Бях на 15 години, когато баща ми се разболя и почина и семейството ни изгуби опората си. Не можех да приема загубата. Чувствах се, сякаш небето се бе стоварило върху мен. Мама също беше покрусена и се разболя тежко, пет дни лежа с треска. Никой от роднините ни не дойде да ни види, за да не се товарят с проблемите ни. Заведох мама в болницата, където тя се строполи без сили върху една пейка. Никой не се притече на помощ и това ме отчая. Мислех си: „Татко току-що почина. Ако нещо се случи и с мама, как ще се справим двете със сестричката ми?“. По-късно някой ни предаде евангелието на Господ Исус. След като присъства само на две събрания, мама се оправи, с Божията милост. Така започнахме да вярваме в Господ. Като научих как са Го разпнали, за да изкупи греховете ни, безграничната Божия любов ме трогна. Господ каза на учениците Си: „Елате след Мен“ (Матей 4:19). „Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб; но дерзайте: Аз победих света“ (Йоан 16:33). Тези думи ми донесоха голяма утеха. Особено като чух как западните мисионери са посвещавали живота си на Господ, бях обзета от вдъхновение и затова се зарекох пред Господ да дам всичко от себе си за Него и да проповядвам евангелието! По онова време всичко в живота ми се струваше безсмислено. Усещах, че единствената ми смислена цел е да следвам Господ, да привлека хора пред Него. С нетърпение чаках деня, в който щях да напусна дома, за да проповядвам и да работя за Господ. На едно молитвено събрание се помолих на Господ и Му казах желанието си. И мама беше там. Като се прибрахме у дома, тя ме сгълча. Каза ми: „Ама че си глупава! Защо говориш такива неща? Чудесно е, че вярваш в Бог, но не може да зарежеш учението. Трябва да изкараш гимназията с отличен. Роднините ни ще те уважават само ако успееш“. Това ме разколеба. Помислих си: „Права е. Цялото семейство разчита на мен. Ако зарежа образованието си, за да проповядвам евангелието, много ще нараня мама. Беше ѝ толкова трудно да ни отгледа. Не бива да ѝ причинявам още мъка“. Затова продължих да ходя на училище. Посещавах събранията и проповядвах, но затаих желанието си да стана проповедник и да работя за Господ.

През юли 2001 г., тъкмо бях издържала приемните изпити, когато срещнах хора, разпространяващи евангелието на небесното царство. Двете със сестра ми прочетохме словото на Всемогъщия Бог и разбрахме, че Той е Господ, завърнал се, за да изрази истината и да осъществи правосъдното дело, започвайки с Божия дом и да пречисти и окончателно да спаси човечеството. Обзе ме радост. Толкова години Го очаквах и ето, Господ най-сетне се бе завърнал и да чуя Неговия глас, лично да бъда поведена и спасена от Него, бе великата Му благодат! Преди, като четях Библията, завиждах на учениците Му, че непрестанно са слушали Неговото слово. Не бях си представяла, че и аз ще имам този шанс. Като помислих за всички, които копнееха за Господното пришествие, но не знаеха, че Той се е завърнал, и че аз научих тази радостна новина преди тях, разбрах, че трябва да разпространя евангелието на небесното царство. Мислех си: „Би било страхотно да се проваля на изпитите. Тогава ще имам основание да кажа на мама, че смятам да проповядвам и да служа на Бог“.

