От Грейс, Италия

От години изпълнявах своя дълг на актриса. През май 2022 г. водачите ме помолиха да се обучавам за режисьор, а също и да помагам почасово с проверката на видеоклипове. По това време, въпреки че бях под известно напрежение, бях готова да се постарая и да дам най-доброто от себе си. Всеки ден бях заета и се чувствах много удовлетворена.

През август 2022 г. започнахме да снимаме нов филм и режисьорите помолиха мен и сестра Юдит да се явим на прослушване за главната роля, но аз не бях особено склонна. Усещах, че вече съм достатъчно заета с двата дълга и че ако премина прослушването и стана главна актриса, с три дълга със сигурност ще се претоваря. По-късно Юдит беше избрана за главната роля, а на мен ми дадоха третата роля. Не само че не бях разочарована, че не съм в главната роля, но всъщност тайно се зарадвах. Тъй като героят в тази трета роля имаше по-малко реплики и не беше много важна част, щеше да е сравнително по-лесно, така че с радост приех тази роля. По-късно режисьорите видяха, че Юдит изглежда някак навъсена и че това не отговаря съвсем на позитивния и силен характер на главната героиня, затова предложиха аз отново да се явя на прослушване за главната роля. Когато чух тази новина, първата ми мисъл беше: „С тези три дълга вече съм достатъчно заета; ако ме направят водеща актриса, няма ли да бъда още по-заета? Освен това в главната роля има и няколко сцени с плач, така че изпълнението ще бъде доста трудно. За да се справя добре, ще са нужни много усилия“. След като обмислих всичко, почувствах, че не мога да изиграя ролята. Затова казах на режисьорите: „Главната героиня е доста уравновесена, а аз съм малко млада, не съм особено спокойна и не съм подходяща за тази роля. Юдит вече е положила много усилия за ролята, а и възрастта и темпераментът ѝ също са по-подходящи. Просто израженията ѝ не са съвсем на място, но с малко повече помощ това би трябвало да се подобри. Затова не смятам, че има нужда да се явявам отново на прослушване“. По-късно и след известно обсъждане всички стигнаха до извода, че Юдит наистина съответства повече на темперамента на главната героиня и че може още малко да ѝ се помогне. Въпреки че въпросът приключи така, аз скрих подлото си намерение да не играя главната роля, защото се страхувах от физическо страдание, и след това се почувствах малко виновна. До известна степен бях наясно със състоянието си, но не потърсих истината и просто оставих въпроса да отмине.

След това всеки мой ден беше изцяло запълнен и аз усещах известна неохота. Понякога режисьорите се събираха вечер, за да обсъждат въпроси по филма, а аз изпитвах нежелание и неохота, докато си мислех: „Хайде, побързайте и приключвайте с обсъждането. Като свършите, ще можете да си починете, а аз все още трябва да проверявам видеоклипове. Кога ли видеоклиповете за проверка ще намалеят?“. Понякога, за да приключа по-бързо с тези задачи, когато проверявах видеоклипове, ги превъртах, за да мога да свърша по-рано и да си легна по-скоро. Дългът на режисьора изисква да се мисли за неща като кадри и представяне, а според мен тези неща изискваха твърде много умствена енергия, затова не исках да полагам усилия. Когато главната актриса имаше затруднения в изпълнението си, другите режисьори съвестно и усърдно ѝ помагаха да изиграе ролята добре, а аз просто исках да се скатая и да не обмислям ролята. Само споделях със сестрата малкото опит, който бях натрупала, което всъщност не означаваше, че изпълнявам ролята си на режисьор. Що се отнася до третата роля, която играех, използвах заетостта си като извинение и не полагах усилия да вникна в ролята, което доведе до много лошо изпълнение.

Веднъж една сестра разговаря с мен, като каза, че не желая да платя цена в дълга си, отдавам се на физически комфорт, използвам дребни хитрости и се опитвам да се скатавам. Знаех, че тя посочва точно моите проблеми, но не осъзнавах сериозността на проблема. Мислех си: „Както и да е, не мога да се справя с толкова много видове дълг, а тъй като не допринасям като режисьор, рано или късно ще бъда освободена; и ако ме освободят, така да бъде. Един дълг по-малко ще означава по-малко телесно страдание и ще мога да имам повече свободно време. Би било добре да изпълнявам и само един дълг“. Тъй като не промених начина си на мислене, станах още по-пасивна в своя дълг. По време на снимките имаше много проблеми, така че напредъкът беше особено бавен, но аз бях съсредоточена само върху намаляването на дълга ми и затова останах безразлична към тези въпроси. Тъй като нямах чувство за бреме в дълга си, след време водачите ме спряха от режисурата и вместо това ме накараха да се съсредоточа изцяло върху ролята, която играех. Въпреки че имах по-малко видове дълг, все още не можех да се мотивирам и все още имаше много проблеми с изпълнението ми. В крайна сметка поради проблеми със снимките и поради това, че изпълнението на нас, главните актьори, не беше съгласно критериите, снимките се провалиха. В същото време поради някои специални причини вече не можех да продължа да бъда актриса, нито да преглеждам видеоклипове. Загубата на всичките ми видове дълг един след друг все още не събуждаше безчувственото ми сърце и аз все още не се самоанализирах правилно. Вместо това чувствах, че има обективни причини да загубя дълга си. По-късно църквата ме натовари да отговарям за евангелската работа и аз усещах, че трябва да ценя този дълг, но след известно време се върнах към старите си навици. Изправена пред трудностите, които братята и сестрите срещаха в проповядването на евангелието, проблемите със сътрудничеството между евангелските работници, проблемите с потенциалните приемници на евангелието и т.н., чувствах, че работата никога няма край, и отново започнах да се скатавам. Всеки път, когато трябваше да осъществя някаква работа, просто я препредавах. Всеки ден си мислех как да свърша по-бързо задачите, дадени от водачите, за да мога по-скоро да си почина, а когато бях уморена, се чудех: „Има ли по-лек дълг, който бих могла да изпълнявам? Тази работа е вечно така натоварена. Кога ли ще мога да си почина? Кога ли ще свърши тази умора?“. Не очаквах, че тези „желания“ скоро ще се сбъднат.

