От малка винаги съм обичала да гледам романтични драми и винаги завиждах на любовните отношения между главните герои. Така стигнах до убеждението, че нищо не може да ме направи по-щастлива от това да имам съпруг, който ме обича и се грижи за мен. Когато бях на 17 години, срещнах бъдещия си съпруг. Външният му вид напълно отговаряше на вкуса ми, беше сравнително откровен и в общуването ни видях, че е доста грижовен и внимателен към мен, затова се оженихме просто ей така. След като се оженихме, съпругът ми продължи да бъде много добър с мен и беше много сговорчив. Той вършеше домакинска работа в къщата и ми купуваше всичко, което исках. Понякога, ако бях нещастна, той ме развеселяваше и беше толерантен към избухливия ми нрав. Мислех си, че съм голяма късметлийка да имам съпруг като него, който се грижи за мен и ме обича, и затова бях твърдо решена да пазя брака ни.

През 2019 г., по време на пандемията, майка ми ме запозна с евангелието на Божието дело от последните дни. След това започнах да изпълнявам дълга си по най-добрия начин, на който бях способна. Един ден, докато братята и сестрите се събираха в дома ни, съпругът ми изведнъж се върна. Когато видя, че всички братя и сестри са там, той много се ядоса и жестоко заплаши: „Ако това се повтори, ще извикам полиция!“. С това той се втурна навън, като затръшна вратата. Никога не бях виждала съпруга си толкова ядосан, сякаш беше станал съвсем друг човек. Наистина се изплаших, когато видях как съпругът ми се противопоставя на моята вяра, и си помислих: „Какво да правя? Ако ни хване отново, наистина ли ще се обади в полицията? Дали тази вечер, когато се прибере вкъщи, ще избухне? Как да му обясня това, без да застраша връзката ни?“. Тогава един църковен водач ми разказа в общение личното си преживяване и прочете следния откъс от Божието слово: „Всяка стъпка от работата, която Бог върши в хората, външно изглежда като взаимодействие между хората, сякаш е породено от човешка подредба или от човешки смущения. Но зад кулисите всяка стъпка от работата и всичко, което се случва, е облог, направен от Сатана пред Бог, и изисква хората да останат непоколебими в свидетелството си за Бог“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само любовта към Бог е истинска вяра в Бог). След като прочетох Божиите слова, осъзнах, че на пръв поглед изглеждаше, че съпругът ми ми пречи, но в действителност това беше Сатана, който действаше чрез заплахата на съпруга ми, за да ме накара да се тревожа и страхувам и дори да се отдалеча от Бог, и да Го предам, да изоставя вярата и дълга си, за да да запазя връзката ни. Съпругът ми ни хвана да се събираме с Божието позволение. Бог се надяваше, че в тази ситуация аз ще остана непоколебима в свидетелството си и трябваше да застана на страната на Бог и да не се поддавам на Сатана. След като разбрах Божиите намерения, почувствах обновена вяра. Съпругът ми наистина беше много ядосан, когато се прибра у дома. Каза, че щял да инсталира камери за наблюдение и че ако ме хване отново, ще се обади в полицията и ще се разведе с мен. Като го чух да казва всичко това, се почувствах невероятно тъжна и по лицето ми се стекоха сълзи. Точно тогава си спомних за тези Божии слова: „Всичко, което се случва, е облог, направен от Сатана пред Бог, и изисква хората да останат непоколебими в свидетелството си за Бог“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само любовта към Бог е истинска вяра в Бог). Сатана работеше чрез съпруга ми, за да ме накара да спра да вярвам в Бог. Трябваше да прозра злия му заговор. Затова твърдо заявих: „Ако се тревожиш, че вярата ми ще ти донесе неприятности, не мога да те принудя да останеш с мен. Ако искаш развод, нека бъде така, защото аз не мога да се откажа от вярата си“. Той толкова се ядоса, че очите му кървясаха, и заудря с юмруци по леглото. Тогава може и да не се предадох пред съпруга си, но все още се страхувах да се разведа и не исках вярата ми да пречи на връзката ни.