Седмица след това отидох да проверя дали съм изкарала изпита. Учителят радостно ми съобщи, че съм приета в добър университет. Съучениците ми ме хвалеха: „От нашата провинция са приели само десет от хиляди кандидатстващи. Явно ти си се справила блестящо“. Докато учителят и съучениците ми сипеха похвали, аз се разкъсвах, защото се надявах, че ако не ме приемат, ще се заема да проповядвам евангелието. Докато сега мама щеше да се възпротиви още по-силно на намерението ми. Като се върнах у дома, мама цъфтеше от радост, а аз се чувствах много зле. От толкова години жадувах Господ да пришества и да ни върне в небесата. Сега Той бе дошъл и лично изразяваше истината, за да ни спаси. Не исках да пропилея тази изключителна възможност. Като научиха за изпитните ми резултати, роднините дойдоха да ме поздравят и се надпреварваха да ме хвалят. Но аз си мислех: „Толкова са лицемерни. Когато татко си отиде, нито един не ни навести. А сега, като изкарах приемните изпити, всички се завтекоха. Просто се надяват, че ако един ден постигна успех, и те ще се облагодетелстват“. Колкото повече ги гледах да изразяват „внимание“ към мен, толкова по-ясно осъзнавах какви нагаждачи са хората. Но пък мама бъбреше радостно с тях. Знаех, че много се гордее с успеха ми и че сега околните я уважават заради мен. Ако се откажех от университета, това щеше да я съсипе и роднините ни отново щяха да гледат на нас отвисоко. Спомних си колко страдаше тя заради отношението им в миналото и си помислих: „Мама ни отгледа с толкова усилия. Ако не постъпя, както тя иска, много ще я огорча. Сърцето ми иска да угоди на Бог, но не мога да наскърбя мама“. И тъй, не ми оставаше избор: Налагаше се да продължа да уча. Като започнах университета, бях поразена от разделението между бедните и богатите студенти. Богаташките наследници презираха бедните и се държаха с тях като със слуги. Две седмици след началото на военното обучение, двама от инструкторите взеха да излизат с красавиците от нашия курс. А когато някой съученик имаше рожден ден, всички се надпреварваха кой ще му направи по-впечатляващ подарък. Събираха се по скъпи ресторанти и видях, че състудентите ми са неискрени използвачи. Там нямаше истински приятелства. Това ме отвращаваше. Ужасяваше ме мисълта, че и аз ще стана като тях до края на следването си. Тогава църковният живот и членовете на нашата църква започнаха да ми липсват още повече. Толкова ми се искаше да зарежа университета и да се върна при тях.

Изминаха още три мъчителни месеца и дойде време за зимната ваканция. Бях решила като се върна у дома, да се изправя пред мама и да ѝ кажа, че се отказвам от следването. Първият ден вкъщи си пуснах един химн с Божието слово: „Чиста, непорочна любов“. „Любовта“, означава емоция, която е чиста и без недостатък, където използваш сърцето си, за да обичаш, да чувстваш и да бъдеш дълбокомислен. В любовта няма условия, няма бариери и няма разстояние. В любовта няма подозрение, няма измама и няма лукавство. В любовта няма търговия и нищо нечисто. Ако обичаш, тогава няма да мамиш, да се оплакваш, да предаваш, да се бунтуваш, да изискваш или да търсиш да получиш нещо или да спечелиш определена сума. „Любовта“, означава емоция, която е чиста и без недостатък, където използваш сърцето си, за да обичаш, да чувстваш и да бъдеш дълбокомислен. В любовта няма условия, няма бариери и няма разстояние. В любовта няма подозрение, няма измама и няма лукавство. В любовта няма търговия и нищо нечисто. Ако обичаш, тогава ти с радост ще се посветиш, с радост ще понесеш трудностите, ще си в съответствие с Бог, ще изоставиш всичко, което имаш, заради Бог, ще се откажеш от семейството си, от бъдещето си, от младостта и брака си. В противен случай любовта ти изобщо няма да е любов, а измама и предателство!“ („Следвайте агнеца и пейте нови песни“). Божието слово докосна сърцето ми. Изпитах радост, но също и вина. Бях се зарекла през целия си живот да следвам Бог, да Го опозная и да Го обичам. Любовта не търпи измама и предателство. Ако Го обичах истински, щях да Му се посветя изцяло и да се отрека от всичко заради Него. Всичко е било само на думи. Когато се наложи да избирам, се съобразих с желанията на семейството си. Не обичах Бог. Измамих Го и Го предадох.

