Всемогъщият Бог се е явил и върши делото Си в последните дни, като изразява над десет милиона слова. Много хора, след като са прочели словата на Всемогъщия Бог, усещат, че тези слова имат власт и могъщество и са истината, и са приели делото на Всемогъщия Бог от последните дни. Някои католици също признават, че словата на Всемогъщия Бог са истината. Те обаче смятат, че щом вярват в Бог, трябва да уважават традицията и историята на католицизма, и че след като са се присъединили към католицизма, не могат да преминават към други вероизповедания. Те мислят, че да вярваш във Всемогъщия Бог, е предателство към католицизма и предателство към Бог и че това е грях. Затова не се осмеляват да приемат делото на Всемогъщия Бог от последните дни. И така, дали вярата във Всемогъщия Бог всъщност е предателство към Господ Исус? Когато засягаме този въпрос, първото нещо, което трябва да разберем, е дали като католик вярвате в Бог, или в католицизма. Ако вярваш в Бог, не бива да бъдеш възпиран от католицизма. Също така правилата и ученията на католицизма от Бог ли са установени, или от човека? От Бог ли идват, или от човека? Трябва да изясним тези неща. Щом вярвате в Бог, трябва да знаете, че Бог е истината; католицизмът не е истината, онези католически епископи и свещеници също не са истината и католицизмът не представлява Бог. Ако вярваш в Бог, не бива да бъдеш възпиран от католицизма, още по-малко от епископи и свещеници. Ако постоянно си възпиран от тях, тогава няма да придобиеш Божието одобрение. По-специално, когато става въпрос за посрещането на идването на Господ, можеш ли все още да посрещнеш Бог, ако винаги си възпиран от епископи и свещеници? Ние сме сътворени същества и за нас е правилно да се придържаме към словата на Създателя. Не е ли глупаво винаги да се придържаме към думите на хората и вероизповедните правила? Трябва да имаш проницателност по отношение на тези неща. Ако е Божия заповед, тогава трябва да я спазваме. Но ако е католическо правило, тогава не сме длъжни да го спазваме; достатъчно е просто да спазваме Божиите слова. Ти мислиш, че хората трябва да спазват католическите правила и че неспазването им е грях. На какво се основава това? Казвал ли е някога Бог такова нещо? Никога. Това доказва, че тези правила не идват от Бог, а са създадени от онези епископи и свещеници на католицизма. Епископите и свещениците не представляват Бог, така че правилата и ученията, които са измислили, също не представляват Бог. В такъв случай все още ли е необходимо да спазваме тези правила? Можеш ли да придобиеш Божието одобрение, като спазваш създадени от човека правила? Освен това трябва също да разпознаеш и това, дали тези католически епископи и свещеници са хора, които Бог обича. Дали са избрани от Бог? Дали са хора, за които Бог свидетелства? Категорично не. Мнозина сред тях дори са извършили голямо зло и католиците са добре запознати с това. Католицизмът отдавна е без делото на Светия Дух. Все още ли не можеш да видиш тези неща ясно? Ако наистина не можеш да видиш тези неща ясно, тогава си твърде объркан! Нямаш никаква проницателност.

Когато Господ Исус се беше явил и вършеше делото Си, първосвещениците, книжниците и фарисеите от религиозния свят, както и управляващите, всички те се съпротивляваха на Господ Исус и Го заклеймяваха. Те също така разпространяваха безпочвени слухове, като казваха, че Господ Исус е просто обикновен човек, а не Бог. Много религиозни хора бяха подведени. Те не смееха да проучват делото на Господ Исус и в резултат на това не придобиха спасението на Господ. Сега сме в последните дни. Ако вярваме в Бог, но не можем да Го посрещнем, какви ще бъдат последствията? Ще попаднем в бедствия, ще бъдем наказани и ще умрем! Затова принципът, който трябва да следваме във вярата в Бог, е да слушаме само Божиите слова, а не думите на хората. Думите на никой човек не са истината; само Божиите слова са истината. Ако хората не се покоряват на Божиите слова, те се бунтуват срещу Бог и Му се съпротивляват. Ако винаги се вкопчваш в католическите правила и разпоредби и не слушаш Божиите слова, какви последствия ще ти донесе това? Трябва да си наясно по този въпрос. Ако откриеш, че всички слова на Всемогъщия Бог са истина и че Всемогъщият Бог е завърналият се Бог, но не смееш да Го приемеш, защото се страхуваш да не нарушиш католическите правила, тогава си се превърнал в неразумна девица и можеш само да попаднеш в бедствията, да плачеш и да скърцаш със зъби. Католицизмът се съпротивлява на Всемогъщия Бог — тоест на Христос от последните дни, и Го заклеймява, затова трябва да се опълчиш на католицизма, да скъсаш с него и повече да не бъдеш обвързан от него. Само тогава си мъдра девица, способна си да посрещнеш Бог и да присъстваш на пиршеството на небесното царство. Ако винаги се страхуваш да не накърниш католицизма и се страхуваш да не бъдеш отлъчен от католицизма, това доказва, че вярваш в католицизма, а не в Бог. Може ли католицизмът да те доведе до посрещането на Бог? Може ли да те спаси и да те въведе в небесното царство? Може ли да ти дари истината и живота? Може ли да ти позволи да придобиеш вечен живот? Католицизмът не може да направи нито едно от тези неща и не може да ти дари нищо. Тези католически правила могат само да те подведат и да ти навредят, така че какъв е смисълът да продължаваш да ги спазваш? Ако настояваш да спазваш католическите правила, тогава си неразумна девица.