Оттогава съпругът ми престана да се отнася толкова добре с мен, постоянно избухваше насреща ми и се взираше в недостатъците ми. „Какво правиш по цял ден вкъщи? Как може човек на твоята възраст да вярва в Бог?“. Веднъж ме хвана за гърлото и каза: „Ще те удуша и ще видя дали твоят Бог ще дойде да те спаси!“. Същата вечер, като си помислих колко грижовен беше преди съпругът ми към мен и как сега той всеки ден се взираше в недостатъците ми заради вярата ми в Бог, се почувствах толкова онеправдана и се разплаках. На следващата сутрин очите ми все още бяха подпухнали от плача, но съпругът ми не реагира, когато ме видя. Когато си помислих как, ако не вярвах в Бог, съпругът ми нямаше да се отнася така с мен, малко се поколебах, но след това си помислих как Бог бе дошъл, за да свърши Своето дело и да спаси човечеството, и че трябва да практикувам добре вярата и да вървя по правилния път, така че знаех, че не мога да изоставя вярата си заради съпруга си. Но също така не исках да загубя брака си. След това внимателно поддържах отношенията ни и мислех за начини да се харесам на съпруга си. Тъй като знаех, че съпругът ми е отблъснат от моята вяра, се опитах да скрия книгите си с Божието слово от погледа му, а след събранията почиствах стаята и не оставях и най-малка следа от събранието. Без значение колко уморена бях от грижите за детето, винаги намирах време да почистя къщата и да приготвя храна. Извършвах духовната си практика само когато съпругът ми не беше вкъщи, от страх да не би той да ме критикува. Понякога, когато съпругът ми работеше извънредно, се възползвах от възможността да почета Божието слово, но не можех да се съсредоточа, защото се притеснявах, че той ще се прибере по-рано. Винаги се ослушвах за вратата и веднага щом тя се отвореше, трескаво затварях компютъра и прибирах книгите си. След това съпругът ми не ме хвана повече да практикувам вяра или да чета Божието слово и отношението му към мен постепенно се подобри. През 2021 г., когато дъщеря ми стана малко по-голяма, свекърва ми започна да се грижи за нея и аз успях да започна да поя новодошлите. Малко по-късно бях избрана за напояващ дякон. Тъй като имах известно чувство за бреме при изпълнението на дълга си, през март 2023 г. бях избрана за църковен водач. Като водач трябваше да провеждам събрания и работното ми натоварване се увеличи. Понякога се налагаше да отговарям на въпроси в писма през нощта, но наистина не смеех да се занимавам с тях нощем. Мислех си: „Той не знае, че все още практикувам вяра и изпълнявам дълга си. Отношенията ни тъкмо започнаха да се подобряват, но ако той разбере, че все още вярвам и изпълнявам дълга си, дали няма пак по цял ден да търси грешки в мен, както преди? Ако не мога да работя през нощта, няма страшно, просто ще работя повече през деня“. Тъй като не смеех да отговарям на писма през нощта и имах събрания всеки ден, непрочетените писма започнаха да се трупат. Работата на църквата по изчистването и отлъчването продължаваше да се отлага и напредъкът на работата ни по евангелието също се забави. Самата аз бях много разтревожена от всичко това, но си мислех: „Тъй като свекърва ми и свекърът ми живеят с нас, ако те разберат за моята вяра и се обединят със съпруга ми, за да ме тормозят или да насърчават съпруга ми да се разведе с мен, какво ще правя?“. Не исках да загубя този брак, затова се чувствах възпряна, докато изпълнявах дълга си.

