение! Мисълта да бъда изтезавана до степен, че да предпочитам да съм мъртва, накара сърцето ми да затупти силно. Казвах си тихо молитва след молитва към Бог. Точно тогава си спомних нещо, което Господ Исус е казал: „Не се бойте от онези, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но по-скоро се бойте от онзи, който може и душа, и тяло да погуби в пъкъла“ (Матей 10:28). Както и словата на Всемогъщия Бог: „Когато хората са готови да пожертват живота си, всичко става незначително и никой не може да ги надвие. Какво може да бъде по-важно от живота? По този начин Сатана става неспособен да направи повече в хората, няма какво да направи с човека“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тълкуване на тайните на „Думите на Бог към цялата вселена“, Глава 36). Божиите слова укрепиха силата ми. Полицаите можеше да ме изтезават жестоко, но те можеха да ме лишат само от физическото ми съществуване. Не можеха да докоснат душата ми. Ако предадях Бог, защото ме е страх от физически трудности, щях да водя недостойно съществуване като Юда и накрая и душата, и духът, и тялото ми щяха да бъдат наказани. Сатана използваше слабостта на плътта ми, за да ме накара да предам Бог, но аз не биваше да се хващам на номерата му. Както и да ме изтезаваше полицията, дори да ме пребиеха до смърт, бях решена да остана непоколебима в свидетелството си и да унижа Сатана.

Полицаите продължаваха да ме разпитват през следващите няколко дни, като ме заплашваха, че пак ще ме карат да правя шпагат. Казаха, че ще ме заведат в стая за мъчения, ще използват всякакви жестоки изтезания и няма да спрат, докато не им дам информация за църквата. Спомних си болката от шпагата — беше все едно краката ми насилствено бяха откъснати от тялото ми. Не исках да понасям тази агонизираща болка повече. Хрумна ми, че предпочитам да умра, отколкото да понасям още от това ужасно мъчение. Направих гладна стачка и отказах няколко хранения едно след друго. Побеснели, полицаите ми крещяха, че ще ме хранят насила, ако отказвам да ям. Сепнах се и най-сетне разбрах, че трябва да търся Божието намерение. Точно тогава си помислих за Божиите слова: „Страданието на някои хора стига до крайност и мислите им се обръщат към смъртта. Това не е истинска любов към Бог; такива хора са страхливци, не са постоянни, а са слаби и безсилни! […] Затова през тези последни дни трябва да свидетелствате за Бог. Колкото и да е голямо страданието ви, трябва да вървите до самия край и дори до последния си дъх трябва да продължавате да сте верни на Бог и да се оставяте на устроеното от Бог; само това е истинска любов към Бог и само това е силно и отекващо свидетелство“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само чрез преживяването на болезнени изпитания можеш да опознаеш Божията обичливост). От Божиите слова разбрах, че да търсиш смъртта заради страх от физическо страдание, е проява на страхливост. По този начин не само нямаше да прославя Бог, но щях да стана посмешище на Сатана. Бог се надяваше да свидетелствам за Него пред Сатана, да съм Му отдадена до последния си дъх и никога да не се поддам на Сатана. Това бе силно свидетелство, с което да отвърна на удара на Сатана. Когато разбрах Божието намерение, спрях да отказвам храна. Но като си помислех за това, че изтезанията на полицаите ще продължат и нямам представа кога ще приключат, почувствах известна слабост в сърцето си. Тогава си спомних един химн: „Подражавайте на Господ Исус“: „По пътя към Ерусалим Исус агонизираше, сякаш сърцето Му беше прободено с нож, но въпреки това нямаше ни най-малко намерение да измени на думата Си; мощна сила постоянно Го подтикваше към мястото, където щеше да бъде разпънат. Накрая Той беше прикован на кръста и стана подобие на греховна плът, като изпълни делото на изкуплението на човечеството. Той се освободи от оковите на смъртта и Хадес. Пред него смъртта, адът и Хадес загубиха силата си и бяха победени от Него“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как да служим в съответствие с Божиите намерения). Разсъждението над Божиите слова ми напомни как, когато Господ Исус е извършвал делото Си на изкупление на човечеството, римските войници са Го били с камшик, трябвало е да носи трънен венец и е ходил в агония стъпка по стъпка към мястото на разпятието Си. В крайна сметка е пролял и последната Си капка кръв на кръста, докато е търпял невъобразима болка. Бог е дал собствения Си живот без колебание, за да ни спаси — Божията любов е толкова велика! А аз, като видях ужасно изтезание, което не мога да избегна, просто не исках да страдам повече. Загубих решимостта си да свидетелствам за Бог. Усетих, че това е много срамно. Бог е могъл да пожертва живота Си за нас — защо тогава аз не можех да жертвам себе си, за да се отплатя за любовта Му? Като усетих Божията любов, по лицето ми постоянно се стичаха сълзи. Тихо се помолих: „Боже, колкото и време и колкото и много да трябва да страдам, искам да остана непоколебима в свидетелството си!“.

