От Сун Сяо, Китай

Когато бях на 18 години, баба ми ми проповядваше евангелието на Всемогъщия Бог от сетните дни. Чрез четене на Божиите слова на Всемогъщия Бог разбрах, че в сетните дни Бог изразява истината и извършва делото на правосъдието, за да пречисти и спаси хората, да ги категоризира според вида им и накрая да сложи край на тази епоха. Никога не бях вярвал в Господ Исус и имах късмета да заваря последния етап от Божието дело. Това беше Божията благодат към мен. Трябва искрено да вярвам в Бог и да изпълнявам своя дълг, за да се отплатя за Божията любов. Оттогава насетне се стремях ревностно, често четях Божиите слова и се събирах с родителите ми и с баба ми. Бях активен и в изпълнението на своя дълг. След шест месеца, поради нуждите на работата, напуснах дома си, за да изпълнявам своя дълг. Понякога, когато минавах през родния си град, намирах време да се прибера вкъщи.

През 2019 г. бях на 25 години. Веднъж, когато се прибрах, баща ми ми каза: „Сине, вече си на възраст за женене и трябва да създадеш собствено семейство. Виж братовчед си и жена му. След като се ожениха, те пак можеха да изпълняват дълг в църквата и всичко се нареди добре“. Той даде още няколко примера за млади братя и сестри, които са се оженили, като се опитваше да ме убеди да направя същото. Аз казах: „Зает съм с изпълнението на своя дълг. Не ми се иска особено да се женя и да водя семеен живот. В този живот просто искам да отдам цялото си време на вярата в Бог и на изпълнението на своя дълг. Само като се стремим към истината и изпълняваме добре дълга си, животът ни може да има смисъл. Бог казва: „Семействата на някои хора ги потискат, така че те не могат да повярват в Бог, ако не се оженят. По този начин бракът, напротив, е полезен за тях. За други бракът не носи никакви ползи, а им струва онова, което някога са имали“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Практика (7)). Никой в семейството ни не ме преследва, затова искам да отдам цялото си време на изпълнението на своя дълг. Това ще бъде от полза за моето навлизане в живота“. Докато говорех, видях, че баща ми лежи на леглото и изглежда разочарован. С тих глас той промърмори: „Да използваш цялото си време, за да изпълняваш своя дълг, означава да вървиш по правилния път. Ако решиш да не се жениш, това е твоя воля и аз няма да ти преча. Но когато си помисля за нашето семейство, което три поколения се е крепяло на единствен син, и как, ако не се ожениш, нашият род ще приключи с теб, сърцето ми се натъжава. Затова си помислих да обсъдя с теб дали не би избрал да се ожениш, подобно на братовчед си“. След това баща ми никога повече не се опита да ме убеждава по този начин.

След Пролетния фестивал през 2024 г. някои братя и сестри бяха арестувани в района, където изпълнявах своя дълг. За известно време останах без подходящ дом на домакин, в който да живея, и затова предложих на водачите временно да се върна у дома. Докато бях вкъщи, майка ми от време на време ми говореше за сключване на брак. Веднъж ми представи дъщерите на няколко сестри. Тя смяташе, че една от тях е доста приятна, и ме попита какво мисля по въпроса. Щом чух това, си помислих: „Въпросът за моя брак постоянно занимава ума на родителите ми, а сега те предприеха действия. Ако откажа директно, това ще бъде твърде болезнено за майка ми“. Затова насочих разговора към друга тема, като съзнателно се опитвах да го избегна. Една вечер си говорех с майка ми. Тя ми каза тържествено: „Сине, знаеш ли защо спестих всичките тези пари? Едната причина е да платя за медицинските грижи на баба ти; другата е, за да се ожениш. Сега баба ти почина и единственият голям въпрос, който остава в нашето семейство, е твоят брак. Ако срещнеш подходящ човек, трябва да се ожениш! Това няма да ти попречи да вярваш в Бог. Вече си на тридесет години и няма да се подмладяваш. Ако не се ожениш, няма да има кой да ти прави компания и накрая ще останеш самотен. Баща ти и аз също не се подмладяваме и няма да можем да ти правим компания цял живот“. Като