Израснах в обикновено селско семейство. Въпреки че в никакъв случай не бяхме заможни, все пак бях много щастлива. Майка ми имаше весел характер; беше добродушна и способна и поддържаше къщата в отличен ред. Баща ми беше особено грижовен и внимателен към майка ми и двамата останаха заедно в добро и зло повече от 60 години. Не си спомням някога да съм ги виждала да се карат. Когато пораснах, се надявах да намеря мъж, който да се грижи за семейството си като баща ми. Точно както желаех, си намерих задоволителен съпруг. Ходехме заедно на работа и се прибирахме вкъщи, споделяхме си домакинската работа и задълженията по отглеждането на децата. Съпругът ми също така беше и много внимателен към мен. Особено през няколкото години, когато здравето ми беше доста влошено, когато се разболявах, той се тревожеше дори повече от мен. Придружаваше ме до болницата и полагаше максимални грижи за мен. През всичките години на брака ни рядко имахме разногласия и умеехме да си прощаваме. Аз също усърдно поддържах семейството, като изпълнявах задълженията си на съпруга. Чувствах, че имам щастлив брак, че съм най-щастливата жена на света. Освен това все си мечтаех да остана така близо до съпруга си завинаги, да бъдем партньори за цял живот.

През 2017 г. приех делото на Всемогъщия Бог от последните дни. Твърдо вярвах, че да следваш Бог е правилният път в живота и бях много ентусиазирана, приемах всеки дълг, който църквата ми определяше, и се покорявах. В началото не бях заета с дълга си и това не се отрази на семейния ми живот, а съпругът ми подкрепяше вярата ми в Бог. През 2020 г. станах църковен водач и дългът ми стана много по-натоварващ. Всеки ден тръгвах рано и се прибирах късно, а съпругът ми беше оставен да се грижи за всички големи и малки дела в къщата. Той започна да възразява на това, че вярвам в Бог, и дори се заяждаше с мен, като казваше: „Като пенсионерка си дори по-заета, отколкото когато работеше!“. За да спечеля благоразположението на съпруга си, използвах сутрините и вечерите, за да му приготвям храна. Спомням си, че веднъж майката на съпруга ми се разболя и отиде в болница, а съпругът ми остана там с нея повече от 20 дни. Той беше толкова уморен, че имаше торбички под очите си и много отслабна. Всяка сутрин им носех храна, а съпругът ми не изглеждаше щастлив да ме види. Като го виждах толкова изтощен, сърцето ми се свиваше. Помислих си: „Само ако можех да изпълнявам някой по-прост дълг, както преди, тогава със съпруга ми бихме могли да се редуваме в грижите за свекърва ми и не би се налагало той да се изморява толкова много. Не съм изпълнила задълженията си като съпруга“. Един ден, след като свекърва ми излезе от болницата, аз се прибрах много късно. Когато съпругът ми ме видя, каза ядосано: „Тя беше болна през цялото това време, а ти не се погрижи за нея, като вместо това ме принуди да се докарам до изтощение. Мислиш само за себе си. Не можем да продължаваме така“. Изправена пред критиките на съпруга си, нямаше какво да кажа. Избягах в спалнята и започнах да плача. Мислех си: „Откакто започнах да изпълнявам дълг на водач, в църквата има много работа и аз дори не можах да се погрижа за свекърва ми, когато тя се разболя. Нищо чудно, че съпругът ми не е доволен от мен. Ако нещата продължават така, той ще стане още по-недоволен от мен и ще се скараме. Дали няма тогава този брак, в който съм вложила толкова много години усилия, просто да се разпадне? Без брака си аз нямам дом“. Онази нощ се мятах и въртях, не можех да заспя и си мислех: „От едната страна е бракът ми, а от другата е дългът ми. Кое да избера? Може и да се откажа от позицията си на водач и да изпълнявам само някакъв по-прост дълг“.