После прочетох един откъс от Божието слово: „За всеки, който се стреми да обича Бог, няма недостижими истини и няма справедливост, за която да не може да отстане непоколебим. Как трябва да изживееш живота си? Как трябва да обичаш Бог и да използваш тази любов, за да удовлетвориш Неговите желания? Няма по-важен въпрос в живота ти. Преди всичко ти трябва да имаш такъв стремеж и постоянство и да не бъдеш като тези, които са безгръбначни, тези, които са слаби. Трябва да се научиш как да изживяваш смислен живот и да изживяваш смислени истини, и не бива да се отнасяш към себе си толкова небрежно. Без да го осъзнаваш, животът ти ще премине покрай теб. След това ще имаш ли друга възможност да обичаш Бог? Може ли човек да обича Бог, когато е мъртъв? Ти трябва да имаш същите стремежи и съвест като Петър. Животът ти трябва да е смислен и не трябва да си играеш със себе си. Като човешко същество и като човек, който се стреми към Бог, ти трябва да можеш внимателно да обмислиш как да се отнасяш към живота си, как да се принесеш в жертва на Бог, как да имаш по-смислена вяра в Бог и как, след като обичаш Бог, да Го обичаш по начин, който е по-чист, по-красив и по-добър“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Изживяванията на Петър: знанията му за порицанието и съда“). В тези Негови думи усетих какви са Божиите надежди за човека. Толкова рядко ни се удава да срещнем Бог. Преди 2 000 години учениците на Господ срещнали Бог, а сега Бог ми даваше изключителния шанс да Го следвам, да Го опозная и да Го обичам. Нямаше ли да пропилея времето си, ако се подчинях на семейните очаквания, за да не нараня мама, и продължах да следвам светския път на Сатана? Божието дело не чака хората да се наканят. Работата Му на земята не трае дълго. Ако изпуснех момента, нямаше да имам втори шанс. Сетих се за Петър. Родителите му искали да стане чиновник, но той не се съобразил с желанията им. Избрал да следва Бог и се стремял да Го обикне. Затова Бог го усъвършенствал. Не бих могла да се сравнявам с Петър, но знаех, че трябва да се стремя да опозная Бог и да Го обичам, както Петър. Това би придало най-голям смисъл на живота ми. От този момент спрях да се съобразявам със семейството си и твърдо реших оттук нататък да удовлетворявам Бог!

Ден преди края на ваканцията много сериозно казах на мама, че няма да продължа образованието си. Тя ме нахока и ми каза: „Зная, че искаш да се откажеш от учението заради Бог, но това е изключено, така че просто забрави!“. Възразих ѝ: „Бог е създал всички нас. Трябва да Го почитаме. Така е редно. И Библията също ни учи: „Не обичайте света, нито каквото е на света. Ако някой обича света, в него няма любов към Отца“ (1 Йоаново 2:15). Вярващите в Бог не бива да поемат по светския път в преследване на амбиции. Това не е Божията воля. Аз искам да следвам Бог и да изпълня дълга си“. Мама ми отговори: „Другите семейства са по-богати от нас. Те могат да си позволят да прекарат цял живот в служба на Бог. Но татко ти си отиде млад, а роднините ни смятат за втора ръка хора. За какво се жертвах през изминалите години? Направих го, за да вземеш висше, да преуспееш, да имаш добър живот! Толкова ми беше трудно. Сега си на път да постигнеш всичко, а искаш да се откажеш. Как може така да ме нараняваш?“. Думите ѝ ме разколебаха. Помислих си: „Права е. Ако завърша, ще си намеря добра работа, ще имаме пари и вече никой няма да гледа на мама с пренебрежение“. Но после ми хрумна друго: „Добре, ще съм материално осигурена и хората ще ме уважават, но когато Божието дело приключи този сатанински свят ще рухне и ще остане само Христовото царство. Всички светски радости и суети ще се изпарят без следа“. Затова казах на мама: „Гости сме тук на земята. Колкото и добре да живеем, щом Бог завърши спасителното Си дело, ще ни сполетят големите бедствия и животът ни ще бъде унищожен. Парите няма да ни спасят. Господ Исус е казал: „Понеже каква полза ще има човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби, или какво ще даде човек в замяна на живота си?“ (Матей 16:26)“. Майка ми ме прекъсна: „Не съм против вярата ти в Бог. Но ти я вземаш твърде на сериозно. Вярвай в Бог, но не се отричай от света. Иначе как ще имаш щастлив живот? Как щях да ви отгледам двете, ако не печелех пари?“. Когато каза това осъзнах, че нейната вяра беше само на думи. Искаше да има и двете — хем Божията благословия, хем светските удобства. Продължих да ѝ говоря: „Колкото и усърдно да работят хората, ако Бог не ги благослови, няма да спечелят нито лев. Бог определя с какво богатство ще разполагаме. Пък и не притежаваме ли истината, всичко друго губи смисъл“. Но тя не ме слушаше и твърдо се съпротивляваше на желанията ми. Обади се на леля ми и братовчед ми и ги помоли да дойдат да ме вразумят. Като видях, че майка ми е непреклонна, много се разстроих. Помислих си: „Защо не ме разбира?“. Нямах представа какво предстои и затова безмълвно отправих молитва към Бог. Помолих Го каквото и да се случи, да ми даде сили да устоя.

