След като се познавахме и обичахме от осем години, със съпруга ми бяхме на път да се сгодим. Тогава внезапно бях повалена от болест, която ме лиши от детеродните ми способности. В онзи момент се обезсърчих напълно и загубих куража си за живот. Семейството на съпруга ми разбра, че не мога да имам деца, и го подтикна да скъса с мен, но той пренебрегна разубеждаването на семейството си и взе твърдо решение да се ожени за мен. Непоколебимата преданост на моя съпруг ми възвърна надеждата в живота и аз му бях много благодарна, но в същото време изпитвах голяма мъка, че не мога да имам деца и винаги се чувствах задължена на съпруга си. В сърцето си тайно си казвах, че трябва да добре пазя трудно спечеления ни съюз. След като се омъжих, поддържах къщата в идеален ред, за да може съпругът ми да е спокоен, докато е на работа. Както за важни, така и за незначителни въпроси, правех всичко възможно да го поставям на първо място и се стараех да се държа уважително с него пред роднини и приятели. Около две години след началото на брака ни, тъй като не искаше да живея в самообвинения за това, че не мога да родя, съпругът ми осинови дете. След като осинови това дете, домът ни се изпълни с много повече радост и смях и почувствах, че домът ни е по-топъл от преди.

През януари 2009 г братовчед ми сподели с мен евангелието на Царството на Всемогъщия Бог. Думите на Всемогъщия Бог имаха голяма власт и сила и аз бях дълбоко привлечена от тях. След това често четях Божието слово и водех общение с братята и сестрите върху нашето разбиране на Неговите думи. Разбрах, че Божието дело от последните дни е да спаси човечеството, че има много хора, на които Сатана е навредил и все още не са застанали пред Бог, и че е наша отговорност и задължение да доведем тези хора пред Бог, за да приемат Неговото спасение. Исках да предложа своя принос към евангелското дело. Не след дълго, по Божията благодат, поех дълга си в църквата. Мислех си: „Колко чудесно би било да свидетелствам за Божието евангелие на съпруга си и той да се присъедини към мен във вярата ми в Бог“. Но след като ме изслуша, съпругът ми каза презрително: „На този свят няма абсолютно никакъв Бог“, и добави, че е материалист. Съпругът ми видя, че съм доста ентусиазирана във вярата си в Бог, и от любопитство влезе в интернет, за да проучи въпроса. Видя, че интернет е пълен с негативна пропаганда, изфабрикувана от Китайската комунистическа партия (ККП), за да очерни църквата и да охули Бог, и затова ме попита нервно: „Във Всемогъщия Бог ли вярваш? За това ще те арестуват. Да вярваш в Бог означава да се откажеш от семейството си и от работата си. Не се оставай да те заблуди!“. Той също така каза, че е отишъл в Дирекция вътрешна сигурност, за да разпита, и му казали, че във всяко семейство, в което има някой вярващ във Всемогъщия Бог, децата не могат да станат държавни служители или военнослужещи в бъдеще, и всички останали членове на семейството ще бъдат замесени. Той каза, че ако продължа по този път, рано или късно ще бъда арестувана. Думите на съпруга ми много ме изненадаха. Компартията дори използваше членове на семейството, за да докладва за вярващи в Бог. Това беше толкова злонамерено! Бързо казах на съпруга си: „Не вярвай на слуховете, които виждаш в интернет; всички те са измислени от Компартията. И това, че вярвам в Бог, не означава, че искам да се откажа от семейството и от работата си“. Той обаче изобщо не ми повярва и остана на страната на Компартията. Не ми оставаше нищо друго, освен да продължа да вярвам тайно зад гърба му.

