През септември 2021 г. отговарях за една част от църковната работа, а Джао Тин беше водачът на екипа. Когато всички обсъждаха работата заедно, Джао Тин винаги настояваше на собствените си възгледи и не слушаше другите. Това често ни докарваше до задънена улица и спираше напредъка на работата. Исках да говоря с нея за това, но думите засядаха в гърлото ми, като си спомнех как преди Джао Тин често ме разобличаваше като надменна, самоправедна и настояваща на собствените си възгледи. Макар и да знаех, че думите ѝ бяха верни, искрено мразех това от дъното на душата си. Чувствах се, сякаш тя разобличаваше раните ми по този начин, и исках просто да спре да говори. Ако ѝ посочех проблема ѝ сега, нямаше ли тя да усети същата болка, която бях усетила аз? Сметнах, че е най-добре да си мълча, за да може никоя от нас да не се чувства зле. Освен това не ми харесваше другите да ме разобличават и да ми посочват проблемите и не се бях променила, но продължавах да искам от другите да се променят. Това не показваше ли, че съм напълно ирационална? Ако тя обърнеше нещата срещу мен и кажеше: „На теб дори не ти харесва да приемаш съвети от другите — какво ти дава право да ме критикуваш?“, нямаше да има какво да отговоря. Освен това по принцип се разбирахме много добре, бяхме в доста добри отношения и си говорехме любезно. Ами ако тя вече не гледаше на мен по същия начин и не искаше да ми сътрудничи в работата, когато заговорех открито за проблемите й? Поради тези съображения не посочих проблемите ѝ.

Малко след това една сестра на име У Син се присъедини към екипа ни. След известно време установих, че тя не постига никакъв напредък. Винаги се състезаваше с другите, а когато не напредваше, се цупеше. Разговарях за някои Божии слова, свързани с проблемите ѝ, и се позовах на принципите, за да я водя и да ѝ помогна. Тя обаче не размишляваше върху проблема си и каза, че не постига резултати, защото не сме разговаряли ясно с нея за принципите. Като видях каква е, исках да анализирам същността ѝ, която се стремеше към репутация и статус, да проведа общение с нея и върху последиците от това да продължава по същия начин. Но тогава си спомних, че тя спомена разкриването на покварата ѝ на едно събрание, като каза, че не иска да посочва проблемите на другите и не обича те винаги да посочват нейните. Помислих си: „Репутацията и статусът са важни и за мен и искам постепенно да търся този аспект и да навляза в него сама. Не искам другите да разобличават проблемите ми и да ми ги посочват. Ако говоря твърде сурово, това ще я разстрои. Най-добре е първо да разговарям с нея и да ѝ помогна. Може би, след като схване принципите и постигне някакви резултати, това, че не може да удовлетвори желанието си за суета и статус, няма да я прави толкова негативна“. Като си помислих това, спрях да посочвам проблемите ѝ. По-късно установих, че У Син има доста лоша човешка природа. Тя често говореше на хората подценяващо и саркастично, като ги караше да се чувстват възпрени, а понякога нападаше и изолираше хората с различни възгледи. Когато в работата изникваха проблеми, тя изобщо не размишляваше и се опитваше да избяга от отговорност, и не постигаше никакви резултати в дълга си. Според принципите трябваше да бъде освободена. Помислих си, че ако постъпя така, може да я оскърбя, затова докладвах ситуацията с нея на един водач. Водачът обаче нямаше време да дойде, затова ми поръча аз да освободя У Син. Когато се срещнах с нея, исках да анализирам постоянния ѝ стремеж към репутация и статус, нападките и изолирането ѝ на инакомислещите, и това, че вървеше по пътя на антихриста, за да узнае същността на проблемите си и последиците от тях, но преглътнах думите, които щях да изрека. Помислих си как тя цени репутацията и статуса и колко е лабилна. Ако разобличах и анализирах проблемите ѝ, а тя не можеше да го приеме и се настроеше срещу мен, какво щеше да стане? Сметнах, че е най-добре да си държа езика зад зъбите. Затова просто казах, че не постига резултати, и след това я освободих, утеших я с няколко думи и ѝ поръчах да се самоанализира подобаващо. Когато водачът научи, че не съм анализирала поведението на У Син, тя ме скастри с думите: „Нейните проблеми бяха толкова сериозни, но ти не си ги разобличила или анализирала! Голяма угодница си!“. Беше ми доста тежко да чуя това. Знаех, че не бях изпълнила отговорностите си, но тогава не се самоанализирах. Едва после, в един друг случай, най-сетне започнах да размишлявам.

