От У Фан, Китай

През юни 2022 г. научих, че повече от тридесет братя и сестри са били арестувани от полицията, включително няколко водачи. Много братя и сестри, както и домовете, в които се провеждаха събирания, бяха изложени на опасност, а книгите с Божиите слова също спешно трябваше да бъдат преместени. Водачите уредиха аз и две сестри да отидем в църквата в Чънгуан, за да се погрижим за последствията от арестите. Помислих си: „Имам криминално досие от предишни арести, а през годините Комунистическата партия постоянно ме преследва. Ако отида да се погрижа за последствията, неминуемо ще трябва да се покажа публично и ще трябва да вляза в контакт с хора, които са изложени на опасност. Ако ме арестуват отново, Компартията определено няма да ме пощади. Дори да не ме пребият до смърт, вероятно ще ме осъдят на осем до десет години. Божието дело наближава своя край, ами ако полицията ме пребие до смърт или ме осакати? Нима всичките ми години на отричане от семейството и кариерата и цялото ми отдаване ще са били напразно? Как бих могъл да бъда спасен и да вляза в небесното царство?“. Но докато мислех по този начин, се почувствах малко виновен и си казах: „В такъв момент аз все още мисля за себе си. Толкова съм егоистичен“. Спомних си някои Божии слова: „Божието дело се извършва заради човечеството, а сътрудничеството на човека се дава в името на Божието управление. След като Бог е направил всичко, което е трябвало да направи, от човека се изисква да бъде всеотдаен в своята практика и да съдейства на Бог. В делото на Бог човекът не бива да пести усилия, той трябва да предлага своята преданост и не трябва да се отдава на многобройни представи или да седи пасивно и да чака смъртта. Бог може да се пожертва за човека, така че защо човекът да не може да предложи своята преданост към Бог? Бог има едно сърце и един ум към човека, така че защо човекът да не може да предложи малко сътрудничество? Бог работи за човечеството, така че защо човек да не може да изпълнява част от дълга си в името на Божието управление? Божието дело е стигнало толкова далеч, но вие все още само виждате, но не действате, чувате, но не се движите. Не отиват ли такива хора към погибел? Бог вече е посветил всичко на човека, така че защо днес човекът да не може да изпълнява добросъвестно своя дълг? За Бог Неговото дело е основен приоритет и делото на Неговото управление е от изключителна важност. За хората прилагането на Божиите слова на практика и изпълнението на Божиите изисквания са техен основен приоритет. Това е, което всички трябва да разберете“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и практиката на човека). Докато обмислях Божиите слова, изпитах дълбоко чувство на вина в съвестта си. Комунистическата партия неистово преследваше църквата, братята и сестрите бяха в опасност и спешно трябваше да им бъде казано да се скрият; книгите с Божиите слова също трябваше да бъдат преместени, а имаше и толкова много църковна работа, която спешно трябваше да се свърши. В такъв момент беше необходимо някой да поеме нещата, бързо да се погрижи за последствията и да сведе загубите до минимум. Това беше в съответствие с Божието намерение. Но аз мислех само за собствената си безопасност, без изобщо да проявявам внимание към църковното дело и към Божието намерение. Видях, че наистина ми липсваше съвест и бях толкова егоистичен и достоен за презрение! Затова приех този дълг и обсъдих конкретните подробности с две сестри как да се погрижим за последствията.

