Още от малка родителите ми казваха, че тъй като нямат син, а само две момичета — аз и сестра ми, им е трудно да се изправят пред семейството, така че аз непременно трябва да уча усърдно, да ги накарам да се гордеят с мен и да покажа на семейството, че дъщерите са също толкова добри, колкото и синовете. Когато майка ми каза това, то наистина остави дълбока следа у мен и аз взех твърдо решение да уча усилено, за да ги накарам да се гордеят и да им донеса чест. Винаги съм учила усърдно и съм получавала добри оценки. Когато по-възрастните питаха любезно как се справям, майка ми изглеждаше много щастлива, като им отговаряше, и това наистина ме радваше и ме караше да чувствам, че ѝ печеля уважение и я карам да се гордее с мен.

Докато учех магистратура, родителите ми казаха: „Трябва да се справиш добре в тази програма, а после да защитиш докторат. След това можеш да си намериш хубава работа като университетски преподавател, да печелиш много пари и да ни караш да се гордеем с теб“. Като чух родителите си да казват това, наистина се напрегнах. След всичките тези години на учене отдавна ми беше дотегнало от изпити. Мислех си за всички онези хора, които бяха намерили смъртта си заради стреса от докторантурата, и се страхувах, че и аз ще свърша като тях. Не исках да уча повече. Но като гледах изпълнените с очакване очи на родителите ми, просто не можех да откажа.

Тогава вече бях приела делото на Всемогъщия Бог от последните дни, но тъй като бях много заета, не можех да посещавам събрания. Едва по време на магистратурата, когато преподавах в провинцията, успявах да присъствам на събрания на местната църква. На едно събрание сестра Джан Лу ми каза, че все повече хора приемат Божието дело от последните дни и че спешно са необходими напояващи. Тя ме попита дали бих напоявала новодошлите. Помислих си за времето, когато бях дете и едва не ме блъсна камион, докато карах колело. Благодарение на Божията закрила оцелях. В колежа попаднах в тежка автомобилна катастрофа, но получих само порезна рана на челото. Това също беше дело на Бог, Който тихо бдеше над мен. Бог винаги ме беше закрилял мълчаливо, за да мога да израсна както трябва. Знаех, че като сътворено същество се бях радвала на много от Божията благодат и на притока на истината и че трябва да се отплатя за Божията любов, като изпълнявам дълг, затова с радост се съгласих. Докато напоявахме новодошлите, аз и сестрата, която ми партнираше, се молехме и се уповавахме на Бог, за да разговаряме за Божието слово и да разрешаваме трудностите им. Като виждахме как проблемите им се разрешават и те пускат корени по истинския път, бяхме много щастливи и чувствахме, че дългът ни е наистина смислен.

По-късно, когато все повече новодошли се нуждаеха от напояване, исках да се откажа от ученето и да изпълнявам дълга си на пълен работен ден, но си помислих за това как родителите ми са възложили всичките си надежди на мен. Ако се откажех от ученето, останалите селяни щяха да продължат да гледат родителите ми отвисоко. Те бяха похарчили толкова много пари за мен, така че как можех да ги разочаровам? Колебаех се и не знаех какво да правя. Един ден прочетох откъс от Божието слово: „Ти си сътворено същество и разбира се, трябва да се прекланяш пред Бог и да се стремиш към живот, изпълнен със смисъл. Ако не се прекланяш пред Бог, а живееш в мръсната си плът, тогава не си ли просто един звяр в човешко облекло? Тъй като ти си човешко същество, трябва да отдадеш всичко на Бог и да понесеш всички страдания! Трябва с радост и увереност да приемеш малкото страдание, на което си подложен днес, и да живееш смислен живот, като Йов и Петър. В този свят човекът носи дрехите на дявола, яде храна от дявола и работи и служи под контрола на дявола, като бива напълно стъпкан в неговата мръсотия. Ако не схващаш смисъла на живота или не намериш истинския път, какво значение има тогава такъв живот? Вие сте хора, които следват правилния път — тези, които търсят усъвършенстване. Вие сте хора, които се надигат в нацията на големия червен дракон — тези, които Бог нарича праведни. Не е ли това най-смисленият живот?