Една година по-късно съпругът ми видя, че все още вярвам в Бог, и се притесняваше, че ще ме арестуват и семейството ни ще бъде въвлечено, което щеше да се отрази на репутацията му. Спомням си, че дори веднъж той падна на колене и ме умоляваше да спра да вярвам. Доста се изненадах да видя съпруга си как ме моли, паднал на колене. Обикновено той се държеше като мъжкар, но ето че сега беше коленичил и ме молеше. Спомних си как той обикновено се грижеше много за семейството ни и си помислих: „Ако не го послушам, ще продължи ли да се отнася с мен така, както го правеше преди? Дали ще се караме често за това? Дали ще се стигне дотам, че да не се разбираме помежду си?“. Докато размишлявах върху това, малко омекнах и си помислих: „Може би в бъдеще ще излизам по-малко. Ще прекарвам уикендите вкъщи с него, за да не се тревожи толкова много“. Но после си помислих: „Ако го послушам и се откажа от вярата си в Бог, ще загубя шанса си да постигна спасение. Това няма да стане!“. Също така си помислих: „Може би съпругът ми просто временно е бил подведен от Компартията. Истините, които разбирам сега, са повърхностни; в бъдеще, ако не бързам да разговарям с него, вярвам, че той ще прозре слуховете на партията“. По-късно обаче, за да ме накара да изоставя вярата си в Бог, той тайно разпечата негативната онлайн пропаганда на Компартията и ми я донесе вкъщи, за да я прочета. Отказах, но той ме дръпна и ме принуди да я прочета. Несъзнателно се отвърнах от него и за моя изненада това накара съпруга ми да изпадне в ярост. Той ме хвана за яката, избута ме в ъгъла и в изблик на гняв силно стисна ръцете си около гърлото ми. Погледът му бе свиреп. Той ми каза яростно: „Днес ще видиш истината! Трябва да се събудиш за това!“. Той ме душеше толкова силно, че ми беше трудно да дишам, и след известно време, най-накрая отпусна хватката си. Като видях какво бе направил съпругът ми, бях зашеметена. Откакто го познавах, той нито веднъж не ми беше посягал. А сега беше станал агресивен с мен заради вярата ми в Бог. Чувствах се ужасно оскърбена и по лицето ми се стекоха сълзи. Помислих си: „Какво ще правя занапред? Ако продължавам да вярвам в Бог и да изпълнявам дълга си, съпругът ми със сигурност няма да се отнася добре с мен, както преди. Тогава колко дълго ще може да просъществува семейството ни? Но ако се откажа от вярата си в Бог, ще загубя шанса си да бъда спасена. Това, че Бог е станал плът, за да изрази истините и да спаси човечеството, е изключително рядка възможност, която не мога да си позволя да пропусна“. Бях много раздвоена, изпитвах силна мъка и не знаех какво да правя. Застанах пред Бог и Му се помолих: „Боже, духовният ми ръст е твърде малък. Моля те, просвети ме и ме напътствай да остана непоколебима сред тези обстоятелства“. След това прочетох един откъс от Божието слово: „От създаването на света Аз започнах да предопределям и избирам тази група хора, а именно — вас от днешния ден. Вашият темперамент, заложби, външен вид и ръст, вашето семейство, в което сте родени, твоята работа и твоят брак — ти в своята цялост, включително дори цвета на косата и кожата ти и твоето време на раждане — всички те бяха подредени от Моите ръце. Аз подредих с ръката Си дори нещата, които правиш, и хората, които срещаш всеки ден, да не говорим за факта, че това, че те довеждам в Моето присъствие днес, всъщност беше направено по Моя разпоредба. Не се хвърляй в смут. Трябва да действаш спокойно“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 74). Божиите слова ме накараха да осъзная, че съдбата на човека е в Божиите ръце. Работата, бракът и семейството на човека са определени от Бог много отдавна. Дали моето семейство ще се раздели или не, зависеше изцяло от Божието върховенство и подредби, и аз нямах никакъв контрол върху това дали съпругът ми щеше се разведе с мен или не. Трябваше да се покоря на Божието върховенство и подредби и да изпълнявам добре дълга си като сътворено същество. След като разбрах Божиите намерения, сърцето ми се поуспокои.