На следващия ден видях сестрата, с която си партнирах, и разговарях с нея за това, което се беше случило вкъщи, а също и за мислите си и вътрешната болка, която изпитвах. Сестрата проведе общение с мен относно няколко откъса от Божието слово и един от тях ми направи дълбоко впечатление. Всемогъщият Бог казва: „Всяка стъпка от работата, която Бог върши в хората, външно изглежда като взаимодействие между хората, сякаш е породено от човешка организация или от човешка намеса. Но зад кулисите всяка стъпка от работата и всичко, което се случва, е облог, направен от Сатана пред Бог, и изисква хората да останат непоколебими в свидетелството си за Бог. Да вземем, например, когато Йов беше подложен на изпитание: зад кулисите Сатана направи облог с Бог и това, което се случи с Йов, беше дело на хората и тяхната намеса. Зад всяка стъпка от работата, която Бог върши във вас, стои облогът на Сатана с Бог — зад всичко това се крие битка. […] Когато Бог и Сатана се сражават в духовната сфера, как трябва да удовлетвориш Бог и как да останеш непоколебим в свидетелството си за Него? Трябва да знаеш, че всяко нещо, което ти се случва, е голямо изпитание и е момент, в който Бог има нужда да свидетелстваш“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само любовта към Бог е истинска вяра в Бог). След като размислих върху Божиите слова, разбрах, че всички неща, големи и малки, които се случват всеки ден, са част от Божието устройство и подредба. Всички тези въпроси са част от духовната битка и Бог иска хората да останат непоколебими в своето свидетелство. Като вярвах в Бог и изпълнявах дълга си днес, аз вървях по правилния път в живота — нещо, което Бог одобрява. Сатана обаче предизвикваше смущения и пречки навсякъде. Тъй като съпругът ми не вярваше в Бог, той принадлежеше на Сатана. Той проявяваше внимание само към собствените си интереси. Когато изпълнявах дълга си и не можех да се грижа за семейните дела, с което неволно засягах интересите на съпруга си, той започваше да вдига скандали, като по този начин възпрепятстваше и смущаваше изпълнението на дълга ми. Страхувах се, че бракът ни ще се разпадне, затова исках да се откажа от дълга си на водач и да поема някакъв по-прост дълг, за да мога по-лесно да се грижа за семейството си. Не останах непоколебима в свидетелството си и едва не бях подмамена от Сатана. Не можех да продължавам да отстъпвам от дълга си по този начин, затова отхвърлих идеята да се оттегля.

Един ден се прибрах много късно и съпругът ми отново ме смъмри гневно: „О, виждам, че си дошла да се настаниш в „хотела“ си за през нощта. Изглежда, че вече дори не искаш този живот с мен“. Като видях съпруга си такъв, тихо се помолих на Бог в сърцето си да ми даде вяра и сила да остана непоколебима в свидетелството си за Него. След като съпругът ми даде воля на гнева си, аз му казах: „Вече съм се жертвала достатъчно за това семейство през последните над тридесет години. Погледни моите колеги — след като се пенсионираха, те или играят маджонг, или танцуват, или пътуват навсякъде. Никога не се прибират вкъщи и харчат всякакви пари. Сега аз вярвам в Бог, вървя по правилния път и посвещавам част от времето си, а ти пак си против това, като се караш с мен всеки ден. Ако не искаш да останем заедно, тогава отиди да подадеш молба за развод още утре. Ако искаш, тогава престани да ми се месиш. Аз имам свободата да правя това, което избирам“. Той просто стоеше в шок и не каза нищо повече. На следващата сутрин го попитах: „Е, какво ще кажеш? Отговори ми: ще останем ли женени или не?“. Като ме чу да казвам това, съпругът ми посочи с пръст челото ми и каза: „О, какво ще правя с теб?“. В онзи момент бях много щастлива. След това не обръщах никакво внимание на мърморенето на съпруга ми и постепенно той започна да мърмори по-малко, отколкото преди.