Една вечер едната сестра каза, че има нещо, монтирано на електрическия ѝ скутер, затова бързо проверихме и открихме, че и на двата ни скутера са монтирани проследяващи устройства, което означаваше, че може би вече сме били набелязани от полицията и можеха да ни арестуват всеки момент. Усетих тревога и безпокойство, а пред очите ми изплуваха сцени от изтезанията при предишния арест. При един от предните арести полицията ме изтезаваше, за да ме принуди да предам църковните финанси заедно с братята и сестрите, като ме подложи на тежко, продължително лишаване от сън — караха ме да стоя буден по цял ден, биеха ме или ме заплашваха, щом започнех да се унасям. Това продължи двадесет дни без прекъсване. Изтезаваха ме до степен, в която животът беше по-лош от смъртта, и ако не беше Божията грижа и закрила, отдавна щях да съм умрял. Споменът за това все още ме преследва. Замислих се също, че вече съм над шестдесетгодишен и не съм в добро здраве, имам сърдечно заболяване и високо кръвно налягане, и се зачудих: „Ако ме арестуват отново, ще мога ли да издържа на изтезанията и жестоките побоища?“. Комунистическата партия изтезава вярващите с всички възможни средства, пребива ги до смърт, без да понася никакви последствия. Ако ме пребиеха до смърт или ме осакатяха до безпомощност, как щях да мога да вярвам в Бог или да изпълнявам дълга си? Помислих си: „ОставиТури му пепел, засега ще спра да изпълнявам дълга си и ще намеря къде да се скрия. Така е по-безопасно“. В сърцето си също се оплаквах, че водачите не са възложили този дълг на някой друг. В крайна сметка, как можеха да оставят някой като мен, чиято безопасност е изложена на риск, да се справя с последствията? Колкото повече мислех по този начин, толкова повече сърцето ми се свиваше. По-късно осъзнах, че състоянието ми е погрешно, затова се помолих на Бог: „Боже, вярата ми е твърде малка. Когато открих проследяващите устройства на скутерите, се уплаших и исках да се скрия като костенурка, която прибира глава в черупката си. Наистина съм егоистичен. Боже, готов съм да се уповавам на Теб, да Те търся и да преживея тази ситуация с вяра, и се надявам да ме поведеш да се самоанализирам и да разпозная проблемите си“. След молитвата прочетох един откъс от Божиите слова: „Преди хората да преживеят Божието дело и да разберат истината, природата на Сатана ги овладява и контролира отвътре. И какво точно влече след себе си тази природа? Например, защо си себичен? Защо защитаваш собствения си статус? Защо се влияеш толкова от чувствата си? Защо харесваш тези неправедни неща и тези зли неща? Каква е основата да харесваш такива неща? Откъде идват тези неща? Защо ги харесваш и приемаш? Досега всички вие сте разбрали: основната причина е, че отровите на Сатана са в човека. И така, какви са отровите на Сатана? Как могат да бъдат изразени? Например, ако питаш: „Как трябва да живеят хората? За какво трябва да живеят хората?“, всички ще отговорят: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“. Само тази една фраза изразява самия корен на проблема. Философията и логиката на Сатана са се превърнали в живот за хората. Независимо към какво се стремят хората, те всъщност го правят за себе си — и така всички те живеят за себе си. „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ — това е философията за живот на човека, а също така представлява и човешката природа. Тези думи вече са станали природата на поквареното човечество и те са истинският портрет на сатанинската природа на поквареното човечество. Тази сатанинска природа изцяло се е превърнала в основа за съществуването на поквареното човечество. В продължение на няколко хиляди години поквареното човечество живее според тази отрова на Сатана, чак до наши дни“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да вървим по пътя на Петър). От разобличението на Божиите слова осъзнах, че всеки път, когато попадах в опасна ситуация, винаги мислех за себе си, а в основата на това бяха сатанински отрови като: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ и „Никога не си мърдай пръста без награда“, тъй като тези идеи дълбоко ми бяха повлияли. Тези поговорки се бяха превърнали в критерия, според който действах и се държах. Като живеех според тези мисли и възгледи, станах егоистичен и пресметлив, приех придобиването на печалба и избягването на загуба за свои принципи. Когато преди време работех в обществото, се държах по този начин, дори избирах приятелите си въз основа на това кой може да ми бъде от полза. След като открих Бог и започнах да изпълнявам дълга си, все още проявявах внимание единствено към себе си, като предпочитах да върша лесни задачи, които бяха добре оценявани от водачите. Когато ситуацията беше удобна, можех да понасям страдание и да отдавам всичко в изпълнението на дълга си, но когато ситуацията ставаше тежка и засягаше личната ми безопасност, мислех само за собствените си интереси и изобщо не ме интересуваше