Когато бях малка, семейството ми беше много бедно и всички съседи и роднини ни гледаха с пренебрежение. Майка ми от малка ме учеше: „Трябва да учиш усърдно и да накараш семейството ни да се гордее с теб, когато пораснеш“. Думите на майка ми останаха издълбани в съзнанието ми и аз работех усилено върху обучението си с надеждата, че един ден ще получа добра диплома и добра работа и ще подобря живота на семейството си. Веднъж, след като бях оперирана поради счупване, ме изписаха с гипс на крака и не можех да ходя. Майка ми ме носеше на ръце до класната стая всеки ден. Изтърпях болката, като същевременно се сблъсквах със странните погледи на другите, и продължих по пътя си на обучение. За да постигна тази цел, никога не се отказах от обучението си, дори когато претърпях няколко инцидента по време на училище. За да вляза в добър университет, никога не лентяйствах в обучението си. Всеки ден, от 7 до 23 часа, като изключим яденето, пиенето и други необходими неща, през цялото време учех. След приемния изпит за колеж най-накрая влязох в един от най-добрите университети. През третата година от колежа се подготвих за приемния изпит за магистратура. За да ме приемат в престижна магистърска специалност, се изолирах от всичко за почти една година, прекарвах повече от десет часа на ден в библиотеката, за да се справя с университетските курсове. Не смеех да си позволя никаква почивка. В крайна сметка постигнах целта си и бях приета в една от най-престижните магистърски програми в страната. След като се дипломирах, започнах работа в изследователски институт към обществена институция и започнах типичния живот от девет до пет. Социалните придобивки и заплатата също бяха прилични. По онова време аз и семейството ми придобихме голямо възхищение и много похвали от съседите, а роднините, които преди ни гледаха с пренебрежение, започнаха да ни носят подаръци и да ни идват на гости. Когато се срещах със съучениците си, те също ми правеха комплименти и ме хвалеха. Станах гордост за родителите си и се чувствах доста щастлива.

Но след като започнах работа, вътре в себе си почувствах необяснима празнота. Освен това се задържах дълго време в областта на научните изследвания и все по-ясно ми ставаше, че колкото повече научно познание изучавах, толкова повече осъзнавах, че в този свят има толкова много необясними неизвестни. Дори да посветя целия си живот на научните изследвания, крайният резултат пак щеше да е по-малък от капка в океана. Така че какъв беше смисълът да продължавам тези изследвания? Не знаех към какво да се стремя и как да намаля това чувство на празнота и объркване. Опитах се да запълня живота си с упражнения, бягане и четене. Но те изобщо не промениха ситуацията в живота ми. Всеки път, когато имах малко свободно време, ме поглъщаше и разяждаше огромно чувство на празнота. За да се почувствам по-удовлетворена, реших да кандидатствам за по-нататъшно обучение в престижен чуждестранен университет, с надеждата да си осигуря по-добро бъдеще. Въпреки че знаех, че това ще бъде голямо напрежение, все пак се утешавах, като си казвах: „Просто такъв е животът. Хората се стремят нагоре, точно както водата тече надолу. Това е напълно нормално“.

Точно когато се подготвях за стремежа към тази цел, се случи така, че чух евангелието на Всемогъщия Бог от последните дни. Научих, че хората са създадени от Бог и не са били покварени в началото; че хората могат да живеят в хармония и без конфликти, но след като са били покварени от Сатана, те развили всякакви видове покварен нрав и започнали да се карат и да се мамят един друг, като живеели в тъмнина и страдание. За да спаси човечеството и да позволи на хората да придобият истината и живота, Бог е осъществил трите етапа на делото по спасяването на човечеството в Епохата на закона, Епохата на благодатта и Епохата на царството. Сега Бог извършва последния етап от Своето дело, който е да разкрие всички истини на човечеството, за да могат хората да се освободят от оковите и вредата на Сатана, да отхвърлят сатанинския си покварен нрав и да бъдат отведени до прекрасна крайна цел. Колкото повече четях Божиите слова по онова време, толкова повече ме привличаха. Започнах да разбирам смисъла и загадките на живота чрез Неговото слово и се радвах на мир и радост в сърцето си, каквито никога преди не бях познавала.