На 9 юни 2023 г. поради някои особени обстоятелства в моя район не успях да се свържа с църквата или с братята и сестрите и бях принудена да спра да изпълнявам дълга си. Тази ситуация настъпи много внезапно и дълго време не можах да се опомня. Внезапно от заетост преминах към безделие и се видях в чудо, без да знам какво да правя. Колкото и да го мислех, просто не можех да го разбера: Сега евангелската работа е изключително натоварена и всеки, който изпълнява дълга си, има страшно много задачи. Защо моят дълг изведнъж спря? Внезапно си спомних Божиите слова: „Ако си хлъзгав и се скатаваш, ако не изпълняваш правилно дълга си и винаги вървиш по грешния път, тогава Бог няма да върши делото Си в теб. Ти ще изгубиш тази възможност и Бог ще каже: „Ти не ставаш, не мога да те използвам. Стой настрани. Харесва ти да си хитър и да се скатаваш, нали? Харесва ти да мързелуваш и да се отдаваш на удобства, нали? Е, тогава отдай се на удобствата завинаги“. Бог ще даде тази благодат и възможност на някой друг. Какво ще кажете: това загуба ли е или е придобивка? (Загуба е.) Това е огромна загуба!“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Правосъдието на Божиите слова незабавно ме събуди. Нали винаги исках да си почивам? Нали вечно не харесвах трудностите, страхувах се от изтощението и се скатавах, като се грижех само за плътта си? Е, сега изцяло си почивах, неспособна да изпълнявам какъвто и да било дълг! Умът ми забуксува, а Божиите слова непрекъснато се повтаряха в съзнанието ми: „Е, тогава отдай се на удобствата завинаги“. Чувството в сърцето ми бе неописуемо. Просто усещах празнота. Погледнах назад към начина, по който изпълнявах дълга си преди, и се изпълних със съжаление; прекарвах дните си, затънала във вина и самоукор: Защо не бях ценила дълга си както трябва? Защо действах само по инерция?