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Практика (2)). От Божието слово разбрах, че съм сътворено същество, че животът ми е даден от Бог и че трябва да живея за Бог. Да се стремя към истината, докато изпълнявам дълга си си, да се отърва от покварения си нрав и да постигна Божието спасение — това е стойностен и смислен живот. В продължение на толкова много години животът ми се състоеше само от учене и преподаване, за да направя родителите си щастливи. Винаги бях много заета, но се чувствах толкова празна отвътре. Дори не знаех за какво ми е всичко това. Дори в свободното си време не знаех какво смислено нещо бих могла да правя. Не знаех как да се избавя от това чувство на празнота. Опитах толкова много неща, като да се уча да свиря на инструменти, да рисувам, да чета, да слушам музика, да тичам, но нито едно от тях не промени усещането ми. Все още бях толкова празна отвътре. Животът ми все още изглеждаше без посока и без цел. Замислих се повече за годините си на усилена академична работа. Въпреки че бях завършила магистратура и станах учител, и похвалите и положителното отношение на околните задоволяваха суетата ми, тези неща не ми носеха духовно удовлетворение или утеха. Когато се изправиш пред големи бедствия, дори и най-възвишените познания не могат да те спасят. Само като се стремиш към истината, изпълняваш дълга си и се отървеш от покварения си нрав, можеш да бъдеш спасен от Бог и да оцелееш. Като разбрах това, аз се помолих на Бог и реших да се откажа от учителската си длъжност и да подам молба за прекратяване на следването.

Един ден, след като се върнах от напояване на новоповярвалите, видях, че роднините ми са ми изпратили куп съобщения в опит да се свържат с мен. Сърцето ми се разтуптя. Какво щях да направя, ако те бяха твърдо против това да изпълнявам дълга си? Обадих се на майка си, която ми се разкрещя по телефона: „Имаш наглостта да напуснеш училище, без да ни кажеш!“. След това роднини от родния ми град пристигнаха, за да ми кажат да се върна към преподаването и да завърша обучението си, иначе ще ме върнат обратно в родния ми град. Страхувах се, че наистина ще го направят и че вече няма да мога да посещавам събрания или да изпълнявам дълга си. Затова просто се върнах към ролята си на учител. Но се чувствах много неспокойна и виновна. Мислех си за бързото разпространение на Божието евангелие от последните дни, за всички новодошли, които се нуждаят от напояване, и за това, че трябва да изпълнявам дълга си. Но когато си мислех за надеждите, които родителите ми възлагаха на мен, започвах да изпитвам противоречиви чувства. Чувствах, че съм им задължена, и се страхувах да не ги нараня. На едно събрание останалите научиха за състоянието ми и ми прочетоха част от Божието слово. Всемогъщият Бог казва: „Не са ли много тези сред вас, които са се колебали между правилното и грешното? При противопоставянето между положителното и отрицателното, черното и бялото, вие със сигурност сте наясно с изборите, които сте направили между семейството и Бог, децата и Бог, мира и разрухата, богатството и бедността, високия статус и обикновеността, подкрепата и отхвърлянето и т.