Веднъж прочетох следните Божии слова: „Откакто човечеството измисли социалните науки, човешкото сърце е заето с наука и знание. След това науката и знанието се превърнаха в инструменти за управление на човечеството и за човека вече няма достатъчно място за почитане на Бог, и няма повече благоприятни условия за преклонение пред Бог. В човешкото сърце остава все по-малко място за Бог. Без Бог в сърцето му, вътрешният свят на човека е мрачен, безнадежден и пуст. Впоследствие, за да запълнят сърцата и умовете на хората, се появиха много социални изследователи, историци и политици, които предлагаха теории на социалната наука, теорията за човешката еволюция и други теории, които противоречат на истината, че Бог е създал човека. По този начин онези, които вярват, че Бог е създал всичко, станаха все по-малко, а онези, които вярват в теорията на еволюцията, станаха все по-многобройни. Все повече хора се отнасят към сведенията за Божието дело и Неговите думи през епохата на Стария завет като към митове и легенди. В сърцата си хората стават безразлични към достойнството и величието на Бог, към принципа, че Бог съществува и господства над всичко. Оцеляването на човечеството и съдбата на държавите и нациите вече не са важни за тях, а човекът живее в празен свят и е зает единствено с ядене, пиене и преследване на удоволствия… Наука, знание, свобода, демокрация, свободно време, комфорт — те носят на човека само временна утеха. Дори и с тези неща, човек все още неизбежно съгрешава и се оплаква от несправедливостите на обществото. Те не могат да обуздаят жаждата и желанието на човека да изследва. Причината е, че човекът е създаден от Бог и безсмислените жертви и изследвания на човека само могат да доведат до повече страдания и да го накарат да съществува в постоянно състояние на страх, без да знае как да се изправи пред бъдещето на човечеството или как да тръгне по пътя, който му предстои. Човек дори започва да се страхува от науката и знанието и се страхува дори още повече от чувството за празнота. В този свят, независимо дали живееш в свободна страна или в такава без човешки права, ти си напълно неспособен да избягаш от съдбата на човечеството. Независимо дали управляваш или си управляван, ти си напълно неспособен да избягаш от желанието да изследваш съдбата, мистериите и крайната цел на човечеството, и си още по-неспособен да избегнеш объркващото усещане за празнота. Социолозите наричат такива общи за цялото човечество явления „социални явления“, но никой велик човек не може да излезе и да реши подобни проблеми. Човекът, в крайна сметка, е човек и никой от хората не може да замени Божия статус и живот. Човечеството не просто се нуждае от справедливо общество, в което всички са добре нахранени, равни и свободни; това, от което се нуждае човечеството, са Божието спасение и Божият приток на живот. Само когато човек получи ресурс за живот и спасение от Бог, проблемите с нуждите, копнежът за изследване и духовната празнота на човека могат да бъдат разрешени“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Приложение 2: Бог господства над съдбата на цялото човечество). Божиите слова ме трогнаха дълбоко. Осъзнах, че науката и знанието, към които се бях стремила през цялото време, не са били истината, и че те не могат да удовлетворят нуждите на душата ми или да разрешат объркването в живота ми. Напротив, колкото повече се стремях към тях, толкова повече сърцето ми щеше да бъде заето и изпълнено с наука и знание, което щеше да ме отдалечава все повече от Бог. Въпреки че след завършването ми другите гледаха на мен като на човек с добра диплома и светло бъдеще и трябваше да бъда щастлива, аз не бях. Вместо това бях изпълнена с несигурност и объркване относно бъдещето. За да се избавя от това чувство на празнота и объркване, се опитах да се обогатя с упражнения и четене, но никое от тях не можеше да облекчи празнотата в сърцето ми, затова се убедих да се стремя към още по-високи житейски цели, като вярвах, че ако имам нещо, към което да се стремя, така това чувство ще бъде облекчено, но вместо това, в крайна сметка се чувствах още по-потисната. Стана ми ясно, че дори и да посветя целия си живот на научните изследвания, пак нямаше да придобия голямо разбиране за този свят, а вместо това, колкото повече изследвах, толкова повече неизвестни щях да срещна и толкова по-озадачена и объркана щях да бъда от този свят. Осъзнах, че няма значение колко книги съм прочела и колко научни знания съм придобила, дори и другите да виждаха в мен човек с обещаващо бъдеще, всичко това бе безсмислено и нямаше да разреши празнотата в сърцето ми или объркването в живота ми. Осъзнах и защо никога не бях успяла да се отърся от тази мъчителна вътрешна празнота — защото не бях намерила Бог, защото не бях приела Неговия приток на живот истина за човека и защото не разбирах загадките и смисъла на живота. Човечеството е създадено от Бог и Бог може да предостави това, от което хората се нуждаят в живота. Само Бог разбира най-добре от какво наистина се нуждае човешката природа, и само истината, изразена от Бог, може да разреши празнотата в човешкото сърце. За да имам повече време да ям и пия от Божието слово, не исках повече да отделям никакво време и енергия в стремеж за продължаване на обучението ми в чужбина. Видях, че да преподавам в международно училище също бе добър вариант, тъй като то предлагаше редовни ваканции — летни и зимни — и дори беше по-добре платено от работата в изследователски институт. Освен това учителската професия беше стабилна и уважавана, затова смених работата си и започнах да преподавам в училище.