По онова време Джао Тин и нейната група събираха информация за хора, за които предстоеше да бъдат отлъчени, но имаше много неясноти. При нормални обстоятелства този вид груби грешки не биха се появили. Попитах другите какво става, а те казаха, че Джао Тин настоява на своето. Каквото и да предлагали другите, тя не го приемала. Всички те се чувствали възпрени и просто трябвало да правят, каквото тя каже. Почувствах се толкова виновна, когато чух това. Отдавна знаех за този неин проблем, но понеже се страхувах да не я оскърбя, така и не го разобличих. В резултат на това работата беше забавена. Най-накрая започнах да търся истината и да се самоанализирам. Прочетох откъс от Божието слово: „Както съвестта, така и разумът трябва да са съставни части на човешката природа на хората. Те са и най-основните и най-важните. Що за човек е този, който няма съвест и не притежава разума на нормалната човешка природа? Най-общо казано, това е човек, който не притежава човешка природа, човек с изключително лоша човешка природа. По-конкретно, какви проявления на изгубена човешка природа показва този човек? Опитайте се да анализирате какви характерни черти имат такива хора и какви конкретни проявления присъстват. (Те са егоистични и низки.) Егоистичните и низки хора са нехайни в действията си и стоят настрана от всичко, което не ги засяга лично. Не зачитат интересите на Божия дом и не проявяват внимание към Божиите намерения. Не поемат никакво бреме да изпълняват дълга си или да свидетелстват за Бог и нямат чувство за отговорност. […] Има хора, които независимо какъв дълг изпълняват, не поемат никаква отговорност, нито съобщават своевременно на ръководителите си за проблемите, които са открили. Затварят си очите, когато видят хора, които прекъсват и смущават. Когато видят зли хора да вършат злодеяния, не се опитват да ги спрат. Нито защитават интересите на Божия дом, нито се замислят какъв е техният дълг и каква е отговорността им. Когато изпълняват дълга си, такива хора не вършат никаква истинска работа. Те са угодници и са алчни за удобства; говорят и действат само заради суетата, престижа, статуса и интересите си и са готови да посветят времето и усилията си само на неща, които им носят полза“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Като отдаде сърцето си на Бог, човек може да придобие истината). Божиите слова разобличаваха точното ми състояние. Бях видяла, че Джао Тин има надменен нрав и възпира другите, което вече се отразяваше на работата. Като надзорник трябваше да ѝ посоча проблема ѝ и да го разоблича, но се тревожех, че тя няма да го приеме и после ще има лошо мнение за мен, затова всеки път, когато исках да ѝ посоча проблема ѝ, като че ли нещо засядаше в гърлото ми и думите не излизаха от устата ми. Използвах работата като оправдание, като мислех, че ако отношенията ни се развалят, тя няма да ми съдейства в работата. Макар че наглед се грижех за работата, всъщност просто не исках да съсипя добрите ни приятелски отношения и исках да направя добро впечатление на братята и сестрите си. Освен това ясно виждах, че проблемите на У Син са сериозни, но се страхувах, че ако разоблича проблемите ѝ и ги посоча, тя ще има лошо мнение за мен, затова все не успявах да разоблича проблемите ѝ. В резултат на това тя не се познаваше и поквареният ѝ нрав остана непроменен. Тя прекъсваше и смущаваше църковното дело, и караше другите да се чувстват възпирани. Като изпълнявах дълга си, отчитах само собствените си интереси и позицията си в сърцата на хората. Виждах, че някои хора прекъсват и смущават делото, като разчитат на покварения си нрав в дълга си, и просто го пренебрегвах, като изобщо не мислех за църковното дело. Бях толкова егоистична, лишена от съвест или разум!