н. Между хармонично и разбито семейство вие избрахте хармоничното и го направихте без никакво колебание; между богатствата и задълженията вие отново избрахте богатствата, дори без желание да се върнете на брега; между лукса и бедността вие избрахте лукса. Когато избирахте между вашите синове, дъщери, съпруги и съпрузи и Мен, вие избрахте тях; и между представата и истината отново избрахте представата. Изправен пред всичките ви зли дела, Аз просто загубих вяра във вас. Просто Ме удивлява, че вашите сърца са толкова трудни за смекчаване. Многото години всеотдайност и усилия очевидно не са Ми донесли нищо повече от изоставяне от ваша страна и отчаяние, но надеждите Ми за вас се увеличават с всеки изминал ден, тъй като Моят ден беше напълно разкрит пред всички. И все пак вие продължавате да търсите тъмни и зли неща и отказвате да ги пуснете. Какъв тогава ще бъде изходът за вас? Обмисляли ли сте някога внимателно това? Ако бъдете помолени да изберете отново, какъв ще бъде вашият избор? Все още ли ще изберете същите неща? Отново ли ще Ми причините разочарование и окаяна скръб?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. На кого си верен?). Много се развълнувах, когато прочетох тези слова. Бог се е въплътил, за да извършва дело и да ни спаси, и е излял сърцето и душата Си в нас, за да можем в крайна сметка да бъдем спасени и да останем. Всеки разумен човек със съвест трябва да изпълнява добре дълга си, за да удовлетвори Бог. Но всеки път, когато решавах да изпълнявам дълг, имах чувството, че разочаровам родителите си, че те са вложили толкова много в мен, а аз не успявам да им се отплатя и пропилявам цялата им любов и отдаденост. Също така се страхувах, че като изоставя учението, няма да донеса чест на родителите си и роднините ще гледат на тях с пренебрежение. Единственото, за което можех да мисля, беше как да удовлетворя родителите си и дори се отказах от дълга си, за да им спестя мъката. Като сътворено същество се радвах на притока на Божието слово, но не изпълнявах дълга на сътворено същество да се отплащам за Божията любов. Бях толкова безсъвестна. Разочаровах Бог. Въпреки че бях толкова непокорна, Бог все пак не ме изостави. Той просто продължаваше да ме напътства и подкрепя чрез братята и сестрите. Но всичко, което давах на Бог в замяна, беше болка и разочарование. Не успявах да оправдая старателните усилия, които Бог беше вложил в мен. Чувствах се толкова виновна и изпълнена с угризения, затова се помолих на Бог: „Боже, не Те удовлетворявах. Дължа Ти толкова много. Моля Те, дай ми вяра и сила и ме напътствай, за да направя правилния избор“. След като се помолих, написах писмо до семейството си, в което им казах, че съм решила да прекъсна обучението и да изпълнявам дълг.

По-късно родителите ми казаха: „Ако се осмелиш да напуснеш училище, просто ще вземем свръхдоза и до утре ще сме мъртви“. Беше мъчително да слушам майка ми и баща ми да казват това и продължавах да се моля на Бог: „Боже, каквото и да кажат, няма да Те предам. Просто Те моля да ми дадеш правилните думи, които да кажа. Моят духовен ръст е толкова малък и се страхувам, че неволно ще кажа нещо, което Сатана ще използва срещу мен поради моето невежество и глупост. Моля Те, напътствай ме да остана непоколебима в свидетелството си“. Чувствах се малко по-спокойна, след като се помолих, и им казах: „Вие знаете, че съм избрала правилния път, така че защо ме принуждавате по този начин? Просто искам да вярвам в Бог, да се стремя към истината и да изпълнявам дълга си. Не можете ли просто да ме оставите да избера собствения си път?“. Майка ми отговори яростно: „Знам, че вярата в Бог е правилният път, но за да изпълняваш дълга си, дори си се отказала от ученето. Мислиш ли, че ни е било лесно да плащаме за обучението ти през всичките тези години? Не може да си такъв егоист!