Един ден попаднах на два откъса от Божието слово и придобих известно разбиране за смисъла и стойността на това да изпълняваш дълга си. Всемогъщият Бог казва: „Като членове на човешката раса и благочестиви християни, всички ние носим отговорността и задължението да отдадем умовете и телата си за изпълнението на Божието поръчение, тъй като цялото ни съществувание идва от Бог и зависи от Божието върховенство. Ако умовете и телата ни не са за Божието поръчение и за справедливата кауза на човечеството, то душите ни ще се чувстват недостойни за онези, които станаха мъченици за Божието поръчение, и още по-недостойни за Бог, който ни е осигурил всичко“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Приложение 2: Бог господства над съдбата на цялото човечество). „Бог търси тези, които копнеят за появата Му. Той търси тези, които могат да чуят думите Му, тези, които не са забравили Неговото поръчение и Му отдават сърцата и телата си. Той търси тези, които са покорни като бебета пред Него и не Му се противопоставят. Ако се посветиш на Бог, без да си възпиран от никаква сила или власт, Бог ще погледне към теб с благоволение и ще ти дари Своите благословения. Ако си с високо положение, с почтена репутация, притежаваш изобилно знание, собственик си на многобройни активи и си подкрепян от много хора, но тези неща не ти пречат да дойдеш пред Бог, за да приемеш Неговото призвание и поръчение и да вършиш това, което Бог иска от теб, тогава всичко, което правиш, ще бъде най-значимата кауза на земята и най-справедливото начинание на човечеството“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Приложение 2: Бог господства над съдбата на цялото човечество). След като прочетох Божиите слова, разбрах Божието намерение. Това дело от последните дни е последният етап от Божието дело по спасяването на човечеството. Бог се надява повече хора да приемат Неговото поръчение, за да доведат живеещите в празнота и страдание пред Него, така че те да получат Неговото спасение и да се освободят от мъченията и покварата на Сатана. Това е най-справедливата кауза на човечеството и е наша отговорност и задължение като християни. Независимо колко големи са нечии статус, престиж, знания или богатство, ако човек може да остави настрана тези неща, за да приеме Божието поръчение и да изпълни дълга си като сътворено същество, тогава това е нещо, което Бог одобрява. Помислих си как бях живяла в празнота и страдание, преди да повярвам в Бог, без да знам как да извървя бъдещия си житейски път, и каква болка и безпомощност чувствах, когато се изправях пред трудности и мъчнотии в живота си. Именно Божието спасение ме освободи от този празен и объркан живот и ми даде подкрепа и посока. Бог ми позволи да чуя първо Неговия глас, така че да споделя Божието евангелие с онези, които, също като мен, живееха в празнота и страдание, за да могат и те да чуят Божия глас, да разберат истината и да живеят в мир и радост. С тези мисли в главата си, исках да имам повече време, за да изпълнявам дълга си. Но дневният ми график в училище беше изцяло запълнен и понякога дори не можех да намеря време да прочета още от Божието слово. Когато видях, че братята и сестрите активно изпълняват дълга си, се почувствах притеснена, и ми се прииска да се откажа от тази работа, която отнемаше толкова много от времето и енергията ми. Но не бях склонна да я изоставя. Прекарах почти двадесет години в усилено учене, само за да получа добра диплома и добра работа, и към онзи момент не бях работила дълго и не бях почела подобаващо родителите си, така че как можех да изоставя всичко това просто така? Чувствах се много раздвоена и не знаех какъв избор да направя.