Веднъж, по време на едно събрание, чух този откъс от Божието слово: „След като се оженят, някои хора са готови да посветят всичко, което могат, на брачния си живот и се подготвят да се стремят, да се борят и да работят усилено за брака си. Някои отчаяно печелят пари и страдат и, разбира се, още повече поверяват щастието на живота си на партньора си. Те смятат, че дали ще бъдат щастливи и радостни в живота, зависи от това какъв е партньорът им, дали е добър човек, дали личността и интересите му съответстват на техните, дали може да носи хляба вкъщи и да управлява семейството, дали може да се погрижи за основните им нужди в бъдеще и да им осигури щастливо, стабилно и прекрасно семейство, както и дали е човек, който може да ги утеши, когато се сблъскат с някаква болка, изпитание, неуспех или провал. За да проверят тези неща, те обръщат специално внимание на партньора си, докато живеят заедно. С голямо внимание и грижа наблюдават и отбелязват мислите, възгледите, речта и поведението му, всяка негова стъпка, както и всички негови силни и слаби страни. Запомнят подробно всички мисли, възгледи, думи и поведение, които партньорът им разкрива в живота, за да могат да го разберат по-добре. Същевременно се надяват партньорът им да ги разбира по-добре, допускат го в сърцето си и себе си в неговото, за да могат по-добре да се ограничават взаимно или за да могат да бъдат първият човек до другия, когато нещо се случи, първият човек, който му помага, първият човек, който се изправя и го подкрепя, насърчава го и му е солидна опора. В такива условия на живот съпругът и съпругата рядко се опитват да разберат какъв човек е партньорът им, живеят изцяло с чувствата си към него и използват чувствата си, за да се грижат за партньора си, да го толерират, да се справят с всички негови грешки, недостатъци и стремежи, дори до степен да откликват на всеки негов призив. Например съпругът на една жена казва: „Твоите събирания продължават твърде дълго. Отиди само за половин час и после се върни вкъщи“. Тя отговаря: „Ще направя всичко възможно“. Разбира се, следващия път тя отива на събирането за половин час и след това се връща вкъщи, а съпругът ѝ вече казва: „Това е друго нещо. Следващия път просто отиди, покажи се и после се прибери“. Тя казва: „О, значи толкова много ти липсвам! Добре тогава, ще се постарая“. Разбира се, тя не го разочарова следващия път, когато отива на събирането, и се връща у дома след около десет минути. Съпругът ѝ е много доволен и щастлив и казва: „Така е по-добре!“. Ако той иска тя да отиде на изток, тя не смее да отиде на запад. Ако той иска тя да се смее, тя не се осмелява да плаче. Вижда я да чете Божиите слова и да слуша химни, а това му е противно, чувства се отвратен и казва: „Какъв е смисълът да четеш тези думи и да пееш тези песни през цялото време? Не можеш ли просто да не четеш тези думи и да не пееш тези песни, докато аз съм вкъщи?“. Тя отговаря: „Добре, добре, няма да ги чета повече“. Тя не смее повече да чете Божиите слова или да слуша химни. Покрай настояванията на съпруга ѝ тя най-накрая разбира, че той не одобрява тя да вярва в Бог или да чете Божиите слова, затова му прави компания, когато той е вкъщи, гледат заедно телевизия, хранят се, разговарят и дори изслушва оплакванията му. Ще направи всичко за него, стига това да го направи щастлив. Тя смята, че това са отговорностите, които една съпруга трябва да изпълнява. Кога обаче тя чете Божиите слова? Изчаква съпруга си да излезе, след което заключва вратата зад него и припряно започва да чете. Когато чуе някой на вратата, тя бързо прибира книгата и е толкова уплашена, че не смее да чете повече. А когато отваря, вижда, че не се връща съпругът ѝ — било е фалшива тревога, затова продължава да чете. Докато продължава да чете, тя се чувства като на тръни, нервна е и се страхува, като си мисли: „Ами ако той наистина се прибере? По-добре засега да не чета повече. Ще му се обадя и ще го попитам къде е и кога ще се върне“. Тя му звъни, а той казва: „Днес работата е малко натоварена, така че може да не се прибера до към три или четири часа“. Това я успокоява, но може ли все пак да се овладее, за