“. Като чух майка ми да казва това, си помислих: „Човекът е създаден от Бог. Всичко, на което се радваме, ни е дадено от Него. Да изпълняваме дълг и да се отдадем на Бог, е наша отговорност и задължение. Ако не изпълнявам дълг, за да удовлетворя родителите си, това би било егоистично“. Затова им казах: „Взех решение. Колкото и да ми пречите, аз ще изпълнявам дълга си“. Силно афектирана, майка ми каза: „Похарчихме толкова много за теб, за да можеш да успееш в живота и да ни накараш да се гордеем с теб пред останалите в семейството, а ние да живеем по-леко. Как така изобщо не мислиш за нас? Толкова си коравосърдечна“. Сестра ми също се обади, за да ме упрекне: „Осъзнаваш ли, че ако изоставиш обучението си, всички в селото ще ни гледат отвисоко и родителите ни ще бъдат опозорени? Ако се откажеш от учението и работата, ще се обадя в полицията и ще ги накарам да арестуват всички вас, вярващите!“. Беше толкова депресиращо да чувам тези неща от семейството си. Оказа се, че всичко, което са правили за мен, е било просто инвестиция. Докато учех магистратура и ги карах да се гордеят пред приятелите и роднините им, те ми говореха мило и казваха, че съм най-любимата им дъщеря, но когато следвах истината и изпълнявах дълг, вместо да им нося чест, ме обсипваха с обиди. Те не влагаха любов в мен, а ме използваха. Припомних си, че в Божието слово се казва: „Любов“, както се нарича, се отнася до привързаност, която е чиста и без недостатък, където използваш сърцето си, за да обичаш, да чувстваш и да бъдеш внимателен. В любовта няма условия, няма бариери и няма разстояние. В любовта няма подозрение, няма измама и няма лукавство. В любовта няма търговия и нищо нечисто“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Мнозина са призовани, но малцина са избрани). Това е най-доброто Божие обяснение на любовта. Само Божията любов към човечеството е чиста и неопетнена. За да спаси човечеството от покварата и вредата на Сатана, Бог се е въплътил два пъти и е изрекъл милиони истинни слова, мълчаливо плащайки цената за нас. Бог никога не е искал нищо от нас. Той просто се надява, че ще можем да се стремим към истината и да постигнем спасение. Само Божията любов към нас е безкористна. „Любовта“ на моето семейство към мен беше да ме използват, за да спечелят уважението на другите. Това не беше любов, а сделка, взаимоотношения, от които те съвсем открито търсеха изгода. Припомних си, че Бог е казал: „Хората, които живеят в плътта, приемат като наслада различните отношения и семейни връзки на плътта. Те вярват, че хората не могат да живеят без своите близки. Защо не се замислиш за това как си се появил в света на хората? Първоначално си дошъл сам, без връзки с другите. Бог довежда хората тук един по един. Когато си дошъл, всъщност си бил сам“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Връзката между членовете на семейството може да е близка в плътта, но между тях няма никаква духовна връзка. Идването на всеки човек на този свят е предопределено от Бог. Всеки има своя собствена роля и своя собствена мисия, която трябва да изпълни. Макар че по кръв те са ми майка, баща и сестра, между нас няма никаква духовна връзка. Те просто ме отгледаха, изпълниха своята отговорност и направиха физическия ми живот по-добър, но не могат да решават бъдещето или съдбата ми, още по-малко да ме спасят от покварата и вредата на Сатана. Само Бог може да ми даде истината и живота, да ме пречисти и спаси. Това, че родителите ми не ми позволяваха да изпълнявам дълг, да бъда близо до Бог или да спечеля Божието спасение, ми вредеше и съсипваше живота ми. Не можех да им позволя да ме ограничават. Осъзнавайки това, аз се помолих на Бог: „Боже, благодаря Ти, че ми позволи да прозра истината за семейството си. Моля Те, бди над сърцето ми, за да мога да остана непоколебима!“. На следващия ден следобед напуснах университета, за да да поема дълг.