След това прочетох Божиите слова: „Трябва да имаш Моята смелост в себе си, трябва също да имаш принципи, когато се срещаш с невярващи роднини. Все пак, заради Мен, не трябва също да отстъпваш пред тъмни сили. Осланяй се на мъдростта Ми, за да ходиш в съвършения път; не позволявай заговорите на Сатана да вземат власт. Вложи всичките си усилия в отдаване на сърцето си пред Мен и Аз ще те утешавам и ще ти давам мир и щастие“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 10). Докато размишлявах върху Божиите слова, осъзнах, че заради моята привързаност едва не бях станала жертва на коварния заговор на Сатана. Компартията разпространи тези слухове онлайн, за да очерни църквата, като заблуждаваше нашите невярващи роднини и ги използваше, за да ни пречат и преследват, с цел да ни накара да отбягваме Бог и да Го предадем. В началото съпругът ми не ме преследваше, но след като видя тези слухове в интернет, направи всичко възможно, за да се противопостави и да ме преследва, като използваше всякакви тактики, за да ме накара да спра да вярвам в Бог, и действаше като инструмент на Сатана. Не можех да спра да изпълнявам дълга си заради преследването от страна на съпруга ми. Нямаше ли това да означава, че съм се поддала на коварния заговор на Сатана? Божиите слова гласят: „Трябва също да имаш принципи, когато се срещаш с невярващи роднини“. Когато ставаше дума за ежедневни въпроси, можех да слушам съпруга си, но по отношение на вярата ми в Бог трябваше да имам собствена позиция и принципи. Не можех да се откажа да вярвам в Бог заради преследването му; трябваше да се боря с това мъдро. След това започнах да изпълнявам дълга си вечер, като казвах на съпруга си, че ходя на курс, а през деня ходех нормално на работа. Известно време нещата вървяха спокойно по този начин и съпругът ми не спореше с мен за вярата ми в Бог. След като мина известно време, съпругът ми стана подозрителен. Той започна да ме преследва тайно и често преглеждаше чантата ми. Намери книгите с Божието слово и бележките от духовната ми практика, които бях скрила в гардероба, и ядосано ме посочи с пръст, като каза, „Ама ти наистина си много упорита! Ще изгоря всички тези твои книги; да в.идим как ще продължиш да вярваш тогава!“. Тогава доста се уплаших, тъй като се страхувах, че той наистина ще ги изгори, и затова, когато го нямаше вкъщи, тайно ги занесох в дома на сестра ми, за да ги пази. Заради преследването на съпруга ми не можех да се занимавам с духовна практика и да чета нормално Божието слово у дома, така че нямах друг избор, освен да си наема собствен апартамент. Всеки ден, преди да се прибера вкъщи, четях Божиите слова в това наето помещение.

През май 2012 г, тъй като съпругът ми беше отишъл в Дирекцията по сигурността, за да се запознае с въпроса за вярата в Бог, някой от Дирекцията започна да го следи. Обикновено те се свързваха с него чрез WeChat под претекст, че го проверяват от загриженост, и го питаха къде работя. В резултат на това бях следена от Компартията в продължение на повече от два месеца и в крайна сметка бях арестувана на едно събрание. След освобождаването ми се опасявах, че ако ме следят, това ще означава неприятности за братята и сестрите, затова за момента спрях да посещавам събрания и обикновено просто четях Божиите слова тайно, когато съпругът ми не беше вкъщи. Един ден съпругът ми разбра, че все още вярвам в Бог и ме попита със сериозен тон: „Можеш ли да спреш да вярваш? Ако продължиш да вярваш и те арестуват отново, знаеш ли какво ще причини това на репутацията ми? Помислила ли си за моите чувства или за бъдещето на детето ни? Нима тримата не живеем доста добре? Ако не си доволна, можем да попътуваме. Мога също да ти купя една малка кола. Ако има нещо, което искаш, ще го направя. Защо настояваш да следваш този път?