Един ден чух химн с Божии слова и бях дълбоко развълнувана.

Трябва да поставяш вярата в Бог над всичко останало

1  Ако искаш да вярваш в Бог и ако искаш да Го спечелиш и да спечелиш Неговото удовлетворение, тогава, ако не изтърпиш определена степен на болка и не положиш известни усилия, няма да си способен да постигнеш тези неща. Вие сте чували много проповеди, но това, че сте ги чули, не означава, че тази проповед е твоя; трябва да я усвоиш и да я превърнеш в нещо, което ти принадлежи. Трябва да я усвоиш в живота си и да я внесеш в съществуването си, като позволиш на тези слова и проповеди да направляват начина ти на живот и да придадат екзистенциална стойност и смисъл на живота ти. Когато това се случи, ще си е струвало да чуеш тези слова.

2  Ако словата, които изричам, не доведат до никакъв подем в живота ти или не добавят никаква стойност към съществуването ти, тогава няма смисъл да ги слушаш. Ти ще спечелиш от вярата си в Бог само ако подходиш към нея като към най-великото нещо в живота си, по-важно дори от храната, дрехите или каквото и да било друго. Ако вярваш само когато имаш време и не си способен да посветиш цялото си внимание на вярата си, и ако непрекъснато си объркан във вярата си, тогава няма да спечелиш нищо.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият X)

Докато премислях Божиите слова отново и отново, разбрах, че да вярваш в Бог означава да получиш истината и истински живот, и че да придобиеш тези неща не е въпрос само на четене на Божиите слова и разбиране на някои доктрини. Придобиването им изисква да практикуваш и преживяваш Божието слово в реалния живот и да позволиш на Божиите слова да променят житейския ти стремеж. Ако човек само изповядва вярата в Бог, но не практикува и не преживява истината във всички аспекти, и все още счита стремежа към светски перспективи за ценност в живота, тогава, като живее по този начин, той никога няма да постигне истината. Помислих си как Бог бе изразил толкова много истини през последните дни, а аз все още не бях прочела много от Божиите слова и дори не разбирах напълно думите и доктрините. Все още практикувах вярата си вяло, като всеки ден прекарвах много време в работа, която не носеше никаква полза за живота ми и не ми оставяше свободно време да ям и пия от Божието слово и да разбера истината. Ако продължах да практикувам вярата си по този вял начин, никога нямаше да достигна до разбиране на истината до края на вярата си, да не говорим за истинско преживяване и познаване на истината. След като разбрах тези неща, всичко ми се проясни в сърцето. Не можех да продължа да практикувам вярата си по този вял начин; иначе щях да проваля шанса си за спасение. Непрекъснато се молех на Бог в сърцето си, като се надявах Той да ме напътства, така че да направя правилния избор.

Продължавах да се чудя също така защо, след като бях разбрала, че вярата в Бог и стремежът към истината са правилният път в живота, все още ми беше толкова трудно да се откажа от работата си, за да изпълнявам дълга си. Какво ме тревожеше наистина? Осъзнах, че една от причините за това бе, че ми беше трудно да загърбя мисълта за родителите си. Тревожех се, че ако не работя и не печеля пари, нямаше да мога да ги почета подобаващо, и чувствах, че щях да разочаровам родителите си след всичките тези години на усилия и очаквания от тяхна страна. Потърсих какво казват Божиите слова в този контекст. Припомних си два откъса от Божието слово. Всемогъщият Бог казва: „От момента, в който с плач идваш на този свят, ти започваш да изпълняваш дълга си. Ти изпълняваш ролята си и започваш жизнения си път за Божия план и за Неговото предопределение. Какъвто и да е произходът ти и каквото и да е пътуването, което ти предстои, никой не може да избегне устроеното и