Божиите слова дадоха посока в живота ми

30 април 2024

От малка все съм получавала добри оценки и участвах в литературни и художествени конкурси. Може да се каже, че винаги съм напредвала гладко в образованието си. Всички от семейството ми се надяваха, че ще завърша с отличие и ще бъда тяхната гордост. Често казваха: „Тези, които имат познания, са уважавани и високо ценени. Само те могат да постигнат успех в обществото. Тези, които нямат познания и не учат, са подценени и никога няма да вървят с гордо вдигната глава“. Бях напълно съгласна с мненията на родителите ми и така максимата „Бъди по-високо от останалите и накарай предците си да се гордеят с теб“ се превърна в моя цел. За да я постигна, учех от сутрин до вечер и не спирах, колкото и да бях уморена. В свободното си време четях в интернет, за да науча още повече. Никога не пропусках часове, не закъснявах и внимателно слушах уроците на учителите си. След училище другите излизаха да играят, а аз оставах вкъщи да си пиша домашните. Винаги предавах тестовете си с последните, за да съм сигурна, че съм проверила всички отговори внимателно. Заради ученето не се хранех редовно, не спортувах и често не си доспивах. С неуморни усилия в крайна сметка се класирах в мечтания университет — Чъан Май. Когато родителите, приятелите и учителите ми чуха новината, ме зяпнаха с възхищение и завист. Бях неописуемо щастлива. Мислех, че за мен започва един прекрасен и забележителен живот, че щом завърша, компаниите ще се редят на опашка да ме вземат на работа и че със сигурност ще си изградя име и ще се отлича от останалите. Майка ми се разболя от рак и беше диагностицирана в късен стадий. Лекарите казаха, че ѝ остава съвсем малко живот. Беше като гръм от ясно небе и бях покрусена. Сякаш всичките ми планове станаха на пух и прах. Бях положила толкова усилия в училище, за да се отлича в бъдеще, да имам средства да издържам мама и да я накарам да се гордее с мен. Тя обаче се разболя от рак още преди да завърша. Бях много депресирана. Исках да си отида вкъщи и да се грижа за нея, но си помислих колко много работа бях вложила в изпитите за университета. Трябваше да има нещо насреща в замяна на всичките ми усилия през годините. Ако изоставех следването, за да се грижа за мама, нямаше ли всичките ми усилия да отидат на вятъра? Разкъсваха ме вътрешни противоречия и не знаех как да постъпя. Един ден мама ми се обади и каза: „Не мисля, че ще дочакам да се дипломираш, но в името на бъдещето си ти трябва да завършиш и да живееш добър живот. Тогава ще мога да си отида без съжаление“. След като мама ме убеди, не се върнах вкъщи да я гледам и продължих следването си. Малко след това тя почина. Спомените за нея ме бяха погълнали и мислех само за задачата, която ми беше поставила. Реших да уча усилено и да си създам име, за да оправдая надеждите на мама.

Отначало изглеждаше добре, но в крайна сметка разбрах, че студентският живот е доста скучен и досаден. Изобщо не си го бях представяла така. Противно на очакванията ми той беше изпълнен с конкуренция. Студентите сформираха групички според семейния си произход и имаше много провокации и присмех. Дори някои преподаватели се присъединяваха към студентите с добър успех или произход в това да се подиграват на тези с лош успех или от бедни семейства. Поради това студентите, които и без това се чувстваха по-низши, затъваха още повече и някои от тях дори се преместваха или напускаха. Дълбоко презирах атмосферата в университета, но за да се отлича, учех упорито и неуморно, за да получа добри оценки. С усилен труд постигнах добри оценки и резултати както в училище, така и в кариерата си. Студентите от долните курсове ми се възхищаваха и ме приемаха като пример за подражание, за да напредват в ученето. Получих славата и печалбата, които бях желала, но осъзнах, че колкото и заета и достойна да изглеждам отстрани, това не можеше да запълни празнотата в сърцето ми. Така постепенно се отегчих и този начин на живот ми дойде до гуша. Не разбирах защо хората искат да живеят така. Мислех, че като уча, ще се отлича, ще бъда щастлива и ще водя такъв живот, какъвто искам. Защо тогава, колкото повече се стремях към този живот, толкова по-празна и страдаща се чувствах? Понякога се чудех дали целта на живота е само да работиш заради усещането за успех, и накрая да умреш. Предвид че не можем да отнесем нищо в гроба си и от усилията ни няма никаква полза, какъв е смисълът от всичко това? Нима няма по-смислен начин на живот?