По-късно прочетох Божиите слова: „Повърхностното изпълнение на дълга е напълно неприемливо. Ако винаги я караш през пръсти, когато изпълняваш дълга си, тогава няма как да го изпълниш съгласно критериите. Ако искаш да изпълниш дълга си с отдаденост, първо трябва да решиш проблема с повърхностното отношение. Трябва да предприемеш стъпки за коригиране на ситуацията веднага щом я забележиш. Ако си объркан, ако никога не можеш да забележиш проблемите, ако винаги правиш нещата небрежно и нехайно, тогава няма как да изпълниш добре дълга си. Затова винаги трябва да влагаш сърце в дълга си. Възможността хората да изпълняват дълга си, е трудно постижима! Когато Бог им дава възможност, а те не се възползват от нея, тази възможност се губи — и дори ако по-късно искат да намерят такава възможност, тя може да не се появи отново. Божието дело, както и възможността да се изпълнява дълг, не чакат никого. Някои хора казват: „Преди не изпълнявах добре дълга си, но все пак сега искам да го изпълня. Просто трябва да опитам отново“. Този вид решимост е прекрасна, но трябва да си наясно как да изпълняваш добре дълга си и да се стремиш към истината. Само тези, които разбират истината, могат да изпълняват добре дълга си. Ако някой не разбира истината, няма дори да полага труд съгласно критериите. Колкото по-ясна ви е истината, толкова по-ефективни ще бъдете в изпълнението на своя дълг. Ако можеш да видиш този въпрос в истинската му същност, тогава ще се стремиш към истината и може да се надяваш, че ще изпълниш добре своя дълг. В момента нямаш много възможности за изпълнение на дълг, така че трябва да се възползваш от тях, когато ти се представят. Именно когато се изправиш пред дълга, трябва да се постараеш. Това е моментът, когато трябва да се посветиш изцяло, да отдадеш всичко на Бог и да платиш цената, ако е необходимо. Не задържай нищо в себе си, недей да таиш коварни планове, не си позволявай свобода на действие, не си търси начини за измъкване. Ако си позволяваш свобода на действие, ако си уклончив и протакаш, тогава със сигурност ще свършиш работата зле. Да предположим, че си кажеш: „Никой не ме видя, че съм уклончив и отпуснат. Колко яко!“. Що за мислене е това? Мислиш ли, че си заблудил не само хората, но и Бог? Знае ли Бог всъщност какво си направил? Да, Той знае. Всъщност всеки, който общува с теб известно време, ще разбере за твоята поквара и низост и въпреки че може да не го каже направо, в сърцето си ще ти даде оценка. Много хора бяха разкрити и отстранени, защото много други започнаха да ги проумяват. Когато всички прозряха същността им, те разобличиха тези хора такива, каквито са, и ги изгониха. Затова независимо дали се стремят към истината или не, хората трябва да изпълняват добре своя дълг според възможностите си; трябва да вършат практични неща, както повелява съвестта им. Може да имаш недостатъци, но ако изпълняваш ефективно дълга си, няма да бъдеш отстранен. Ако винаги мислиш, че всичко е наред, че със сигурност няма да бъдеш отстранен, ако все още не размишляваш или не се опитваш да се опознаеш и ако пренебрегваш своите истински задачи, ако винаги си нехаен, когато Божиите избраници наистина загубят търпението си към теб, те ще разобличат това, което си, и ще бъдеш отстранен. Това е така, защото всеки те е прозрял и ти си загубил своето достойнство и почтеност. Ако никой не ти вярва, може ли Бог да ти вярва? Бог проучва внимателно дълбините на човешкото сърце: Той в никакъв случай не може да вярва на такъв човек. […] когато изпълняват дълга си, хората винаги трябва да се изследват: „Изпълних ли този дълг съгласно критериите? Вложих ли сърцето си в него? Или просто го претупах?“. Ако винаги си нехаен, ти си в опасност. Най-малкото това означава, че си ненадежден и че хората не могат да ти се доверят. Погледнато сериозно, ако винаги правиш нещата през пръсти, когато изпълняваш дълга си, и ако винаги мамиш Бог, тогава ти си в голяма опасност! Какви са последствията от съзнателната измама? Всички могат да видят, че ти съзнателно прегрешаваш, че живееш само съгласно своя собствен покварен нрав, че си напълно нехаен, че изобщо не практикуваш истината — което означава, че си лишен от човешка природа! Ако това се проявява в теб непрекъснато, ако избягваш големите грешки, но не преставаш да правиш малки и никога не се разкайваш, тогава ти си зъл човек, ти си неверник и трябва да бъдеш премахнат. Тези последствия са ужасни — ти си напълно разкрит и отстранен като неверник и зъл човек“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Навлизането в живота започва с изпълнението на дълга). Преди време бях чела този откъс от Божиите слова много пъти, но никога не бях усетила да ме пронизва толкова дълбоко в сърцето, както сега. Като изпълнявах дълга си нехайно и прибягвах до хитрости, можех да заблудя хората, но не можех да заблудя Бог, и ако продължавах така, без да се покая, щях да бъда отстранена. Спомних си моментите, в които изпълнявах дълга си: Когато видовете ми дълг се увеличиха и изискваха повече време и енергия, започнах да се оплаквам; чувствах, че нямам време за почивка и че не мога да си отдъхна навреме, и изпитвах нежелание и неохота с вечната надежда да си почина. Когато проверявах видеоклипове, ги гледах нехайно, за да мога да си почина по-скоро. Въпреки че това не причини никакви загуби, аз се скатавах и бях нехайна в дълга си, и Бог видя всичко това. Бях наистина нечестна и не заслужавах доверие! Църквата ми даде възможност да се обучавам за режисьор, но аз не я оцених; не положих усилия да обмисля сценария или кадрите и просто се оплаквах, че е умствено изтощително. Когато помагах на актьорите с ролите им, се скатавах и разчитах на малкото си натрупан актьорски опит, за да ги напътствам, но от това нямаше реална полза. Наистина седях само за украшение; заемах позиция, но не вършех нищо съществено. В дълга ми на актриса знаех, че главната роля изисква енергия, затова отказах възможността да се явя на прослушване. Независимо дали щяха да ме изберат, когато делото на Божия дом имаше нужда от мен, аз не се отзовах активно за сътрудничество. Вместо това първо обмислих дали плътта ми ще бъде спокойна и веднага щом видях, че това няма да е от полза за плътта ми, не пожелах да се явя на прослушване и използвах измама, за да се извиня и да избегна отговорност. Видях, че съм страшно егоистична! Дори когато по-късно изпълнявах третата роля, се отнесох небрежно. Не се подготвих достатъчно и резултатите от снимките никак не бяха добри. Всъщност по това време, въпреки че изпълнявах три вида дълг, ако бях организирала времето си правилно и ги бях изпълнявала по един стабилен начин, нямаше да се проваля в нито един от тях. Колкото и да бях заета с дълга си, това щеше да изисква от мен да работя само половин или един час повече от другите. Но аз не бях готова да платя дори тази ниска цена; вечно не харесвах трудностите и се страхувах от изтощението; и дори когато губех един дълг след друг, все още не се покайвах. В крайна сметка, когато отговарях за евангелската работа, продължих да се връщам към същите лоши навици. В името на удобството на плътта си винаги се скатавах и при всяка възможност бях нехайна. Отдавна бях пропиляла своята почтеност и достойнство. Бях ненадеждна и недостойна за своя дълг. След като бях стигнала дотук, Бог отдавна ме беше отритнал.