подреденото от Небето, и никой не може да управлява съдбата си, защото само Онзи, Който господства над всички неща, е способен да извърши подобно дело“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог е източникът на човешкия живот). „Бог сътвори този свят и въведе в него човека, живо същество, на което дари живот. След това се появиха родители и роднини на човека и той вече не беше сам. Откакто човекът за пръв път обърна погледа си към този материален свят, предназначението му бе да живее в границите на Божието предопределение. Диханието на живота, идващо от Бог, дава живот на всяко живо същество през целия му растеж и чак до зряла възраст. През цялото това време никой не усеща, че човек расте под грижите на Бог: хората по-скоро вярват, че човек прави това под грижите на любящите си родители и че собственият му житейски инстинкт е този, който направлява израстването му. Това е така, защото човек не знае кой му е дарил живот, нито откъде е дошъл този живот, а още по-малко знае как инстинктът за живот прави чудеса. Знае само, че храната е основата за продължаване на живота му, че постоянството е източникът на неговото съществуване и че убежденията на ума му са капиталът, от който зависи оцеляването му. Човек въобще не усеща Божията благодат и Неговото снабдяване, затова той пропилява живота, дарен му от Бог… Нито един човек от тези човеци, за които Бог се грижи ден и нощ, не поема доброволно инициативата да Го боготвори. Бог само продължава да работи върху човека, от когото не очаква нищо, според собствения Си план. Бог прави това с надеждата, че един ден човекът ще се събуди от съня си и изведнъж ще осъзнае стойността и смисъла на живота, ще разбере каква е цената, която Бог е платил за всичко, което му е дал, и ще узнае с каква нетърпелива загриженост Бог очаква човека да се върне при Него“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог е източникът на човешкия живот). Докато премислях Божиите слова, сърцето ми се проясни и беше дълбоко трогнато. Хората идват от Бог и нашият дъх живот ни е даден от Бог. Ние не дължим нищо на родителите си. Фактът, че родителите ми ме отгледаха и осигуриха образованието ми, бе Божието върховенство и подредба. Родителите ми просто изпълняваха своите отговорности и задължения. Какво ниво на образование ще имам — това също е предопределено от Бог, а не от това колко са могли да платят родителите ми за моето образование. Трябваше да разбера любовта и жертвите на родителите ми от Бог. Като погледнех назад, нито един от етапите в живота ми не бе под мой контрол. Например, сред децата на моята възраст в моето село, единствено аз пропуснах много уроци поради няколко злополуки, но въпреки това напредвах безпроблемно в обучението си. Също така, като дете имах няколко тежки инцидента, но при всички просто ми се беше разминало на косъм. Достигнах до този момент с Божията грижа и закрила и най-голямата ми благодарност трябва да бъде отправена към Бог. Освен това всеки от нас има своя собствена мисия. Аз имам мисия и отговорност, поверена ми от Бог, и път в живота, който Бог е отредил за мен; не бива да живея само заради очакванията на родителите си. Родителите ми имат своя собствена съдба, и не че мога да я променя, ако работя усилено и печеля пари. Ако Бог не е предопределил благоприятни условия за живот за тях, тогава колкото и да се старая, те няма да се възползват от това. Не бива да продължавам да се опитвам да създам щастлив живот за родителите си със собствените си ръце. Сега, когато най-накрая бях открила правилния път в живота и бях получила приток на живот от Божието слово, трябваше да практикувам в съответствие с Божиите слова, да гледам към Бог, да Му поверя всичко, включително и родителите си, и усърдно да се стремя към истината.