Един ден видях публикация във Фейсбук за истинския смисъл на живота. След като я харесах и написах коментар, получих покана за приятелство от един човек, който започна да си говори с мен за религиозната вяра, и аз предположих, че е християнин. Той ми проповядваше евангелието на спасителното дело на Всемогъщия Бог от последните дни. Прочетох много от словата на Всемогъщия Бог и познах много истини, които не бях чувала преди, сред които източникът на човешкия живот, коренът на човешкото страдание, методите, чрез които Сатана покварява човечеството и т.н. Божиите слова утолиха жаждата ми за житейските истини. Никога не бях чувала никоя от тези истини в училище. След това попаднах на следния откъс във Фейсбук. „Откакто човечеството измисли социалните науки, човешкото сърце е заето с наука и знание. След това науката и знанието се превърнаха в инструменти за управление на човечеството и вече няма достатъчно място за почитане на Бог, и вече няма благоприятни условия за преклонение пред Бог. В човешкото сърце остава все по-малко място за Бог. Без Бог в сърцето му, вътрешният свят на човека е мрачен, безнадежден и пуст. Впоследствие, за да запълнят сърцата и умовете на хората, се появиха много социолози, историци и политици, които предлагаха социологически теории, теорията за човешката еволюция и други теории, които противоречат на истината, че Бог е създал човека. По този начин онези, които вярват, че Бог е създал всичко, станаха все по-малко, а онези, които вярват в теорията на еволюцията, станаха все по-многобройни. Все повече хора се отнасят към сведенията за Божието дело и Неговите думи през епохата на Стария завет като към митове и легенди. В сърцата си хората стават безразлични към достойнството и величието на Бог, към принципа, че Бог съществува и владее над всичко. Оцеляването на човечеството и съдбата на държавите и нациите вече не са важни за тях, а човекът живее в празен свят и е зает единствено с ядене, пиене и преследване на удоволствия…(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Приложение 2: Бог контролира съдбата на цялото човечество“). След като прочетох този откъс от Божиите слова, осъзнах, че понеже сърцата на хората са погълнати от наука и знание и в тях няма място за Бог, те стават все по-празни. И така, те се стремят да узнаят каква е целта на живота, каква стойност има в него и какъв е неговият смисъл, но колкото повече човек се опитва да използва науката и знанието, за да си отговори на тези въпроси, толкова по не получава истински отговори. Това знание дава на хората само временна утеха, защото науката и знанието не са истината и не могат да осигурят истински живот на човека. Преди все вярвах, че колкото повече знание има човек, толкова повече разбира живота и толкова повече прозрения има за нещата, и понеже тези, които се стремят към знание, са високо ценени, те живеят стойностен живот и са по-щастливи. След като обаче придобих толкова много академични познания, аз пак не знаех каква е целта на живота, откъде е дошъл човекът и какво е назначението му и не бях добила щастието, към което се стремях. Дори когато изкарах изпитите си с отличие, класирах се на първо място в класа и всички ми се възхищаваха, пак се чувствах празна и изпълнена с болка, а проблемите, с които се сблъсквах, не се решаваха. Видях как другите студенти се опитваха да запълнят тази празнота, като пазаруваха, пееха караоке и ходеха по барове и по концерти на известни изпълнители. Първоначално и аз се забавлявах, като следвах тези тенденции заедно с тях, но след това се чувствах още по-празна. Едва след като прочетох Божиите слова, осъзнах, че причината за духовната празнота на човека е стремежът му към наука и знание. Науката и знанието карат хората да отричат това, че Бог е създал човека. Хората не само не знаят и не признават, че са произлезли от Бог, но и заключават, че Божиите слова и дело са просто митове и легенди. Така Бог губи мястото Си в сърцата на хората и те все повече се отдалечават от Него. Как да не се чувстват празни, като не познават Бог и не носят Него и словата Му в сърцата си? Животът ми идва от Бог. Всичко, което се е случило в живота ми, е резултат от Божията подредба. Като сътворено същество аз трябва да следвам и почитам Бог, за да имам по-добра съдба. След това приех Божието дело от последните дни и най-накрая се почувствах като у дома си.