Бог се е явил и върши дело, за да спаси човека. Бог изисква хората да приемат само Бог, да слушат само Божия глас и да не бъдат възпирани от религията. Независимо в кое вероизповедание си, щом чуеш Божия глас и посрещнеш Господ, трябва незабавно да излезеш от религията. Това е правилното нещо, което трябва да направите. Каквото и да правиш, не се обръщай назад; в противен случай ще се превърнеш в солен стълб като жената на Лот. Всемогъщият Бог казва: „Тъй като човекът вярва в Бог, той трябва да следва плътно всяка една от стъпките на Бог; той трябва да „следва Агнеца, където и да отиде“. Само хората, които правят това, са тези, които наистина търсят истинския път, тези, които познават делото на Светия Дух. Хората, които упорито се придържат към думи и доктрини, са онези, които са били отстранени чрез делото на Светия Дух. Във всеки период от време Бог ще започва ново дело и във всеки период ще има ново начало сред хората. Ако човек се придържа само към истините, че „Йехова е Бог“ и „Исус е Христос“, които са истини, всяка от които е валидна само за една епоха, тогава човек никога няма да бъде в крак с делото на Светия Дух и никога няма да може да придобие делото на Светия Дух. Независимо от начина, по който Бог върши делото Си, ако човекът Го следва без ни най-малко съмнение и Го следва отблизо, тогава как може човек да бъде отстранен от Светия Дух? Независимо какво прави Бог, ако човек е сигурен, че това е дело на Светия Дух, и сътрудничи на делото на Светия Дух без никакви опасения, като се опитва да изпълни Божиите изисквания, тогава как може да бъде наказан? Делото на Бог никога не е преставало, стъпките Му никога не са спирали, преди да завърши делото на управлението, Той винаги е бил зает и никога не спира. Но човекът е различен: след като е придобил само минимална част от делото на Светия Дух, той се отнася към нея така, сякаш тя никога няма да се промени; след като е придобил малко познания, той не тръгва напред, за да проследи по-новото Божие дело; след като е видял само малко от Божието дело, той веднага ограничава Бог като конкретна дървена фигура и вярва, че Бог винаги ще запази този образ, който той вижда, че е бил такъв в миналото и винаги ще бъде такъв в бъдеще; след като е придобил само малко повърхностно познание, човекът е толкова горд, че се самозабравя и започва необуздано да провъзгласява Божия нрав и Божието същество, каквито просто не съществуват; и след като се е уверил в един етап от делото на Светия Дух, независимо кой провъзгласява новото Божие дело, човекът не го приема. Такива хора не могат да приемат новото дело на Светия Дух; те са твърде консервативни и не могат да приемат новите неща. Това са хората, които вярват в Бог, но същевременно Го отхвърлят. Човекът вярва, че израилтяните са сгрешили, като са „вярвали само в Йехова и не са вярвали в Исус“, но въпреки това мнозинството от хората играят роля, в която „вярват само в Йехова и отхвърлят Исус“ и „копнеят за завръщането на Месията, но се противопоставят на Месията, който се нарича Исус“. Затова не е чудно, че хората все още живеят под властта на Сатана, след като са приели един етап от делото на Светия Дух и все още не получават Божиите благословии. Не е ли това резултатът от човешкото непокорство?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и практиката на човека).