чух тези думи на майка си, изпитах лека болка в сърцето си. През годините позицията ми по отношение на брака винаги беше много твърда, но сега наистина се разколебах. Спомних си когато баба ми почина миналата година. Почувствах, че с един роднина по-малко в света, има и един човек по-малко, който да ми прави компания, и усетих някакъв хлад в сърцето си: „Ако не се оженя, щом родителите ми починат, ще доживея старините си в самота“. Освен това родителите ми никога не бяха имали никакви изисквания към мен, откакто бях дете. Те ме подкрепяха през всичките тези години, докато бях далеч от дома и изпълнявах своя дълг. Не бях успял да удовлетворя това единствено мъничко очакване, което имаха към мен в този живот. Чувствах се така, сякаш бях разочаровал родителите си. Но тогава ми хрумна друга мисъл: „Ако се оженя и имам деца, тогава ще имам повече обвързаности в живота си и ще имам по-малко време и енергия за своя дълг. Може дори да не мога да изпълнявам дълга си. Това се случи с един брат, когото животът принуди да се върне в света, за да печели пари, след като се ожени. Той дори не можеше да посещава редовно събирания. Получих Божията благодат да дойда в Божия дом, за да изпълнявам своя дълг, и през тези години получих толкова много от Бог. Ако не изпълнявах своя дълг, а вместо това отидех да водя семеен живот, щях да разочаровам Бог!“. Затова казах на майка си: „Не искам да създавам семейство. Щом създам семейство, ще имам твърде много обвързаности и това ще засегне дълга ми. Добре съм си сам. Просто си живей живота и не е нужно да се тревожиш за мен“. Когато майка ми ме чу да казвам това, тя толкова се натъжи, че сведе глава и не каза нищо повече. Това ме подсети за разочарования и натъжен вид на баща ми няколко години по-рано и изведнъж сърцето ми омекна. Помислих си: „Ако не мога да удовлетворя родителите си дори в това им изискване и ги оставя да се срамуват пред роднините и приятелите си, и да бъдат осмивани и съдени от другите, няма ли това да е твърде егоистично от моя страна? Аз съм единственото дете, което родителите ми са родили и отгледали, така че ако не се оженя и нямам деца, семейството ми няма да има потомци. Ще съм разочаровал родителите и предците си. Нима това не е липса на синовна почит? Роднините и приятелите ми все ме питат кога ще се оженя. Някои от тях казват, че родителите ми не поемат отговорност както трябва. Казват, че макар да съм прехвърлил възрастта, дори нямам жена, камо ли деца, и че прекъсвам рода. Ако не побързам да създам семейство и да изградя кариера, кой знае какво още ще говорят зад гърба ми!“. През цялото това време този въпрос ме смущаваше и понякога не можех да заспя дори след полунощ. Мислех си: „През всичките тези години изпълнявам дълга си далеч от дома и видях няколко братя и сестри на моята възраст, които се ожениха и имат деца. Въпреки че имат много обвързаности, все пак могат да изпълняват някакъв дълг. Ами ако просто намеря подходящ човек, оженя се и вярвам в Бог, докато живея такъв живот? Не бива да позволявам на роднините и приятелите си да казват, че прекъсвам рода, защото това ще засрами родителите ми пред тях. Но ако се оженя и имам деца, това ще ми донесе тежки обвързаности и ще постави големи ограничения пред изпълнението на моя дълг, без да е от най-малка полза за вярата ми в Бог или за стремежа ми към истината…“. Бях в раздвоение. По-късно водачите ми намериха подходящо семейство домакин и ми изпратиха писмо с молба да отида и да изпълнявам своя дълг. Майка ми плачеше, докато ме изпращаше. Чувствах се изключително тъжен и едва сдържах сълзите си, за да не ги види тя. Чувствах, че съм разочаровал родителите си в този живот. Не стига че като техен син не можех да им правя компания, но и ги карах да се тревожат за мен и давах повод за клюки зад гърба им. Като живеех в това състояние, се чувствах измъчен, а и изпълнението на дълга ми също беше засегнато. Знаех, че състоянието ми е неправилно, затова съзнателно четях Божиите слова, за да разреша проблема.