После, след като известно време посещавах събрания, се чувствах все по-удовлетворена духовно, забавлявах се много повече и усещах мир и радост. Веднъж след събрание исках да прочета още от словата на Всемогъщия Бог, затова посетих сайта ЦЪРКВАТА НА ВСЕМОГЪЩИЯ БОГ, за да потърся книги с Божиите слова. Там намерих откъс, в който се описва как Сатана покварява човечеството. „Улови ли се в мрежата на славата и облагите, човек спира да търси светлина и праведност и губи стремеж към доброто и красивото. Това е, защото славата и облагата са твърде изкусителни за хората; те непрестанно ги преследват цял живот, та и отвъд него, във вечността. Не е ли вярно това? Някой ще възрази, че знанието се свежда само до четене на книги и усвояване на нова, досега неизвестна на човека информация, за да не изостава той от живота и да бъде в крак с времето. Че усвоява знания просто за да си осигури прехрана и някакво бъдеще и да задоволи елементарните си потребности. Но нима някой би се подложил на десетилетие усърдно учене с едничката цел да не остане гладен? Не, няма такива хора. Тогава защо изтърпява тези многогодишни лишения? Прави го за слава и облаги. Славата и облагата са далечният мираж, който подмамва хората и те поемат към него по единствения път, за който вярват, че ще ги отведе там — пътят на усърдието, трудностите и лишенията. Подобни хора изтърпяват тези трудности, за да си осигурят добро бъдеще, изпълнено с удоволствия и по-хубав живот(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият VI“). „Сатана използва славата и облагите, за да овладее умовете на хората до степен главите им да са пълни само със слава и облаги. Боричкат се за слава и облаги, търпят лишения за слава и облаги, подлагат се на унижения за слава и облаги, жертват всичко свое за слава и облаги и са готови на всякакви преценки и решения, за да се доберат до слава и облаги. Така Сатана стяга човеците в невидими окови и ги лишава от силата и куража да се освободят от тях. Те ги понасят, без да осъзнават, и с мъка се препъват по стръмнината през цялото си съществуване. Заради славата и облагата човечеството отхвърля Бог, предава Го и все повече затъва в порок. Ето така се унищожават поколение след поколение, а славата и облагите са за Сатана. Сега, като се вглеждаме в неговите действия, не са ли отвратителни пъклените му подбуди? Може би все още не успявате да прозрете низостта на Сатана, защото ви е трудно да си представите живот без слава и облаги. Мислите си, че ако загърбят облагите и славата, хората ще изгубят от поглед пътя пред себе си и целеустремеността си и че бъдещето им ще бъде тъмно, неясно и безрадостно(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият VI“). Като прочетох тези Божии слова, разбрах, че хората са в плен на стремежа си към слава и придобивки. Те вярват, че стремежът към слава и придобивки е мотивацията и целта на човешкия живот. Не знаят, че това е грешен път, и нямат нито смелостта, нито способността да се освободят от него. Помислих си как целта на собствения ми живот беше да се отлича и да бъда гордост за предците си и как мислех, че тези, които са постигнали тези цели, са печелившите в живота. Тези идеи ми бяха втълпявани още от училище. За да постигна целите си, бях потънала в учене с години, придобивах знания и се стремях към високи постижения, за да мога накрая да си намеря добра работа, да имам хубав живот и да се радвам на по-висок жизнен стандарт. Бях особено повлияна от един от любимите девизи на мама: „За да стигнеш до върха, трябва да преминеш през големи страдания“. Вярвах, че за да се отлича и да стигна до върха, трябва да се боря и да понасям трудности, и че всичките трудности си заслужават. В стремежа си към слава и печалба не обръщах никакво внимание на външния свят и бях напълно погълната от ученето. Дори когато майка ми разви смъртоносна болест, не напуснах университета, за да се грижа за нея, защото се тревожех, че това ще се отрази на следването ми и ще обезсмисли всичките ми усилия. Бях прекарала над десет години в стремеж към слава и придобивки, а дори и за миг не се бях замисляла дали това наистина си заслужава. Въпреки че спечелих уважението и възхищението на връстниците си, не се чувствах истински щастлива, напротив — ставах все по-себична и арогантна и гледах другите с презрение. Гледах с особено пренебрежение на средностатистическите хора, чиято единствена грижа е да свържат двата края. Не изразявах тези чувства външно, но вътре в себе си ги презирах. Осъзнах, че вървя по грешния път, и бях изгубила много време. В крайна сметка не бях постигнала щастливия и стойностен живот, който си бях представяла. Чрез Божието разкритие разбрах, че Сатана използва славата и придобивките, за да изкушава и покварява хората. Стремежът към слава и придобивки ми беше донесъл живот, изпълнен със страдание, и ме беше оставил с празни ръце. Нима не се бях хванала в коварния капан на Сатана? Знаех, че вървя по грешния път и не бива да се стремя към слава, придобивки и статус, а трябва да следвам Бог и да вървя по пътя на стремежа към истината. Но мислех и за това, че бях положила огромни усилия през всичките тези години, че бях само на една крачка от завършването и дипломата, които щяха да ми донесат уважение в обществото. После, като започна работа, щях да мога да кажа, че съм завършила този и този университет, и да вървя с вдигната глава. Нямах увереността да изоставя следването си и исках да продължа с магистратура и докторат.