“. Тогава се почувствах малко изкушена и слаба. Мислех си, че да бъда щастлива заедно със семейството си звучи доста приятно, и исках да се съглася с предложението на съпруга си. Но като си помислих как няма да вярвам в Бог, ми стана изключително тъжно и бързо се помолих на Бог: „Боже, искам да вярвам в Теб и да изпълнявам дълга си, но не искам семейството ми да се раздели. Моля те, дай ми вяра и решителност да понасям страдания, за да мога да преодолея това изкушение от Сатана“. След това се сетих за Божиите слова: „Ако по пътя към любовта към Бог си способен да заемеш страната на Бог, когато Той се сражава със Сатана, и не се върнеш при Сатана, тогава ще си постигнал любовта към Бог и ще си останал непоколебим в свидетелството си“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само любовта към Бог е истинска вяра в Бог). Божиите слова ми дадоха вяра и сила. Изправена пред тези обстоятелства, трябваше да застана на страната на Бог и да унижа Сатана. Съпругът ми се страхуваше, че ако отново ме арестуваха, това щеше да повлияе на репутацията му и той щеше да се срамува да се покаже пред роднини и приятели, затова използва материални удоволствия, за да ме изкуши да направя компромис. Но аз не проявих проницателност и когато съпругът ми ми предостави материални удоволствия, аз се изкуших, дори исках да удовлетворя съпруга си и да се стремя към плътско семейно щастие. Духовният ми ръст наистина беше толкова малък. Също така, преди да ме арестуват, за да ме накара да изоставя вярата си в Бог, съпругът ми беше използвал всякакви средства, за да ме наблюдава и проследява, както и да претърсва чантата ми, дори искаше да изгори книгите ми с Божието слово. Съпругът ми не беше истински добър с мен; той ми предлагаше тези облаги само за да ме накара да изоставя вярата си. Не можех да се поддам на коварния заговор на Сатана. Затова казах на съпруга си: „Човекът е създаден от Бог и да се почита Бог е правилно и уместно“. Съпругът ми отговори презрително: „Идеята, че човекът е създаден от Бог, идва от Библията, която е написана от самите хора, но ти все още вярваш в нея. Наистина си наивна!“. Като чух думите му, осъзнах, че противоречивите ни възгледи за вярата в Бог са несъвместими. Ние вървяхме по два различни пътя и рано или късно бракът ни щеше да приключи. Но аз наистина се измъчвах вътрешно и си мислех: „Отакто сме женени, наистина преживяхме много. В началото непоколебимата преданост на съпруга ми ми помогна да премина през най-трудния период от живота си. Ако загубя този брак, как ще продължа да живея в бъдеще?“. Все още се чувствах някак задължена на съпруга и детето си. Но после се замислих: „Бог е източникът на човешкия живот и да нямаш Бог е равносилно на това да нямаш живот. Ако слушам съпруга си и не вярвам в Бог, не ям и не пия от словото Му, тогава ще съм изоставила Божието спасение и ще продължа да живея под властта на Сатана. Дали тогава няма да живея като ходещ труп? Не мога да изоставя вярата си в Бог“. Затова се помолих на Бог да ме напътства, така че да извървя пътя пред мен.

След това прочетох един откъс от Божието слово: „Пагубните влияния, които хилядите години на „възвишения дух на национализма“ са оставили дълбоко в човешкото сърце, както и феодалното мислене, с което хората са обвързани и оковани, без капка свобода, без воля за издигане и упоритост, без желание за постигане на прогрес, останали вместо това негативни и назадничави, вкоренени в робския манталитет и така нататък — тези обективни фактори са придали неизличимо мръсен и грозен облик на идеологическите възгледи, идеалите, морала и нрава на човечеството. Хората, изглежда, живеят в мрачния свят на тероризма, който никой от тях не се опитва да преодолее, и никой от тях не мисли да премине към един идеален свят; по-скоро те са доволни от своята житейска участ, доволни са да прекарват дните си в раждане и отглеждане на деца, да се борят, да се потят, да изпълняват ежедневните си задължения, да мечтаят за обезпечено и щастливо семейство, да мечтаят за съпружеска обич, за синовно привързани деца, за радост в залеза на своите години, докато спокойно изживяват живота си… В продължение на десетки, хиляди, десетки хиляди години досега хората са пропилявали времето си по този начин, като никой не е създал съвършен живот, всички са се стремили само към това да се избиват взаимно в този мрачен свят, да се надпреварват за слава и богатство и да плетат интриги един срещу друг. Кой някога е търсил Божиите намерения? Някой обръщал ли е внимание на Божието дело? Всички части от човечеството, които са под влиянието на тъмнината, отдавна са се превърнали в човешка природа и затова е доста трудно да се извършва Божието дело, а хората имат дори още по-малко намерение да обърнат внимание на това, което Бог им е поверил днес“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Дело и навлизане (3)). От това, което Божиите слова разобличиха, открих първопричината за болката си. Поради това, че бях обвързана и ограничена