църковното дело. Когато водачите уредиха да се погрижа за последствията, първата ми грижа беше собствената ми безопасност. Особено когато открих, че на скутерите ни бяха монтирани проследяващи устройства, още повече се притесних, че полицията ме наблюдава и че има риск всеки момент да бъда арестуван или дори да загубя живота си. Дори си мислех да изоставя дълга си и да се укрия, за да дам предимство на своето оцеляване. Мислех само за себе си, без да се интересувам от църковното дело, нито дали братята и сестрите ще бъдат арестувани. Бях толкова егоистичен и достоен за презрение! Справянето с последствията е надпревара с времето, а в такъв решаващ момент като този всеки човек със съвест и разум би се изправил, за да защити интересите на Божия дом и да направи всичко възможно, за да сведе загубите до минимум. Дори това да означаваше да бъде арестуван, затворен или да загуби живота си, той би избрал да защити църковноно дело, за да утеши Божието сърце. А що се отнася до мен, когато се изправех пред опасност, исках да избягам и да се скрия като костенурка, която прибира глава в черупката си. Що за човешка природа имах изобщо? Когато осъзнах това, изпитах силен срам и съжаление и се отвратих от себе си. Не исках повече да бягам от тази ситуация и бях готов да се покоря и да се справя подобаващо с последствията.

По-късно прочетох друг откъс от Божиите слова: „Без значение какво „огромно могъщество“ има Сатана, без значение колко безочлив и честолюбив е той, без значение колко голяма е способността му да нанася щети, без значение колко мащабни са уменията му да покварява и изкушава човека, без значение колко умели са хитростите и машинациите, чрез които сплашва човека, без значение колко безкрайно променлива е формата, в която съществува, Сатана никога не е бил способен да създаде нито едно живо същество, никога не е можел да налага закони или правила за съществуването на всички неща и никога не е можел нито да контролира или управлява който и да е предмет, независимо дали е одушевен, или неодушевен. В космоса и на небесната твърд няма нито един човек или предмет, който да е роден от Сатана или който да съществува благодарение на Сатана; няма нито един човек или предмет, който да е управляван от Сатана или да е контролиран от него. Дори напротив, Сатана трябва не само да живее под господството на Бог, но при това трябва и да се покорява на всички Божии заповеди и повели. На Сатана му е трудно да докосне дори капка вода или песъчинка на земята без Божието разрешение, няма свободата да премести дори мравките по земята без Божието разрешение, да не говорим за човечеството, създадено от Бог. В очите на Бог Сатана е по-незначителен от лилиите в планините, от птиците, летящи във въздуха, от рибите в морето и червеите в земята. Неговата роля сред всички неща е да им служи и да служи на човечеството, да служи на Божието дело и Неговия план за управление“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият I). Божиите слова наистина имат власт и могъщество. След като прочетох Божиите слова, се почувствах изпълнен с вяра и осъзнах, че колкото и да беснее Комунистическата партия, тя все пак е в Божиите ръце. Тя е просто средство за обслужване, което Бог използва, за да усъвършенства Своите избраници. Всичко, което тя прави, е в обхвата на Божието позволение и ако Бог не го позволи, тя не може да навреди на никого. Дори и да се изправех лице в лице с полицията, нямаше да бъда заловен. Спомних си как преди няколко години много водачи и работници в нашия район бяха арестувани, а ние, без да знаем, все още провеждахме събирания. Внезапно повече от десет полицаи дойдоха и почукаха на вратата. Чукаха в продължение на няколко минути, а ние просто продължихме да се молим и не отворихме вратата. Половин час по-късно полицаите помислиха, че вътре няма никой и оставиха двама служители на пост, докато останалите си тръгнаха. По-късно погледнахме през прозореца и когато полицаите не внимаваха, се възползвахме от възможността да избягаме. Друг път след края на едно събиране, когато аз и един брат тъкмо си бяхме тръгнали, две сестри бяха блокирани от полицията в стаята. Сестрите набързо грабнаха компютрите и се мушнаха под леглото, но въпреки че бяха точно под носа на полицаите, не бяха открити. От тези факти видях Божието всемогъщество и знаех, че всичко е в Божиите ръце. Въпреки че на скутера ми беше монтирано проследяващо устройство, дали щях да бъда заловен, или не, не зависеше от полицията, зависеше от Бог. Ако Бог позволеше да бъда арестуван от полицията, където и да се скриех, нямаше да мога да избягам. Трябваше да се покоря на Божието върховенство и уредби. След като осъзнах това, сърцето ми се успокои и утихна и вече не бях толкова плах, и не се страхувах. След това продължихме с работата по последствията, безопасно пренесохме всички книги с Божиите слова и преместихме братята и сестрите на безопасни места, за да изпълняват дълга си.