Веднъж, докато изпълнявах дълга си, една сестра ме попита какви са плановете ми за бъдещето. Казах: „Искам да придобия магистърска и докторска степен, но още се колебая. Ако продължа академичната си кариера, ще трябва да ѝ посветя още повече време и ще имам по-малко време да изпълнявам дълга си. Търся да разбера дали това да продължа да уча е правилното нещо“. Сестрата ми прочете два откъса от Божиите слова: „Петър е роден в обикновено еврейско семейство на земеделци. Родителите му са издържали цялото семейство чрез земеделие и той е бил най-голямото дете, като е имал четирима братя и сестри. Това, разбира се, не е основната част от нашата история; Петър е нашият главен герой. Когато е на пет, родителите му започват да го учат да чете. По това време еврейският народ е доста образован и със значителен напредък в области като селско стопанство, промишленост и търговия. В резултат на социалната си среда и двамата родители на Петър получават висше образование. Въпреки че са от провинцията, те имат добро образование, сравнимо с образованието, което получават студентите днес. Очевидно Петър е бил благословен да се роди в толкова благоприятни социални условия. Умен и бързо усвояващ, той лесно възприема нови идеи. Когато започва да се обучава, той много лесно усвоява уроците. Родителите му се гордеят, че имат такъв интелигентен син, и полагат всички усилия, за да може да посещава училище, с надеждата, че ще може да се отличи и да получи някакъв официален пост в обществото. Без да го осъзнава, Петър започва да се интересува от Бог, в резултат на което, на четиринадесетгодишна възраст, докато учи в гимназията, учебната програма по древногръцка култура, която изучава, му омръзва, по-специално по отношение на измислените хора и събития от древногръцката история. Оттогава Петър — който току-що е навлязъл в пролетта на своята младост — започва да търси повече знания за човешкия живот и света. Той не се чувства длъжен да се отплати за усилията, които родителите му са положили, защото ясно вижда, че всички хора живеят в състояние на самозаблуда, че водят безсмислено съществуване, като съсипват собствения си живот в борбата си за богатство и признание. Неговото прозрение е свързано до голяма степен със социалната среда, в която живее. Колкото повече знания имат хората, толкова по-сложни са отношенията между тях и вътрешните им светове, и следователно толкова по-празно е съществуването им. При тези обстоятелства Петър прекарва свободното си време като посещава най-различни хора, повечето от които са религиозни личности. В сърцето си изглежда е имал смътното усещане, че религията би могла да даде обяснение на всичко необяснимо в човешкия свят, и затова често посещава близката синагога, за да присъства на службите. Родителите му не знаят за това и не след дълго Петър, който бил винаги с добър характер и добре образован, започва да мрази училището. Под надзора на родителите си той едва завършва гимназия. След като изплува на брега на океана на познанието, той си поема дълбоко въздух; оттогава нататък никой вече няма да го възпитава или ограничава(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тълкуване на тайните на „Думите на Бог към цялата вселена“, „За живота на Петър“). „През целия си живот Петър се занимава с риболов, за да изкарва прехраната си, но освен това живее, за да проповядва. В по-късните си години той написва първото и второто послание на Петър, както и няколко писма до църквата във Филаделфия от онова време. Хората от този период са дълбоко трогнати от него. Вместо да ги поучава, като използва собствения си авторитет, той им осигурява съответния запас от живот. Той никога не забравя онова, което Исус го е учил преди да си отиде, и се вдъхновява от тях през целия си живот. Като следва Исус, той решава да се отплати за любовта на Господ със смъртта си и да следва Неговия пример във всичко. Исус се съгласява с това, така че когато Петър е на 53 години (повече от 20 години след заминаването на Исус), Исус му се явява, за да му помогне да изпълни стремежа си. През следващите седем години Петър прекарва живота си в опознаване на себе си. Един ден, в края на тези седем години, той е разпънат с главата надолу, което слага край на неговия необикновен живот(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тълкуване на тайните на „Думите на Бог към цялата вселена“, „За живота на Петър“). След като чух двата откъса, видях, че положението ми беше много подобно на това на Петър, когато празното училищно знание му дотегнало. Знаел, че няма живот в знанието и че училището и обществото са пълни с конфликти, затова се отказал от обучението и започнал да живее в стремеж към истината и живота. Видях, че Петър е имал решителността да се откъсне от обучението си и от обществото, не се е интересувал от това какво ще си помислят другите, не се е вкопчвал в нещата, които обича, а просто е имал твърда решимост и лична вяра и не се е повлиял от актуалните тенденции. Бил е достатъчно смел да се откаже от предишния си живот, присъщ на много други, за да търси положителните неща. Невероятно е, че Петър е успял да вземе такова решение в онази епоха — това е изисквало огромно количество вяра. Божиите слова ми въздействаха много силно. Отвън може да е изглеждало, че Петър не е придобил репутация или печалба, но е спечелил Божията похвала. Осъзнах, че да се стремиш към истината и да изпълняваш дълга си на сътворено същество като Петър, да практикуваш според