да може да прочете Божиите слова? Не може. Умът ѝ е бил смутен. Тя бърза пред Бог да се помоли и какво казва? Дали казва, че нейната вяра в Бог е недостатъчна, че се страхува от съпруга си и не може да успокои ума си, за да чете Божиите слова? Тя чувства, че не може да каже тези неща, така че няма какво да каже на Бог. Но после затваря очи и скръства ръце. Успокоява се и не се чувства толкова развълнувана, така че отива да чете Божиите слова, но думите не стигат до съзнанието ѝ. Тя си мисли: „Къде четях преди малко? Докъде стигнах в размислите си? Напълно загубих хода на мислите си“. Колкото повече мисли за това, толкова по-раздразнена и неспокойна се чувства: „Просто няма да чета днес. Няма нищо страшно, ако пропусна веднъж духовната си практика“. Какво мислите вие? Добре ли върви животът ѝ? (Не.) Това съпружеско нещастие ли е или съпружеско щастие? (Нещастие.)“ (Словото, Т.6, – За стремежа към истината I. Как човек да се стреми към истината (11)). Божиите думи разобличиха точно моето състояние. Напълно естествено и оправдано е хората да практикуват вяра и да изпълняват дълга си. Но когато съпругът ми ми пречеше, за да запазя връзката ни, да продължа да се радвам на неговите грижи и внимание и да не загубя брака си, нямах нищо против да загърбя дълга си и правех всичко възможно, за да спечеля благоразположението му. Тъй като съпругът ми не обичаше да практикувам вярата си, не смеех да ям и пия от Божието слово, докато той беше вкъщи, а когато го чуех да се прибира, се плашех и трескаво криех книгите си. Ако не беше съпругът ми, когато се прибирах вечер, можех редовно да извършвам духовната си практика, да преглеждам грешките в работата си, да ям и да пия от Божието слово, за да преодолея покварения си нрав, и щях да израствам по-бързо в живота. Това щеше да е от полза и за дълга ми. Но, за да запазя щастливия си брак, изтласках настрана дълга си и стремежа си към истината и почти не се занимавах с духовни практики у дома. Тъй като не можех да устоя на някои зли светски тенденции, често се увличах в гледане на видеоклипове и филми на невярващи, връзката ми с Бог стана далечна и навлизането ми в живота претърпя щети. Нещо повече, не бях в състояние да отговарям своевременно на писмата през нощта и така голяма част от работата ни се забави, и не успявахме да я свършим, докато не дойдеше водачът да ни провери и да ни окаже натиск. Видях, че се интересувам единствено от себе си. Не ме интересуваше дали интересите на църквата са накърнени, стига да можех да запазя брака си, и в резултат на това много проекти се забавиха. Наистина ми липсваха съвест и разум и бях толкова егоистична и жалка.

След това видях следния откъс: „Бог е предопределил брака за теб само за да се научиш да изпълняваш задълженията си, да се научиш да живееш в мир с друг човек и да споделяш живота си с него, да изпиташ какво е да живееш заедно с партньора си и как да се справяте с всичко, с което се сблъсквате заедно, което ще направи живота ти по-богат и по-различен. Той обаче не те продава в брак и, разбира се, не те продава на партньора ти, за да бъдеш негов роб. Нито ти си негов роб, нито той е твой робовладелец. Вие сте равнопоставени. Имаш само отговорностите на съпруга или съпруг към партньора си и когато изпълняваш тези отговорности, Бог счита, че си задоволителна съпруга или съпруг. Няма нищо, което партньорът ти да има, а ти да нямаш, и не си по-лош от него. Ако вярваш в Бог и се стремиш към истината, можеш да изпълняваш дълга си, често посещаваш събирания, молиш се, четеш Божиите слова и се изправяш пред Бог, тогава това са нещата, които Бог приема, и те са това, което едно сътворено същество трябва да прави, и нормалният живот, който едно сътворено същество трябва да води. В това няма нищо срамно, нито пък трябва да имаш чувството, че дължиш нещо на партньора си, защото живееш такъв живот — не му дължиш нищо. […] Що се отнася до плътските отношения, освен родителите ти, най-близкият човек до теб в този свят е твоят партньор. Но понеже вярваш в Бог, той се отнася към теб като към враг и те напада и преследва. Противопоставя се на това да посещаваш събирания, а ако