Мама извика у дома всички роднини, за които се сети. Чичо ми пристигна и още от вратата гръмко ме подхвана: „Какви са тези приказки за Бог? Прекалено млада си, за да си толкова суеверна!“. Леля ми се включи: „Майка ти ти желае най-доброто“. Всички се надприказваха. Знаех, че са атеисти и не само няма да ме разберат, а ако им възразя, ще богохулстват още повече. Затова замълчах. Чичо ми внезапно се обърна към майка ми: „Тя вярва в Бог, защото я е страх да не умре в бедствията. Тогава по-добре да не ги дочака. Звънни на ченгетата и ги остави хубаво да я наложат с електрошоковите си палки, пък да видим тогава дали ще продължи да вярва!“. Не можех да повярвам, че родният ми чичо казва това. Помислих си: „Това чичо ми ли е, или самият дявол?“. За моя изненада, мама взе да им приглася: „Да, трябва ѝ здрава ръка, толкова е опърничава!“. Бях съкрушена, че застана на тяхна страна, че ме насилваше да се откажа от вярата си. Тогава и братовчед ми се обади: „Ако спреш да вярваш и се съсредоточиш върху учението си, всички ще ти помогнем. Ще се грижим за майка ти, ще помогнем на сестра ти да си намери добра работа. Но ако се заинатиш с тази твоя вяра, ще прекъснем всякакви връзки с цялото ви семейство и каквото и да се случи в бъдеще, не чакайте помощ от нас. Все едно не сме роднини. Добре си помисли!“. Той искаше да ме подмами, да ме отдалечи от Христос. Докато учех в гимназията, нито един от тях не ни подаде ръка! А сега исках да поема по правилния път и да следвам Бог и те всички се завтекоха да ми попречат и обещаваха „хубави“ неща, за да ме подлъжат. Това беше сатанински план и аз нямаше да се поддам. Но после си помислих: „Мама много ще се разстрои, ако не се върна в университета. Толкова е изстрадала. Как ще се чувствам, ако й причиня още болка?“. После безмълвно се помолих на Бог. „Мили Боже, не искам да Те изоставя. Зная, че правилният път е да следвам Теб и истината, но като мисля за мама се разколебавам. Не знам какво да правя. Моля Те, помогни ми“. След това си припомних следните думи на Всемогъщия Бог: „Бог е повелил колко страдания трябва да понесе човек и какво разстояние трябва да измине по пътя си, и в действителност никой не може да помогне на никого другиго“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Пътят… (6)“). Внезапно разбрах. „Да“, помислих си. „Бог решава колко страдание да въздаде на всеки един от нас. Не можем да контролираме това и няма да предотвратя страданието на мама като започна да печеля много пари и да ѝ ги давам. Коренът на болката ни е в сатанинската поквара, в сатанинската отрова и в необузданите желания в сърцата ни. Ако хората не почитат Бог и не приемат правосъдието Му, за да се пречистят, болката ще остане техен постоянен спътник. Но ако вярват в Бог и търсят истината, дори и животът им да е труден, той ще бъде щастлив благодарение на Божието слово и благословия“. Преди мислех, че ако се изуча добре, започна да печеля много пари, а с тях и уважението на околните, ще облекча страданието на мама. Но това беше абсурдно. Почти попаднах в капана на Сатана. Тези мисли укрепиха решимостта ми. Както и да богохулстваха и да злословеха срещу Бог, сърцето ми бе смирено обърнато към Него и непрекъснато Го зовеше. Като видя, че мълча, майка ми направо побесня. Блъсна ме толкова силно, че паднах на леглото. Не можех да повярвам, че ми е посегнала. Много се разстроих и се разплаках. Но и тогава продължих безмълвно да се моля на Бог. Молех Го да ми вдъхне сила, за да свидетелствам за Него и да не се поддам на натиска. Помислих си какво беше казал Господ: „Който не вземе кръста си и не върви след Мене, не е достоен за Мене“ (Матей 10:38). А Всемогъщият Бог казва: „Младите трябва да имат постоянството да продължат по пътя на истината, който сега са избрали — да осъществят желанието си да отдадат целия си живот за Мен. Те не бива да са лишени от истина, нито да таят лицемерие и неправедност — трябва да остават непоколебимо на правилната позиция. Те не трябва просто да се носят по течението, а да имат духа да се осмелят да правят жертви и да се борят за справедливост и истина. Младите хора трябва да имат смелостта да не се поддават на потисничеството на силите на мрака и да променят значението на своето съществуване“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Слова за млади и стари“). Божиите думи ми вдъхнаха сила и вяра, а също и увереност да продължа по избрания път.