През май 2022 г. бях избрана за проповедник и ми беше възложено да отговарям за работата на няколко църкви. Това, че бях повишена, трябваше да е повод за радост, но аз имах чувството, че голям камък притиска сърцето ми и си помислих: „През последните няколко години бях църковен водач и въпреки че бях заета с църковната работа, все пак можех да отделям време за домакински задачи сутрин и вечер. Сега ще бъда проповедник и не само че ще бъда заета, а ще трябва и да напусна дома си и да живея отделно от съпруга си, тъй като някои от църквите са далеч. Как ще преглътне той това? Няма ли това да означава, че действително се отказвам от брака си? Ако бракът ми се разпадне и в бъдеще остана сама, как ще се справя? Скоро ще навърша 60 години; ако в бъдеще се разболея, няма дори да има кой да ми сготви храна или да ми донесе вода. Как бих могла да живея така?“. Колкото повече си мислех, толкова по-тъжна ставах и сълзите се стичаха неудържимо по лицето ми. Много ми се искаше да удовлетворя Бог, но онази част от доктрината, която бях разбрала преди това, нямаше никакъв ефект и колкото и да се опитвах, не можех да я приложа на практика. Накрая отхвърлих този дълг с мотива, че духовният ми ръст е твърде малък и не притежавам истината реалност. През следващите няколко дни бях в голям смут и се чувствах задължена на Бог, като си мислех: „Църквата ме обучава в продължение на няколко години и през цялото това време бях църковен водач. Често сме имали общение с братята и сестрите относно истината за покорството към Бог, но когато имаха нужда от мен за този дълг, аз бях страхлива и избрах брака и семейството си. Превърнах се в посмешище на Сатана. Как мога да се нарека човек, който следва Бог? Наистина нищо не струвам!“. Спешно исках да потърся истината и да се справя с покварения си нрав и прочетох един откъс от Божието слово: „Кой може наистина и напълно да даде всичко от себе си за Мен и да Ми предложи всичко от себе си? Всички вие сте половинчати. Мислите ви непрекъснато се въртят в кръг, като си мислите за дома, за външния свят, за храната и облеклото. Независимо от факта, че си тук пред Мен и правиш неща за Мен, дълбоко в себе си ти все още мислиш за жена си, децата и родителите си у дома. Нима всички тези неща са твоя собственост? Защо не ги повериш в ръцете Ми? Нямаш ли достатъчно вяра в Мен? Или се страхуваш, че ще подредя нещата по неподходящ за теб начин? Защо винаги се притесняваш за семейството на твоята плът? Винаги копнееш за любимите си хора! Имам ли определено място в сърцето ти? Продължаваш да говориш, че Ми позволяваш да доминирам вътре в теб и да заема цялото ти същество — всичко това са само коварни лъжи! Колко от вас са напълно ангажирани с църквата? И кой от вас не мисли за себе си, а действа заради днешното царство? Помислете много внимателно за това“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 59). Докато размишлявах върху Божиите слова, имах чувството, че Бог ме съди право в лицето. Това, което Той разобличи, беше точно моето състояние. Изглеждаше, че изпълнявам дълга си в църквата, че съм доста заета с разни неща всеки ден, но дълбоко в себе си винаги мислех за семейството си. Понякога, когато бях на някое събрание, се притеснявах дали съпругът ми вече е ял. Когато виждах, че е крайно изтощен от грижите за майка си в болницата, исках просто да изпълнявам някой по-прост дълг, за да облекча част от бремето му. Когато бях заета с дълга си и това правеше съпруга ми нещастен, исках да се откажа от дълга си на водач. Напразно се надявах, че ще може и вълкът да е сит, и агнето да е цяло, като се грижа за семейството си и същевременно изпълнявам дълга си. Дали не бях просто човек, който седи на два стола? Може и да крещях думите: „Бог има върховенство над всичко“, но в действителност нямах никаква истинска вяра в Бог и не смеех да предам всичко в Неговите ръце. Когато църквата ме издигна за проповедник, аз ни най-малко не бях проявила внимание към нуждите на църковната работа и единственото, за което мислех, беше собственият ми брак. Тревожех се, че животът отделно от съпруга ми ще доведе до разпадане на брака ни и тогава вече няма да имам семейство. Всъщност запазването на брака ми не беше нещо, което можех да контролирам. Ако бракът ми трябваше да се разпадне, тогава той щеше да се разпадне, дори и да си бях вкъщи всеки ден. Имах една приятелка, която следваше съпруга си навсякъде, където той отиваше, и двамата бяха практически неразделни. Съпругът ѝ обаче все пак се забърка с друга жена точно пред очите ѝ и в крайна сметка те се разведоха. А имаше и някои семейни двойки, които живееха разделени поради работа и се виждаха само няколко пъти годишно, но бракът им все пак беше дълготраен. Като осъзнах това, аз бях готова да поверя брака си на Бог. Застанах пред Бог и се помолих: „Боже, благодаря Ти, че създаваш тези обстоятелства, за да разкриеш покварата ми. Виждам, че не обичам истината и че природата ми е изключително егоистична. Проявявам внимание само към собствените си плътски интереси, като искам единствено да запазя брака си непокътнат. Боже, готова съм да се уповавам на Теб и да се откажа от брака си! Ако някога в бъдеще имам друг шанс да напусна дома си и да изпълнявам дълга си, готова съм да избера дълга си и да Те удовлетворя“.