чуе клюка, той се прибира вкъщи, за да те хока и тормози. Дори когато се молиш или четеш Божиите слова вкъщи, което по никакъв начин не засяга нормалния му живот, той пак ще ти се кара, ще ти се противопоставя и дори ще те бие. Кажи Ми, какво е това? Нима той не е демон? Това ли е най-близкият ти човек? Заслужава ли такъв човек да изпълняваш някаква отговорност към него? (Не.) Не, не заслужава! И така, някои хора, които се намират в такъв вид брак, въпреки това са постоянно на разположение на партньора си, готови да жертват всичко, да жертват времето, което трябва да отделят за изпълнение на дълга си, възможността да изпълняват дълга си и дори възможността да постигнат спасение. Те не бива да правят тези неща и най-малкото трябва да се откажат от подобни идеи“ (Словото, Т.6, – За стремежа към истината I. Как човек да се стреми към истината (11)). Чрез четенето на Божиите слова научих, че Бог определя брака, за да помогне на хората да се научат да живеят в мир заедно, да се придружават и да се грижат един за друг, и да се научат да изпълняват задълженията си. Идеята е човек да има с кого да се посъветва, когато среща трудности, някой, с когото да се справя с проблемите в рамките на брака. Бог не ме продава на брака и аз не съм робиня на съпруга си. Всички ние сме сътворени същества и сме равни. След като повярвах в Бог, все още правех всичко възможно, за да се грижа за съпруга си. Когато той се сблъскваше с трудности, аз бях до него, когато се разболееше, се грижех за него и изцяло изпълнявах отговорността си в нашия брак; не му дължах нищо. Всъщност той беше този, който постоянно се взираше в моите недостатъци и заплашваше с развод, той не ценеше брака ни и въпреки това аз глупаво работех, за да го поддържам, и дори бях възпряна от него, не смеех да практикувам вярата и да се стремя към истината. Колко глупава бях! Стана ми много по-ясно, след като прочетох Божиите слова. Изобщо не го притеснявах, когато посещавах събрания навън или ядях и пиех от Божието слово вкъщи, но съпругът ми не само че не ме подкрепяше, но дори постоянно ме притискаше и ми пречеше, заплашваше ме с развод и с обаждания в полицията. Това показваше, че съпругът ми има слаба човешка природа и същността му е на демон. Той не заслужаваше да бъда толкова добра към него и аз със сигурност не трябваше да изоставям яденето и пиенето на Божието слово, стремежа към истината и изпълнението на дълга ми, и дори шанса ми за спасение, само заради него. Когато се върнах у дома, си помислих: „Не мога повече да бъда възпирана от съпруга си“. Още на следващия ден започнах да изпълнявам дълга си у дома. Когато започнах да сътруднича на практика, съпругът ми престана да протестира. Разбира се, той правеше неуместни забележки тук и там, но аз вече не бях възпряна и можех да изпълнявам дълга си нормално.

По-късно се замислих върху това защо поставям толкова голям акцент върху щастливия брак и дори го възприемах като основен стремеж в живота си. Видях два откъса от Божието слово: „Първо, някои мнения относно брака стават популярни в обществото, а след това различни литературни произведения пренасят идеите и мненията на авторите относно брака. Когато тези литературни произведения се превръщат в телевизионни програми и филми, те още по-ярко излагат различните мнения на хората за брака, различните им стремежи, идеали и желания за него. Повече или по-малко, видимо или невидимо, тези неща непрекъснато се насаждат у вас. Преди да имате точна представа за брака, вие приемате тези обществени мнения и послания за брака, които създават у вас предубеждения. След това започвате да фантазирате какъв ще бъде вашият собствен брак и каква ще бъде половинката ви. Независимо дали приемате тези послания чрез телевизионни програми, филми и романи, или чрез социалните си кръгове и хората в живота ви — независимо от източника, всички те идват от хората, обществото и света, или по-точно казано, те се появяват и развиват от нечестиви течения. Разбира се, ако говорим още по-точно, те идват от Сатана. Не е ли така? (Така е.) […] Тези мнения на обществото относно брака — тези неща, които проникват в мислите на хората