Въпреки че възнамерявах да се откажа от работата си и напълно да отдам всичко на Бог, когато си помислех за това да се откажа от бъдещето, към което се бях стремила повече от двадесет години, сърцето ми все още се чувстваше много слабо. Чрез търсене и размисъл осъзнах, че липсата на решителност се дължи на това, че не бях прозряла славата и печалбата, защото все още исках да се откроявам и да се стремя към живот, който да превъзхожда живота на другите, а също и защото не разбирах значението на стремежа към истината. Така че съзнателно търсех истината в тази област. Прочетох Божиите слова: „Можеш да видиш, че сред невярващите има много певци и филмови звезди, които са били готови да изтърпят трудности и са се посветили на работата си, преди да станат известни. Но след като се сдобият със слава и започнат да печелят много пари, те не поемат по правилния път. Някои от тях взимат наркотици, други се самоубиват и животът им се съкращава. На какво се дължи това? Техните материални удоволствия са твърде прекомерни, чувстват се твърде комфортно и не знаят как да получат по-голяма наслада или по-голямо вълнение. Някои от тях посягат към наркотиците в търсене на по-голямо вълнение и удоволствие и с течение на времето не могат да се откажат от тях. Някои умират от прекомерна употреба на наркотици, а други, като не знаят как да се освободят от тази зависимост, накрая просто се самоубиват. Има толкова много подобни примери. Независимо колко добре се храниш, обличаш и живееш, колко много се забавляваш или колко комфортен е животът ти, и независимо, че желанията ти са изпълнени, в крайна сметка това е празнота, която се натрупва, и резултатът е разруха. Истинско щастие ли е щастието, което невярващите търсят? Всъщност това не е щастие. Това са човешки фантазии, това е форма на поквара, това е път, по който хората стават покварени. Така нареченото щастие, което хората търсят, е фалшиво. Всъщност това е страдание. Това не е целта, която хората трябва да преследват, нито пък в нея се крие ценността на живота. Някои от начините и методите, чрез които Сатана покварява хората, са да ги кара да превърнат в своя цел задоволяването на плътта и отдаването на похотта. По този начин Сатана прави хората безчувствени, подмамва ги и ги покварява, като ги кара да се чувстват така, сякаш това е щастието, и ги кара да преследват тази цел. Хората вярват, че като получат тези неща, получават щастие, затова правят всичко възможно, за да се насочат към преследването на тази цел. После, след като я постигнат, те не изпитват щастие, а по-скоро празнота и болка. Това доказва, че този път не е правилният; това е път към смъртта“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). „Човек изразходва цялата енергия на живота си в борба със съдбата, в суетене, в опити да изхрани семейството си и в сноване напред-назад между богатството и положението. Най-важните неща за човека са семейството, парите и славата и придобивките и той ги смята за най-ценните в живота. Всички хора се оплакват, че са злополучни, и в същото време изтласкват назад в съзнанието си онези въпроси, които задължително трябва да бъдат проучени и разбрани: защо човек живее, как трябва да живее, какви са стойността и смисълът на живота. През целия си живот, колкото и да трае той, хората просто се щурат в търсене на слава и придобивки, докато младостта не отлети и те не се прошарят и набръчкат. Живеят така, докато не видят, че славата и придобивките не могат да спрат идването на старостта, че парите няма да запълнят празнотата в сърцето, че никой не е освободен от законите на раждането, стареенето, болестта и смъртта и никой не може да избяга от съдбата си. […] Въпреки че различните умения за оцеляване, които хората усвояват по време на живота си, могат да им осигурят много материални удобства, те никога няма да донесат истински мир и утеха в човешкото сърце. Вместо това непрекъснато ще карат хората да губят посоката си, ще им създават проблеми със самоконтрола и ще ги карат да пропускат всяка възможност да узнаят смисъла на живота. Тези умения за оцеляване създават едно скрито чувство на безпокойство относно това как правилно да се посрещне смъртта. По този начин се разрушава животът на човека. Създателят се отнася справедливо към всеки, дава му цял един живот, пълен с възможности да опознае и почувства Неговото върховенство, но въпреки това, едва с наближаването на смъртта, когато нейният призрак надвисне над човека, той започва да вижда светлината — но тогава вече е твърде късно!