от такива традиционни схващания като „След като мъжът и жената се оженят, любовта, която ги свързва, укрепва“, „да се държат за ръце и да остаряват заедно“ и „да бъдеш добра съпруга и любяща майка“. Вярвах, че щастието означава да имаш съпружеска любов и синовна почит и да прекараш живота си в мир. Когато съпругът ми отказа да повярва в Бог и дори ми се противопоставяше и ме преследваше, винаги спореше с мен по този въпрос, аз се страхувах, че любовта ни ще се разпадне и че ще изгубим този наш прекрасен брак, и исках да направя всичко възможно, за да го запазя. Но преди да повярвам в Бог, въпреки че съпругът ми беше добър с мен, и въпреки че семейството ни беше доста сплотено и бракът ни беше хармоничен на пръв поглед, всеки ден имаше само тривиални домашни дела, които често ме караха да чувствам някаква празнота отвътре. В действителност това не беше истинско щастие. Сега, ако запазех семейството ни, плътта ми щеше да е удовлетворена, но съпругът ми не вярваше в Бог, следваше светските тенденции и пътя на светски човек. Изглеждахме сплотени, но в сърцето си бяхме разделени; нямахме общ език, да не говорим за някакво щастие. Като гледах познатите ми семейства, много от тях изглеждаха щастливи и блажени на пръв поглед, но не можеха да се освободят от вътрешната си празнота. Например, имах колежка, която, въпреки че имаше кола, дом, красива дъщеря, привидно комфортен материален живот и добър брак, изобщо не беше щастлива и често се притесняваше, че съпругът ѝ ще има афера, когато пътува далеч от дома по работа. За да изглежда млада, тя отделяше много време за поддържане на здравето и красотата си, и дори следеше съпруга си наоколо. Често ми се оплакваше, че животът ѝ е толкова изтощителен. Това ме накара да осъзная, че колкото и да се радват хората на материалния си живот, той не може да запълни празнотата в сърцата им, а семейната хармония не може да разреши духовните им нужди. Ако хората не вярват в Бог, колкото и плътски наслади да имат, всичко е временно. Когато настъпи голямото бедствие, тези хора няма да имат Божията закрила и всички ще бъдат унищожени. Ако избера да следвам пътя на невярващ човек, като изоставя вярата си в Бог в стремежа към брачна любов, семейно щастие и задоволяване на моментни плътски удоволствия, в крайна сметка ще се окажа в беда и ще бъда наказана. Човекът е създаден от Бог и само ако се върне при Създателя и поеме своя дълг, животът му може да има стойност и смисъл. Вземете например Петър, който чува призива на Господ Исус и изоставя всичко, за да Го последва. В крайна сметка той придобива истинско разбиране за Бог и получава Божието усъвършенстване и благословия. Неговият живот е бил най-ценният и смислен от всички. Занапред трябваше правилно да се стремя към истината и към смислен живот. По-късно, поради съкращаване на работни места в моята компания, бях назначена да работя като специалист по продажбите, което означаваше, че не трябваше да прекарвам целия ден в офиса и можех да изпълнявам дълга си през деня. Това наистина беше Бог, който ми показа пътя. Не след дълго отново бях арестувана.

През декември 2012 г бях арестувана, докато разпространявах евангелието, и прекарах петнадесет дни в затвора. Когато се прибрах вкъщи, съпругът ми ми каза с обезсърчен глас: „Знаеш ли, вече имаш криминално досие. Този път се опитах да използвам връзките си и казах на капитана от Дирекция сигурност да не те регистрира, но той каза, Вярващите във Всемогъщия Бог са важни случаи! Това е заповед на централните власти, нищо не можеш да направиш! Сега детето ни е въвлечено във вашите проблеми и в бъдеще няма да може да работи като държавен служител или да постъпи в армията. Този път въвлече цялото семейство. Помисли си какво си направила с репутацията ми!“. Като чух това, аз се възмутих и си помислих: „Да вярваш в Бог дори не е престъпление, така че защо това трябва да означава неприятности за цялото ми семейство? Компартията наистина е толкова отвратителна!“. Съпругът ми продължи, с думите: „Не искам да продължавам да бъда нащрек през цялото време така. Сега има два пътя, от които можеш да избираш: единият е да се откажеш от вярата си в Бог и да продължиш този живот с мен. Другият е развод и ние да тръгнем по различни пътища и да не се намесваме в делата си един на друг. Това зависи от теб“. Когато чух съпруга си да споменава за развод, сърцето ми сякаш щеше да се пръсне. Помислих си: „Детето ни е още толкова малко; какво ще стане с него след развода ни?