и в дълбините на душите им — са свързани предимно с романтичната любов. Тези мнения се внушават на хората, в резултат на което те развиват всякакви фантазии за брака. Например те фантазират за това кой ще бъде човекът, когото ще обичат, що за човек ще бъде той и какви изисквания ще има към брачния партньор. По-конкретно, от обществото идват многостранни послания, които казват, че непременно трябва да обичат този човек и че той трябва да ги обича в отговор, че само това е истинската романтична любов, че само истинската романтична любов може да доведе до брак, че само брак, основан на романтична любов, е добър и щастлив, и че брак без романтична любов е неморален“ (Словото, Т.6, – За стремежа към истината I. Как човек да се стреми към истината (10)). „Много хора поставят щастието в живота си в зависимост от брака си и целта им в стремежа към щастие е стремежът към щастие и съвършенство на брака. Те вярват, че ако бракът им е щастлив и са щастливи с партньора си, тогава ще имат щастлив живот, и затова смятат щастието на брака си за мисия за цял живот, която трябва да бъде постигната чрез непрестанни усилия. […] Ето защо, когато Божият дом изисква от онези, които се стремят преди всичко към щастието на брака, да напуснат домовете си и да отидат на далечно място, за да разпространяват евангелието и да изпълняват своя дълг, те често се чувстват разочаровани, безпомощни и дори притеснени от факта, че скоро могат да загубят съпружеското си щастие. Някои хора изоставят или отказват да изпълняват дълга си, за да поддържат съпружеското си щастие, а някои дори се отказват от важните уредби на Божия дом. Има и такива, които, за да поддържат съпружеското си щастие, често се опитват да узнаят чувствата на партньора си. Ако партньорът им се почувства леко недоволен или покаже дори намек за неудовлетвореност или недоволство от вярата им, от пътя на вярата в Бог, по който са поели, и от това, че изпълняват дълга си, те моментално променят линията си на поведение и правят отстъпки. За да запазят съпружеското си щастие, те често правят отстъпки пред партньора си, дори ако това означава да се откажат от възможността да изпълняват дълга си, да отделят време за срещи, четене на Божиите слова и извършване на духовни практики, за да покажат на партньора си, че са до него, за да го предпазят от чувството на самота и изолация и за да го накарат да почувства любовта им. Предпочитат да направят това, отколкото да загубят или да останат без любовта на партньора си. Това е така, защото те чувстват, че ако се откажат от любовта на партньора си в името на своята вяра или на пътя на вярата в Бог, по който са поели, то това означава, че са изоставили своето съпружеско щастие и вече няма да могат да чувстват това съпружеско щастие, и тогава ще се превърнат в самотен, жалък и окаян човек. Какво означава окаян и жалък човек? Означава някой, който няма любовта или обожанието на друг. Тези хора разбират някои доктрини и значението на това, че Бог извършва Своето дело на спасението, и, естествено, разбират, че като сътворено същество трябва да изпълняват дълга на сътворено същество. При все това, понеже поверяват на партньора си собственото си щастие, а също така, разбира се, поставят собственото си щастие в зависимост от съпружеското си щастие, въпреки че разбират и знаят какво трябва да правят, те все още не могат да се избавят от стремежа си към съпружеско щастие. Те погрешно възприемат стремежа към съпружеско щастие като мисията, която трябва да изпълняват в този живот, и погрешно възприемат стремежа към съпружеско щастие като мисията, която едно сътворено същество трябва да преследва и осъществи. Не е ли това грешка? (Да, грешка е.)