След като уредих работата на тази църква, отидох в друга църква, за да се справя с последствията и там. Намерих двама надзорници, за да обсъдим как бързо да възстановим нормалнотоцърковно дело. Но за моя изненада на скутера на един от надзорниците също беше монтирано проследяващо устройство, а полицията дори беше посетила жилището ни, за да разследва. Отново се озовахме в нажежена обстановка и това наистина ме потисна. Комунистическата партия е като призрак, арестува и преследва вярващите безмилостно, като смущава и унищожава църковното дело. Наистина е проклета и достойна за осъждане! На следващия ден получих писмо от висшето ръководство, с което уреждаха аз и една сестра да се заемем с едно докладно писмо. В писмото се съобщаваше, че в църквата има антихрист на власт, който потиска и измъчва хората и създава хаос в църквата. Казаха също, че въпросът е спешен, и ме молеха да се заема с него незабавно. Не исках да отида и се оплаках от човека, написал писмото, като си мислех: „Ситуацията тук вече е достатъчно тежка, а ти избра точно този момент, за да напишеш докладно писмо. Вече сме достатъчно заети с работата по последствията, а сега само внасяш още хаос!“. Точно в този момент научих, че двама от арестуваните са станали юди и че и двамата ме познават. Полицията дори ги беше разпитвала за мен и аз не знаех колко информация са разкрили. Помислих си: „Полицията вече ме издирва и ако отново се покажа навън, няма ли просто да вляза в устата на вълка? Ако ме хванат, полицията няма да ме остави лесно. Дори и да не ме пребият до смърт, със сигурност ще ме осакатят“. Чувствах се толкова раздвоен: „Задачата по докладното писмо е свързана с църковното дело и ако тези антихристи и зли хора не бъдат своевременно отстранени, това ще предизвика още по-голям хаос, а братята и сестрите ще продължат да бъдат потискани и измъчвани. Но това докладно писмо засяга няколко църкви и изисква разследване и проверка на място, а ако се покажа публично, за да го направя, рискувам рано или късно да бъда арестуван!“. Тази мисъл много ме изнерви и просто не можех да се успокоя. Затова се помолих на Бог да ми даде вяра и сила. След молитвата си спомних Божиите слова, в които се споменаваше как учениците на Господ Исус са станали мъченици за Него. Бързо намерих тези слова, за да ги прочета.