По-късно си помислих: „Знам, че съм избрала правилния път, така че защо, когато семейството ми пречи и се опитва да ме накара да се откажа от дълга си, винаги се чувствам ограничена от привързаността си, сякаш им дължа толкова много? Каква точно е причината за това?“. По време на една духовна практика прочетох Божието слово. „В миналото хората винаги постъпваха според съвестта си и я използваха, за да оценяват другите. Постоянно трябваше да се подлагат на изпитанието на съвестта, винаги се плашеха от клюките и се страхуваха да не им се присмиват, да не си спечелят лоша слава или да не ги нарекат „безсъвестни, лоши хора“. Затова им се налагаше неохотно да казват и да вършат някои неща, за да се справят със средата. Как трябва да се измерват тези неща сега? (Според истините принципи.) Как стояха нещата, когато животът на хората беше окован от представите и заблудите на невярващите? Още като малък например родителите ти постоянно са ти втълпявали думи като тези: „Когато пораснеш, трябва да ни даваш повод за гордост; трябва да си чест за семейството ни!“. Какво бяха тези думи за теб? Насърчение или ограничаване? Положително влияние или вид негативен контрол? В действителност те са вид контрол. Въз основа на някакво твърдение или някаква теория, считани от хората за правилни и добри, твоите родители поставят пред теб дадена цел, заставят те да живееш така, че да я обслужваш, и накрая губиш свободата си. Защо накрая губиш свободата си и попадаш под контрола на тази цел? Защото хората смятат, че да бъдат чест за семейството е нещо добро, което е редно да постигнат. Ако не споделяш тази мисъл или не се стремиш с делата си да бъдеш чест за семейството си, ще те възприемат като глупав никаквец и неудачник, който не става за нищо, и хората ще те гледат отвисоко. За да успееш, трябва да учиш усърдно, да придобиваш все повече умения и да си чест за фамилията си. Така в бъдеще хората няма да те тормозят. Дали всичко, което правиш в името на тази цел, всъщност не са окови, които те ограничават? (Така е.) Тъй като родителите ти изискват да се стремиш към успех и да бъдеш чест за семейството и тъй като действат в твой интерес, за да живееш добре и за да се гордее с теб семейството ти, съвсем естествено е да се стремиш към такъв начин на живот. На практика обаче тези неща са своеобразни проблеми и окови. Когато хората не разбират истината, те мислят, че тези неща са положителни, че са истината и правилният път, и затова ги приемат за даденост и се съобразяват с тях или им се подчиняват и безусловно спазват наставленията и изискванията, които идват от родителите им. Ако живееш според тези думи, работиш усърдно и им посветиш младостта си и целия си живот, и накрая стигнеш до върха, живееш добре и даваш повод за гордост на семейството си, за другите може и да си възхитителен, но вътрешно ставаш все по-празен. Не знаеш какъв е смисълът на живота или каква крайна цел крие бъдещето, нито знаеш по кой път в живота трябва да поемат хората. Не си разбрал и не си придобил нищо за онези тайни на живота, за чиито отговори копнееш и които искаш да знаеш и да разбереш. Дали на практика не си погубен от добрите намерения на родителите си? Дали младостта и целият ти живот не са погубени от техните изисквания, които, по думите им, са „в твой интерес“? (Така е.) Дали тогава родителите ти са прави или грешат, като поставят изисквания „в твой интерес“? Възможно е искрено да мислят, че действат в твой интерес. Дали обаче разбират истината? Дали са я придобили? (Не.) Много хора пропиляват целия си живот, вкопчени в думите на родителите си: „Трябва да ни даваш повод за гордост и да бъдеш чест за семейството“. Тези думи ги вдъхновяват и им влияят през целия им живот. Когато родителите кажат: „Това е в твой интерес“, то се превръща в стимул в живота на човека и му осигурява посока и цел, към която да се стреми. В резултат на това, колкото и бляскав, достоен и успешен да е животът му, той всъщност е