После прочетох друг откъс от Божието слово: „Докато хората не изпитат Божието дело и не разберат истината, природата на Сатана ги овладява и контролира отвътре. И какво точно влече след себе си тази природа? Например, защо си себичен? Защо защитаваш собствената си позиция? Защо изпитваш толкова силни чувства? Защо се наслаждаваш на онези неправедни неща? Защо харесваш онези злини? Каква е основата за твоето влечение към такива неща? Откъде идват тези неща? Защо си толкова щастлив да ги приемеш? Досега всички вие сте разбрали, че основната причина за всички тези неща е, че отровата на Сатана е вътре в човека. И така, какво представлява отровата на Сатана? Как може да бъде изразена? Например, ако питаш: „Как трябва да живеят хората? За какво трябва да живеят хората?“, те ще отговорят: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“. Тази една фраза изразява самия корен на проблема. Философията и логиката на Сатана са се превърнали в живота на хората. Без значение към какво се стремят хората, те го правят за себе си — и така те живеят само за себе си. „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ — това е житейската философия на човека, а също така представлява и човешката природа“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да вървим по пътя на Петър). От разобличаването на Божието слово разбрах, че основната причина винаги да си затварям очите и да се страхувам да посочвам проблемите на другите беше, че разчитах на сатанински философии като „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“, „Ако си мълчиш за недостатъците на добрите приятели, ще имаш дълго и добро приятелство“ и „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“ и Винаги съм мислила, че трябва да правя нещо само ако ще имам полза от него, и че посочването и разобличаването на нечии проблеми би оскърбило този човек и не би ми донесло полза, затова не исках да го правя. Бях твърде егоистична, достойна за презрение, хитра и измамна. Виждах, че Джао Тин се държеше надменно, настоятелно и не слушаше другите, както и че се отразяваше зле на работата, но предпочитах да опазя отношенията си с нея, отколкото да разоблича или анализирам проблемите ѝ. Все се страхувах да не я оскърбя и се съгласявах с нея, за да ѝ угодя. Страхувах се да не оскърбя хората, но не и Бог, и не зачитах интересите на църквата. Живеех противен и безполезен живот без съвест или разум. Човек със съвест и разум може да разговаря за истината, за да помогне на другите, когато вижда, че те са в лошо състояние, а когато вижда, че някой прекъсва и смущава църковното дело, може да се изправи и да го разобличи, за да го спре. Като надзорник аз трябваше да нося дори още повече бреме и отговорност. Независимо дали брат или сестра имаше проблем със състоянието или с работата си, трябваше да разговарям и да им помогна. Ако някой прекъсва и смущава църковното дело, трябва да го скастря, да го разоблича и да го спра навреме. Така трябва да върши работата си един надзорник. Но за да запазя доброто впечатление на другите за мен, аз не изпълнявах дори основните си задължения. Бях безотговорна към работата и изобщо не мислех за навлизането в живота на братята и сестрите си. Видях, че като се държа като угодник, всъщност бях безсърдечна и злонамерена. Изпълнението на дълга ми по този начин е отвратително и омразно за Бог. Ако продължавах така, в крайна сметка щях да бъда разобличена и отстранена от Бог. Когато осъзнах тези неща, много се разстроих. Не исках да продължавам да живея така, затова се помолих на Бог: „Боже, искам да практикувам истината, но нравът ми е много сериозно покварен. Моля Те, просветли ме да се опозная и да намеря път за практикуване“.

Един ден, по време на духовната си практика, прочетох това в Божието слово: „В църквата бъдете твърди в свидетелството си за Мен, отстоявайте истината. Правилното е правилно и грешното е грешно. Не бъркайте бялото и черното. Вие ще бъдете във война със Сатана и трябва напълно да го победите, така че никога да не стане отново. Трябва да дадете всичко, което имате, за да защитите Моето свидетелство. Това ще бъде целта на вашите действия — не го забравяйте“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 41). Божието слово ми даде път за практикуване. Трябваше да поддържам истините принципи и да защитавам интересите на църквата във всичко. Джао Тин вече беше прекъснала и смутила църковното дело, като разчиташе на покварения си нрав в дълга си. Трябваше да разговарям с нея, да я разоблича и анализирам, за да опознае проблемите си. Ако продължаваше да не размишлява и да не се покайва, трябваше да я преместя или освободя незабавно. По-късно посочих на Джао Тин проблемите ѝ и ѝ прочетох няколко откъса от Божието слово, разобличаващи надменния нрав. От четенето на Божието слово тя придоби известно познание за надменния си нрав и после направи някои подобрения и промени. Когато всички излагаха различни възгледи по време на дискусия, тя беше способна да търси и да ги изслуша и вече не настояваше на собственото си мнение. Като не пазех отношенията си с другите и изпълнявах дълга си според истините принципи, се чувствах спокойна. Като заживях така, най-сетне имах някакво човешко подобие.