Мама не отиде на работа на пазара, а си остана у дома, следеше мен и сестра ми като ястреб. Претърси ми вещите, намери книгата с Божието слово и касетите с химни и ядосано отсече: „Отсега нататък забранявам и на двете ви да посещавате събранията. Където и да ходите, ще бъда плътно с вас. Ще открия къде се събирате“. Все едно бях под домашен арест. Не бях свободна в родния си дом. Не можех да чета Божието слово, не смеех да говоря със сестра ми за вярата ни, а да не говорим за участие в църковния живот. Бях много стресирана. Продължих да се моля на Бог да ни покаже изход. Няколко дни по-късно мама отиде в банята, сестра ми дебнеше да не излезе, а аз грабнах книгата си с Божието слово и касетите с химни и се втурнах към къщата на сестра Танг, която беше нашият църковен водач. Разказах ѝ за случилото се и споделих какво мисля. Казах й: „От словото на Всемогъщия Бог съм научила, че като следваме Бог, вървим по пътя на светлината към спасението. Искам да изпълня дълга си в църквата, а майка ми ме спира. Забрани на двете със сестра ми да присъстваме на събранията. Защо ни сполетя всичко това?“. Тогава сестра Танг търпеливо сподели с мен следното: „Зад натиска от близките ни всъщност се крие Сатана с козните и машинациите си. Искаме да отдадем всичко от себе си на Бог, но Сатана ни пречи чрез семействата ни и ни атакува чрез слабостите ни. Прави това, за да предадем Бог и да не бъдем спасени. С Божията помощ успяваме да прозрем кроежите му“. После ми прочете откъс от Божието слово: „Всяка стъпка от работата, която Бог върши в хората, външно изглежда като взаимодействие между хората, сякаш е породено от човешка организация или от човешки смущения. Но зад кулисите всяка стъпка от работата и всичко, което се случва, е облог, направен от Сатана пред Бог, и изисква хората да останат непоколебими в свидетелството си за Бог. Да вземем, например, когато Йов беше подложен на изпитание: зад кулисите Сатана направи облог с Бог и това, което се случи с Йов, беше дело на хората и тяхното смущение. Зад всяка стъпка от работата, която Бог върши във вас, стои облогът на Сатана с Бог — зад всичко това се крие битка. (…) Когато Бог и Сатана се сражават в духовната сфера, как трябва да удовлетвориш Бог и как да останеш непоколебим в свидетелството си за Него? Трябва да знаеш, че всяко нещо, което ти се случва, е голямо изпитание и е момент, в който Бог има нужда да свидетелстваш“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само ако обичаш Бог, вярваш предано в Бог“). Тези думи ми показаха, че ако искам да следвам Христос в нашия мрачен и зъл свят, пътят ми ще е трънлив. Ще е изпълнен с духовни битки и трудни решения. В момента Всемогъщият Бог осъществява правосъдието, последният и най-важен етап от пречистването и спасението на човеците. Бог се надява всеки да добие Неговата истина и живот, да бъде спасен и да оцелее, но Той не принуждава хората, а ни оставя да направим своя избор. Майка ми искаше да завърша университета и да съм успешна. Но тя не разбираше истината. Беше подлъгана от сатанинските отрови и не проумяваше колко безсъдържателни са тези стремежи. Не можех да си позволя да я послушам и да тръгна по грешния път. Сестра Танг продължи: „Виждаш колко безсмислено е да се стремиш към знание. Решена си да се отдадеш на Бог и си избрала пътя към истината. За Него това е приемливо. Но само от теб зависи какъв личен път ще избереш. Моли се повече, търси по-усърдно“. Помислих си: „Да, решението ми е да следвам Христос, но мама ме следи зорко като ястреб и каза, че ще открие къде се събираме. Ако не се върна в университета, със сигурност ще създаде проблеми на братята и сестрите“. Затова ѝ казах, че се връщам в университета.