погубен. Не е ли така? (Така е.) Дали това означава, че ако човек не живее според изискванията на родителите си, той не се погубва? Не. Той също има своя лична цел. Каква е тази цел? Тя е все същата, а именно: „да живее добре и да бъде гордост за родителите си“, не защото те са му казали, а защото е възприел тази цел от другаде. Той пак иска да живее съгласно тези думи и да бъде гордост за семейството си, да стигне до върха и да стане почтен, достоен човек. Целта му не е различна; животът му пак е посветен на стремеж към тези неща. И така, когато хората не разбират истината и приемат много от доктрините, твърденията и възгледите, които преобладават в обществото и минават за правилни, те ги превръщат в посока, основа и мотивация за собствените си житейски усилия. В крайна сметка хората живеят безкомпромисно и безрезервно в името на тези цели, борят се цял живот, до смъртта, и дори тогава някои от тях все още не искат да видят истината. Колко жалък живот водят хората! Въпреки това, щом разбереш истината, дали тогава постепенно не изоставяш тези така наречени правилни неща, правилни учения и правилни твърдения, както и очакванията на родителите си към теб? Щом постепенно изоставиш тези така наречени правилни неща и твоят критерий за нещата вече не се основава на твърденията на традиционната култура, не означава ли това, че те вече не те сковават? И дали живееш свободно, ако не те сковават? И тогава може да не си напълно свободен, но поне оковите ще са разхлабени“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво е истината реалност). Четенето на Божието слово наистина ме трогна. Още от дете майка ми винаги ми бе казвала да уча усърдно и да напредвам, да я накарам да се гордее с мен и да донеса чест на семейството. За да донеса чест на семейството си и да спечеля похвалите на другите, аз превърнах „Заглуши света и зарови глава в книгите“ в моя мантра, а ученето стана почти единствената ми цел. В продължение на толкова много години бях като машина за учене, която работи денонощно. Нямах никакво право на избор и никакво чувство за съпротива. Въпреки че бях хвалена от родителите си и от околните, винаги бях изпълнена с чувство на празнота. Често се питах: „Защо живея по този начин? Има ли смисъл такъв живот?“, но не можех да намеря отговор и често изпадах в депресия и изпитвах болка. Четенето на Божието слово ме накара да осъзная, че всичко това е вреда, причинена от Сатана. Сатана използваше отрови от типа на „Синовната почит е добродетел, която трябва да се поставя над всичко останало“, „Изпъкни пред останалите и донеси чест на предците си“, за да обвърже и контролира човечеството. Те бяха като иго, което Сатана беше поставил върху тялото ми. Ако не се стремях към тези неща, щях да бъда заклеймена от семейството си и от обществото, да бъда обявена за неамбициозна и безполезна. Повлияна от тази среда, аз пасивно тръгнах по пътя на преследването на богатство и слава. В стремежа си към добри оценки и дипломи много ученици изпадат в депресия от академичния натиск. Някои от тях дори се самоубиват и животът им се съсипва. Но всеки път, когато ми се искаше да изоставя обучението си, за да изпълнявам дълг, се чувствах ограничена и контролирана от тези отрови. Усещах, че родителите ми са похарчили толкова много за мен и ако се откажа от ученето, ще ги разочаровам и няма да им донеса чест. Накрая видях, че тези отрови са начините на Сатана да ни заблуждава и покварява. Те изкривяват посоката и целите ни в живота, карат ни да се откажем от вярата си, да не изпълняваме дълга си на сътворено същество, бавно да се отдалечаваме от Бог и да Го предаваме. Ако не беше откровението на Божието слово, никога нямаше да видя вредата от тези сатанински отрови. Щях да продължа по този път, от който няма връщане назад, и накрая да загубя Божието спасение и да бъда унищожена заедно със Сатана. Осъзнавайки това, аз се изпълних с благодарност към Бог. Това бяха Божията закрила и спасение за мен.