После се зачудих: „Освен егоизма, подлостта и желанието ми да защитавам интересите си, какво друго ме възпираше и ме караше все да съм угодник?“. Веднъж на едно събиране прочетох следните Божии слова: „Буквалното значение на поговорката „Не причинявай на другите това, което не искаш да се случи на теб“ е, че ако нещо не ти харесва или не обичаш да правиш нещо, не трябва да го налагаш и на другите хора. Това изглежда умно и обосновано, но ако използваш тази сатанинска философия, за да се справяш с всяка ситуация, ще допуснеш много грешки. Вероятно ще нараниш и подведеш хората или дори ще им навредиш. Точно както някои родители не обичат да учат, но искат да накарат децата си да учат, затова все се опитват да ги вразумят и ги подтикват да учат усилено. Ако към това трябваше да се приложи изискването да „не причиняваш на другите това, което не искаш да се случи на теб“, тогава тези родители не би трябвало да карат децата си да учат, защото самите те не обичат да го правят. Има и други хора, които вярват в Бог, но не се стремят към истината. В сърцата си обаче знаят, че вярата в Бог е правилният път в живота. Ако видят, че децата им не вярват в Бог и не са на правилния път, те ги подтикват да вярват в Бог. Макар че самите те не се стремят към истината, искат децата им да се стремят към нея и да бъдат благословени. Ако в тази ситуация родителите се придържаха към поговорката „Не причинявай на другите това, което не искаш да се случи на теб“, те не би трябвало да карат децата си да вярват в Бог. Това би било съгласно тази сатанинска философия, но и би провалило шансовете на децата им за спасение. Кой е отговорен за този резултат? Дали традиционната поговорка за морално поведение да не причиняваш на другите това, което не искаш да се случи на теб, не вреди на хората? […] Някои хора, например, не обичат истината. Те копнеят за удобствата на плътта и си намират начини да се размотават, когато изпълняват дълга си. Не са склонни да страдат или да плащат цена. Смятат, че поговорката „Не причинявай на другите това, което не искаш да се случи на теб“ е добре формулирана, и казват на хората: „Трябва да се научите да се забавлявате. Няма нужда да изпълнявате дълга си добре, да търпите трудности или да плащате цена. Ако можете да се размотавате, размотавайте се; ако можете да направите нещо нехайно, направете го нехайно. Не си усложнявайте живота. Вижте, аз живея по този начин — не е ли страхотно? Животът ми е просто идеален! Изтощавате се, като живеете така! Трябва да се учите от мен“. Нима това не отговаря на изискването „да не причиняваш на другите това, което не искаш да се случи на теб“? Ако действаш по този начин, ти човек със съвест и разум ли си? (Не.) Ако човек загуби съвестта и разума си, нима не му липсва добродетел? Това се казва да ти липсва добродетел. Защо го наричаме така? Защото тези хора копнеят за удобство, нехайни са в дълга си и подстрекават и повлияват другите да се присъединят към тях в нехайството и копнежа по удобства. Какъв е проблемът с това? Нехайството и безотговорността в дълга ти е проява на хитруване и противопоставяне на Бог. Ако продължаваш да бъдеш нехаен и не се покайваш, ще бъдеш разобличен и отстранен“ (Словото, Т.6, – За стремежа към истината I. Какво означава човек да се стреми към истината (10)). „Не причинявай на другите това, което не искаш да се случи на теб“ е много проблематична поговорка. Пропуските и недостатъците в нея могат да ви избодат очите — дори не си заслужава да се анализира и прозира. Грешките и абсурдите в нея се виждат от пръв поглед, без каквото и да било изследване. Сред вас обаче има мнозина, които лесно биват убедени и повлияни от тази поговорка и я приемат, без проницателност. Вие често използвате тази поговорка в общуването си с другите, за да поучите себе си и да увещавате тях. Като правите това, си мислите, че характерът ви е особено благороден и че поведението ви е много разумно. Без да осъзнаваш обаче, тези думи разкриват принципа, според който живееш, и позицията ти по различни въпроси. Същевременно си подвел и подлъгал другите да подхождат към хората и обстоятелствата със същия възглед и позиция като теб. Държал си се като истинска фурнаджийска лопата и изцяло си поел по средния път. Казваш: „Какъвто и да е проблемът, не е нужно да се приема сериозно. Не усложнявай своя живот или този на другите. Ако усложняваш живота на другите хора, създаваш трудности и на себе си. Да си мил