Божиите слова, да изживяваш истината реалност, да познаваш Бог и да Му се подчиняваш са компонентите на истински стойностния и смислен живот. Помислих си за прилежните усилия в учението ми. След като завърших гимназия, отидох в университета, а сега мислех да запиша магистратура. Не си ли поставях още по-високи цели, само за да се отлича и да се изтъкна? Това смислен стремеж ли беше? Сетих се как мама беше учила усилено от малка, за да се отличи и да стигне до върха, беше се трудила усърдно в призванието си и в крайна сметка стигна до върха на тридесет години, издигна се над преминатите трудности, наслаждаваше се на по-добри материални условия и придоби слава, придобивки и уважението на другите. Отвън изглеждаше достойна за уважение, но в крайна сметка се разболя от рак и почина. Славата и придобивките не я избавиха от болестта. Осъзнах, че стремежът към слава и придобивки нямат стойност и смисъл. После прочетох още два откъса от словата на Всемогъщия Бог, които ми дадоха възможност още по-ясно да осъзная кой път да избера. Всемогъщият Бог казва: „Ти си сътворено същество и разбира се, трябва да се прекланяш пред Бог и да се стремиш към живот, изпълнен със смисъл. Ако не се прекланяш пред Бог, а живееш в мръсната си плът, тогава не си ли просто един звяр в човешко облекло? Тъй като ти си човешко същество, трябва да се отдадеш на Бог и да понесеш всички страдания! Трябва с радост и увереност да приемеш малкото страдание, на което си подложен днес, и да живееш смислен живот, като Йов и Петър. […] Вие сте хора, които следват правилния път — тези, които търсят усъвършенстване. Вие сте хора, които се надигат в нацията на големия червен дракон — тези, които Бог нарича праведни. Не е ли това най-смисленият живот?(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Практика (2)“). „Младите хора не бива да са лишени от идеали, стремежи и ентусиазъм да стават по-добри; не бива да са обезсърчени за перспективите си, нито да губят надежда в живота или увереност в бъдещето; трябва да имат постоянството да продължат по пътя на истината, който сега са избрали — да осъществят желанието си да отдадат целия си живот за Мен. Те не бива да са лишени от истина, нито да таят лицемерие и неправедност — трябва да остават непоколебимо на правилната позиция. Те не трябва просто да се носят по течението, а да имат духа да се осмелят да правят жертви и да се борят за справедливост и истина. Младите хора трябва да имат смелостта да не се поддават на потисничеството на силите на мрака и да променят значението на своето съществуване. Младите хора не трябва да се примиряват с несгодите, а да бъдат открити и откровени, с дух на прошка към своите братя и сестри. Разбира се, това са Моите изисквания и Моите съвети към всички. Но още повече това са Моите успокоителни слова за всички млади хора. Вие трябва да практикувате според Моето слово. По-специално, на младите хора не трябва да им липсва решимостта да проявяват проницателност по въпросите и да търсят справедливост и истина. Трябва да се стремите към всичко красиво и добро и да постигате реалността на всички положителни неща. Трябва да сте отговорни към живота си и не трябва да го приемате лекомислено. Хората идват на земята и рядко се срещат с Мен, а също така рядко имат възможността да търсят и да получат истината. Защо да не оцените това прекрасно време като правилен път, който да следвате в този живот?(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Слова за млади и стари“). Божиите слова ми дадоха ново разбиране за живота. Човек не трябва да живее, за да се стреми към слава и придобивки, а да почита Бог, да се стреми към истината и да дава всичко от себе си за Бог. Това представлява стойностен и смислен живот. Като сътворени същества ние, дори и да получим слава, придобивки и уважението на другите, ако не почитаме Бог и не изпълняваме дълга си на сътворени същества, ще сме живели напразно. Макар и първоначално да твърдях, че съм готова да следвам Бог, да се откажа от някои неща и да давам всичко от себе си, всъщност не прилагах нищо от това на практика. Продължих да се стремя към удобствата на плътта, добрите изгледи за бъдещето и уважението на другите. Още не бях разбрала истинския смисъл и истинската стойност на човешкия живот. Мислех си, че раждането ми в последните дни и това, че съм приела Божието дело толкова млада, е Божията благословия и милост. Бог беше уредил за мен да израсна в тази благоприятна среда, в която научих много езици, включително китайски, като ми позволи да прочета Божиите слова и да използвам уменията си в дълга си. Възрастта, средата и езиковите ми умения бяха много подходящи за стремежа към истината и изпълнението на дълга ми. Ако търсех само слава, придобивки и статус и получех и слава, и статус, но загубех шанса си да следвам Бог и да се стремя към истината, каква щеше да е ползата от това постижение? Нищо на този свят не може да се сравни с постигането на истината и няма сравнение между живота, който хората смятат за добър, и живота, одобрен от Създателя. Животът е смислен и ценен само ако Бог го одобрява. След като осъзнах това, добих решимостта да се стремя към истината и да се подчиня на Бог и да Го удовлетворявам. Също така бях готова да се откажа от университета и да давам всичко от себе си за Бог. Помолих се на Бог и казах, че трябва да се освободя от този сух и досаден начин на живот, че трябва да се стремя към истината, да следвам Бог и да вървя по правилния път.