Докато размишлявах над начина, по който изпълнявах дълга си, усетих дълбок укор в сърцето си, разплаках се и застанах пред Бог в молитва: „Боже, виждам, че не съм изпълнявала дълга си съгласно критериите. Всичко това се дължи на моята нехайност и на отдаването ми на физически комфорт. Внезапното спиране на моя дълг днес е Твоето наказание и дисциплиниране върху мен. Боже, искам да се покая. Моля Те, просвети ме и ме напътствай да се самоанализирам и да разбера себе си“. По-късно съзнателно потърсих този аспект на истината и прочетох Божиите слова: „Мързеливите хора не могат да направят нищо. С две думи, те са безполезни хора. Те са двойно увредени. Колкото и добри да са заложбите на мързеливите хора, те са само за украса. Дори да имат добри заложби, те са безполезни. Те са твърде мързеливи — знаят какво трябва да правят, но не го правят, и дори да знаят, че нещо е проблем, не търсят истината, за да го разрешат, и макар че знаят какви несгоди трябва да понесат, за да бъде работата ефективна, не желаят да понесат тези заслужаващи си несгоди — така че не могат да придобият никакви истини и не могат да вършат никаква реална работа. Те не желаят да понасят несгодите, които хората трябва да понасят. Те знаят само да се отдават на удобства, да се наслаждават на моментите на радост и отдих и на свободен и спокоен живот. Не са ли безполезни? Хората, които не могат да понасят несгоди, не заслужават да живеят. Онези, които винаги искат да живеят живота на паразит, са хора без съвест или разум. Те са зверове и такива хора дори са негодни да полагат труд. Тъй като не могат да понасят несгоди, дори когато полагат труд, те са неспособни да го вършат добре, а ако искат да придобият истината, надеждата за това е още по-малка. Човек, който не може да страда и не обича истината, е безполезен човек. Той е непригоден, дори да полага труд. Той е звяр, без капка човешка природа. Такива хора трябва да бъдат отстранени. Само това е в съгласие с Божиите намерения“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (8)). „От самото начало Бог каза: „Това, което искам, е съвършенство в хората, а не множество на техния брой“. Това е изискваното от Бог ниво за Неговите избраници, както и изискване и принцип по отношение на броя на хората в църквата. „Това, което искам, е съвършенство в хората“ — тук „съвършенство“ отнася ли се за добрите войници на царството, или за победителите? Нито едното не е точно. „Съвършенство“, казано точно, се отнася за онези, които притежават нормална човешка природа, онези, които са истински хора. В Божия дом, ако можеш да изпълняваш дълг, който човек трябва да изпълнява, ако можеш да бъдеш оползотворен като човешко същество и ако можеш да изпълняваш отговорностите, дълга и задълженията на човек, без другите да те дърпат, влачат или бутат, и не си безполезен отпадък, не си тунеядец, не си лентяй — ти можеш да поемеш отговорностите и задълженията на човек и да поемеш мисията на човек — само това означава да отговаряш на критериите за човек! Могат ли тези лентяи и онези, които не се занимават с истинска работа, да поемат мисията на човек? (Не.) Някои хора не желаят да поемат отговорност; други не могат да я поемат — те са безполезен отпадък. Онези, които не могат да поемат отговорностите на човек, не могат да бъдат наречени хора. […] Онези, които са неспособни да поемат собствения си дълг в Божия дом, не са нормални хора и Бог не ги иска. Независимо дали си водач или работник, или вършиш конкретна работа, включваща професионални умения, ти трябва да можеш да поемеш работата, за която отговаряш. Освен да можеш да се справяш със собствения си живот и оцеляване, твоето съществуване не е просто да дишаш, не е ядене, пиене и забавление, а да можеш да поемеш мисията, която Бог ти е дал. Само такива хора са достойни да бъдат наречени сътворени същества и достойни да бъдат наречени хора. Онези в Божия дом, които винаги искат да живеят наготово и винаги се опитват да хитруват, като се надяват да се промъкнат до края и да получат благословии, не могат да поемат никаква работа или никаква отговорност, камо ли каквато и да е мисия. Такива хора трябва да бъдат отстранени и не е жалко. Това е така, защото това, което бива отстранено, не е човек — те не са пригодни да се нарекат хора. Можеш да ги наречеш безполезни хора, лентяи или безделници; във всеки случай те не са достойни да бъдат наречени хора. Когато им възлагаш работа, те не могат да я завършат самостоятелно; и когато им възлагаш задача, те не могат да поемат отговорността си или да изпълнят задължението, което трябва — с такива хора е свършено. Те не са достойни да живеят; те заслужават смърт. Това, че Бог пощадява живота им, вече е Неговата благодат, това е изключително благоволение“ (Словото, Т.7 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (5)). Бог разобличава, че най-голямата характеристика на мързеливите, безделни хора е, че те не се занимават със същинската си работа. Накратко, те „се носят по течението“. Прекарват дните си само в мисли за ядене, пиене, забавления и физически комфорт, а не за същински въпроси. Винаги когато е възможно, тези хора действат по инерция в дълга си, почиват си и избягват отговорности. Те не успяват да изпълнят добре нито един дълг и не желаят, нито са способни да поемат каквато и да е работа. Искат само свободно време и спокойствие, а накрая все пак очакват благословии. Такива хора са недостойни да се наричат човеци, те са безполезни и Бог ги ненавижда. Когато размишлявах над поведението си, видях, че съм точно като тези хора. Не вършех работата, която можех да свърша, и избягвах отговорностите, които трябваше да поема. Единственото, за което жадувах, беше физическият комфорт и се страхувах от трудности и изтощение. Най-голямото ми желание всеки ден беше да свърша работата си бързо и рано да си почина. Исках да живея като прасе, което избягва всякакъв натиск: просто да ям, да пия и да спя добре. Църквата ми повери важния дълг да преглеждам видеоклипове, но за да си легна по-рано, при проверката ги превъртах напред. Ако поради моята безотговорност бях позволила да се качи видеоклип, който не е съгласно критериите, той не само нямаше да свидетелства за Бог, но и щеше да Го позори, а това беше последствие, което не можех да понеса. Освен това режисьорът е водачът на филмовата работа, а възможността да се обучавам в изпълнението на такъв важен дълг е въздигане от Бог, но аз бях безотговорна и се скатавах. Като режисьор и актриса във филма, носех неоспорима отговорност за това, че филмът се забави много дълго и че не беше добре заснет. С това извърших сериозно прегрешение в дълга си! Църквата ме беше развивала като актриса в продължение на много години, но когато видях, че филмовата работа е в застой поради проблеми с актьорите, останах безразлична, без да изпитвам тревога или притеснение, и дори отказах да се явя на прослушване за главната роля в името на физическия си комфорт. Не проявих никакво внимание към Божиите намерения и не защитих интересите на Неговия дом. Бях напълно лишена от човешка природа! Когато прегледах различните си действия и вредата, която бях нанесла на делото на Божия дом, видях, че бях точно както Бог описва: „Те не са достойни да живеят; те заслужават смърт. Това, че Бог пощадява живота им, вече е Неговата благодат, това е изключително благоволение“ Божият дом ми беше дал възможност да изпълнявам своя дълг отново и отново, като чрез този дълг ми позволяваше да придобия истината и да постигна по-голям напредък. Но аз винаги бях нехайна и се носех по течението. Бях наистина напълно безнадежден случай. Липсваше ми съвест и разум и не бях изпълнила нито един дълг от поверените ми. Бях просто една безполезна личност. Животът ми нямаше стойност и никой нямаше да усети липсата ми, ако умра! Това, че сега Бог ми дава възможност да размишлявам, вече е Божия благодат за мен.