Един следобед изведнъж си спомних един химн от Божиите слова, който бях чувал преди: „Към какво трябва да се стремят младите“. След това потърсих този откъс от Божиите слова и го прочетох. Всемогъщият Бог казва: „На младите хора не бива да им липсват въжделения, устрем и енергичен дух на стремеж към възход; не бива да са обезсърчени за перспективите си, нито да губят надежда в живота или вяра в бъдещето; трябва да имат постоянството да продължат по пътя на истината, който сега са избрали — да осъществят желанието си да отдадат целия си живот за Мен. Не бива да им липсва истината, нито да прикриват лицемерието и несправедливостта — трябва да остават непоколебими на правилната си позиция. Те не бива да се носят по течението, а да имат духа да се осмелят да правят жертви и да се борят за справедливост и за истината. Младите хора трябва да имат смелостта да не се поддават на потисничеството на силите на мрака и да променят значението на своето съществуване. Младите хора не бива да приемат нещата без борба, а още повече, трябва да имат дух на искреност и прямота и на прошка към своите братя и сестри. Разбира се, това са Моите изисквания и Моите увещания към всички. Но още повече това са Моите успокоителни слова за всички млади хора. Вие трябва да практикувате според словата Ми. По-специално, на младите хора не бива да им липсва решимостта да разпознават ясно как стоят нещата и да търсят справедливост и истината. Трябва да се стремите към всичко красиво и добро и да придобиете реалността на всички положителни неща. Нещо повече, трябва да сте отговорни за собствения си живот и не бива да го приемате лекомислено. За хората, дошли на този свят, е рядкост да Ме срещат, а също така рядко имат възможността да търсят и да придобият истината. Защо не цените това прекрасно време като правилен път, към който да се стремите в този живот? И защо винаги сте толкова пренебрежително настроени към истината и справедливостта? Защо винаги потъпквате и погубвате себе си заради неправедността и мръсотията, които си играят с хората?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова за млади и стари). Докато четях Божиите слова, чувствах сякаш Бог ме напътства лице в лице. Почувствах се изключително насърчен. Видях, че Бог възлага големи очаквания на младите хора да се стремят към истината. Като млад човек от мен се изисква не само да имам идеалите и целите да се стремя да придобия истината, но и да имам позиция: не мога да се нося по течението, а трябва да мога да проявявам проницателност по въпросите. Спомних си за Петър. Той е започнал да вярва в Бог, когато е бил млад. Копнеел е за справедливост и е жадувал за истината. Родителите му изисквали от него да ходи на училище, за да може, като порасне, да заеме някаква длъжност, но Петър знаел, че това противоречи на стремежа към правилния път, че това е празен живот. Той не се оставил да бъде възпрян от родителите си и все пак избрал да върви по пътя на вярата в Бог. Петър е можел да различава правилното от погрешното и е заел твърда позиция. Той можел да ненавижда, да отхвърля и да отказва да следва това, което идва от човека, и можел да понася унижение, и дори да даде живота си, за да следва това, което идва от Бог. В крайна сметка той беше усъвършенстван от Бог и изживя най-смисления живот. В сравнение с преживяването на Петър се чувствах напълно засрамен. Когато бях подложен на заклеймяването на неверниците по въпроса за брака и понасях известно унижение и болка, изгубих позицията си. Смятах, че това да се оженя и да имам деца, за да изпълня синовния си дълг към родителите си, е със същата важност като изпълнението на дълга на сътворено същество. Бях стъпил с по един крак в две лодки едновременно: и двете страни бяха нестабилни, защото не бях избрал нито една. Сега е критичният период, в който Бог върши делото Си, за да спаси хората. Ако се оженя и имам деца в това време, ще трябва да работя усилено, за да ги издържам, и няма да имам толкова време и енергия да изпълнявам своя дълг или да се стремя към истината. Ако загубя благоприятните условия, които имам сега, ще съжалявам за това цял живот. Когато разбрах това, видях, че желанието ми да създам семейство, като същевременно правилно вярвам в Бог и изпълнявам своя дълг, просто не е реалистично. Щом се оженя, може би вече всичко това няма да зависи от мен. Не можех да се оставя да бъда повлиян от родителите си. Трябва да упорствам в стремежа си. Като осъзнах това, вече не се чувствах толкова объркан и измъчен в сърцето си. След това обаче, винаги когато се появеше подходяща среда, в мен пак се зараждаше идеята да се оженя и да водя такъв живот. Веднъж се помолих искрено на Бог: „Мили Боже, в деня, в който се върнах при Теб, реших, че ще Те следвам през целия си живот, ще отдам всичко за теб и ще изпълнявам дълга на сътворено същество. Но напоследък постоянно си мисля да си намеря партньорка, да създам семейство и да водя семеен живот, докато вярвам в Бог. Не желая да се поддавам по този начин, но нямам сили да укрепя решимостта си. Моля Те, изведи ме от това неправилно състояние“.