После се обадих на научния си ръководител, казах му, че смятам да напусна университета и го помолих да подпише молбата ми за прекратяване. Той обаче не само не се съгласи да подпише, но и каза: „Имате само една година до завършването, няма ли да е жалко да се откажете сега? Давате си сметка, че заплатите на дипломираните са много по-високи от тези на недипломираните. Без диплома може да Ви е трудно да си намерите работа. Хората няма да гледат на Вас по същия начин. Ако имате проблем, можете да прекъснете за една година и, като си решите проблемите, да се върнете. Така не е ли по-добре?“. След като го изслушах, малко се разколебах. Помислих си, че може би трябва да го послушам и да прекъсна, а после да се върна. Така щях да мога да завърша, да си взема дипломата и да си намеря добра работа и да бъда уважавана. Помислих си обаче и че това може да е коварен капан на Сатана. Сатана не искаше да следвам Бог и да изпълнявам дълга си, затова използваше славата и придобивките, за да ме изкуши. Сетих се за тези Божии слова: „Когато Бог работи, грижи се за даден човек и го наблюдава, когато е благосклонен към него и го одобрява, Сатана върви плътно след него и се опитва да измами този човек и да му навреди. Ако Бог желае да придобие този човек, Сатана ще направи всичко възможно, за да попречи на Бог, като използва различни нечестиви уловки, за да изкушава, смущава и пречи на Божието дело, за да постигне скритата си цел. Каква е тази цел? Той не иска Бог да придобива никого; иска да завладее онези, които Бог иска да придобие, иска да ги контролира, да ги овладее, за да му се кланят, да се присъединят към него в извършването на нечестиви дела и да се противопоставят на Бог(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият IV“). Ако се откажех от ученето си, за да следвам Бог, щях да имам повече време да се стремя към истината и да изпълнявам дълга си, но ръководителят беше казал определени неща, за да опита да ме изкуши. Наглед ми мислеше доброто, но зад думите му се криеше коварният капан на Сатана. Сатана искаше да ме изкуши да продължа да се стремя към слава, придобивки и статус и да затъна в стремежа си към слава и печалба. Нямаше да се хвана на номера му. Като осъзнах това, отговорих на ръководителя така: „Разбирам Ви много добре, но сега съм още по-наясно с неотложното Божие намерение. Мислих дълго и усилено за това дали да избера пътя на вярата и вече съм взела това решение. Ще посветя живота си на вярата, на следването на Бог, на пълното ми отдаване на Него, и няма да се върна в университета. Решила съм да напусна. Надявам се, че ме разбирате“. Като видя, че твърдо съм решила, ръководителят спря да ме убеждава и подписа молбата ми за прекратяване.