По-късно прочетох още от Божиите слова: „Докато хората не изпитат Божието дело и не разберат истината, природата на Сатана ги овладява и контролира отвътре. И какво точно влече след себе си тази природа? Например, защо си себичен? Защо защитаваш собствената си позиция? Защо изпитваш толкова силни чувства? Защо се наслаждаваш на онези неправедни неща? Защо харесваш онези злини? Каква е основата за твоето влечение към такива неща? Откъде идват тези неща? Защо си толкова щастлив да ги приемеш? Досега всички вие сте разбрали, че основната причина за всички тези неща е, че отровата на Сатана е вътре в човека. И така, какво представлява отровата на Сатана? Как може да бъде изразена? Например, ако питаш: „Как трябва да живеят хората? За какво трябва да живеят хората?“, те ще отговорят: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“. Тази една фраза изразява самия корен на проблема. Философията и логиката на Сатана са се превърнали в живот на хората. Без значение към какво се стремят хората, те го правят за себе си — и така те живеят само за себе си. „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ — това е философията за живот на човека, а също така представлява и човешката природа. Тези думи вече са станали природата на поквареното човечество и те са истинският портрет на сатанинската природа на поквареното човечество. Тази сатанинска природа вече е станала основа за съществуването на поквареното човечество. В продължение на няколко хиляди години поквареното човечество живее според тази отрова на Сатана, чак до наши дни“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да вървим по пътя на Петър). От Божиите слова разбрах, че всеки път, когато ми се възлагаше дълг, а аз вечно не харесвах трудностите и се страхувах от изтощението, и не можех истински да отдам всичко на Бог — това не беше само заради големия ми мързел, но и защото отровите на Сатана бяха поели моя вътрешен контрол. Например: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“, „Животът е само ядене и хубави дрехи“, „Изпий днешното вино днес, а за утре се тревожи утре“, „Живей в настоящето и се научи да бъдеш добър към себе си“ и „Физическото удоволствие е щастие“. Живеех според тези идеи и възгледи и ставах все по-егоистична и достойна за презрение. Не желаех да страдам или да плащам цена за нищо и поставях физическия комфорт над всичко останало. Точно както когато бях дете и виждах, че някои съученици влизат в прогимназията — те се събуждаха преди зазоряване, за да отидат на училище, а след училище имаха какви ли не домашни работи — чувствах, че подобен начин на живот би бил твърде уморителен, а освен това дори и да страдаха много, може би дори нямаше да влязат в университет. Аз просто исках да се наслаждавам на настоящето и да живея удобно, и чувствах, че това би било достатъчно. Затова напуснах училище, след като завърших основно образование. След като се омъжих, също не желаех да се тревожа за всички домашни дела — големи или малки — и съпругът ми се грижеше за тях. Семейството ми казваше, че съм щастливка и че живея безгрижен живот, а аз си мислех, че така би трябвало да се живее и че да живееш живот без грижи и напрежение, докато прекарваш дните си свободно и леко, е най-щастливият възможен живот. Видях, че тези сатанински отрови вече се бяха превърнали в моя природа и в критериите, по които действах и постъпвах. Да живея според тези неща ме правеше все по-отдадена на плътта и живеех по много долен начин. След като дойдох в Божия дом, за да изпълнявам дълга си, все още поставях физическите си интереси на първо място, готова да положа малко усилие в дълга си само докато физическият ми комфорт не е засегнат; но щом физическите ми интереси бяха засегнати, напрягах ума си, за да измисля изход, и се отнасях нехайно към дълга си. Точно както се пее в един химн: „Хората са готови да дадат живота си за плътта, но не искат да пожертват нищо за истината“ (Следвайте Агнеца и пейте нови песни, Плач по един мрачен и трагичен свят). Дори когато усещах укор, след като действах по инерция, и ясно знаех как да постигна добри резултати, все още не желаех да понеса страданието или да платя цената. Винаги чувствах, че тези усилия ще ме ощетят, което водеше до постоянното ми желание за комфорт в моя дълг. По време на работата ми като режисьор и актриса нанесох страшно големи загуби на делото на Божия дом, но не изпитах нищо по този въпрос, не почувствах никаква мъка и дори мислех, че има обективни причини за това. Като се замислих за това, усетих лек страх. Тези сатанински отрови наистина ме бяха направили егоистична и долна. Въпреки че плътта ми привидно се радваше на комфорт, изцяло бях загубила достойнството и почтеността си като личност, а сега дори нямах възможност да изпълнявам дълга си. Съжаленията заради предишния ми дълг сега се превърнаха в петно върху вярата ми в Бог. Замислих се как, за да спаси човечеството, Бог не се поколеба да се въплъти и да дойде на земята, и лично да изпита човешкото страдание; и как Той е изразил всякакви истини, за да снабдява и да напътства хората, и да ги съди и пречиства. Ревностните и грижовни усилия, които Бог е положил за човечеството, са наистина велики, но аз не желаех дори да изпълня дълга, който едно сътворено същество трябва да изпълнява. Що за съвест или разум имах? Бях наистина недостойна да бъда последовател на Бог!