Минаха няколко месеца и отново ме избраха за проповедник. В онзи момент бях много емоционална, като си мислех: „В миналото винаги съм наранявала и разочаровала Бог и съм много задължена към Него по отношение на дълга си, но Той все пак ми дава шанс да се покая. Този път ще Го удовлетворя“. Но когато си помислих как трябваше да напусна дома си, за да изпълнявам дълга си, все още усещах голям вътрешен конфликт. Помолих се на Бог и се сетих за един откъс от Неговото слово, който бях чела преди: „Ти трябва да понесеш трудности заради истината, трябва да се отдадеш на истината, трябва да изтърпиш унижения заради нея, и за да добиеш повече от истината, трябва да преминеш през още повече страдания. Ето какво трябва да направиш. Не бива да отхвърляш истината в името на спокойния семеен живот и не бива да губиш достойнството и почтеността на живота си в името на моментното удоволствие. Трябва да се стремиш към всичко, което е красиво и добро, и да се стремиш към път в живота, който да е по-смислен. Нима не пропиляваш живота си, ако го живееш по такъв вулгарен начин, без да преследваш никакви цели? Какво можеш да спечелиш от такъв живот? Трябва да се отречеш от всички плътски удоволствия заради една истина, а не да отхвърляш всички истини заради малко удоволствие. Такива хора нямат нито почтеност, нито достойнство; тяхното съществуване е безсмислено!“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Изживяванията на Петър: знанията му за наказанието и съда). Божиите слова ми дадоха вяра и сила. През първата половина от живота си живеех изцяло за плътта си, като се занимавах с различни неща. Стремях се само към семейно щастие и плътски мир. Такъв живот нямаше никаква стойност и смисъл и в крайна сметка щях да си умра с празни ръце и изпълнена със съжаление. Бог ме избра да дойда в Божия дом и ми даде възможност да придобия истината и живота, но аз не бях благодарна и не Му дадох цялото си сърце, отхвърлих дълга си, за да запазя брака си и извърших прегрешение пред Бог. Този път Бог отново беше благосклонен към мен, като ми даде възможност да стана проповедник. Не можех отново да отхвърля дълга си само защото се притеснявах, че бракът ми ще се разпадне. В такъв живот нямаше нито почтеност, нито достойнство, нито стойност. Бях избрала да вярвам в Бог и да Го следвам, така че трябваше да Му позволя да устройва нещата. Струваше си да се откажа от всичко, за да придобия истината. Дори ако бракът ми се разпаднеше, след като напуснех дома си, все пак щях да изпълнявам добре дълга си и този път да живея за Бог.

В периода непосредствено след като напуснах моя дом, за да изпълнявам дълга си, мислех за съпруга си във всеки свободен момент и не влагах цялото си сърце в изпълнението на дълга си. Знаех, че все още не съм се избавила истински от брака си. По-късно, когато видях Божието общение за истините относно брака, това беше като да открия безценно съкровище и го прочетох внимателно. Всемогъщият Бог казва: „Много хора поставят щастието в живота си в зависимост от брака си и целта им в стремежа към щастие е стремежът към щастие и съвършенство на брака. Те вярват, че ако бракът им е щастлив и са щастливи с партньора си, тогава ще имат щастлив живот, и затова смятат щастието на брака си за мисия за цял живот, която трябва да бъде постигната чрез непрестанни усилия. […] В сърцата на такива хора съпружеското щастие е по-важно от всичко друго и без него те имат чувството, че са останали без душа. Те вярват, че: „Любовта е най-важното нещо за щастливия брак. Само защото обичам жена си и тя ме обича, имаме щастлив брак и сме успели да издържим толкова дълго. Ако изгубя тази любов и тя приключи заради вярата ми в Бог и заради това, че изпълнявам дълга си, това няма ли да означава, че съпружеското ми щастие е приключило и си е отишло, и аз няма да мога да се радвам отново на това съпружеско щастие? Какво ще стане с нас без семейното щастие? Какъв ще бъде животът на съпругата ми без моята любов? Какво ще се случи с мен, ако загубя любовта на съпругата си? Може ли изпълнението на дълга на сътворено същество и изпълнението на мисията на човека пред Бог да компенсира тази загуба?