“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият III). Докато разсъждавах над Божиите слова, разбрах, че независимо от това колко добър е материалният живот на човека или колко слава и придобивки е постигнал, това не е истинско щастие. Стремежът към слава и придобивки е средство, с което Сатана подвежда хората, за да ги отдалечи от Бог. Дори и да прекарам целия си живот в преследване на пари, слава и придобивки, тези неща нямаше да ме освободят от духовната празнота и болка, а напротив, биха довели до това да пропусна възможността да постигна истината и да съсипя живота си. Не желаех да напусна работата си, защото исках да я използвам, за да придобия значителни награди, да постигна превъзходен и щастлив живот и да накарам другите да спрат да гледат на семейството ми с пренебрежение. Но дали стремежът към такъв живот наистина е щастие? Повече от двадесет години се стремях към добро образование, за да спечеля уважението на другите; сега си бях спечелила възхищението на другите и похвалите на приятели и роднини, но сърцето ми все още не чувстваше спокойствие или сигурност и дълбоко в себе си често изпитвах чувство на празнота и объркване, което ме поглъщаше и разяждаше. Нещо повече, поради този стремеж бях поставена под огромно напрежение. Винаги бях в плен на сравненията и съревнованието с другите, дотолкова, че след завършването си се тревожех, че ако не продължа с висшето си образование, ще изостана и ще ме гледат с пренебрежение. Въпреки че изобщо не харесвах научноизследователската работа, в името на това да спечеля уважението на другите, все пак се принудих да продължа обучението си в чужбина, да продължа научните си изследвания и дори да прекарам живота си в стремеж към това. Осъзнах, че стремежът към слава и печалба е като бездънна пропаст. Той никога не може да бъде удовлетворен и носи чувство на потиснатост и безпокойство в душата, като не предлага никакво щастие. Подобно на много знаменитости и писатели, които имат слава, богатство и изобилие от материални удоволствия, но в крайна сметка, въпреки всичко, чувстват, че животът им е празен и не знаят към какво да се стремят. Някои посягат към наркотиците, а други страдат от депресия и се самоубиват. Това доказва, че насладата от парите и материалното богатство не води до истински щастлив живот. Бог ми беше дал възможност да се стремя към истината и да опозная Създателя и ако продължа да прекарвам голяма част от времето си всеки ден в работа и стремеж към слава и печалба, така че да не ми остава време да размишлявам върху Божиите слова и да се стремя към разбиране на истината, тогава моят стремеж не би се различавал от пътя на светските хора и в крайна сметка щях да се превърна в роб на парите, славата и придобивките и да живея живот, в който бих била неспособна да избягам от празнотата и страха от смъртта в мен. Нямаше ли това да бъде просто един пропилян живот? Имах късмета да получа Божието дело от последните дни и бях разбрала какво представлява животът, какво представлява този свят, каква е стойността и какъв е смисълът на живота. Само като прекарвах повече време в изпълнение на дълга си и като се стремях да придобия истината и да позная Божието върховенство, животът ми можеше да бъде истински ценен и смислен. След като разбрах тези неща имах по-ясно разбиране за пътя, който трябваше да избера в живота си, и реших да се откажа от работата си, която отнемаше толкова много от времето ми.

По-късно прочетох още два откъса от Божието слово, които ми дадоха още по-голяма мотивация. Всемогъщият Бог казва: „Над какво трябва да размишлявате в сърцата си, след като сте изслушали песента „Този, който господства над всичко“? Ако човечеството знаеше защо живее и защо умира и кой всъщност е Върховният владетел на този свят и на всички неща и Този, който управлява всичко, къде точно се намира Той и какво изисква от човека — ако човечеството можеше да разбере тези неща, то щеше да знае как да се отнася към Създателя и как да го почита и да Му се покорява, щеше да добие подкрепа в сърцeто си, щеше бъдe в мир със себе си и щеше да е щастливо, и повече нямаше да живее в такова страдание и болка. В крайна сметка хората трябва да разберат истината. Пътят, който ще изберат за живота си, е от изключителна важност, и как живеят също е важно. Това как живее човек и по какъв път върви определя дали животът му ще бъде радостен, или тъжен. Това е нещо, което хората трябва да разберат. […] Колкото и ангажирано хората да се суетят в този свят, колкото и професионално успели да са, колкото и щастливи семейства да имат, колкото и големи да са семействата им, колкото и престижен да е статусът им — способни ли са да поемат по правилния път на човешкия живот? Дали като преследват слава, придобивки и света или като се стремят към кариера, са способни да разберат факта, че Бог е създал всичко и е Върховният владетел на човешката съдба? Не е възможно. Ако хората не признават факта, че Бог има върховенство над човешката съдба, то тогава, независимо от индивидуалния им стремеж или път, пътят, по който вървят, е грешен. Не е правият път, а кривият, пътят на злото. Независимо дали си придобил удовлетворение от духовната си подкрепа, или не си, и независимо къде си намерил тази подкрепа, това не е истинска вяра и не е правилният път на човешкия живот. Какво означава