По време на моята изолация не можех да се свържа с църквата. Можех само да гледам видеоклипове в YouTube, направени от братя и сестри. Когато видях, че броят на филмите, свидетелствата за преживявания, химните и танцовите видеоклипове от Божия дом се увеличава и се актуализира всеки ден, усетих, че тези братя и сестри имат делото на Светия Дух и Божиите благословии и напътствия и изпитах силна завист. Липсваха ми дните, когато изпълнявах дълга си с братята и сестрите. Мислех си как и аз бях една от тях, но тъй като не бях ценила дълга си и отново и отново го бях изпълнявала нехайно, бях загубила възможността да изпълнявам дълга си. Бях много разстроена. Усещах съжаленията и прегрешенията си като тръни, които пронизват сърцето ми, и те ме измъчваха неимоверно много. Точно в този момент наистина осъзнах, че истинското щастие не е в това колко физически комфорт изпитваме, а в това колко добри дела сме подготвили и колко неща сме направили, за да удовлетворим Бог. Като погледнах назад, не бях направила нищо, за да удовлетворя Бог, и всеки път, когато се сещах за това, ме изпълваха чувства на съжаление и задлъжнялост. По това време слушах един химн с Божии слова, озаглавен: „Само чрез изпълнението на своя дълг можеш да изживееш ценността на човешкия живот“, и сърцето ми се озари.