с другите е да си мил със себе си. Ако си суров към другите, си суров към себе си. Защо да се поставяш в трудно положение? Да не налагаш на другите това, което самият ти не искаш, е най-доброто и най-внимателното, което можеш да направиш за себе си“. Това отношение очевидно предполага да не си педантичен в нищо. Ти нямаш правилна позиция или гледна точка по никой въпрос — възгледите ти за всичко са объркани. Не си педантичен и просто си затваряш очите за нещата. Накрая, когато застанеш пред Бог и се отчетеш, ще бъде голяма каша. Защо е така? Защото все казваш, че не трябва да причиняваш на другите това, което не искаш да се случи на теб. Това ти носи голяма утеха и радост, но същевременно ти причинява големи проблеми, защото заради него не можеш да имаш ясни възгледи или позиции по множество въпроси. Това, разбира се, също така те прави неспособен да разбереш ясно какви са Божиите изисквания и стандарти към теб, когато попаднеш в такива ситуации, както и какъв изход трябва да постигнеш. Тези неща стават, защото не си педантичен в нищо. Причиняват се от обърканото ти отношение и възгледи. Дали да не причиняваш на другите това, което не искаш да се случи на теб, е толерантното отношение, което трябва да имаш към хората и нещата? Не, не е. Това е просто една теория, която изглежда правилна, благородна и добронамерена отвън, но всъщност е нещо изцяло негативно. Очевидно е, че още по-малко е истина принцип, към която хората трябва да се придържат“ (Словото, Т.6, – За стремежа към истината I. Какво означава човек да се стреми към истината (10)). Божиите слова разобличават Сатана, че използва поговорката „Не причинявай на другите това, което не искаш да се случи на теб“, за да ни покварява и подвежда, за да ни кара да мислим, че не трябва да натрапваме на другите неща, които ние не бихме искали или не можем да направим, и че това е рационално поведение. Живеех, разчитайки на тази идея. Добре знаех, че надменността и самоправедността на Джао Тин се отразяваха на работата, и трябваше да посоча и разоблича проблема ѝ, но мислех как аз често разкривах надменен нрав и не ми харесваше другите все да ме критикуват. Поради тази причина смятах, че да налагам на друг човек нещо, което аз не харесвам, е ирационално, затова бях твърде уплашена, за да посоча проблема на Джао Тин. Добре знаех, че У Син работеше само за репутация и статус и че надменността ѝ възпираше другите, както и че прекъсваше и смущаваше църковното дело. Тя трябваше да бъде разобличена и скастрена, но аз си помислих как високо ценях репутацията и статуса си и не обичах другите да ми посочват проблемите и да ги разобличават, затова живеех според възгледа „Не причинявай на другите това, което не искаш да се случи на теб“ и не я разобличих. Мислех, че да те разобличат и критикуват, е болезнено и унизително, и се надявах другите да не ме кастрят или критикуват, затова не исках да им причинявам същото. Всъщност просто си угаждах и се защитавах. Защитавах суетата и статуса си и не приемах истината, и дори си затварях очите за поведението на другите и им угаждах. Бях непокорна и се противях на Бог, и позволявах на другите да правят същото. Всъщност се надявах, че никой няма да практикува истината или да преживее Божия съд и наказание, или да бъде скастрен. Бях истински достойна за презрение и неморална! Ние сме покварени от Сатана и изпълнени със сатанински нрав. Природата ни е надменна, самонадеяна, егоистична, измамна и склонна към търсене на репутация и статус. Без съда и разобличаването на Божието слово, без кастрене и без критика или помощ от другите ние неизбежно прекъсваме църковното дело. Джао Тин и У Син разкриваха покварен нрав и бяха на грешния път. Ако никой не ги критикуваше или разобличаваше, те щяха да прекъснат църковното дело. Ако нарушението им беше маловажно, щяха да бъдат освободени, но ако беше по-сериозно, щяха да бъдат отлъчени. Аз живеех според сатанински философии — виждах проблемите, но не говорех за тях. Това е тайно да позволяваш на другите да действат според сатанинския си нрав, а това в крайна сметка щеше да навреди и на мен, и на другите. Като виждах, че живея според сатанинската отрова „Не причинявай на другите това, което не искаш да се случи на теб“, аз не само не изпълнявах добре дълга си, но и действах като съучастник на Сатана и прекъсвах църковното дело. Осъзнаването на тези неща беше трудно за приемане и аз исках да си призная и да се покая пред Бог.