Когато станах от пода онази вечер, усетих сила в цялото си тяло и бях в доста по-добро настроение. Един от полицаите продължаваше да ме разпитва за информация за църквата, но му казах категорично: „Нищо няма да ви кажа“. Той ядосано и горделиво излезе и хлопна вратата. Малко след това полицаите донесоха чисто нов стол за разпит, закопчаха ме с белезници за него и казаха, че следващият ден ще е ужасен за мен. Късно същата вечер забелязах, че и двамата полицаи, които ме наблюдават, са заспали, затова реших да опитам да се измъкна от белезниците. За моя изненада те бяха доста отпуснати и ръцете ми излязоха веднага. Помолих се в сърцето си: „Боже, Ти ли ми откриваш път да се измъкна? Нямам представа какво е извън тази стая или накъде да бягам. Оставям се в Твоите ръце — моля Те, води ме!“. След като се помолих, се измъкнах от стола за разпит и се озовах до вратата. Отворих я внимателно и изтичах към изхода на хотела. За моя изненада пазачите на вратата също бяха заспали на масата, така че благополучно излязох от хотела и свих по една тясна уличка. Краката ми бяха доста тежко контузени, но в този момент, изненадващо, изобщо не ме боляха. Просто бягах за живота си. Бях много притеснена, понеже ме беше страх, че полицията ще ме настигне и ще ме върне обратно. Не знаех къде да отида и не смеех да отида при братята и сестрите си от страх да не ги изложа на опасност. Спомних си за една къща, която семейството ми беше купило наскоро, за която полицията вероятно още не знаеше. Исках да отида там и да се скрия за малко, така че бързо хукнах към къщи. Скоро, след като пристигнах, майка ми се върна. Тя каза притеснено: „Полицаите са навън с твоя снимка и разпитват за теб навсякъде. Не можеш да останеш тук — трябва да си тръгнеш веднага“. Това много ме притесни и сърцето ми препускаше. Бързо коленичих и се помолих: „Боже, не знам къде да отида. Моля Те, води ме. Не знам дали това бягство ще бъде успешно, но оставям всичко в ръцете Ти и на Твоите подредби. Ако не мога да избягам, съм готова да дам живота си, за да остана непоколебима в свидетелството си“. След като се помолих, постепенно се успокоих. След това баща ми ме изведе с електрическия си скутер. Точно когато наближавахме задния вход на жилищния комплекс, видях, че полицаите, които ме разпитваха, бяха наблизо и държаха една снимка, и задаваха въпроси на минувачите. Сърцето ми слезе в петите и започнах цялата да се потя. Докато бяха разсеяни, слязох от скутера и хукнах към една близка сграда, за да се скрия. Баща ми продължи да кара, като пазеше самообладание. Не спирах да се моля на Бог за напътствията Му. Не след дълго баща ми се върна да ме вземе и каза, че полицаите са си тръгнали. Никой не наблюдаваше задния вход на жилищния комплекс и аз използвах шанса да се измъкна. След някои премеждия, с помощта на братята и сестрите, намерих сравнително безопасно място да се скрия.

После чух, че на същия ден, малко след като съм си тръгнала от къщата на родителите си, са дошли много полицейски коли и са обградили жилищния комплекс. Няколко дни са търсили от врата на врата. Преобърнали са апартамента на родителите ми надолу с главата, след като са го намерили, и са завели баща ми в полицейското управление, за да го разпитат за местонахождението ми. Освен това са сложили камера с висока резолюция на отсрещната сграда срещу блока на родителите ми. Полицаите също така са претърсили щателно района около дома на баба ми. Когато една възрастна съседка е прошепнала нещо на някого, който е седял до нея, полицаите са ѝ наредили да ме предаде и са я завели в полицейското управление, и са я държали там цяла нощ. След това са задържали леля ми и са я разпитвали за местонахождението ми. Всичките ми роднини бяха под полицейско наблюдение. Като чух за това, много се ядосах. Компартията наистина е безумна — вярата ми не нарушаваше никакви закони, но въпреки това те не се спираха пред нищо в опитите си да ме заловят. Спомних си тази част от Божиите слова: „Предци от древността? Любими водачи? Всички те се противопоставят на Бог! Тяхната намеса е оставила всичко под небето в състояние на мрак и хаос! Религиозна свобода? Законните права и интересите на гражданите? Всичко това са трикове за прикриване на греха! […] Хиляди години на омраза са концентрирани в сърцето, хилядолетия на греховност са изписани в сърцето — как това да не предизвика отвращение? Отмъстете за Бог, унищожете напълно Божия враг, не му позволявайте да вилнее повече и не му позволявайте да управлява като тиранин! Сега е моментът: човекът отдавна е събрал всичките си сили, посветил е всичките си усилия и е платил всяка цена за това да разкъса отвратителното лице на този дявол и да позволи на хората, които са били заслепени и са понесли всякакви страдания и трудности, да се надигнат от болката си и да се опълчат срещу този зъл стар дявол“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Дело и навлизане (8)). Бог е станал плът в последните дни и изразява истини, за да спаси човечеството. Той ни е дал евангелието, за да бъдем спасени и да влезем в небесното царство, но Компартията не позволява на хората да вярват в Бог и да Го следват. Тя яростно арестува и преследва християни, изтезава ни жестоко, осъжда ни на затвор и дори ни осакатява или убива. Компартията е зъл демон от подземния свят! Колкото повече се увеличават репресиите ѝ, толкова по-ясно виждам демоничната ѝ същност, толкова повече я мразя и ѝ се опълчвам от сърце. Кълна се в живота си, че ще продължа да следвам Бог.

След като преживях този арест и преследване, видях всемогъщата власт на Бог и чудните Му дела. В този кризисен момент Бог бдеше над мен, за да мога да триумфирам над жестокостта на Сатана. Именно Божиите слова постоянно ми даваха сила и вяра. Наистина преживях могъществото и властта на словата Му и усетих любовта и закрилата Му към мен. Благодарна съм на Бог и Го възхвалявам от дъното на душата си!