“ (Словото, Т.6, – За стремежа към истината I. Как човек да се стреми към истината (11)). Божиите слова разобличиха как абсурдните възгледи на хората за брака са породени от Сатана. Спомням си, че когато бях малка, в целия квартал се чуваха романтични песни. Всеки път, когато чуех тези песни, винаги се надявах и мечтаех да имам щастлив брак. Идеи и възгледи като „докато смъртта ни раздели“ и „да се държим за ръце и да остаряваме заедно“ постепенно се затвърдиха в моята система от вярвания. Започнах да вярвам, че съпругът ми ще ме съпътства през целия ми живот и че няма нищо по-важно от това да имам съпруг, който да ме обича и да се грижи за мен. След като започнах да вярвам в Бог, прочетох много от Божиите слова относно изпълнението на дълга и принципно знаех, че съм имала късмет да се родя през последните дни, че изпълнението на дълга ми като сътворено същество трябва да бъде основният ми стремеж в живота и че това е най-значимото нещо. Но бях обвързана и окована от тези светски идеи и възгледи. Мислех, че съпругът ми трябва да ме придружава през целия ми живот и че брак без любов би бил жалък и тъжен. Затова, когато съпругът ми престана да се грижи за мен и да ме обича заради вярата ми, аз просто не можех да го понеса. Ужасявах се, че ако бракът ми се разпадне, ще се окажа в окаяно състояние — няма да имам никого, който да ме обича и да се грижи за мен. Затова направих всичко възможно, за да си върна любовта на съпруга ми. Като виждах, че той се противопоставя на моята вяра, аз му отстъпих и бях готова да прекарвам по-малко време в ядене и пиене на Божието слово, и да забавя църковната работа, за да запазя брака си. Колко егоистична и жалка бях! Помислих си как от момента, в който започнах да вярвам в Бог, съпругът ми напълно се промени и започна да се взира в моите недостатъци през цялото време. Видях, че това, че съпругът ми се отнасяше добре с мен, не беше истинска любов, а просто преструвка, която се основава на моята способност да му дам дете и да поддържам домакинството. Когато моята вяра застраши интересите му, маската му падна и той се разкри като демон. Романтичната любов и щастливият брак не са нищо друго освен измама, създадена от Сатана, за да заблуждава и впримчва хората. Ако винаги се отнасях несериозно към дълга си, поради това, че се опитвах да поддържам брачното щастие, никога нямаше да постигна истината и накрая щях да бъда отстранена от Бог.

През юни 2023 г. бях избрана за районен водач. Знаех, че това е Божието възвисяване, но след един месец в изпълнение на дълга си забелязах, че често някой подозрителен човек ме следваше навсякъде. В такава ситуация единственият начин да изпълнявам дълга си безопасно, беше да напусна дома. Знаех обаче, че ако напусна дома, съпругът ми може да се разведе с мен и затова потънах в тревоги и нерешителност. Чрез търсене намерих тези два откъса от Божието слово: „Че независимо от ролята ти в семейството или в обществото — независимо дали си съпруга, съпруг, дете, родител, служител, или нещо друго — и независимо дали ролята ти в брачния живот е важна или не, имаш само една идентичност пред Бог и тя е като сътворено същество. Ти нямаш втора идентичност пред Бог. Следователно, когато Божият дом те призове, това е моментът, в който трябва да изпълниш мисията си. Това означава, че като сътворено същество не трябва да изпълняваш мисията си само когато е изпълнено условието да запазиш брачното си щастие и целостта на брака си, а по-скоро, че щом като си сътворено същество, мисията, която Бог ти дава и ти поверява, трябва да се изпълнява безусловно. Независимо от обстоятелствата, винаги си длъжен да даваш приоритет на мисията, която Бог ти е поверил, докато мисията и отговорностите, които бракът ти е възложил, са второстепенни. Мисията, която трябва да изпълняваш като сътворено същество и която Бог ти е поверил, винаги трябва да бъде твой основен приоритет при всякакви условия и обстоятелства. Следователно, независимо от това колко много искаш да запазиш щастието на брака си, какво е брачното ти положение или колко висока цена плаща партньорът ти за вашия брак, нищо от това не е причина да откажеш мисията, която Бог ти е поверил“ (Словото, Т.6, – За стремежа към истината I. Как човек да се стреми към истината (10)). „Ако стремежът ти към брачно щастие влияе, пречи или е дори пагубен за изпълнението на дълга ти на сътворено същество, тогава трябва да се откажеш не само от стремежа си към брачно щастие, но и от целия си брак. Каква е крайната цел и значение на общуването по тези въпроси? Целта е съпружеското щастие да не пречи на стъпките ти, да не