Един ден прочетох един откъс от Божиите слова и придобих известно разбиране за собствения си проблем. Всемогъщият Бог казва: „Родителите винаги притискат децата си да си намерят партньор и да сключат брак. Всеки път, когато видят децата си, започват да мърморят: „Ако имаш партньор, бързо го доведи вкъщи, за да го преценим вместо теб. Ако е подходящ, просто отидете и се оженете вече. Няма вечно да си млад! Кой ще се грижи за теб, когато остарееш, ако не се ожениш?“. Някои хора сключват брак, защото не могат да понасят мърморенето на родителите си. След като сключат брак, родителите им продължават да ги подканят да имат деца възможно най-скоро. Като виждат, че децата им не смятат това за спешно, те постоянно ги хокат, като им оказват голям натиск. Накратко, независимо какви очаквания имат родителите за децата си, те винаги се усещат като бреме от децата. Ако послушат родителите си и изберат да сключат брак и да имат деца, вътрешно те винаги се чувстват некомфортно и нещастни. Но ако не слушат родителите си, съвестта им ги гризе: „Родителите ми са стари, а все още не са ме видели да се оженя или да имам деца. Изпитват тъга, затова ме подканят да се оженя и да имам деца. Това също е тяхна отговорност“. Така че, що се отнася до очакванията на родителите в това отношение, дълбоко в себе си хората винаги имат усещането, че това е бреме. Независимо дали слушат родителите си, или не, все изглежда грешно и те чувстват, че да се противопоставят на изискванията или желанията на родителите си е много неморално и позорно нещо и все им тежи на съвестта. Виждаш ли, очакванията на родителите не тормозят ли децата им, превръщайки се в тяхно бреме? (Да.) Някои родители дори се намесват в живота на децата си: „Побързай да се задомиш и да имаш деца. Първо ме дари с голям и здрав внук“. По този начин дори се опитват да се месят какъв да е полът на бебето. Някои родители също така казват: „Вече имаш дъщеря, побързай да ме дариш с внук, искам и внук, и внучка. Ти и половинката ти по цял ден сте заети с вярата в Бог и с изпълнението на дълга си. Не вършите същинската си работа. Да имаш деца е важно нещо. Не знаеш ли, че „най-лошият от трите синовни порока е да нямаш наследник“? Смяташ ли, че е достатъчно само да имаш дъщеря? По-добре побързай да ме дариш и с внук! Ти си единственото дете в нашето семейство. Ако не ме дариш с внук, няма ли да се прекъсне линията на рода ни?“. Ти обмисляш: „Вярно е, ако линията на рода прекъсне с мен, няма ли да разочаровам предците си?“. Така че да не се задомиш е погрешно и да се задомиш, но да нямаш деца, също е погрешно. Също така обаче не е достатъчно да имаш дъщеря, трябва да имаш син. На някои хора им се ражда първо син, но родителите им казват: „Един не е достатъчен. Ами ако нещо се случи? Родете си още един, за да си правят компания“. Що се отнася до децата им, думата на родителите е закон и те могат да бъдат крайно неразумни и са способни да формулират най-изкривената логика — децата им просто не знаят как да се справят с тях. Родителите властно се намесват и критикуват живота, работата, брака и други аспекти от живота на децата си. Децата могат само да стиснат зъби и да търпят, затова избират да виждат родителите си възможно най-рядко, а когато се срещнат, се опитват да избягват тези теми. Има обаче някои хора, които, за да оправдаят очакванията на родителите си, се съгласяват с изискванията на родителите си, като неохотно ходят на срещи, сключват брак и имат деца, за да направят родителите си щастливи и радостни. Независимо дали детето може да удовлетвори очакванията на родителите си, такива изисквания биха били досадни за всяко дете. Каквото и да правят родителите ти, ти не можеш да ги критикуваш, нито можеш да ги убедиш с разумни доводи. По този начин с течение на времето въпросът се превръща в бреме за теб. Винаги чувстваш, че докато не можеш да изпълняваш изискванията на родителите си за брак и деца, няма да можеш да застанеш пред родителите си или пред предците си с чиста съвест. Ако нямаш връзка, не си сключил брак и не си продължил рода, ще чувстваш вътрешно напрежение. Можеш да се отпуснеш малко само ако родителите ти не се намесват в тези въпроси, като ти дават свобода и те оставят да приемаш нещата такива, каквито са. Обаче ако твоите роднини и приятели говорят за теб и те критикуват зад гърба ти, тогава това също е бреме за теб. Когато си на 25 и не си се задомил, не смяташ, че това има голямо значение, но когато станеш на 30, започваш да чувстваш, че не е толкова добре, затова избягваш тези роднини и членове на семейството и не го споменаваш. А ако и на 35 години все още не си се задомил, хората ще кажат: „Защо не си женен? Нещо не ти е наред ли? Малко си странен, нали?