Всемогъщият Бог казва: „Как умряха онези ученици на Господ Исус? Сред учениците имаше такива, които бяха убити с камъни, влачени от кон, разпънати с главата надолу, разчленени от пет коня — сполетя ги всякаква смърт. Каква беше причината за смъртта им? Законно ли бяха екзекутирани за престъпленията си? Не. Те разгласяваха евангелието на Господ, но хората по света не го приеха, а вместо това ги заклеймяваха, биеха и хокаха, и дори ги убиваха — така бяха убити като мъченици. […] Ето как умряха и си отидоха телата им; това беше начинът на тяхното отпътуване от човешкия свят, но това не означаваше, че изходът им беше същият. Какъвто и да е бил начинът на тяхната смърт и заминаване, или както и да се е случило това, Бог не е определил така крайния изход на тези животи, на тези сътворени същества. Това е нещо, което трябва да разбереш ясно. Напротив, те използваха именно тези средства, за да заклеймят този свят и да свидетелстват за Божиите дела. Тези сътворени същества използваха най-ценния си живот — използваха последния миг от живота си, за да свидетелстват за Божиите дела, да свидетелстват за великата Божия сила и да заявят на Сатана и на света, че Божиите дела са правилни, че Господ Исус е Бог, че Той е Господ и е плътта на въплътения Бог. Дори до последния миг от живота си те никога не отрекоха името на Господ Исус. Нима това не беше форма на съд над този свят? Те използваха живота си, за да възвестят на света, да потвърдят пред хората, че Господ Исус е Господ, че Господ Исус е Христос, че Той е Божието въплъщение, че делото на изкупление на цялото човечество, което Той извърши, позволява на това човечество да продължи да живее — този факт е неизменен завинаги. В каква степен изпълниха своя дълг онези, които бяха убити като мъченици за разгласяване на евангелието на Господ Исус? Дали беше във възможно най-голяма степен? Как се прояви възможно най-голямата степен? (Те отдадоха живота си.) Точно така, те платиха с цената на живота си“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Проповядването на евангелието е дълг, който вярващите са длъжни да изпълнят добре). „Когато хората, които са предани на Бог, ясно осъзнават, че дадена среда е опасна, те пак поемат риска да свършат работата по справяне с последствията и свеждат до минимум загубите за Божия дом, преди самите те да се оттеглят. Те не отдават първостепенно значение на собствената си безопасност. Какво ще кажете, кой може да гарантира, че е безопасно да вярваш в Бог и да изпълняваш даден дълг в тази нечестива страна на големия червен змей? Какъвто и дълг да поеме човек, той е свързан с известен риск — но изпълнението на дълга е Божие поръчение и докато следва Бог, човек трябва да поема риска да изпълнява дълга си. Човек трябва да проявява мъдрост и е необходимо да вземе мерки, за да осигури безопасността си, но не бива да поставя личната си безопасност на първо място. Трябва да проявява внимание към Божиите намерения, като поставя на първо място работата в Божия дом и разпространяването на евангелието. Най-важно за него е да изпълни Божието поръчение и то е на първо място. Антихристите отдават първостепенно значение на личната си безопасност. Те смятат, че нищо друго не ги засяга. Не ги интересува, когато нещо се случи на когото и да било друг. Стига да не се случи нищо лошо на самите антихристи, те се чувстват спокойни. Те нямат никаква преданост, а това се определя от природата същност на антихристите“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (втора част)). През Епохата на благодатта учениците на Господ Исус свидетелствали за Него и разпространявали евангелието, и за това били готови да пожертват живота си. Например Петър бил разпънат с главата надолу за Бог и Му останал предан до смърт, Стефан бил убит с камъни за разпространението на евангелието на Господ Исус и така нататък. Те платили с живота си, за да разпространяват Божието слово и да свидетелстват за Неговото дело пред света. Въпреки че били преследвани и умрели в плът, смъртта им била ценна и значима и те получили Божието одобрение. Помислих си как в последно време много истински вярващи, които следваха Бог, бяха арестувани