Един ден прочетох следния откъс от Божието слово: „Бог не изисква хората да не причиняват на другите това, което не искат да се случи на тях, а иска да са наясно с принципите, които трябва да спазват, когато попадат в различни ситуации. Ако нещо е правилно и съответства на истината в Божиите слова, трябва да се придържаш към него, и не само да се придържаш към него, а и да поучаваш, убеждаваш и разговаряш с другите, за да разберат точно какви са Божиите намерения и кои са истините принципи. Това е твоя отговорност и задължение. Бог не иска да поемаш по средния път, а още по-малко иска да се хвалиш колко голямо сърце имаш. Трябва да се придържаш към нещата, за които Бог те е наставлявал и на които те е научил, и към това, за което Бог говори в словата Си — изискванията, критериите и истините принципи, които хората трябва да спазват. Не само трябва да се придържаш към тях и да ги отстояваш вечно, но и да практикуваш тези истини принципи, като даваш пример на другите и като ги убеждаваш, надзираваш, подкрепяш и напътстваш да се придържат към тях, да ги спазват и да ги практикуват като теб. Бог изисква да правиш това, защото именно това ти е поверил. Не можеш просто да поставяш изисквания към себе си, а да пренебрегваш другите. Бог изисква да заемеш правилната позиция по въпросите, да се придържаш към правилните критерии, да знаеш точно какви са критериите в Божиите слова и да установиш точно какви са истините принципи. Дори и да не можеш да постигнеш това, дори и да не желаеш, да не ти харесва, да имаш представи или да му се противопоставяш, трябва да гледаш на него като на своя отговорност и задължение. Трябва да разговаряш с хората за положителните неща, които идват от Бог, за нещата, които са верни и правилни и да ги използваш, за да помагаш, влияеш и напътстваш другите, за да могат те да се възползват и поучат от тях и да поемат по правилния път в живота. Това е твоя отговорност и не бива упорито да се придържаш към идеята „Не причинявай на другите това, което не искаш да се случи на теб“, която Сатана ти е втълпил. В Божиите очи тази поговорка е просто философия за светските отношения. Тя е начин на мислене, който съдържа хитростите на Сатана, и никак не е правилният път, нито е нещо положително. Всичко, което Бог изисква от теб, е да бъдеш почтен човек, който ясно разбира какво трябва и какво не трябва да прави. Той не те призовава да бъдеш угодник или нагаждач, нито те е призовал да поемаш по средния път. Когато някой въпрос касае истините принципи, трябва да кажеш каквото е нужно да се каже и да разбереш каквото е нужно да се разбере. Ако някой не разбира нещо, но ти го разбираш и можеш да му дадеш насоки и да му помогнеш, трябва непременно да изпълниш това свое задължение и отговорност. Не бива просто да стоиш отстрани и да гледаш, а още по-малко трябва да се придържаш към философиите, които ти е втълпил Сатана, като например да не причиняваш на другите това, което самият ти не искаш. Разбирате ли? (Да.) Такова е онова, което е правилно и положително, дори и да не ти харесва, да не желаеш да го направиш, да не си способен да го направиш и да го постигнеш, да му се противиш или да развиеш представи срещу него. Същността на Божиите слова и истината няма да се промени просто защото човечеството има покварени нрави и има определени емоции, чувства, желания и представи. Същността на Божиите слова и истината никога няма да се промени. Щом познаеш, разбереш, преживееш и постигнеш Божиите слова и истината, ти си длъжен да разговаряш за своите свидетелства за преживяване с другите. Така още повече хора ще разберат Божиите намерения, ще схванат и постигнат истината, ще разберат Божиите изисквания и стандарти и ще имат понятие за истините принципи. Като направят това, тези хора ще придобият път за практикуване, когато се сблъскват с трудности в ежедневието си, и няма да бъдат обърквани или оковавани