“. Ако си се задомил, но не искаш деца, те ще ти кажат: „Защо не си родихте деца, след като сключихте брак? Другите хора се задомяват и имат дъщеря и след това син, или имат син и след това дъщеря. Защо не искаш деца? Какво не е наред с теб? Нямаш ли каквито и да било човешки чувства? Ти изобщо нормален човек ли си?“. Независимо дали идват от родителите или от обществото, в различна среда и обстоятелства тези проблеми се превръщат в бреме за теб. Изпитваш вина, особено на определена възраст. Например, ако някой е на тридесет или четиридесет години и все още не е женен, хората около него ще клюкарстват: „Този човек е толкова възрастен и все още не е женен. Дали има нещо нередно със здравето му, или не е добре устроен в живота? Иначе защо още не е създал семейство? Представи си колко много трябва да се тревожат родителите му. Той е към трийсетте или четирийсетте и все още е сам. Няма ли да остави семейството без наследник? Няма да има кой да продължи рода им“. След като чуят това, някои хора ги е срам да се покажат пред хората. Независимо какво е настоящото ти отношение към брака, ако не разбираш истината и не можеш да прозреш този въпрос, рано или късно ще бъдеш обезпокоен от него“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (16)). Това, което Божието слово разобличи, беше точно моето състояние. Знаех, че бракът е голяма обвързаност и не е от полза за стремежа към истината или за изпълнението на дълга ми, затова не исках да се женя. Но когато на тридесет години все още не бях женен и нямах деца, бях осмиван и критикуван от моите роднини и приятели. Нито аз, нито родителите ми чувствахме, че можем да вдигнем глава. Това доведе дотам, че родителите ми многократно ме приканваха да се оженя, за да не прекъсна рода. Те дори активно ми представяха потенциални партньорки. Всичко това беше резултат от обвързването ми с традиционните представи като: „Най-лошият от трите синовни порока е да нямаш наследник“ и „Когато мъжете станат на възраст, трябва да се оженят; когато жените станат на възраст, трябва да се омъжат“. Бяхме приели тези погрешни идеи, внушени ни от Сатана, като принципи, от които да се ръководим в нашето поведение и в нашите действия. Вярвахме, че родителите трябва да се тревожат за това децата им да се оженят и да изградят кариера, за да имат деца, които да продължат рода, а децата трябва да се покорят на това и да раждат собствени деца, за да осигурят многобройно потомство, така че родителите им да се радват на удоволствието от къща, пълна с деца и внуци. Ако децата не постигнеха това, това беше тежко непокорство и липса на синовна почит. Аз не можех да отговоря на очакванията на родителите си, карах ги да се тревожат и да са тъжни заради мен, и им създавах лошо име. Чувствах, че като син съм твърде егоистичен и непочтителен. Не можех да понеса заклеймяването от роднини и приятели и си мислех да се оженя, за да изплатя дълга си към родителите си. Не исках обаче да губя благоприятните си условия за стремеж към истината и изпълнение на дълга си. В резултат на това не можех да се храня и да спя добре, и живеех в скръб. Бог е дал на хората правото да решават дали да се възпроизвеждат, или не, и каквото и да изберат, то е оправдано. Но Сатана използва традиционни представи като: „Най-лошият от трите синовни порока е да нямаш наследник“ и „Когато мъжете станат на възраст, трябва да се оженят; когато жените станат на възраст, трябва да се омъжат“, за да обвърже хората, така че това дали някой има човешка природа, или е почтителен към родителите си се оценява въз основа на семейното му положение и дали има деца, а не въз основа на характера му, още по-малко въз основа на Божиите слова. По този начин не само че хората няма да могат да оценят безпристрастно някого, но и всеки е принуден да живее в името на това да се ожени и да продължи рода си от страх да не бъде заклеймен и отритнат от другите. Всъщност това, че не се жениш, не означава, че си непочтителен към родителите си. Някои хора не искат да се интересуват от сериозни връзки, защото са заети с кариерата си. Някои не се женят заради натиска на живота. Аз избрах да не се женя, за да мога да изпълнявам добре дълга на сътворено същество. Това е моя воля и най-правилният избор. Аз обаче нямах истината и не можех да проумея нещата, затова бях обвързан от традиционните представи и не можех да придобия свобода. Можех само безпомощно да понасям натиска от семейството си и заклеймяването от общественото мнение. Баща ми и аз вярвахме в Бог от много години, но все още гледахме на нещата, като се опирахме на тези погрешни възгледи, и все още бяхме обвързани и оковани от тези традиционни представи. Бяхме наистина твърде глупави!