“. Те не знаят, нямат отговор и не разбират този аспект на истината. Ето защо, когато Божият дом изисква от онези, които се стремят преди всичко към щастието на брака, да напуснат домовете си и да отидат на далечно място, за да разпространяват евангелието и да изпълняват своя дълг, те често се чувстват разочаровани, безпомощни и дори притеснени от факта, че скоро могат да загубят съпружеското си щастие. Някои хора изоставят или отказват да изпълняват дълга си, за да поддържат съпружеското си щастие, а някои дори се отказват от важните уредби на Божия дом. Има и такива, които, за да поддържат съпружеското си щастие, често се опитват да узнаят чувствата на партньора си. Ако партньорът им се почувства леко недоволен или покаже дори намек за неудовлетвореност или недоволство от вярата им, от пътя на вярата в Бог, по който са поели, и от това, че изпълняват дълга си, те моментално променят линията си на поведение и правят отстъпки. За да запазят съпружеското си щастие, те често правят отстъпки пред партньора си, дори ако това означава да се откажат от възможността да изпълняват дълга си, да отделят време за срещи, четене на Божиите слова и извършване на духовни практики, за да покажат на партньора си, че са до него, за да го предпазят от чувството на самота и изолация и за да го накарат да почувства любовта им. Предпочитат да направят това, отколкото да загубят или да останат без любовта на партньора си. Това е така, защото те чувстват, че ако се откажат от любовта на партньора си в името на своята вяра или на пътя на вярата в Бог, по който са поели, то това означава, че са изоставили своето съпружеско щастие и вече няма да могат да чувстват това семейно щастие, и тогава ще се превърнат в самотен, жалък и окаян човек. Какво означава окаян и жалък човек? Означава някой, който няма любовта или обожанието на друг. Тези хора разбират някои доктрини и значението на това, че Бог извършва Своето дело на спасението, и, естествено, разбират, че като сътворено същество трябва да изпълняват дълга на сътворено същество. При все това, понеже поверяват на партньора си собственото си щастие, а също така, разбира се, поставят собственото си щастие в зависимост от съпружеското си щастие, въпреки че разбират и знаят какво трябва да правят, те все още не могат да се избавят от стремежа си към съпружеско щастие. Те погрешно възприемат стремежа към съпружеско щастие като мисията, която трябва да изпълняват в този живот, и погрешно възприемат стремежа към съпружеско щастие като мисията, която едно сътворено същество трябва да преследва и осъществи. Не е ли това грешка? (Да, грешка е.)“ (Словото, Т.6, – За стремежа към истината I. Как човек да се стреми към истината (11)). Бог разобличи някои от постъпките на човека в стремежа му към семейно щастие. След като се оженят, за да поддържат обичта между съпруг и съпруга, хората правят неща, за да спечелят благоволението на партньора си и да му угодят. Или пък, за да поддържат съпружеското си щастие, те дават всичко от себе си и правят някои жертви, като някои дори предпочитат да се откажат от възможността да изпълняват дълга си в името на щастливия брак, като считат стремежа към семейно щастие за своя мисия. Онова, което Бог разобличи, беше истинското ми състояние; то беше реално изображение на онова, към което се бях стремила през целия си живот. След като се ожених, видях, че съпругът ми е семейно ориентиран и доста внимателен към мен, така че си помислих, че съм намерила истинската любов и че да имам такъв брак е дар от небето. Така поверих на съпруга си цял живот щастие и превърнах стремежа си към съпружеско щастие в мисията на живота си. За да поддържам щастлив брак, работех усилено, за да изпълнявам задълженията си като съпруга. Всеки ден приготвях по три различни ястия за съпруга си и се занимавах с домакинската работа, за да му угодя. Когато станах водач и не можех да мисля за семейството си, поради това, че бях заета с църковната работа, на съпруга ми му стана неприятно. Чувствах се виновна и се упреквах, тъй като мислех, че съм длъжна на съпруга си и не съм изпълнила задълженията си като съпруга. След като съпругът ми ме смъмри, се притесних, че семейството ми ще се разпадне, и исках да напусна и да се откажа от дълга си, за да запазя връзката със съпруга си. Когато ме избраха за проповедник, мислех само за брака и семейството си, с което не само проявявах неблагодарност към Бог, но и предпочитах да се откажа от възможността да изпълнявам дълга си в името на семейното щастие. Живеех според погрешните мисли, които Сатана ми беше внушил, като например: „Мъжът и жената ще се обичат, докато смъртта ги раздели“. Бях считала стремежа към съпружеско щастие за нещо положително и вярвах, че ако една семейна двойка успее да се запази до 25-ата или 50-ата си годишнина, това е нещо, което заслужава възхищение. Когато бях малка, родителите ми бяха дълбоко влюбени и винаги бяха един до друг, затова копнеех да имам щастлив брак, когато стана възрастна. Когато желанието ми се сбъдна, аз го ценях много и смятах семейното щастие за цел на живота си; дори го смятах за по-важно от изпълнението на дълга ми и придобиването на истината, което ме накара да се отклоня от Божиите изисквания.