“. За да стане още по-лошо, през това време не можех да общувам с братята и сестрите поради това, че бях арестувана. Чувствах се особено самотна и безпомощна и ми липсваха дните, които бях прекарала с братята и сестрите. В този период съпругът ми се прибираше късно всяка вечер и често беше мъртво пиян. Въпреки че все още живеехме под един покрив, бяхме се отчуждили един от друг, а топлината, която някога имаше в дома ни, отдавна беше изчезнала. Бях нещастна, а омразата ми към Компартията само нарастваше. Именно съчинените от тях слухове бяха причинили това на семейството ми. Помислих си за два откъса от Божието слово: „Предци от древността? Любими водачи? Всички те се противопоставят на Бог! Тяхната намеса е оставила всичко под небето в състояние на мрак и хаос! Религиозна свобода? Законните права и интересите на гражданите? Всичко това са трикове за прикриване на греха!“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Дело и навлизане (8)). „Наистина ли мразите големия червен змей? Наистина ли го мразите искрено? Защо ви питам толкова пъти? Защо продължавам да ви задавам този въпрос отново и отново? Какъв е образът на големия червен змей в сърцата ви? Наистина ли е премахнат? Наистина ли не го смятате за свой баща? Всички хора трябва да разберат намерението Ми, което влагам в Моите въпроси. Те нямат за цел да предизвикат гнева на народа, нито да подбудят бунт сред хората, нито човек да може сам да си намери изход, а имат за цел всички хора да могат да се освободят от робството на големия червен змей“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Думите на Бог към цялата вселена, Глава 28). В светлината на Божиите слова ясно видях, че Компартията е дявол, който мрази Бог и Му се противопоставя. Тя развява знамето на „религиозната свобода“, докато арестува и преследва вярващите в Бог навсякъде. Тя използва всякакви слухове, за да подвежда хората, като ги кара да вярват в нейните дяволски думи и наред с това да се противопоставят на Бог. Помислих си за толкова много вярващи, които бяха арестувани и преследвани от Компартията и принудени да напуснат домовете си, и за толкова много хармонични семейства, които са били разкъсани от нейните слухове и отрови. И все пак ККП продължава да обвинява жертвите, като казва, че вярващите в Бог се отказват от домовете си. Тя винаги прехвърля вината върху другите! Това, че видях ясно нечестивата и грозна същност на Компартията, засили решимостта ми да се стремя към истината и да следвам Бог докрай. Без значение как ме преследваше ККП, аз щях да следвам Бог.

Нощем стоях сама на балкона, дълбоко потънала в мисли за времето, през което бях вярвала в Бог. Бях се радвала на толкова много от Божията благодат и на толкова много поене и приток от Божието слово, а и Неговите слова ми бяха помогнали да разбера някои истини и бяха предложили подкрепа на сърцето ми. Знаех, че само ако вярвам в Бог и го следвам, животът ми ще има стойност, но когато си помислих как щеше да се разпадне така трудно извоюваният ми брак, все още изпитвах известни колебания в сърцето си. Помолих се на Бог: „Боже, искам да Те следвам, но не мога да изоставя семейството си. Моля Те, дай ми вяра и сила да се боря, за да се освободя от тези плътски ограничения“. След това се сетих за Божиите слова: „Животът на човечеството е даден от Бог; … всичко, което има, е дадено от Бог, и Бог е този, на когото трябва да благодари“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само ако познае собствените си погрешни възгледи, човек може да се промени истинск). Винаги съм гледала на съпруга си като на мой благодетел, тъй като вярвах, че именно той ми е дал куража да продължа да живея и ми е осигурил прекрасен брак, до такава степен, че дори когато ме преследваше и ми се противопоставяше, след като започнах да вярвам в Бог, аз не го мразех. Когато не изпълнявах дълга си, дори се опитвах да намеря време да му приготвя вкусна храна, като исках да му се отплатя. Божиите слова ме накараха да разбера, че всичко, което имам, ми е дадено от Бог и че този брак идва от Божието върховенство и подредба. Този, на когото трябваше да благодаря, беше Бог! Когато си помслих за това, се почувствах много по-спокойна и бремето, което години наред тежеше на сърцето ми, най-накрая изчезна. Благодарих на Бог от цялото си сърце!