от различни идеи и възгледи на Сатана. Поговорката за морално поведение „Не причинявай на другите това, което не искаш да се случи на теб“ наистина и действително е хитър план на Сатана да контролира умовете на хората. Ако винаги я отстояваш, значи си човек, който живее според сатанински философии, човек, който живее изцяло в сатанински нрав. Ако не следваш Божия път, значи не обичаш истината и не се стремиш към нея. Каквото и да се случи, принципът, който трябва да следваш, и най-важното, което трябва да направиш, е да помагаш на хората, доколкото можеш. Не трябва да прилагаш на практика това, което казва Сатана, а именно „Не причинявай на другите това, което не искаш да се случи на теб“, и да бъдеш „умен“ угодник. Какво означава да помагаш на хората, доколкото можеш? Означава да изпълняваш отговорностите и задълженията си. Щом видиш, че нещо е част от твоите отговорности и задължения, трябва да разговаряш за Божиите слова и истината. Това означава да изпълняваш отговорностите и задълженията си“ (Словото, Т.6, – За стремежа към истината I. Какво означава човек да се стреми към истината (10)). От Божието слово разбрах, че Бог изисква от нас да практикуваме истината и да поддържаме принципите във всичко, а когато изпълняваме дълга си заедно и виждаме, че някой нарушава принципите или смущава църковното дело, трябва да го критикуваме и да му помогнем. Само когато всички живеят според Божието слово, можем да се подобрим в дълга си. Когато става въпрос за принципи, не можем да се страхуваме, че ще оскърбим хората, или да проявяваме внимание към чувствата им. Трябва да действаме според истините принципи и да защитаваме църковното дело. Независимо дали другите го приемат, всички ние трябва да практикуваме истината и да изпълняваме отговорността си. Като надзорник имам отговорността да разговарям и да разрешавам проблемите навреме, когато ги забележа. Ако не разрешавам проблемите, които виждам, а само го играя угодник и търся златната среда, не изпълнявам отговорностите си и се противя на Бог. А и това, че самата аз разкривам поквара, не значи, че не мога да посочвам проблемите на другите. Когато разкривам поквара, трябва да търся истината и да се самоанализирам. Това си е моя работа. Но когато виждам, че другите нарушават принципите и причиняват вреда на църковното дело, трябва да разговарям с тях, да ги разоблича и да ги спра. Това е защитаване на църковното дело и е моя отговорност. Не бива да бъркам двете неща. Аз високо ценя репутацията и статуса си и имам надменен нрав — трябва да размишлявам и да търся истината, за да разреша тези неща, а не да угаждам на себе си и на другите. Преди живеех според сатанинската философия „Не причинявай на другите това, което не искаш да се случи на теб“, като мислех, че не бива да искам от другите да правят неща, които самата аз не обичам или не мога да направя. В резултат на това възможностите за практикуване на истината ми се изплъзваха. Най-сетне разбрах, че възгледите ми са били нелепи и абсурдни.

После, като виждах, че другите нарушават принципите и влияят на църковното дело, аз ги разобличавах, анализирах и разговарях с тях за проблемите им. Макар и още да се тревожех, че ще имат лошо мнение за мен, не бях прекалено внимателна и не мислех прекалено много, както преди. Мислех само за това как мога да им помогна и да защитя църковното дело. Като практикувах така, видях, че братята и сестрите напредват в дълга си, и се изпълних с радост. Когато решавах проблемите на другите, можех да се самоанализирам повече и, без да разбера, открих някои покварени нрави, за които преди не знаех, което още повече ме мотивира да се стремя към истината и да решавам проблемите си. Практикуването по този начин ме накара да се чувствам по-близо до Бог. Когато се отрекох от плътта и започнах да практикувам истината повече, се почувствах умиротворена и спокойна от това, че живея така.