Почетох още от Божието слово: „Бог е наредил брак за теб и ти е дал партньор. Ти сключваш брак, но твоята идентичност и статус пред Бог не се променят — ти си оставаш същият. Ако си жена, тогава все още си жена пред Бог, а ако си мъж, тогава все още си мъж пред Бог. Но има едно нещо, което и двамата споделяте, и то е, че независимо дали си мъж или жена, всички вие сте сътворени същества пред Създателя. В рамките на брака вие се търпите и обичате, помагате си и се подкрепяте, и това е изпълнение на вашите отговорности. Пред Бог обаче отговорностите, които трябва да изпълняваш, и мисията, която трябва да осъществиш, не могат да бъдат заменени от отговорностите, които изпълняваш към партньора си. Следователно, когато има конфликт между твоите отговорности към партньора ти и дълга, който едно сътворено същество трябва да изпълнява пред Бог, това, което трябва да избереш, е да изпълняваш дълга на сътворено същество, а не да изпълняваш отговорностите си към партньора си. Това са посоката и целта, които трябва да избереш, и, разбира се, това е и мисията, която трябва да осъществиш. […] Действията на всеки партньор в рамките на брака, който се стреми към съпружеско щастие на всяка цена или прави каквито и да било жертви, няма да бъдат запомнени от Бог. Независимо колко добре или колко съвършено изпълняваш задълженията и отговорностите си към партньора си или в колко голяма степен отговаряш на очакванията на партньора си — с други думи, независимо колко добре или колко съвършено поддържаш съпружеското си щастие или колко завидно е то, — това не означава, че си изпълнил мисията на сътворено същество, нито пък доказва, че си сътворено същество, което отговаря на стандартите. Може би си съвършената съпруга или съвършения съпруг, но това остава ограничено в рамките на брака. Създателят преценява какъв човек си въз основа на това как изпълняваш дълга на сътворено същество пред Него, какъв път следваш, какъв е твоят възглед за живота, към какво се стремиш в живота и как изпълняваш мисията на сътворено същество. С тези неща Бог измерва пътя, който следваш като сътворено същество, и твоята бъдеща крайна цел. Той не измерва тези неща въз основа на това как изпълняваш отговорностите и задълженията си като съпруга или съпруг, нито въз основа на това дали любовта ти към твоя партньор Го удовлетворява“ (Словото, Т.6, – За стремежа към истината I. Как човек да се стреми към истината (11)). Когато Бог съди дали хората са достойни сътворени същества, Той гледа по какъв път вървят и дали изпълняват добре дълга си като сътворени същества, а не дали семействата им са хармонични и щастливи. Когато има конфликт между работата в Божия дом и семейните интереси на някого, той трябва да даде предимство на интересите на Божия дом, да изпълнява добре дълга си като сътворено същество и да изпълнява Божието поръчение. Това е задължителната отговорност на сътворените същества. Ако някой не изпълнява дълга си в името на съпружеското щастие, значи не е успял да изпълни отговорността си и не заслужава да бъде наричан човек. В рамките на брака аз трябва да изпълнявам отговорността си като съпруга, но преди всичко съм сътворено същество и доброто изпълнение на дълга ми като сътворено същество е истинската ми житейска мисия. Когато има конфликт между тези две неща, трябва да избера да изпълнявам дълга си като сътворено същество. Сега разбрах, че стремежът към съпружеско щастие няма да ме доведе до това да постигна спасение и не е истински живот. Трябваше да поставя на първо място дълга си като сътворено същество. Бях много благодарна на Бог, че ме напътства да направя правилния избор.