По-късно прочетох още от Божието слово. „Щом като синовното отношение към родителите не е истината, а само човешка отговорност и задължение, тогава какво трябва да направиш, ако твоето задължение противоречи на дълга ти? (Да отдам първостепенно значение на дълга си, да го поставя на първо място.) Задължението не е непременно дълг. Да избереш да изпълниш дълга си е практикуване на истината, докато изпълнението на дадено задължение не е. Ако условията са налице, може да изпълниш тази отговорност или това задължение. Какво обаче трябва да направиш, ако обстоятелствата в момента не го позволяват? Трябва да кажеш: „Трябва да изпълня дълга си, т.е. да практикувам истината. Да се отнасям синовно към родителите си означава да живея според съвестта си и не е на висотата на практикуването на истината“. Затова трябва да отдадеш първостепенно значение на дълга си и да го спазваш. Ако в момента нямаш дълг, не работиш далеч от дома и живееш близо до родителите си, тогава намери начин да се грижиш за тях. Направи всичко възможно, за да им помогнеш да живеят малко по-добре и да облекчиш страданието им. Зависи обаче и от това какви хора са твоите родители. Какво трябва да направиш, ако родителите ти имат лоша човешка природа, ако постоянно ти пречат да вярваш в Бог и ако непрестанно те отдръпват от вярата в Бог и изпълняването на дълга ти? Каква истина трябва да практикуваш? (Отхвърляне.) В този момент трябва да ги отхвърлиш. Изпълнил си задължението си. Родителите ти не вярват в Бог, затова нямаш задължението да показваш синовна почит към тях. Ако вярват в Бог, тогава те са семейството ти, твоите родители. В противен случай вървите по различни пътища: те вярват в Сатана, кланят се на дяволския цар и вървят по пътя на Сатана; те вървят по различен път от хората, които вярват в Бог. Вече не сте едно семейство. Те приемат вярващите в Бог за свои противници и врагове, затова повече нямаш задължение да се грижиш за тях и трябва да ги изолираш напълно. Кое е истината: да се отнасяш синовно към родителите си или да изпълняваш дълга си? Разбира се, изпълняването на дълга е истината. Да изпълняваш дълга си в Божия дом не е просто да изпълниш задължението си и да правиш това, което трябва да се направи. Касае се за изпълнението на дълга на сътворено същество. В него се съдържа Божието поръчение; той е твое задължение и твоя отговорност. Това е истинска отговорност, а именно, да изпълниш своята отговорност и своето задължение пред Създателя. Това е изискването на Създателя към хората и то е големият въпрос на живота. Проявата на синовно уважение към родителите обаче е просто отговорност и задължение на сина или дъщерята. То определено не е Божие поръчение, камо ли да съвпада с Божието изискване. Следователно, ако съпоставим проявата на синовно уважение към родителите и изпълнението на дълга, няма съмнение, че единствено изпълнението на дълга е практикуване на истината. Изпълнението на дълга на сътворено същество е истината и то е неотменим дълг. Синовното уважение към родителите е синовно отношение към хора. Това нито означава, че човек изпълнява дълга си, нито че практикува истината“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво е истината реалност). Божието слово показва принципи за общуване с родителите. Ако родителите ти те подкрепят във вярата и дълга ти, можеш да ги почиташ колкото може повече, без да отлагаш изпълнението на дълга си. Но ако родителите ти се противопоставят на Бог и ти пречат във вярата и изпълнението на дълга ти, не бива да им позволяваш да те ограничават и трябва да поставиш на първо място изпълнението на дълга си и удовлетворяването на Бог. Моите родители се стремяха към пари и репутация, като следваха Сатана. В същността си те бяха дяволи и принадлежаха на Сатана. В моята вяра аз искам да се стремя към истината и да изпълнявам дълг. Пътищата ни са в напълно противоположни посоки. Ако слушах родителите си и не изпълнявах дълг, щях да следвам Сатана и да се противопоставям на Бог. Осъзнавайки това, се почувствах освободена и знаех как да се отнасям към семейството си в съответствие с принципите.

След това продължих да изпълнявам дълга си в църквата и, за моя изненада, семейството ми отиде в училището, за да уреди напускането ми от мое име. Виждам, че все повече хора приемат настоящото Божие дело. Толкова съм щастлива, че се присъединявам към редиците на тези, които разпространяват Неговото Евангелие, и че мога да предоставя силите си за разпространението на Евангелието на Божието царство. Много се радвам за това. Сега изпълнявам дълга си заедно с моите братя и сестри и разговаряме за истината и я практикуваме. Въпреки че разбирам много малко от истината, усещам, че поквареният ми нрав бавно се променя, изживявам някакво човешко подобие и мога да говоря за истината и да свидетелствам за Божието дело. Това са неща, които никога не бих научила, колкото и години да съм учила в училище. Наистина чувствам, че да изпълнявам дълга си и да се отдам на Бог, е най-правилният избор, който съм правила.