и изтърпяваха жестоки изтезания за разпространението и свидетелстването за евангелието на Всемогъщия Бог от последните дни. Някои бяха пребивани до смърт, а други — осакатявани, но те по-скоро биха прекарали живота си в затвора, отколкото да се отрекат от Бог или да Го предадат. По-скоро биха умрели, отколкото да станат юди. В крайна сметка те свидетелстваха и победиха Сатана. Сега църквата спешно се нуждаеше от някой, който да се заеме с делото ѝ, но аз винаги поставях на първо място собствената си безопасност и ценях живота си повече от всичко друго. Не бях нито предан, нито покорен на Бог, да не говорим, че изобщо не можех да свидетелствам за Него. Какъв смисъл имаше да влача недостойното си съществуване така, без да изпълнявам дълга си? Осъзнах също, че разбирането ми е било изкривено, тъй като винаги се тревожех, че ако ме пребият до смърт или ме осакатят, ще загубя шанса си да бъда спасен; но в действителност спасяването се отнася до преживяването на Божието дело до степен, в която човек може да се отърве от покварения си нрав и да постигне истинско покорство пред Бог. Ако не можех да се покоря на Божието върховенство и уредби и ако не се стремях към истината и не изпълнявах добре дълга си, нито се отървавах от покварения си нрав в ситуацията, която Бог беше уредил, а вместо това избирах да бягам и да се крия като костенурка с глава в черупката, тогава наистина щях да загубя шанса си да бъда спасен. Когато осъзнах това, твърдо реших да се покоря на Божието върховенство и уредби, и каквато и ситуация да ме сполетеше в бъдеще, да започна с правилното изпълнение на своя дълг и своите отговорности. Ако някой ден наистина ме арестуваха, това също щеше да е с Божието позволение, и аз щях да последвам примера на учениците на Господ Исус и да бъда предан на Бог до смърт. Затова се дегизирах и докато се занимавах с последствията, работех и по проверката на докладното писмо. По-късно проверих и установих, че по-голямата част от съдържанието на докладното писмо не отговаря на фактите, а малка част от него беше клевета и лъжливо обвинение. Също така научих, че жената, написала докладното писмо, често упорито се вторачвала в хора и неща, създавала проблеми и сеела раздор, че отмъщавала на всеки, който я поправял, и че човешката ѝ природа била злобна. Накрая със съгласието на повечето църковни членове тя беше отлъчена от църквата.

Чрез това преживяване на справяне с последствията придобих известно разбиране за егоистичната си природа и също така видях, че Божието дело е невероятно мъдро. Бог използва арестите и преследванията от страна на Компартията, за да служат за усъвършенстването на Неговите избраници, а също и за да разкрие различните видове хора. Например този път бяха арестувани много църковни водачи и работници, както и братя и сестри, и за да се защитят в тази неблагоприятна ситуация, някои от тях се уплашиха твърде много, за да изпълняват дълга си, а други, след като бяха арестувани, станаха юди, за да спасят живота си, като предадоха братята и сестрите си, и дори подписаха „Трите декларации“, за да се отрекат от Бог и да Го предадат. Но имаше и хора, които, след като бяха арестувани и преминаха през промиването на мозъци, принудата, примамките и изтезанията на големия червен змей, все още не губеха вяра в Бог. Те предпочитаха да излежат присъдите си в затвора и да бъдат осъдени, отколкото да станат юди, като се заклеваха да не предадат Бог дори до смърт. Те дадоха красиво и гръмко свидетелство за Бог и въпреки че страдаха много в плът, техните свидетелства получиха Божието одобрение и бяха запомнени от Него. По този начин Бог разпредели всеки човек според вида му. Въпреки че големият червен змей все още ни арестуваше и преследваше, църковното дело продължаваше както обикновено, братята и сестрите, които бяха изложени на риск, заедно с книгите с Божието слово бяха безопасно преместени, а злите хора и неверниците, които причиняваха прекъсване и смущение, бяха премахнати от църквата. Тази ситуация ми позволи да стана свидетел на Божиите чудни дела и на това, че цялото Божие дело се извършва от Самия Бог. Вярата ми в Бог нарасна. Благодаря на Бог!