Един ден прочетох Божиите слова: „Какво значение има дали линията на рода е прекъсната? Това не е ли просто въпрос на фамилни имена на плътта? Душите нямат роднински връзки. При тях не може да се говори за наследство или продължение. Човечеството споделя един прародител. Всеки е потомък на този прародител, така че не става въпрос за края на родословието на човечеството. Продължаването на рода не е твоя отговорност. Онова, към което хората трябва да се стремят, е да вървят по правилния път в живота, да живеят волен и освободен живот и да бъдат истински сътворени същества. Да бъдеш машина за размножаване на човечеството не е бреме, което трябва да носиш. Също така не е твоя отговорност да създаваш потомство или да продължаваш линията на рода заради дадено семейство. Бог не ти е дал тази отговорност. Който иска да създава потомство, може да заповяда и да създава. Който иска да продължи рода си, може да го направи. Всеки, който желае да поеме тази отговорност, може да я поеме. Това няма нищо общо с теб. Ако не желаеш да поемаш тази отговорност и не желаеш да изпълниш това задължение, добре. Това е твое право. Не е ли редно така? (Да, така е.)“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (16)). Божиите слова донесоха голяма яснота и просветление в сърцето ми, сякаш тежък товар се вдигна от него. Разбрах, че хората нямат никаква отговорност да продължават рода. В началото Бог е създал Адам и Ева, предците на човечеството, и чрез непрекъснато възпроизводство човечеството е създало родове и семейства, но душата на човека не принадлежи изключително на нито един род или семейство. Бог господства и подрежда кой в кое семейство да отиде. В този живот може да се родиш в семейство Иванови; в следващия живот може да се родиш в семейство Петрови, а в живота след това Бог може да подреди да се родиш в чужда държава. Фамилното име е отличителен белег за човека и независимо каква фамилия има човек, в крайна сметка всички ние сме сътворено човечество и източникът на нашия живот е Бог. Преди това не виждах този въпрос ясно. Винаги съм вярвал, че щом три поколения от моето семейство са се продължили само чрез синове, то ако аз в моето поколение не се оженя и нямам деца, ще прекъсна рода и ще разочаровам родителите си и предците си. В резултат на това се осъждах в сърцето си. Божиите слова ме накараха да разбера, че душите на хората нямат връзка помежду си. Ако избера да не се женя или да нямам деца, това няма отношение към това дали съм почтителен към родителите, или не. Родителите ми и аз сме дошли на този свят със собствени мисии. Бог ме е удостоил с благодатта да дойда в Божия дом, за да изпълнявам своя дълг, и аз избрах да се откажа от светските обвързаности, за да се съсредоточа върху изпълнението на своя дълг. Това означава да вървя по правилния път и да изпълнявам подобаващия си дълг. Това е одобрено от Бог.

По-късно прочетох още от Божиите слова: „Що се отнася до брака, нека първо оставим настрана факта, че бракът е повелен от Бог. Божието отношение към този въпрос е да даде правото на избор на самите хора. Можеш да избереш да бъдеш необвързан или можеш да избереш да сключиш брак. Можеш да избереш да живеете като двойка или можеш да избереш да имаш голямо семейство. Това е твоята свобода. Независимо на каква основа правиш този избор или каква цел или резултат искаш да постигнеш, казано накратко, това право ти е дадено от Бог. Имаш право на избор. […] Макар че Бог ти е дал такова право, когато упражняваш това право, трябва внимателно да обмислиш какъв избор предстои да направиш и какви последствия може да донесе този избор. Независимо от последствията, които могат да възникнат, не бива да обвиняваш другите, нито трябва да обвиняваш Бог. Трябва да поемеш отговорност за последствията от собствения си избор. […] От една страна, изборът да сключиш брак не означава, че по този начин си се отплатил за добротата на родителите си или си изпълнил синовния си дълг — както и изборът да бъдеш необвързан не означава, разбира се, че не се подчиняваш на родителите си. От друга страна, изборът да сключиш брак или да имаш много деца не е бунт срещу Бог, нито неподчинение спрямо Него. Няма да бъдеш осъден за това. Ако избереш да бъдеш необвързан, това не означава, че си способен да се покоряваш на Бог и Бог няма да ти даде спасение накрая заради това. Казано накратко, дали си необвързан, семеен или имаш много деца, в крайна сметка Бог