връзва ръцете ти, да не заслепява очите ти, да не деформира зрението ти, да не смущава и да не занимава ума ти. Целта е стремежът към брачно щастие да не запълва житейския ти път и да не изпълва живота ти, както и да подхождаш правилно към отговорностите и задълженията, които трябва да изпълняваш в брака, и да правиш правилен избор относно отговорностите и задълженията, които трябва да изпълняваш. По-добрият начин за практикуване е да посветиш повече време и енергия на дълга си, да изпълняваш дълга, който трябва да изпълняваш, и да изпълняваш мисията, която Бог ти е поверил. Никога не трябва да забравяш, че си сътворено същество, че Бог е този, който те е водил през живота до този момент, че Бог е този, който ти е дал брака, който ти е дал семейство, и че Бог е този, който ти е възложил отговорностите, които трябва да изпълняваш в рамките на брака. И не ти си избрал брака, не си се оженил от нищото, нито можеш да поддържаш брачното си щастие, като разчиташ на собствените си способности и сили“ (Словото, Т.6, – За стремежа към истината I. Как човек да се стреми към истината (10)). Чрез четене на Божиите слова разбрах, че въпреки че в собственото си семейство бях съпруга и майка, също така съм сътворено същество, създадено от Бог, и когато ми е възложен дълг, трябва да го приема безусловно и да го превърна в свой приоритет номер едно. Изпълнението на дълга ми като сътворено същество е единствената ми мисия в живота. Бог ме е дарил с живот, Той не само е създал небето и земята и всички неща, като е осигурил на човечеството всичко, от което се нуждае, Той също така изразява всички истини, за да спаси човечеството, учи ни как да се държим, как да избегнем опустошителната сила на сатанинската поквара и как да изживеем истинско човешко подобие. Ако отхвърлех дълга си, за да запазя брака си, това би било невероятно безсъвестно и неразумно. Ако това не забавяше изпълнението на дълга ми като сътворено същество, бих могла да изпълнявам задълженията си в рамките на брака, но тъй като стремежът ми към щастлив брак влияеше на изпълнението на дълга ми, трябваше да поставя брака си настрана, да влагам повече енергия и време в изпълнението на дълга си като сътворено същество и да спра да позволявам бракът ми да ме дърпа назад. Тогава ясно разбрах, че трябва да спра да жертвам напредъка в изпълнението на дълга си, за да поддържам брака си. Затова реших да напусна дома си, за да изпълнявам дълга си. Когато повдигнах въпроса пред съпруга си, че трябва да напусна дома, за да се скрия за известно време, той веднага поиска развод. Той каза: „Бих могъл да те изчакам, ако те арестуват и вкарат в затвора за няколко години, но ако напуснеш дома, аз съм дотук“. Бях дълбоко разочарована да чуя това. Не можех да повярвам, че съпругът ми предпочита да ме арестуват и вкарат в затвора, отколкото да ме остави да се скрия. Видях, че в същността си съпругът ми мрази Бог. Изсуших сълзите си и решително отговорих: „Човекът е създаден от Бог и затова трябва да Го почитаме. Дори и да ме арестуват, ще продължа да вярвам, след като изляза на свобода. Ако можеш да приемеш това, можем да останем заедно, ако не, просто всеки от нас ще тръгне по свой път“. Още на следващия ден подписахме документите си за развод.

Сега, когато съм далеч от дома и вече не ми пречи съпругът ми, дори имам повече време да чета Божието слово и да изпълнявам дълга си. Винаги, когато имам проблеми, мога да се обърна към братята и сестрите си за общение и да потърся веднага. Сега, когато разкривам покварен нрав при изпълнението на дълга си и братята и сестрите ми го посочат, имам повече време да се успокоя и да размишлявам. Също така имам повече време да проверявам работата и своевременно да поправям всички проблеми, които откривам. Благодарение на това започнахме да постигаме по-добри резултати в работата си. Сега виждам, че съм живяла според възгледите и идеите, внушени ми от Сатана. Изгубих много възможности да постигна истината и не изпълнявах добре дълга си. Всичко това се дължи на напътствието на Божиите слова, благодарение на които успях да се освободя от оковите и ограниченията на брака. Благодаря на Бог!