Продължих да чета Божието слово: „Призивът да се избавиш от стремежа към съпружеско щастие не е призив да се откажеш от брака или да се разведеш официално, а по-скоро е призив да изпълниш мисията си като сътворено същество и да изпълняваш правилно дълга, които трябва да изпълняваш, с уговорката да изпълняваш отговорностите, които трябва да изпълняваш в брака. Разбира се, ако стремежът ти към брачно щастие влияе, пречи или е дори пагубен за изпълнението на дълга ти на сътворено същество, тогава трябва да се откажеш не само от стремежа си към брачно щастие, но и от целия си брак. Каква е крайната цел и значение на общуването по тези въпроси? Целта е съпружеското щастие да не пречи на стъпките ти, да не връзва ръцете ти, да не заслепява очите ти, да не деформира зрението ти, да не смущава и да не занимава ума ти. Целта е стремежът към брачно щастие да не запълва житейския ти път и да не изпълва живота ти, както и да подхождаш правилно към отговорностите и задълженията, които трябва да изпълняваш в брака, и да правиш правилен избор относно отговорностите и задълженията, които трябва да изпълняваш. По-добрият начин за практикуване е да посветиш повече време и енергия на дълга си, да изпълняваш дълга, който трябва да изпълняваш, и да изпълняваш мисията, която Бог ти е поверил. Никога не трябва да забравяш, че си сътворено същество, че Бог е този, който те е водил през живота до този момент, че Бог е този, който ти е дал брака, който ти е дал семейство, и че Бог е този, който ти е възложил отговорностите, които трябва да изпълняваш в рамките на брака. Никога не трябва да забравяш, че не ти си избрал брака, не си се оженил от нищото, нито можеш да поддържаш брачното си щастие, като разчиташ на собствените си способности и сили. Ясно ли обясних това? (Да.)“ (Словото, Т.6, – За стремежа към истината I. Как човек да се стреми към истината (10)). Като ни моли да се избавим от стремежа си към съпружеско щастие, Бог не иска от нас да се разведем официално, а да изпълняваме добре дълга си на сътворени същества, като се предполага, че изпълняваме и задълженията си в брака. Ако бракът ни влияе или пречи на изпълнението на дълга ни, трябва да се откажем от него. Бог ми посочи ясен път за практикуване. В миналото се стремях към съпружеско щастие, като вложих половин живот усърдни усилия в него, и дори след като започнах да вярвам в Бог и да изпълнявам дълга си, все още бях дълбоко заклещена в този стремеж и не можех да се измъкна. Дори отхвърлих дълга си, за да запазя брака си, като пропуснах много шансове да придобия истината. Нямаше да си върна времето, което бях загубила. Сега, когато бях почти на 60 години, исках да използвам ограниченото време, което ми оставаше, за да изпълнявам дълга си. Що се отнася до това какъв щеше да бъде бракът ми в бъдеще, аз нямах последната дума за това. Трябваше да предам всичко в ръцете на Бог и да се покоря на Неговото върховенство и подредби. След това вложих всичко, което имах, за да изпълнявам дълга си. Когато откривах проблеми, разговарях със сестрите, с които си партнирах, за да ги разреша, а когато се сблъсквах с трудности, търсех напътствия от по-висшите водачи. След известен период от време постигнах известни резултати в работата си. Използвах сутрините и вечерите за духовна практика и когато имах неправилно състояние, незабавно търсех истината, за да го разреша. Преди да се усетя, се бях въоръжила с някои истини. Когато живеех вкъщи, през деня бях заета с църковна работа, а сутрин и вечер със семейни дела, и дори времето за духовната ми практика беше ограничено, но сега най-накрая можех да изпитам какво е значението на това да напуснеш дома си, за да изпълняваш дълга си, и разполагах с повече време, за да се въоръжа с истината и да я придобия. Сега разбирам, че стремежът към съпружеско щастие не е моята мисия и няма да ми даде възможност да постигна спасение. Ще живея истински само ако се стремя да изпълнявам добре дълга си като сътворено същество.