След това имах много повече време и енергия да изпълнявам дълга си и станах по-съсредоточена и смирена пред Бог. Имах и повече време да мисля над Божиите слова, да разговарям за истината с братята и сестрите ми и да изпълнявам дълга си. Усещах, че се приближавам до Бог. Мина вече година и половина. В изпълнението на дълга си разкрих покварените си нрави, но това ме научи да се сработвам с другите, а когато имах проблеми, не затъвах в тях и търсех истината, за да ги реша. Спечелих много през изминалата година. Ако бях чакала още една година, за да започна да изпълнявам дълга си, щях да пропусна толкова шансове да придобия истината, а това щеше да е огромна загуба за мен. Също така разбрах, че световните бедствия стават все по-свирепи. Украйна и Русия воюват, в целия свят избухват сериозни конфликти, пандемията се усили, земетресенията и наводненията зачестяват. Помислих си как, когато дойдат бедствията, дори и да съм взела диплома и да съм постигнала слава, печалба и уважение, всичко ще е на халос, ако нямам живот. Точно както е казал Господ Исус: „Понеже каква полза за човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си?(Лука 9:25). Трябва да вярвам в Бог и да Го следвам от сърце — така ще мога да добия истината и живота. Това е най-ценното нещо на света и най-висшата благословия! Решението ми да се откажа от ученето, за да следвам Бог и да изпълнявам дълга си на сътворено същество, е най-доброто решение, което съм взимала! Благодарим на Бог за напътствията Му!

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Свързано съдържание

Болката от това да лъжем

През октомври 2019 г. приех делото на Всемогъщия Бог в сетните дни. На събранията виждах как братята и сестрите споделяха за своите...

Leave a Reply

Свържете се с нас в Messenger