Отидох и подадох молба временно да преустановя образованието си. Приеха я. Но мама не го одобри. Плака, пак каза колко е страдала, колко трудно ни е отгледала двете със сестра ми. Като я гледах в това състояние много се разстроих. Мислех си: „Мама наистина се измъчи да ни отгледа, а аз не съм ѝ се отплатила. Ако не изпълня желанията ѝ, няма ли да съм неблагодарница?“. Бързо се помолих на Бог: „Мили Боже, какво да правя? Моля Те за помощ“. В същия миг в ума ми изплуваха следните Божии думи: „Когато настъпи пролетната топлина и разцъфнат цветята, когато всичко под небето се покрие със зеленина и всички неща на земята си дойдат на мястото, тогава всички хора и неща постепенно ще навлязат в Божието порицание и по това време цялото Божие дело на земята ще приключи. Бог вече няма да работи и да живее на земята, защото великото Му дело ще е завършено. Нима хората не са способни да оставят плътта си настрана за този кратък период от време? Какви неща могат да застанат на пътя на любовта между човека и Бог? Кой е способен да разкъса любовта между човека и Бог? Дали това са родителите, съпрузите, сестрите, съпругите, или болезненото облагородяване? Могат ли чувствата на съвестта да заличат Божия образ в човека? Дали задлъжнялостта и действията на хората един към друг са тяхно собствено дело? Могат ли да бъдат поправени от човека? Кой е в състояние сам да се защити? Способни ли са хората да се грижат за себе си? Кои са силните в живота? Кой е способен да Ме напусне и да живее сам?“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тълкуване на тайните на „Думите на Бог към цялата вселена“, „Глава 24 и 25“). Божиите думи ми показаха, че Бог властва и предопределя живота на всеки един от нас. Привидно бях отгледана от майка ми, но всъщност Бог е изворът на живота ни. Бог ни обгрижва, Той ни отглежда. Родителите се грижат за децата си, но това е техен дълг и никой не дължи нищо никому. Бог беше ми дал всичко, от което се нуждаех и бе уредил различни хора и случки да ме отведат пред Него, за да приема спасението Му. Божията любов е безгранична! Бях се наслаждавала на толкова много Божия благодат, а изобщо не бях се отплатила. Поради случилото се не бях спазила обета, който дадох пред Бог. Бях длъжница на Бог, на Създателя. Като мислех как сегашното Божие дело на земята ще трае кратко, както делото на Господ Исус, трябваше да оценя редкия шанс да се отплатя за Божията любов като изпълня дълга си на Негово създание. И тъкмо когато реших да следвам Христос, нещата неочаквано се промениха. Мама чула, че ако често отсъствам от лекции, ще ме изключат и се страхуваше, че тогава ще изгубя студентските си права. Затова се съгласи да се върна вкъщи. Като се прибрах ме, предупреди: „Вече не бива да вярваш в Бог. Намери си работа, поработи една година и после ще подновиш следването си“. Съгласих се с нея, но тайно си мислех: „Бог ме е предопределил да следвам Христос, това е моят избор. Няма лесно да се откажа“.

Затова си намерих работа и ходех на църковните събирания, а пред свободното си време проповядвах евангелието заедно с другите. Докато практикувах Божието слово, постепенно разбрах някои истини и разбрах, че само търсенето на истината придава смисъл на живота. Увереността ми да следвам Бог укрепна. Благодарим ти, Боже! Годината измина неусетно, трябваше да възобновя следването си и се наложи да направя своя избор. Избрах Бог. Отправих към него безмълвна молитва: „Мили Боже, дари ме с вяра, за да устоя на изпитанието“. Същият ден след събранието се върнах у дома и заварих мама да си стяга багажа. Оказа се, че една съседка я запознала с някакъв мъж и сега щели да се женят. Изненадах се. Заболя ме. Помислих си: „Мама ни напуска? Кой ще се грижи за нас сега?“. Попитах я дали ни изоставя. Тя ми отвърна: „Не аз изоставям теб. Ти си твърдо решена да вярваш в Бог и вече не мога да разчитам на теб. Давам ти последен шанс. Това е телефонът на годеника ми. Ако решиш да се върнеш в университета, звънни на този номер като си тръгнеш за вкъщи и ние ще дойдем да те вземем. Обаче, ако двете със сестра ти настоявате да запазите вярата си, повече няма да стоя тук, за да ви помагам“. Нейните думи ме разстроиха. Бях твърдо решена да следвам пътя на вярата, но тогава мама щеше да ни отхвърли. Бях съвсем млада, имах и сестричка. Къде щяхме да се приютим? Преди да успея да обмисля нещата, мама ни заведе до спирката на училищния автобус. По пътя мислех за случващото се. Само за ден аз и сестра ми се превърнахме в бездомни несретници. Това беше тежък удар. Сестра ми безпомощно каза: „Мама вече не ни иска. Какво ще правим, ако ти не се върнеш в училище?“. Думите ѝ пронизаха сърцето ми. Помислих си: „Да, мама винаги беше до нас и ни подкрепяше. Сега нямаме приятели, нямаме семейство, а майка ни се жени за някакъв. Как ще оцелеем, ако запазя вярата си в Бог? Къде да отидем? Какво да правя?“. Изпитвах болка и безпомощност и затова се помолих на Бог: „Мили Боже, не мога да понеса повече страдания. Искам да изпълня волята Ти, но вярата и силата ми се изчерпаха. Знам, че направи много за мен, но съм твърде слаба. Не заслужавам спасение“.