След това прочетох още Божии слова и придобих известна проницателност по отношение на същността на съпруга ми. Всемогъщият Бог казва: „Всеки, който не признава Бог, е враг. Иначе казано, всеки, който не признава въплътения Бог — независимо дали е вътре в този поток, или извън него — е антихрист! Кой е Сатана, кои са демоните и кои са Божиите врагове, ако не противници, които не вярват в Бог? Не са ли те онези хора, които се бунтуват срещу Бог? Не твърдят ли те, че са вярващи, но всъщност са лишени от истината? Нима единственият им стремеж не е да добият благословение, но са неспособни да свидетелстват за Бог? Ти и до днес продължаваш да общуваш с тези демони и да се отнасяш с тях със съвест и любов, но нима това не е проява на добри намерения към Сатана? Не се ли съюзяваш с демоните? Ако хората са стигнали дотам и пак не успяват да разграничат доброто от злото, и продължават да раздават напосоки обичта и милосърдието си без всякакво желание да потърсят Божиите намерения и без да могат да вземат Неговите намерения за свои собствени, изходът им ще бъде още по-окаян. Всеки, който не вярва във въплътения Бог, е враг Божи. Нима не ти липсва усещане за справедливост, щом успяваш със съвест и с обич да общуваш с врага? Ако съответстваш на онези, които ненавиждам и с които не съм съгласен, и още изпитваш любов и лични чувства към тях, не се ли бунтуваш и ти? Нима не се противиш умишлено на Бог? Възможно ли е такъв човек да носи у себе си истината? Нима хората, които се отнасят съвестно към враговете, хората, които обичат демоните и които са милостиви към Сатана, преднамерено не прекъсват Божието дело? […] Поведението е критерият, по който хората преценяват себеподобните си — онези с добро поведение са праведни, докато онези с отвратително поведение са зли. Критерият, по който Бог съди човеците, се основава на това дали същността им Му се покорява, или не; онзи, който се покорява на Бог, е праведен, докато онзи, който не се покорява, е враг и зъл човек независимо дали поведението му е добро или лошо и без значение дали се изразява правилно, или не“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще встъпят в покой заедно). Бог разобличи, че всички, които не Го признават, са дяволи и сатани; те са врагове на Бог. Бог вижда същността на хората, докато аз гледах само външния им вид. Виждах, че съпругът ми върши всичко добре както в къщата, така и извън нея, че беше добър към семейството и приятелите си, че подаваше ръка, когато хората имаха нужда от неговата помощ, и че не ми обърна гръб, дори след като станах неспособна да родя. Затова си помислих, че на този свят рядко се среща такъв добър човек. Обаче след като разбра, че вярвам в Бог, се разкри свирепата му страна; сякаш се беше превърнал в друг човек. За да ме накара да се откажа от вярата си, той приложи всякакви средства, така че да ме сплаши и подкупи, дори ме принуждаваше със заплахата за развод. Видях, че същността на съпруга ми е на дявол, който мрази истината и Бог. Също така разбрах, че той е бил добър с мен в миналото само защото бях готова да отдавам всичко за семейството ни без да се оплаквам и слушах всичко, което казваше, което задоволяваше мъжката му суета. След като започнах да вярвам в Бог, разбрах някои истини и развих някои собствени идеи, той започна да ме преследва и да ми се противопоставя. Когато ме арестуваха, което засегна репутацията и интересите му, той заплаши да се разведе с мен. В действителност той изобщо не се държеше истински добре с мен, което ме научи, че истинската любов не съществува между хората, и че всичко е свързано с интереси и сделки. Помислих си за Божиите слова: „Вярващите са несъвместими с невярващите; те са по-скоро противници“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще встъпят в покой заедно). Осъзнах, че по пътя на вярата в Бог ми е съдено да се разделя със съпруга си. Дори и да се опитвахме да останем заедно, нямаше да сме щастливи, и това щеше да се отрази на вярата ми в Бог и на изпълнението на дълга ми. Не бях склонна да правя компромиси, когато ставаше въпрос за вярата ми в Бог. След това съпругът ми ме попита дали съм взела решение и аз казах: „Избрах да вярвам в Бог“. Като чу това, съпругът ми поклати глава и каза отчаяно: „Наистина изчерпах всичките си възможности; просто изобщо не мога да се сравнявам с твоя Бог. Пожелавам ти всичко най-добро“. В сърцето си аз тихо благодарих на Бог.

След това бързо се справихме с процедурите по развода. В момента, в който излязох от Бюрото по граждански дела, въздъхнах дълбоко с облекчение. От този ден нататък най-накрая можех да вярвам в Бог свободно. Това преживяване ми помогна да видя истинския си духовен ръст. Благодаря на Бог, че ме отведе далеч от семейството ми и ме освободи от неговата мрежа, за да мога да се отдам с цялото си сърце на Него, да се стремя към истината и да изпълнявам добре дълга си на сътворено същество.