няма да определи въз основа на тези фактори дали можеш да бъдеш спасен. Бог не гледа брачното ти минало или брачния ти статус; Той гледа само дали се стремиш към истината, отношението ти към изпълнението на твоя дълг, колко от истината си приел и на колко си се покорил, и дали действаш според истините принципи. В крайна сметка Бог ще определи дали ще бъдеш спасен, или не, въз основа само на това какъв път в живота и какви правила за оцеляване си избрал. Разбира се, има един факт, който трябва да се види: онези, които не са встъпили в брак или които са се откъснали от брака, вече притежават едно условие за постигане на спасение — те не трябва да носят отговорност за никого или нищо в рамките на брака, не трябва да поемат тези отговорности и задължения и така имат повече време и енергия да се стремят към истината и са относително по-свободни. Например, ако отиваш извън града да изпълняваш дълга си и нямаш никакви семейни обвързаности, тези възпирания, ти можеш просто да си стегнеш багажа и да тръгнеш; никой няма да те ограничи. Но ако си женен и имаш семейство, ти не си толкова свободен. Трябва да носиш отговорност за членовете на семейството си. Първо, трябва поне да им осигуриш храна и облекло, а също така трябва да поемаш разходите за ежедневен семеен живот, училищните такси на децата си и така нататък. Трябва да понесеш всички тези отговорности. Много по-лесно е за онези, които не са семейни и нямат деца. Когато изпълняват дълга си в Божия дом, те имат по-малко обвързаности, няма нужда да се тревожат за храна, облекло, жилище или транспорт и още по-малко се нуждаят от работа, за да печелят пари и да се бъхтят, като се трудят заради семейния живот. Това е разликата. В крайна сметка въпросът си остава същият: когато става въпрос за брак, хората не бива да носят никакво бреме. Независимо дали става въпрос за очакванията на родителите ти, за традиционните представи на обществото или за собствените ти прекомерни желания, нищо от това не бива да се превръща в бреме за теб“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (16)). От Божиите слова разбрах, че хората не бива да носят никакво бреме в избора си дали да сключат брак, или не. Бог ни е дал правото да избираме свободно. Бог няма да ме заклейми, ако избера брака, нито ще определи, че мога да бъда спасен само защото не избирам брака. Бог не определя изхода на хората въз основа на тяхното семейно положение. Той гледа дали хората са навлезли в истината във вярата си в Бог и дали са изпълнили добре дълга си. Всички са равни в стремежа към истината. Всъщност осъзнах също, че неженените братя и сестри имат няколко предимства в стремежа към истината и в изпълнението на своя дълг. Без обвързаностите на семейството те имат повече време и енергия, които да отдават на изпълнението на своя дълг и на размисъл върху Божиите слова. Това е от полза за хората, за да навлязат в истината. Когато видях, че много новоповярвали в Бог по целия свят са започнали да проповядват евангелието, за да свидетелстват за Бог, се сетих какво е казал Бог: „Тъй като Божият народ съзрява все повече, това доказва, че големият червен змей се срива още повече — това е ясно видимо за човека. Съзряването на Божия народ е предзнаменование за вражеската гибел“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Разкривания на тайните на „Божиите слова към цялата вселена“, Глава 10). Божието дело е почти към своя край, а сега бедствията стават все по-сериозни. Ако сега не влагаме повече време и енергия в своя дълг, може по-късно да нямаме шанс да се стремим правилно към истината или да изпълняваме своя дълг, дори да имаме желанието. Сега братя и сестри от цял свят активно изпълняват своя дълг, разгласяват Божието дело и свидетелстват за него. Това са добри дела, които Бог помни. Днес аз избирам да не се женя. Трябва да изпълнявам дълга си правилно, редовно да размишлявам върху Божиите слова, за да преодолея покварения си нрав, и да използвам времето си, за да се стремя към истината. Само ако мога да свидетелствам за Бог и да изпълнявам добре дълга си, този живот няма да е изживян напразно. След като разбрах това, се помолих на Бог: „Мили Боже, отказах се от брака и по своя собствена свободна воля избрах да използвам цялото си време, за да изпълнявам своя дълг. Моля Те, напътствай ме да поема по пътя на стремежа към истината и да практикувам и преживявам Божиите слова, за да преодолея покварения си нрав“.