И в този момент в ума ми изплува един откъс от Божието слово: „Когато настъпи денят, в който това дело ще се разпространи и ти видиш цялата му същност, ще съжаляваш и тогава ще бъдеш смаян. Има благословии, но ти не умееш да им се насладиш, и има истина, но ти не се стремиш към нея. Не си ли навличаш презрение? (…) Никой не е по-глупав от онези, които са видели спасението, но не се стремят да го получат; това са хора, които преяждат с плът и се наслаждават на Сатана“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Изживяванията на Петър: знанията му за порицанието и съда“). Помислих си: „Да. Божието дело скоро ще приключи и аз видях истинския път. Ако избера да задоволя плътта си, защото не понасям тя да страда, когато Бог завърши делото Си, ще съм изпуснала шанса да добия истината и ще ми остане само разкаяние“. В ума си прехвърлих миналата година, която посветих на работа за църквата. Макар че братята и сестрите идваха от най-различни краища, всички те се държаха с взаимна искреност и обич. Когато изтъкваха нечий покварен нрав, правеха го с нежност и общуваха за истината, за да се подкрепят един друг, като семейство. Напоена и подкрепена с Божието слово, аз разбрах някои истини и постепенно взех да разбирам много неща за света. Убедих се, че хората могат да бъдат пречистени само чрез словото на Всемогъщия Бог и че като следва Христос, човек поема по пътеката от светлина към спасението. Налагаше се да реша. Бог бе източникът на живота ми и ми беше дал всичко. Желанието ми да изпълня дълга си на сътворено същество беше съвсем естествено! Мама не одобряваше вярата ми, искаше да вървя по пътя на знанието и да постигна успех. Мислех си, ако я послушам и поема по грешния път, Сатана ще ме покварява все повече и повече и накрая ще бъда наказана и унищожена. Знанието не можеше да ме освободи от покварения ми нрав, нито да ме пречисти. Само Бог може да ни спаси. Семейството ми не ме искаше, но имах Бог. Като премислях случилото се досега, толкова пъти ме беше обземала слабост, но Божието слово ме подкрепяше, помагаше ми, от него черпех сила. В момента на най-силно колебание, когато исках да напусна Бог, Неговите думи докоснаха сърцето ми. Божията любов е най-истинското нещо на света! При тази мисъл осъзнах, че дължа на Бог толкова много и увереността ми се завърна. Изтрих си сълзите и казах на сестричката ми: „Можем да се уповаваме единствено на Бог и Той ще ни напътства. Хайде да се върнем в църквата“. На следващия ден взехме автобуса към къщи и започнахме да изпълняваме дълга си в църквата. Слава на Бога! Божието слово ми помогна да преодолея слабостите на плътта и да избера най-сияйния път. В съзнанието ми изплува един химн с Божието слово. „Човек, който се стреми да има любов към Бог, да навлезе в царството, за да стане част от Божия народ, — това е вашето истинско бъдеще и живот, който има изключително голяма стойност и значение; никой не е по-благословен от вас. Защото вие днес живеете за Бог и живеете, за да вършите Божията воля. Ето защо казвам, че животът ви има изключително значение. Само тази група хора, които са избрани от Бог, са способни да водят живот, който има изключително значение: никой друг на земята не може да изживее живот с такава стойност и смисъл“ („Следвайте агнеца и пейте нови песни“, „Животът в изпълнение на Божията воля е най-смислен“).