1  Каква е стойността на човешкия живот?От една страна, става дума за изпълнение на дълга на сътворено същество.От друга страна, през целия си живот трябва да изпълняваш мисията си — това е най-важното. Не говорим за изпълнение на велика мисия, дълг или отговорност, но трябва да постигнете поне нещо. В живота си, след като намери мястото си, човекът остава непоколебим в позицията си, отстоява я, отдава цялата кръв на сърцето си и цялата си енергия, и върши добре и завършва това, върху което трябва да работи и което трябва да завърши. Когато накрая застане пред Бог, за да Му даде отчет, се чувства сравнително удовлетворен, а в сърцето си не се обвинява или не съжалява. Чувства се утешен и чувства, че е придобил нещо и че е изживял стойностен живот.

3  И така, за да живееш стойностен живот и да постигнеш този вид жътва накрая, си струва човек да страда малко физически и да плати известна цена, дори и да се разболее от изтощение или да има някакви здравословни проблеми. Когато човек идва на този свят, той не идва заради насладата на плътта, нито за да яде, да пие и да се забавлява. Човек не бива да живее заради тези неща — това нито е стойността на човешкия живот, нито е правилният път. Стойността на човешкия живот и правилният път, който трябва да се следва, се състоят в постигането на нещо стойностно и завършването на една или на няколко стойностни дейности. Това не може да бъде наречено кариера, а е правилният път и правилната задача. Заслужава си човек да плати всяка цена, за да завърши някаква стойностна работа, да води смислен и стойностен живот, да се стреми към истината и да я придобие.

[…]

(Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (6))

Този химн отвори очите ми за ценността и смисъла на живота. Тогава разбрах, че физическият комфорт е само временен и че истински смислен живот може да се намери само когато изпълняваме добре дълга си и намираме утеха в сърцата си. Осъзнах, че ако поквареният ми нрав остане неразрешен, мързелът и ламтежът ми за физически комфорт винаги ще ми пречат да изпълнявам дълга си. Затова се помолих на Бог, докато търсех път за практикуване.

По-късно прочетох Божиите слова: „Искаш да изпълняваш дълга си нехайно. Опитваш се да се скатаеш и да избегнеш Божията внимателна проверка. В такива моменти бързо заставаш пред Бог, молиш се и разсъждаваш дали си постъпил правилно. След това си мислиш следното: „Защо вярвам в Бог? Подобно нехайство може и да мине пред хората, но дали ще мине пред Бог? Освен това вярвам в Бог не за да се скатавам, а за да ме спаси. Това мое поведение не е израз на нормална човешка природа и Бог не го одобрява. Не! Навън можех да се скатавам и да правя каквото си поискам, но сега съм в Божия дом, под Божието върховенство и под внимателната проверка на Божия поглед. Аз съм човек и трябва да постъпвам според съвестта си. Не мога да правя каквото си поискам. Трябва да действам според Божиите слова, не бива да бъда нехаен. Не мога да се скатавам. И така, как трябва да постъпя, за да не се скатавам, да не бъда нехаен? Трябва да положа някакви усилия. Точно в този момент ми се струваше твърде трудно да постъпвам така, исках да избегна страданието. Сега обаче разбирам, че е ефективно, макар и да е по-трудно да постъпвам така, и затова именно така трябва да правя“. В моменти, в които работиш, но все още се опасяваш от страданието, трябва да се молиш на Бог по следния начин: „О, Боже! Аз съм мързелив и лукав човек. Умолявам Те да ме дисциплинираш, да ме укориш, така че съвестта ми да се пробуди и да се засрамя. Не искам да бъда нехаен. Моля Те да ме напътстваш и да ме просветлиш, да ми покажеш моето непокорство и моята грозота“. Когато се молиш така, размишляваш и се опитваш да опознаеш себе си, това ще породи чувство на съжаление и ще си способен да намразиш своята грозота, а грешното ти състояние ще започне да се променя и ще си способен да размишляваш и да си кажеш: „Защо съм нехаен? Защо все се опитвам да се скатавам? Нямам нито съвест, нито разум, щом постъпвам така. Все още ли съм човек, който вярва в Бог? Защо не се отнасям сериозно към нещата? Дали не трябва само да отделя малко повече време и усилия? Това не е голямо бреме. Това трябва да правя. Достоен ли съм да се нарека човешко същество, ако дори това не мога да направя?“. В резултат на това ще вземеш решение и ще дадеш обет: „О, Боже! Разочаровах Те. Наистина съм твърде дълбоко покварен. Нямам съвест и разум, нямам човешка природа. Искам да се покая. Моля Те да ми простиш. Определено ще се променя. Ако не се покая, искам да ме накажеш“. След това нагласата ти ще се промени и ти самият ще започнеш да се променяш. Ще постъпваш и ще изпълняваш дълга си съвестно, по-рядко ще си нехаен и ще можеш да страдаш и да платиш цена. Ще почувстваш, че е прекрасно да изпълняваш дълга си така, а сърцето ти ще е спокойно и радостно. Когато хората могат да приемат Божията внимателна проверка, когато могат да Му се молят и да се осланят на Него, състоянието им скоро ще се промени. Когато негативното състояние на сърцето ти се е променило и си се опълчил на собствените си намерения и егоистичните желания на плътта, когато си способен да се избавиш от удобствата и насладите на плътта и да действаш в съответствие с Божиите изисквания, и вече не си своеволен или безразсъден, сърцето ти ще почувства мир и съвестта ти няма да те укорява. Лесно ли е да се опълчиш на плътта и да действаш в съответствие с Божиите изисквания по този начин? Стига хората да имат огромен стремеж към Бог, те могат да се опълчат на плътта и да практикуват истината. А стига да си способен да практикуваш по този начин, тогава, преди да се усетиш, ще навлезеш в истината реалност. Няма да е никак трудно“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Да се ценят Божиите слова е основата на вярата в Бог). След като прочетох Божиите слова, намерих път за практикуване: За да изпълнявам своя дълг във вярата си, трябва да имам огромно желание за Бог и да поставям дълга си на първо място. Когато искам да бъда нехайна в дълга си, трябва бързо да се помоля на Бог да ми даде решимост да понеса страданието и също така трябва да приема Неговата внимателна проверка. С упорство в тази практика проблемът с нехайството ми постепенно ще започне да се подобрява. Осъзнах, че Божието намерение в това да загубя дълга си е било да ме накара да размишлявам над проблемите си, и това беше повратна точка в моя път на вяра. Трябваше да се стремя към истината, да се опълча на плътта си, да изпълнявам дълга си и да изживея човешко подобие. Коленичих и се помолих на Бог: „Боже, сега виждам ясно къде се корени провалът ми. Не искам повече да живея според сатанинския си нрав. Искам да се стремя нагоре и ако отново имам възможност да изпълнявам дълга си, ще го поставя на първо място и ще направя всичко възможно, за да Те удовлетворя“. През август 2024 г. най-накрая успях да се свържа с църквата и отново можех да изпълнявам дълга си. Бях толкова развълнувана, че не можех да изразя чувствата си. За момент почувствах неописуема смесица от щастие, благодарност и вина. Знаех, че това е Бог, който ми дава възможност да се покая, и тайно реших в сърцето си, че никога повече няма да се отдавам на физическия комфорт в дълга си, както преди, и че трябва да помня да поставям дълга си на първо място и да приемам Божията внимателна проверка.