да имаш истинска вяра? Това е да приемеш появата на Бог и Неговото дело и да приемеш всичката истина, която Бог е изразил. Тази истина е правилният път за човешкия живот, за истината и за живота, към който трябва да се стремят хората. Да вървиш по правилния път в живота е да следваш Бог и да можеш, под водачеството на Неговото слово, да разбереш истината, да различаваш доброто от злото, да знаеш кое е положително и кое негативно и да разбереш Неговото върховенство и всемогъщество. Когато хората истински разберат в сърцата си, че Бог не само е създал небесата, земята и всички неща, но е също така Върховен владетел на вселената и на всичко, тогава ще могат да се покорят на всичките Му устройвания и подредби, да живеят според Неговото слово и да се боят от Бог и да отбягват злото. Това е да вървиш по правилния път на човешкия живот. Когато хората поемат по правилния път в живота, те ще могат да разберат защо хората живеят и как трябва да живеят, за да могат да живеят в светлината и да получат Божията благословия и одобрение“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). „В писанията за Йов е казано: „И така, Йов умря стар и сит на дни“ (Йов 42:17). Това означава, че когато умря, Йов не изпитваше съжаление и не изпитваше болка, а напусна този свят по напълно естествен начин. […] Независимо какво преживя Йов, неговите житейски стремежи и цели не бяха болезнени, а щастливи. Той беше щастлив не само заради благословиите и одобрението на Създателя, но, което е по-важно, благодарение на своите стремежи и житейски цели, благодарение на нарастващото познание и истинско разбиране за върховенството на Създателя, придобито в резултат на богобоязливостта и отбягването на злото, и най-вече благодарение на личния си опит като човек, който е подчинен на върховенството на Създателя, на удивителните Божии дела и топлите, но незабравими преживявания и спомени за съвместното взаимодействие между човека и Бог, за тяхното опознаване и взаимно разбиране. Йов беше щастлив заради утехата и радостта, произтичащи от познаването на намеренията на Създателя, и заради боязънта, която изпита, след като видя, че Той е велик, удивителен, изпълнен с любов и верен. Йов успя да посрещне смъртта без страдание, защото знаеше, че като умре, ще се върне при Създателя. Именно стремежите на Йов и житейските му придобивки му позволиха спокойно да посрещне смъртта, позволиха му спокойно да посрещне факта, че Създателят си връща живота му, и освен това му позволиха да се яви пред Създателя неопетнен и необременен от грижи“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият III). След като прочетох Божиите слова разбрах, че хората имат само един шанс в живота и че начинът, по който човек избира пътя си в живота, е от решаващо значение, тъй като от него зависи дали животът му ще бъде щастлив и смислен. Ако човек прекарва по-голямата част от живота си в това да преследва светска слава и придобивки или се фокусира върху семейството и плътските неща, тогава той няма да може да върви по правилния път в живота, нито ще познае Създателя, и със сигурност няма да разбере защо живее. Такъв начин на живот ще доведе до чувство на празнота и болка. Единствено като следва Бог, използва времето си, за да изпълнява дълга си на сътворено същество, стреми се към истината и познае Бог, животът на един човек може да бъде истински ценен. Точно като Йов — той придобива реално и осезаемо преживяване на върховните подредби на Създателя и чрез своето истинско преживяване и разбиране на върховенството на Създателя Йов успява да се покори на Неговата власт, след като се е отървал от страха от смъртта, поради това, че „остарял и се наситил с дни“ (Йов 42:17). Стремеж като този на Йов, прави живота на човека истински щастлив и смислен. Този стремеж може да реши проблема с празнотата в живота и страха от смъртта. Трябваше да последвам примера на Йов и да се стремя да изживея един смислен живот. Когато разбрах това, напуснах работата си.

След това почувствах огромно чувство на освобождение. Вече нямаше нужда да прекарвам толкова много от времето си в безсмислени книжни знания и не ми се налагаше да се занимавам с интригите и измамите, които се срещат на работното място. Имах и повече време да се събирам с братята и сестрите, да ям и пия от Божиите слова и да изпълнявам дълга си; постигнах и известен напредък в навлизането си в живота. В подредената от Бог среда преживях някои неуспехи и провали и бях кастрена, което ми помогна да придобия известно познание за моя надменен и самоправеден покварен нрав и да разбера, че като сътворено същество трябва да си стоя на мястото и да се науча да бъда разумен човек, който изпълнява дълга си на сътворено същество по прагматичен начин. Способността ми да напусна работата си, да следвам Бог и да се стремя към стойностен и смислен живот се дължеше на водачеството и напътствията на Божиите слова. Толкова съм благодарна на Бог!