По-късно прочетох още от Божиите слова: „В начина, по който се отнасяш с родителите си, първо трябва рационално да излезеш извън тази кръвна връзка и да ги разпознаеш, като използваш истините, които вече си приел и разбрал. Разпознай родителите си въз основа на техните мисли, възгледи и мотиви по отношение на това как човек действа и постъпва, както и въз основа на техните принципи и методи за това как човек да действа и да постъпва, което ще потвърди, че те също са хора, покварени от Сатана. Възприемай ги и ги разпознавай от гледна точка на истината, вместо винаги да си мислиш, че родителите ти са възвишени, безкористни и добри към теб, и ако гледаш на тях по този начин, никога няма да откриеш какви проблеми имат те. Не възприемай родителите си от гледна точка на семейните ви връзки или на ролята си на син или дъщеря. Излез извън тази сфера и виж нагласите им към света, към истината и към хората, събитията и нещата. По-конкретно погледни също така идеите и възгледите, които родителите ти постепенно са насадили в теб по отношение на това как трябва да възприемаш хората и нещата и как трябва да постъпваш и да действаш — така трябва да ги познаеш и разпознаеш. По този начин малко по малко ще станат ясни техният характер и фактът, че са били покварени от Сатана. Какви хора са те? Ако не са вярващи, какво е отношението им към хората, които вярват в Бог? Ако са вярващи, какво е отношението им към истината? Стремят ли се към истината? Обичат ли истината? Обичат ли положителните неща? Какъв е техният възглед за живота и света? И така нататък. Ако можеш да разпознаеш родителите си въз основа на тези неща, ти ще имаш ясна представа. След като си изясниш тези въпроси, възвишеният, благороден и непоклатим статус на твоите родители в съзнанието ти ще се промени. И когато той се промени, майчината и бащината любов, проявени от родителите ти — заедно с техните конкретни думи и действия, както и възвишените образи, които поддържаш за тях — вече няма да са така дълбоко запечатани в съзнанието ти. Безкористната и величава любов на родителите ти към теб, както и всеотдайността, с която се грижат за теб и с която те защитават, и дори безумната им обич към теб, неусетно ще престанат да заемат важно място в съзнанието ти“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (13)). Словата на Бог предизвикаха пробуждане в мен. Спомних си как родителите ми всеки път ме подканяха да се оженя. На пръв поглед те мислеха за мен и се притесняваха, че ще бъда самотен, но по същество те живееха, като се осланяха на традиционните представи, което би довело до това да бъда хванат в капана на семейния плътски живот, така че да загубя благоприятните условия за стремеж към истината. Това произлиза от смущенията на Сатана. Преди това винаги гледах на нещата от гледна точка на плътта и семейната обич; не бях разпознал нещата според истината. Винаги съм смятал, че родителите ми ме приканват да се оженя, защото смятат, че това ще е добре за мен, и се чувствах виновен, че ги отхвърлям. Ако не беше Божието слово, което всеки път ме водеше, изобщо нямаше да мога да разпозная тези ценности на традиционната култура. Сега трябва да следвам Божиите слова по въпроса за вярата в Бог и избора на моя път. Не мога да бъда повлиян от родителите си. Ако това, което казват, е в съответствие с Божиите слова, мога да му се подчиня; но ако е в противоречие с истината и не е от полза за живота ми, тогава трябва да го отхвърля. Когато разбрах това, не почувствах никакъв натиск в сърцето си относно решението да не се женя.

След това намерих време да пиша на баща си, за да разговарям за моето разбиране за преживяване, така че и той да разбере истината от Божиите слова и да остави зад себе си вредата от традиционните представи. По-късно баща ми ми отговори с писмо: „Твоето преживяване е много добре написано. Навремето исках да те помоля да си намериш партньорка поради традиционни мисли. След като прочетох писмото ти, наистина се възхитих на избора ти. След като прочетох Божиите слова, които ми намери, аз също успях да променя този възглед. В миналото те смущавах, като се осланях на плътската обич, но сега разбирам, че си готов да се откажеш от брака, за да отдадеш цялото си време на изпълнението на своя дълг, което е най-смисленото нещо!“. Като видях отговора на баща си, бях много доволен. Божиите слова са истината. Те промениха нашите погрешни мисли и възгледи. Те ни избавиха от възпиранията на традиционните представи, така че да можем да изпълняваме своя дълг в свобода и освободени. Ярко преживях Божието спасение и Божията любов. Благодарности и хвала на Всемогъщия Бог!