По-късно църквата уреди да продължа като актриса и се обучавах да участвам във видеоклипове със свидетелства за преживявания; също така поех и други видове дълг на непълен работен ден. Този път вече не усещах, че допълнителният ми дълг е излишен, и го изпълнявах, когато имах време. Видях, че братята и сестрите, които познавах отпреди, са постигнали голям напредък в дълга си през последната година. Осъзнах, че имам много пропуски и също исках да се стремя нагоре, но чувствах, че не отговарям на изискванията, защото темпото на заснемане на видеоклипове със свидетелства за преживявания беше станало много бързо и нямаше много време за упражнения. Спомням си, че времето за подготовка за първия видеоклип със свидетелство за преживяване, в който участвах, беше много кратко и си помислих: „Тъкмо започвам да се обучавам, не може ли да проявят малко повече разбиране? Да ми дадат повече време за подготовка. Наистина ли трябва да бързаме толкова много?“. Споделих мислите си с режисьора, а той отвърна: „Няма проблем, ще се уповаваме на Бог и просто трябва да дадем най-доброто от себе си“. В този момент осъзнах, че отново се опитвам да удовлетворя плътта си с желанието да изпълнявам дълга си по лесен и удобен начин. Спомних си миналите си провали и се предупредих с думите, че повече не мога да мисля за плътта си. Ако времето е кратко, така да бъде, и щях да го направя по най-добрия начин, на който съм способна. След това бързо отидох да се подготвя. Първият видеоклип със свидетелство беше заснет успешно по график. След това, когато участвах в по-дълги видеоклипове със свидетелства за преживявания, понякога все още усещах голям натиск; когато времето беше ограничено, ми хрумваше, че не харесвам трудностите и че се страхувам от изтощението, но след като тези мисли се появяваха, успявах да ги осъзная навреме и бързо се обръщах към Бог с молба да пази сърцето ми и да не ми позволява да мисля отново за плътта си. Тогава репетирах отново и отново и давах най-доброто от себе си в актьорството. Въпреки че изпълненията ми във видеоклиповете, в които участвам сега, не са толкова естествени и непринудени като другите, когато полагам всички усилия, вече не усещам самообвинения сърцето си, а вместо това се чувствам спокойна и умиротворена.

Чрез преживяването на подобна ситуация — от това да имам няколко вида дълг, но да не ги ценя, до това да ги загубя, а след това да ми бъдат върнати — наистина усетих ревностното и грижовно намерение на Бог и осъзнах, че Божиите устройвания са изцяло, за да ми позволят да се отърва от покварения си нрав и да стана човек със съвест и човешка природа. Благодаря на Бог, че ми даде подобна възможност да разбера себе си и да придобия истината. Готова съм да ценя оставащото ми време, да изпълнявам правилно дълга си и да не разочаровам Бог.